Слънце след буря Георги Томалевски Есета същност на изкуството



страница22/22
Дата22.07.2016
Размер3.91 Mb.
#331
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   22

ПОЛУОСВЕДОМЕНИТЕ

И на друго място имахме случай да изтъкнем и то нееднократно, за голямата заблуда, която се е вмъкнала в съзнанието на някои „учени" хора, в връзка с вярата и суеверието както и за авторитета,, границите и възможностите на нашето познание.

С настоящите редове, се поема риска да се повторят тук таме, казани вече неща, но упоритостта на невежеството, с което се разглежда поставения въпрос от някои хора, налага и една обратна упори­тост, тъй като поменатият въпрос не е от второсте­пенно, а от първостепенно значение при съставяне на един правилен светоглед — еднакво чист както от суеверието на религиозното невежество, така и от оная преднамерност — рожба на друг вид неве­жество, което често се среща в хора, занимавали се отчасти с научни въпроси.

Духовно просветен е оня човек, който е озарен с вътрешна светлина, която му позволява да прави различаване между сляпа, безпросветна вяра, придру­жена често със суеверие, от една страна, и безосно­вателното и грубо отричане на извънматериалната действителност, отричане на повсеместната и удиви­телна хармония на света, като рожба на един миров разум — от друга.

Особено удоволствие съставя на хората да се кичат с неверието, като украса, за да изглеждат културни или много образовани. Те приемат това неверие като основа, без да разсъждават повече и с него се легитимират пред повърхностните авторитети на нашата съвременност. Прочели и усвоили осно­вите на някои доктрини, те се хващат за тях със свойствената на всеки фанатизъм упоритост, и ги поддържат слепешката, като или не желаят да по­гледнат на изобличаващите ги факти, или прескачат 'мълчешком очебийни примери, които животът на катадневието им предлага.

Пред очите си имам едно съчинение от областта на космографията. Ще се опитам да се спра на него и с най-добри намерения да изтъкна предумишлеността на някои твърдения, вмъкнати между фак­тите, не с цел да водя спор с неизвестните му автори, а да покажа несъстоятелните неща в него. които показват, че въпросът е подемай често пъти не обективно, а тенденциозно.

Преди да дойдем до конкретно обозначени ме­ста, нека най-напред изтъкнем обстоятелството, че авторите говорят за това, че във вселената има за­кони, по които се извършват явленията и чрез които закони науката ще опровергае религиозните суеверия за сътворението на света.

Ако вярата, че Бог е сътворил света в шестте дни, взето това в буквалния смисъл на думата е едно, наистина, суеверно и непросветено разбиране на писанията, то допускането на закони в космоса, и то вечни, безпогрешни и грандиозни по замисъл, без зад тях да има законодателя, е друга нелепост и алогичност, която не може да допусне здравият разум и логика. Какво е това закон изобщо? Закон е явление — повтаряща се промяна в наблюдаваната действителност, у която, между стойностите на про­менящите се величини, съществува строга матема­тическа зависимост.

Бих желал да припомня на съставителите на тая космогония, че съществуването на природните закони не само не отхвърля идеята за сътворението на света, но кара сериозният читател да потърси Твореца, тъй като. зад всяка разумна проява в света, се търси и разумният причинител. Това е по-лесно да се твърди, отколкото нелепицата, че хаосът, ни­щото, с други думи смъртта, ще роди живота к за­коните на тоя живот, т. е смъртта ще направлява развитието, след като ние добре знаем, че смъртта е някакъв интервал в живота — един отлив, както паузата в петолинието е един временен отлив на мелодията.

Да кажеш или да напишеш фразата, че откри­ването на природните закони е достатъчно доказа­телство, за да отречеш съществуването на Твореца, показва, че ти не познаваш нито законите, нито Тво­реца, Да се успокоиш, че науката ти е дала вече ключа към разгадаването на световните тайни, по­казва, че не разбираш и науката, тъй като творците и създателите на тая наука мислят по-иначе от тебе.

И тука ще изтъкнем, че най-неправилно отно­шение към границите на научното познание имат тая, които, в същност, нямат нищо общо с науката. Само полуосведомените мислят, че науката е отрицател на духовните истини. Тия, така наречени полуосведомени, си служат с науката много по-често и с по-голяма закана срещу вярата, отколкото самите творци на тая наука.

Полуосведомените никога не обичат да си за­дават въпроса „защо?", когато се отнася до разяснение на някоя символика или закон. В същност, по-право би било да кажем, че те зле си служат с тоя въпрос, като го поставят без време и смисъл на такива места, където един мъдър човек не би го поставил, а го отбягват там, където трябва да го зададат.

Запример, те смятат, че имената на съзвездията,, както зодиакални, така и други, са произволни хрум­вания на древните звездобройци, които те считат за суеверци и не питат, защо тъкмо тия названия, а не други, са поставени на звездните групи, а се спират на въпроса, ако имало Господ, защо и кога Той е създал света и защо допуска зло на тая земя, щом Той е всесилен?

Пак поради тая недостатъчна осведоменост, в която се намират популяризаторите на науката, се прави грешката да се гори юргана заради бълхата. Ако вникнем във фактите, установени от издирванията в историята на науката, ще се уверим в правотата на изказваната от нас нееднократно мисъл, че развоят на човечеството не е непрекъснат възход, а има и слизания, последвани от нови възкачвания. Например, учените по времето н дълго след времето на Аристотеля, са имали по-правилна представа за земята като небесно тяло и дори 5 века преди Хри­ста, гръцките езически учени са ни оставили една географска карта на средиземноморието, както н част от Европа, Мала Азия и Африка, която в много от­ношения е по-вярна и по-близко до нашите модерни изучавания, отколкото географската карта, която е била изработена в средновековието. Това, наистина, е така, и ние присъединяваме нашето горчиво въз­мущение към възмущението, което заслужава неиз­меримото невежество, религиозен фанатизъм и же­стокости на времената, когато светли умове на ми­сълта като Галилей, Кеплер, Коперник, Джордано Бруно, са били подхвъргани на гонения, заради своята творческа мисъл и са произвеждали революция в прогниващото блато на папската власт.

Но това съвсем още не е за нас аргумент, за да отричаме върховната разумност на света и твор­ческите сили, които направляват развитието. Ние знаем, че това, което не е било известно на карди­налите и на инквизиторите от мрачното средновеко­вие, е било много ясно за посветените в науката за. човека още във времената на Рамзесите.

Ако в средновековието е имало религиозни фа­натици, готови да качат на кладата всеки, който твърди, де земята е обло тяло и се върти около своята ос, в хилядолетията преди тях са живели други хора, които са познавали прецесията на равнодействените точки и са предричали космическите съ­бития (виж главата „Космичната година").

Защо трябва да прибързваме и заради невеже­ството, на някои лица, наблизо до официалните ин­ститути и заради личното им несъвършенство, да отхвърлим величието на мировия разум и да прие­мем случайността, небитието й смъртта като база за натурфилософския и научен светоглед. Да отхвър­лиш кардиналите, инквизиторите и всички служители на мрачното невежество, заедно с техните учения, е нещо, което може да се проумее, но да отхвър­лиш правотата на един светоглед, който се сродява с хармонията на космическия живот, показва, че ти си също като кардиналите, като инквизиторите и като всички безпросветни люде, от които днес се възмущаваш.

Полуосведомеността, като отхвърля „суеверие­то" на библейското разяснение за сътворението на снета, което се разбира в наивно буквален смисъл, заменя го с разяснение, което носи званието „есте­ствени причини". Добре, ние приемаме новото наиме­нование с голямо удоволствие, но задаваме вече въ­прос на тая полуосведоменост, какво разбира под естествени причини, и дали като се каже „естествени причини" се казва нещо по-ново,- по-изяснено, по-разбираемо от това, което се съдържа в символиката на библейския разказ?

Като наблюдаваме от толкова години тоя самонадеян марш на грубия механизъм в науката и философията, не виждаме нищо друго, освен заме­стване на едни неизвестни величини с други неиз­вестни. Смяна на названията, затъване в безнадежд­ност, каквато обкръжава всяко неверие.

Ние заставаме рамо до рамо с борците за едно ново време, прогонило от себе си мрачното наследие на невежеството и жестокостта, но не се съглася­ваме, че заради криворазбраните идеи на най-реакционните представители на човешкия род — фана­тичните служители на ритуала, трябва да прогоним из душите си живата вяра в хармонията на всемира и в трогателните трепети на нашите сърца, когато сме близко до оная любов, приела човека като частица от огромния световен организъм. Няма съмнение, че тоя светоглед е много по-близко до ония „безбожници", които вършат нещо добро за човека, отколкото до мрачната тирания на фанатиците, които изповядвайки вярата, заливат лицето на земята със сълзи и кръв. Нашата цел е да изтъкнем, че полуосведомеността с начало за погрешни заключения, както от страна на верващите, така и от страна на безверните.

Характерно за полуосведомените е това, че ко­гато зърнат нещо ново, продукт на някакво научно изследване, веднага са склонни да отрекат всичко съществуващо дотогава. Полуосведоменият е склонен да се присмее на всяко нещо, което засяга вярата и вярването, защото той мисли, че такова вярване про­тиворечи на вярата в научните факти. Например, ако някой, който е наблюдавал небесната дъга, се въз­хити от тоя чар на светлината и каже: „Колко е хубав Божият свят!", непременно трябва да бъде осмян от другия, който е научил, че това явление е разлагането на светлината, открито и доказано от Нютона. Ако след като си научил закона за разла­гането на светлината през призма или решетка, ти умаловажаваш ефекта от красотата и кажеш, че светът няма нищо общо с идеята за божествения произход, тогава ти си полуосведомен, защото истин­ски будният човек, истински осведоменият знае много добре и за призмата на Нютона, и за Божията воля.

В стремежа си да изключат идеята за Светов­ната Воля, отрицателите търсят исторически доказа­телства за съществуванието на Христа и, като не ги намират, казват, че Той, изобщо, не е никога съще­ствувал. Полуосведомеността понякога дори се озло­бява и става язвителна към хората. Науката е казала, че слънцето е извор на всяко благо н на всеки живот, но хората, които отричат всичко, се присми­ват на чувството към слънцето, тъй като в него те не съзират нищо разумно, а само някаква рожба на „случайните природни сили".

Това, което е невярно и суеверно за един солидно мислещ човек, остава си невярно и суеверно за всички люде и за всички времена. Ако има хора, които проповядват агностицизма като начало, разумно мислещите казват, че не агностицизмът, а напротив — гностицизмьт е божествената идея. Човек има в гльбините на своята природа хиляди възможности да бъде съвършен и в дългия процес на развитието да проумее цялото величие на космоса. Не агностицизмът, а нещо друго е основата на вселенския жи­вот. Naturae arcane aliquando delegentur — ето мак­симата, която лежи в основата на еволюционната наука. Тя е същевременно благородната надежда на целия човешки род. „Тайните на природата ще бъдат някога разкрити". Това е латинската сентен­ция, която, в същност, изразява самата истина. Из­общо, човекът може да бъде спокоен само при ми­сълта и увереността, че животът е дълбоко осми­слен процес през вечността, че душата ла човека преминава от форма в форма, за да обходи безкрай­ните пътища на космоса, за да придобие всички зна­ния и всичкото съвършенство. В малкото пламъче на човешката надежда, лежи скрита потребността да станем съзнателни удове в световния организъм — да се слеем с великото единство на живота, Ние разбираме възмущението на ония, които в идеята за обожествяването са виждали уловка за подчи­нение, за робство над другите. Но човечеството трябва да се освободи от лошия вкус към конвен­ционалните неща, защото, повтаряме, заради корист­ните намерения на някои, ние не бива да губим под краката си свещената пътека, която ще ни заведе към истината.

Какво са казали халдеите за произхода на света, какво са казали древните египтяни, евреи и други народи, това във формалния смисъл няма значение. Важно е обстоятелството, че под различни символи, различните народи са създали идея за сътворението, която идея подлежи на тълкуване. Вярно е, че съвременната наука дава нови теории и безспорни факти из областта на естествознанието, но тия неща които съставят подробности на един голям процес, изследвани с аналитичния поглед на съвременния учен, никак не противоречат на идеята за сътворението, за която идея науката изобщо нищо не казва. Споменахме по-горе, че в Библията се казва, че Бог е създал света в шест дни. Разбира се, ние не можем да не се спрем пред това твърдение с известна критична размисъл, но ако вникнем в него, ще видим, че тия шест „дни” са нещо повече от дни, тъй като трябва да разбираме, може би, цели геологични и космични епохи. Някои питат: Как е възможно да се говори за „отделяне светлината от тъмнината”, щом като ние получаваме светлината от слънцето, а според Библията това отделяне предшествува създаването на слънцето и земята? Ето, явно е, че тук имаме работа със символи. Думите светлина и тъмнина не носят тук своя физичен смисъл. Отделянето на светлината от тъмнината ще рече отделяне на битието от небитието – поляризацията на живота – двата принципа на доброто и злото, в мрежата на които протича животът на отделното съзнание, на множеството и на целокупната вселена. Ако това не е така, тогава отрицателите трябва да запълнят тая празнина, като посочат и с какво, собствено, е създаден света, щом като не е съществувала творческа воля.

Отрицателите премахват съществуването на тая творческа воля като невежествено допускане, като неизвестна, а въвеждат вечното движение на материята – една нова неизвестна, която има толкова мистика и дълбочина, колкото има и в идеята за Бога. Я се размислете върху израза „вечно движение на материя”. Това е един лабиринт от сили, в мрежата на които ние виждаме някакво величествено праначално съществувание. В същност, срещу идеята ли, или срещу думата отрицателите водят война? Изглежда, че само срещу думата, защото без идея, не може да има съществуване.

Ние ще заключим съжденията си с мисълта, че всеки фанатизъм, бил той религиозен или научен, е вреден за доближаване до истината. Тя не се долавя нито само със средствата на експеримента, защото достъпното за експеримент, е нищожно пред онова, което е недостъпно до него, нито пък с религиозно слеповерие на фанатизирани хора.

Фините трепети на истината се долавят от чистите, непредубедени и неспекулиращи умове и съзнания. Те търсят в лабиринта на непознатото тая истина, до която се достига с обич към нея и с детска чистота.

Да бъдеш като тия, малките деца е по-добре, отколкото да си полуосведомен, защото човек, който иска да познае истината с безплодните напъни на обективния си ум, е, наистина, полуосведомен, тъй като той е затворил другите благодатни пътища – непосредственото вживяване в същината на нещата. Истината обича и посещава тия, които имат непокварени, детски сърца, или такива мислители, които не пристъпват предубедено към нея. Тогава те я разкриват като радост и утеха за своя живот.




www.spiralata.net

Каталог: 01-Bulgarian -> 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Ezoterika%20bulgarska
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Ezoterika%20bulgarska -> Багрина кларк новата земя – обител на радостта
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Ezoterika%20bulgarska -> Изис и озирис
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Ezoterika%20bulgarska -> Орфей и европа (София – 2000, издателство хрикер) Познай себе си и ти ще познаеш Вселената и Боговете! Орфей легенда ли е орфей?
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Ezoterika%20bulgarska -> Omraam mikhael aivanhow
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Ezoterika%20bulgarska -> Никол Данева
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Ezoterika%20bulgarska -> Лекция: Енигма за чашата. Ііир: Пътят на Христос. Свещената река идеята е от Боян Мага, ръководител на


Сподели с приятели:
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   22




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница