Смъртта великото приключение Тибетеца чрез Алис Бейли

(3) Другият страх, който подтиква част от човечеството да разглежда смъртта като бедствие, произтича от внушени­ята на теологичната религия (в частност на протестантските фундаменталисти и Римо-Католическата църква), която заплашва вярващите с призрака на ада и с налагането на наказания, често значително надхвърлящи по размер земните прег­решения, както и с ужасите, изпратени от разгневения Бог. На доверчивите маси се втълпява, че трябва да се примирят, защото няма спасение от тези наказания, освен чрез изкупление на чужда вина. Както обаче ви е добре известно, няма никакъв разсърден Бог, нито ад, нито изкупление на чужда ви­на. Има само едно велико начало на любов, което оживотворява цялата вселена; има Присъствие на Христос, което доказва на човечеството наличието на душата, и това, че ние сме спасени от живота на душата, а единственият ад - това е самата земя, на която се учим да постигаме своето спасение, подтиквани към любовта и светлината от примера на Хрис­та и от вътрешната потребност на собствените си души. Учението за ада всъщност е отзвук от онова садистко извра­щение, на което е било подложено мисленето на Християнската църква в Средновековието, и от погрешното старозаветно учение на Йехова, племенния бог на юдеите. Йехова не е онзи Бог, не е планетарният Логос, не е Вечното Сърце на Любовта, което Христос разкри пред нас. Когато тези погрешни идеи отмрат, призракът на ада ще се откъсне от човешкото съзнание и ще бъде заместен от разбирането [14] на закона, според който всеки заработва във физически план соб­ственото си спасение чрез поправяне на злото, извършено от него самия в течение на земните му животи; така в крайна сметка човек успява да „изкупи дълга на старите си грешки". Тук нямам намерение да изпадам в теологични дискусии. Искам само да подчертая, че сегашният страх от смъртта трябва да отстъпи място на разумното разбиране на реал­ността и на признаването концепцията за непрекъснатостта, която премахва безпокойството и прави по-релефна идея­та за един живот и една съзнателна Същност, която се проявява чрез различни физически тела. (17-393/4)

(4) В настъпващото столетие смъртта и Волята неизбежно ще придобият нов смисъл за човечеството и много от ста­рите идеи ще отмрат. За обикновения мислещ човек смъртта е момент на катастрофална криза. Тя е прекратяването и приключването на всичко, което е било обичано, всичко, което е познато и желано. Тя е навлизане с трясък в непознатото, в несигурното и внезапно завършване на всички планове и проекти. Независимо колко голяма и искрена може да е вярата в духовните ценности; независимо колко ясно може да разсъждава умът относно безсмъртието; независимо колко убедителни може да бъдат доказателствата за запазването и за вечност­та, все пак остава съмнение, съзнаване на възможността за

абсолютен край и отричане и приключване на всякаква дей­ност, на всички реакции на сърцето, на всички мисли, емоции, желания, аспирации и намерения, които са съсредоточени около централното ядро на човешкото същество. Копнежът и решителността да се продължи и усещането за приемственост все още са основани, дори и за най-непоколебимия вярващ, на вероят­ността, на една нестабилна основа, на показанията на другите, които всъщност никога на са се завърнали, за да разкажат ис­тината. Акцентът в този случай се поставя върху централ­ния “АЗ", или върху целостта на Божеството. (18-101/2)

(5) Инстинктът за самосъхранение се корени във вродения страх от смъртта; благодарение на него расата е намерила пътя до днешното си дълголетие и издръжливост. Науките, които се занимават със запазването на живота, съвременно­то медицинско знание и постигнатите блага на цивилизацията - всички те са се развили като следствие от този страх. Всичко е насочено към запазването на индивида и продължаване на неговото съществуване. Човечеството се е запазило ка­то раса и като природно царство благодарение на този страх, на тази инстинктивна реакция на човешката единица за само­съхранение. (4-626)

(6) [15] Бих искал да усвоите изложеното дотук учение, преди да преминем към конкретни тълкувания или към нов материал. Внимателно изучете казаното, така че темата за смъртта уверено и съзнателно да се вкорени във вашите умо­ве; опитайте се да усвоите новата гледна точка и да познае­те закона, целта и красотата в намеренията на това, което досега е предизвиквало у вас всепотискащ страх.

По-късно ще се постарая да обрисувам процеса на смъртта от гледната точка на пристъпилата към акта на възвръщане­то душа. Това може да се стори някому твърде умозрително или хипотетично; във всеки случай сред вас ще има хора, които ще съумеят да потвърдят истинността на това твърдение. Вън от всяко съмнение е, братко мой, че то ще бъде нещо по-здраво и благотворно, по-полезно и красиво в сравнение с потискащата тъма, безнадеждност, тъжните мисли и отчаянието, които днес витаят над всяко смъртно ложе. (17-436/7)
Част III

Защо не приветствате прехода? Учете се да се радвате на опита, който е дар на мъдрата старост и очаквайте пред­стоящото ви Велико Приключение. Добре знаете, от момен­тите си на най-висше прозрение, че Прехода означава осъзнаване без каквито и да било ограничения на физически план. (6-696)

(1) [17] ПРИЧИНИТЕ, поради които ученикът трябва по­не да се стреми да не се отпуска прекалено и да напредва, независимо от умората (умората на годините), независимо от нарастващото „скрибуцане" на човешкия апарат и неизбежната рутина, произтичаща от непрестанното служене и контакта с останалите, са следните:

1. Той трябва да се стреми да пренесе със себе си ритъма на служене и плодотворен живот когато, свободен от физическо тяло, се окаже от другата страна на завесата. Не трябва да има никакво прекъсване на това служене.

2. Той трябва да се постарае, доколкото това е по силите му, да запази непрекъснатостта на съзнанието си на работещ ученик и да не допуска появата на разрив между настоящата си точка на напрежение и точката на напрежение, която ще настъпи след преживяването на опита на смъртта.

3. Той трябва да се стреми да завърши епизода на този жизнен опит по начин, по който да стане ясно, че е член на Ашрам; той не бива да допуска прекъсване на установените отношения и прекратяване на потока на ашрамния живот, протичащ през него към света на хората. Такава активност, като се има предвид естественото и закономерно увреждане на физическия проводник, съпътстващо процеса на стареене, е трудна задача, която изисква определена концентрация на уси­лията и съответно води до нарастване на напрежението, в което ученикът винаги живее...

Учениците от моя Ашрам имат двойната отговорност да поддържат устойчиво запазване на осъзнаването, ако мога така да се изразя. Тази устойчивост в никакъв случай не трябва да намалява с възрастта и не трябва да се допуска изчезване­то й при прехода по време на смъртта. Учителят на Ашрама работи именно чрез непрекъснатото съзнателно мислене на сплотената група от ученици. Основно значение има не толкова активното външно служене на групата ученици (макар че то неизбежно има жизнено важна цел), колкото съгласуваната, интегрирана групова мисъл, която притежава толкова голямо могъщество в променянето на човешкото съзнание.

Специфичният проблем на настоящата световна криза и огромната реорганизация [18] на човешкото съзнание, които съпътстват зараждането на новата култура, цивилизация и световна религия, ми дават основание да представя на члено­вете на моя Ашрам (и на свързаните с него групи, като ваша­та) възможността да запазят цялостно и незасегнато от никакви поражения своето „състояние на ума" в оставащите години на този живот, в резултат на процеса на разпадане, и в свободата на другата страна на завесата. Такова запазване на целостта на съзнанието е нелека задача, която изисква разби­ране и най-внимателно обмислени усилия. (6-502/4)

(2) Когато бъде разбрана природата на истинското Служе­не, ще бъде открито, че в един от своите аспекти тази божествена енергия се проявява като разрушаващ фактор, кой­то разгражда формите с цел освобождение. Смъртта и служенето са два аспекта от Принципа на Освобождението. На различните нива служенето спасява, освобождава и пуска на воля заточеното съзнание; същото прави и смъртта. (4-537)

(3) Сигурно вече ви прави впечатление, че тук аз разглеждам темата за смъртта, настъпила само в резултат на бо­лест или старост, без да засягам смъртния изход, причинен от война, нещастен случай, убийство или самоубийство. Тези и други подобни причини за смъртта се подчиняват на съвсем различен управляващ процес и могат да бъдат независими от кармата на човека, или от неговата индивидуална съдба. Така например, в случаите на война загиват огромен брой хора. Това не е пряко свързано със Закона за Причината и Следствието като фактор за развитието на индивидуалната душа. Тук не става дума за акт на възвръщане, планиран от конкретната душа, която отработва своята индивидуална съдба. Смъртта като резултат от разрушителните процеси на войната е обус­ловена от ръководни и циклични намерения на планетарния Логос, който действа чрез Съвета на Шамбала. Съществата, които ръководят оттам световните процеси, знаят, че е настъпило времето, когато отношенията между планетното зло и Силите на Светлината (или на Бога) са достигнали до точката на т. нар. „взривен антагонизъм". Те трябва свобод­но да се сблъскат и решат, за да може божествената цел да се реализира без изкуствени препятствия. Затова взривът бива позволен, още повече, че винаги присъства контролиращ фак­тор, който рядко се осъзнава от хората. Съществата, които прокарват Божията воля, по никакъв начин не се отъждествяват с живота на формата, което им позволява справедливо да оценяват нейната относителна важност; разрушаването на формата за Тях не е смърт, както ние я [19] разбираме, а е изключително и само процес на освобождаване. Единствено ограниченото разбиране на тези, които се отъждествяват с формата, подхранва толкова устойчиво страха от смъртта. Цикълът, в който сега живеем, е свидетел на най-колосалното разрушаване на човешки форми в цялата история на планета­та. Това обаче не означава разрушаване на човешки същества. Иска ми се да си отбележите това твърдение. Благодарение на масовото разрушение, човечеството много бързо достигна до по-спокойно отношение към смъртта. Това засега не е стана­ло очевидно, но не след дълго новото отношение ще се прояви и страхът от смъртта ще започне да залязва. Това ще се дължи до голяма степен и на повишената чувствителност на човешкия апарат за отклик, което ще доведе до обрат, или до преориента­ция на човешкото съзнание с непредсказуеми последствия.

В основата на всички войни лежи тенденцията към обосо­беност. Този фундаментален индивидуализъм, или склонност към изолационизъм, предизвиква вторичните причини за война­та: алчността, водеща към икономическа катастрофа; нена­вистта, предизвикваща национални и международни напрежения; жестокостта, водеща до болка и смърт. Виждаме колко дълбоко са зарити корените на смъртта; именно разрушаване­то на цикъла на индивидуалната обособеност във физическия план е онова, което ние обикновено наричаме смърт - поглед­ната от тази гледна точка, смъртта се очертава като про­цес на единение. Ако можехте да прозрете малко по-дълбоко в същността на нещата, вие бихте разбрали, че смъртта освобождава и води индивидуализирания живот към по-широко и свободно съществуване, и в крайна сметка - когато процесът на смъртта обхване всичките три проводника в трите свята -към универсален живот. Това е точката на неизразимото блаженство. (17-431/3)

(4) Що се отнася до увеличаването продължителността на живота през миналия, богат на научни постижения век, бих искал да подчертая, че истинските техники и възможности за организирано действие на душата винаги са били пародирани и неправилно демонстрирани на физически план от тогавашната наука, чиято цел е била правилна, но която (от гледна точка на утвърждаващата се бъдеща дейност на душата) е само символ на външната страна на живота. Продължителността на живота ще се удължава или скъсява по желание на душите, които съзнателно служат и използват механизма на тялото като инструмент за съдействие на Плана. В наши дни често се съхраняват животи - както в старостта, така и в ранно­то детство - които спокойно биха могли да бъдат освободени от форма. Те не служат за никаква полезна цел и причиняват само болка и страдание на формите, които природата (ако се слушаше волята Й) би престанала да използва и би [20] заличи­ла. Обърнете внимание на тази дума. В резултат на преувели­чената от нас ценност на живота във форма и на всеобщия страх от смъртта - този велик преход, с който всички ние сме длъжни да се срещнем - и като следствие от нашето неверие в безсмъртието и голямата ни привързаност към фор­мата, ние спираме естествените процеси и задържаме живо­та, който се бори за освобождаване, бидейки прикован към тяло, което вече е непригодно за целите на душата. Не ме разбирайте погрешно, не ратувам за учредяване на награди за самоубийство. Аз просто твърдя, при това обосновано, че За­конът на Кармата често се пренебрегва, когато целостта на формите изкуствено се съхранява, вместо те да бъдат оста­вени на разрушението, след като вече не служат на никаква полезна цел. В много случаи това запазване се осигурява от род­нинската група, а не от самия субект, който често е безсъзнате­лен инвалид, старец, чиито апарат за отклик е загубил качества­та си, или пък е дете с малформации. Това са няколко конкретни примери за заобикаляне Закона на Кармата. (17-350/1)
Част IV

Болестта и смъртта са състояния, присъщи на самата субстанция; докато човек се отъждествява с формата, той ще бъде подчинен на Закона за Разтварянето. Това е фундамента­лен, естествен закон, който управлява живота на формите във всички царства на природата. (17-501)

(1) [23] ОСВОБОЖДАВАНЕТО на душата чрез болест или смърт не трябва да се приема задължително като нещастие. Новото и по-добро отношение към явлението смърт е необхо­димо, възможно и предстоящо. Тук нямам за цел да навлизам в детайли; искам само да ви подскажа една нова гледна точка по отношение на болестта и смъртта. (17-350)

(2) Второ, болестта понякога е част от процеса на отде­ляне на душата от нейното обиталище. Това ние наричаме смърт и тя може да настъпи бързо и неочаквано, ако душата внезапно напусне тялото. Смъртта обаче може да се проточи и душата в течение на месеци или години бавно и постепенно да напуска тялото, докато то незабележимо се стопява и отмира. (17-41)

(3) Болестта може да е бавен и постепенен процес на те­лесно умиране и оттук - на духовно освобождение. В този случай изцелението е невъзможно, макар че трябва да бъдат взети мерки за облекчаване на състоянието. Продължителността на живота може да се увеличи, но за излекуване не може да се говори. Това е неразбираемо за обикновения интелектуален лечител. Смъртта се разглежда като катастрофа, а всъщност тя е своеобразен благодетел.

Болестта може да бъде внезапен и окончателен призив на душата към тялото, което трябва да я освободи за друго служене.

За спасяването на живота трябва да се направи всичко необходимо от гледна точка на съвременната медицинска наука, както и от многобройните гранични с тях области на знание. Много може да се направи и чрез методите на менталното и духовно лечителство, подкрепено от психологията. Ще дойде ден, когато ще съществува сътрудничество между различ­ните отрасли на знанието и синтез на техните усилия. (17-42)

(4) За повърхностния наблюдател може да изглежда, че много от болестите и причините за смъртта се обясняват главно с условията на заобикалящата среда, за които той въобще не е отговорен. Те варират от чисто външните случайности до наследствената предразположеност и могат да се сведат до:

1. [24] Нещастни случаи, които могат да са резултат от лична небрежност, групови събития, лекомислие на други хора, сбивания, работнически стачки, войни, нападения на животни и змии, случайни натравяния и много други причини.

2. Инфекции, които поразяват човека в резултат на вън­шни фактори, а не като следствие от конкретното състоя­ние на кръвта. В тази група влизат различните инфекциозни и заразни болести, както и епидемиите. Те могат да поразят човека при изпълнение на служебния му дълг, при неговите всекидневни социални контакти или вследствие на широко раз­пространени заболявания сред околните.

3. Болести, обусловени от лошото хранене, особено в дет­ството. Недохранването предразполага тялото към болести, понижава съпротивляемостта и жизнеспособността му и подрива „защитните му сили", като води до преждевременна смърт.

4. Наследственост. Има различни видове наследствени сла­бости, които предразполагат индивида към определени болес­ти и в крайна сметка водят до смърт, както и такива, които неотклонно убиват желанието му за живот. Освен това, има и такива наследствени тенденции, които предизвикват опасни наклонности и формират нежелателни навици в морално отно­шение; те разграждат волята на индивида и така го лишават от способността му да се бори с вродената предразположеност. Той пасивно й се отдава и се разплаща за това с цената на редица болести или смърт. (17-18/9)

(5) Искам да ви разясня още няколко неща, които вие на свой ред ще обясните на вашите пациенти:

1. Изцелението не е гарантирано. Пациентите трябва да разберат, че удължаването живота на физическото тяло не е върховна цел, освен може би в случаите, когато служенето допринася реална полза, ако остават неизпълнени задължения или ако на душата предстои да усвоява още уроци. Телесното проявление обаче по принцип не е върхът на съществуването; реалното благо е в свободата от ограниченията на тялото. Пациентите трябва да се научат да разпознават и да приемат Закона на кармата.

2. Страхът е излишен. Една от първостепенните задачи на лекуващия посредник е да помогне на пациента да си изработи щастлив, здрав, оптимистичен поглед към бъдещето - незави­симо от това, какво конкретно му носи то. (17-387)

(6) [25] Дълг на лечителя е да бъде ефективен, защото какъвто е той самият, такова ще е и неговото въздействие върху пациента. Ако целителят работи магнетично и излъчва към пациента силата на своята душа, самият пациент по-лесно ще достигне до желаната цел, която може да бъде или пълното оздравяване, или достигането на такова състояние на ума, при което човек може да живее спокойно със своя недъг, т. е. да надрасне кармичните ограничения на тялото. От друга страна, пациентът може да получи възможността за пълно освобождение от тялото като му се позволи леко и радостно да премине през вратата на смъртта и така да постигне истинското си спасение. (17-8)

(7) Немалко култови и лечителски школи твърдят, че най-важното е физическият носител да бъде избавен от болестта и смъртта, но понякога (или дори често) е желателно да се даде възможност на болестта да свърши своята работа и да се позволи на смъртта да освободи душата от нейния телесен затвор. За всички въплътени същества неизбежно идва мо­мент, когато душата изисква да бъде освободена от тялото и от живота във форма; природата има своите мъдри начини да постига това. Болестта и смъртта трябва да бъдат призна­ти като освобождаващи фактори, при условие че настъпват в резултат на правилния избор на време, направен от душата. Трябва да разберете, че физическата форма е съвкупност от атоми, които образуват различните органи, и като резултат - едно общо тяло, скрепено от волята на душата. Оттеглете тази воля към нейния собствен свят, или както гласи окултният израз: „Нека очите на душата се обърнат на другата страна" и в този цикъл вие неизбежно ще бъдете победени от болестта и смъртта. Това не е заблуда на ума или неспособност да се осъзнае божествеността, нито отстъпление пред злото. Това на практика е разлагане на веществената форма на със­тавните й части и отделяне на основната й същност. Болест­та по принцип е аспект на смъртта. Това е процесът, чрез който материалната природа (субстанциалната форма) се готви да се разедини с душата. (17-111)

(8) Никой, чиято карма е показала, че времето му е дошло, не е могъл да се задържи пред „вратите на смъртта"; негови­ят жизнен цикъл на физически план неизбежно завършва, освен ако той не е служител в Ашрам или ученик от определен ранг, чиято работа и присъствие на Земята все още са необходими за довършване на някаква специална, предопределена му задача. В такъв случай Учителя от Ашрама може да прибави от Сво­ето знание и енергия към това на лечителя или на пациента, така че за известно време [26] да отсрочи смъртта. На подоб­на помощ обаче нито лекуващият, нито лекуваният трябва да разчитат, тъй като те не познават добре всички обстоятел­ства. (17-704)

(9) Когато смъртта е неизбежна и „знаците на смъртта" са безспорни както за лечителя, така и за медика, целителят не трябва да прекратява своята работа. Продължавайки я, той може да задълбочи болестта, като именно с това ще помогне на пациента да ускори процеса на умиране. Старата пословица „докато има живот, има и надежда" невинаги е ва­лидна. Животът може да бъде продължен и често се продължава дори след като волята на душата е насочена към оттегляне на душевния живот; атомичният живот на лунните повелители може изкуствено да бъде подхранван дълго време за голямо огорчение на духовния човек, който съзнава процеса и намерение­то на своята душа. Живо на практика остава само физическото тяло, но истинският човек вече не се интересува от него.

Неизбежно настъпва момент, както например при злокачествена болест, когато лекарят знае, че това е просто въп­рос на време, а и духовният лечител може да се научи да раз­познава същите знаци. Тогава вместо сегашното мълчание от страна на лечителя и на медика относно съдбата на пациента, оставащото време ще бъде използвано (ако състоянието на болния позволява това) за необходимата подготовка към едно „благотворно и щастливо оттегляне" на душата: семейство­то и приятелите на пациента също ще вземат участие в тази подготовка. На ранните етапи от Новата Световна Религия ще бъде поощрявано именно такова отношение към смъртта. Ще се преподава съвършено ново разбиране за физическата кончина с акцент върху съзнателното оттегляне, а погребалното или по-точно - кремационното обслужване, ще бъде радостно събитие, защото ударението ще пада върху освобождението и завръщането. (17-652/3)

(10) Ако трябва да формулирам основната задача на всички лечителски групи, такива, каквито Йерархията би искала да ги види в бъдеще, аз бих казал - да се подготви човешкото съзна­ние за разбиране на възстановителния аспект на смъртта, което ще придаде на този традиционно ужасяващ враг на човешкия род едно ново и по-оптимистично значение. Ако след­вате тази посока на мислене, ще откриете, че темата за смъртта постоянно ще се повтаря - в резултат на това у вас ще се появи ново отношение към умирането - едно спокойно очакване пред лицето на това неизбежно и много познато съ­битие. Лечителските групи трябва да са готови да работят с това главно [27] състояние на всяко съществуване, като ос­новна част от тяхната работа ще бъде разясняването на принципите на смъртта. Казват ни, че душата трябва да се върне при Този, който я е дал. До днес това беше насилствено завръщане, пораждащо стремеж у мъжете и жените на всяка цена да излекуват физическото си тяло, доколкото те преуве­личаваха неговата ценност и разглеждаха продължителността на земното съществуване като най-важен фактор в своя жи­вот. През следващия цикъл тези погрешни нагласи ще трябва да се променят; смъртта ще стане нормален и разбираем про­цес - толкова нормален, колкото и процесът на раждане, но предизвикващ по-малко болка и страх. Това мое указание е своеобразно пророчество и трябва да се отбележи като такова. (17-389/90)
Част V

Както има техники за живеене, така има и техника на умиране... (4-302)

(1) [29] Сега се наблюдава голямо различие между научния метод, който помага на хората при въплъщение, и напълно слепия, често плашещ и безспорно невеж метод на тяхното изпращане извън въплъщение. Моят стремеж сега е насочен към това да представя на Запада едно по-ново и по-научно отношение към процеса на смъртта. Това, което трябва да кажа, по никакъв начин не омаловажава съвременната медицинска наука с нейните умения и средства.