Слави Трифонов за мен е чест
Имало е случаи, в които съм се чувствал неловко
Изтегляне 2.22 Mb.
|
Имало е случаи, в които съм се чувствал неловкоИмало е случаи, в които съм се чувствал неловко и ми се е искало да си тръгна от студиото по средата на предаването. Когато ни гостуваше Валя Балканска, вие, сценаристите, бяхте решили, че трябва да облечете актьор като извънземно. И той да влезе изненадващо по време на интервюто и да разкаже как песента на Валя Балканска се слуша в Космоса. И излезе Стефан Рядков, облечен в някакво зебло, с една маска, и почна да мучи нещо, да пръхти... Почувствах се ужасно... Или пък когато Руслан Мъйнов влезе като бяла мечка, обута с маратонки, и почна да се търкаля по пода. А мечата кожа беше сцепена точно на чатала му. То не беше и меча кожа, а нек’ъв родопски китеник. Просто не можех да повярвам, че такава простотия се случва в моето студио. Когато ми гостуваше Анастасия Мозер, от екип „Гости“ ми бяха написали, че Мозер има дъщеря. И аз по едно време реших нещо лично да задам като въпрос и я попитах; „Как се чувства Вашата дъщеря?“, а тя каза: „Но, г-н Трифонов, аз нямам деца“. В тоя момент исках да изляза от студиото и първо да убия някого, а след това да се самоубия. Такъв конфуз... Тръгваме да правим „Гласът на България“. „Гласът на България“ всъщност е лицензният формат The Voice. Той е собственост на фирма TALPA на Джон де Мол. Ние бяхме изпълнителни продуценти и трябваше да реализираме проекта в България. И дойде дясната ръка на Джон де Мол, една мацка, която се казва Диана, и ние започнахме да преговаряме с нея как да го правим това нещо. Преди това беше правено само веднъж - в Холандия. Ние бяхме втората държава. И Диана, с която преговаряхме, разбра, че имам телевизионно шоу. И попита: „Мога ли да дойда да гледам?“. Аз казах: „Да, няма проблем“. Тя седна да гледа, аз сложих моята преводачка да ѝ превежда, да знае за какво става въпрос. И както водя, имах някакъв сериозен разговор, и изведнъж от най-левия сектор на публиката се чува вик: „Татко-о-о“. И аз си казах: „Кой татко, бе?“. Погледнах наляво. Имам мой човек, който стои във всеки един сектор. Погледнах го, а той вдигна високо рамене, в смисъл: „Не знам к’ъв е тоя“. Помислих си, че сценаристите ми правят някакъв номер. И се направих, че не съм го чул, което ми е много сложно в такива ситуации. Продължих да водя разговора, но втори път от публиката се чува: „Татко-о-о“. И аз си казах: „Боже, к’во става?“. И в тоя момент оня изкрещя: „Слави Трифонов е мой баща“. В тоя момент аз погледнах моя сътрудник, който стои в сектора, и му направих жест: „Махай го тоя оттук“. След което се чу: „Татко-о-о-гхгхгххгхгхгхгх“. И го изнесоха момчето навън. После се оказа, че това бил няк’ъв 17-годишен младеж от Кюстендил, който една вечер казал на родителите си, че те не са негови родители, че аз съм негов баща. И се чупи от Кюстендил, и идва на шоуто. Изглеждаше съвсем нормален, докато не започна да крещи „Татко-о-о“. А след това Диана ми каза, че си помислила, че това е част от сценария. Че такова е моето шоу - с разни хора, които седят в публиката и крещят „татко-о-о“. *** Най-прочут е случаят с ферарито, което не запали. Идеята да подарим Ферари е много шантава. Трябва да кажа, че заслугата е и на bTV, и на Орлин Алексиев, който тогава беше собственик на една автокъща - „А2“, и на застрахователна компания „Лев Инс“, които също участваха, защото едно такова ферари е много скъпо и трябваше да имаме партньори. Името „Ферари“ се е превърнало в нарицателно за луксозна спортна кола. А това беше с прозрачен капак на двигателя, кабриолет. Кола-мечта. „Танцувай с мен“ беше първият танцувален формат, който се прави в България. Не беше в голяма зала, не беше с много публика. Беше в нашето малко студио с публиката, която имаме, но беше много атрактивно. Метин Енимехмедов е изключителен танцьор. Той е на световно ниво. Хората си го избраха съвсем логично и той спечели. А ферарито дойде същия ден. Орлин го докара с автовоз от Италия. Ферарито има един имобилайзер, който при отворена врата изключва двигателя, за да не може да бъде откраднато. Ние не го знаехме. Направихме репетиция с ферарито, на която Краси Радков играеше спечелилия. Той слезе, шегуваше се по неговия начин, правеше сек’ви простотии, за да ни разсмее, влезе във ферарито, запали го, аз исках да се чуе звукът му, защото звукът на двигателя е уникален. На репетицията всичко беше о’кей и аз казах на изпълнителния продуцент Диана Младенова: „Ако случайно това ферари довечера не запали, ще ми се подиграва цяла България“, защото знаех, че тоя финал ще се гледа от всички. Рейтингът на това предаване вечерта беше един от най-големите рейтинги въобще в историята на телевизията в България. Просто аз винаги предчувствам откъде може да дойде жегата и гледам да я ликвидирам предварително, защото както гласи една мисъл: „Умните хора решават проблемите, а мъдрите ги предвиждат“. Аз предвиждах, че е възможно да се случи нещо подобно, и затова исках да съм сигурен. Когато вечерта Метин спечели, слязохме двамата с него пред студиото, той влезе във ферарито, цъкна ключа, завъртя и то не запали. В тоя момент на мен сърцето ми падна в петите и аз си казах: „Това не е вярно, не е възможно. Това е някакъв лош сън. Сбъдна ми се кошмарът“. Казах му: „Пробвай пак“. Той пробва пак и каза: „Не пали. Да не би да няма бензин?“. Като ми го каза това нещо, на мен ми се прииска да му шибна един, защото бях изпаднал вече в много силен стрес. Но както се сещащ, не е добре да шибнеш един на победителя в „Танцувай с мен“, който казва: „Няма бензин“, въпреки че е абсурдно да няма бензин. Казах: „Стани, аз ще го запаля“. Седнах във ферарито, завъртях ключа - не пали. В тоя момент разбрах, че има нещо такова като имобилайзер, но не го знаех къде е, а и вече бях блокирал. Аз знаещ, че почти никога не блокирам, когато има някакъв проблем. Винаги се стремя да реагирам спокойно, адекватно. В тоя случай обаче блокирах. Не знаех какво да правя, освен да се кача обратно в студиото. Не мога да запаля ферарито. Нямам време. Знаех, че ферарито не пали не защото е счупено, а защото има няк’ва предпазна мярка, но не знаех каква. Качих се в студиото, където трябваше да изпея песента „Танцувай с мен“. Всъщност вече не бях в състояние да я пея. Бях твърде изнервен, твърде напрегнат и твърде бесен, за да пея, но нямах избор. Това беше песен, направена специално за този формат.
Ние тогава правехме Music Idol и аз бях част от комисията заедно с Йорданка Христова, Глория и Дони. И веднага след финала на „Танцувай с мен“ трябваше да пътуваме за Бургас на снимки на Music Idol. По пътя качих Евгени Димитров. Аз имах един джип „Мерцедес“ и понеже бях избеснял заради шибаното ферари, го карах с много голяма скорост. За радост, по едно време се усетих, че карам доста рисковано, и помолих Евгени той да шофира, а аз да се возя, но през целия път слушахме Малер и разни такива умрели композитори. Напрежението беше доста сериозно. На другия ден имахме снимки. Водещи бяха Иван и Андрей и аз ги предупредих, каквото и да коментират, да не употребяват в никакъв случай две думи; „червено“ и „ферари“. Те обичат да се шегуват и понякога са много нагли в шегите си, но в тоя момент аз бях извън възможността да се шегувам. И ги предупредих, че ако се пошегуват, ще ги уволня веднага. Седнах и си чертаех нек’ви такива геометрични фигурки на един лист и въобще не коментирах кандидатите, които се явяваха на Music Idol. По едно време Йорданка Христова дойде при мен, прегърна ме и ми каза в ухото: „Държиш се като Лили Иванова", което мен още повече ме втресе... Аз не искам да се държа като никой. Аз просто бях див и не можех да се контролирам. И влезе един участник със зелено яке и със зелен каскет, кожен. Изпя нещо. Аз въобще не го слушах. И тоя със зеленото яке изведнъж каза: „Абе, Слави, баща ми каза да те попитам нещо“, и аз казах: „Давай, щом баща ти е казал“, а той каза: „Абе, защо не запали снощи ферарито, ахахахаха“. И аз... се разсмях, защото беше толкова смешно, и това пречупи усещането ми, че сме се провалили вечерта. Беше глупаво всичкото това. Гафовете невинаги са смешни. Сещам се за случая с огромната трагедия, която сполетя президента г-н Плевнелиев. Когато го сполетя тази трагедия, ние бяхме в отпуска и аз казах на мои приятели, с които вечеряхме: „Ей, сега ние не бива да се шегуваме с президента много време, защото това е голяма лична трагедия и всички шеги с него веднага трябва да престанат“. И после си казах: „Добре че сме в отпуска“. И когато на другия ден ми звънна главният мениджър на bTV, г-н Павел Станчев, и ми каза: „Абе, като че ли не е добре да се шегуваме с президента в шоуто“, аз му казах: „Разбира се, че не е добре. Ние не се шегуваме с президента в шоуто“. Той каза: „А на повторението...“, и на мен за втори път сърцето ми падна в петите. Бях на един басейн, правех физиотерапия, заради това, че ме боли кръстът, и тогава пак изпаднах в тежък, нелицеприятен гняв. Извиках главните мениджъри, продуцентите на нашето шоу, които се занимават с всичко. Крещях им, въпреки че вината не беше наша, защото в крайна сметка, тези повторения се програмират месец и половина преди т’ва, но нашите продуценти, които се занимават с нашето шоу, които са наши служители, е трябвало да го предвидят. Те не са го предвидили. Аз бях забравил, че на повторението може да се случи това. И независимо от това, че ние нямаме такава вина, аз излязох и се извиних, с ясното съзнание, че така е правилно.
|