Симфония на Вечността Борислав Русанов Вместо предговор

1. 
   Аз живея от Любовта
   
2. 
   Аз живея с Любов,
   
3. 
   Аз живея за Любовта.
   

Учителю, благодарение на Теб познах великото единство, божествената любов, безкрайното блаженство, дълбокото покаяние, истинското смирение...

Прости ми, ако някъде съм свирил фалшиво!

МОЛИТВА

Казано е в Писанието: „Бог е Любов и който живее в Лю­бовта, живее в Бога и Бог живее в него."

Човек трябва да живее, да се развива естествено, което ще рече — да живее в съгласие, в съзвучие и хармония със своето вътрешно естество и с външната природа — да съблюдава ней­ните закони.

В основата на живота е любовта. Затова няма по естествен начин на живот от живота, който е основан на.любовта.

Да живеем с Любов

Да работим с Любов

Да се учим с Любов

Да творим с любов

Всичко, което човек извършва с любов, е чисто и свято. Там, където любовта присъствува — грехът отсъствува. И обратно — там, където любовта отсъствува — грехът присъствува. Всичко, което се върши без любов е престъпление.

Някои ще кажат, че в Библията е казано: „Не любете света, защото неговата красота е опасна. „Аз не отричам тази мисъл. Тя е вярна, но идва от високо поле на съзнание и болшинст­вото от хората не са още толкова напреднали в еволюцията си, че да могат да я разберат.

Според мен, в любовта, дори и към света, към преходното, няма нищо лошо. Защо? — Защото обиквайки преходното, въпрос на време е човек да го разлюби, достигайки до същността му. Процесът на изживяване на едно желание е естест­вен, докато опитът да се потисне и унищожи едно желание е насилствен, а значи и неестествен.

Когато човек се опита да надскочи себе си, той се спъва. Природата обича постепенността в развитието, еволюцията, а не — революцията. Затова и човек не бива да се насилва, да форсира нещата. Той трябва да се съобразява с възможности­те си и според тях да поема определен товар.

Днес ще вдигнеш 60 кг., утре 70 кг., а след година 100, но не избързвай. Не се опитвай да започнеш с 100 кг., защото ще получиш нула. Имай търпението да работиш постепенно и сис­темно и ще постигнеш целта си. „Бързата работа — срам за майстора" — казва народът. И е прав — защото колкото е по-прекрасна целта, толкова повече усилия и време се изискват за нейното постигане.

Когато един студент отишъл при известен професор и по­искал от него да му предаде за няколко месеца науката, която го интересувала, професорът му казал, че на една тиква, за да стане такава, са и необходими шест месеца, а на един дъб, за да стане дъб, са му необходими сто години. Така че, ако сту­дентът желае да бъде тиква в науката, може за 6 месеца да я изучи, но ако иска да бъде дъб — ще са му необходими 100 години.

Затова по-добре да пълзим като охлюва, но да стигнем вър­ха и да се установим твърдо на него, отколкото да го превзе­мем за миг и после силният вятър да ни събори в пропастта.

Не може да се достигне до Вечното и Безкрайното, без да се премине през преходното и крайното — това е закон. Не­щата се познават чрез любовта. Човек започва от любовта към преходните неща и в процеса на любовта, осъзнавайки тяхна­та ефимерност, той ги разлюбва като постепенно обиква Бо­жествената Същност, която няма форма и име. С други думи казано — Любовта постига сама себе си.

Бъди естествен. Живей естествено. Горното звучи глупаво, заповеднически, наставнически в противовес на смисловото му значение.

Естественият живот на човека на може да се побере в някак­ви максими, правила, догми и ограничения. За да се развива човек естествено, той просто трябва да е верен на своето вът­решно естество, да живее в съгласие с него. Кога човек живее в съгласие с естеството си? — Когато върши всичко с любов. Да правиш всичко с любов означава да живееш съзвучие със себе си. Ама някой ще каже, че ти и грях можеш да извършиш с любов. Вярно е. Но колкото е вярно, толкова е и невярно, защото кое е грешно и кое не е? — Според мен всяко нещо, ко­ето се извършва без любов е грях, защото е насилие спрямо собствената природа и обратно — всичко, което извършваш с любов се освещава и се превръща в познание. Първият и най-голям грях е да насилваш себе си. Този, който насилва себе си — ще насилва и другите. Това е закон. Няма по-голям прес­тъпник от насилника. Природата ще го съди, защото той не живее според нея и се стреми да й се противопоставя, за да я коригира. Кога човек насилва себе си? - Когато иска да пос­тигне определена цел по-бързо. Да, но какво става с преждевременно цъфналите цветя? — Слана ги попарва.

Светец не се става за един ден, за една седмица или година. Не е важно дали си светец или не си. Важно е да живееш в съг­ласие с вътрешното си естество. Тогава ще постигнеш вътре­шен мир, вътрешна хармония и цялата природа ще се покло­ни пред теб, защото си я уважил.

Бог е Любов. Любовта е силата, която поражда живота. За да бъде човек верен на Бога, първото условие е да бъде верен на своето естество, на своята вътрешна природа което ще ре­че — всички наши мисли, чувства, думи и постъпки да са про­никнати от любовта, защото нашето естество произтича от лю­бовта и самото то е любов. Отклонението от любовта е отк­лонение и отдалечаване от живота. Любовта дава на човека импулс, подтик, вдъхновение, жизнена енергия, младост, кра­сота, светлина, доброжелателност, хармония, мир, щастие, пълнота, удовлетвореност, физическо и духовно здраве — то­ва са плодовете на любовта и там, където отсъствуват те — отсъствува и любовта. Човек трябва да изключи от живота си всичко, да се издигне над всичко, което противоречи на лю­бовта. Тя показва посоката, в която се движи Животът и, кой­то желае да живее естествено, да следва естествения ход на жи­вота, трябва да живее според закона на Любовта, който е за­кон на Живота.

Светата троица на моето верую е:

Живея от Любов

Живея с Любов

Живея за Любов

„Живея от Любов" т.е. аз съм дете на любовта. Любовта на Бога и на моите родители чрез които се е проявила тя, ми е дала живот Ето защо един от най-важните закони на Битието гласи, че всяко дете трябва да се зачева с любов.

„Живея с Любов" т.е. любовта е моя любима. Живея с нея и чрез нея. Тя изпълва цялото ми същество — всичките ми мис­ли, чувства, думи и дела.

„Живея за Любов" т.е. любовта е мое дете. Аз пораждам Любов и живея за нея. Тя осмисля живота ми.

В това свещено триединство, при което едновременно чо­век е дете, любим и родител на любовта, съществува всеки, който се е слял със своята истинска същност — ЛЮБОВТА — и се е родил изново.

Да бъда образ на любовта, от която произтичам, която е моя същност и която произтича от мен — това е целта, съдър­жанието и смисълът на веруюто, което изповядвам.
* * *

Бог и природа не са два контрапункта, не са неща, които си противостоят и се отричат. За мен природата, материалният свят е изявление на Бога, а нима създанието може да проти­востои на своя създател, да е нещо различно, дори полярно на него? — Не. Бог и природа съществуват в едно неразрушимо единство и който иска да постигне Бога, трябва да бъде верен на своето естество, да бъде естествен, да живее природосъобразно. Не да се борим с природата си, не да й противостоим, а да заживеем в съзвучие с нея, да се вслушаме в повелите на това, което ни ръководи отвътре, да се отдадем изцяло на то­зи вътрешен импулс, стремеж, който съществува във всяко съ­щество и който ни води към съвършенство.

Не можеш да бъдеш верен на Бога, ако не си верен на себе си!

Не можеш да познаеш Бога, ако не познаеш естеството си!

В природата, в живота няма добро и зло, чисто и нечисто. Там всичко е целесъобразно. Всичко служи на великата цел на живота, всичко е необходимо за постигането й. И ако не съ­ществуваше Юда, не би съществувал и Христос Ако не същес­твуваше Щастливецът, не би съществувал и Бай Ганьо. А как щеше да живее Дон Кихот без Санчо Панса? Животът сам по себе си не е нито добър, нито лош. Животът си е просто жи­вот. В съзнанието на хората той може да се пречупва като добър или като лош, но сам по себе си, не е нито добър, нито лош — така както пламъкът не е нито добър, нито лош взет сам по себе си. Но за хората, ако ги топли е добър, ако им подпали къщата е лош. Така е и с живота — за този, който има в себе си любов, любов, която не се нуждае от външен сти­мул, животът е добър, прекрасен, велик, защото любовта е същност на живота. Тя обединява в едно хармонично цяло всички неща. И обратно — нямаш ли достатъчно любов в сър­цето, светът за тебе се разпада и става полярен, животът губи своя смисъл и очарование.

Това е мъдростта на живота — да достигнем до ЛЮБОВ­ТА, което органично свързва всички неща в едно неразруши­мо хармонично цяло, подобно на белия цвят, който съдържа в себе си всички цветове; да постигнем всеобемащата любов и да не се отклоняваме от нея, защото законът на Живота е за­кон за неотклонение от ЛЮБОВТА, което ще рече, че в осно­вата на всичките ни мисли, чувства, думи и дела трябва да пос­тавим Любовта, в която светът е единен.

* * *

За да почувствуваме пълнотата на живота, неговата необятност и вечност, трябва да почувствуваме единството на всич­ко съществуващо — великото единство, в което няма „аз" и „ти", „ние" и „вие", защото всички сме едно: „Да бъдат всич­ки едно — както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно."

* * *

Естествеността е висша категория, категория, която дори е над категориите „добро" и „зло", защото тя не препятства, а напротив — съдейства на еволюционния процес, на целта на Битието. Аз съм естествен, когато съм открил движението, по­тока, посоката на живота вътре в мен и съм се подчинил. Ес­тествено е да те привличат нещата, които обичаш и да им се отдаваш всецяло, без остатък и резерви. Така се сливаш с те­чението на живота вътре в теб, с Творческия Процес и сам ста­ваш Творящ, ставаш естествен, такъв какъвто си, носещ спецификата на космическата си индивидуалност. Животът е кра­сив, защото сме различни. Красотата на живота е в безкрай­ното разнообразие на формите, чрез които се изявява той. Същността е единна, но единната Същност не предполага съ­ществуването само на един образ и неговата безкрайна множественост. Същността е единна, но не и еднообразна. Същността е единна и многообразна, и задачата на всеки от нас да открие своя образ и да го изяви. Ние се приближаваме до нашата същност, до нашия ПЪРВООБРАЗ чрез процеса на ме­дитация. Медитацията е процес на съзерцание на нашата вът­решна същност, процес на съзерцание на СЪЩНОСТТА, на самовглъбяване, на у-един-ение т.е. потапяне и разтваряне в ЕДИННАТА СЪЩНОСТ, процес, при който ти самият ста­ваш СЪЩНОСТ, СЪЩИНА на всички неща, която въпреки това има собствен образ, а не е без-образна. Докато ние не сме достигнали дъното на своето същество, ние сме без опора живота, без основа и животът ни ще бъде изпълнен със стра­дания, дори и да правим само нещата, които обичаме, т.е. не­щата, които смятаме, че произтичат от нашето естество. Но ние не можем да бъдем сигурни в това дали те са ни или не са ни при-СЪЩ-и, преди да сме намерили своя вечен пристан в нашето истинско „АЗ". Страданията ни са нашите най-добри помощници. Те винаги ни сигнализират кога сме се отклони­ли от естественият път. Ние страдаме и ще страдаме, докато сме несъвършени. Постигнем ли съвършения образ, по кой­то сме създадени, страданията изчезват, защото СЪЩНОСТ­ТА на ЖИВОТА е БЛАЖЕНСТВО, а Блаженството изключ­ва всяка скръб.