Слушай своето тяло


Глава 3 Отговорности и задължения



страница5/44
Дата03.01.2022
Размер1.15 Mb.
#111926
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   44
burbo body1
Глава 3

Отговорности и задължения



Много е важно да се разбере разликата между задъл­жение и отговорност. Речниците тълкуват ду­мата „отговорност“ като морално задължение да пона­сяш последиците от своя избор.

Сигурно си съгласен с мен, че в някои случаи понасяме последиците от избора на другите. Ако някой от нашето обкръжение поради една или друга причина се чувства не­щастен, ние също ще се почувстваме зле, дори виновни. Ще се опитаме да помогнем или да го накараме да се промени. Не това е истинският смисъл на отговорността.

Нашата ЕДИНСТВЕНА отговорност на тази Земя е собственото ни развитие. С други думи, нашата способ­ност да правим избори, да вземаме решения и да понасяме последиците от тях.

Ти си отговорен за живота си още от раждането. Това може да ти се струва невероятно, но сам си избрал родите­лите си, семейната и социалната среда и дори своята дър­жава и всичко това е част от понятието за отговорност.

Докато съществува макар и малко съмнение относно приемането на твоята отговорност, ти няма да можеш да променяш събитията в живота си. Необходимо е да раз­береш и приемеш, че единствено ти си напълно отговорен за своя живот. Трябва да промениш решенията, ако не ха­ресваш резултата от тях. Ти си единственият създател на своя живот. Твоята голяма отговорност си ти самият, твоята собствена личност. Следователно трябва да при­знаеш и да приемеш, че другите също са отговорни за ТЕХ­НИЯ живот.

Най-хубавият подарък, който родителите могат да направят на децата си, е да ги научат да бъдат отговор­ни от най-ранна възраст. Например, ако едно дете реши в една хубава сутрин, че не иска да отиде на училище, защото няма желание, и иска от майка си да му напише бележ­ка, че не се чувства добре, то взема решение, но без да иска да понесе последствията. В подобен случай една отговор­на майка ще напише на листа: „Сина ми го мързи и не иска да отиде на училище.“ В дадения случай детето задължи­телно ще бъде в лошо настроение и майката трябва да му каже: „Ти взе това решение. Защо трябваше да лъжа и да казвам неща, които ме злепоставят? Ти трябва да се из­правиш лице в лице с решението си и да си понесеш послед­ствията!“

Реакцията на майката може би ще породи разговор с детето за неговите мотиви и страхове да не иска да отиде на училище например.

Друг сценарий: съвсем малко дете иска да отиде да си играе навън, без да е подходящо облечено, а времето е по-скоро студено. Майката му предлага да се облече по-топло. Детето отказва: то не желае да се облича повече. Не й ос­тава друго, освен да го остави да излезе така навън, като преди това му обясни вероятните последствия. Детето решава. Детето ще мисли само за разболяване и неминуе­мо ще хване грип или хрема, ако майката настоява, че то ще настине. Ако майката понесе цялата си отговорност, като му каже: „Ако мислиш, че няма да ти е студено, добре. Но ако ти е студено, върни се бързо да се облечеш“, детето ще си промени напълно поведението. Ако избере да оста­не навън, то няма да се разболее, защото няма да мисли за болестта. В момента, в който започне да чувства, че му е студено, то ще се върне и със сигурност ще поиска до­пълнителна дреха. Колко пъти детето прави обратното на неговите нужди просто за да предизвика родителите си!

Паралелно с това колко родители се оплакват, че са пропилели живота си! Защо? Защото децата са поели раз­лична посока от тази, която те са желаели за тях, като например да учат в университет. Или пък, ако децата им се дрогират или станат крадци и най-накрая се озоват в затвора. Тези родители имат всички основания на света да са нещастни. Защо? Защото те поемат отговорност­та за решенията и изборите на някой друг. Те са нещастни и изпитват такива емоции, защото действат противно на великите естествени закони, противно на реда на не­щата.

Уви, този вид поведение продължава през целия ни живот на възрастни. Ние продължаваме да имаме големи очаквания по отношение на нашите близки и да се чувст­ваме отговорни заради тях. Освен това ние сме убедени, че благодарение на нас те са щастливи. Това поведение води само до нарастване и напомпване на нашето его. То ни пре­чи да усетим сърцето си, да следваме великите закони на любовта, както и тези на отговорността.

Веднага щом направим нещо противно на тези закони, ние предизвикваме реакции, които се проявяват чрез емо­ции, страх или чувство за вина, а това между другото води до голям брой неразположения и болести. Великите закони - физичните, космическите, психическите и духовните - са установени, за да управляват Земята. Ако някой реши да изпие чаша отрова, която според него изглежда като обик­новена чаша вода, тялото му неизбежно ще реагира остро, тъй като се нарушава физичният закон.

Големият закон на отговорността е част от закона на любовта и на интелигентността. Този велик духовен Закон докосва дълбините на душата. Всеки човек на Земята е отговорен за самия себе си, за това, което Е, което ПРА­ВИ и което ИМА.

Да чувстваш или да вярваш, че си отговорен за щасти­ето или нещастието на другите, винаги води до появата на чувство за вина. Ако се разпознаваш в тези редове, ако си хиперчувствителен човек и смяташ, че си отговорен за това, което се случва на околните, най-вече на твои­те близки, ще разбереш колко си нещастен всъщност. Ос­вен това, когато действаш по този начин, ти си създаваш очаквания към другите. Когато правим всичко за околни­те, естествено очакваме и те да се държат така към нас. И когато те не го направят, изпитваме огромно разочаро­вание, гняв и фрустрация.

Родителите, които си избрал, имат на какво да те на­учат. Докато не приемеш това, ще ти се случват куп не­приятни ситуации. Ако имаш деца, то ти си ги избрал, съз­нателно или не: не за да живееш живота им вместо тях, а за да ги водиш - без да се опитваш да ги контролираш, и за да се учиш от тях. Всяка среща и всяка ситуация изникват на пътя ти, за да те научат на нещо. Благодарение на тях ти се развиваш. Ето защо, ако си родител, е важно да учиш децата си, че те са отговорни за своя избор, и то от най- ранна възраст.

Ако детето ти съобщи, че напуска училище, защото вече няма желание да учи, или не му харесва в клас, предла­гам ти да му отговориш следното: „И така, знаеш ли какво може да се случи, ако напуснеш училище? Добре ли поми­сли за всички вероятни последствия? Например, готов ли си да приемеш, че ще ти се наложи да работиш където те вземат, а не където ти желаеш, тъй като си без диплома? Готов ли си да се изправиш срещу това?“ Ако ти отговори утвърдително и че наистина това е неговият избор, по-добре е да го оставиш да направи каквото иска и да му позволиш да поживее както би искал. В случай че не постъпиш така, то ще направи всичко, за да те предизвика и да те на­кара да реагираш. Родителите могат да насочват и съвет­ват детето си, но трябва да го оставят само да реши дали да следва тези съвети.

Сигурно понятието отговорност, което се състои в това, че всеки сам е отговорен за себе си, те безпокои, ако си родител с малки деца или предвиждаш скоро да бъдеш. Сигурно ще ти се иска да кажеш: “Хубаво е всичко това за отговорността, но не мога съвсем да оставя децата си, отговорен съм за тях. Освен това аз ще понеса последстви­ята, ако синът ми не си намери работа например. Няма как да го оставя на улицата без пари!“

При все това единствената ти отговорност като ро­дител е да ги обичаш и водиш. Спомни си, когато ти си бил малък. Със сигурност не си имал всички играчки, които си искал. Но си знаел, че родителите ти те обичат силно и че живееш в любов и това е било най-важно за теб, нали? Всич­ко, което хората на Земята искат, е да изживеят любовта. Това е най-съкровеното желание на всеки един, дори и невинаги да си дава сметка за това. В следващата глава ще дам определение какво всъщност е истинската любов. Решение­то да имаш дете води неминуемо до задължения, както се пораждат задължения и когато заживееш с някой друг.

Няма човек, дошъл на Земята с намерение да е отго­ворен за щастието или нещастието на друг човек. Ти не си отговорен за щастието или нещастието на баща ти, май­ка ти или на твоите деца, на партньора ти, на приятели­те ти и на хората от твоето обкръжение.

Точно ти обаче си отговорен за поведението на хората спрямо теб. Удивително, нали? Ти си причината другите да бъдат към теб нежни, груби, да те критикуват или обичат. Без да съзнаваш, това зависи от това какъв си ти. Другите се отнасят към теб по същия начин, по който ти се отна­сяш към себе си. Даваш ли си сметка за това?

Да вземем за пример човек, който критикува посто­янно, когато е в твое присъствие. Никога нищо не му ха­ресва и каквото и да кажеш, той никога не се съгласява. Ако ти смяташ, че този човек критикува винаги, той ще те съди и критикува, тъй като си отсъдил това за него. Той присъства в живота ти, за да разбереш колко си критичен ти към себе си. Някой друг обаче може много да обича този човек и да вижда в него самата чистосърдечност и почте­ност. Същият този човек, който критикува теб, ще бъде мил и нежен с тези, които го възприемат по различен на­чин. Той няма да спести мнението си, но то далеч няма да е толкова критично.

Хората улавят твоите вибрации и имат определено поведение към теб. Те ти помагат да осъзнаеш какво се случва в теб.

Ще имаш чувството, че докато променяш начина си на мислене, хората около теб също се променят. Те обаче си остават същите. По-скоро когато промениш начина си на мислене, ти успяваш да видиш друга тяхна страна. Виж­даш колко дълбоко е понятието отговорност. Ето защо трябва да осъзнаеш кой си, какво казваш и правиш. Започни отсега да използваш това понятие в живота си.

Накратко, отговорният човек е този, който съзнава, че гради живота си според своите собствени избори, реше­ния и реакции. Той знае, че другите също са отговорни за техния избор, решения, действия и реакции.

Как да разбереш дали си отговорен човек? Като прие­меш последствията от твоите действия и най-вече като оставиш останалите да поемат отговорността за тех­ните.

Повечето хора, които се чувстват отговорни за щас­тието на другите, се затрудняват да направят разлика между отговорност и задължение. Те смятат, че са за­дължени, а всъщност не са. Отговорността е на ниво СЪМ, а задължението - на ниво ПРАВЯ и ИМАМ. Не можем да се Задължим да БЪДЕМ каквото и да било, защото това би изисквало прекален контрол.

Какво е задължение? Това е свързване с някой по сила­та на обещание или устен или писмен договор, така как- то работник се задължава към работодател да работи от толкова до толкова часа, да изпълнява дадена длъжност и в Замяна да получава заплата. Това е задължение.

Децата за родителите са задължение, а не отговор­ност. Когато човек реши да има деца, той се задължава като родител да ги роди и издържа, докато те станат способни да се изхранват сами или докато навършат пълнолетие в Зависимост от законите на страната, в която живеят. Да осигуриш покрив, храна и дрехи е част от задължение­то. Това не означава да им даваш всичко, което пожелаят. Длъжни сме да им дадем необходимото. Ако някой родител иска да даде повече, той го прави по свой избор, а не защо­то е длъжен. Допълнителното не е част от задължението. Така е и с работника, който се задължава да върши опреде­лена работа за работодателя. Ако иска да свърши повече, нека свърши, но това отново е негов избор. Важното е да се Запази основното задължение.

Родителите никога не могат да се задължат детето им да БЪДЕ щастливо, ведро, образовано или здраво. Това вече зависи от отговорността на детето.

Когато ти се задължаваш с нещо, важно е да го спаз­ваш, защото има и друг голям закон в живота: „Жънеш каквото си посял.“ Всъщност, ако не спазваш задълже­нията си към другите, не можеш да очакваш да ожънеш много!

Ти не можеш да се освободиш от отговорността, тъй като тя ти принадлежи, тя ти е вродена. Но можеш да се освободиш от задължение, което си поел преди това, като предвидиш вероятните последици. Много хора постоянно се отричаш от задълженията си, докато други забравят, без да ги е грижа за последствията. Ако често действаш по такъв начин, ти ще причиниш много неприятности и про­блеми в отношенията си с другите. Не забравяй, че жънеш това, което си посял. Преди да вземеш решение, спри за миг и се запитай: „Как ще ми се отрази това на отношенията, на здравето, на щастието, на любовния живот и т.н.?“ Ако положението не е сериозно или няма да се отрази много и най-вече ако си готов да се изправиш срещу последиците, ще платиш, така да се каже, ниска цена.

Възможно е да си поел задължението да се срещнеш с някого за вечеря или служебно, но междувременно да ти е изникнала друга по-важна за теб работа. Притесняваш ли се да отмениш срещата от страх, че ще нараниш няко­го, защото се притесняваш какво ще кажат хората или че ще те критикуват и съдят? Така ти отново се озоваваш лице в лице с неща, които не харесваш. Често бързо поема­ме задължение, без много да мислим, и после съжаляваме за това. Ако и при теб е така, не се колебай и отмени за­дължението.

Не е толкова сложно да се обадиш на някого и да му съ­общиш, че си променил решението си. Бъди честен и прям с него: „Знам, че ти обещах, че ще го направя, но може ли да поговорим отново. Много бързо се съгласих.“ Всъщност ти дори не си длъжен да даваш много обяснения, за да се оправ­даваш.

Така е и с теб. Например в един слънчев ден решаваш, че вече всеки ден ще правиш упражнения. Ти самият се задъл­жаваш. Даваш си обещание. Всичко върви както трябва през първите дни, но постепенно започваш да не спазваш задъл­жението, което си поел. Нямаш вече време, трудно ти е, Забравяш... В крайна сметка идва неизбежното: изоставяш всичко. Чувстваш се виновен и неудовлетворен. Обвиняваш се, че не можеш да довършиш нищо докрай. Сравняваш се с другите. После неуморно се питаш дали един ден ще успееш да се промениш, да станеш по-добър.

За да не се чувстваш още по-зле в кожата си, по-доб­ре е да кажеш: „Добре. Поех ангажимент. Обещах си, че ще тренирам, но си промених мнението за момента. Много бързо поех този ангажимент. Сега наистина нямам време, но ще го направя по-нататък.“ Когато отменяш задължението пред самия себе си, ти премахваш възможността да се чувстваш виновен. Нищо не ти пречи да поемеш друго Задължение, като например да тренираш три или четири пъти през седмицата, а не всеки ден! И все пак внимавай! Ако ти хареса все да отменяш задълженията, не забравяй, че ще ожънеш това, което си посял. А и другите също ще отменят задълженията си към теб. Готов ли си да пла­тиш цената за това?

Когато решиш да живееш с някого, най-важно е да по­емеш задължението. Ако под един покрив ще живеете два­ма, трима или повече, трябва всички да поемете задълже­ния, за да определите как да живеете заедно хармонично. Кой какво ще прави?

Да вземем за пример двама млади, които са решили да живеят заедно или да се оженят. Всичко върви добре до мо­мента, в който се установява, че няма кой да отиде да напа­зарува, да почисти банята, да измие съдовете, да изхвърли боклука, да свърши домакинската работа, да управлява бюджета и т.н. Важно е да поемаш задължения, когато живееш Заедно с някого. Вкъщи, както и на работа, всеки трябва да изпълнява определени задачи. Следователно, ако трима души цапат къщата, същите тези трима души трябва да се разберат да я почистват заедно.

Предлагам всички, които ще живеят заедно, да седнат на масата и да изброят писмено домашните задължения. В случай че някой ден не можеш да изпълниш задължения­та си, би било по-добре да знаеш кой ще го направи вместо теб, кой ще те замести или с кого ще се размените. Това е чудесен начин за подобряване на отношенията, които съв­местният живот налага: да можеш да поемаш задълже­ния, да ги отменяш и да предвиждаш последствията, ако някой не спазва своите. Същото е и когато семейството вече се сдобие с едно или няколко деца. Кой какви задълже­ния ще изпълнява за тяхното обучение и развитие?

Голямото предимство на ясно определените и точни Задължения е, че това ти дава някаква посока в бъдеще във всички области. Поемането на задължения пречи на съз­даването на излишни очаквания и изживяването на много неприятни емоции.
УПРАЖНЕНИЯ ЗА ОСМИСЛЯНЕ НА ТАЗИ ГЛАВА

  1. Намери една ситуация от настоящия ти жи­вот, в която смяташ, че някой друг е виновен за това, което ти се случва. Прецени твоята отговорност и ако е уместно, свържи се с този човек, за да изясните положението.

  2. Намери още една ситуация, в която смяташ, че ти си отговорен за друг човек. Приеми, че той е отговорен за собствения си живот, избор, решения и реакции. Отново изясни ситуацията с въпросния чо­век.

  3. Сега запиши върху лист поне пет задължения, които си поел през последната година. Успяваш ли да ги изпълниш всичките? Можеш ли понякога да ги отменяш? Бързо ще забележиш, че има няколко неща, които се насилваш да правиш вместо другите. Отно­во изясни ситуацията с въпросния човек.

  4. Ето утвърждението, което ти предлагам да повтаряш колкото се може по-често, преди да преми­неш към следващата глава:

ЕДИНСТВЕНО АЗ СЪМ ОТГОВОРЕН ЗА МОЯ ЖИВОТ И СЛЕДОВАТЕЛНО ОСТАВЯМ МОИТЕ БЛИЗКИ ДА ОТГОВАРЯТ ЗА СОБСТВЕНИЯ СИ ЖИВОТ.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   44




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница