Слави Трифонов за мен е чест


„Шоуто на Слави“ не е изникнало внезапно



страница2/19
Дата22.07.2016
Размер2.22 Mb.
#359
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19

Шоуто на Слави“ не е изникнало внезапно

„Шоуто на Слави“ не е изникнало внезапно отникъде и от нищото. То е естествен резултат от дългогодишната работа на един екип хора, към който принадлежиш и ти, Иво. То е следствие на предаването „Хъшове“, което беше демонстрация на нашия свободолюбив дух. Това е важно да се знае, защото нещата не се случват от само себе си.

След като предаването „Хъшове“ беше изхвърлено от БНТ, дадохме една пресконференция, на която Петьо Блъсков каза: „Ами, елате в телевизия „Седем дни“. Блъсков тогава беше директор на тази телевизия, а собственик бе Георги Агафонов.

Телевизия „Седем дни“ имаше нищожен рейтинг, тя се излъчваше ефирно само в София. По онова време кабелните телевизии бяха много, ужасно много. Но ефирна телевизия в София беше само телевизия „Седем дни“ - освен Националната телевизия. И Нова телевизия беше ефирна само за София, тя взе национален лиценз по-късно.

Та, ние започнахме да се излъчваме по телевизия „Седем дни“. Беше много интересен начинът, по който се финансирахме. Разделяхме рекламите - половината ги продавахме ние, половината ги продаваше телевизията, но, общо взето, финансирането беше много проблемно. Основната подкрепа за съществуването на „Хъшове“ беше от Сашо Дончев, собственик на „Овергаз“. Аз имам честта той да е мой приятел и съм му изключително задължен за това, че той безкористно, като човек, който поддържа свободата на словото, подкрепяше предаването „Хъшове“. Подкрепяше означава, че оказваше финансова подкрепа - това е истината. Другата част от финансовата издръжка беше мое дело.

В началото почти нямаше реклами. Гонеха ни отвсякъде и бяхме принудени да правим предаването от разни мазета. Едно от мазетата беше един бар на „Витошка“, собственост на Слави Бинев. Но кметът на въпросната община се обадил на Слави Бинев, заплашил го и Слави Бинев каза: „Вие няма повече да излъчвате оттука“, и прекратиха взаимоотношенията си с нас.

Отидохме да излъчваме от мазето на Гранд Хотел „България“, което беше собственост на Илия Павлов, лека му пръст, той тогава беше още жив. И той каза: „Ми, там долу има едно мазе, ако искаш, можеш да излъчваш от него...“. Но нито Сашо Дончев, нито Илия Павлов са имали каквито и да било претенции към съдържанието на предаването - абсолютно никакви. Може би защото съм такъв характер и така съм разположил отношенията си е хората. Никой не ми е казвал „трябва да направиш това“, „не трябва да правиш онова“, „би ли могъл да направиш това или онова“ - това изобщо не е съществувало като казус. Подкрепата им беше дотолкова, доколкото да можем да съществуваме на ръба. Въпреки това предаването спря няколко пъти, защото нямаше възможността да се финансира.

Правенето на телевизия е професионална работа и всички, които са в творческия процес, както и онези, които са в техническия, логистичния, организационния процес — тия хора са професионалисти. Те не работят, щото им е кеф или не им е кеф. Те трябва да получават заплати. Заплатите бяха малки, но все пак имаше заплати - докато можеше да има.

И така, предаването спира няколко пъти, тръгна няколко пъти и аз в един момент отидох при Краси Гергов, който тогава имаше най-голям дял в рекламните фирми в България, и му казах: „Виж к’во, трябва по някакъв начин да направим така, че да има реклами в предаването“. Той каза: „Добре, дай да направим бизнес план“. И в крайна сметка, постигнахме споразумение и започнахме да пълним предаването с реклами. Но казвам много ясно - никой от тези хора, нито Краси Гергов, нито Илия Павлов, нито Сашо Дончев - никой не е имал каквито и да било политически претенции към „Хъшове“.
***

Политическите претенции бяха единствено от страна на министър-председателя Иван Костов, който правеше всичко възможно с целия апарат на държавата да смачка както нашето предаване, така и всеки, който е дръзнал да говори някакви неща, които не съответстват на линията на партията.

Всички, които се осмелиха да рекламират в „Хъшове“, веднага бяха наказани. Моментално. Бяха им пращани веднага данъчни, тормозеха ги, пречеха им по всякакъв начин. И изведнъж Samsung почна да рекламира в предаването, защото то имаше огромен рейтинг. Средният рейтинг на телевизия „Седем дни“ беше 1%. И почва предаването „Хъшове“ в неделя вечерта, и рейтингът става 30%. Свършва „Хъшове“ и рейтингът на телевизията пак става 1%.

Всяка фирма би искала да се рекламира в толкова гледано предаване. Плюс това аз сам определях цените на рекламите и така можех да давам по-ниски цени, за да може да влизат някакви пари в „Хъшове“. Но държавата по всякакъв начин тормозеше рекламодателите ни. С всички възможни методи. И Samsung, и Ford, и всеки, който пускаше реклама при нас.

За моя радост, вестниците бяха на наша страна. Вестник „24 часа“, вестник „Труд“ бяха на наша страна. Те отразяваха абсолютно всичко, което правим ние.

Тогава имаше съвсем друго отношение към журналистиката. Имаше съвсем други журналисти. Имаше съвсем друг дух. Главните редактори на „Труд“ и „24 часа“ можеха да вечерят или да обядват с Костов, но въпреки това те запазиха подкрепата си към свободата на словото, отразяваха това, което се случва с „Хъшове“, даваха ни възможност да пишем във вестника - тогава направихме договор с Валери Найденов, моите колеги сценаристи да пишат във вестник „24 часа“. Вестниците ни даваха трибуна. От този период има 42 първи страници, на които сме присъствали ние и това, което правим. Имахме подкрепа от гилдията. Защото тогава имаше журналистическа гилдия. И вестниците - от „24 часа“ до „Капитал“, безапелационно изразяваха по един или друг начин своята подкрепа към това, че сме хора, които свободно изразяват своето мнение.

***

Предаването „Хъшове“ оформи по-голямата част от този екип, с който продължавам да имам честта да работя. Имаше една голяма група, която дойде от „Каналето“, както и няколко души, един от които си ти, които дойдоха по време на „Хъшове“, защото ти, Иво Сиромахов, или да речем Иван Кулеков, вие дойдохте по време на „Хъшове“, и то с ясното съзнание къде отивате. Ти беше журналист във вестник „24 часа“ и това не беше избор тип „аз отивам да работя на по-добро място“. Не. Това беше кауза! Това беше твой избор да дойдеш да работиш на едно място, което бе обругавано от тогавашната власт, което беше преследвано от тогавашната власт, което беше натоварено с толкова много негативи. И ти, както и Иван Кулеков, избрахте да се присъедините към моя екип и да работите в една сложна ситуация, имайки ми доверие, имайки доверие на логиката. Защото в живота справедливостта невинаги побеждава, приятелю. Но логиката винаги побеждава.



А логиката подсказваше, че тук става въпрос не само за кауза и за свобода на словото, но и за интерес към това, което произвеждаме като телевизионен продукт. Доказателство е зрителският интерес към нас до ден днешен.

Никой не иска да плаща за кауза. Ние не сме платени революционери. Ние сме професионалисти, които се занимават с телевизионен бизнес и покрай това изразяваме собственото си мнение, но не го слагаме на тезгяха да го продаваме. Ние просто сме такива - имаме възможността, работейки тая работа, да говорим свободно. И другите имат тая възможност. Но или се страхуват, или предпочитат да получават някакви неща - пари или протекция, или каквото и да било друго. Или пък да бъдат част от нек’ви групировки. Ние винаги сме били свободни.

Имахме една среща с Иван Костов. Когато ни спряха от БНТ, в знак на протест срещу натиска върху нас, отидохме да си обръснем главите пред сградата на Министерския съвет. Мойта е бръсната, но останалите колеги сценаристи си обръснаха главите. От косите направихме възглавници и бяхме решили да подарим едната възглавница на Петър Стоянов, президент тогава, а другата - на Иван Костов. Да спят спокойно върху тях.

И докато се бръснехме, дойде Стояна Георгиева, която тогава беше пресаташе на Иван Костов, и каза: „Господин премиерът ви кани на среща“. И отидохме аз и Любен Дилов-син.

Когато влязохме на тая среща, Иван Костов беше седнал с кръстосани крака в един стол и един слънчев лъч го огряваше.

Заприлича ми на нещо средно между папа и император. Едва се удържах да не се хвърля по очи и да му целуна ръката или пръстена, ако имаше, и да възхваля името Костово, запленен от неговото божествено присъствие. Може малко да преувеличавам, малко иронично да се изразявам, но той така изглеждаше, така говореше и така ни прие, по този начин.

Попита ни какво правим долу и с Любен Дилов-син му казахме, че сме спрени от БНТ и че нямаме къде да се изявяваме. Костов каза, че няма абсолютно нищо общо с тая телевизия. Аз казах, че не вярвам. И тогава той каза; „Ама ти подкрепяш руските интереси“. И аз отвърнах: „Не подкрепям нищо и ник’ви руски интереси“. А той каза: „Не, спонсор на твойто предаване е „Овергаз“, а това е „Газпром“, това са руските интереси. Ти подкрепящ руските интереси. Ние водим битка за цената на газа с монополиста „Газпром“, а ти подкрепяш руските интереси“. Аз му казах: „Не подкрепям ник’ви интереси, подкрепям само екипа си и искам да работя тая работа. И за мен разлика между SHELL, „Овергаз“ и „Газпром“ няма. Това е гориво. За мен е все едно коя от тези фирми ще рекламира в предаването ми. Това е просто бизнес и той би следвало да стои встрани от политиката“. Аз винаги така съм разсъждавал.

Иван Костов заяви: „Ти подкрепяш и „Мултигруп“. И аз казах: „Ако правителството има за враг някаква групировка, то има всички възможности да арестува групировката, може да извади танкове и да я размаже, да мине през нея. Аз не зная какви са сблъсъците между „Мултигруп“ и правителството или пък личните сблъсъци между Илия Павлов и Иван Костов. И не ме интересува, защото аз се вълнувам единствено от екипа си и от това да си връща мойта работа, която, за добро или за лошо, е свързана с телевизия“. Иван Костов каза: „Еми, скоро може да дойде частна телевизия и там ще имате възможност да се изявите". И каза: "Ти нали си голям мъж, ще се справиш". Аз казах на Дилов да си ходим и си тръгнахме.

Бил съм проводник на руските интереси, заради това, че в моето предаване се излъчва реклама на "Овергаз", представяш ли си? Ето, в момента „Газпром“ спонсорират Шампионската лига. Е, и к’во? А иначе американците и европейците налагат санкции на Путин. Обаче „Газпром“ спонсорират Шампионската лига. Това е бизнес, това е нещо съвсем нормално.

Аз всъщност основно съм гласувал за СДС, а те ни направиха най-големия проблем, откакто съществуваме. Ние винаги сме воювали с правителството, с всяко правителство, защото смятам, че това е основният ангажимент на журналистите и на такива шоута като нашето, да са против правителствата. Защото така има баланс, така има коректив. Бойко Борисов, каквото и да е правил, не е свалил шоуто. Може да е говорил „Аз мога да ви приключа“, може да е казвал всякакви неща, но не е свалил шоуто. Докато Иван Костов го свали. Той го свали, бе. Директно! Може да не го е свалил той лично, да го е свалил шефът на БНТ, но не е станало без Костов да е казал „Добре!“. Със сигурност. Щото държавата беше такава, че всичко опира до един човек.


***

Но както ти казах, логиката винаги побеждава. Нери Терзиева, която е мой изключително добър приятел, ми каза; „Да знаеш, ще дойде Рупърт Мърдок в България и ще направи частна телевизия“. И аз си казах - да, бе! - ще дойде Рупърт Мърдок... к’во го интересува България... Но Нери Терзиева би следвало да знае по-добре от мен, тя по онова време беше пресаташе на президента Петър Стоянов.

И аз реших, че ние трябва да правим „Хъшове“ на всяка цена и да не спираме, защото ако дойде частна телевизия, тя ще гледа рейтинги и ако имаме висок рейтинг, може да има разговори. А иначе какво - да отида и да им кажа „аз мога да правя едно нещо“? Не става така.

Аз съм практичен човек и знам, че практично погледнато, ако ти, Иво, искаш да си купиш хубава кола, ще искаш да я видиш, преди да я купиш. Няма да си я купиш по снимки. Нито по това, че някой ще ти разкаже: „Иди си купи тая кола, тя е много готина!“. Не, ще искаш да я видиш, пък ще седнеш, пък ще пипнеш, пък ще я запалиш, пък ще направиш едно кръгче, пък тогава ще си кажеш: „Г-н Сиромахов, тая кола си заслужава парите“.

Разсъждавайки по този практичен начин, аз си казах: „Да, струва си да се инвестира. Като дойде частна телевизия, тя ще иска да види продукт, а няма да слуша слухове или някой нещо да я убеждава. Затова трябва да продължим да правим „Хъшове“ на всяка цена“.

И правим ние „Хъшове“, спират ни, ние продължаваме да се борим. Аз, колкото можех, давах. Но в един момент свърших всички пари, които имах тогава. Останаха ми една кола и един апартамент в „Драгалевци“. С това останах. И щях да ги продавам.

И тогава дойде частната телевизия. Аз не можах да повярвам! Тръгна на честотата на Ефир 2. И аз си казах: „Сега трябва да им се обадя“. А после си казах - не е добре аз да се обаждам, по-добре е те на мен да ми се обадят. Ама пък - кой ще ми се обади на мене, в някакви кабелни телевизии се разпространявахме тогава, освен в телевизия „Седем дни“, едни касетки разнасяхме из цялата страна... Откъде накъде па точно на мен ще се обадят? И се обадиха на Къци Вапцаров, който правеше „Риск печели, риск губи“, въртеше там едно колело. Пуснаха сериала „Алф“ и се обадиха на Къци.

Къци си е Къци, той си е, какъвто си е, аз няма да правя квалификации, ама просто ми се стори по-логично да търсят друг вариант, но те се обадиха на Къци Вапцаров. И аз си казах - сега какво да правя, да се обаждам ли... Започнах да разговарям с Краси Гергов. Казах му - аз мога да направя ежедневно шоу, кажи ми дали въобще има такава позиция в телевизията. Екипът ми се готви за такова шоу от година и половина.

Преди това водих разговори и с Нова телевизия, те бяха софийска телевизия тогава, и им предложих да правим ежедневно шоу, но те ми поискаха пари. Не те. Той. Някакъв човек. Не знам кой. Дали Дарко Таминджри, който беше тогава собственик на тая телевизия, или не знам кой. Но адвокатът им, не помня как се казваше, беше един с бяла брада, той каза: „Трябва да връщате обратно пари“. Това е истината. И Силва Зурлева беше на този разговор и ѝ беше неудобно. Поискаха пари... за тях, обратно. И аз казах, че не разбирам за какво говорят, и си тръгнах.

Аз казвам това, което е било, моята дума е такава. Защото така беше. Знам какво се случва, когато разказваш такива неща. Участниците, на които не им изнася, че е било така, веднага скачат и казват: „Не беше така, това е лъжа“, и т.н. Но аз не лъжа. Такава е истината. Дали си струва да бъде казана? Бих могъл да кажа - не, не беше така. Или да премълча и въобще да не го коментирам това нещо. Но такава е шибаната истина. Така беше. Затова нямахме предаване в Нова телевизия. Защото те поискаха пари.

Много неща ще ти казвам, които са разговори или неща, които са се случили само между мен и някой друг и само аз имам информация. Държа да го кажа. Защото винаги съм се възмущавал от истории, които съм чел и които знам, че не са такива. Които са преиначени, а някои от тях са преиначени жестоко. И когато прочета нещо подобно, се потрисам от това, че хората лъжат така.

Ето сега, днеска, се видях с Курумбашев и той ми каза, че един от най-големите хейтъри в момента, който е нек’ъв в „Протестна мрежа“, говори някакви неща... и се изказва кога, видиш ли, е отишъл Росен Петров на работа в „Ку-ку“, или кога какво бил казал Курумбашев. Изказва се от негово име. А този човек ми беше шофьор. Той се казва Теодор Михайлов. Той ми беше шофьор. Шофьор! Той ме возеше. Защото тогава имах много работа и ми трябваше човек, който да ме вози. А сега се изказва, включително за концерта, който аз съм направил, като някакъв, който ги разбира нещата. Това е резултат от неговото желание да бъде такъв, какъвто не е. Дали ще е няк’ъв изпълнител, певец, или някой, който е бил шофьор - той се стреми да бъде няк’ъв друг. И съизмервайки се с това, което правим ние, или с мен самия, той се чувства сериозен, чувства се важен.

У повечето творци или шофьори, или каквито и да са били - има някаква обида или нещо, което е породило у тях неудовлетворение и са си тръгнали или аз съм ги махнал. И после почват, както в случая, да говорят някакви неща. И то неща, които за съжаление, не са верни. Интернет дава на всеки възможността да каже каквото си иска. Но аз знам истината. И въпросният мой бивш шофьор също знае истината. Той може да излиза, да си къса ризата и да говори всякакви неща. Но ето, аз давам мойта дума срещу думата на всеки един, който смее да дойде и да ми каже, че това не е вярно.

Въобще не ми се говори за всичките тези неща, защото трябва да вляза в един куп обяснения. А за да съм обективен, трябва да говоря и с имена. Не ми се говори за наши бивши колеги, какви са, какво се е случило, какво са направили. Опитвам се да бъда толерантен. Всеки човек взима някакви решения. Не ми се говори за тия неща, защото... К’во като ги разкажа? К’во от т’ва? Ще кажа точно и ясно какво се е случило. И к’во от т’ва? Знаеш ли хората как преиначават в съзнанието си нещата, които са се случили? Знаеш ли какви неща си рисуват в главата и после почват да им вярват, за да не изпитват чувство за вина? Не ми се спори с тях. Защо да влизам в задочен спор заради нещо, което се е случило, а някой друг да се обади и да каже: „Ама, не, не беше точно така“. А-а-а, айде сега.

Не става въпрос за субективната оценка. Разбира се, и аз харесвам някои хора или не ги харесвам. Ето, да речем, не харесвам Джокович, въпреки че не знам що не го харесвам. А харесвам Надал. Откъде да знам защо! Би било логично по-скоро да харесвам Джокович, щото е сърбин и е балканец, но не ми харесва Джокович, харесва ми Надал. Ма мога ли да ти кажа що? Отде да знам, единият ми се струва малко по-амбициозен и това ме дразни. Сигурно и аз така дразня много хора, знам, че е така. Но това е субективно. Обективно Джокович е голям тенисист, размазващ тенисист. И съвсем заслужено печели своите титли - Уимбълдън, Муилбълдън и Голям шлем, и Малък шлем, и, секакви шлемове. Но въпреки това има хора, които го ругаят. Това не го прави нестойностен. Не го прави незначителен. Това е субективна преценка.

Няма много истини, Иво, приятелю мой, и ти го знаеш. Има една истина. Може да има различни гледни точки. На много хора им изнася да имат различни гледни точки, да преиначават света около себе си така, че да не изпитват чувство за вина. Или да не изпитват чувство за малоценност. Това са хора, на които им изнася да заобикалят истината. Но истината е една. Тя не е въпрос на мнение.







  1. Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница