Служба за демократични институции и човешки права република българия президентски и местни избори

ХІ. УЧАСТИЕ НА МАЛЦИНСТВАТА

Според преброяването от 2011 г. 84,8 процента от населението на България са етнически българи, 8,8 процента са етнически турци и 4,9 процента са роми.⁶⁴ По-малките малцинства включват руснаци, арменци, власи, арумъни, каракачани, украинци, македонци, гърци, евреи и румънци.

ДПС се възприема от мнозина за представляваща интересите на етническото турско малцинство и други мюсюлмански общности. За местните избори партията издигна и редица кандидати от други малцинства, както и етнически българи. ДПС не номинира свой кандидат за президент, поддържайки тезата, че обществото не е готово за един кандидат-президент от турски етнически произход. При все това, един от 18-те кандидати за президент – Сали Шабан Ибрям от Национално движение „Единство“, се самоопределя като етнически турчин. За втория кръг на президентските избори лидерът на ДПС Ахмед Доган публично подкрепи кандидата на БСП Ивайло Калфин, който получи 96,6% от валидните гласове, подадени в Турция на 30 октомври.⁶⁵

Пет малки политически партии или движения, представляващи ромските интереси, бяха регистрирани за местните избори и издигнаха общо около 2 000 кандидати в поне 140 общини. Някои от основните партии също включиха представители на малцинствата сред своите кандидати. Обаче в повечето случаи тези представители бяха поставени на ниски позиции в кандидатските им листи за общински съвети. Според информацията, с която разполага ОМНИ на ОССЕ/СДИЧП, около 65 ромски съветници и кметове са избрани на местните избори, включително 35 от ромски партии и още 30 от листите на основните партии. Това е значително намаление спрямо местните избори от 2007 г., когато бяха избрани близо 200 ромски представители.

Жените от малцинствените групи често са поставени в неравностойно положение по няколко линии и това вероятно ограничава възможностите им да участват в политическия живот и достигат до длъжности, на които се вземат решения. Броят на жени кандидатки, представляващи малцинства в тези избори, бе малък и още по-малко от тях бяха избрани.

Изборният кодекс предвижда, че предизборната кампания се води на български език. Лидерът на ДПС Ахмед Доган многократно се обръщаше към поддръжниците на турски език по време на кампанията, заявявайки, че иска да бъде санкциониран. ГЕРБ и Атака подадоха сигнали срещу кандидата за кмет в Омуртаг във връзка с използването на турски език по време на предизборно мероприятие, но ОИК в Омуртаг не наложи санкция, защото не можа да събере мнозинство от две трети, необходимо за приемане на решение. Подобен сигнал бе подаден от ВМРО (Българско национално движение) за използването на турски език по време на предизборно мероприятие на Обединената народна партия в Разград. Редица събеседници на ОМНИ на ОССЕ/СДИЧП изразиха загриженост, че забраната за използване на езици различни от български при предизборни кампании фактически лишава части от електората, принадлежащи към етнически малцинства, от възможността ефективно да участват в обществените дела.⁶⁶

До ОМНИ на ОССЕ/СДИЧП достигнаха редица твърдения от различни части на страната за неправомерно въздействие върху гласоподаватели от малцинствата, включително купуване на гласове, натиск и сплашване. Някои от съобщените случаи на натиск оказван върху избиратели-етнически турци сочеха към участие на ДПС. Макар че твърденията не могат да бъдат обосновани по несъмнен начин, ОМНИ на ОССЕ/СДИЧП оцени редица от тях като достоверни. Наред с това, различни събеседници изразиха загриженост, че публичното говорене често свързва ромите с купуването на гласове, представяйки ги като източник на проблема.

За съжаление по време на кампаниите си някои политици използваха нетолерантна и обидна риторика срещу малцинствата, особено ромите.⁶⁷ Терминът „циганска престъпност“, използван от Атака, предполага връзка между етнически произход и криминогенност, като по този начин засилва негативните стереотипи и провокира етнически напрежения, особено след събитията в Катуница и последвалите ги антиромски протести.

ХІІ. НАЦИОНАЛНИ И МЕЖДУНАРОДНИ НАБЛЮДАТЕЛИ

Въпреки че Изборният кодекс посочва кой може да бъде наблюдател,⁶⁸ той не определя пълния обхват на правата и задълженията на наблюдателите. Кодексът допуска наблюдателите до всички етапи от дейността на ОИК и СИК по време на изборния ден; но мълчи относно възможността национални и международни наблюдатели да присъстват на заседанията на ЦИК и сесиите на ОИК през предизборния период.

Дванадесет национални НПО, които наблюдаваха тези избори, акредитираха общо 5 136 наблюдатели без всякакви пречки. Освен разполагането на близо 615 наблюдатели, Прозрачност без граници покани всички кандидати да подпишат „Пакт за почтеност“, включващ ангажимент да не се ангажират с купуване на гласове и други незаконни дейности. Гражданска инициатива за свободни и демократични избори (ГИСДИ) разположи над 3 000 наблюдатели за всеки от двата кръга. ГИСДИ уведоми ОМНИ на ОССЕ/СДИЧП, че са срещнали известни проблеми, като някои ОИК не са приели акредитациите на наблюдателите, а някои СИК са задържали акредитациите, без да ги връщат на наблюдателите, което се е отразило отрицателно на възможността им да наблюдават втория тур.

ХІІІ. СИГНАЛИ И ЖАЛБИ

В общия случай, Изборният кодекс предвижда едноинстанционно обжалване на решенията на избирателните комисии. Решения на ОИК се обжалват пред ЦИК без възможност за последващо обжалване. Решенията на ЦИК подлежат на обжалване директно пред Върховния административен съд. Срокът за обжалване на решения на ЦИК, свързани с откази за регистриране на политически партии, коалиции, инициативни комитети или кандидати за изборите, е 24 часа. Срокът за повечето други видове жалби е три дни. Съвместното становище на ОССЕ/СДИЧП и Венецианската комисия специално подчертава кратките срокове за обжалване на решенията на избирателните комисии относно регистрацията на партии, коалиции, инициативни комитети и техните кандидати. Поне един кандидат за кмет на Варна, на когото е била отказана регистрация с решение на ОИК, е пропуснал 24-часовия срок за обжалване на решението пред ЦИК.

Няколко решения на ОИК за регистрация на местни кандидати бяха обжалвани пред ЦИК. Някои от тези жалби бяха решени окончателно едва няколко дни преди изборния ден. Така например, Решение на ЦИК 1258 относно регистрацията на кандидат за кмет на Белоградчик бе постановено по-малко от четири дни преди изборния ден, а Решение 1274 относно регистрацията на списък от кандидати за общински съветници в Аврен – по-малко от три дни. В основата на някои от тези предизвикателства бяха проблеми с документацията, подадена за регистрация на кандидата. Изглежда, тези предизвикателства се разминават с духа на Изборния кодекс или с идеята гражданите да бъдат насърчавани в правото им да кандидатстват за публични длъжности.⁶⁹ Четирима кандидати за кметове също бяха заличени от бюлетините по-малко от четири дни преди изборния ден, след като бе постановено, че не отговарят на условията за явяване на избори.⁷⁰ Обезпокоително е, че ЦИК продължаваше да се произнася по жалби, свързани с регистрацията на местни кандидата по-малко от една седмица преди изборния ден, и че тези кандидати нямаха възможност да обжалват заличаването в съда. Ангажиментите на ОССЕ и Кодексът на Венецианската комисия за добри практики по изборни въпроси изискват както право на съдебно обжалване, така и своевременно решение.⁷¹

Съгласно Изборния кодекс, когато комисия бъде сезирана за произнасяне по даден въпрос, но не постигне необходимото мнозинство от две трети, това се счита за „отказ“ за постановяване на решение. Два такива отказа бяха обжалвани пред Върховния административен съд, който се произнесе, че е незаконосъобразно ЦИК да отказва да приема решения по жалби срещу решения на ОИК и че решенията на ЦИК по такива жалби могат да се вземат с обикновено мнозинство. Тези съдебни решения противоречат на установената практика в България⁷² и създадоха известно объркване относно процедурите, приложими към работата на комисията.

Проблемът с ограничените права за обжалване на решенията на ЦИК, който бе поставен и в Съвместното становище, отчасти бе разрешен с решение на Конституционния съд през май 2011 г.⁷³ Съдът изясни, че правата за обжалване не са специално уредени в Изборния кодекс, общото право на съдебен контрол, което е гарантирано от Конституцията, е приложимо и може да бъде упражнено по реда на Административно-процесуалния кодекс.

Множеството задължения в изборния ден, съчетано с липсата на професионален състав и ресурси, бе причината ЦИК да закъснява с разглеждането на сигналите и жалбите. В резултат на това, решения на ЦИК бяха вземани след законово установения срок от три дни. ЦИК получи 495 сигнала в първия изборен ден и прие 26 решения по тези сигнали. На втория изборен ден имаше 133 сигнала и 3 решения.⁷⁴ Липсата на прозрачност при разглеждането на сигнали и жалби не позволи на обществеността да узнае колко сигнали са получени в ЦИК, датата и часа на получаване, предмета и крайното решение по сигналите.⁷⁵ Също така, подателят на сигнала нямаше възможност да узнае как сигналът е разгледан от ЦИК и дали изобщо е разгледан.

Националните наблюдаващи организации подаваха своите сигнали директно в ЦИК въз основа на техните наблюдения на процеса.⁷⁶ Тези сигнали бяха разгледани само на неофициална база.⁷⁷ В Изборния кодекс няма яснота относно пълните права на наблюдателите на изборите⁷⁸ и за това кой се счита за „заинтересовано лице“, имащо право да подава сигнали и жалби в комисиите.

Каталог: dobrev k.mbox
dobrev k.mbox -> Кафене новини в памет на закъснялата паметливост срещу злопаметния Първанов
dobrev k.mbox -> Българската комунистическа партия
dobrev k.mbox -> На Дарин Вълев Мирчев София 1784, ж к."Младост-1", Полигона
dobrev k.mbox -> В обединението могат да участват всички социалисти до 35 г. То е отворено и към всички членове на съществуващите и сега младежки организации в бсп, които могат да станат част и от обединението
dobrev k.mbox -> Климент охридски” исторически факултет
dobrev k.mbox -> Българска социалистическа партия национален съвет предварителна календарна справка
dobrev k.mbox -> Въпроси към Кирил Добрев
dobrev k.mbox -> Българска социалистическа партия национален съвет предварителна календарна справка
dobrev k.mbox -> Сценарий Мл. Отговорник 1 Благоевград
dobrev k.mbox -> Регионална телевизия “канал рила”

Изтегляне 0.71 Mb.

Сподели с приятели: