Слънцето и Луната Преразказ с прибавен край Дара Манчева, 5б клас

Бог се заел да създава света. В началото неговите желания не били удовлетворени. Но след момент той протегнал високо ръце и създал Небето. Минало секунда, вече бил оформил насред нищото кълбо. От него той създал Земята.

Обърнал се Бог да продължи със сътворението на света, ала Земята се замолила да не я оставя така самотна, да бъде близо до нея, както е близо до Небето. Той обещал, че няма да забрави молбата ѝ. Създал в нея планините, моретата, животните... Цялата земна природа.

За жалост обаче всичко било изпълнено с тъмнина. Създал сътворителят Слънцето и Луната. Две светила с еднаква големина и мощ. Осветявали всичко и дарявали светлина и топлина на света.

Един ден Луната се явиля пред Божия трон. Тя поискала единствена да бъде могъща. Само тя да свети. Бог вдигнал ядосано ръка, за да я накара да млъкне. С разочарование разбрал, че сред мира и доброто на света са се появили завистта и раздорът. Наказал Луната, като я раздробил на хиляди парчета, също отнел и светлината ѝ. Забързала да се извинява, да се моли за прошка. Ала вече било късно. За да я успокои, Бог ѝ казал, че ще ѝ даде еврейския народ. Те да броят дните си по нея и да отправят молитвите си към нея. Така и до днес евреите пресмятат календара си по Луната.

Минало време, много време. Луната съвсем била замряла от тъга и мъка, че е толкова безсилна. Чувствала се изтощена и ненужна. Слънцето се сетило за своята стара приятелка и я потърсило. Не я виждало никъде, нали вече не светела. Присвило очи и едва, едва я зърнало. Милото Слънце запратило най-топлите си и силни лъчи към Луната. Тя леко се поразбудила и се усмихнала с благодарност на Слънцето. Извинила се за лошите си постъпки прeди време. Светлината се отразила в Луната и се насочила към Земята.