Синята Брада” : за новия роман на Амели, за приказките, книжките и хората Павлина Рибарова



Дата11.01.2018
Размер86.96 Kb.
Синята Брада” : за новия роман на Амели,

за приказките, книжките и хората
Павлина Рибарова
Рецензията на излезлия през 2012 г. роман на Амели Нотомб „Синята брада”, хвърля интерпретаторски интертекстуални мостове между него и други нейни романи и медийни изяви, в опит да направи осезаема, включително за непознаващата творчеството на писателката публика, поетичната негова цялост.
Ключови думи: писане, приказка, препрочит, злато, съвършенство, тишина

“C’est cela la littérature: poser une porte n’importe où et entrer dans le sacré.”

(Amélie Nothomb)1

Амели Нотомб пренаписа своя любима приказка от братя Грим – „Синята брада”. Не са ли приказките за това – да бъдат пренаписвани? Историята на вечната алхимия: да прочетеш, да станеш цял възхита, та да напишеш после – нищожна част, но все пак най-голямата възможна - от усетеното злато. С този си роман, както и с всеки един от първия „Хигиена на убиеца” насам, Амели Нотомб припомня на осезанието на читателя един (незапомнено стар, или чисто нов) критерий за истинско произведение: искреността. И ако тази на пишещия е водеща, не по-маловажна е и тази на четящия. А искреността, далеч надхвърляйки повече или по-малко подробните автобиографични сведения, в същината си е енергия. Енергия, която е въпрос на добра воля и лична дисциплина човек да вложи във възнаграждаващо сериозния труд да говори / пише вярно.

В свое интервю от 2009 г., А. Нотомб казва, че един ръкопис е успешен тогава, когато подписът под него може да се определи като плеоназъм.2 Измерението на искреността, което това виждане предполага, надхвърля не само автобиографичното и фикционалното писане по отделно, но и границата между тях. В друго интервю, дадено година по-късно за списание „Лир”, тя говори за фикцията като за една по-добра, по-богата (в сравнение с автобиографичния дискурс) възможност да каже повече за себе си.3 Всъщност, независимо дали разказва житейския си път - пъстро разнообразен и болезнено ярко усетен - или фикционален сюжет, белгийската писателка прави нещо повече от това да пише за себе си: тя пише себе си.

В редица от романите си, определими като фикционални, Амели Нотомб „играе” персонаж, който често носи нейното име и/или нейни действителни характеристики. В „Пеплум” (1996) Амели Нотомб е в ролята на самата себе си като единия от двамата събеседници, чийто диалог представлява романа; в „Речник на собствените имена” (2002), главната героиня среща Амели Нотомб4, на която разказва изпълнения си с изпитания досегашен живот; във „Форма на живот” (2010), според думите на самия автор, „за пръв път [се смесват] най-баналната действителност, а имено собственото [й] всекидневие […] и фикцията – персонажът на базирания в Ирак американски войник […]”5; „Да убиеш бащата” (2011) започва със сцена, в която Амели Нотомб попада на прием, където присъстват героите на романа й, а някой дори възкликва, че новодошлата се е маскирала като Амели Нотомб; в „Синята брада” (2012) главната героиня не носи името на писателката, но пък писателката заявява в интервю6, че това е тя (в началото на двайсетте си години), „млада и невинна” - добавя с типичната си самоирония.

Писането-прочит на „Синята брада”, което прави Амели Нотомб, реабилитира и жената, и мъжа от приказката на Грим. На мястото на поредната празноглава съпруга, неспособна да сдържи любопитството си7, Амели Нотомб (не)скромно предлага себе си (героинята Сатюрнин); мракобесническо-традиционната схема на брачното съжителство е заменена с тази на отношенията наемодател-наемателка; а в ролята на „злия” богаташ Синята Брада имаме удоволствието да видим испанския благородник дон Елемирио Нибал и Милкар, чийто безупречен образ ни улеснява да разберем простичката безапелационна истина, че всеки има право на своя тайна.8

В Нотомбовия прочит вратата на тайната не е заключена. Няма ключе с издайническо петно на него, няма опит за прикриване на измамата, няма срам, престъпление и наказание – всъщност, няма измама. Неуважението към тайната на другия води до смърт… естествено. И дори прилагането на този неписан закон на естетичната природа да е предотвратимо, не такава е волята на аристократа, посветен в ценностите на съвършенството.

В цитираното по-горе интервю писателката казва: „Писателят не бива да лишава героите си от нищо, а трябва да им даде всички луксове.”9 „Синята брада” изпълнява това условие в буквален и в преносен смисъл. Защото, ако луксозното жилище и скъпото шампанско да са добре познат на читателите на А. Нотомб интериор10, в последния й роман луксът придобива смисъла на висша ценност, алхимически сляла материалното и духовното. Златото е единството на душата и материята, взето като върховна цел на алхимията.

Добрият роман (и изисканото ястие) трябва да остави читателя с чувство на лек глад (както споделя писателката в интервюто си с Франсоа Бюнел)… Защо? Защото разкошът е несъвместим с излишеството, както насладата – със ситостта, или богатството – с богаташеството. Романът протича към края си, служейки си със случките като с подръчни метафори. Принципът на „лекия глад” има друго, по-дълбоко основание: същото, което подтиква Амели Нотомб да каже за писането, че е „границата на картата”; пределът, отвъд който следва само тишина11 и думите нямат право да пристъпят – макар да съществуват и там, под друга, по-висша форма… всъщност, тъкмо заради това.

Въпреки крещящия контраст между персонажа на дон Елемирио – извисен, привличащ с тъжната си царственост, и този на отблъскващия зъл и затлъстял Претекста Тач от „Хигиена на убиеца”, аналогиите между двата романа са и много, и значими. И в двата става дума за сблъсък между по-възрастен мъж, извършил убийство и динамична млада жена, опълчваща се срещу него. И в двата, изходът от сблъсъка между двамата е само привидно еднозначен.12 Но ако в „Хигиена на убиеца” убиецът е действително убиец, опитал се да подчини света на собствената си жажда за красота, дон Елемирио е само наблюдател на неумолимо сляпото самоубийство на света; той не го желае, и дори страда заради него, но извисен над наивното желание да предотврати самоунищожението (та нали само глупак би дръзнал да избавя хората от собствената им глупост!), е избрал свой начин да спаси, ако не света, то смисъла му: красотата. Забранената стая всъщност е стаята, в която той проявява и окачва снимките на всички загинали там жени, заснети след смъртта им – красиви, все така обичани, но спрели да обичат – недоповярвали, излюбопитствали и … умрели. От студ.

Разбира се, в палитрата на цветовете им липсва най-важният…

„В мига, в който дон Елемирио издъхна, Сатюрнин се превърна в злато.”13

Следва тишина. Последната бяла страница от книгата. Същата като първата. Там, където на думите не бива да се дава думата, вашите – невъзпитани – нахлуват. Гълчите разочарованието си, защото ви гризе, че не го разбирате напълно: „Защо свърши така?...” „Не, не… Защо свърши!...” „Хайде сега, поредното книжле с неочакван край!…”

А всъщност, ако спазите тишината, разбирате, че онова, което не свършва, е луксът. Есенцията му с цвят на злато. Цветът на златото, далеч по-ценен от самото него.

Прочитът на една книга, който, ако съзвучи в тихото с написването й, се превръща в златото, което е.


БИБЛИОГРАФИЯ :
Amanieux. Laureline. Autrement dit : Amélie Nothomb. Entretien audio pour les Ed. Autrement dit, 2009. <http://www.autrementdit.net/modele.php?idcd=194>.

Amanieux. Laureline. « Le premier documentaire sur Amélie Nothomb ! ». Bulles parisiennes. 03. 09. 2012. <http://www.bullesparisiennes.com/le-premier-documentaire-sur-amelie-nothomb.html>

Aissaoui. Mohammed. « Les vingt ans d’Amélie Nothomb ». Interview. Le Figaro.fr. Culture. Le 24 Août 2012. <http://www.lefigaro.fr/livres/2012/08/24/03005-20120824ARTFIG00246-les-vingt-ans-d-amelie-nothomb.php>

Busnel. François. « Amélie Nothomb : ‘Je suis une mystique sans religion’ ». Lire, no 388, septembre 2010, p. 96-101.

Nothomb. Amélie. Hygiène de l’assassin. Paris : Albin Michel, 1992

Nothomb. Amélie. Péplum. Paris : Albin Michel, 1996

Nothomb. Amélie. Mercure. Paris : Albin Michel, 1998

Nothomb. Amélie. Robert de noms propres. Paris : Albin Michel, 2002

Nothomb. Amélie. Le Fait du prince. Paris : Albin Michel, 2008

Nothomb. Amélie. Une Forme de vie. Albin Michel, 2010

Nothomb. Amélie. Tuer le père. Paris : Albin Michel, 2011

Nothomb. Amélie. Barbe bleue. Paris : Albin Michel, 2012



Rentrée 2012 : Interview avec A. Nothomb sur « Barbe bleue ». Albin Michel : Interviews vidéo rentrée littéraire 2012 : <http://www.albin-michel.fr/page.php?n=114>

1 [„Литературата всъщност е това: да поставиш една врата където и да е и да влезеш в свещеното.”] (Amanieux. Laureline. « Le premier documentaire sur Amélie Nothomb ! ». Bulles parisiennes. 03. 09. 2012. <http://www.bullesparisiennes.com/le-premier-documentaire-sur-amelie-nothomb.html>)

2 « Je pense qu’un manuscrit est réussi si sa signature est de l’ordre du pléonasme. » (Amanieux. Laureline. Autrement dit : Amélie Nothomb. Entretien audio pour les Ed. Autrement dit, 2009. <http://www.autrementdit.net/modele.php?idcd=194>. Превод мой.)

3 Busnel. François. « Amélie Nothomb : ‘Je suis une mystique sans religion’ ». Lire, no 388, septembre 2010, p. 96-101.

4 По отношение на този роман, трябва да се отбележи, че такава среща наистина се състои между прототипа на главната героиня (певицата Робер) и писателката А. Нотомб; разбира се, за щастие, в живота тя не завършва така, както в романа (с убийството на писателката). Б.а.

5 « C’est la première fois que je mêle ma réalité la plus plate, à savoir mon quotidien […] et la fiction, a savoir le personnage de soldat américain basé en Irak […] » (Busnel. François. оp. cit. p. 98. Превод мой.)

6 Cf. Rentrée 2012 : Interview avec A. Nothomb sur « Barbe bleue ». Albin Michel : Interviews vidéo rentrée littéraire 2012 : <http://www.albin-michel.fr/page.php?n=114>

7 А защо ли фолклорът изобилства от отчайващо стабилни прототипи на женска безмозъчност? Б.а.

8 Ето как в телевизионно интервю Амели Нотомб коментира романа си малко преди излизането му през август 2012 г.: « La vraie raison qu’on a tous de comprendre Barbe Bleue, c’est : Qui est Barbe Bleue ? Barbe Bleue est un homme qui a un secret. Il dit à ses jeunes épouses : « Vous pouvez aller n’importe où… Seulement, n’entrez pas dans telle chambre, parce que c’est à moi. » […] Elles ne respectent pas le secret de Barbe Bleue et après, ça donne que ça se passe mal. Bon, je regrette, mais… » [« Истинската причина, която всички имаме да разберем Синята Брада, е всъщност въпросът: Кой е Синята Брада? Синята Брада е един човек, който си има тайна. И той казва на своите млади съпруги: „Можете да влизате където желаете… само не в тази стая, защото тя е нещо лично мое.” […] Те не уважават тайната на Синята Брада, и после, разбира се, става лошо. Ами, съжалявам, но… »] (Rentrée littéraire 2012. Interview avec A. Nothomb sur « Barbe bleue ». Albin Michel : Interviews vidéo rentrée littéraire 2012 : <http://www.albin-michel.fr/page.php?n=114>. Превод мой.)

9 « Il ne faut priver ses personnages de rien, il faut leur donner tous les luxes. » (Amanieux 2009. op. cit. Превод мой.)

10 Най-ярко открояващият се подобен пример е романът „Кралска воля” (2008).

11 « Pour moi, écrire, c’est indiquer la frontière sur la carte. Jusque là on peut aller, et à partir de là, il n’y aura que du silence. Je vous indique à partir de quand le territoire devient lacunaire, à partir de quand vous n’avez plus le droit d’aller. » (Amanieux. Laureline. 2009. op. cit.)

12 Както е известно на читателите й, Амели Нотомб, двусмислието е типично за писането й: в случая на романа „Живак” (1998), тя дори пише два финала, признавайки, че не е могла да реши кой от двата е верният. Всъщност, тази двойственост се вплита в цялото й творчество и е разпознаваема далеч не само там, където е експлицитна. За завършеците у Амели Нотомб, вж. Termite. Marinella. « ‘Closure’ in Amélie Nothomb’s Novels ». Amélie Nothomb : Authorship, Identity and Narrative Practice. Ed. Susan Bainbrigge, Jeanette den Toonder. NY: Peter Lang, 2003, p. 154-163. За двойствеността на Нотомбовия разказ, вж.: Amanieux. Laureline. Le récit siamois. Identité et personnage dans l’œuvre d’Amélie Nothomb. Paris: Albin Michel, 2009.

13 « A l’instant précis où don Elemirio mourut, Saturnine se changea en or. » (Nothomb. Barbe bleue. Albin Michel 2012, p. 170. Превод мой.)

Каталог: 1306 -> pub
1306 -> Кибератаки — Парламентът гласува за по строги наказания
1306 -> Програма бг08 „Културно наследство и съвременни изкуства“
1306 -> Турция — еп призова към помирение и предупреди срещу предприемане на груби мерки
1306 -> Икономическите знания в древен Египет
1306 -> Приоритети и позиции във външната политика на Република България по основни актуални международни въпроси
1306 -> Адам Смит 1723-1790
1306 -> Мениджмънтът на дадена организация е въздействието, което целенасочено се извършва, за да се постигнат резултати и цели. През последните десетилетия задълженията и отговорностите на мениджмънта са много големи
1306 -> Териториална администрация в съвременната държава кратко въведение относно целите и задачите на изследването
pub -> "да убиеш бащата": стари трикове и нов глас павлина Рибарова
pub -> Предизвикателството интерпретация


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница