Словосъчетания с двойна предложна връзка в съвременния български език



Дата15.08.2018
Размер83.54 Kb.
#79435
Словосъчетания с двойна предложна връзка в съвременния български език1
Поради аналитичния характер на българския език често смислово-синтактичните отношения в словосъчетанието и изречението се изразяват “посредством различни предлози + една обща “падежна” форма” (Граматика 1983:34). Едно от интересните синтактични явления в нашия език е наличието на словосъчетания с двойна предложна връзка, например: Те престояха в Цариград до след Великден (Д. Талев). Едновременната употреба на два предлога е намерила израз в термина предложно съчетание (Тагамлицка 1958; Норман 1978). Разглеждайки тези съчетания, Г. Тагамлицка ги определя като един от начините за образуване на нови предлози в славянските езици. С предложните съчетания с свързани редица проблеми, включително и тяхното наименование2, но пълно изследване, посветено на тях, в нашата наука липсва. Целта на изследването ни е да се проследят отношенията между предлозите в съседна позиция и между тях и думите от словосъчетанието, в което те участват, както и да се проследят видовете словосъчетания с двойна предложна връзка.

В научната литература е изтъкната разликата между сложни предлози, съставни предлози и съчетания от предлози (Граматика 1983:409-411). Трябва обаче да уточним, че невинаги два предлога в контактна позиция образуват предложно съчетание. Двата предлога може да се окажат в съседство формално поради особен словоред, напр.: Патриархът провъзгласи пред народа за в Христа бога благоверен цар и самодържец на българите Симеон, син на цар Петра (А. Дончев). Че предлозите за и в не са членове на едно и също словосъчетание, лесно може да се установи чрез словоредни промени: Патриархът провъзгласи пред народа Симеон, син на цар Петра, за благоверен в Христа бога цар и самодържец на българите. Семантичните отношения и структурната зависимост можем да представим и по следния начин:

провъзгласи

за цар

 благоверен

в Христа бога



От схемата се вижда принадлежността на двата предлога към различни словосъчетания. Подобно представяне е невъзможно, ако двата предлога изразяват семантични и синтактични отношения в едно и също словосъчетание: дадоха ми книга за до неделя и невъзможното *дадоха ми за книга до неделя или други подобни варианти. Такива случаи, при които двата предлога са в съседство,но са изразители на семантични и граматични отношения в различни словосъчетания, са сравнително редки, но въпреки това те са доказателство, че невинаги контактните предлози образуват предложно съчетание. При определяне на характера на предлозите трябва да имаме предвид два основни критерия. Първият произтича от анализа на минималния контекст, в който функционират двата предлога – словосъчетанието: ако те са членове на едно и също словосъчетание, ще ги определим като предложно съчетание; в противен случай ще търсим други причини за съседството им. Вторият критерий е свързан с възможността за словоредни промени: ако трансформации, разделящи двата предлога, са невъзможни, то те са едно предложно съчетание, особена двойна предложна връзка; те едновременно и в единство предават смислово-синтактичните отношения между думите и затова разделянето им е невъзможно. Формално съседство на два предлога откриваме и в следното изречение: Това беше доста за от месец насам плашеното от турска сеч население! (Ив. Вазов). Предлогът от се включва в подчинено по отношение на образуваното с предлога за словосъчетание, той въвежда нов подчинителен елемент. В повечето случаи предлозите в контактна позиция принадлежат към различни словосъчетания, когато чрез предлог се въвежда зависима дума, чието несъгласувано определение е в предпоставена позиция (препозиция): И всичко щеше да бъде добре, ако тази нова форма не беше облечена в до болка омръзналите ни атрибути на традиционното мероприятие (в. “Учителско дело”). Предлозите няма да са в съседна позиция, ако несъгласуваното определение е в постпозиция или е обособено.

С предложните съчетания са свързани и други проблеми – за причините за тяхната поява, за структурните особености на образуваните с тях съчетания. Б. Норман смята, че един от пътищата за образуването им е т.нар. стягане на израза, т.е. в резултат на съкращаване на някаква част от текста се е стигнало до словосъчетания с два предлога: “Именно стегнатата синтактична конструкция, от наше гледище, съставлява най-важната предпоставка да образуване на предложни съчетания в българския език и в другите езици. Предлогът (наред с падежните флексии – там, където ги има) означава синтактичната функция на думата. Другояче казано, предлогът е знак за синтактична позиция. И ако в текста се среща съчетаване на два предлога (по-точно е да се каже, ако кодификативната традиция допуска такова съчетаване), това не свидетелства за нищо друго освен за сблъскване на две синтактични позиции” (Норман 1978:97). Авторът смята, че първият предлог се запазва изключително като знак за опразнена позиция, напр. петел за в тенджерата петел за варене в тенджерата. Б. Норман прави уговорката, че в повечето случаи възстановеният вариант има условен характер и затова звученето му е нетрадиционно. Всичко това ни кара да мислим, че стягането на израза не е единственият начин за образуване на предложни съчетания, още повече че в някои случаи такова възстановяване е невъзможно: Аз не губя надежда да се разберем за (…?...) в бъдеще (Ем. Станев). Образуването на подобна формация според нас е резултат от прибавяне на предлог към вече оформена група от предлог и име, а като се има предвид, че предлогът изразява отношението на съществително име към друга дума в изречението, или по-точно в словосъчетанието, става ясно, че единството от предлог и име има значението на субстантивна единица, на своеобразна синтактична форма на думата. При изречения от този тип можем да говорим за словосъчетания с двойна предложна връзка от предложно съчетание, тъй като двата предлога не са равноправни: вторият по място предлог е тясно свързан със зависимата дума и заедно с нея в повечето случаи образува адвербиален израз. Фактът, че групата от предлог и име има характер на субстантивна единица, чието отношение към думите в изречението се изразява чрез втори предлог, се потвърждава и от невъзможността да се разменят местата на двата предлога: Ама ти си писан за в рая! (Елин Пелин) и *Ама ти си писан в за рая; Тревясалата пътека, която минуваше през сред дворчето… (Ив. Вазов) и *минуваше сред през дворчето. При този вид словосъчетания трябва да говорим за две степени на съчетаване. Първата степен – това е свързването на втория по място предлог със зависимата дума, като по този начин се създава синтактична форма на думата, имаща адвербиален характер. Тази зависима част можем да наречем предложно име. Втората степен – това е използването на готовото вече предложно име като обща форма на думата при изграждането на някакво предложно словосъчетание: ще се прибера за през нощта (Д. Талев), да тръгне за при теб (А. Страшимиров). Най-често зависима дума е съществително име, което назовава част от времето или пространството, като предлогът изразява темпорални или локални отношения – в града, към гората, у дома, през нощта и др.: и поведе то другите с бай Димитровата кола за в града (А. Страшимиров), Аз ще ви покажа друг път за през Диава (Ал. Костов), Малко преди това би клепалото и стрина Злата, изглежда, бе тръгнала за в църква (Д. Талев), Сакат човек! Без полза нещо. Нито е за вкъщи, нито е за в полето (Чудомир), Разпусна и мнозина от войниците по родните им места за до Свети Атанас (Д. Талев), При гърдите гривата висеше до над краката му (Й. Йовков). Употребата им е мотивирана от конкретната говорна ситуация, от контекста: ако зависимата дума се нуждае от пояснение, ако се мисли като по-особена форма, тя се употребява в единство с втори предлог (естествено, в случай че не се предпочете друга езикова възможност). Двата предлога имат разнородни семантично-граматични роли: първият сочи основното семантично отношение, а вторият е със свързан характер, изявява се като пояснение на следващата го дума – име или именна група: Тръгнаха през гората за към Змаевото село (А. Дончев). Ако означим главната дума в словосъчетанието с Г, предлозите – с Пр., с индекс – поредността им, а зависимото име с И, то всички словосъчетания с двойна предложна връзка ще имат обща формула [Г + Пр.1 + (Пр.2 + И)].

Синонимно семантично съдържание при някои словосъчетания се постига и с употребата само на единия предлог: тръгнаха за Змаевото село и тръгнаха към Змаевото село, но при други словосъчетания това не е възможно: купих си книги за по два лева и купих си книги за два лева или купих си книги по два лева, тъй като изреченията на се с еквивалентно семантично съдържание. Като синонимни можем да разгледаме първото и третото изречение. Мястото на втория предлог сравнително често се заема от предлозите около и над ‘повече от’, които носят на словосъчетанието значението за приблизителност: прочете го за около седмица (А. Дончев), Скоро микроелектрониката ще намери приложение в над 2 000 000 апарати и системи (сп. “Младеж”).

Двойна предложна връзка откриваме и в словосъчетанията за сравнение с първи компонент предлога като. Използването на два предлога е наложено от взетата за база на сравнението предложно-именна група: Тук, в долината, всичко почиваше като в дъното на полутъмното зелено езеро (А. Дончев), завладяваше всички като с магия (Й. Йовков), Той виждаше в полутъмнината из обкованите сандъци като из саркофази да се издигат мълчаливите, мъгливи сенки на мъртвите певци и мъдреци (А. Дончев). Предлогът и следващата го дума се мислят като една семантична единица, затова предложно-именното съчетание се използва като зависим компонент на словосъчетанията, образувани по модела от… до.. и в двете позиции: Дължините се движат от над коленете до глезените (в. “Учителско дело”), от пояса до под колената завързал кози кожи (Чудомир). В някои случаи употребата на два предлога в едно словосъчетание при книжовно-разговорна реч е наложителна, напр.: Излязоха от при него като продължение, резултат от по-предишно действие да влизат при болния. Съчетанието излязоха от предполага зависима дума, назоваваща предмет, в чиято вътрешност може да се пребивава. Ако зависимата дума назовава одушевено същество, връзката, осъществена от предлога от, е недостатъчна, действителното отношение е синтактично непълно предадено. По-логична и правилна е употребата на двойна предложна връзка в такива случаи.

Трябва да отбележим, че предложните съчетания не са непроменлива категория – в тях протичат различни процеси. Словосъчетания, изградени по един и същи начин, се интерпретират различно: Остави това Кате за вкъщи и пред приятели (сп. “Отечество”), дрешка, която й служеше за из къщи (Ем. Станев), запъти се за към къщи кокошките да прибере (Чудомир), жената се зададе откъм къщи. При съчетанията за вкъщи, за из къщи, за към къщи и откъм къщи, въпреки еднаквия модел на образуването им – предлог + предлог + стара падежна форма (къщи), силата на връзката между компонентите е различна и това е довело до различния им правопис: предлогът в, за разлика от из, се пише слято със следващата го падежна форма, а откъм се схваща като сложен предлог за разлика от предложното съчетание за към. Можем да очакваме, че в резултат на високата си честота на употреба предложната група за към ще се трансформира в сложен предлог закъм. По този начин са образувани предлозите посред, насред, изпод, помежду и др. Това е всъщност единият процес, протичащ сред предложните съчетания, регистриран от Ив. Леков (Леков 1972:65). Вторият процес се изразява в сливането на втория по място предлог със зависимата дума и превръщането на адвербиалния израз в наречие. Освен вкъщи по този начин са образувани и редица други наречия в българския език: нагоре, надолу, докрай, доземи и т.н. Понякога наречието и предложното съчетание функционират успоредно с различно значение. Такъв е случаят с наречието докрай и предложното съчетание до край: Само с Аго, като се напъваха и пъшкаха, довлякоха камъка до край стената (Й. Йовков), трябва да се борим докрай.

Словосъчетания с двойни предлогизуване се срещат у всички български автори, разпространяват се в публицистиката и в разговорната реч. Дори се срещат тройни предложни съчетания: Ще си купим нещо за по около два лева; Домовината им вече е обогатена с по над четири-пет деца (Ал. Костов), Пътят им вече се раздели – едната му част за към сред село, за пощата, а другата към шопската махала (Ил. Волен). Структурно-семантичните връзки при тях можем да изразим с една обща формула така: Г + Пр.1 + [Пр.2 + (Пр.3 + И)]. Не можем да твърдим, че употребата на два и повече предлога загрозява речта и я прави неясна, след като ги срещаме у такива прецизни към речта си писатели като Й. Йовков и в някои научни издания: Една от плитките на косата й се закачи за нещо, докато другата, дълга и дебела като змия плитка, висеше от през рамото й и стигаше чак до под кръста й (Й. Йовков).

От изложените дотук наблюдения можем да направим извода, че словосъчетанията с двойна предложна връзка са резултат от два процеса: 1. Съчетаване по правилата на предложното свързване на предварително оформено предложно име с друга дума; 2. Стягане на израза поради действащия езиков закон за икономия. Тези словосъчетания са свидетелство за процес, който обогатява изразните възможности на езика ни.




1 Статията е публикувана в Език и литература, 1989, №2, с. 59 - 63.

2 Тъй като предложно съчетание наричаме съвкупността от предлог и друга, пълнозначна, дума – до масата, на мама, у нея – по-удобно е да говорим за предлогови съчетания.

Каталог: 480 -> pub
pub -> Значение и употреба на предлога ала в съвременния български език
pub -> Св св. Кирил и Методий
pub -> Вербалните игри в рекламните текстове Валентина Бонджолова
480 -> Програма по: к онтрареволюцията срещу революцията във франция 1789-1830
480 -> Програма по нова обща история
480 -> София – Виена – Виенската гора – Баден – Виена – София 5 дни Топ цена: 335 bgn
pub -> Специализиран научен съвет по езикознание при вак
pub -> Оказионалното словотворчество в анекдотите като източник на комизъм
pub -> Валентина Бонджолова


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница