Смисълът на живота Целта и смисълът
Изтегляне 146 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Божествената Любов
- 2. Измерения на смисъла: а) изпълнение волята на Бога
- Учение
| Смисълът на живота
1. Целта и смисълът: Едва ли има човек, който да не си е задавал въпроса за смисъла на своя живот. Дори и за онези, които съзнателно загърбват потребността да достигнат до задоволителен отговор, в определени моменти от земния им път проблясва искрата на смисъла. Дали я улавят или не, дали разгадават посланието ú или не – това зависи от изминатото разстояние по пътеката на духовното самоосъществяване. За пробудения човек целта на живота е съвършенството (ср. Мат. 5:48). А смисълът на съществуването е в непрекъснатото духовно-нравствено развитие и усъвършенстване. Златната нишка, свързваща целта и смисъла, е Божествената Любов. Само тази велика Любов е в състояние да внесе вътрешен смисъл в нашето човешко съществуване. Следователно смисълът на живота е във вечното развитие, чието основно съдържание е Божествената Любов, разкриваща вътрешния смисъл на съществуването и на съществуващото. Развитието е колосален, вселенски по мащаби, величествен процес, който крие своето начало в Божието битие и който се разтваря в безкрайността, т.е. няма край нито в дълбочина, нито в ширина. Както вече бе споменато в темата за Всемирното развитие, то е иманентна, неразделна част от самата Същност на Бога. Космическият живот не би имал смисъл без развитието. Смисълът на живота за разумните същества, от друга страна, може да бъде постигнат само по пътя на вътрешното пречистване. То изостря духовните сетива на човека и му помага да прозре смисъла – и за самия себе си, и за Цялото, от което е част. 2. Измерения на смисъла: а) изпълнение волята на Бога – да осмислиш живота си, означава да го посветиш изцяло на изпълнението на Божия план за самия теб, за земното човечество и за Космоса, великото Цяло; за целта е нужно да съединиш твоята индивидуална човешка воля с тази на Всевишния; в този случай твоята малка воля се отъждествява с Божията и придобива нейното могъщество и размах, нейната съзидателност и всеобхватност; б) Любов към Бога – тя се изразява в това, да познаем Бога в сърцето си, да Го възлюбим с цялото си същество и да следваме законите, които Той е вложил в Битието; да откриваме Божественото във всички Божии творения; чрез висшата форма на Любовта достигаме до вътрешно единение с Бога – ставаме едно с Него и с Неговата Любов; по този начин изпълняваме възможно най-достойно истинското предназначение на нашия земен живот; в) разбиране и прилагане на Божествената Любов – смисълът на живота и е в това, да обичаш и да бъдеш обичан; постигането му е свързано с приемане и отдаване на Божествена Любов; и още: да вършим всичко с любов – така, сякаш го вършим за Бога; да бъдем изпълнени с непрестанен стремеж за постигане на Божествената Любов; да разберем Любовта, да се проникнем от нея и да я проявяваме навсякъде и във всичко; живият и безсмъртен пример на проявена Божествена Любов е Личността и Делото на Христос; затова, за да навлезем в дълбините на смисъла на съществуването, трябва да пробудим Христовото начало у себе си; г) живот в съгласие с Живата Разумна Природа и с Разумните Същества, които участват в управлението на космическите процеси – Живата Разумна Природа е не просто естествената среда за човешкия и за Всемирния живот, тя е превъзходна учителка за онези, които са прозрели Божествената Мъдрост, заложена в нейното съграждане и функциониране; най-голяма доза от тази Мъдрост са поели Съществата, приключили с материалния етап от еволюцията на своя индивидуален дух; свързването с тях е елемент от духовното израстване на пробудения човек и от разкриването пред вътрешния му взор на космическия смисъл на съществуването; д) смисълът, освен всичко останало, се проявява извън човека и вътре в него: външен смисъл – материално смаляване (култивиране на търпение, кротост, смирение); вътрешен смисъл – духовно разширяване (разширяване на съзнанието, еволюционно израстване); вътрешният смисъл не може да бъде реализиран без участието на Божествената Любов, без прилагането ú като пропуск към целта на личното и съвкупното съществуване – съвършенството; е) натрупване на духовна сила – то се постига чрез постоянство, непреклонност и самоотверженост при следването на духовния Път; рано или късно, следвайки неотклонно Пътя, се разгръща целият Божествен потенциал на човешкото духовно естество; ж) хармонично съчетаване на Божествената Правда и Божествената Любов – истинската Любов не може да не бъде абсолютно справедлива, така както и съвършената Правда черпи неспирно енергия от Божията Любов, за да изпълни докрай задачата си във Вселената; з) постигане единството на живота, в чиято основа лежи също Любовта – като следствие от това достигаме до осъзнаване и осъществяване на братството между хората; в лицето на всеки човек да виждаме брат или сестра и на първо място душата му, Божественото начало у него; реализиране на единство с всички природни и надприродни царства; и) постигане на Божествената Истина – тя определя посоката на развитието (индивидуално, колективно и космическо); Една от главните задачи на човека с пробудена душа е хармоничното съчетаване на Божествената Любов и Божествената Истина. Не бихме могли да изкачим върха на Божествената Истина, ако не сме изпълнени с великата Любов; и не е възможно да се потопим изцяло в Божествената Любов, ако не сме пределно истинни. Божествената Истина ни дарява свобода (Йоан 8:32), която ни помага да осмислим живота си.
Щом разберем Бога като Любов, а себе си – като проява на Любовта, постигаме смисъла на съществуването. о) придобиване на разумно сърце – хармонично единение на мислите и чувствата у човека; разумното сърце е съчетание от светъл ум и благородни чувства; то предполага наличието едновременно на висок интелект и сърдечна топлота и широта; разумното сърце е водеща характеристика на онези извисени в духовно отношение хора, които се явяват строители на Новата Култура на VІ раса; п) благодарност – да благодарим за всичко, защото всяка житейска опитност е предпоставка за духовното ни израстване; нека бъдем доволни на това, което имаме днес, защото именно то ни е нужно в този момент; нека благодарим и за радостите, и за страданията, понеже всички те крият в недрата си важни житейски уроци; р) отстраняване на лошите качества у човека и култивиране на добродетели – по този път ние постепенно се доближаваме до Бога, т.е. до Божественото у нас самите; най-ефективният метод за премахване на недостатъците и слабостите е чрез заличаване на условията, които прекъсват връзката ни с Божествения свят; с) „тесният път” (в лексиката на Христос) – отправяне на свободния избор на човека единствено към сферата на Божественото; тесният път съвсем логично стеснява кръга на възможните човешки избори, докато те изкристализират и бъдат сведени единствено до висшите измерения на Духа; т) свещена идея, за която да живеем – трябва да я открием в душата си и да я следваме безусловно и неуморно; идеята изисква външна реализация (усъвършенстване на материалната действителност); у) самопожертване – съзнателна жертва в името на Доброто, на осъществяването на Божия план за света или за конкретно творение; самопожертването е висша форма на служение на Бога; ф) сливане с Божията светлина – придобиване на аура с Божествено оцветяване (златиста – като тази, с която рисуват светците по иконите; или диамантено бяла – като на Христос); сливането със светлината, която излиза от Бога, е свидетелство за постигнато съвършенство; х) всеки ден да извършваме поне по едно (малко) добро – разбира се, това не бива да става по задължение, а като осъществяване на дълбоко вкоренен вътрешен импулс; от гледна точка на законите, които властват в духовния свят, мотивацията е по-значима от резултатите на нашите действия; ц) човек да опита плодовете от своето духовно израстване – вътрешния мир (ненарушим при всички обстоятелства), неповторимото усещане за сливане с Божественото; тези плодове не са от материален характер – те не могат да заситят тялото, но пречистват и извисяват душата; ч) избор и следване на един висок идеал – за разлика от посочената в подточка т) свещена идея високият идеал изисква вътрешна реализация (индивидуално духовно-нравствено усъвършенстване); следването на висок идеал е присъщо на напредналите по духовния Път – окултните ученици и техните Учители; ш) учение – придобиване на знания; разбиране, осмисляне и усвояване на уроците на живота; следене, откриване и разгадаване на „знаците на съдбата” – изисква постоянна будност, прецизно самонаблюдение и самоконтрол; усвояване езика на Живата Разумна Природа; онзи, който иска да осмисли живота си, трябва да се учи – не само от книгите и мъдрите хора, а буквално от всичко; щ) разумно използване на придобитите знания (приложение), както и на целия физически, умствен, нравствен и духовен потенциал на човека; приложеното знание в най-висока степен осмисля живота, тъй като предоставя живо доказателство за стойността на наученото в Школата на земното битие; ъ) смисълът не е във видимото, а в невидимото – не във формата, а в нейното съдържание и Божествен потенциал; Учителят Беинса Дуно свързва формата с материалния свят, съдържанието – с духовния, и смисъла – с Божествения свят; вътрешната реалност, която прониква всичко съществуващо, е израз на великия Смисъл, към който се стремим; ь) изучаване, разбиране, осмисляне и разумно, конструктивно прилагане на законите, които Бог е вложил в Космоса; едни от най-важните измежду тях са законът на Цялото и законът на частите (включително отношението между Твореца и творението); ю) усъвършенстване на смъртните тела на човека: 1) създаване на здраво, добре организирано физическо тяло, което да се превърне в съвършен инструмент на духовното начало у човека; 2) подобряване състоянието на астралното тяло, издигане и извисяване на чувствата и желанията така, че да бъдат уравновесени силите на сърцето (което е център на живота и жизнеността); 3) усъвършенстване на умственото тяло – създаване на здрав и отлично организиран мозък, който да възприема само мисли, необходими за храна на духа.
3. Мястото на смисъла: От гледна точка на структурата на Вселената смисълът на живота е съсредоточен в нейната висша област – Божествения свят. Проявлението на висшия Смисъл в по-низшите от субстанциално гледище сфери (полета, светове) е само подготовка за неговото пълно постигане във владенията на Божия Дух. Смисълът на престоя в материалния свят е концентриран в две главни направления:
Равнището на съзнание на ниско еволюлиралия човек е твърде далеч от осъзнаването на истинския смисъл на живота. Средно развитият духовно човек започва да прозира отделни късчета и проблясъци от великия смисъл. Пробудената душа на окултния ученик си изгражда определена, макар и частична, представа за смисъла. Пълното му постигане е достъпно обаче едва и единствено за равнището на Божественото съзнание. 4. Обобщение: Постигането на смисъла на живота не е нито бърз, нито лесен процес. То изисква пълна мобилизация на всички физически, умствени, нравствени и духовни сили на устремения към съвършенството, прогледнал за духовното човек. Предназначението на всяка духовна Школа, създадена от автентичен Учител на Всемирното Бяло братство, е именно разкриване на вътрешния смисъл на живота. Главният инструмент на човека при овладяване на смисъла е интуицията – вътрешният глас на Бога у човека. Има два вълшебни ключа, които разтварят широко портите към царството на смисъла на живота:
В заключение – къде все пак да търсим смисъла на живота? – Само в Любовта, тоест в Бога. Казано с други думи – в Бога на Любовта или в Божествената Любов. Каталог: Lection-Zlatev Lection-Zlatev -> Методи за развитие на ума За да навлезем успешно в темата, е нужно да направим кратък преглед на структурата на човека Lection-Zlatev -> Свобода или предопределение? Свобода Lection-Zlatev -> Учителят Беинса Дуно за мира „Мирът говори за присъствието на Духа!” Lection-Zlatev -> Мисията на Учителя Беинса Дуно Lection-Zlatev -> Проблемът 2012 година – край на света или ново начало? Lection-Zlatev -> Въпроси и отговори за съвременната младеж Ние, хората от така наречената „средна възраст” Изтегляне 146 Kb. Сподели с приятели:
|