Следите на душите майкъл Нютън

Белинда дойде да се срещне с мен поради непреодолимо чувство на тъга, причината за което не можеше да раз­бере, като мисли само върху преживяното в настоящия си живот. Във встъпителния ни разговор тя ми каза, че е четиридесет и седем годишна и никога не се е омъжвала. Преместила се в Калифорния от източното крайбрежие след драматична раздяла с мъж на име Стюарт преди около двадесет години. Белинда обичала Стюарт, но развалила годежа им и дошла на запад да преследва нова кариера. Помолила Стюарт да дойде с нея, но той отказал да напусне работата и семейството си. Умоля­вал я да се омъжи за него и да остане там, където и двамата са израснали, но тя отказала. Белинда сподели, че Стюарт бил съкрушен от заминаването й, но не я последвал. Накрая се оженил за друга.

След години Белинда срещнала Бърт и имали страст­на, но кратка връзка и той я напуснал заради друга жена. Попитах дали това е причината за необяснимата тъга на Белинда, но тя ми каза, че макар и да се чувства наранена, е по-добре, че не се е омъжила за Бърт, защо­то разбрала, че той не само й е бил неверен, но и не са си подхождали по темперамент. Белинда добави, че изпитва това странно чувство на изоставеност и самота много преди да започнат връзките й с мъже.

• случай четиринадесети •

Обикновено превеждам клиентите си през последния им минал живот, преди да навлезем в духовния свят. Тази хипнотична техника позволява по-естествено преминаване към това, което настъпва след момента на смърт­та. Помолих Белинда да избере критична случка, с коя­то да започнем обсъждането на предишния й живот. Избра момент на огромно душевно страдание. Каза, че била млада жена на име Елизабет и живеела в голяма ферма край Бат, Англия, през 1897 година. Елизабет би­ла на колене и дърпала палтото на съпруга си Стенли, който я влачел през преддверието на голямата им къ­ща. След петгодишен брак Стенли решил да я напусне.

Д-р Н. Какво ти казва Стенли в този момент?

К. (заридава.) Думите му са: „Съжалявам, но трябва да се махна от тази ферма и да видя останалата част от света."

Д-р Н. Как отговаряш, Елизабет?

К. Умолявам Стенли да не ме изоставя, защото много го обичам, и обещавам, че ще се постарая да му даря щастие тук. Ръцете ме болят от усилието да стискам палтото му и да се влача по коридора към предни­те стъпала.

Д-р Н. Какво казва съпругът ти?

К. (все още плаче.) Стенли казва: „Причината не е в теб. Наистина. Просто ми омръзна това място. Ще се върна."

Д-р Н. Мислиш ли, че е искрен?

К. О... Зная, че част от него ме обича по някакъв начин, но нуждата да избяга от живота, който е познавал още от детството си, го е обсебила. (след тези думи тяло­то на клиентката ми започва неудържимо да се тресе.)

Д-р Н. (когато успявам малко да я успокоя.) Кажи ми какво става сега, Елизабет?

К. Всичко почти свършва. Не мога повече да го задържа... Ръцете ми не са достатъчно силни... Чувствам болка... (клиентката потрива ръце.) Падам надолу по стълби­те пред очите на прислугата, но ми е все едно. Стенли възсяда коня си и тръгва, докато аз гледам безпомощно.

Д-р Н. Виждаш ли го някога отново?

К. Не, само узнавам, че е заминал за Африка

Д-р Н. С какво се издържаш, Елизабет?

К. Той ми остави имението, но не умея да го управлявам добре. Освобождавам повечето от работниците. След време оставаме почти без добитък и едва се изхран­вам, но не мога да напусна фермата. Трябва да го чакам, докато най-сетне реши да се върне при мен.

Д-р Н. Елизабет, сега искам да се пренесеш в последния ден от живота си. Кажи ми годината и обстоятелст­вата, довели до този ден.

К. 1919-а е (жената е на петдесет и две.) И умирам от грип. През последните няколко седмици почти не се борех с болестта, защото водех жалко съществуване. Самотата и тъгата ми... Напразните опити да поддържам фермата... Сърцето ми е разбито.

Сега превеждам Елизабет през момента на смъртта й и опитвам да я издигна до светлината. Безполезно е, защото остава прикована към фермата. Скоро разби­рам, че тази сравнително млада душа ще стане призрак.

С Елизабет говорим за появите и действията и като призрак във фермата. Не се опитва да долови енергий­ните вибрации на Стенли, за да открие къде се намира, както би постъпила опитна душа. От следващите от­говори става ясно, че Елизабет си е втълпила, че като изплаши всички потенциални купувачи на имението, то ще остане в семейството. И наистина замъкът пустее, защото всички в околността знаят, че е обитаван от призрак. Елизабет ми казва, че лети из сградата и плаче от самота.

След като енергията на Елизабет е обновена, Дони я отвежда при Тишин и я целува за довиждане. После започ­ват предварителните оценки както при нормалната ориентация на всеки завърнал се в духовния свят. Успях да анализирам този разговор с Елизабет-Белинда и се оказа поучителен. В началото тя заяви, че животът й на изоставена съпруга е бил безсмислен. Безспорно Елизабет е пропиляла голяма част от годините си, предавайки се на страданието, вместо да положи усилия да приеме промяната. Но с помощта на Тишин разбра, че урокът не е бил излишен. Днес Белинда е много независима и работоспо­собна жена, устояла на не една емоционална буря.

Навярно читателят вече се е досетил, че Стенли е днешният Стюарт. Когато разказвам тази история, някои хора ми казват: „Добре че е успяла да отвърне на това копеле със същото отношение и да му отмъсти за всичко." подобно мислене показва колко погрешно тълкуваме кармичните уроци. Душите на Елизабет и Стенли доброволно са решили да поемащ днешните си роли на Белинда и Стюарт. Стюарт е имал нужда да изпита емоционалната болка от това, което е причинил на Ели­забет. В ролята на Стенли той е дал брачна клетва в една култура и време, когато жените са били напълно зависими от съпрузите си. Прибързаното му безкомпромисно решение да замине е било ужасно жестоко. Това не оневинява Елизабет, която не е поела отговорност­та да направи промени в живота си. Нейното страдание и отказ да приеме положението е толкова крайно, че след смъртта си се превръща в призрак.

Попадайки при същите обстоятелства като Стенли в сегашния си живот, душата на Белинда е трябвало да разбере от какво е породено чувството на Стенли, че е пленник на едно омразно място. Белинда не е била съп­руга на Стюарт, когато е заминала, така че обвърза­ността им не е същата както в предишния им живот. Все пак отново са били влюбени и Стюарт се е почув­ствал наранен, когато Белинда е решила да напусне гра­да, приятелите и семейството си, за да търси приключения и възможности другаде. Понеже е събрала кураж сама да направи това, душата на Белинда вече е прозря­ла, че Стенли не я е напуснал от жестоко желание да й причини емоционална болка. Стенли е искал свобода, съ­що както Белинда.

Тя е пренесла душевните си белези от предишния в сегашния живот. От кармична гледна точка Белинда носи в себе си част от тъгата на Елизабет, която не беше в състояние да проумее до нашия сеанс. Белинда ми каза, че все още мисли за Стюарт, а може би и той не я е забравил, защото била първата му любов. Двамата са сродни души от една и съща група и мисля, че в след­ващия живот ще поемат нови роли, които ще баланси­рат наученото през последните два.

За онези от вас, които са любопитни защо Белинда е трябвало да преживее мимолетната връзка с Бърт, ще обясня, че тя е представлявала изпитание. Бърт е друг член на същата група, приел да провокира спомените на Белинда за времето, когато е била Елизабет, за да разбере дали се е научила да преодолява болката от нещас­тната любов. Постъпките на Бърт също са послужили на Белинда да разбере как се е почувствал Стюарт в сегашния си живот, когато го е напуснала. Кармата е като нож с две остриета.

Преди години едно списание публикува материал за пъ­туванията на американка, която, докато обикаляла из английските провинции, необяснимо защо била привлече­на от малък страничен път и се отклонила от предва­рителния си маршрут. Скоро стигнала до пуст стари­нен замък (не на Стенли). Пазачът й казал, че замъкът е обитаван от призрак, който много прилича на нея. Разходила се из имението и изпитала странното чувство, че е свързана с това място. Навярно се е озовала там, за да се почувства свободна. Възможно е двете части на душата й да са били привлечени една към друга по мистериозен начин, както двама души, в които паралелно живее една и съща душа, се свързват, ако трябва да бъде постигната важна цел.

В първа глава засегнах темата за двойствеността на душите и способността им да разделят енергията си и да живеят няколко живота едновременно. Част от енергията на повечето души никога не напуска духовния свят при преражданията им. В следващата глава отно­во ще се спра на това разделяне, но въпросът за раздвояването на душевната енергия е особено свързан с изу­чаването на призраците. В последния случай, въпреки че Елизабет е витала като призрак известно време, част от енергията й е останала в духовния свят да усвоява уроци и да общува с други души. Било е възможно тази друга част също да се прероди и да започне нов живот, както, предполагам, се е случило с жената, открила оби­таваната от призрак къща.

Не съм съгласен с някои експерти по призраците, ко­ито твърдят, че привиденията представляват само зем­на обвивка без душевно съзнание. Има жизнени цикли, при които душите предпочитат да вземат на Земята по-малко енергия, отколкото би им била нужна в човешко тяло. Но дори и да станат призраци, тези души са много повече от празна енергийна обвивка. Човек би помислил, че балансът на енергията, останала в духовния свят, трябва да помогне на нараненото им алтер-его, което все още витае на Земята. От това, което чувам, повечето незрели души, преминаващи отвъд, не могат сами да осъществят пренасянето и интегрирането на енергията си. Следва един разказ, който получих от партнъорката на призрак. Той е млада душа от първо ниво и е бил първият съпруг на моята клиентка.

• случай петнадесети •

Д-р Н. Каза, че първият ти съпруг, Боб, е бил призрак след последното си прераждане. Ако обичаш, опиши обстоятелствата.

К. Боб стана призрак, защото беше убит скоро след сват­бата ни в този живот. Толкова бе отчаян и загрижен за мен, че не искаше да замине.

Д-р Н. Разбирам. Би ли могла да ми кажеш приблизително с каква част от енергията си беше той?

К. (кима утвърдително.) Боб носеше едва четвърт от енергията си и това не бе достатъчно за него в тази душевна криза... Не успя да прецени правилно... (замълчава.)

Д-р Н. Мислиш ли, че ако Боб имаше повече енергия в резерв, не би се превърнал в призрак?

К. Не мога да отговоря, но мисля, че би го направила по-силен... И по-леко би понесъл тъгата.

Д-р Н. Тогава защо този път е взел на Земята толкова малко енергия?

К. Искаше да запази по-голяма част за работата си тук. (75 процента са останали в духовния свят.)

Д-р Н. Озадачен съм от това, че водачът на Боб не го е накарал да вземе повече от енергията си на Земята.

К. (отрицателно поклаща глава.) Не, не! Тук никой не ни принуждава да правим каквото и да било. Свободни сме да избираме. Всъщност Боб не биваше да става призрак. Беше посъветван да вземе повече енергия, но е упорит, а и в същото време мислеше и за друг живот (паралелен).

Д-р Н. Нека се уверя, че разбирам правилно. Боб е решил, че не би могъл да функционира нормално в тяло само с двадесет и пет процента от енергийния си капацитет?

К. (тъжно.) Боя се, че да.

Д-р Н. Въпреки че със смъртта се е освободил от тяло­то?

К. Въпреки това. Последиците все още бяха с него и нямаше достатъчно сили да се пребори с обстоятелс­твата.

Д-р Н. Колко време прекара Боб като призрак, преди да възстанови енергията си в духовния свят?

К. Не дълго, около тридесет години. Като че ли не можеше да се справи сам... Липсваше му опит... Част от урока... После учителят ни беше повикан... От онези същества, които патрулират около Земята и бдят над блуждаещите души... Да върне останалата му енер­гия у дома...

Д-р Н. Някои хора наричат тези създания лечители на заблудени души.

К. Подходящо название, но душата на Боб не беше точно заблудена, а просто измъчена.

Души в уединение

В следващия ми случай говори по-напреднала душа, коя­то ми даде подробности за същества, които не са приз­раци, но не се завръщат у дома след смъртта. Докато разглеждаме този случай, ще видим, че има два мотиви­ращи фактора, поради които тези души се стремят към уединение.

Онези от вас, които са запознати с работата ми, знаят, че силно вярвам във влиянието на душевната па­мет върху човешкото мислене. Самотата и уединение­то на душите, за което се говори в случай 16, напомня място за изкупление, подобно на християнското чисти­лище. Възможно ли е тази религиозна концепция да се е зародила от спомените на някоя душа за уединението й в духовния свят, изопачени на Земята? Има прилики и големи различия между откритията ми за духовното уединение и църковните определения за чистилището.

Според християнската доктрина чистилището е със­тояние на самопречистване за онези, които трябва да заличат всички следи от грях, преди да продължат към рая. Чувал съм, че някои души преживяват пречистване, докато други изискват енергийно регенериране. Все пак не излизаме от уединението напълно чисти. Иначе не би било необходимо отново да се прераждаме. Освен това самоналоженото уединение не е изгнание. През последни­те години по-малко консервативните представители на християнската църква не наблягат толкова на предста­вата за ада, колкото в миналото. Въпреки това църквата все още отрича универсализма, вярата, че всички оти­ват в рая. Все още се твърди, че душите на извършили­те смъртни грехове не попадат в чистилището, а в ада, където за наказание биват хвърлени във „вечния огън". Проклятието според църквата е раздяла с Бога, проти­вопоставена на вечното блаженство. Християнските църкви просто не приемат концепцията, че в отвъдния свят всичко е простимо. Съдейки по чутото в процеса на работата си, мисля, че всяка душа се разкайва, защо­то носи отговорност за изборите си.

От всичко, което съм научил, правя извода, че душев­ната енергия не може да бъде унищожена или потисна­та, а само да се преобразува и пречисти от вредните земни влияния. Душите, настояващи да останат в уеди­нение след физическата смърт, не се самоизмъчат. Ня­кои чувстват необходимост от усамотение, защото са загрижени да не покварят и други с отрицателната си енергия. Има и души, които не се смятат за покварени, но не са готови да бъдат утешавани.

Важното, което трябва да се помни, е, че тези души сами разполагат с енергията си и повечето молят вода­чите си да отведат в центрове за лечение и обновя­ване в духовния свят. Те представляват терапевтични зони далеч от духовните им групи, където душите имат възможност за уединение и време за личен размисъл. Но това е форма на целенасочено лечение. Заблудените ду­ши, за които става дума в случай 16, все още не са направили избора да получат помощ. Историите на всич­ки мои клиенти сочат, че след смъртта имаме право да се откажем от подкрепата на духовните си водачи за толкова дълго, колкото желаем.

По време на лекции са ми задавали въпроса, дали мес­тата за самоналожено изгнание са „по-низши слоеве или светове". Имам чувството, че тези идеи са породени от догми, в основата на които стои страх. Може би е въпрос на семантика. Мисля, че по-подходящо определе­ние на това състояние е собствено пространство, субективна реалност, създадена от душата, която иска да бъде сама на място, отдалечено от духовния й център. Не смятам, че тези души са затворени в някаква об­ласт, отделена от духовния свят, обитаван от другите. Самотата им е собствен избор.

Душите, живеещи в тишина, знаят, че са безсмърт­ни, но се чувстват безсилни. Сами, без ничия помощ, обмислят какво да правят. Преживяват постъпките си отново и отново, преповтарят кармичните изводи за това, което са причинили на другите или понесли от тях през последния си живот. Възможно е или да са на­вредили на някого, или да са пострадали от нечии дейс­твия. Доста често чувам, че се чувстват жертва на обстоятелства, които почти не са били в състояние да променят. Те са тъжни и същевременно гневни. Не об­щуват с останалите от духовните си групи. Такива души страдат от самообвинения и неразбиране на самите себе си. Трябва да призная, че тези условия донякъде съвпадат с определенията за чистилище.

Сартър казва: „Всеки на света има въображаемо „аз", с наклонности и желания, и истинско „аз". Бих добавил към това твърдение мисълта на Уилям Блейк. „Разби­рането на истинската ни същност може да попречи на сливането с тази същност." В своето пространство усамотените души се отказват от въображаемата представа за себе си и се предават на разкаяние. Уеди­нението и мълчаливият самоанализ са важен и норма­лен аспект от живота на душата в духовния свят. Разликата е, че заблудените души все още не са готови да потърсят облекчение на страданията си, като помо­лят за помощ, продължат напред и направят промени. За щастие те са съвсем малка част от обитателите на духовния свят.

Безплътни посетители на Земята

Има същества, които пътуват до Земята като турис­ти и никога не са се прераждали на нашата планета. Някои от тях са доста напреднали, а други - незрели. Описвали са ми характера на тези посетители като дружелюбен, търпелив и кротък или надменен, раздразни­телен и дори заядлив. Вярвам, че от хиляди години те присъстват в земния фолклор като същества, способни да всяват страх и омагьосват. Митологията ни прави разлика между светли създания, които са ефирни и зага­дъчни, и други, по-тъмни, тежки и враждебни. Някои от предхристиянските легенди по-късно са повлияли на религиозните вярвания в светли или тъмни образи на милозливост или насилие в отвъдния свят.

Много от клиентите ми са казвали, че между преражданията си на Земята пътуват като безплътни съ­щества до други светове и в нашето измерение, и извън него. Някои обясняват, че по време на пътешествията виждат непознати нефизически създания. Затова ми се струва изненадващо, че получавам от клиентите си оскъдни сведения за срещи с други ефирни същества на Земята. Виждат ги само когато самите те решат да посетят планетата като безплътни души между преражданията си. Разказите са интригуващи, както в след­ващия случай.

• случай седемнадесети •