Д-р Н. Преди днешния ни сеанс беше ли имала контакт със съществото на име Ниат, което видя в състояние на хипноза? К

Следващата извадка от случай с млад мъж, загинал при катастрофа през 1942-а на тридесет и шест години, представя митологичното вярване в ангели от гледна точка на душа, която се завръща на Земята.

• случай единадесети •

Д-р Н. Кажи ми какво направи за съпругата си след ка­тастрофата?

К. Останах с Бети около три дни, за да облекча мъката й. Застанах над главата й така, че енергийните ни полета да се слеят по начин, който би ми позволил да я утеша, като съчетая вибрациите ни.

Д-р Н. Използва ли други техники?.

К. Да, проектирах образа си пред лицето й.

Д-р Н. Имаше ли ефект?

К. (с насмешка.) Отначало ме взе за Исус. На втория ден беше объркана, а на третия бе убедена, че съм ангел. Съпругата ми е много религиозна.

Д-р Н. Обезпокоен ли си от това, че не те е познала заради религиозните си убеждения?

К. Не. (след кратко колебание.) Всъщност... Мисля, че бих се радвал, ако беше разбрала, че съм аз, но главната ми грижа е да я накарам да се почувства по-добре. Бети е убедена, че съм небесно създание, и това е чудесно, защото представлявам духовна подкрепа за нея.

Д-р Н. Би ли се почувствала още по-добре, ако знаеше, че си ти?

К. Слушайте, Бети мисли, че съм отишъл в рая и не мога да й помогна. Но нейният ангел, който всъщност съм аз, може. Сякаш съм дошъл при нея дегизиран, но какво значение има, щом целта ми да й помогна е постигната.

Д-р Н. Но щом Бети не те познава, има ли друг начин да общуваш с нея на по-лично ниво?

К. (усмихва се.) Чрез най-добрия ми приятел Тед, той я утешава и всеки ден й дава съвети. После се нося над двамата и им изпращам... Насърчителни съобщения. (клиентът се засмива.)

Д-р Н. Какво смешно намираш в това?

К. Тед не е женен. Влюбен е в Бети от доста време, но тя все още не го знае.

Д-р Н. Одобряваш ли?

К. (шеговито, но с лека нотка на тъга.) Да. Доволен съм, че той може да й даде това, което аз вече не мога... Поне докато се завърне у дома при мен.

Накрая ще спомена за онези духове, подобни на анге­ли, които често идват на Земята между прераждания просто за да помогнат на изпаднали в беда хора, които не познават. Понякога това са души лечители, както очевидно е в случая на клиент, който ми каза:

„С водача ми помогнахме на давещо се момче в Индия, което беше вцепенено от страх. Родителите му го извадиха от реката и се опитаха да го съживят, но то не реагира; сложих ръ­цете си на главата му, за да го освободя от страха, изпратих енергийна струя към сърцето, за да влея топлина в тялото му, и за миг съчетах духовната му същност със своята, за да го накарам да изкашля водата и да започне отново да диша. При това пътуване до Земята успяхме да помогнем общо на дваде­сет и четирима души."

Емоционално възстановяване на душите и живите

Последните реплики от случай 11 - за съпругата Бети, и онези от случай 3 - за съпруга Кевин, засягат темата за бъдещи връзки на живия партньор. Новата любов след смъртта на съпруг понякога причинява чувство за вина или дори предателство. И в двата случая видяхме, че отпътуващите съпрузи искат техните живи партньори да бъдат щастливи и обичани. Но само желанието на духовете не е достатъчно, за да бъдем спокойни, когато започваме нова интимна връзка.

Хора, които са преживели дълъг и щастлив първи брак и са загубили партньора си, имат чудесни шансове за сполучлива втора женитба. Това прави чест на първата връзка. Следващите нито омаловажават, нито помра­чават първата любов, а само доказват, че е достигнат етап на приемане. Зная, че е много по-лесно да се говори за отърсване от чувството за вина, отколкото наисти­на да се преодолее. Получавал съм писма от вдовици и вдовци, които питат дали е възможно починалите им брачни партньори да ги наблюдават, докато са в спал­нята с други.

Във втората глава на краткото си описание на ду­ховния свят споменах как душите загубват по-голямата част от отрицателния си емоционален багаж, когато напуснат телата. Макар и да е вярно, че можем да пре­несем белег от емоционална травма в следващия си жи­вот, тя не се проявява до прераждането ни в ново тяло. Освен това голяма част от отрицателната енергия се разсейва в ранните етапи след завръщането ни в духовния свят, особено след депрограмиране в периода на ори­ентация.

Щом душата се завърне в чисто енергийно състояние в духовния свят, тя вече не изпитва омраза, гняв, завист, ревност и други подобни чувства. Дошла е на Земята, за да преживее тези емоции и да се поучи от тях. Но нима след отпътуването си душите не тъгуват за това, което оставят след себе си? Разбира се, че носят известна носталгия по хубавите мигове през отминалия си физически живот, но това е компенсирано от състоянието на блажено всезнание и толкова извисяващо усе­щане за щастие, че те се чувстват по живи, отколкото на Земята.

Все пак открил съм два вида негативни емоции, кои­то съществуват в душите. И двата представляват фор­ми на тъга: бих нарекъл единия кармична кина, заради направени лоши избори, особено когато това е причини­ло страдание на други. Ще обясня тези аспекти в глава­та за кармата. Другата форма на тъга не е меланхолия, отрицание или печал заради начина, по който продължава животът след отпътуването ни. Тъгата на душите идва от копнеж за единение с източника на сътворени­ето. Вярвам, че всички души, независимо от нивото си на развитие, се стремят към съвършенство поради една и съща причина. Мотивиращият фактор за тези, които се завръщат на Земята, е израстване. Затова смятам, че тъгата, която долавям в душите, е породена от от­съствието на елементи в тяхната безсмъртна същност, които трябва да открият, за да постигнат енергийна цялост. И така съдбата на всяка душа е да търси исти­на в преживяванията си, за да натрупа мъдрост. За жи­вия е важно да знае, че този стремеж не накърнява съ­чувствието и състраданието на душите към онези, ко­ито скърбят за тях.

Когато безсмъртният характер на душата вече не е обременен от индивидуалния темперамент и химията на последното си тяло, тя е в мир. Душите имат много по-важни занимания, отколкото да се месят в земния живот на хората. В редки случаи някои се чувстват толкова засегнати от проявена несправедливост спря­мо тях, че отказват да напуснат астралния земен слой след смъртта, докато не постигнат някакво разреше­ние. Ще се спра на това явление в раздела за призраците. Спиритуалният конфликт на тези души не е тъга, защото сте намерили щастие с друг човек, освен, разби­ра се, ако сте убили онзи, който ви е обичал, за да живеете с другиго. Единственото голямо предимство, ко­ето отпътуващата душа има пред живия, е знанието, че все още е жива и може отново да види всеки, който е означавал нещо за нея. Част от целостта на душите е искреното желание хората, които обичат, да изживеят останалата част от живота си според своята соб­ствена воля. Ако пожелаете някоя душа да дойде при вас, може би ще се случи, но иначе личната ви свобода ще бъде уважена. Освен това онази част от енергията ви, която е останала в духовния свят, винаги ще бъде с тях.

Щом душите губят толкова много отрицателни емо­ции, когато отново влязат в духовния свят, несъмнено и положителните им чувства претърпяват промени. Например душите изпитват огромна любов, но тя не по­ставя никакви условия на другите за взаимност, защото е отдадена безрезервно. Между душите съществува абсолютна универсална връзка, непонятна за земните. То­ва е една от причините душите да ни се струват абстрактни и същевременно да са съпричастни с нас.

Чувал съм за културни традиции, които съветват живите да оставят починалия да отпътува, без да го възпират с опити да общуват с него, защото душите имат по-важни занимания. Истината е, че душите не искат да ставаме зависими от общуването си с тях, вместо сами да вземаме решения. Все пак много живи искат не само утеха, а и одобрение за новата си връзка. Надявам се следващият случай да разсее заблудата, че починалите не се интересуват от вашето бъдеще. Ду­шите на любимите ви уважават правото ви на лична свобода, когато сте щастливи. Но ако се колебаете как да постъпите, особено в отношенията си с някого дру­гиго, и се чувствате объркани, е възможно да се опитат да ви разкрият мнението си. Благодарение на двойстве­ната си същност душите са напълно способни да изпъл­няват по много задачи едновременно. Дори когато са в спокойно уединение, могат да съсредоточават енергия­та си върху хората, които са оставили след себе си. Правят това, за да ни донесат още утеха, дори без да сме се обръщали към тях за помощ.

• случай дванадесети •

Когато завърших тази част от сеанса ни, почувст­вах, че Джордж е стигнал до важно прозрение. Беше из­пълнен с радост, защото научи, че връзката му с Дороти не е случайна. И четирите души знаеха предварител­но ролите си.

Получавал съм подобна информация и от клиенти, ко­ито не са в една и съща духовна група с новите си любими, а косвено свързани от съседни групи. Установих, че повечето хора знаят, ако човекът, с когото живеят, не е близка сродна душа. Това не означава, че не могат да имат добри отношения. Ще цитирам откровението на наскоро починал мъж за съпругата му.

„Когато се свързвам с жена си след смъртта, се държа като приятел и партньор. Не бяхме истински влюбени. Тя не е близ­ка сродна душа за мен, нито пък аз за нея. Изпитвам огромно уважение към нея. Имахме нужда от тази връзка, за да порабо­тим върху неща, свързани с нашите силни страни и слабости. Затова не казвам „обичам те" в съзнанието й. Тя знае, че не е истина. Тогава би сбъркала душата ми с тази на своя вечен партньор. Договорът на живота ни е изпълнен и ако желае, бих искал да приеме друг човек в сърцето си."

Уместно е да завърша тази глава за смъртта с един случай, който показва какво представлява срещата на сродните души в отвъдния свят. Говори вдовица, пос­рещната от съпруга си при дверите след дълга раздяла.

• случай тринадесети •

Д-р Н. Кой те посреща веднага след смъртта?

К. Той е! Ерик... О... Най-после... Любов моя...

Д-р Н. (след като успокоявам клиентката си.) Този мъж е съпругът ти?

К. Да, срещаме се, още щом преминавам... Преди да видя водача ни.

Д-р Н. Опиши как се развива всичко, включително и начи­на, по който с Ерик изразявате обичта си един към друг.

К. Започваме с очите... Докато сме на малко разстоя­ние... Съсредоточаваме погледи... И всичко, което сме означавали един за друг, свързва съзнанията ни... Енер­гията ни се слива в безкрайно море от неописуема радост.

Д-р Н. В този момент и двамата ли сте приели физическия образ, който сте имали в последния си живот?

К. (смее се.) Да, много бързо започваме с първата си среща, размяната на погледи и пресъздаваме промени­те в телата си по време на дългия ни брак. Образите не са ясни, защото не се спираме само на една година от съвместния си живот. Точно сега приличат по-скоро... На вихрушка от енергийни сигнали. Дори изби­раме други тела, които сме имали в предишни животи заедно.

Д-р Н. Обикновено жена ли си била в тези животи?

К. Да, в повечето. После разменяме ролите си, защото сме имали щастливи моменти и в минали прераждания, в които той е бил жена, а аз - мъж. (пауза.) Но сега ни е забавно да бъдем хората, които бяхме в последния си живот.

Забележка: Клиентката ми ме моли да престана да й задавам въпроси за няколко минути. Прегръщат се с Ерик и когато отново заговаря, описва как енергиите им се съединяват.

К. Това е екстазът на сливането.

Д-р Н. Тази духовна страст ми се струва почти еротич­на.

К. Разбира се, но е нещо много повече. Не мога истински да го опиша, но привличането помежду ни идва от всички наши контакти през стотиците ни животи, както и от спомените за блаженството, което сме изпитвали заедно между преражданията.

Д-р Н. Как се чувстваш, след като си сляла своята енер­гия с тази на съпруга си?

К. (избухва в смях.) Като след страхотен секс, дори по-добре. (става по-сериозна.) Знаете, че бях болна ста­рица на осемдесет и три години. Чувствах се уморена след дългия живот и бях като изстинала печка, която се нуждае от загряване.

Д-р Н. Изстинала печка?

К. Да, имах нужда от освежаване на енергията. Винаги, когато ни посреща нашият водач или някой, когото обичаме, има трансфер на положителна енергия. Ерик съживява уморената ми енергия. Разпалва огън в мен, за да възвърна своята цялост.

Д-р Н. Какво правите двамата, след като свърши тази среща?

К. Учителят ни идва да ме приветства с добре дошла и ме повежда през мъглявината към нашия център.

Когато някой клиент ми каже, че завръщането в духовния свят го кара отново да изпитва чувство за ця­лост, това изисква обяснение. Получаваме прилив на нова енергия от сродни души и водачи, които могат да влеят в нас и енергията, която сме оставили след себе си. Но както казах, докато говорех за духовния копнеж, пълната цялост ще бъде постигната едва когато завър­шим работата си. Все пак при завръщането към това, което сме били, преди да започне животът ни, чувства­ме, че сме възвърнали целостта си. Един клиент описа нещата така: „Смъртта е като пробуждане след дълъг сън, в който сме имали само смътни представи. Чувст­вото за свобода идва след плач, но тук никой не плаче."

Опитах се да покажа смъртта от гледна точка на душата, стараеща се да облекчи болката на хората, ос­танали след нея. Както казва Платон, „Щом се освобо­ди от тялото, душата е способна ясно да види истина­та, защото е по-чиста отпреди и си спомня чистите идеи, които е познавала по-рано." Живите трябва да продължат без физическото присъствие на човек, кого­то са обичали, като вярват, че отпътувалата душа все още е с тях. Приемането на загубата става постепен­но. Превъзмогването на скръбта е поредица от стъпки, които започват с вярата, че не сме истински сами.

За да изпълните жизнения договор, сключен предвари­телно с починалия, трябва отново да се присъедините към човечеството като активни участници. Скоро ще видите своите любими. Надявам се дългогодишните ми изследвания за живота, който водим като души, да по­могнат на живите да осъзнаят, че смъртта е само смя­на на една реалност с друга във вечността на същест­вуването.

В самия духовен свят всички така наречени прост­ранства или места, достъпни за прераждащите се души, са слети. Например за моите клиенти записите акаши, познати от източните мисловни традиции, не се явя­ват на четвърто безгрижно ниво, отделено от останалите функционални области. Те ги наричат книгите на живота, които се съхраняват в символични библиотеки близо до другите духовни пространства.

Убеден съм, че съществуват много неща отвъд ду­ховните преживявания на прераждащите се души, за ко­ито е невъзможно да извлека сведения от тях. Може би цялата идея за космически слоеве в основата си е опит да се представят етапите на ефирното съзнание в контраст с движението, възпирано от бариери. Исторически погледнато, специфичните определения за слоеве на „подземния свят", където отиват някои низши души, са добили превес в човешкото мислене. За това ще стане дума по-нататък, в шеста глава.

Когато клиентите ми разказват за пътуване между измеренията, предполагам, че това би могло да се из­тълкува като движение между нива. Хората в състоя­ние на хипноза твърдят, че в самия астрален слой около Земята има изменени или паралелно съществуващи ре­алности, които са част от физическия ни свят. Очевид­но някои физически живи хора притежават способност­та да виждат нематериални същества от тези реал­ности. Чувал съм за множество сфери на границата на измеренията, които душите използват за подготовка или отдих от духовния свят. Абсолютното време, както знаем, изглежда, не съществува в тези зони. Дали физическият свят на Земята притежава подобни характерни черти, които повечето от нас не умеят да виждат? Имах един проницателен клиент, който ми писа следното след сеанса си:

„Работата с вас ме накара да осъзная, че нашата действи­телност е като прожекционен апарат, който ни показва на триизмерен екран небе, планини и морета. Ако втори апарат, със собствено устройство за нагласяне на светлинните често­ти и пространствено-времевите последователности, се синх­ронизира с първия, и двете реалности могат да съществуват едновременно с материалните и нематериалните елементи в една и съща зона."

Ако това, което хората ми казват в състояние на транс за тази система, е вярно, етичните същества са способни да съществуват в алтернативни реалности в един и същ астрален слой, заобикалящ Земята, всъщ­ност на самата Земя. Вибрационните енергийни сили около Земята са в постоянно изменение. Изглежда, когато тези магнитни полета променят плътността си, се по­лучават циклични вариации, обхващащи векове човешко време. Затова способността ни да усещаме присъстви­ето на духове на Земята не е еднакво силна във всеки век. Може би древните наистина са виждали повече, отколкото ние в съвременния свят.

Природни духове

В предаване по националната телевизия една жена твър­деше, че вижда елфи в лозето си. Каза, че отначало само ги чувала и започнала да се съмнява в здравия си разум. После можела да разговаря с тях и няколко станали ви­дими за нея. Описа ги като джуджета със заострени уши и широки панталони. Естествено, когато новината се разчула, много от съседите й решили, че е луда. Съве­тът, който получила от тези същества, с какво да натори почвата, за да увеличи количеството и подобри качеството на гроздето си, наистина се оказал полезен и скоро хората от близките ферми започнали да я въз­приемат по-сериозно. След предаването жената била поканена за изследване на мозъчните вълни. При стимули­рането на сетивата й се оказало, че някои зони в мозъка й излъчват много по-силна енергия от нормалното.

Имах клиентка, която твърдеше, че притежава по­добни способности. Беше стара душа и в състояние на дълбок транс каза: „Приказните създания са били тук много преди зараждането на нашата цивилизация и никога не са си отивали. Днес повечето от нас не ги виждат, за разлика от древните времена, защото са толкова стари, че плътността им е отслабнала, докато на­шите земни тела все още имат тежка енергия." Продължих да я разпитвам и тя добави: „Ако скалите имат плътност 1-п, тази на дърветата би била 2-п, а на телата ни - 3-п. По същата система плътността на природните създания е невидима, със степен на прозрач­ност между 4-д и 6-д."

Когато се сетя за жената, която вижда елфи в лозето си, в съзнанието ми се оформя следната картина: ако можехме да погледнем Земята през рентгенов апа­рат, би наподобявала поредица наложени един върху друг прозрачни топографски листи. Тези вибрационни енер­гийни слоеве варират по плътност и представляват ал­тернативни реалности. Може би някои надарени хора умеят да виждат това, което е в тези пластове, но повечето от нас не притежават такава способност.

Вярвам също, че голяма част от народните приказки идват от спомените, които душите имат от други физически и безплътни светове. Разказите за тези преживявания на хора под хипноза в някои отношения напом­нят за земните митове и легенди. Тези асоциации включват поверията за духове, обитаващи дървета и цветя, както и връзката със стихиите въздух, вода и огън. Въп­росът за фолклора и душевната памет ще бъде разгле­дан в следващите глави.

Призраци

Когато съсредоточих хипнотерапевтичната си практика върху живота между преражданията, изминаха го­дини, докато попадна на клиент, чиято душа е била призрак значително дълго време след предишен живот. Не смятам душите, пребиваващи кратко на Земята, за приз­раци в традиционния смисъл. Например, имах клиентка, загинала млада при пожар в училищна сграда, докато спасявала децата. Тази учителка останала в града месеци след това, просто за да бъде с учениците си и други­те скърбящи заради ранната й смърт. Когато попитах какво я е накарало най-сетне да напусне, тя каза: „О, накрая ми омръзна." стигнал съм до заключението, че съвсем малка част от душите някога са витали като призраци повече от обичайното време, което е нужно на душа, наскоро напуснала тялото си, да свикне, преди да отпътува от Земята. Не вярвам, че светът ни е оби­таван от много призраци.

Следващите случаи показват, че нашите водачи не ни задължават или принуждават да преминем в духовния свят, ако сме така погълнати от недовършената си ра­бота, че не искаме да напуснем астралния земен слой. Установявам, че това се отнася най-вече за души с благосклонни водачи. Някои имат по-настойчив подход. Но обикновено водачите не се появяват до нас в момента на смъртта.

За повечето души чувството, че са теглени веднага след смъртта, е леко и се усилва едва когато напуснат астрала. Няма съмнение, че по-висшите същества миг­новено разбират за нашата смърт. И все пак желания­та на отпътуващия се уважават. Да не забравяме, че в духовния свят времето не означава нищо. Безплътните не носят в съзнанието си линеен часовник и не възпри­емат забавянето с дни, месеци или години така, както физическите същества. Може би за духа, обитавал ня­кой английски замък в продължение на четиристотин години, преди най-сетне да се завърне в духовния свят, това време се равнява едва на четиридесет дни или дори на четиридесет часа.

Някои хора имат погрешното схващане, че призраци­те не знаят, че са мъртви или как да се избавят от положението си. Да, в известен смисъл те са в безизхо­дица, но причината за това е в самите тях, а не в нещо материално. Душите не се лутат в някакво ограничено астрално пространство и знаят, че са напуснали земния живот. Причината за тъгата на призрака е пристрастеност към места, хора и събития, с които не може да се раздели. Това състояние на душата е личен избор, но специални водачи, наречени спасители, постоянно очакват сигнали от блуждаещите духове, че са готови за отпътуване. Имаме право сами да вземаме решения за преживяването на смъртта си и духовните ни водачи не ги оспорват дори ако са незрели.

При наблюденията си откривам, че призраците са недостигнали зрелост души, които е трудно да се освободят от земните влияния. Това е особено валидно, ако се лутат продължително време, измерено в земни години. Причините за оставането им могат да бъдат най-раз­лични. Внезапен край на живота, причинил отклонение от главния път. Или чувство, че свободната воля на душата е била изопачена по някакъв начин. Много често смъртта на призрака е съпроводена от ужасна травма. Има и случаи, когато душата се опитва да предпази някого, когото обича, от опасност.

През 1994-а млада жена шофирала нощем по шосето недалеч от къщата ми в планината Сиера невада, претърколила се по стръмния склон край пътя и загинала. Никой не видял злополуката и не забелязал останките от колата й на стотина метра надолу, където триго­дишният й син пет дни бил на косъм от смъртта. Слу­чаят привлече общественото внимание, когато се раз­чу, че младеж с мотор видял призрак на гола жена, ко­ято лежала на шосето точно над отломките. Това бил драматичен начин душата да привлече внимание и се оказал сполучлив, защото детето било открито тъкмо навреме, за да бъде спасен животът му.

Мисля, че причината за броденето на някои духове като призраци е внезапна промяна в предварителния им кармичен план, която смятат не само за неочаквана, но и за несправедлива. Най-често това се случва с душите на убити или наранени от някого през живота си хора. Поредният случай започва като типична история за приз­раци, но после разкрива как проблемите намират спо­лучливо решение за душата.