Скъпи колеги, гости и приятели, Скъпа Ан Лизи, Бернар Сейнав, Даниел Роа, Уважеми Жил Руе



Дата11.01.2018
Размер39.16 Kb.
#44433
Скъпи колеги, гости и приятели,

Скъпа Ан Лизи, Бернар Сейнав, Даниел Роа,

Уважеми Жил Руе,

Добре дошли на Втория Колоквиум „Жак Лакан” в София.

Той е посветен на две годишнини, свързани с живота на Жак Лакан и следите, които той е оставил в нашия живот и работа: 110 години от рождението му и 30 от смъртта му.

От първия колоквиум Жак Лакан в София през 2001 година до днес изминаха 10 години.

Бих казала 10 интересни години, години на щастливи срещи, на промени, на вълнуваща работа, в която всички тук присъстващи участваха или участват.

Искам специално да поздравя в тези уводни думи Давид Йерохам, който отвори вратите на лаканианската психоанализа в България и ни подкрепя с присъствието си на първия колоквиума, на представянето на нашите публикации и днес.

Изказвам благодарност и на доц. Нели Петрова, която помогна да се сбъдне една наша мечта, а именно да се организират публични лекции на Фройдистко поле в Аулата на Софийски Университет.

Благодаря също на Франсоаз Паро и „Лекари на света Франция”, които ни подкрепяха в нашите усилия и дейности от самото начало през 1998 г. до 2009 г.

Бащите днес” – това е темата, на която ще посветим работата си днес и утре.



Причините да изберем точно тази тема са много. Поводът е появата на български език на книгата на Жак Лакан „За имената-на-бащата”. Имаме тази книга благодарение на издателство СИЕЛА, които преди 4 години издадоха първото произведение на Лакан на български „Семейните комплекси”. Отправям най-горещи благодарности, от името на всички, които се интересуват от творчеството на Лакан, към издателство СИЕЛА.

Пътят, който извървяхме от първия до втория колоквиум, посветен на Жак Лакан и наситен, както вече споменах, със срещи и събития. Те са свързани с нашите гости, които искам да ви представя сега.

Жил Руе, Аташе по университетското и научното сътрудничество към Френски институт в България. През всички тези 10 години Френският институт ни подкрепя, като ни приютява в залата си и като помогна за издаването на публикациите на Фройдистко поле на български език.

Даниел Роа, психоаналитик, член на ECF и NLS, секретариат към Новата Лаканианска Школа за Източна Европа. Той е първият председател на Групата на Фройдистко поле в България и понастоящем член на нейния управителен съвет.

Даниел Роа е този, когото срещнахме, защото той пожела да дойде при нас, в далечната 1998 г. Даниел Роа и всички негови колеги от Бордо, чиито имена искам да произнеса сега: Филип Лакаде, Жанвиев Клутур, Силвен Макали, Даниел Лакаде, Мариз Роа, Надя Макали, Патрик Монрибо, Мари-Жозе Варишон и Терез Юрути както д-р Жан-Луи Демаркез, са хората, които ни казаха „Да” и отвориха място, в което да говорим и да задаваме нашите въпроси. Тогава въпросите ни бяха свързани със страданията и изобретенията на децата от бившите домове „майка и дете” и хората, които се грижат за тях. Някои от тях продължават сега да работят с нас и аз специално искам да ги поздравя.

Даниел Роа ръководеше първата интердисциплинарна лаборатория за детето „Да растеш без родители” от 1998 до 2004 и втората „Детето и неговите симптоми” от 2005 до 2009. Не е учудващо, че неговите предговори и текстове могат да се намерият във всички публикации на тези две лаборатории: Да растеш без родители, Да растеш със или въпреки своите родители, Посрещането на детето. Законите на гостоприемството, Как пораства момичето? Как пораства момчето?, Белезите на различието, Детето и неговите симптоми. Даниел Роа каза „да” на нашето желание да станем група и пое отоговорността да бъде пръвият председател на тази група, която се учреди през 2004 г. Той ни вдъхнови и помогна и за трите публикации на Фройдистко поле заедно с г-жа Джудит Милер, на която също благодарим от сърце. Публикациите са „Симптомът”, „Изненадите на несъзнаваното” и „Тревогата и бащата”. Джудит Милер и до ден днешен помага за организацията на Семинарите на Фройдистко поле и за всички останали други дейности. Нейното желание е един от двигателите за създаването на Групата на Фройдистко поле в България.

Даниел Роа каза „да” и на промяната, защото нашата група очевидно порасна. И така от 2009 година есента в живота и дейностите ни се появи нов партньор – Бернар Сейнав и неговите колеги от Белгия – Доминик Холвут, Филип Буйо, Вероник Мариаж и Александър Стивънс, който участва на първия колоквиум през 2001 г. с емблематичната тема „Бащата, който казва да”.

Бернар Сейнев, психоаналитик, член на ECF и NLS, Директор на Медико-педагогически институт Куртил, Белгия е човекът, който пое щафетата от Даниел Роа и колегите и приятелите ни от Бордо. За много от вас, които се присъединиха към работата на „Детето и неговите симптоми” и Семинара на Фройдистко поле през последните три години, той и колегите му от Куртил са във функцията на нашите приятели от Бордо. Възможността да работим с Куртил е уникална, защото представя уникална практика, ориентирана от учението на Лакан, защото е място на изключителен клиничен опит и някои от нас имат възможността и шанса да правят там своите клинични стажове, орагинизирани от Фройдстко поле. Бернар Сейнав пое щафетата и на семинарите на Фройдистко помага неуморно за четенето на произведенията на Лакан, като работи с единия от софийските картели. Присъствието и подкрепата му са безценни за нас и нашата работа.

И сега искам да ви представя Ан Лизи, която е психоаналитик, в момента е номинирана като аналитик на школата, което може би ще разберете какво означава през тези дни и Председател на Новата Лаканианска Школа по психоанализа. Ан Лизи е за първи път в България, но присъствието й тук не е случайно. То е свързано с израстването ни като група в голямата общност на лаканианската психоанализа и с промяната, произтичаща от това израстване. За нас срещата с нея е вълнуваща и искам още веднъж да й кажа колко се радваме, че е тук и че ще участва в този колоквиум, посветен на „Бащите днес”.

В заключение искам да ви пожелая ден и половина вълнуващи срещи и работа.

Давам думата за приветствие на господин Жил Руе, аташе по университетското и научно сътрудничество на Френския Институт в София.

Весела Банова


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница