Словото е оръжие



Дата23.10.2018
Размер22.34 Kb.
#94140
ДУМИТЕ…

Думата е страшно нещо ,в нея са затворени изразните средства на всички изкуства:бои,линии,форми,звукове,движения – всичко,стига да можеш да боравиш с тия нейни богатства.”

Сигурна съм, че знаете автора на тази мисъл. Да, тя принадлежи на един човек с душа на поет и ум на мъдрец –Йордан Йовков. Опирайки се на направената характеристика , ще ви споделя своето разбиране за устната реч, за онова, което означаваме със синонима ГОВОРЕНЕ, ИЗКАЗВАНЕ…

Словото е оръжие -с него може да атакуваме, но и да се отбраняваме като с щит.Често думите ни връхлитат от засада, улучват най-слабото ни място, отварят рани…Думите…Те са много повече от набор звукове, комбинация на срички. Казаното достига този, за когото е предназначено, предизвиква различни реакции, но тъй като е израз на мисли, чувства на говорещия, то е част от неговата същност, емблемата му.
Следователно словото е огледалото на личността и живата връзка с другите, онази верига, чрез която ставаме част от обществото.Умението да говорим може да ни направи лидери, да ни изтласка на върха или пък неспособността да подбираме словата си да ни изолира, дистанцира от околните…Историята дава много примери за велики оратори, които са се превърнали в народни водачи.Аргументи имаме в изобилие и в нашето ежедневие: търсим, радваме се на хората, които разказват артистично, увлекателно, имат чувство за хумор и ни разсмиват със споделени случки, анекдоти.Случвало ли ви се е ,докато говорите с някого, необяснимо защо да ви залее спокойствие, радост …А друг път сте уж до близък човек, а контактът с него да ви натовари-да ви заболи глава, да усетите напрежение, безпокойство… Защо ли?Ами думите имат свои вибрации, излъчват енергия …Те не са само това, което чуваме, а и онова, което е неизказано.И в тишината могат да се уловят прелитащи думи.Може да мълчите с някого и да си казвате всъщност много и всеки миг да ставате по-близки.

В митологията на Древна Елада се разказва, че пред двореца на олимпийския върховен бог Зевс имало две делви-едната, пълна с добро, другата-с лошо.При раждането на човек, Гръмовержеца грабвал съвсем произволно от единия , после от другия съд и така определял съдбата и характера на земните жители.По този начин древните си обяснявали наличието на убийци,крадци, грубияни, завистливци…Изстрелваме често обидни,грозни слова в момент на гняв , а понякога ей така, за да се порадваме на чуждото страдание, умишлено търсим и забиваме в душите на хората срещу нас.По-лоши от обидните обаче са лъжовните думи, защото са казани с ласкав тон и усмивка, с приятелска прегръдка ….Тези думи-предатели бих разстреляла, тъй като и те убиват искреността, обичта,вярата


”Добър ден!, Прекрасен си! Обичам те! Чудесно се справи! Ще успееш! , Не мога без теб!, Нужен си ми!Ти си верен приятел! –какво невероятно удоволствие е да чуеш и усетиш истинността на подобни изрази.В тях има някаква нежна и същевременно тържествена музика.Подобни слова винаги си ги представям в искрящо жълто или червено, в нежнорозово, синьо или пухкаво бяло.В тях можеш да се гмурнеш като в дълбок басейн , да ти е топло и свежо едновременно, светло и свободно.Обкръжен от такива спътници, човек се чувства специален, ценен…..върви уверено напред.
Словото строи мостове между хората,разрушава стени,буди любов,връща надежда,…С него можем да стигнем, където пожелаем . Една дума, казана навреме, е в състояние да промени всичко.Една неказана – също! АЗ КАЗАХ!


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница