Смиха срока за разплащане на 60 дни в болница с чаршафи и лекарства от вкъщи 450 млн лв за дълговете им към момента

Постоянни протестни действия започнаха жителите на село Барутин. Освен солидарност с останалите населени места, жителите на Бартуин поставят и някои специфични за селото проблеми. Те са недоволни от липсата на околовръстно шосе, заради което всички тежки машини, превозващи отпадъци към близкото депо за отпадъци, минават през центъра на населеното място. Хората протестират и срещу лошото състояние на пътищата, както и срещу неизпълнено обещание за асфалтиране на улица, разкопана за полагане на кабел от частна фирма. Жителите на доспатското село недоволстват и от високата цена на водата, която нелогично плащат.

В боринското село Буйново хората излязоха срещу затворената болница в Девин, заради което са лишени от здравни грижи. Другото, с което не са съгласни, са сечищата и незаконното добиване на материал. За седми пореден път протестираха и жителите на село Касък. Около 300-400 души по традиция се събраха на кръстовището за селото, на главния път Доспат-Девин. За разлика от предишните дни, вчера нямаше протестно автошествие.

Междувременно стана ясно, че кметът на община Доспат Антим Пържанов, за чиято оставка в момента тече подписка, е започнал срещи с протестиращите, за да се опита да реши проблемите им. По данни на протестиращите на обиколка в района в неделя е бил и областният управител на Смолян.

Професорът по генетика в Харвардския университет Дейвид Синклер заяви, че остаряването може да не е "необратимо бедствие". "Сега изследваме дали има полза за хората, които вече са здрави. Резултатите са обещаващи. Установяваме, че остаряването не е необратимо бедствие, както смятахме досега. Някои хора могат да живеят до 150 години, но няма да стигнем до там без допълнителни изследвания", посочи той. Проф. Синклер обясни, че усилването на дейността на протеина SIRT1 подобрява дейността на клетките, като намалява ленивостта им. Предишни експерименти върху мишки, пчели и мухи, които получили вещества, засилващи дейността на протеина, показали, че те живеят по-дълго.

В изследването на проф. Синклер, публикувано в научното списание "Сайънс", се твърди, че резултатите след извършването на многобройни експерименти показали, че веществата, базирани на ресвератрола, имат пряко въздействие върху здравето. Някои учени обаче твърдят, че въздействието не е истинско, а експериментална хитрост. Въпреки противоречията, някои опити са дали обещаващи резултати за заболявания като рак, сърдечно-съдови болести и сърдечна недостатъчност, диабет от втори тип, Алцхаймер, Паркинсон, мастна чернодробна болест, катаракт, остеопороза, мускулна атрофия, нарушен сън и възпалителни заболявания като псориазис, артрит и колит.

В момента изследванията целят да установят как тези вещества могат да помогнат за излекуването на заболяванията, свързани с остаряването. Но проф. Синклер смята, че след време ще се изследва също така превантивният им ефект. Както статините днес се използват за предотвратяване на сърдечно заболяване и инсулт, така тези вещества могат да бъдат използвани за забавяне на голям брой болести, смята изследователят.

През 1602 година Томазо Кампанела написва своят безсмъртен труд "Градът на слънцето". Днес наричат автора на това съчиние "утопичен социалист", защото е описал един идеален и съвършен свят, в който всичко върви както трябва. Тоест в този идеален свят има нещо нечовешко, направо литературно измислено, понеже хората там не приличат на хора.

С подобно усещане остава и случайният читател на програмата на партия "България на гражданите", озаглавена мелодраматично: "31 неща, които ще променят нашия живот". Разбираема е трагедията на тази формация - уличните протести отвяха като пустинен вятър социологическия комфорт, в който живееше тя. Предсказваха й място в парламента, ролята на балансьор и стратегическо местоположение. Само че хората (точно тези граждани, които са изписани в името на партията на Кунева) решиха да искат съвсем различна държава. Не някаква софт-версия на ГЕРБ или България 2.0, а всичко да започне отначало, защото освен високите сметки за тока и неспособността за нормален живот, най-влудяващо е усещането за абсолютната липса на избор.

И "България на гражданите" потърси начин да оцелее. Заради това тяхната програма прилича на отчаян опит с политически думи да бъдат описани разностранните искания на хората. Обещава се на едро - премахване на проблема с липсата на места в детските градини, безплатни лекарства за децата до 7-годишна възраст, 500 милиона лева повече за образование, възстановяване на поливното земеделие...

България винаги изглежда безнадеждно красива в обещанията на партиите преди избори. А днес, понеже политическият сезон е такъв и духа незапомнен вятър на промяната, формациите, които се борят за депутатски места, са склонни да обещаят абсолютно всичко, за да си гарантират представителство в Народното събрание. Така се стига до този елементарен, дори обиден популизъм, който става единствената разменна монета в и без това изтънелите отношения между политика и общество.

Отвъд красивите думи обаче се намира нещо, което се нарича реалност, а там в задачата се пита - с какви ресурси ще бъде осъществена такава програма? Откъде ще бъдат намерени пари? Тези въпроси не са разрушителен скептицизъм, типичен за балканските страни - те са прагматизмът на много лъганите хора, които вече се отърсват от склонноста си да се опияняват от красивите думи.

Не е само партията на Кунева, сега на пазара пак ще излязат политическите звездобройци, платените интриганти, шаманите на свободна практика, търговците на евтини чудеса, търгуващите с надежда на едро, професионалните пророци на светло бъдеще, и всички ще се спуснат по тази писта - вечно недостроената магистрала на мащабния български популизъм. Този път с лява окраска, защото това е модната линия на сезона.

Но "България на слънцето" винаги ще си остане утопия, докато думите имат превес над реалностите. Томазо Кампанела щеше да знае това.

Виж, за Кунева не сме сигурни. Тя може и да си мисли, че само с думи е в състояние да промени нещата. А ето това вече се нарича утопия.


Ние и Вие
Хайде да видим кой очакващ животоспасяваща операция ще иска да го оперира инженер...
Юлия Пискулийска

Тя вади от някаква кутийка стотинки и започва внимателно да ги брои. Много внимателно. Опашката е мълчалива. Никой не подвиква, касиерката търпеливо чака. Най-после стотинките, които трябва да образуват няколко лева, са отброени.

Защо ние, вечно гневните, вечно бързащите, мълчим и не възразяваме на това бавно, изнервящо броене?

Защото Ние сме Тя. Всеки от нас, който започва да отброява пред всяка каса оскъдните си възможности. Възможностите, които ни предоставя бледото подобие на една усмихната и имаща България.

Но онова, което се случва пред гишето, е различно от другото - на улицата. Там реката на недоволството излиза от бреговете си. Аргументите са неясни, общите фрази за промяна съдържат глад за справедливост, но не и посока. Тръгна ли лавината? Май не само тръгна, но се и разпадна на лавинки, които помитат и затрупват; трябват спасители. Има ли врата, през която да минат те? Кои са? Интелигентното звучене на исканията се смали, остана някакъв вик, викът на инерцията за промяна. Гражданската смелост на всички се изгуби в един-единствен полет към смъртта, който събра грамада от камъни. В един-единствен жертвен полет над егото, над безценния и неповторим живот. Ако това смело момче, жертвало се за промяна, можеше да види как тръгва лавината...

И така, гражданският протест повече от всичко друго изисква организираност и нетърпимост към хаоса. Спонтанността може ли да съдържа едно действено единение? Или е диктат - само че друг. Наш. Ние издигаме знамето на този диктат.

И тръгна фолклорът, отново изникнал от привидното спокойствие, от всеобщата ни тревога, от напрежението ни - и отново извадил меча си - ироничен, саркастичен, ясен.

Ето виц.

- Кой искате да ви оперира? Ние - или 50% гражданска квота...

Хайде да видим кой очакващ животоспасяваща операция, ще иска да го оперира инженер. Или литератор. Или артист. Или балерина... Толкова отдавна говорим за експерти навсякъде. Искаме ги - пак ние ги искаме. И пак ние не ги виждаме. Гражданското присъствие е немислимо без експертност. То не може да е просто присъствие, просто казани думи, просто протест. То иска мисъл, ясна и конкретно приложима. То не може да влезе с мисията на вещо лице, което да даде едно особено мнение, ако не е съгласно. Яснотата би означала промяна. И професионализмът. И прогнозата за утре. С посоката към утре.

Протестът не търпи никого, свързан с властта. Но гражданското поведение не може да бъде оцветявано със "Станишко-мишко", с всякакви епитети и характеристики, отправени към "вие". Везните се наклоняват към невъздържаност, към изгубване на равновесие. Обиди - и грубост - е, да, това освобождава напрежението. Но да погледнем - има ли изход от подобна задънена улица?

Господин Борисов си намери вратичка в гигантския слалом. Той реши да се спусне по свои правила - мотивът: да не окървави... бялото, може би, наше битие. Дотолкова бяло, че сме обезцветени като тяло и дух. Думите му заповтаряха по всички информационни канали неговите сподвижници: ама, че разбира се, в името на мира и спокойствието... за да няма кръв... И ето ни земетресение! Кого затрупа? Нас. Ние сме под развалините на безвластието, неяснотата, хаоса... И докато атлетичният г-н премиер непрекъснато се явяваше в дрехата на "сам войнът е войн", изведнъж, след демонстрирана категоричност ("не на оставката"), си тръгна. Ей така. В името на народа. Това му отпътуване бе разчетено от различни категории хора различно: едни го осъждат, други го подозират в предварително обмислено слизане от високия пост, за да се върне на бял кон, трети - доскоро безразлични към всякакви партии и управления, изразиха изригващата си жал... Изведнъж в сърцата им се появи неподозирана топлота към него - вдигнал кръвно... Хайде тогава да гласуваме за него!

Имам друго предложение: да гласуваме за жената, която случайно срещнах. Щом е заради кръвното.

Тя гледаше една витрина. Беше така вглъбена и лицето й, почти закрито от огромни очила, изразяваше такава възхита, че ме закова до нея. Гледаше бродерии. Дали са ръчни? Така съвършени! Едва ли. Не, не са ръчни. Машина. Въздъхна, разочарована от истината. Искаше й се нещо красиво в този ден. Тръгнахме заедно по улицата. И тръгна разговорът за кръвното. Преди няколко дни й прилошава. С 220 горна граница и висока долна отива в спешен кабинет. Сама посред нощ. След като получава съвет да си търси джипито, все пак й дават някакво лекарство. Но да са и предлагали болница, па макар за нощ? Не са.

И аз изпитвам жал към човека-премиер, вдигнал високо кръвно. Но в същия ден поне десетина души мои познати имаха над неговото кръвно, оповестявано от всеизвестния правителствен лекар, проф. д-р Любомир Спасов. И навярно и тяхното е от стрес. И ние сме в стрес. Ние, които не сме имали амбиции да ръководим държава или някаква част от нея. Не знам дали си дава сметка проф. Спасов каква реакция предизвика сред различни социални кръгове неговото методично оповестяване на състоянието на премиера. От хората съм, които уважават институциите и онези, които ги представляват. В този смисъл, законно избраният премиер за мен е личност, която трябва да бъде възприемана като водеща личност и по нормален, интелигентен начин, да се хвали или отрича. С аргументи. Но да бъде славославян и възвеличаван, да бъде открояван над всички, които са "Ние", да бъде отделян във високата графа "Вие" - е, това си е пиар на правителствения доктор. Но този пиар записа и минус за самия г-н Борисов. Защото във време на стрес и безпаричие, на убийства и отвличане на деца, на хаос и мъгла хората започват да се ядосват на здравния бюлетин, отразяващ горна-долна граница на един човек, пък бил той и премиер.

И отново виц. Ако го премествам тук, във вестникарските редове, от неприкритото разказване по улици и домове, то е, защото е свързан със същата правителствена болница. И с една оценка за г-н Борисов.

Г-н Борисов лежи в Правителствената. Пристига г-н Цветанов. И е ужасен: премиерът с вързани ръце. Веднага иска обяснение от д-р Спасов. И ето какво чува (както съм чела, така го пиша):

- Изпоряза всичките ни ленти на електрокардиограмите, не останаха, бяхме принудени да го вържем, нали Ви казвам, лента не остане непрерязана.

Фолклорът не прощава. Щом е тръгнала приказката така свободно, всичко е ясно. Няма страх да се каже нещо. Страхът е победен от гнева. Няма шушукане. Има онази точност, родена от ситуацията. Има онази ирония, горчивата, пак истинна.

Народът, сиреч - ние - обвинява правителството и главното му действащо лице в бягство. Така си го и нарича. И вменява вината за безредието. Вие - онези, от които зависи да се управлява така, че да не се стига до безредие, обвиняват народа, може да цитираме един министър в оставка. Във всяко от обвиненията може да има истина.

Въпросът е друг. Не сме "ние" и "вие". България сме. Едно цяло, за което отново се заговори по света с пренебрежение, със зле прикриван присмех, категорично не ни искат във всякакви свободни зони, питат се какво търсим в Европейския съюз, пишат за нас скандално и безапелационно. Притиснати сме под обобщението "корумпирани" и нагли.

В същото време наши деца печелят награди в чужбина, наши учени имат открития, наши автори са превеждани в чужбина, наши музикални таланти не слизат от световните сцени. Кои сме ние? Ние - като народ, като цяло?

Няма ние и вие. Има България. Можем ли да я защитим като цяло, единни? Можем ли да смъкнем черното знаме на западнала държава, което развяват над главите ни? Не един човек да изгори заради всички.

Грамадата от камъни отдавна е символ за поругана чест. За изразена човешка позиция. Пак идва някъде оттам, от народното мислене. Ще можем ли да смъкнем тежестта на тези камъни?

Заради България.

В България от години има дискусия кое е по-добро като здравна и образователна реформа. Социалните системи, познати от времето на социализма, преживяват какви ли не идеи за реформиране и какви ли не опити да бъдат направени в по-голямата си част или изцяло частни. Болниците се превърнаха в последните години почти в търговски дружества, в които всички са подвластни на логиката, че ако нямаш пари, няма защо да се опитваш да влизаш в тях. Така огромен процент от българското население беше психологически подложено на натиска да се самоизключи от здравната система, ако не доброволно, то поне насилствено, когато отидеше до гишето за заплащане без необходимите пари. Или още по-лошо, когато му бъдат поискани на ръка парите, необходими дори за най-обикновена медицинска манипулация.

В същото време свети блестящият образ на "западните" здравни системи. Същият този Запад ги рекламира като най-доброто в обществено-частните отношения и едва ли не като единствено възможната алтернатива на провалилия се социализъм на изток от тях. Така, забравили напълно безплатното ни здравеопазване ние хукнахме към поредния измислен балон на "прекрасния стар Запад", който е силен най-вече в собственото си саморекламиране - на услуги, практики и лекарства. Дейност, която осигурява в джобовете на тамошните производители милиарди евро от всички световни посоки. Като пътеводни звезди са здравните практики от държави като Белгия, Швеция, Норвегия и т.н. Ако попиташ всеки живеещ в Белгия каква е здравноосигурителната им система, ще те залее със суперлативи. Общо взето, репликите започват от това, че всички имат осигуровки в няколкото частни здравни каси в страната. Държавните служители ги осигуряват, както у нас, чрез държавата. Затова да си чиновник и тук, в Белгия, е привилегия. Другите успяват да договорят да бъдат осигурявани от работодателя, но така или иначе здравеопазването в сърцето на Европейския съюз е задължително за всеки работещ. Сигурно има самоизключили се, но за тях не се споменава никога, защото тук законът е над всичко, а те по закон трябва да са осигурени в някоя от здравните каси.

Въпросните частни каси предлагат чудеса от услуги. Безработните се осигуряват от държавата и за тях има и държавна здравна каса, а достъпът до дейността им е практически наличен. Болниците и медицинските услуги се ползват практически от всички, без оглед на етническа принадлежност, дори временно пребиваващите се осигуряват по етапен ред в някое от многото здрави дружества. Точно под това хората в Белгия разбират либерализацията на пазара - това е конкуренцията между различни здравни каси в предлагането на услуги.

Кабинетите на т.нар. "женералисти", които по нашенски наричаме "лични лекари" или "джипита", са навсякъде и всеки може да отиде при тях при предварително уговорен час или да прибегне до услугите на болничната спешна помощ по местоживеене по избор. Но един факт обикновено се премълчава и той е, че за да влезеш в който и да е кабинет, се налага да се извадят парите на касата в болничното заведение или в лекарския кабинет, като минимумът е за преглед. А само той струва около 35 евро или около 70 лева на човек. Обикновено изследване на ехограф излиза на пациента, пак при предварително заплащане, около 50-70 евро на човек в болница или друга клиника. Амбулаторни изследвания като урина и т.н. придобиват размери от 35 евро нагоре, в зависимост от сложността на проблема. В калкулацията на услугата отделно перо са дори консумативите като пластмасова кофичка, спринцовка, които на практика излизат едва ли не центове, но калкулирани, стават около 20 евро отгоре върху сумата за преглед. Това е само част от най-ниските цени на здравните услуги.

За стоматология може да спомене, че една обикновена фотополимерна пломба /други не се поставят/ с основна работа на стоматолога по зъба струва между 50- 80 евро. Има, разбира се, държавни или общински клиники, където цените падат и под 50 евро за зъб, но там се чака повече, защото социално слабите хора винаги са мнозинство. Всеки един може да провери ценоразписите, които стават все по-високи, в зависимост от медицинската услуга, която се ползва, и здравното заведение.

Но тук на помощ идват няколкото частни здравни каси. Те са тези, които правят така, че картината на белгийското здравеопазване да бъде по-приятна. Тези каси възстановяват средно около 70-75% от почти всяка необходима услуга, при обслужването на деца процентът на реимбурсиране е понякога и по-висок. За безработните статутът е почти същият, с тази разлика, че държавата поема напълно техните плащания. Но при нормални обстоятелства пациентът заплаща за своя сметка остатъка над тези около 70 на сто.

Системата на здравното осигуряване в Белгия е като българската и е на база задължително осигуряване на цялото население. Наред с един държавен фонд съществуват около пет по-големи самоосигурителни фонда като дружества с идеална цел. Те са свързани с организации на религиозна или политическа основа. Медицинското обслужване е автономно, а здравните услуги се плащат директно в болницата или на лекаря. Пациентът свободно избира при кого измежду всички общопрактикуващи специалисти би отишъл, стига да има налични свободни часове. Понякога в Белгия за важни операции или за прегледи при добри специалисти се чака с месеци. Същото важи и за стоматолозите. Либерализирането на пазара, т.е. свободното предлагане на медицински услуги е причина в страната да има свръхпредлагане на здравни услуги, но от това не произтича намаляване на цената, защото тя е предварително регламентирана за всички.

Ролята на държавата се проявява в регулирането и отчасти финансирането на здравното осигуряване, като изпълнителите на здравни услуги разполагат с голяма самостоятелност. Има няколко министерства, които координират здравната политика, регулирането и контрола върху здравноосигурителната система. Правителството определя вноските за здравноосигурителните каси и минималния пакет здравни услуги. За тази година на среща на министерствата с представителите на здравни каси решиха 2-процентно постепенно увеличаване на цената на основен преглед при личен лекар.

Болничното обслужване се финансира пряко от здравноосигурителните каси въз основа на бюджетен проект, който се изработва с оглед на капацитета на леглата, дейностите от предходната година и други специфични характеристики. Извънболничното здравно обслужване се осъществява главно от общопрактикуващи лекари.

Делът на частния сектор в болничното обслужване е голям - около 60%. Има малък брой специализирани частни клиники. Около 5% от болниците са собственост на здравноосигурителните фондове. Останалите болници са държавни или с друг обществен статут. Въпреки това държавата субсидира всички здравни заведения. Разликата в предлаганите условия и услуги в различните видове болници, държавни и частни, е голяма както в битово отношение, така и в обслужването. Като справка може да се посочи, че таксата за ползване на телевизор и стационарен телефон в болнична стая е около 25 евро в частна болница. В държавните такава екстра не се предлага. Но за да получат подобно право за реимбурсиране на услугата, пациентите би трябвало допълнително здравно да се осигуряват предварително. Предоставянето на самостоятелна стая в частна болница е около 120 евро на ден, като сумата не се възстановява напълно. Всяка една екстра, която някой гражданин би искал да има като възможност за здравна услуга, подлежи на допълнително дофинансиране за лична сметка

Но по общи данни, за здравни осигуровки на основен пациентски пакет трябва да се плати до 37 на сто от работната заплата. Здравните каси поемат също така и осигуряването на старчески домове за възрастни хора. Един месец в подобно социално държавно заведение излиза на клиента средно около 1000 евро месечно. Това са пари, които хората тук пестят, защото по данни на националната статистика, изнесени наскоро по телевизия RTL, около 48 процента ползват под различна форма социален патронаж и трябва да се оправят напълно сами в края на живота си. Затова грижата за старините се приема като добра инвестиция. Дeцата тук рядко поемат пълната грижа за родителите си.

В частните старчески домове здравните такси са в пъти по-високи, а условията и храната по-качествени. Най-големите две частни здравни каси в Белгия, при които конкуренцията е истински жестока, са Здравната каса на социалистите и Здравната каса на католиците "Сент Мишел". И тъй като таксите за здравни услуги се определят с намесата на държавата, битката между тях е на тепиха на услугите, които те покриват и реимбурсират.

Може да се каже, че левият социален и християнския католически морал се сблъскват под формата на грижата за здравето в Белгия. Надпреварата за услуги, които се покриват от касите, е невероятна. За възрастните хора касите вече поемат както здравен и социален асистент, така и персонален подвижен като колие с паник-бутон, ако възрастният човек е в безпомощно състояние. Финансират се колцентрове, където се подават при спешност сигнали до "Спешна помощ" и т.н. За раждане средностатистически се заплаща между 2000 и 5000 евро, като здравните каси възстановяват до 70 на сто от сумата. Това включва престой до три дни и консултации преди и след раждането. Реимбурсирането става в зависимост от здравната осигуровка и включените в нея "екстри" под формата на годишни и месечни вноски от страна на самия потенциален пациент. Отново се подчертава, че неплатежоспособните са под опеката на държавата, която поема тези 30% разлика, но те не могат така свободно да избират своите клиники и болници, където да се лекуват, и практически получават достъпно, но не и най-добро обслужване.

И въпреки тези прекрасни условия и благини, когато някой от източните бивши социалистически държави се опита да обясни каква система сме имали, обикновено реакцията на добронамерените слушатели е бърза и отговорът е почти един и същ: всички са чували какво е било при "вашия" социализъм, но това не може да бъде постигнато дори тук, в Белгия. Защото нищо не е безплатно, това е мотото на всеки един капитализъм. Другото е най-вече в сферата на мечтите. Обикновено по-начетените поклащат мъдро глава и с въздишка заявяват, че всички от "добрия Запад" знаят колко много сме загубили в социално отношение. Но после с възторг започват да хвалят здравната система в Белгия, в която всичко е възможно.