Случки от Бродската горичка
Изтегляне 39.7 Kb.
|
| Автор: Тодор Христов Ташев
Случки от Бродската горичка Миришеше на гора , на гора през късна есен . Сладък мирис на влага , малко на плесен от разлагащите се нападали листа , мирис на земя и гъби . Тъкмо досадните комари вече бяха изчезнали , но все още нямаше сняг. Тук там се подаваше някоя закъсняла гъба . Всяка стъпка потъваше тихо в мекият и пухкав килим. Кучето тичаше весело пред мен , спуснало нос до земята . Стигнах до ствол с издълбана в него идеално кръгла дупка , дупката бе на нивото на очите ми , доближих ухо , от вътре се долавяше тихо писукане . Явно това бе хралупа , обитаема , сигурно застлана с пух , но вече бе декември , някой бе закъснял с мътенето . Меките подскоци се забавиха , кучето се промъкваше безшумно стрелнало нос във въздуха , каквото и да бе надушило вече бе наблизо или лежеше и се натискаше у земята пред него . Предният ляв крак увисна във въздуха , посягаше да пристъпи и отново се връщаше във въздуха , леко килваше глава за да ме види с поглед , за да не гледа плячката директно в очите и за да ми покаже в коя посока е животното . Тръгнах към него за да застана успоредно до него малко отзад . Толкова дълго на стойка в гората можеше да е всякое животно. Така дълго на стойка в гора е издържало заек и фазан , и бекас , и яребица , и дърдавец , дори сърна или малка лисица, когато кучето се окаже между нея и дупката . Наближавах безшумно , но тишината се наруши от ято гривяци , които излетяха от близко дърва когато ме забелязаха. Не стрелях , често се бе случвало докато дебна в една ниша да изскочи нещо в гръб и докато меря него , да изтърва това което бе предизвикало интереса ми първо. Почти се приближих до задницата на Сара / името на бетоншпаниола / , левият крак , които бе увиснал във въздуха се стрелна напред , пристъпи , пристъпи и с десният , после отново д левият , и почти да стъпи с десният и той сега на свой ред увисна във въздуха. Всичко това стана за секунда , и кучето замръзна в ступор ясно показващ , че животинката се е размърдала направила е няколко крачки и се е спряла . Няма да Ви изброявам отново всички онези видове които са ми стояли толкова дълго на стойка , но като не виждам храсти пред кучето изключвам да са яребици освен ако не е сама или ранена . Две мои крачки и отново съм на позиция до Сара . Подвикнах едно окуражително „Дай, дай” , но тя не помръдна . Пристъпих до нея после минах още малко напред , но нито нещо подхвръкна , нито се затича . Усещах адреналина от очакването , дори може да го чуя с ушите си като биене на сърцето ми , или сърцето на зверчето . Нещо изсъска или изхърка , но във всички случай нещо искаше да привлече вниманието ми , за да ме отстрани . Погледнах наляво в навята преспа от листа между един дънер и един ръб на канара които се подаваше от земята , с оголени към мен зъби продължаваше да съскоти и клокоци нещо сиво , късокрако , с основно бяла глава пресечена от симетрични черни ивици . Такова поведение на язовец съм виждал и друг път , но никога към човек. Белоглавият зъбатко нашарен с цветовете на войната ме заплашваше , но непрестанно следеше нещо с очи близо до мен или зад мен , но това нещо не бях аз, явно и той дебнеше. Вече трима търсихме една и съща плячка , като от трима ни двама я виждаха , следяха с очи и я надушваха , а аз се шляех между тях малко като на разходка . Бях чувал , че язовците са много агресивни и се опитах да го прогоня като замахна с крак към него, пък ако не стане ще започнем лова по рано , не смятах да оставя да се проведе неравна битка нито с кракът ми , нита между язовеца и Сара . Замахнах , язовеца първом даде назад , но тялото му се огъна сякаш нещо го подпираше отзад и той се прилепи към него , после целият се стрелна напред но това предизвика жалък отскок от 10 сантиметра , предните крачка зариха в дъхавите листа, но само предната половина показваше живец. По сивото кожухче личаха струики кръв. Този самоотвержен боец започна да пълзи към мен, Сара дори не се обърна за да погледне от къде идваше шума , явно този противник бе за мен , тя все още бе в ступор и дебнеше. Взех решение , че ловът явно следваше да приключи , каквото и да имаше пред мен трябваше да е по силно от това което идваше зад мен , като виждах какви щети му бе нанесло. Отворих пушката , презаредих , забравих да спомена , че в тази гора търсих бекас , и ако имам късмет за някой ниско прелитащ гривяк . Сложих вместо № 7 , два патрона първият 2-0 , вторият 4-0 , каквото и да бе пред мен бе достатъчно голямо и силно за да осакати язовец , но не достатъчно голямо за да откаже моят бретон сам с миризмата си . Сара бе прекрасно бретонче , бяло с кафяви петна , бе родена без опашка . Бе единствено кученце и бе много агресивна дори към много по големи кучета .Както се казва гонеше всички , без прасе , мечка , вълк муфлон и дива коза / последните две май изобщо не възприемаше за дивеч , докато от първите се криеше между краката ми /. Съскащото , зъбещо се и влачещо задните си крака , залитащо със смелост на мечка язовец , вече ме наближаваше , направих стъпка напред , пред Сара , тя ме последва , направих още една , тя отново след мен . Вече ясно долавях , че погледа и се е насочил в една вдлъбнатина в земята . Тази вдлъбнатина бе изпълнена с нещо , нещо което помръдна , нищо което изпрани бизопашатата си задница , бе сиво ръждиво . Задницата се въртеше около глава долепена почти до земята . Две жални и същевременно злобни и диви очи ме гледаха сред листата . Чакала направи опит да се изправи , но двата му предни крака , бяха пречупени и кървяха. Съскащият зъбатко се удари в кракът ми , захвана ботуша ми с лапичка и се оттласна напред , задницата му също се удари в ботуша ми , плъзна се по него и отплава сред листата . От вдлъбнатината изтракаха заби и се чу неща между лай , между квичене и кикот . Двете сиви зверчета , едното светло , а другото ръждиво едното с бяла глава с черни симетрични райета , другото все ката ръждиво с черно около устата , една голяма топка от козина се тресеше от конвулсии . Сара отпусна десният си крак и се загледа с учудване , излая веднъж и ме погледна учудено или неразбиращо , не се впусна просто загуби интерес. Двете осакатени телца се мъчиха да се довършат , без да имат възможност да го направят . Отворих пушката поставих два патрона 6-0 , стрелях почти едновременно , за да им дам бърз покои , тази битка нямаше победител . Тръгнах към колата вече не ми беше до лов , трябваше да осмисля видяното . Когато минах покрай ствола на идно дърво дочух писукане , беше онази хралупа долепих ухо , да бе писукане . Лошо бяха се измътили много късно вече бе декември , не бе време за малки пиленца . Каталог: kcfinder -> upload -> files files -> Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания files -> Закон за пазарите за финансови инструменти (зпфи), посочени по-долу files -> Закон за биологичното разнообразие Обн., Дв, бр. 77 от 08. 2002 г., изм и доп., бр. 88 от 11. 2005 г., изм., бр. 105 от 29. 12. 2005 г., в сила от 01. 2006 г., бр. 29 от 04. 2006 г., б files -> Тарифа за обезщетение при нанесени щети на растителни и животински видове, включени в приложение №3 на Закона за биологичното разнообразие files -> Приложение №1 към чл. 32, ал. 1 (Доп. Дв, бр. 94 от 2005 г., в сила от 01. 2006 г., изм., бр. 59 от 2012 г.) files -> Общи положения files -> Закон за лова и опазване на дивеча (редакция от 10. 10. 2006 г.) Двуезична версия на документа: bg en files -> Конвенция за опазване на мигриращите видове диви животни Изтегляне 39.7 Kb. Сподели с приятели:
|