Глава 6
Късане на връзките. Извинение
Считам тази глава за една от най-важните в книгата, тъй като съдържа основни принципи за човешкото съществуване. Следователно би било добре да й отделиш особено голямо внимание. Животът ти ще се промени напълно, ако разбереш написаното със сърцето си.
Под „връзки“ имам предвид невидимите връзки, които са образувани още от твоето раждане. Става въпрос за лоши чувства, дълбоко скрити в теб. Тези връзки са създадени благодарение на твоите реакции към някой, който е бил авторитет в твоя живот: баща, майка, по-голям брат, по-голяма сестра, баба, дядо, чичо, леля, гледачки, съседи, учители и др. Най-малкото нещо, което си отказал да приемеш в поведението им, ражда невидима връзка с всеки един от тях. Кой според теб е имал силно присъствие в живота ти от раждането до седмата ти година и кой е действал като родител? Този човек със сигурност е имал голямо влияние в живота ти.
От раждането до седем години детският инстинкт е по-силен от интуицията. Детето не разсъждава. Приема нещата такива, каквито са му били представени. При все това то взема някои решения, по-голямата част от които са несъзнателни.
Първото решение в твоя живот е било да избереш родителите си. Когато си ги избрал, ти си се съгласил да ги приемеш като модел, за да се научиш да обичаш, както и да ги приемеш такива, каквито са. Впрочем, още от раждането ти на драго сърце би променил някои черти от характера им, тъй като една част от начина им на живот не ти харесва и провокира у теб реакция. Всяко неприето поведение е образувало връзка. Тази невидима и вездесъща връзка между нас поражда вътрешно раздразнение. Тази връзка съществува, за да ти даде знак, че ти си станал точно това, което не си харесвал у родителите си. Ето какво е трябвало да научиш от тях. Те са в живота ти, за да ти помогнат да видиш коя част от себе си все още не приемаш.
Тази невидима връзка ще съществува винаги между теб и твоите родители. Вързани по този начин, вие винаги ще бъдете подвластни на трудността да изразите истинската си любов.
Всяко поведение, което ти не приемаш, създава връзка и това постоянно се повтаря в живота. Нека предположим, че баща ти е бил затворен човек, който не е изразявал никога чувствата си, странял е и е предпочитал да не говори с никого. Почти не сте си говорили и той никога не е успял да покаже любовта си към теб. Ти не си приемал това поведение и си бил фрустриран. Погледни се сега. Вгледай се добре в живота си. Открит ли си с хората? Казваш ли точно това, което мислиш, когато говориш? Или казваш това, което останалите искат да чуят? Виждаш ли, станал си точно като баща си! Пълно негово копие, ще кажат някои, дори и обстоятелствата да са различни.
Да предположим, че майка ти постоянно се е бъркала в твоите работи. Намесвала се е в твоето пространство и го е ограничавала. Упражнявала е свръхпротекция и постоянно ти е казвала какво да правиш или да не правиш. Това за теб е било неприемливо и си се задушавал. Виж се как действаш сега. И ти ли се държиш по същия начин? Ако не си сигурен, попитай как те възприемат твоите близки, които те познават добре. Несъмнено ще ти кажат, че си същинско копие на майка си.
Ако си отказвал да приемеш властта на баща си, сега си я придобил. Занапред тя ще е част от твоя характер. Може би ще я изразяваш по различен начин, но я има.
Не си приемал да се подчиняваш на единия или на другия от твоите родители? Замисли се как се държиш в живота. Правиш ли нещо по избор или защото си длъжен?
Майка ти била ли е вманиачена на тема чистота? А теб притесняват ли те безредието и мръсотията? Така е, нали?
След тези примери може би ще успееш да откриеш черта от характера на майка си, която не си приемал, но от която няма и следа в твоето поведение сега. „Изобщо не, даже напротив!“ - ще побързаш да кажеш ти. Aз пък ще ти отговоря, че толкова бързаш да заявиш обратното, за да избегнеш приликите с нея, че чак си пречиш да бъдеш самият себе си. Давал ли си си сметка колко много енергия влагаш, за да живееш обратно на истинския си характер? Всичко, което успяваш да направиш, е да реагираш на това, което не си приел. В този случай връзката много по-трудно може да се скъса, тъй като трябва да я осъзнаеш, преди да можеш да я управляваш.
Когато действаш така, ти вървиш срещу великия закон на любовта. Докато се опитваш съзнателно или не да бъдеш някой друг, за да избегнеш приликата с хората, които са ти повлияли, ти никога няма да постигнеш вътрешен мир. Твоите лични цели ще са само куп неясни намерения, а присъствието ти на Земята - лутане.
Най-трудно приемлива е злоупотребата, свързана с физическо или психическо насилие. Ако не си приел да бъдеш бит с мисълта, че това е несправедливо към теб и че ти е причинено насилие, ти на всяка цена трябва да прекъснеш тази връзка, преди отровата да е превзела цялото ти същество. Може би досега не си усетил нуждата да изразиш себе си чрез насилие - физическо или с думи, но ако се вгледаш в себе си, ще осъзнаеш, че всеки момент може да избухнеш. И това води до съмнения и угризения. Може би се опитваш да потиснеш всичко в себе си. Тази вътрешна битка няма да има край и ти ще се превърнеш в жертва. Единственият начин да си победител е да скъсаш категорично тази връзка.
Замисли се, че всичко, което не си приел, се повтаря непрекъснато в живота ти. Ето защо ти предизвикваш присъствието на хора (членове на семейството, партньор, дете, шеф, приятели, съсед и т.н.), които те дразнят постоянно със своите действия или поведение. В крайна сметка винаги ги привличаш. Те се появяват в живота ти, за да насочат вниманието ти върху това, което не си приел от твоите родители и което следователно не си приел в себе си. И това ще се повтаря, докато ти не разбереш, че някъде съществува връзка, която не е скъсана. Спомни си, че привличаш всичко, което ти се случва, че срещаш всички хора, за да ти помогнат да осъзнаеш какво приемаш и какво не от себе си.
Впрочем, ти трябва да се научиш да обичаш въпреки безразличието, въпреки насилието, въпреки свръхпротекцията и въпреки несправедливостта, предателството и отхвърлянето. Ако през младостта ти си се чувствал отхвърлен, ако си вярвал, че хората на драго сърце биха се лишили от присъствието ти, че не те приемат такъв, какъвто си, дори че не те обичат, тогава ти ще бъдеш отхвърлян през целия ти живот. Ето защо трябва да прекъснеш всички връзки, за да можеш да се развиваш.
Да си представим например, че си млад родител. Как се държиш, какво е поведението ти към твоите деца? Сигурно ти се случва да им се караш, да ги критикуваш, да ги наказваш, като същевременно с това правиш коментари, които ги нараняват, нали? И всичко това е в името на любовта според теб. Ти ги обичаш, но същевременно с това искаш да ги накараш да разберат кое е добро за тях. Много често се случва родителите да губят търпение. Така е, защото не са действали по правилния начин. Те не обичат със сърцето, също както и техните родители не са се научили да го правят. От значение е обаче да не се чувстваш виновен, тъй като какъвто и да е твоят начин да обичаш, важна е и степента на любов. Просто осъзнай, че да обичаш с главата си е по-трудно, отколкото да обичаш със сърцето си. Първият вид любов се основава на страха, а вторият освобождава и носи вътрешен мир и хармония.
За да успееш да скъсаш тази връзка с твоите родители и да станеш самият себе си, трябва да приемеш, че твоите родители или хората, които са ги представлявали, са направили най-доброто, на което са били способни. Те са те обичали по най-добрия начин, по който са могли в онзи момент. Впрочем, те не са могли да ти дадат повече, тъй като това е била единствената форма на любов, която са познавали. Те са действали по такъв начин, защото са вярвали, че е за твое добро.
Безразличието на някои родители може всъщност да означава доверие, замислял ли си се? Човек има толкова голямо доверие на своето дете, че го оставя свободно да направи своя избор и да живее както иска. Детето може да помисли, че това е безразличие, а всъщност това да се окаже чиста проба любов. Нека разгледаме по-добре фактите и ще се убедим, че често ги тълкуваме погрешно под влиянието на това, че сме наранявани.
Родителите „критикари“ обикновено са тези, които искат много за детето си. Според техните разбирания то трябва да ги надмине, да успее повече от тях в живота. Те не са толерантни, когато виждат, че прави нещо половинчато. Надеждите им са твърде големи и имат много очаквания. Този тип родители искат през повечето време да реализираш своите мечти чрез децата си. Зад всяка критика се крие любов въпреки всичко, тъй като те вярват, че детето им е способно на велики дела.
Много родители биха дали всичко, за да не изживеят децата им същата съдба като тях. Един покорен човек, по-скоро слаб пред противника, може да упражни насилие върху децата си, за да станат те силни и безчувствени, какъвто той е искал да бъде. Той постъпва така от любов, нали? Използва насилие срещу децата си просто защото не се обича и отхвърля собствения си примиренчески живот. Супер взискателната и контролираща дъщеря си майка илюстрира същата ситуация. Тази майка изисква дъщеря й да успява във всичко, за да си осигури по-добър живот от нейния.
Най-съкровеното желание на повечето родители е детето им да има повече от тях или да е по-подготвено за живота. Оттам се пораждат големите нереалистични очаквания. Всяко пресилено покровителство или излишна строгост е проява на собственически вид любов. Колкото повече се страхува човек, толкова повече обича с главата си.
Спомни си какво е любов: ДА ОБИЧАШ, означава да приемаш това, което не разбираш или с което не си съгласен. Няма дете, което да е напълно съгласно с понятието любов на своите родители, защото всеки човек е уникален. Всъщност всяко дете би предпочело да е обичано по друг начин. Би предпочело да е обичано по-горещо или пък не чак толкова, с по-малко или с повече внимание и т.н. Не можем обаче да променим никого. Родителите са такива, каквито са, според това, което са научили, и според плана на живота на родителя и на детето.
Сега ти имаш възможност да научиш, че има любов, която е много no-възвишена от собственическия вид любов. Години наред човекът не е предполагал какъв потенциал се крие в него. Любовта му е зависела само от хората около него. И тогава как е могъл да научи нещо, което не е познавал?
Ако направиш равносметка за всичко, което си искал да промениш у своите родители, ако си спомниш дрязгите и упреците, които са те карали да изпитваш злоба и дори омраза, ще разбереш, че през годините връзката ти с тях е станала много силна. Когато откриеш любовта във всеки жест, във всяка дума, ти малко по малко ще късаш тази връзка до деня, в който ще преливаш от любов към тях. За да успееш, ти трябва на първо място да приемеш средствата, използвани от твоите родители, дори и да не си съгласен с техните действия и поведение. Ще погледнеш на тях по друг начин - с очите на любовта - и ще разбереш колко много са те обичали и до каква степен не са се обичали те самите, неспособни да се видят чрез теб.
Всяка лоша мисъл, която криеш в себе си към хората, които са те наранили или повлияли по някакъв начин, се превръща във връзка, чийто пленник си ти. Това е една от възможните причини за неудовлетворението, което чувстваш вътрешно. Сега вече знаеш, че има и нещо друго необикновено извън това, което преживяваш в момента с тези хора. Не смяташ ли, че като се освободиш, ще позволиш на сърцето ти да се отвори и на душата ти да израсне?
За да скъсаш тази връзка, далеч не е необходимо само и единствено да разбереш родителя. Достатъчно е да изживееш чувството на любов, което този човек е изпитвал към теб в онзи момент и което се е изразявало в нереалистични очаквания. Това чувство се крие вътре в теб, а не в главата ти. Остави това разсъждение настрани и послушай сърцето си. Трябва да разбереш следното: „Техният живот не е бил лесен. Семейството им е било многобройно, били са бедни. Преживявали са трудно.“ Хората обичат да използват главата си, защото това ги успокоява дотолкова, че забравят сърцето. Когато приемеш наистина, че твоите родители са те обичали (дори и само с разума си), ти ще изпиташ състрадание и силен порив на любов към тях.
Възможно е да си запазил връзки с някой от твоите учители. Може би си станал точно като тях? Помисли какво би могло да те смути, притесни, ядоса. След това провери до каква степен тези лоши мисли засягат професионалния ти живот. Всъщност връзките, образувани през ученическите ти години, засягат професионалния ти живот, докато тези, създадени в семейството, по-късно влияят върху интимните, приятелските и социалните контакти.
Още от младостта си често си реагирал на поведението на тези хора и си бил толкова притеснен да не приличаш на тях, че си пропуснал да бъдеш себе си. Пропуснал си да бъдеш онова необикновено същество, което се крие в теб, но страда да не бъде открито и разпознато. Не чуваш ли повика на душата си? Само ти можеш да я освободиш от веригите и изолацията. Тя има нужда да се развива, да диша, да има повече пространство.
Ако продължаваш да си злопаметен към твоите родители или към някой друг човек, значи в теб доминира егото. Ти отказваш да приемеш, като смяташ, че всичко това е несправедливо и безсмислено. Тази злопаметност може да се превърне в омраза, а така връзката става все по-здрава. Разбираш ли, че цената, която трябва да платиш, ще е много висока, тъй като ти продължаваш да привличаш все същите ситуации. Тази злопаметност се отразява много и върху отношенията, върху начина, по който получаваш любов, върху щастието ти, както и върху енергията и здравето ти. Тялото ти с помощта на свръхсъзнанието няма да спре да ти изпраща сигнали, че твоите действия и поведение в момента нарушават законите на любовта. Ти определено не можеш да се измъкнеш от това или винаги да се спасяваш.
Ако си по-голямото дете в семейството, твърде вероятно е да имаш повече връзки с твоите родители, отколкото другите деца. Сигурно ти си имал най-малко пространство, в смисъл че не са те оставяли да бъдеш какъвто искаш, защото са искали да си перфектен, за да можеш да си добър пример за бъдещите братя или сестри. Към по-голямото дете винаги сме по-взискателни. Ако единият от родителите е искал повече да има син вместо дъщеря или обратно, това показва, че той смята, че не е успял в живота. В дадения случай е възможно да усещаш отхвърляне, но знай, че това не е от липса на любов: родителят ти не харесва своя си живот.
Бъди силен и смел. Разгледай дадена ситуация или ден и постепенно ще прекъснеш връзките, които те задушават, дори можеш да се освободиш от тях веднъж завинаги.
Една връзка, с която човек често се сблъсква, е отношението към парите. Защо? За всички предишни поколения парите са заемали основно място в живота, защото е трябвало да икономисват постоянно. Тяхното щастие е зависело до голяма степен от материални блага, тъй като парите са били синоним на сигурност. Нашите родители са искали да ни внушат тази ценност, да ни научат да изкарваме пари и да ги пестим, като са мислели, че това ще ни направи щастливи и ще допринесе за нашата сигурност. Такова е било тяхното разбиране за любов. Ако си склонен да внасяш парите си в банка или да харчиш всичко, това най- вероятно е реакция към поведението на твоите родители, тъй като не си открил равновесие.
Виждаш, че каквато и да е ситуацията, винаги е възможно да откриеш, че в дъното на душата си твоите родители са те обичали. Според великите природни закони не е възможно родителите да не обичат децата си, както е невъзможно децата да не обичат родителите си. Тази любов е много важна за всеки. Големият проблем е, че повечето хора не знаят как да я изразят. Има хора, които твърдят дори че мразят родителите си или че те са им безразлични. Всъщност страданието им е достигнало много висока степен. Спомни си, че омразата е синоним на разочарование от любовта.
Единственият начин да скъсаме с всяка връзка, каквато и да е тя, за да се освободим от лошите мисли и нашата омраза, е истинската ПРОШКА.
Можем да простим само при положение, че преди това сме признали нашата отговорност.
Да признаеш (поемеш) своята отговорност, означава да приемеш, че всичко, което се случва в живота ти, е твое дело - плод на твоя вътрешен БОГ, който създава ситуации, благодарение на които да осъзнаеш различни свои страни, които все още не си приел. Колкото по-голямо е страданието, толкова по-силен сигнал е това, че душата ти страда и че наистина е наложително да погледнеш тази своя страна, за да я приемеш.
Напомням ти, че истинската любов се проявява, когато човек приеме някакво поведение, дори и да не е съгласен. Само така можем да успеем да обичаме себе си и другите такива, каквито са. Това означава да си дадеш правото да бъдеш човек, но също така да дадеш това право и на другите. Ето по какъв начин ти ще можеш да приемеш, че си бил това, което си осъждал у другите.
Поемането на твоята част от отговорността ще ти помогне да усетиш съчувствие към другия и по този начин да се помирите. Постепенно ще осъзнаеш, че човекът, когото си съдил, е осъждал теб за същото нещо дори и ти да не разбираш, че си му навредил.
Приеми, че си имал право да си сърдит на този човек, тъй като това е нормална човешка реакция за този, който изпитва страдание. Последният етап се състои в това да се приемеш, както и да приемеш, че твоето поведение е предизвикало страдание у някой друг. Това е истинската прошка.
Когато прочетеш главата „Как да изразим емоциите си“, ще можеш да продължиш вътрешната работа, която тази глава върху прошката те подтиква да извършиш.
УПРАЖНЕНИЯ ЗА ОСМИСЛЯНЕ НА ТАЗИ ГЛАВА
Посочи трима души, на които се сърдиш поради някаква причина.
Запиши защо ги съдиш.
Провери при какви условия тези трима души са могли да те осъдят за същото, за което ти ги съдиш.
Дай си необходимото време, за да приемеш, че си привлякъл тези хора и ситуации в живота си с цел да приемеш своя страна, която досега си отхвърлял.
Приеми, че си човек също като другите трима, с вашите общи страхове и страдания.
Визуализирай, че един ден ти ще се сдобриш с тези хора, като изразиш всичко, което си научил за себе си. Необходимо е да имаш истинско желание да достигнеш до тази ситуация, преди всичко това да се случи.
Повтаряй си следното утвърждение колкото се може по-често:
ИЗПИТВАМ СЪЧУВСТВИЕ КЪМ ВСИЧКИ, КОИТО СЪМ СЪДИЛ. ИЗВИНЯВАМ СЕ И СЕ ОСВОБОЖААВАМ ОТ ВРЪЗКИТЕ, КОИТО МИ ПРЕЧАТ АА СЪМ В ХАРМОНИЯ. ВСЕ ПОВЕЧЕ ЗАПОЧВАМ ДА ОБИЧАМ СЪС СЪРЦЕТО СИ.
Сподели с приятели: |