Слушай своето тяло


ЧАСТ СЛУШАЙ СВОЕТО ДУХОВНО ТЯЛО



страница14/44
Дата03.01.2022
Размер1.15 Mb.
#111926
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   44
burbo body1
2 ЧАСТ

СЛУШАЙ СВОЕТО ДУХОВНО ТЯЛО
Глава 9

Его и горделивост



В тази книга често говоря за его. Но какво всъщност е егото? Ето моето определение.

Наричано понякога „малкия Aз“, егото е Азът, който ние смятаме, че сме. То се е формирало от духовната енер­гия на хората и най-вече от нашите спомени и убеждения. Всъщност егото, това са всички наши духовни убеждения, без значение под каква форма се явяват и независимо от това дали са благотворни или не. Колкото повече стават нашите убеждения, толкова повече расте нашето его. Тези убеждения искат да ръководят живота ни, да ни контро­лират. Сякаш егото ни иска да се убеди, че то е нашият бог и господар. Следователно то смята, че е тук, за да ни за­щитава и да ни диктува как да постъпваме. Тъй като его­то се основава на нашите убеждения, а те повечето пъти са създадени след неприятен опит, то се опитва да ни мо­тивира по-скоро със страх, а не с любов и вслушване в на­шите нужди.

Егото не познава нуждите на човека, тъй като се кон­ституира ментално, а нуждите произтичат от нашето духовно измерение. То не може да разреши нашите про­блеми, тъй като е част от всеки един от тях. С течение на времето то придобива такива размери, че постепенно ни завладява, докато накрая започнем да вярваме, че сме това его и му дадем пълната власт да взема решения за живота ни.

Ние губим себе си, когато егото ръководи живота ни. Не се вслушваме в истинските си нужди и не живеем в на­стоящия момент. Ние се обездвижваме в миналото или бъдещето и по този начин спираме нашето развитие и не можем да се отворим.

Всеки път когато преживяваш нещо или животът ти се струва труден, тежък и чувстваш вътрешно безпокой­ство, знай, че си се оставил да те ръководи егото. Важно е да разбереш това възможно най-бързо, за да поемеш кон­трол над живота си, вместо то да те манипулира непре­къснато дори без да си даваш сметка за това.

Колкото no-завладян е един човек от гласа на егото си, толкова по-сигурен става, че е единственият, който знае истината. Той се смята за по-добър и no-висш от остана­лите, като по този начин развива ГОРДЕЛИВОСТ, която е още по-вредна от егото само по себе си. Сигурно познаваш горделиви хора с огромно манипулативно его.

Ето един пример, който ще ти помогне да направиш разликата между его и горделивост. Една жена смятала, че не е добре да си почива, преди да е свършила всичките си Задачи. Когато решавала да се отпусне, тя имала чувство­то, че е виновна и прави грешка. Към това я води нейното его. Тя никога не се чувства добре, щастлива, тъй като се сблъсква със страха и вината - преки последици от това, че се е оставила да я води егото й. Егото обаче се превръ­ща в горделивост, когато госпожата налага своето убеж­дение, тоест начина й на действие, и на други хора, като ги критикува, че не правят нищо, а имат още задачи. Тя е убедена, че постъпва добре, че това е истината за всички. В момента, в който егото се превръща в горделивост, това още повече вреди на отношенията.

Много малко хора обичат да им се говори за гордели­востта. Все още не съм срещала такива, които напълно са я овладели. Горделивостта е проява на страх за самия себе си, но също така е провокирана от стремеж към съ­вършенство на човека. Той разбира напълно, че притежава божествено съвършенство в себе си, но не го използва адек­ватно, като винаги се стреми той да е правият за сметка на другите. Горделивостта е създаване на ментален план и последица от неговото най-голямо блокиране.

Горделивият се познава по това, че винаги иска да има право и предимство пред околните. За него да е прав озна­чава, че не е допуснал грешки и че е перфектен. Уви, той търси съвършенството в материалния свят, а то съ­ществува само в духовния. Освен това той оставя впечат­лението, че е единственият победител. Силата и властта, които горделивостта му дава, са само илюзия, тъй като в действителност горделивият винаги губи. Той постоянно се страхува за себе си и най-големият му страх е да не бъде необичан, неразбран и най-вече отхвърлен. Той твърдо вярва, че ако е съвършен - според неговото разбиране за съвършенство, ще бъде приет и обичан.

Казват, че горделивостта е най-голямото бедствие за човечеството, което е в основата на големите сътре­сения в социалния живот, съперничеството между наро­дите, войните, интригите, омразата и злобата към се­беподобните ни. Горделивостта води до амбиции за власт, вкаменява сърцето и ни пречи да приемаме другите таки­ва, каквито са. По този начин се превръща в голяма преч­ка за истинската любов, ако не и най-лошата. Да се опит­ваш да променяш някого поради някаква причина е форма на горделивост. Когато вътрешно смяташ, че си прав и че другият е глупав или постъпва неправилно, ти автома­тично ставаш губещият от двамата.

Колкото повече позволяваш на горделивостта да те Завладява, толкова повече страдат любовта, отноше­нията, здравето и щастието ти! Помисли за това. Стру­ва ли си?

Горделивият не се познава изобщо. Той е толкова само­доволен, че всеки опит да му разясниш нещо се оказва на­празен. Той не се интересува от мнението на другите и не търпи да му противоречат или да спорят с него. Цени ком­панията на хората, които го ласкаят, но не си дава сметка, че всичко, което прави с тайното желание да бъде харесван и хвален, в крайна сметка се обръща срещу него.

Това е причината, поради която толкова хора започ­ват да правят нещо с добри намерения, но те се обръщат срещу тях, когато горделивостта ги превземе.

Има две форми на горделивост: ментална и духовна.

Менталната горделивост се отнася за този, който смята, че знае всичко. Веднага щом се подложат на съмне­ние неговите знания, горделивостта му изплува и пораж­да вироглавие, за да накара другите да разберат неговата гледна точка и да приобщи към нея още хора. Можеш да го познаеш по поведението му. Говори високо, бързо и при­пряно. Толкова много иска да е прав, че ще направи всичко възможно, за да успее, докато най-накрая събеседникът му каже: „А! Разбирам, може би все пак си прав.“ Той смя­та, че е спечелил, а всъщност е изгубил.

Друга типична черта на горделивия от ментален тип е употребата на следното изречение: „Знаех си, бях сигурен." Той вярва, че знае всичко. Ако наистина знае всичко, защо се чувства длъжен да го казва? А на теб случва ли ти се често да казваш това изречение? Най- важното в подобна ситуация безспорно е фактът, че ти го знаеш. Останалото няма значение. С други думи, Защо е необходимо и околните да знаят, че ти си знаел? С какво това може да промени живота ти?

Ако те попитат: „Знаеше ли това?", щеше да е различ­но, тъй като в този случай ще трябва да отговориш на въ­прос. Нуждата да отговориш предварително, преди дори да са те попитали, винаги е мотивирана от горделивостта.

Горделивостта те кара да устояваш на всички въ­трешни трансформации. Тя упорито се опитва да ти по­пречи да видиш БОГ във всяко човешко същество, да про­щаваш, да изразяваш чувствата и емоциите си с любов. Също така не ти позволява да си истински, да се отваряш към новостите и да се развиваш. Ако изпитваш злоба към някого и не можеш да доловиш любов, добри намерения или страх в жестовете или думите на този човек, това озна­чава, че оставяш горделивостта да ти попречи. Вероятно си мислиш следното: „Ако му простя, това означава, че му давам право и че приемам, че аз греша! “

Гледай на своята горделивост като нещо външно, кое­то се опитва да ти повлияе. Горделивостта е онзи глас в твоята глава, който не спира да те безпокои. Реши още сега, че искаш ти сам да управляваш живота си, а не да се оставиш на нея да те завладее и да решава вместо теб. Съ­щото е като да оставиш друг човек да взема решенията в живота ти.

Също както и за твоето свръхсъзнание аз те при­канвам да назовеш този глас, който ти говори постоян­но. Aз ти предлагам КАНТА. Всеки път, когато го усетиш в теб и подозираш, че ще ти създаде вътрешно безпокой­ство, кажи му: „КАНТА, знам, че искаш да ми помогнеш, ти си убеден, че си прав, но в този момент искам да изживея нещо различно. Не си добре дошъл в ума ми. Отивай си.“ Ще видиш как постепенно си възвръщаш властта и колко из­ненадващи последици ще има това. Когато горделивост­та те завладява, ти вече не си себе си, не изразяваш твоя вътрешен БОГ, който по всякакъв начин се опитва да те научи да живееш в любов. Горделивостта има една-единствена цел: да те държи в страх и да ти влияе. Ти трябва да се справиш с нея.

Трябва да си подготвен, че твоята горделивост ще направи всичко възможно, за да оцелее. Ще те измъчва още от мига, 6 който решиш да я овладееш, и ще те атакува още повече през следващите няколко седмици, като първи­те три от тях ще са най-тежки. След това съпротивата на твоето его ще започне да намалява и ще стане по-лесно. Постепенно ще успееш да възвърнеш истинската си власт.

Също така трябва да разбереш, че твоята гордели­вост живее в безкраен страх. Сравни я със съседка, която идва у вас от дълго време и която с думите си те кара да се чувстваш виновен и подхранва страховете ти. Тя е убеде­на, че ти помага, като ти налага нейния начин на мислене и действие. Ти от своя страна имаш навика да я оставяш да влиза във всеки миг от деня до степен, че тя се чувства като у дома си. Когато решиш да се заявиш, й кажи: „Излез от тук. Край! Нямам вече желание да слушам проповедите ти, искам сам да вземам решения“, тази „мила“ съседка със сигурност ще се паникьоса. В действителност тя ще усети, че губи своята територия, онова място, където се е вихрила и се е чувствала толкова важна. Тя ще използва всички възможни средства, за да промени мнението ти в опит да провери истинността на твоите думи.

Така е и с горделивостта. За известно време тя ще е готова на всичко, за да оцелее, за да провери дали наистина можеш да решаваш сам. Когато се увери, че всичко се раз­вива добре за теб, тя ще намалее. Ти трябва да продължиш да си устойчив, твърд и нащрек, за да я овладееш напълно. Най-вече трябва да увериш горделивостта ти, че си готов да понесеш всички възможни последствия, произтичащи от решенията, които вземаш, и новия ти начин на живот.

Много е важно всеки един от нас да го осъзнае, защото горделивостта доминира у човека от много дълго време. Всъщност отлично знаем, че няма как да се отървем от горделивостта за един ден, при положение че тя е същест­вувала от цели поколения. Успяваме да се отървем от нея за кратко, като обичаме и всеки ден бележим малки победи.

Горделивостта е екзалтацията на твоето вътрешно Aз, което представлява твоята персоналност, противно на Aз, който е по-скоро твоето по-висше Aз, твоята инди­видуалност. Когато развиваш своята индивидуалност, гор­деливостта ти губи власт над теб.

Обърни внимание на духовната горделивост! Менталната горделивост се разполага на нивото на познанията, докато духовната горделивост е на ниво АЗ СЪМ. Пара­доксално колкото повече се развива личностно един човек, толкова no-съзнателен става той и толкова по-голяма става опасността да го обземе духовна горделивост. Този човек започва да се чувства no-висш от останалите: „Aз съм по-добър от теб“ или „Той не е толкова развит като мен“. Тези мисли са плод на духовната гордост. Запознавала съм се с много хора, които са имали добро ниво на развитие, но от момента, в който са решили да правят услуги на дру­гите, са оставили духовната горделивост да ги обземе и в крайна сметка всичко се е обърнало срещу тях.

Ето колко важно е да внимаваш, особено когато ста­ваш по-осъзнат. Когато си по-напред в твоето развитие спрямо някой друг, не означава, че другият Е на по-ниско ниво от теб. Само степента му на съзнание е на различно ниво. Чистотата на душата е също толкова съвършена, колкото и твоята. Само изражението е различно.

Да смяташ, че другите са по-незначителни от теб, тоест no-низши, е същото като да оприличаваш себе си на слон, а останалите на котки. Слонът по-ценен ли е като животно от котката? Разбираш, че тази игра може да стане опасна. Това означава, че ти си БОГ, а другият не е. Великият духовен закон се състои в това да виждаш БОГ навсякъде и най-вече у всеки човек.

Това, което прави задачата за овладяването на гор­деливостта трудна, е, че веднага щом тя обземе един чо­век, избуява и горделивостта на другия. Когато двама гор­деливци се озовават един срещу друг, неминуемо се сблъсква тна двама губещи. Никой не печели.

Най-доброто средство да се научиш да овладяваш гор­деливостта си, когато се изправиш срещу някого, който на всяка цена иска да е прав, е да избягваш да се инатиш и да упорстваш. Приеми, че този човек в този момент има своя истина, която в неговите очи е важна. Истината му е толкова реална и важна за него, колкото е и твоята за теб. Кой е прав тогава? Без съмнение и двамата. Зависи от глед­ната точка.

Накратко, ти приемаш, че другият има право и че твоята истина е толкова важна, колкото и неговата. Ето какво предлагам да кажеш: „Приемам твоята гледна точ­ка, дори и да се различава от моята и дори да не я разбирам. Признавам, че тази гледна точка е важна за теб. Можем ли да се разберем, че по този въпрос не сме на едно и също мнение?“ Другият човек ще остане без думи. Повтарям, горделивият винаги иска да спечели, да е прав и да създа­де впечатлението, че другият губи. Но при тези думи той ще се озове в ситуация, при която приемат неговата ис­тина, като същевременно с това разбира, че другият не губи. По този начин ти запазваш твоята позиция и не се подчиняваш.

Да обобщим. Ако си промениш гледната точка, за да те харесат или да избегнеш спор, ти реално се подчиняваш. Накрая и двамата губите - ти с твоето подчинение, тъй като оставаш с усещането, че са ти взели енергията, и другият с впечатлението си, че печели, докато той всъщ­ност губи. Това моментно усещане му дава някаква власт, но не по правилния начин. Горделивият има чувството, че е получил енергия, когато печели, но това винаги е времен­но, дори вредно. Следователно той постоянно се чувства длъжен да печели, за да черпи от енергията на другите. Но това, което не знаеш, когато оставяш горделивостта да me завладее, е, че в дългосрочен план твоето его ще изпие цялата ти енергия. Ти би трябвало да черпиш властта от себе си, а не от другите. Всеки човек, който си мисли, че пе­чели със своята горделивост, автоматично се превръща в губещ.

Обратно на горделивостта е скромността. Пази се, тъй като много хора считат, че са скромни, но всъщност прикриват някакъв страх и са слаби. Те толкова се стра­хуват да не се излъжат, че се подчиняват доброволно дори и да не са съгласни. Дай власт на тези хора и те ще се пре­образят незабавно. Скромността изчезва на мига... Това е така наречената фалшива скромност.

Има и хора, които по-скоро се подценяват, като не могат да приемат своите таланти и качества. Те се сму­щават, когато някой им направи комплимент. Скромни са, може би ще кажеш ти. Но трябва да знаеш, че фалшивата скромност е форма на горделивост. Когато такъв човек каже: „Не, не съм толкова добър, ти си много no-сръчен от мен“, всъщност търси комплименти.

За предпочитане е да се сравняваш с някой по-добър в дадена област, без да завиждаш. И винаги си давай сметка, че този човек просто има по-добър контакт със своята вътрешна сила. По този начин по-лесно приемаме, че всеки човек е съвършен и имаме какво да научим от другите.

Горделивостта често поражда лицемерие, суета, стремеж към власт и много душевни състояния, които са гибелни. Трябва да можеш да разпознаваш два вида лицеме­рие: на велик човек, който се прави на обикновен, и на обик­новения човек, който се прави на велик. И двамата ни озада­чават: единият с фалшива скромност, другият със суета.

Ако знаеше горделивият, който отказва да се види от­страни, какво го чака след смъртта му... и какво ще трябва да преживее между неговите два живота и какво си създа­ва за следващия! Спиритизмът не е самоцел на тази книга, но трябва да поразсъждаваме. В дадения случай е важно да Започнем да овладяваме горделивостта си още от днес, за да разберем какво ни мотивира. Желанието да имаме слава или да ни признаят за най-добър? Ако е така, всичко ще се обърне срещу нас. Наистина ли е толкова важно винаги да сме прави? Виж колко скъпо ти струва това!

Помагаш ли на някого с надеждата да ти кажат, че си невероятен и щедър? Надяваш ли се, че за помощта, която си оказал, ще се говори навсякъде? Правиш ли се на безраз­личен, когато всъщност изгаряш от желание да те хва­лят и признават? Погледни се! Да вземем следния пример. Помогнал си морално на някого. Въпросният човек обаче ти се е сторил неблагодарен и непризнателен. Дори не ти е благодарил и е разказал на всички как се е взел в ръце и как действията му скоро са довели до положителни промени. И всичко това без изобщо да спомене помощта ти! Разочаро­ващо, нали? Би ли предпочел той да каже, че всичко това е благодарение на теб? Ако да, това е горделивост. Да търсиш признателност на всяка цена е липса на доверие в себе си.

Може би ще се смутиш, докато четеш тези редове, 3а- щото разбираш, че си по-горделив, отколкото си смятал! Не се съди много строго. Моята цел е не да те разстройвам, а да ти помогна да осъзнаеш по-добре, че точно тази горде­ливост ти е пречила да обичаш досега.

Горделивостта нанася много щети не само върху от­ношенията, но и във физически план. Закоравялостта на сърцето води до склероза, болки в ставите от главата до петите и особено в областта на врата и коленете. Най-до­бре е за нас да оставим сърцето да ни ръководи и да започ­нем да обичаме още от сега, като не сме толкова груби с нас самите и с другите.

Нашето ментално измерение трябва да се използва, за да възвисяваме душата си, да я пречистваме, а не да се принизявате вие и другите. Бъди сигурен, че простотата и искреността имат силата да пораждат много по-силно щастие, отколкото задоволството да си винаги прав.

След като прочетеш тези страници, ако забележиш, че някои връзки не са прекъснати с твоите родители и че все още се колебаеш да го направиш, това може да е при­знак на горделивост. Да простиш и да проявиш любов към другия няма нищо общо с това да загубиш или да спечелиш. Хората, свързани с тази връзка, са толкова съвършени, колкото могат във всеки един момент. Всеки действа спо­ред това, което знае, и според нивото на съзнанието си. Любовта просто се е проявила по лош начин тогава. За да Започнеш наново, трябва да отвориш сърцето си и да за­гърбиш гордостта. Това е най-голямото благо, което мо­жеш да дадеш на себе си и на другия, тъй като, когато се проектира в нашето сърце, помагаме и на другия да се про­ектира в неговото.

В основата на всичко е любовта. Всеки акт на истин­ска любов участва в разрешаването на трудни ситуации и трансформира живота ни в поредица от малки и големи щастия. Любовта крие голяма лечебна сила както във фи­зически и емоционален, така и в ментален план. Тя ни по­мага да разберем, че всички ние сме духовни същества.

Спомни си, че зад всяка горделивост се крият страхо­ве. Най-големият страх е да не бъдеш обичан, което по­ражда други страхове като страха да бъдеш отхвърлен, съден, критикуван, да не си на висотата на ситуацията, да станеш за смях, да загубиш някого или нещо.

Ако пред теб стои горделив човек, опитай се да доловиш цялото страдание и страха, които изпитва този човек и които се крият зад лошото му поведение. Този човек може би ще се опита да те промени, да те уплаши с властното си поведение. Не се впечатлявай и притеснявай. Всъщност той е също толкова изплашен, колкото си и ти, макар че не го показва. Не се опитвай да му отговаряш в същия тон - с твоето его. Когато усетиш страданието му, ще можеш да докоснеш сърцето му.
УПРАЖНЕНИЯ ЗА ОСМИСЛЯНЕ НА ТАЗИ ГЛАВА

  1. Спомни си ситуации, които са те смутили през последните дни с даден човек. Без значение дали ми­слено, с думи или действия.

  2. Провери колко пъти се е проявявала гордостта ти до степен, че си принизявал другия или си го карал да се чувства no-низш. Това може да е ментална гор­деливост от типа „Знам това по-добре от теб“, или духовна горделивост от типа „По-добър съм от теб“. Тези две форми на горделивост рядко се проявяват точно с изричането на тези думи, а по-скоро се под­разбират измежду други като „Защо не можеш до­толкова е просто“.

  3. Бъди честен със себе си, никой няма нужда да знае какво пише на този лист. Знай, че това упраж­нение няма за цел да те накара да се чувстваш вино­вен, а по-скоро да осъзнаеш и да разбереш къде се на­мираш сега и какво решение възнамеряваш да вземеш в бъдеще.

  4. Отбележи също колко е струвало всичко това на здравето, вътрешния мир, отношенията и любов­та ти към другите. Готов ли си да продължаваш да плащаш тази цена, да жертваш твоето щастие? Ако си стигнал до тази страница, това е, защото си ре- шил да се вземеш в ръце, да се вслушаш в истинските си нужди. Да се заемеш със своята горделивост е от първа необходимост.

  5. Следващото упражнение се счита за най-труд­ното за изпълнение, но то представлява голяма побе­да над егото срещу горделивостта. Вземи дадена си­туация и се срещни с въпросния човек. Обясни му, че си разбрал, че страховете и горделивостта ти са взели връх в онзи момент. Кажи му, че това, което си казал, всъщност не е било изречено от теб, не идва от сър­цето ти, а по-скоро от твоята горделивост, която е превзела всичко в теб. Признай му, че си решил да се вземеш в ръце и че той трябва да е търпелив и снизхо­дителен към теб по време на твоето преобразяване. Този нов акт на любов ще ти помогне.

  6. Повтаряй следното утвърждение колкото се може по-често:

ПРИЕМАМ СЕ С МОЯТА ГОРДЕЛИВОСТ И ВИЖДАМ КАК ТЯ НАМАЛЯВА С ВСЕКИ ИЗМИНАЛ ДЕН. ПРИЗНАВАМ СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БОГ В МЕН И ВСИЧКИ, КОИТО МЕ ЗАОБИКАЛЯТ.


Сподели с приятели:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   44




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница