Слави Трифонов за мен е чест
Изтегляне 2.22 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ПРЕДГОВОР
- Продадохме билетите за концерта
|
Слави Трифонов ЗА МЕН Е ЧЕСТ (Откровенията на Слави Трифонов, записани от Иво Сиромахов) Българска Първо издание © Слави Трифонов, Иво Сиромахов, автори © Дамян Дамянов, художник на корицата © Снимки, архив на ,, Шоуто на Слави “ © http://4eti.me ISBN: 978-954-28-1938-7 СЪДЪРЖАНИЕСЪДЪРЖАНИЕ 2 ПРЕДГОВОР 3 1.Продадохме билетите за концерта 4 2. „Шоуто на Слави“ не е изникнало внезапно 7 3.Когато тръгна първата частна национална телевизия 16 4.Аз изпитвах най-силно притеснение от интервютата 21 5.Имало е случаи, в които съм се чувствал неловко 44 6.Нищо просто всъщност не е толкова просто, а само изглежда такова. 49 7.Правили сме много формати в шоуто 68 8.Няколко пъти сме се сблъсквали с цензурата. 81 9.Нашите медици в Либия... 86 10.Аз познавам страшно много хора. 99 11.Много харесвам Бербатов. 104 12.Да се опитам да разкажа за турнетата е все едно да се опитам да разкажа любовта 114 13.Ние работим в една много интересна среда 129 14.Идеята за концерта в „Арена Армеец“ 132 15.Един ден преди години ми се обади майка ми 137 16.Ние сме се шегували с абсолютно всички управляващи 148 17.Митко Коклин ... велик мъж. 159 18.Страхът е един от основните инстинкти 162 19.Бях още ученик. Имаше само БНТ 170
ПРЕДГОВОРУважаеми читатели, държите в ръцете си една необикновена книга. Това не е автобиография, не е хроника, не е история, макар че в някаква степен е и комбинация от трите неща. Това са откровенията на един човек, когото всички българи познават. Един човек, който винаги е бил обсъждан, винаги е бил и много обичан, и много мразен, винаги е провокирал яростни дискусии за всичко, което прави. Тази книга е монолог, продължил в повече от 50 часа интервюта със Слави Трифонов. А той е човек, който по принцип не дава интервюта. В тази книга ще видите непознати страни от личността на Слави. Ще видите един образ - доста различен от този, който познавате от екрана или от концертната сцена. Дори самият аз, който съм с него всеки ден в продължение на повече от 15 години, бях изненадан от думите, които чух в тези интервюта, Слави разказва за преживяванията си във и извън професията, за надеждите и разочарованията си, за телевизията, политиката, каузите, патриотизма, за честта и достойнството, за цената на успеха. В тази книга има и смях, и тъга, и гняв. Но преди всичко има много страст. Думите, които ще прочетете, със сигурност няма да ви оставят безразлични. Както не сте безразлични към всичко, което прави Слави Трифонов. Приятно четене! Иво Сиромахов
Продадохме билетите за концерта на стадион „Васил Левски“ за пет часа. Не можех да повярвам. Мислех си, че след толкова години интересът към нас ще намалее и ще се превърнем в нек’ва бутикова група, или нещо подобно. Реших да инвестирам мащабно. Сцена от Германия, най- голямата сцена. С Антоан Хадад събрахме много звук. Фойерверки взехме от Русия. Видеостени. Всичко. В концерта участваха над 370 души - само на сцената. Отделно хората, които бяха ангажирани с цялата организация, бяха над 1000. Много хора. Много труд. И дъжд. Сцената покриваше една част от изпълнителите, но нямаше как да покрие публиката. Стадионите, които са подготвени за концерти и за футбол, са покрити. И дори да има дъжд, публиката е на сухо. Но Националният стадион не е така. Още в началото на репетицията разбрах, че няма да мога да направя репетиция за всичко. Просто още на първата песен ми стана ясно, че ако трябва да се изрепетира цялата тая мащабна операция, която сме предприели, ще ни трябва поне една седмица. Евгени Димитров ми се обади в деня на концерта и ми каза: „Най-вероятно ще вали“. Казах: „Хубаво, няма значение“. Реших, че и да се тревожа, и да не се тревожа - трябва да се концентрирам. Затова легнах преди концерта и поспах, което шокира някой хора тук около мен , които не можеха да предположат, че е възможно да спиш преди нещо подобно. Но аз просто легнах, за да мога да съм в кондиция. Отидох на стадиона. В началото трябваше да излезем с Hell’s Angels. Много съм доволен от тях, те са като армия. Държаха се много дисциплинирано. Видях един от тях да пуши, а на стадиона е забранено да се пуши, и казах на техния началник: „Тук не се пуши“. Той каза: „Разбира се“, и събра всички веднага. Това са моторджии, знаеш как изглеждат. Всички татуирани, с едни бради. Събра ги и им каза: „Който иска да пуши - отвън. Разбрахте ли ме?“. От тоя момент нататък пушеха само навън. Hell’s Angels. Бяхме взели един комбайн, който трябваше да направи обиколка за песента „Комбайнеро-интелигентска“. Даже, за да не правим проблем на стадиона, ушихме калъфи за гумите му. А нашите приятели от Ботевград - мажоретният състав и духов оркестър - 100 души, трябваше да обиколят целия стадион. Знаеш ли колко сме го репетирали, за да могат да съвпаднат точно с песента - колко време да обикалят? Обаче, точно като отидох на стадиона и влязох в гримьорната, Евгени дойде и каза: „Имаме проблем“. Казах: „О-о-о, да, сигурен съм. Кажи какъв ще е тоя път?“, той каза: „Заради дъжда не можахме да спрем публиката и влязоха на пистата, където трябва да излизаме“. Аз попитах: „Можем ли да ги махнем?“, а шефът на охраната каза: „По цивилизован път - не“. И аз казах: „Значи няма да излизаме оттам. Хората са дошли на концерт. Какво да ги караме да се махат, нека си стоят там“. Евгени каза: „Откъде ще излизаме?“, отвърнах: „С моторите - директно на сцената. Комбайна няма да го използваме. С Ботевград... не знам какво ще правим. Просто не знам. Иди им кажи да излязат на сцената и да правят каквото могат“. И така. С моторите излязохме директно на сцената. И после заваля. И то „като заваля, та цяла неделя“. В случая: като заваля - та поне два часа и нещо от концерта. По едно време валеше толкова силно, че стана навсякъде в локви и балетът ми, и всички други танцьори, които участваха, почнаха да падат като круши по сцената, защото се хлъзгаше много. Самата сцена беше покрита с един черен материал, който наподобява найлон и е много хлъзгав, но пък щеше да стои добре на камерите. Аз им дадох знак, че професионално е да правят каквото трябва, пък да става к‘вото ще. И да не ги притеснява това, че падат. Хората оценяват факта, че те се раздават. Цветан, който трябваше да ходи много напред да свири, каза: „Това са много скъпи китари. Ще ги намокри дъждът“. Казах: „Няма значение. Тия китари са, за да забавляваме хората, така че излизаш и свириш. Да ги вали! К‘вото става - да става. Това е. Забравете, че вали. Правете всичко необходимо, за да се забавляват и да се чувстват щастливи хората. Няма значение, че вали. Това е просто някакъв дъжд! Това са капки вода. Къпеш ли се всеки ден? Къпеш се. Значи - майната му! Нека вали!“. По едно време се показа луната, стана много яко за бисовете. И когато трябваше да пеят химна - аз съм с In-ear мониторна система, с която чувам какво свири „Ку-ку бенд“, за да мога да пея, но слушалките са направени по отливка на ухото ми и аз чувам само музиката, но не чувам публиката. И изведнъж на химна като ги чух - 70 000 души да пеят химна, с ръка на сърцето... И усетих, че съм си вдигнал ръцете настрани. Това беше неволна реакция - просто ей така... и сега настръхвам, като ти го разказвам... от вълнение, от това преживяване - да видя 70 000 души, които пеят заедно националния ни химн. На песента „Жива рана“, когато цялата публика запя, Георги се разрида. Аз го прегърнах, той конвулсираше от емоцията, че вижда срещу себе си 70 000 души, които пеят в един глас наша песен. Просто се разпадна. Виждах толкова български знамена, виждах толкова млади лица... По едно време погледнах едно момиче в публиката, което беше на около 6-7 метра от мен и много се раздаваше. Ма много крещеше, много скачаше. Погледнах я и направих жест - посочих моите и нейните очи и казах: „Сега ще пея специално за теб“. Тя направо се побърка. Много емоции. Публиката пя почти през цялото време. И ако преди съм си задавал въпроса: „Имало ли е смисъл?“, това е отговорът: „Да, имало е смисъл. Имало е много, много, много голям смисъл“. Защото правим нещо с всеотдайност, със страст, с желание, с любов, и то получава отговор. След толкова години получава отговор и този отговор е: „Да, така е трябвало“. Цялата цена на всичко това си е струвала, за да я има тази взаимовръзка между нас и хората. За да могат те да преживяват това, което преживяваме и ние. Това е изумително.
|