Съкратено издание на „Забранената археология” майкъл а. Кремо ричард л. Томпсън

Повечето от оръдията, открити от Ферворн в миоценските плас­тове при Орияк, представлявали различни видове стъргалки. „Ня­кои от стъргалките - пише той - имат следи от употреба само по работния край, докато останалите ръбове са остри и по тях няма подобни белези. При други образци работният край демонстрира следи от многобройни отцепи, направени целенасочено в една и съща посока. Тези отцепи ясно показват всички стандартни следи от ра­ботата по оръдието. Дори и сега ръбовете на следите от удари, които се виждат по горната част на някои от сечивата, са много остри. Целта на обработката по ръбовете е ясна и без каквито и да било съмнения може да бъде определена или като премахване на варови­тата кора, или като опит да се придаде на сечивото определена фор­ма. По много образци ясно може да се различи областта на ръкох­ватката, оформена чрез премахване на острите ръбове и издатини, които биха могли да причинят наранявания."

Ето какво казва Ферворн за един друг предмет: „Следите от рету­ширането по острието на стъргалката са толкова правилно подреде­ни една до друга, че човек се сеща за палеолитни или дори за не­олитни образци." Според общоприетата хронология палеолитът и неолитът се отнасят към втората половина на плейстоцена.

Сред находките на Ферворн има и много заострени стъргалки (фиг. 4.9): „Измежду всички останали кремъчни предмети, при тях целенасочената изработка на сечиво с определена форма личи най-добре, поне в областта на работните ръбове. Всъщност върховете са направени по такъв начин, че човек би могъл да говори за истинска грижа и внимание при изпълнението. Ръбовете така са оформени с многобройни еднопосочни удари, че не оставят никакво съмнение в намерението да бъде оформен връх."

При Орияк също така били намерени назъбени стъргалки (фиг. 4.10), на работните краища на които имало оформени закръглени вдлъбнати отвърстия, с които да могат да се обработват цилиндрич­ни предмети, например кости или дръжки за копия. „В повечето случаи - отбелязва Ферворн - назъбените стъргалки са оформени, като на единия ръб чрез многобройни еднопосочни удари е придаде­на извивка."

Ферворн открил и няколко сечива, които можело да се използват като чукала, копачи или тесли. В описанието на едно такова оръдие изследователят изтъква следното: „Голямо заострено сечиво, пред­назначено за копаене или за сечене. Оформено е от естествена кре-мъчна плоча, като просто е бил обработен единият й край. На една от повърхностите може да се види варовитата кора на кремъчния къс; върхът е оформен чрез отцепването на многобройни пластини, повечето от които в една и съща посока." За друго подобно сечиво Ферворн казва следното: „От едната страна на оръдието точно под върха има оформена дръжка — тя е направена чрез премахването на острите ръбове. Това може би е някаква примитивна брадва-чук, предназначена за чукане и сечене." Също така Ферворн намерил сечива, които според него служели за пробождане, пробиване и гра­виране.

Ето до какви заключения достига той: „В края на миоцена, на това място е съществувала култура, която - доколкото можем да съдим от кремъчните й сечива - не е била в началната фаза от развитието си, а вече е била преминала дъ­лъг период на развитие... Тази миоценс-ка популация в Кантал е знаела как да обработва кремък."

По-нататък Ферворн казва следното: „Размерът на оръдията свидетелства за същество, чиято длан е била идентична -по форма и големина с нашите. Следова­телно то би трябвало да е имало и същото тяло. Изглежда, че наличието на големи стъргалки и заоблени оръдия, които из­пълват нашите ръце, и най-вече съвърше­ното приспособяване към дланта, което може да се забележи при почти всички оръдия, потвърждава тези заключения в максимална степен. Сечи­ва с най-разнообразни размери, които демонстрират ясни работни ръбове, следи от употреба и оформени ръкохватки, лежат в ръцете ни толкова удобно и толкова естествено, че някой би си помислил, че са правени именно за нас. При всички тях острите ръбове и изда­тини са премахнати точно от местата, където бихме ги хванали."

Ето какво казва Ферворн за създателите на оръдията: „Макар да е възможно тези същества от терциерада са стояли по-близо до животинските предшественици на модерните хора, отколкото до самите модерни хора, кой би могъл да каже със сигурност, че те не са притежавали основните анатомични характеристики на послед­ните, т. е. че развитието на специфичните човешки черти не трябва да се отнесе още към късния миоцен?"

В седма глава ще се спрем подробно на това, че фосилни скелет­ни останки, неразличими от тези на съвременните хора, са открива­ни в пластове от плиоцена, миоцена, еоцена и дори от по-ранни епо­хи. Като вземем предвид и факта, че в наши дни хората продължа­ват да изработват оръдия, които не са особено различни от намере­ните в миоценските находища във Франция, както и на други мес­та, то валидността на стандартната хронология на човешката еволю­ция би трябвало да ни се стори съвсем несигурна. Всъщност въпрос­ната хронология може да се защити само при положение, че се иг­норира голямо количество достоверна информация. Ако се разгле­дат всички налични данни - скелетни останки и оръдия, - ще бъде много трудно да се построи каквато и да било еволюционна верига.

Оставаме с впечатлението, че преди десетки милиони години са съ­ществували най-различни видове човешки и човекоподобни същест­ва, които са живели по едно и също време и са изработвали каменни оръдия с различна степен на сложност.

Дори през 1924 г. Джордж Грант Маккърди - директор на Аме­риканската школа за праисторически проучвания в Европа - дал положителни отзиви в „Начъръл Хистъри" за оръдията от Орияк. Дж. Рейд Моар открил подобни сечива в Англия. Веднага се наме­рили критици, които излезли с твърдението, че естествени причи­ни - например движението на земните маси - са разтрошили кре­мъците, като по този начин са се получили предмети, наподобява­щи оръдия. Учените обаче доказали, че точно на мястото, където Моар намерил сечивата, няма никакви доказателства за действието на подобни природни сили.

Ето какво пише Маккърди: „В конкретните плиоценски наслаги, където Дж. Рейд Моар е открил обработени кремъци, не същес­твуват условия, които да благоприятстват игрите на природните сили... Дали можем да кажем същото и за ретушираните кремъци от късномиоценските пластове при Орияк (Кантал)? Наскоро и Со-лъс, и Капитен се изказаха положително по този въпрос. Сред на­ходките на Капитен има не само кремъчни парчета със следи от употреба, но и истински сечива, които биха могли да се приемат като характерни за палеолитно находище. Подобни предмети се появяват отново и отново: закръглени в единия си край пластини - грижливо ретуширани, с цел да се получат върхове и стъргалки от мустиерски тип, дискове с правилно оформени ръбове, разнообразни остриета и шила. Капитен достига до заключението, че има пълно съответст­вие между обработените кремъци от Кантал и класическите образ­ци от най-познатите палеолитни находища." Уилям Солъс е бил ръ­ководител на катедрата по геология в Оксфорд, а Луи Капитен -много уважаван френски антрополог, преподавател във Френския колеж.

Откритията на А. Рюто в Белгия

В началото на XX в. А. Рюто - консерватор към Кралския музей по естествена история в Брюксел - направил серия открития в Бел­гия, които отново извадили на преден план аномалните кремъчни

производства. Повечето от идентифицираните от Рюто производства датирали от ранния плейстоцен. През 1907 г. обаче неговите про­дължаващи проучвания довели до нови, смайващи открития. Те били направени в пясъчни легла при Бонсел, в района на Ардените в Бел­гия. Пластовете, в които били намерени сечивата, се отнасяли към олигоцена, което означава, че тяхната възраст била някъде между 25 и 38 млн. години.

В един материал за „Зейтшрифт фюр Етнолоджи" Георг Швайн-фюрт дал следното описание на сечивата: „Сред тях има секачи, каменни наковални, ножове, стъргалки, пробои и камъни за хвър­ляне. По всички образци личат ясни следи от целенасочена обработ­ка, чрез която са били получени форми, които явно са приспособени за използване от човешка ръка... Щастливият откривател имал удо­волствието да покаже находището на 34 белгийски геолози и сту­денти по праистория. Всички те се съгласили, че относно позиция­та на находките не може да има никакво съмнение."

Пълният отчет на Рюто, посветен на находките от Бонсел, се поя­вил в бюлетина на Белгийското общество за геология, палеонтоло­гия и хидрология. Освен това изследователят заявил, че подобни каменни сечива са били открити в олигоценски контексти при Ба-рак Мишел и в пещера при залива Боне. При Росар - на левия бряг на р. Мьоз - били открити каменни оръдия в пластове от средния плиоцен.

„Понастоящем изглежда - пише Рюто, - че теорията за същест­вуването на човека през олигоцена... е потвърдена с такава сила и точност, че никой не би могъл да открие и най-малкото слабо мяс­то." Рюто отбелязал, че олигоценските сечива от Бонсел намирали почти абсолютни аналози сред сечивата, изработвани през послед­ните неколкостотин години от автохтонните жители на Тасмания (фиг. 4.11 и фиг. 4.12).

По-нататък Рюто прави детайлно описание на различните типове олигоценски оръдия от Бонсел, като започва cpercuteurs (т. е. се­качи). Сред тях имало следните разновидности: обикновени секачи, наострени секачи, островърхи секачи и ретушьори, които били из­ползвани за подновяването на работните ръбове на други каменни оръдия. По всички видовеpercuteurs можело да се забележат отце-пи, които да направят сечивата по-удобни за държане, както и сле­ди от употреба по работния ръб.

В находищата при Бонсел били намерени и няколко каменни наковални, които се характеризирали с големи плоски повърхнос­ти, по които имало ясни следи от удари.

След това Рюто описва няколко оръдия, които той определя като couteaux, което може да бъде преведено най-близко с „резци". „Все­ки би могъл да види - пише той - че couteaux са направени от сравнително дълги кремъчни пластини, които са остри от едната си страна и тъпи от другата."

Друг тип сечиво била racloir - странична стъргалка. Обикнове­но racloir били изработвани от овални отломки, отново с един остър и един тъп ръб. Тъпият ръб бил специално ретуширан, за да осигу­ри удобно захващане за ръката, а острият бил движен по дължината на обработвания предмет. По време на тази операция от режещия ръб на оръдието се отцепвали малки люспи, като подобни следи от употреба личали по много образци.

Рюто описва и други типове racloirs: назъбена racloir, която ве­роятно се е използвала при обработката на дълги, заоблени предме­ти, и двойна racloir, която имала два остри ръба. Някои от двойни­те racloirs наподобявали мустиерски заострени оръдия, датиращи от късния плейстоцен.

Също така Рюто описва и една специална категория сечива, нарече­ни от него „смесени оръдия", тъй като очевидно можели да се използ­ват по повече от един начин. Ето какво казва той: „Обикновено те имат на острия си ръб връх, образуван от пресичането на два прави ръба, или - което е по-често срещано - два зъба, получени чрез ретуш."

Следващият тип оръдие, идентифицирано от Рюто, било grattoir

- друг вид стъргалка. Освен това, той описва.pergoirs - нещо като пробои или шила. Рюто отбелязва наличието сред материалите от Вонсел на предмети, наподобяващи камъни за хвърляне или за праш­ка. И накрая той предположил, че някои кремъчни предмети, по които имало много следи от удари, били използвани от древните обитатели на Бонсел за палене на огън. Подобни камъни могат да се видят и сред оръдията от късния плейстоцен.

„Оказва се - казва Рюто, - че сме изправени пред голям проблем

- съществуването през олигоцена на същества, които са били доста­тъчно интелигентни, за да могат да изработват и използват най-раз­лични видове оръдия." Днешните учени не обръщат никакво внима­ние на възможността за съществуването на човешки - или дори про-

точовешки - същества през олигоцена. Според нас за това има две причини - незапознатостта с наличните материали, сред които са и тези на Рюто, и непоколебима вяра в общоприетите възгледи за про­изхода и възрастта на човека.

Откритията на Фройденберг при Антверпен

През февруари и март 1918 г. геологът Вилхелм Фройденберг -който по това време бил прикрепен към германската армия — напра­вил за нуждите на военните сондажни проучвания в терциерни фор­мации при Антверпен, Белгия. В глинести отлагания при Хол, бли­зо до Сен Жили, както и на други места, Фройденберг открил кре­мъчни предмети, които определил като сечива. Заедно с тях били намерени и срязани кости и раковини. Повечето от находките про­излизали от седиментни пластове от Скалдизианския морски етап. Той обхваща късния миоцен и ранния плиоцен - т. е. времето от преди 4 до преди 7 млн. години. Фройденберг предположил, че отк­ритите от него предмети могат да бъдат отнесени към времето пре­ди Скалдизианската морска трансгресия - настъпване на морето към сушата поради понижаване на части от земната кора, което би озна­чавало възраст от най-малко 7 млн. години.

Фройденберг смя­тал, че някои от кремъчните сечива са слу­жили за отварянето на миди. Много от тези предмети били открити в съседство с разсечени черупки и обгорени кре­мъци. Тези находки били изтълкувани от откривателя като дока­зателства, че през терциера в Белгия са жи­вели интелигентни съ­щества, които са изпол­звали огън. А що се отнася до разрязаните черупки (фиг. 4.13), Фройденберг пише след­ното: „Открих многобройни нарочни нарези, повечето от които - по задната част на раковините, близо до връзката." Той твърди, че на-резите били такива, че „може да са получени само в резултат от работата с остър инструмент". По някои от черупките имало отвори. Освен разрязани мидени черупки, Фройденберг открил и кости от морски бозайници, по които - според него - също имало нарези. Той внимателно обмислил и отхвърлил алтернативните обяснения, като например химична корозия или геологично износване. Фрой­денберг открил и кости, по които имало дълбоки белези от удари, които можело да са резултат от каменни чукове.

Друго потвърждение за съществуването на хора се появило под формата на отпечатъци по буци глина, очевидно оставени от човеш­ки крака. На една буца от глиненото находище при Хол Фройден­берг открил следи от стъпало и от четири пръста. Според него, запе­чатаните бръчки и пори отговаряли на човешки, а не на маймунски крака.

Фройденберг бил еволюционист по убеждения и смятал, че терциерния човек трябва да е бил всъщност малък хоминид, който в допълнение на човешките си крака трябва да е демонстрирал ком­бинация от различни човешки и животински черти. Като общо, не­говото описание на този Фламандски терциерен човек напомня на това на Australopithecus. Обаче никой не би очаквал - поне според настоящата палеоантропологическа доктрина - да открие австралопитеци в Белгия, при това през късния миоцен преди повече от 7 млн. години. Най-ранните представители на рода са открити в Аф­рика и са едва на 4 млн. години.

При това положение, кой е оставил отпечатъците, открити от Фройденберг? В наши дни съществуват - в Африка и на Филипините - пигмейски племена, при които зрелите мъже не стигат и до пет фута (около 1,50 т), а жените са дори по-ниски. Предположени­ето, че не австралопитек, а дребно човешко същество е оставило стъп­ките, отговаря в по-голяма степен на целия набор данни - каменни сечива, кости с нарези, изолирани следи от огън, отворени по из­куствен начин миди. Не е известно, австралопитеците да са изра­ботвали каменни оръдия или да са използвали огън.

Централна Италия

През 1871 г. проф. Дж. Понци представил на заседанието на Меж­дународния конгрес по праисторическа антропология и археология в Болоня доклад с данни за съществуването на терциерни хора в Централна Италия. Доказателствата за това били кремъчни оръдия, открити от геолози в пластове брекча от плиоценската Акватравер-санска ерозионна фаза (от преди повече от 2 млн. години). Брекчата е седиментна или седиментно-вулканична твърда скала, състояща се от дребнозърнеста матрица от вкаменен пясък или глина, с вклю­чени в нея скални парчета.

Каменни оръдия от Бирма

През 1894 и 1895 г. научните издания обявили откриването на обработени кремъци в миоценски формации в Бирма, която по това време била част от Британска Индия. За сечивата било съобщено от палеонтолога Фриц Нойтлинг, който ръководел мисията на Геоло­гическия институт на Индия в района на Йенангяунг в Бирма.

Докато събирал фосили, Нойтлинг забелязал правоъгълен кремъчен предмет (фиг. 4.14). Според него било „трудно да се обясни с естествени причини" наподобяващата оръдие форма на предмета. Ето какво отбелязва Нойтлинг: „Формата на този екземпляр силно ми напомня за ретушира­ния кремък, описан в Том I на Аналите на Геологическия инс­титут на Индия, който бил отк­рит в плейстоценски пласт при р. Нербуда. Изглежда, никой не се съмнява в неговия изкуствен произход." Нойтлинг продъл­жил търсенето си и намерил още около дузина кремъчни отцепи.

Колко сигурна е стратиграфската позиция на кремъците на Нойтлинг? Ето какво казва по въпроса самият откривател: „Точното място, където бяха открити кремъците... се намира на стръмния източен склон на едно дере, много над дъното му, но под ръба. Поло­жението им беше такова, че изглежда немислимо да са попаднали тук с чужда намеса. В тази тясна клисура няма място за жилище, нито пък някога е имало; от начина, по който бяха открити кремъ­ците, може да се заключи, че не е възможно те да са попаднали там вследствие на някакво наводнение. Като анализирах всички аргу­менти, абстрахирайки се от факта, че всъщност трябваше да ги от-копая от пласта, стигнах до твърдото убеждение, че те бяха открити in situ."

В заключение Нойтлинг казва следното: „Ако наистина е въз­можно естествени сили да са създали кремъци с подобна форма, то това ще постави под съмнение огромен брой от кремъчни предмети, за които досега се смяташе, че са с безспорно изкуствен [т. е. чо­вешки] произход."

Оръдия от р. Блакс Форк, Уайоминг

През 1932 г. двама археолози аматьори - Едисън Лор и Харълд Дънинг - открили голям брой каменни сечива на високите тераси на р. Блак'с Форк в щата Уайоминг, САЩ. Изглеждало, че те тряб­ва да се отнесат към средния плейстоцен, което за Америка е ано­мално.

Лор и Дънинг показали събраните от тях сечива на Е. Б. Рено -професор по антропология в университета в Денвър. Рено, който по това време бил ръководител на Археологическата служба на Висо­ките западни равнини, организирал експедиция в района, където били открити оръдията. През лятото на 1933 г. екипът на Рено съб­рал образци от древните речни тераси, между градовете Грейнджър и Лиман.

Сред екземплярите имало примитивни брадви-чукове и пластинчати сечива, каквито обикновено се приписват па. Homo erectus. Според общоприетите твърдения този вид е обитавал Европа през средния плейстоцен.

Реакцията на американските антрополози била негативна. През 1938 г., Рено пише, че докладът му бил „остро разкритикувай от един от най-непримиримите противници на идеята за праистори­ческите хора в Америка, който не бил виждал нито находищата, нито образците."

В отговор на това Рено оглавил още три експедиции и събрал още оръдия. Макар много експерти от чужбина да се съгласили с това, че оръдията представят автентично производоство, американс­ките учени продължават да го отричат и в наши дни.

Най-често срещаната реакция било твърдението, че примитив­ните образци представляват заготовки (необработени пластини), изос­тавени от някое индианско племе сравнително скоре. Обаче Хър-бърт Л. Миншал - колекционер на каменни оръдия - заявил през 1989 г., че по тези оръдия могат да се забележат следи от причине­на от вода ерозия. Те обаче били намерени на пустинната повърхност на древни заливни тераси, по които не е текла вода от 150 000 годи­ни.

Ако бяха намерени на находище с подобна възраст в Африка, Европа или Китай, подобни каменни сечива не биха предизвикали спорове. Тяхната поява в Уайоминг обаче - при това от преди повече от 150 000 години - е много неочаквана. Според преобладаващото сега мнение първите хора са се появили в Северна Америка най-много преди 30 000 години. В по-ранните периоди не е имало миг­рации на хоминиди.

Някои изследователи предположили, че ерозията по сечивата е резултат от действието на носен от вятъра пясък, а не от вода. В отговор на това Миншал заявява следното: „Образците са ерозирали от всички страни - както отгоре, така и отдолу. Следите са едни и същи и по вентралната (коремната), и по дорсалната (гръбната) по­върхност. Изглежда твърде невероятно, това да е причинено от въз­действието на носен от вятъра прах по тежки каменни оръдия, ле­жащи сред чакъл. Подобни следи обаче могат да се очакват по пред­мети, които са били изложени на силно водно течение."

Освен това Миншал отбелязал, че оръдията са покрити с дебел минерален слой от пустинна глеч. Глечта, чието натрупване.отнема много време, била по-дебела, отколкото по оръдията, намерени на по-долните, т. е. по-късните тераси в същия район.

Изглежда, предположението, че откритите от Рено оръдия са за­готовки, попаднали сравнително скоро на високите пустинни тера­си, се опровергава от комплексните данни. Миншал отбелязва следното следното: „Интерпретацията, която Рено прави на колекцията от Блакс Форк - като свидетелства от далечно минало - предизвикала и още предизвиква сред американските учени реакция на скептицизъм и недоверие. Това продължава вече повече от половин столетие, и то при положение, че може би дори един на хиляда археолози не е посетил находището и не е видял артефактите."

Според Миншал откритите от Рено сечива са дело на Homo erectus, който може да е проникнал на територията на Северна Аме­рика през средния плейстоцен по време на едно понижаване на мор­ското равнище. Миншал също така смята, че това предположение е валидно и за други находища с подобна възраст — например това при Калико, както и за собствените му разкопки при каньона Бю-канън. И двата обекта се намират в Южна Калифорния.

Миншал изрази резерви към едно друго находище от средния плейстоцен. През януари 1990 г. той каза на един от двама ни (на Томпсън), че не можел да приеме като автентични технологично развитите каменни оръдия, открити при Хуеятлако в Мексико (Гла­ва 5). Те били характерни за Homo sapiens sapiens и следователно не било лесно да се припишат на Homo erectus. Неговата интерпре­тация на находките от Хуеятлако се състоеше в следното: при поло­жение, че не се появят допълнителни доказателства, трябва да се приеме, че стратиграфията на обекта е била изтълкувана погрешно. Т. е. животинските кости, с помощта на които е датирано находи­щето, и усъвършенстваните каменни оръдия по начало произхож­дат от различни места и са били смесени по-късно. Това идва да покаже, че изследователи, които приемат някои аномални находки, отхвърлят други, като използват метода на „двойния стандарт".
5.

Развити палеолити и неолити

Развитите палеолити са по-фино обработени от примитивните. Това не означава, че производствата, които съдържат развити палеолити, не могат да включват и примитивни такива. Първо ще се спрем на откритията на Флорентино Амегино и на отправените към тях ата­ки, дело на Алес Хръдлика и У. X. Холмс. След това ще разгледаме находките на Карлос Амегино, които предоставили едно от най-солидните и убедителни доказателства за съществуването на хора от модерния вид през плиоцена. По-нататък ще обърнем внимание на аномални находки, направени на различни места в Северна Амери­ка — Хуеятлако, Мексико; пещерата Сандиа, Ню Мексико; Шегуи-анда, Онтарио; Луисвил, Тексас; Тимлин, Ню Йорк. Ще завършим с неолитните находки от златоносните пясъци на известната със златната си треска Калифорния.

Откритията на Флорентино Амегино в Аржентина

В края на XIX в. Флорентино Амегино направил детайлно проуч­ване на геологията и фосилите на крайбрежните райони на Аржен­тина, с което си спечелил международно признание. Оспорваните находки на Амегино, сред които имало каменни оръдия, гравирани кости и други следи от съществуването на хора през плиоцена, ми-оцена и по-ранни периоди, само увеличили световната му слава.