Слушай Своето Тяло, които участваха в моите изследвания и ми предоставиха много от елементите в тази книга


ГЛАВА 1 Създаването на травмите и маските



страница3/47
Дата12.03.2022
Размер480.84 Kb.
#113877
ТипКнига
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   47
Лиз-Бурбо-Петте-травми
ГЛАВА 1
Създаването на травмите и маските

Когато едно дете се ражда, дълбоко в себе си то знае, че причината, поради която се въплъщава, е да бъде каквото е, преживявайки множество опитности. Впрочем, неговата душа е избрала семейството и околната среда, в които се ражда, с много ясна задача. Ние всички имаме една и съща мисия, идвайки на тази планета: мисията да преживяваме опитности, докато успеем да ги приемем и да започнем да се обичаме чрез тях.


Докато дадена опитност се преживява с неприемане, сиреч с осъждане, с вина, със страх, със съжаление или всякаква друга форма на неприемане, човек непрестанно привлича към себе си обстоятелствата и хората, които го карат да преживява отново и отново тази опитност. Някои не само експериментират един и същ тип събития множество пъти в продължение на един живот, но трябва да се превъплъщават един или повече пъти, за да успеят да я приемат напълно.
Да се приеме дадена опитност не означава, че тя представлява някакво наше предпочитание или че сме съгласни с нея. Става дума по-скоро за това да си дадем правото да експериментираме и да се учим чрез това, което преживяваме. Трябва да се научим най-вече да разпознаваме кое е полезно за нас и кое не е. Единственият начин да го постигнем е да осъзнаем последиците от тази опитност. Всичко, което решаваме или не, това, което правим или не, това, което казваме или не, и дори това, което мислим и чувстваме, води своите последици.
Човекът иска да живее все по-интелигентно. Когато си даде сметка, че дадена опитност предизвиква вредни последици, вместо да се обвинява за нещо или да се сърди на някого другиго, трябва просто да се научи да приема, че я е избрал (дори и несъзнателно), за да разбере, че това не е било интелигентно решение за него. Ще си спомни за това по-късно. Ето по този начин се преживява дадена опитност в приемане. Обаче ти припомням, че дори и да си кажеш: „Повече не искам да преживявам това", то започва отново. Трябва да си дадеш правото да повториш няколко пъти една и съща грешка или неприятната опитност, преди да достигнеш до там да придобиеш необходимата воля и смелост да се преобразиш. Защо не разбираме от първия път? Заради нашето его, поддържано от нашите убеждения.
Ние всички имаме множество убеждения, които ни пречат да бъдем това, което искаме да бъдем. Колкото по-голяма болка ни причиняват тези начини на мислене или убеждения, толкова повече се опитваме да ги скрием. Дори успяваме да повярваме, че те повече не ни принадлежат. Да успеем да се справим с тях, означава, следователно, да се превъплъщаваме много пъти. Едва когато умственото, емоционалното и физическото ни тела се вслушат в нашия вътрешен БОГ, нашата душа ще бъде напълно щастлива.
Всичко, което е преживяно в неприемане, се натрупва на равнището на душата. И тъй като е безсмъртна, тя се връща непрестанно под различни човешки форми с натрупания багаж в своята душевна памет. Преди да се родим, ние решаваме какво искаме да оправим през това следващо превъплъщаване. Това решение и всичко, което сме натрупали в миналото, не са отбелязани в съзнателната ни памет, сиреч тази, която е част от интелекта. И едва в течението на живота ние постепенно осъзнаваме плана си на живот и това, което трябва да оправим.
Когато правя алюзия с нещо „неоправено", винаги имам предвид някаква опитност, преживяна в неприемане на себе си. Има разлика между това да приемеш някаква опитност и да приемеш себе си. Да вземем за пример едно младо момиче, което е било отхвърлено от баща си, понеже той искал момче. В подобен случай да приемеш опитността означава да дадеш право на баща си да е искал момче и да е отхвърлил дъщеря си. Приемането на себе си за това момиче се състои в това да си даде правото да се е сърдила на баща си и да си прости, че му се е сърдила. Не трябва да остане никаква преценка спрямо баща й или спрямо нея самата, само съчувствие и разбиране по отношение на частта, която страда във всеки един от тях.
Тя ще разбере, че тази опитност е окончателно разрешена, когато си позволи да каже или да направи нещо, което би могло да накара някого другиго да преживее отхвърляне (което не е нейното намерение, но резултатът може да бъде същият, ако другият човек преживява травмата от отхвърлянето). За нея съществува друг начин да разбере, че този вид ситуация наистина е разрешена и преживяна в приемане: човекът, когото ще отхвърли, няма да й се сърди, тя ще знае, че на всички хора се случва да отхвърлят някого в дадени моменти от живота си.
Не позволявай на егото ти да ти погажда номера, тъй като то често се опитва по всевъзможни начини да ни накара да повярваме, че определена ситуация е разрешена. Често ни се случва да си кажем: „Да, разбирам, че другият постъпи така", за да не трябва да се погледнем и да си простим. По този начин нашето его се опитва да намери скрит начин, за да сложи настрана неприятните ситуации. Случва се да приемем дадена ситуация или даден човек, без обаче да сме си простили или да сме си дали правото да сме му се сърдили и още да му се сърдим. Това се нарича „да приемеш само опитността". Повтарям: „Важно е да се направи разлика между приемането на опитността и приемането на себе си". Това приемане се постига трудно, защото егото ни не иска да допусне, че всички трудни опитности, които преживяваме, имат една единствена цел - да ни покажат, че и ние постъпваме по същия начин с другите.
Установявал ли си вече, че когато ти обвиняваш някого за нещо, същият този човек обвинява теб за същото нещо?
Ето защо е толкова важно да се научим да се познаваме и да се приемаме колкото се може повече. Това ни гарантира, че ще преживяваме все по-малко ситуации, в които ще страдаме. Само от теб зависи да решиш да се вземеш в ръце, за да станеш господар на живота си, вместо да оставиш егото си да те контролира. Да се изправиш, обаче, срещу всичко това, изисква много смелост, защото неизбежно се докосваш до стари рани, които могат да ти причинят силна болка, особено ако ги влачиш вече няколко живота. Колкото повече страдаш в дадена ситуация и с някакъв определен човек, толкова по-отдалеч идва проблемът.
За помощ, можеш да разчиташ на твоя вътрешен БОГ, който е всезнаещ (ТОЙ знае всичко), вездесъщ (ТОЙ е навсякъде) и всемогъщ (ТОЙ може всичко). Тази мощ винаги присъства в теб и действа. Тя действа по такъв начин, че те насочва към хората и ситуациите, които са ти необходими, за да израстеш и да се развиеш според плана на живот, избран с раждането ти.
Непосредствено преди да се родиш, твоят вътрешен БОГ привлича душата ти към средата и семейството, от които ще имаш нужда в следващия си живот. Това магнетично привличане и тези обективни предпоставки са предопределени, от една страна, от това, което не си успял да преживееш в любов и приемане в предишните си животи и, от друга страна, от това, което бъдещите ти родители трябва да лекуват чрез дете като теб. Ето кое обяснява защо често децата и родителите трябва да лекуват едни и същи травми.
Раждайки се, ти вече не осъзнаваш цялото това минало, защото се съсредоточаваш предимно върху нуждите на душата ти, която иска ти да се приемеш с твоите успехи, недостатъци, сили, слабости, желания, твоята личност и т.н. Ние всички изпитваме тази нужда. И все пак малко след раждането ни забелязваме, че когато се осмелим да бъдем каквито сме, това притеснява света на възрастните или света на близките ни. От това си правим заключението, че да си естествен, не е добре, не е правилно. Това откритие е болезнено и предизвиква най-вече у детето гневни кризи. Тези кризи стават толкова чести, че започваме да смятаме, че са нормални. Наричат ги „детски кризи" или „юношески кризи". Те може би са станали нормални за хората, но със сигурност не са естествени. Детето, което постъпва естествено, което е уравновесено и което има правото да бъде такова, каквото е, не прави този род кризи. За жалост този вид дете почти не съществува. По-скоро съм наблюдавала, че по-голямата част от децата преминават през следните четири етапа:
След като е познало радостта да бъде каквото е - първи етап от съществуването му, то познава болката да няма правото да постъпва по този начин, което е вторият етап. После идва периодът на кризата и на бунта - третият етап. За да намали болката, детето се примирява и накрая си създава нова личност, за да стане това, което другите искат от него. Някои хора остават като „заседнали" в третия етап през целия си живот, сиреч те непрекъснато реагират, гневни са или са в ситуация на криза.
През третия и четвъртия етап ние създаваме множество маски (нови личности), които служат за това да ни защитават от страданието, преживяно през втория етап. Тези маски са пет на брой и съответстват на пет основни големи травми, които човека преживява. Многобройните години на моите наблюдения ми позволиха да установя, че всички страдания на човека могат да се синтезират в пет травми. Ето ги в хронологичен ред, сиреч в порядъка, в който всяка една от тях се появява в продължение на един живот.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   47




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница