Слушай Своето Тяло, които участваха в моите изследвания и ми предоставиха много от елементите в тази книга
Изтегляне 480.84 Kb.
|
| Глава 2
Отхвърлянето Ф изика на бягащият (травма от отхвърляне) Да видим заедно какво означава думата „отхвърляне" или „да отхвърля". Речникът ни дава няколко определения: Гоня - Отстранявам, отказвайки - Отблъсквам - Нетърпимост - Не допускам - Изхвърлям На много хора им е трудно да направят разлика между отхвърлям и изоставям. Да изоставиш някого, означава да се отдалечиш от него заради нещо друго или някого другиго, докато да отхвърлиш някого, означава да го отблъснеш, да не искаш да бъде до теб или да присъства в живота ти. Този, който отхвърля, използва израза „не искам", докато този, който изоставя, казва по-скоро: „Не мога". Отхвърлянето е много дълбока травма, защото този, който страда от нея, се чувства отхвърлен в самото си същество и най-вече в правото си да съществува. Сред петте травми тази се проявява най-напред - тя присъства много от рано в живота на даден човек. Душата, която се връща на Земята със задачата да работи над тази травма, преживява отхвърляне още с раждането си, а за мнозина - още преди да се родят. Да вземем за пример нежеланото бебе, това, което идва, както се казва, „инцидентно". Ако душата на това новородено не се е справила с чувството за отхвърляне, сиреч ако не е успяла да се почувства добре, да бъде каквато е, независимо от отхвърлянето, бебето при всички случаи ще преживее отхвърляне. Очевиден пример е случаят с новороденото, което не е от желания пол. Разбира се съществуват и други причини, поради които даден родител отхвърля своето дете, но важното в този случай е да се разбере, че единствено душите, изпитващи потребност да преживеят тази опитност, ще бъдат привлечени към един или двама от родителите, които ще отхвърлят детето си. Също така често се случва родителят да няма намерение да отхвърля детето си, но въпреки всичко то да се чувства отхвърлено при най-дребния повод: в резултат на обидни забележки или нетърпение, или гнева на някой от родителите. Докато дадена травма не е излекувана, тя много лесно се реактивира. Човекът, който се чувства отхвърлен, не е обективен. Той тълкува случващото се през филтрите на своята травма и се чувства отхвърлен, дори и когато не е. От мига, в който бебето започне да се чувства отхвърлено, то започва да изработва маска на БЯГАЩ. Благодарение на многобройните регресии в зародишно състояние, на които съм присъствала, имах възможността да извърша някои наблюдения, а именно, че човекът, засегнат от травмата от отхвърляне, се вижда като много малък в корема на майка си, че заема много малко място и че често то е съвсем тъмно. Това потвърди тезата ми, че маската на бягащия може да започне да се създава още преди раждането. Обърни внимание, че от тук до края на книгата ще използвам понятието бягащ за обозначаване на човека, страдащ от отхвърляне. Тази маска се разпознава физически по бягащо, изплъзващо се тяло, сиреч тяло или част от тялото, което сякаш иска да изчезне. Тялото е тясно и свито, което улеснява изчезването или помага да не бъдеш твърде присъстващ или видим в дадена група. Това е тяло, което не иска да заема твърде много място, както бягащият, който през целия си живот ще се опитва да не употребява твърде много пространство. Когато човек има чувството, че почти няма плът върху костите, че кожата изглежда като залепена по тялото, от това може да си направи заключение, че травмата от отхвърлянето е още по-голяма. Бягащият е човек, който се съмнява в своето право на съществуване и който не изглежда да се е превъплътил напълно. Именно това обяснява външния вид на тяло, което често е като фрагментирано, непълно, сякаш липсва някакво парче или пък частите на тялото не вървят заедно. Например дясната част на тялото или на лицето може да бъде съвсем различна от лявата част. Всичко това се вижда лесно с просто око. Така че не е необходимо да започнеш да измерваш, за да разбереш дали двете части си приличат. Спомни си, че е много рядко да срещнеш някого, у когото двете части на тялото да са идентични. Фрагментарно, непълно тяло означава една част от тялото, за която имаш чувството, че някакво парче липсва, като задни части, гърди, брадичка, глезени, които са много по-малки от прасеца, или вдлъбнатина в областта на гърба, на гърдите, на корема и т.н. Това може да се прояви също и в несъответствие между горната и долната част на тялото. Можем да кажем, че едно тяло е изкривено, когато имаме чувството, че този човек се превива над себе си. Раменете му са насочени напред и често ръцете са прилепнали към тялото. Създава се също така впечатлението за блокиране в растежа на тялото или в някоя от неговите части. Сякаш някоя част няма същата възраст като останалите или когато е съвсем изкривено, сякаш виждаш възрастен в тяло на дете. Когато видиш някого с деформирано тяло, което предизвиква твоето съжаление, можеш също така да си направиш заключението, че този човек страда от травмата на отхвърлянето. Впрочем душата е избрала този вид тяло преди да се роди, за да се постави в благоприятна ситуация за справяне с тази травма. Лицето и очите на бягащия са малки. Очите изглеждат като отсъстващи или празни, защото човекът, засегнат от тази травма, е склонен лесно да избяга в своя свят или да е „на луната" (астрално). Очите му често са изпълнени със страх. Гледайки лицето на бягащ човек, може да ти се случи да имаш чувството, че гледаш маска, особено около очите, защото те са много присвити. Такъв човек може да създаде впечатлението, че гледа през маска. Някои бягащи хора споделиха с мен, че това впечатление може да се запази в продължение на цял ден, докато при други може да продължи само няколко минути. Това е начин да не присъстващ действително на това, което се случва, за да избегнеш страданието, независимо колко ще продължи. Когато даден човек притежава всички посочени по-горе характеристики, неговата травма от отхвърляне е много по-значима, отколкото ако, например, само очите му са на бягащ. Когато тялото на човека показва около 50 % от физическите характеристики, свойствени за бягащия, можем да си направим извода, че той носи маската си, за да се предпази от отхвърляне около 50 % от времето. Такъв ще бъде случаят, например, при човек, чието тяло е доста дебело, но лицето и очите му са малки като на бягащ, или има доста едро тяло и твърде малки глезени. Ако само една част от тялото съответства на характеристиките на бягащия, то показва, че травмата от отхвърлянето не е толкова силна. Да носим маска, означава повече да не сме такива, каквито сме. Придобиваме различно поведение още от най-ранна възраст, убедени, че то ще ни предпазва. Първата реакция на човек, който се чувства отхвърлен, е да бяга. Детето, което е на път да си създаде маска на бягащ, когато се чувства отхвърлено, е такова дете, което най-често ще живее в своя въображаем свят. Което обяснява защо обикновено то е послушно и спокойно, не създава проблеми и не вдига шум. То се забавлява само в своя въображаем свят и си гради въздушни кули. Може дори да е убедено, че родителите му са объркали бебето в болницата или че не са истинските му родители. Такова дете измисля различни начини да бяга от вкъщи, проявява желание да ходи на училище и да бъде само сред други. За сметка на това обаче, веднъж отишло на училище, особено ако се чувства отхвърлено или само се отхвърля, то се чувства „на луната", в своя свят. Една жена сподели с мен, че се е чувствала като „туристка" на училище. Обаче този род дете иска да бъде забелязвано, че съществува, дори и да не вярва много в правото си на съществуване. Като пример, мисля за едно момиченце, което се скрило зад някаква мебел в момент, когато родителите му имали гости вкъщи. Когато забелязали, че го няма, всички започнали да го търсят, но то не излязло от скривалището си, макар да знаело, че всички се тревожат все повече и повече. Момиченцето си казвало: „Искам те да ме намерят. Искам да си дадат сметка, че съществувам". От този пример виждаме, че това момиченце вярва толкова малко в правото си на съществуване, че трябва да си създава ситуации, за да се опита да си го докаже. Тъй като често това е дете, чието тяло остава по-дребно от средното равнище, често то прилича на кукла, на много крехък човек. Ето защо често реакцията на майката е да го свръх покровителства. Често му казват, че е много малко за това, много малко за онова. Детето до такава степен вярва в това, че тялото му остава дребно. Следователно за него да бъде обичано, се превръща в това „да бъде задушено". Така че по-късно неговата реакция ще бъде да отхвърля или да бяга, когато някой го обича, защото още ще се страхува от това задушаване. Свръх покровителстваното дете се чувства отхвърлено, защото чувства, че не е прието такова, каквото е. За да се опитат да компенсират това, че е дребно, другите се стремят да правят и да мислят всичко вместо него и вместо да се чувства обичано при тези обстоятелства, детето се чувства отхвърлено в своите способности. Изтегляне 480.84 Kb. Сподели с приятели:
|