2 ЧАСТ
СЛУШАЙ СВОЕТО ДУХОВНО ТЯЛО
Глава 9
Его и горделивост
В тази книга често говоря за его. Но какво всъщност е егото? Ето моето определение.
Наричано понякога „малкия Aз“, егото е Азът, който ние смятаме, че сме. То се е формирало от духовната енергия на хората и най-вече от нашите спомени и убеждения. Всъщност егото, това са всички наши духовни убеждения, без значение под каква форма се явяват и независимо от това дали са благотворни или не. Колкото повече стават нашите убеждения, толкова повече расте нашето его. Тези убеждения искат да ръководят живота ни, да ни контролират. Сякаш егото ни иска да се убеди, че то е нашият бог и господар. Следователно то смята, че е тук, за да ни защитава и да ни диктува как да постъпваме. Тъй като егото се основава на нашите убеждения, а те повечето пъти са създадени след неприятен опит, то се опитва да ни мотивира по-скоро със страх, а не с любов и вслушване в нашите нужди.
Егото не познава нуждите на човека, тъй като се конституира ментално, а нуждите произтичат от нашето духовно измерение. То не може да разреши нашите проблеми, тъй като е част от всеки един от тях. С течение на времето то придобива такива размери, че постепенно ни завладява, докато накрая започнем да вярваме, че сме това его и му дадем пълната власт да взема решения за живота ни.
Ние губим себе си, когато егото ръководи живота ни. Не се вслушваме в истинските си нужди и не живеем в настоящия момент. Ние се обездвижваме в миналото или бъдещето и по този начин спираме нашето развитие и не можем да се отворим.
Всеки път когато преживяваш нещо или животът ти се струва труден, тежък и чувстваш вътрешно безпокойство, знай, че си се оставил да те ръководи егото. Важно е да разбереш това възможно най-бързо, за да поемеш контрол над живота си, вместо то да те манипулира непрекъснато дори без да си даваш сметка за това.
Колкото no-завладян е един човек от гласа на егото си, толкова по-сигурен става, че е единственият, който знае истината. Той се смята за по-добър и no-висш от останалите, като по този начин развива ГОРДЕЛИВОСТ, която е още по-вредна от егото само по себе си. Сигурно познаваш горделиви хора с огромно манипулативно его.
Ето един пример, който ще ти помогне да направиш разликата между его и горделивост. Една жена смятала, че не е добре да си почива, преди да е свършила всичките си Задачи. Когато решавала да се отпусне, тя имала чувството, че е виновна и прави грешка. Към това я води нейното его. Тя никога не се чувства добре, щастлива, тъй като се сблъсква със страха и вината - преки последици от това, че се е оставила да я води егото й. Егото обаче се превръща в горделивост, когато госпожата налага своето убеждение, тоест начина й на действие, и на други хора, като ги критикува, че не правят нищо, а имат още задачи. Тя е убедена, че постъпва добре, че това е истината за всички. В момента, в който егото се превръща в горделивост, това още повече вреди на отношенията.
Много малко хора обичат да им се говори за горделивостта. Все още не съм срещала такива, които напълно са я овладели. Горделивостта е проява на страх за самия себе си, но също така е провокирана от стремеж към съвършенство на човека. Той разбира напълно, че притежава божествено съвършенство в себе си, но не го използва адекватно, като винаги се стреми той да е правият за сметка на другите. Горделивостта е създаване на ментален план и последица от неговото най-голямо блокиране.
Горделивият се познава по това, че винаги иска да има право и предимство пред околните. За него да е прав означава, че не е допуснал грешки и че е перфектен. Уви, той търси съвършенството в материалния свят, а то съществува само в духовния. Освен това той оставя впечатлението, че е единственият победител. Силата и властта, които горделивостта му дава, са само илюзия, тъй като в действителност горделивият винаги губи. Той постоянно се страхува за себе си и най-големият му страх е да не бъде необичан, неразбран и най-вече отхвърлен. Той твърдо вярва, че ако е съвършен - според неговото разбиране за съвършенство, ще бъде приет и обичан.
Казват, че горделивостта е най-голямото бедствие за човечеството, което е в основата на големите сътресения в социалния живот, съперничеството между народите, войните, интригите, омразата и злобата към себеподобните ни. Горделивостта води до амбиции за власт, вкаменява сърцето и ни пречи да приемаме другите такива, каквито са. По този начин се превръща в голяма пречка за истинската любов, ако не и най-лошата. Да се опитваш да променяш някого поради някаква причина е форма на горделивост. Когато вътрешно смяташ, че си прав и че другият е глупав или постъпва неправилно, ти автоматично ставаш губещият от двамата.
Колкото повече позволяваш на горделивостта да те Завладява, толкова повече страдат любовта, отношенията, здравето и щастието ти! Помисли за това. Струва ли си?
Горделивият не се познава изобщо. Той е толкова самодоволен, че всеки опит да му разясниш нещо се оказва напразен. Той не се интересува от мнението на другите и не търпи да му противоречат или да спорят с него. Цени компанията на хората, които го ласкаят, но не си дава сметка, че всичко, което прави с тайното желание да бъде харесван и хвален, в крайна сметка се обръща срещу него.
Това е причината, поради която толкова хора започват да правят нещо с добри намерения, но те се обръщат срещу тях, когато горделивостта ги превземе.
Има две форми на горделивост: ментална и духовна.
Менталната горделивост се отнася за този, който смята, че знае всичко. Веднага щом се подложат на съмнение неговите знания, горделивостта му изплува и поражда вироглавие, за да накара другите да разберат неговата гледна точка и да приобщи към нея още хора. Можеш да го познаеш по поведението му. Говори високо, бързо и припряно. Толкова много иска да е прав, че ще направи всичко възможно, за да успее, докато най-накрая събеседникът му каже: „А! Разбирам, може би все пак си прав.“ Той смята, че е спечелил, а всъщност е изгубил.
Друга типична черта на горделивия от ментален тип е употребата на следното изречение: „Знаех си, бях сигурен." Той вярва, че знае всичко. Ако наистина знае всичко, защо се чувства длъжен да го казва? А на теб случва ли ти се често да казваш това изречение? Най- важното в подобна ситуация безспорно е фактът, че ти го знаеш. Останалото няма значение. С други думи, Защо е необходимо и околните да знаят, че ти си знаел? С какво това може да промени живота ти?
Ако те попитат: „Знаеше ли това?", щеше да е различно, тъй като в този случай ще трябва да отговориш на въпрос. Нуждата да отговориш предварително, преди дори да са те попитали, винаги е мотивирана от горделивостта.
Горделивостта те кара да устояваш на всички вътрешни трансформации. Тя упорито се опитва да ти попречи да видиш БОГ във всяко човешко същество, да прощаваш, да изразяваш чувствата и емоциите си с любов. Също така не ти позволява да си истински, да се отваряш към новостите и да се развиваш. Ако изпитваш злоба към някого и не можеш да доловиш любов, добри намерения или страх в жестовете или думите на този човек, това означава, че оставяш горделивостта да ти попречи. Вероятно си мислиш следното: „Ако му простя, това означава, че му давам право и че приемам, че аз греша! “
Гледай на своята горделивост като нещо външно, което се опитва да ти повлияе. Горделивостта е онзи глас в твоята глава, който не спира да те безпокои. Реши още сега, че искаш ти сам да управляваш живота си, а не да се оставиш на нея да те завладее и да решава вместо теб. Същото е като да оставиш друг човек да взема решенията в живота ти.
Също както и за твоето свръхсъзнание аз те приканвам да назовеш този глас, който ти говори постоянно. Aз ти предлагам КАНТА. Всеки път, когато го усетиш в теб и подозираш, че ще ти създаде вътрешно безпокойство, кажи му: „КАНТА, знам, че искаш да ми помогнеш, ти си убеден, че си прав, но в този момент искам да изживея нещо различно. Не си добре дошъл в ума ми. Отивай си.“ Ще видиш как постепенно си възвръщаш властта и колко изненадващи последици ще има това. Когато горделивостта те завладява, ти вече не си себе си, не изразяваш твоя вътрешен БОГ, който по всякакъв начин се опитва да те научи да живееш в любов. Горделивостта има една-единствена цел: да те държи в страх и да ти влияе. Ти трябва да се справиш с нея.
Трябва да си подготвен, че твоята горделивост ще направи всичко възможно, за да оцелее. Ще те измъчва още от мига, 6 който решиш да я овладееш, и ще те атакува още повече през следващите няколко седмици, като първите три от тях ще са най-тежки. След това съпротивата на твоето его ще започне да намалява и ще стане по-лесно. Постепенно ще успееш да възвърнеш истинската си власт.
Също така трябва да разбереш, че твоята горделивост живее в безкраен страх. Сравни я със съседка, която идва у вас от дълго време и която с думите си те кара да се чувстваш виновен и подхранва страховете ти. Тя е убедена, че ти помага, като ти налага нейния начин на мислене и действие. Ти от своя страна имаш навика да я оставяш да влиза във всеки миг от деня до степен, че тя се чувства като у дома си. Когато решиш да се заявиш, й кажи: „Излез от тук. Край! Нямам вече желание да слушам проповедите ти, искам сам да вземам решения“, тази „мила“ съседка със сигурност ще се паникьоса. В действителност тя ще усети, че губи своята територия, онова място, където се е вихрила и се е чувствала толкова важна. Тя ще използва всички възможни средства, за да промени мнението ти в опит да провери истинността на твоите думи.
Така е и с горделивостта. За известно време тя ще е готова на всичко, за да оцелее, за да провери дали наистина можеш да решаваш сам. Когато се увери, че всичко се развива добре за теб, тя ще намалее. Ти трябва да продължиш да си устойчив, твърд и нащрек, за да я овладееш напълно. Най-вече трябва да увериш горделивостта ти, че си готов да понесеш всички възможни последствия, произтичащи от решенията, които вземаш, и новия ти начин на живот.
Много е важно всеки един от нас да го осъзнае, защото горделивостта доминира у човека от много дълго време. Всъщност отлично знаем, че няма как да се отървем от горделивостта за един ден, при положение че тя е съществувала от цели поколения. Успяваме да се отървем от нея за кратко, като обичаме и всеки ден бележим малки победи.
Горделивостта е екзалтацията на твоето вътрешно Aз, което представлява твоята персоналност, противно на Aз, който е по-скоро твоето по-висше Aз, твоята индивидуалност. Когато развиваш своята индивидуалност, горделивостта ти губи власт над теб.
Обърни внимание на духовната горделивост! Менталната горделивост се разполага на нивото на познанията, докато духовната горделивост е на ниво АЗ СЪМ. Парадоксално колкото повече се развива личностно един човек, толкова no-съзнателен става той и толкова по-голяма става опасността да го обземе духовна горделивост. Този човек започва да се чувства no-висш от останалите: „Aз съм по-добър от теб“ или „Той не е толкова развит като мен“. Тези мисли са плод на духовната гордост. Запознавала съм се с много хора, които са имали добро ниво на развитие, но от момента, в който са решили да правят услуги на другите, са оставили духовната горделивост да ги обземе и в крайна сметка всичко се е обърнало срещу тях.
Ето колко важно е да внимаваш, особено когато ставаш по-осъзнат. Когато си по-напред в твоето развитие спрямо някой друг, не означава, че другият Е на по-ниско ниво от теб. Само степента му на съзнание е на различно ниво. Чистотата на душата е също толкова съвършена, колкото и твоята. Само изражението е различно.
Да смяташ, че другите са по-незначителни от теб, тоест no-низши, е същото като да оприличаваш себе си на слон, а останалите на котки. Слонът по-ценен ли е като животно от котката? Разбираш, че тази игра може да стане опасна. Това означава, че ти си БОГ, а другият не е. Великият духовен закон се състои в това да виждаш БОГ навсякъде и най-вече у всеки човек.
Това, което прави задачата за овладяването на горделивостта трудна, е, че веднага щом тя обземе един човек, избуява и горделивостта на другия. Когато двама горделивци се озовават един срещу друг, неминуемо се сблъсква тна двама губещи. Никой не печели.
Най-доброто средство да се научиш да овладяваш горделивостта си, когато се изправиш срещу някого, който на всяка цена иска да е прав, е да избягваш да се инатиш и да упорстваш. Приеми, че този човек в този момент има своя истина, която в неговите очи е важна. Истината му е толкова реална и важна за него, колкото е и твоята за теб. Кой е прав тогава? Без съмнение и двамата. Зависи от гледната точка.
Накратко, ти приемаш, че другият има право и че твоята истина е толкова важна, колкото и неговата. Ето какво предлагам да кажеш: „Приемам твоята гледна точка, дори и да се различава от моята и дори да не я разбирам. Признавам, че тази гледна точка е важна за теб. Можем ли да се разберем, че по този въпрос не сме на едно и също мнение?“ Другият човек ще остане без думи. Повтарям, горделивият винаги иска да спечели, да е прав и да създаде впечатлението, че другият губи. Но при тези думи той ще се озове в ситуация, при която приемат неговата истина, като същевременно с това разбира, че другият не губи. По този начин ти запазваш твоята позиция и не се подчиняваш.
Да обобщим. Ако си промениш гледната точка, за да те харесат или да избегнеш спор, ти реално се подчиняваш. Накрая и двамата губите - ти с твоето подчинение, тъй като оставаш с усещането, че са ти взели енергията, и другият с впечатлението си, че печели, докато той всъщност губи. Това моментно усещане му дава някаква власт, но не по правилния начин. Горделивият има чувството, че е получил енергия, когато печели, но това винаги е временно, дори вредно. Следователно той постоянно се чувства длъжен да печели, за да черпи от енергията на другите. Но това, което не знаеш, когато оставяш горделивостта да me завладее, е, че в дългосрочен план твоето его ще изпие цялата ти енергия. Ти би трябвало да черпиш властта от себе си, а не от другите. Всеки човек, който си мисли, че печели със своята горделивост, автоматично се превръща в губещ.
Обратно на горделивостта е скромността. Пази се, тъй като много хора считат, че са скромни, но всъщност прикриват някакъв страх и са слаби. Те толкова се страхуват да не се излъжат, че се подчиняват доброволно дори и да не са съгласни. Дай власт на тези хора и те ще се преобразят незабавно. Скромността изчезва на мига... Това е така наречената фалшива скромност.
Има и хора, които по-скоро се подценяват, като не могат да приемат своите таланти и качества. Те се смущават, когато някой им направи комплимент. Скромни са, може би ще кажеш ти. Но трябва да знаеш, че фалшивата скромност е форма на горделивост. Когато такъв човек каже: „Не, не съм толкова добър, ти си много no-сръчен от мен“, всъщност търси комплименти.
За предпочитане е да се сравняваш с някой по-добър в дадена област, без да завиждаш. И винаги си давай сметка, че този човек просто има по-добър контакт със своята вътрешна сила. По този начин по-лесно приемаме, че всеки човек е съвършен и имаме какво да научим от другите.
Горделивостта често поражда лицемерие, суета, стремеж към власт и много душевни състояния, които са гибелни. Трябва да можеш да разпознаваш два вида лицемерие: на велик човек, който се прави на обикновен, и на обикновения човек, който се прави на велик. И двамата ни озадачават: единият с фалшива скромност, другият със суета.
Ако знаеше горделивият, който отказва да се види отстрани, какво го чака след смъртта му... и какво ще трябва да преживее между неговите два живота и какво си създава за следващия! Спиритизмът не е самоцел на тази книга, но трябва да поразсъждаваме. В дадения случай е важно да Започнем да овладяваме горделивостта си още от днес, за да разберем какво ни мотивира. Желанието да имаме слава или да ни признаят за най-добър? Ако е така, всичко ще се обърне срещу нас. Наистина ли е толкова важно винаги да сме прави? Виж колко скъпо ти струва това!
Помагаш ли на някого с надеждата да ти кажат, че си невероятен и щедър? Надяваш ли се, че за помощта, която си оказал, ще се говори навсякъде? Правиш ли се на безразличен, когато всъщност изгаряш от желание да те хвалят и признават? Погледни се! Да вземем следния пример. Помогнал си морално на някого. Въпросният човек обаче ти се е сторил неблагодарен и непризнателен. Дори не ти е благодарил и е разказал на всички как се е взел в ръце и как действията му скоро са довели до положителни промени. И всичко това без изобщо да спомене помощта ти! Разочароващо, нали? Би ли предпочел той да каже, че всичко това е благодарение на теб? Ако да, това е горделивост. Да търсиш признателност на всяка цена е липса на доверие в себе си.
Може би ще се смутиш, докато четеш тези редове, 3а- щото разбираш, че си по-горделив, отколкото си смятал! Не се съди много строго. Моята цел е не да те разстройвам, а да ти помогна да осъзнаеш по-добре, че точно тази горделивост ти е пречила да обичаш досега.
Горделивостта нанася много щети не само върху отношенията, но и във физически план. Закоравялостта на сърцето води до склероза, болки в ставите от главата до петите и особено в областта на врата и коленете. Най-добре е за нас да оставим сърцето да ни ръководи и да започнем да обичаме още от сега, като не сме толкова груби с нас самите и с другите.
Нашето ментално измерение трябва да се използва, за да възвисяваме душата си, да я пречистваме, а не да се принизявате вие и другите. Бъди сигурен, че простотата и искреността имат силата да пораждат много по-силно щастие, отколкото задоволството да си винаги прав.
След като прочетеш тези страници, ако забележиш, че някои връзки не са прекъснати с твоите родители и че все още се колебаеш да го направиш, това може да е признак на горделивост. Да простиш и да проявиш любов към другия няма нищо общо с това да загубиш или да спечелиш. Хората, свързани с тази връзка, са толкова съвършени, колкото могат във всеки един момент. Всеки действа според това, което знае, и според нивото на съзнанието си. Любовта просто се е проявила по лош начин тогава. За да Започнеш наново, трябва да отвориш сърцето си и да загърбиш гордостта. Това е най-голямото благо, което можеш да дадеш на себе си и на другия, тъй като, когато се проектира в нашето сърце, помагаме и на другия да се проектира в неговото.
В основата на всичко е любовта. Всеки акт на истинска любов участва в разрешаването на трудни ситуации и трансформира живота ни в поредица от малки и големи щастия. Любовта крие голяма лечебна сила както във физически и емоционален, така и в ментален план. Тя ни помага да разберем, че всички ние сме духовни същества.
Спомни си, че зад всяка горделивост се крият страхове. Най-големият страх е да не бъдеш обичан, което поражда други страхове като страха да бъдеш отхвърлен, съден, критикуван, да не си на висотата на ситуацията, да станеш за смях, да загубиш някого или нещо.
Ако пред теб стои горделив човек, опитай се да доловиш цялото страдание и страха, които изпитва този човек и които се крият зад лошото му поведение. Този човек може би ще се опита да те промени, да те уплаши с властното си поведение. Не се впечатлявай и притеснявай. Всъщност той е също толкова изплашен, колкото си и ти, макар че не го показва. Не се опитвай да му отговаряш в същия тон - с твоето его. Когато усетиш страданието му, ще можеш да докоснеш сърцето му.
УПРАЖНЕНИЯ ЗА ОСМИСЛЯНЕ НА ТАЗИ ГЛАВА
Спомни си ситуации, които са те смутили през последните дни с даден човек. Без значение дали мислено, с думи или действия.
Провери колко пъти се е проявявала гордостта ти до степен, че си принизявал другия или си го карал да се чувства no-низш. Това може да е ментална горделивост от типа „Знам това по-добре от теб“, или духовна горделивост от типа „По-добър съм от теб“. Тези две форми на горделивост рядко се проявяват точно с изричането на тези думи, а по-скоро се подразбират измежду други като „Защо не можеш дотолкова е просто“.
Бъди честен със себе си, никой няма нужда да знае какво пише на този лист. Знай, че това упражнение няма за цел да те накара да се чувстваш виновен, а по-скоро да осъзнаеш и да разбереш къде се намираш сега и какво решение възнамеряваш да вземеш в бъдеще.
Отбележи също колко е струвало всичко това на здравето, вътрешния мир, отношенията и любовта ти към другите. Готов ли си да продължаваш да плащаш тази цена, да жертваш твоето щастие? Ако си стигнал до тази страница, това е, защото си ре- шил да се вземеш в ръце, да се вслушаш в истинските си нужди. Да се заемеш със своята горделивост е от първа необходимост.
Следващото упражнение се счита за най-трудното за изпълнение, но то представлява голяма победа над егото срещу горделивостта. Вземи дадена ситуация и се срещни с въпросния човек. Обясни му, че си разбрал, че страховете и горделивостта ти са взели връх в онзи момент. Кажи му, че това, което си казал, всъщност не е било изречено от теб, не идва от сърцето ти, а по-скоро от твоята горделивост, която е превзела всичко в теб. Признай му, че си решил да се вземеш в ръце и че той трябва да е търпелив и снизходителен към теб по време на твоето преобразяване. Този нов акт на любов ще ти помогне.
Повтаряй следното утвърждение колкото се може по-често:
ПРИЕМАМ СЕ С МОЯТА ГОРДЕЛИВОСТ И ВИЖДАМ КАК ТЯ НАМАЛЯВА С ВСЕКИ ИЗМИНАЛ ДЕН. ПРИЗНАВАМ СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БОГ В МЕН И ВСИЧКИ, КОИТО МЕ ЗАОБИКАЛЯТ.
Сподели с приятели: |