Д-р Н. Веднага след смъртта ли ще заминеш за духовния свят? К

Очевидно бе, че Силвия няма намерение да стои дълго при Фил и да оставя послание за чувствата си в подсъз­нанието му.

В дълбока делта-фаза на мозъчните вълни, при която няма бързо очно трептение, не се явяват съновидения. Състоянието на сън, при което очите се движат, извес­тно, и като парадоксален сън, е доста по-леко и следова­телно по-активно. Най-често настъпва скоро след заспиване и малко преди събуждане. В следващия ми случай връзката със сънуващия ще бъде осъществена между по­следователни сънища, навярно защото той все още е в парадоксално сънно състояние.

Душите - „тъкачи на сънища", с които съм се свърз­вал, внушават съновидения по два различни начина.

За да илюстрирам създаването на нов сън, ще цити­рам един случай на душа от пето ниво, чието име в последния минал живот е било Бъд. Бъд е загинал в битка през 1942-а, по бреме на втората световна война. В случая сънуващият е Уолт, оцелелият брат на Бъд. Бъд е умел създател на сънища и след гибелта си на бойното поле и завръщането си в духовния свят започва подготовка за ефективен метод да утеши Уолт . Това е един от случаите, които ми дадоха по-пълна представа за тънкостите, които „тъкачите на сънища" прилагат, за да въздействат върху спящите. В този съкратено пред­ставен случай клиентът ми ще опише техниките, кои­то е научил от водача си Аксинар.

• случай шести •

Д-р Н. Как възнамеряваш да облекчиш скръбта на брат си, след като се завърнеш в духовния свят?

К. С Аксинар работим върху една ефективна стратегия. Много е деликатна, защото сме с двойника на Уолт .

Д-р. Н. Имаш предвид онази част от енергийната му маса, която е останала там при прераждането му на Земята?

Символите от сънищата достигат до много нива в съзнанието, някои от които са абстрактни, а други - емоционални. В този случай в сънищата присъстват об­рази от действителни преживявания, които подсилват ярките спомени на двама братя в отрязък запаметено време. Бъдещото единение е отразено за Уолт в тре­тия, доста загадъчен сън, в който двете души са щас­тливи заедно в духовния свят.

Измина доста време, докато открия напреднала ду­ша на път да се превърне в „създател на сънища", тит­ла, която ми се струва подходяща за Аксинар от случай 6. Както за всяка духовна тактика, не всички души имат еднакъв стремеж да развиват уменията си. В случай с Бъд не само създава поредица от сънища в съзнанието на Уолт, но и прилага по-сложната техника на съчета­ването им в централна тема за братската обич и подкрепа. Накрая Бъд дава физическо доказателство за при­съствието си чрез скритата топка. Не подценявам въз­действието, което Силвия от случай 5 е постигнала върху майка си, неусетно влизайки в съня й. Но случай в демонстрира по-висше духовно умение.

Предаване на послания чрез децата

Когато душите срещат трудности при опитите си да стигнат до съзнанието на скърбящ възрастен, понякога използват децата, за да предадат своите послания. Де­цата са по-възприемчиви за духовете, защото в съзнани­ето им вее още не са изградени бариерите на съмнение в свръхестественото. Често детето, избрано за проводник, е член на семейството на починалия. Това пома­га на духа, опитващ се да достигне до жив роднина, осо­бено от същия дом. Следващият случай е на мъж, почи­нал от сърдечен удар в задния си двор на четиридесет и две години.

• случай седми •

Контакт в позната обстановка

От последния случай може би изглежда, че щом отпъту­ващата душа стигне до любящите хора и ги докосне, отива в духовния свят и повече не отделя време да бъде близо до тях. Има хора, които не чувстват присъствието на душата веднага след смъртта, но по-късно ще го усетят. Живите, които са стигнали до фазата на при­емане в процеса на скръб, биха получили утеха, като знаят, че хората, които обичат, все още бдят над тях. Но има и такива, които никога не възприемат нищо.

Душите не се отказват лесно от нас. Друг начин ду­ховете да ни докоснат е чрез обстановката, свързана със спомените ни. Тези контакти постигат въздействие до­ри върху съзнания, заключени за всички останали форми на духовно общуване. Следващият случай илюстрира то­зи метод. Клиентът ми в миналия си живот е бил жена на име Нанси, починала внезапно от мозъчен удар след тридесет и осем годишен брак с Чарлз. Съпругът й бил притиснат между етапите на отричане и гняв и така потискал емоциите си, че отказвал да приеме помощ от приятелите им или да потърси професионален съвет. Ка­то инженер по професия, предимно аналитичният му ум отхвърлял всякакъв спиритуален подход към преживяната загуба, защото противоречал на науката.

Месеци наред след погребението душата на Нанси се опитвала да осъществи връзка с него по няколко начина. Стоическата му натура издигнала такава стена около него, че Чарлз дори не заплакал истински след смъртта на жена си. За да преодолее тази пречка, Нанси решила да стигне до вътрешното му съзнание чрез обонянието, като се свърже с обстановка, позната и за двамата. Използването на сетивата от душите допълва общува­нето с подсъзнанието. Нанси използвала градината си, и по-точно розовия храст, за да достигне до Чарлз .

• случай осми •

Докато духовете на съпрузи най-често използват ко­ли или спортни уреди, установявам, че съпругите пред­почитат градинска обстановка, за да се свържат с жи­вите си партньори. Друг клиент ми разказа как жена му осъществила връзка чрез засаждането на дъб. Преди да се срещне с мен, същият вдовец ми писа:

„дори ако това, което ми се случи, не е било от съпругата ми, нима има значение? Главното е, че по някакъв начин изпол­звам емоционалната енергия, извлечена от чувството ми, че тя е с мен и докосва вътрешни източници, които по-рано не можех да използвам. Вече не се чувствам като в бездна без нито лъч светлина."

При разговорите си с хора за подобни преживявания, които някои наричат мистични, е важно да имаме пред­вид вероятността за духовен източник. Ако можем да изпитаме толкова силна емоция в период на скръб, тя едновременно ще ни донесе утеха и ще ни помогне да узнаем повече за собствената си вътрешна същност.

Понякога духовете предпочитат да общуват с нас чрез идеи. Ето един цитат от писмо, което получих от бивш клиент за покойната му съпруга Гуен. Вярвам, че сеансът ни му е помогнал да открие най-добрия начин да приема мислите на жена си.

„Разбрах, че като души не всички имаме еднаква способност да общуваме едни с други. Изпращането и получаването на съ­общения е умение, което трябва да бъде развивано с практика. Най-сетне долових мислите, внушавани от Гуен, след като чрез медитация не бях стигнал доникъде. Тя е литератор и използва по-скоро словесни мисли, отколкото образи, за да събуди чувс­тво у мен. Трябваше да се науча да свързвам словесните съоб­щения от нея, като използвам своя начин на изразяване, който тя познава, за да разгадавам това, което ми казва. Сега виждам по-ясно как мога да докосна Гуен със съзнанието си."

•случай девети •

Дерик беше шестдесетгодишен мъж, който дойде при мен от Канада, за да прецени живота си и да опита да преодолее най-голямата си мъка. Когато бил млад, загу­бил красивата си четиригодишна дъщеря Джулия. Смърт­та й била внезапна, неочаквана и със съпругата му били толкова съкрушени, че решили да нямат други деца.

Доведох Дерик до дълбока хипноза и го върнах към една сцена след края на миналия му живот, когато трябваше да застане пред съвета си. Тогава открихме, че един от важните уроци в сегашния му живот е да се научи да превъзмогва трагедиите. При последните си две прераждания не се бе справил с това и предавайки се на отчаяние, бе утежнил живота на хората от семейс­твото, разчитащи на него. В сегашния си живот има значителен напредък. Най-интересното в този случай според мен е едно преживяване на Дерик двадесет годи­ни след смъртта на Джулия.

Наскоро съпругата на Дерик починала от рак и той все още бил в траур. Един ден, когато се почувствал много тъжен, се разходил до близкия увеселителен парк. След малко седнал на пейка срещу въртележката. Слу­шал музиката и наблюдавал веселите деца, яхнали раз­ноцветни дървени животни. Отдалеч забелязал моми­ченце, което приличало на Джулия, и очите му се насъл­зили. Точно тогава се появила млада жена на около два­десет години и попитала дали може да поседи до него. Денят бил топъл. Тя била облечена в бял муселин и държала в ръка чаша със студено питие. Дерик кимнал, но не казал нищо, докато жената с наслада отпивала разхладителното и разказвала за детството си в Англия и решението да дойде в Канада, защото била силно прив­лечена от Ванкувър. Представила се с името Хедър и Дерик забелязал около нея сияние като ангелски ореол.

Сякаш времето спряло за Дерик, когато заговорили за семейството на Хедър и плановете й за новия живот в Канада Дерик осъзнал, че разговаря с нея като баща, и все повече му се струвало, че я познава. Накрая Хедър станала и нежно сложила ръка на рамото му. Усмихнала му се и казала: „Зная, че се тревожиш за мен. Няма смисъл. Добре съм и ще имам чудесен живот: зная, че някой ден отново ще се срещнем."

Дерик сподели, че докато Хедър се отдалечавала и му махала с ръка, видял дъщеря си и се почувствал спокоен. По време на нашия сеанс Дерик разбра, че преродилата се душа на Джулия е дошла при него, и се увери, че наис­тина не я е загубил. Когато страдаме от раздялата с хора, които обичаме, те могат да дойдат при нас по загадъчен начин, често когато сме в унес, близък до алфа-състояние. Приемете тези мигове като послания от отвъдния свят, които ще ви вдъхнат увереност.

Ангели или други небесни домакини?

През последните няколко години популярността на ан­гелите се възражда. Римската католическа църква нари­ча ангелите духовни, интелигентни, безплътни същест­ва, които са служители и пратеници на Бог. Според християнската църква тези създания никога не са се прераждали на Земята. Представяме си ангелите като същес­тва в бели роби, с криле и ореол; теологичен образ, до­стигнал до нас от средновековието.

Когато ги понеса в духовния свят, много клиенти от­начало мислят, че виждат ангели, особено онези от тях, които са със силно религиозни убеждения. Тази реакция е подобна на описанията на хора, които са имали преживявания на границата на смъртта. Но независимо от пред­варителната си религиозна нагласа клиентите ми скоро разбират, че етеричните същества, които виждат при хипноза, представляват техните водачи и духовни прия­тели, дошли да ги посрещнат. Те са заобиколени от бяла светлина и понякога се явяват облечени в тоги.

По време на работата си съм чувал описания на вода­чите като ангели хранители, въпреки че личните ни учи­тели са души, които са се прераждали на Земята дълго преди да се извисят до ниво водачи. Понякога и близка сродна душа идва да ни утеши, когато се нуждаем. Мисля, че вярата в ангелите е резултат от вътрешната пот­ребност на много хора от лична защита. Не споделям това с намерението да опровергая вярванията на милио­ни религиозни хора в ангелите. Дълги години самият аз нямах вяра в нищо отвъд собственото си съществуване. Зная колко е важно човек да вярва в нещо по-висше от самия себе си. Вярата ми крепи в живота, включително и тази, че има по-извисени същества, които бдят над нас. Представям случаите си като доказателство на концепцията за духове благодетели в нашия живот.

Духовните ни учители имат различен стил и техники точно както учителите на Земята. Безсмъртният им характер се свързва с нашата същност по множество различни начини. Следващите два съкратени случая потвърждават теорията ми, че личните водачи и сродните души, както и да са представени, се свързват с нас от отвъдния свят, ако имаме нужда от утешение.

• случай десети •

Следващите твърдения са на Рене, четиридесетгодишна вдовица, загубила съпруга си Харитри месеца преди сре­щата ни. Едва след сеанса й зададох серията въпроси, които следват. Целта ми беше да създам контраст между съзнателната и суперсъзнателната й представа за водачката й Ниат.