Смъртта великото приключение Тибетеца чрез Алис Бейли

(11) В човешкото семейство смъртта настъпва, когато душата оттегли своите нишки на съзнанието и на живота; този процес се осъществява изцяло в трите свята. Както ви е известно, местообитанието на душата се намира на висши­те нива на менталния план. Що се отнася до вече споменати­те форми на проява - цикли, цивилизации, култури, раси, приро­дни царства и т. н. - тяхното разрушаване се предизвиква от значително по-висши източници, отколкото са трите свята, в които те се проявяват. Това разрушаване става под ръково­дството на Шамбала, която извиква волята на Йерархията, на определен ашрам или на някои член от Йерархията, за да предизвика предопределен резултат в трите свята, в съот­ветствие с целта на Бога. Може да се каже (с точност в определени езотерични граници), че разрушаването, което се осъществява съгласно четвъртото слово на Правило XIV, е раз­рушаване на някакъв аспект на плана, който е функционирал в трите свята, в съответствие с божествената цел и намерение. Това разрушаване е външно и не толкова окончателно, колкото е смъртта на човека на физически план и по същество този процес не се осъществява толкова бързо, както обик­новено се смята. Физическата [61] форма може да умре и да изчезне, но настъпва вътрешен процес на умиране на фините тела и процесът на смъртта не е завършен, докато не се разпаднат астралното и менталното тяло и човек не се окаже свободен в своето причинно или душевно тяло. По същия начин, в много по-голям мащаб, стоят нещата и със смъртта или разрушаването на стадиите на божествения План, разработен от Йерархията съгласно божествената Цел. Налице е застъпване на процеса на изграждане с процеса на разрушаване. Умиращите цивилизации присъстват с последните си форми и в същото време възникват нови цивилизации; застъпвайки се един с друг, циклите идват и си отиват; същото се отнася за появата и изчезването на лъчите и расите. Смъртта, в край­на сметка и от гледна точка на средното човешко същество, е просто изчезване от физически план - планът на проявите. (18-308/9)
Част Х

Когато човечеството започне да осъзнава своята душа..., смъртта ще се разглежда като „управляем” процес, протичащ в пълно съзнание и с разбиране на цикличната цел. (17-435/6)

(1) [63] Разглеждайки темата за смъртта в „Трактат за бялата магия", аз обърнах внимание предимно на физическите процеси на умиране от гледна точка на страничния свидетел или наблюдател и се опитах да покажа какъв трябва да бъде неговият подход. Тук искам да представя една по-различна кар­тина, главно от гледна точка на отиващата си душа. Ако допускам повторения на вече известни факти, то е защото има някои основни постулати, които смятам за необходимо да припомня. Отново ще ги изброя накратко - приемете ги за основополагащи и фактически:

1. Времето за напускане на въплътената душа е приближило. Душата в миналото е:

а) усвоила физическо тяло с определена конструкция съоб­разно изискванията и възрастта на душата;

б) енергизирала е това физическо тяло (чрез етерното тя­ло), като го е подтикнала към жизнена активност, предвидена за определен и необходим за душата срок на физическо същест­вуване.

2. Два основни енергийни потока постъпват във физическото тяло, като определят неговата активност, качество и тип на изява, плюс въздействието, което то оказва върху сво­ето обкръжение:

а) Поток на динамичния живот. Той се събира в сърцето. Този поток на динамична енергия навлиза в тялото през глава­та и се спуска към сърцето, където се концентрира в течение на жизнения цикъл. По-малкият поток вселенска енергия, или прана, различаващ се от индивидуалната жизнена сила, влиза в тялото през далака. После се издига към сърцето, като се слива с по-големия и по-важен поток на живота. Потокът на живота енергизира физическото тяло и го поддържа в интегрирано състояние, а потокът от пранична енергия витализира индивидуалните атоми и клетки, от които се състои тялото.

б) Поток на индивидуалното съзнание. Той се събира в глава­та и е аспект на душата, като представя типа съзнание, кой­то на свой ред служи като показател за достигнатата точка [64] на еволюция. Този енергиен поток също функционира в синхрон с потока на личностната сила, която се характеризира от желанието (емоционалната, или астрална чувствител­ност) и навлиза във физическото тяло през центъра на слънче­вия сплит. Той свързва човека с целия астрален план и по този начин - със света на илюзиите. При неразвитите и средноразвитите хора истински действащият фокус на съзнание е слън­чевият сплит; енергията се регистрира от фокусната точка на съзнание в главата без всякакво осмисляне. Именно по тази причина (по време на смъртта) душата напуска тялото през слънчевия сплит, а не през главата. При развития човек, инди­вид от ментален тип, кандидат, ученик или посветен, нишката на съзнание напуска тялото през главата.

3. Груповата душа на всички форми от животинското цар­ство - съгласно Закона за Притеглянето - извежда жизнения принцип от която и да е конкретна физическа форма през слънчевия сплит, който играе ролята на мозък за средното животно. Високоразвитите и опитомените животни започ­ват в по-голяма или по-малка степен да използват мозъка си, но жизненият принцип и чувстващият аспект, или животин­ското съзнание, все пак се оттеглят през слънчевия сплит. Така на всички етапи от еволюционния процес имаме някои интересни триъгълници на енергия:

а) При животните, при малко превъзхождащите ги човешки същества, при слабоумните и при хората, които са се роди­ли без фиксирана точка на индивидуално съзнание, важи следна­та троичност: групова душа - слънчев сплит - далак, или праничен център.

б) При нискоразвитите, но все пак индивидуализирани човешки същества и при лицата от среден емоционален тип трябвВа да се отбележи друга троичност: душа - теменен център -слънчев сплит.

в) При високоразвитите хора и при тези, които вървят по Пътя на Ученичеството, по време на смъртта действа след­ният триъгълник: душа - [65] теменен център - център аджна. Във връзка с тези троичности съществува двойна взаимо­зависимост на жизнения принцип:

а) със сърцето, където е фокусиран животът на душата във форма;

б) с далака, през който непрекъснато и ритмично премина­ва универсалната жизнена същност, или праната.

Несъмнено, цялата тази тема е от най-неразбираемите за тези, които се намират на чисто човешко равнище; за тях тя все още е недоказуема. Възприемането обаче, дори като хипо­теза, на трите приведени по-горе положения ще съдейства за просветлението на вашите умове по отношение на разглежданата тема за възвръщането.

4. Следващото положение не се нуждае от доказателство, доколкото е общоприето. Това е фактът, че желанието управ­лява процеса на смъртта, също както и процесите на цялост­ния жизнен опит. Ние постоянно повтаряме, че смъртта е неизбежна в случай, че липсва воля за живот. Тази воля за жи­вот (или устойчивостта на физическото тяло, което функционира като съставна същност, насочвана от намерението на душата), е аспект на желанието, или по-точно - реакция на духовната воля във физическия план. Затова има взаимовръзка между:

а) душата на нейния собствен план;

б) астралното тяло;

в) и центъра на слънчевия сплит.

Тази връзка досега не е била осъзнавана като фактор в Изкуството на Умирането и е крайно време тя да стане обект на внимателен размисъл. (17-428/31)

(2) Процесът на СМЪРТТА окултно представлява следното: Първи етап - оттегляне на жизнената сила на етерния проводник от плътното физическо тяло с произтичащите от това „потапяне в разложение" и „разпадане на елементи". Обективният човек постепенно изчезва и повече не се забелязва с физическо око, макар че се намира все още в своето етерно тяло. С развитие на етерното зрение, представата за смърт­та ще претърпи коренна промяна. Тогава по-голямата част от човечеството ще види как човекът функционира в своето етерно физическо тяло; така отпадането на плътното тяло ще се разглежда просто като освобождение.

Втори етап - оттегляне на жизнената сила от етерното тяло, което води до неговото девитализиране.... [66]

Трети етап - оттегляне на жизнената енергия от астралната или емоционалната форма, така че последната аналогич­но се разпада и животът се фокусира на друго място (след като е натрупал жизненост чрез съществуването си на физически план и допълнителна окраска благодарение на емоционал­ния си опит).

Последен етап - за човешкото същество това е оттегляне­то от менталния проводник. След това четиристепенно оттег­ляне жизнените сили се центрират изцяло в душата.... (17-414/5)

(3) Най-доброто, което мога да направя, за да изясня по-пълно тази тема, е да опиша последователността на протича­щите на смъртния одър събития, като напомня, че точките на крайното отделяне са три: главата за учениците, посветените и напредналите хора от ментален тип; сърцето за стре­мящите се, за хората с добра воля и за всички, които в някаква степен са достигнали личностна цялост и се стараят да из­пълнят закона на любовта, доколкото я имат; и слънчевият сплит за неразвитите и емоционално поляризирани индивиди. Всичко, което мога да направя, е да изброя етапите на проце­са, като ви предоставя избора да ги приемете като интересни и възможни хипотези, които търсят потвърждение; да им по­вярвате безусловно, доколкото се доверявате на моите зна­ния; или да ги отхвърлите като фантастични, недостоверни и непроверими. Препоръчвам ви първия подход, защото той ще ви позволи да съхраните менталната си цялост и да демонстри­рате открит ум, като в същото време ще ви опази от лековерно предоверяване и тесногръдие. Тези етапи са следните:

1. Душата издава (от своя план, или сфера) „зов за отделя­не", който незабавно пробужда вътрешния процес и реакция на човека във физическия план:

а) Настъпват някои физиологични болестни изменения в об­ластта на сърцето, като засягат и трите големи системи, които определят физическия човек - кръвообращението, нервна­та система в нейните различни проявления и ендокринната сис­тема. На тези изменения сега аз няма да се спирам. Патологията на смъртта е добре известна и екзотерично е добре изучена; предстои много да се открие и по-късно това ще бъде постиг­нато. В случая аз разглеждам преди всичко субективните реак­ции, които в крайна сметка предизвикват патологичната предразположеност към смъртта.

б) По надисите преминава вибрация, както е известно, надисите са етерно копие на цялата нервна система. [67] Те лежат в основата на всеки физически нерв и са посредниците, които насочват идващите от душата импулси, като реагират на виб­рационната активност, излъчвана от етерната съставяща на мозъка. Те откликват на насочващата Дума, реагират на „при­теглянето" на душата и сами се организират за отделяне.

в) Кръвообращението се засяга по особен окултен начин. Както ни е казано - „кръвта е живот"; тя се променя под въздействие на двата предишни етапа, но главното изменение идва вследствие активността на ендокринната система (то­ва засега не се признава от съвременната наука). В отговор на зова на смъртта жлезите отделят в кръвообращението субс­танция, която на свой ред поразява сърцето. В него се базира нишката на живота и наличието в кръвта на тази субстанция се приема за „носещо смъртта" и е една от главните причини за настъпването на кома и загубата на съзнание. Това предиз­виква ответна активност в мозъка. Въпросната субстанция и нейното действие ще се оспорват от ортодоксалната меди­цина, но това няма да продължи дълго.

г) Наблюдава се психичен тремор (треперене, силно вълнение), в резултат на който се прекъсва връзката между надисите и нервната система; така етерното тяло се отделя от плътната си обвивка, макар все още да пронизва всички нейни части.

2. Тук често настъпва пауза за различен период от време. Тя има за цел да направи освобождаващия процес колкото е възможно по-гладък и безболезнен. Освобождаването на надисите започва от очите. Процесът на оттегляне често се проявява като релаксация и липса на страх, която умиращите често показват; те изпадат в състояние на покой, готовност да си отидат и неспособност към умствени усилия, сякаш съхраня­вайки съзнанието си, събират всички свои ресурси за оконча­телното отделяне. Когато страхът от смъртта веднъж за­винаги се изкорени от ума на расата, приятелите и роднините на отиващия си ще използват този етап, за да „му организи­рат празник" и заедно с него ще се радват, че той напуска тялото. Днес това е невъзможно - около смъртното ложе цари скръб и този етап остава незабелязан и не се използва правилно, както това ще стане по-късно.

3. Впоследствие организираното етерно тяло, освободено с помощта на надисите от всички нервни връзки, започва да се [68] подготвя за окончателния преход. То се отдръпва от пери­ферията и се концентрира в близка до съответната „изходна врата" област, очаквайки „привличането" на ръководещата ду­ша. Всичко до този момент е протичало по Закона за Притег­лянето, т. е. съгласно магнетичната, притегателна воля на душата. Сега обаче започва да действа едно друго „притегля­не", или притегателен импулс. Под въздействието на надиси­те, плътното физическо тяло (разбирано като съвкупност от органи, клетки и атоми) неотклонно се освобождава от ин­тегриращата сила на виталното тяло - то започва да отклик-ва на привличането на самата материя. Това явление е получи­ло названието „земно" притегляне и се осъществява от онази тайнствена същност, която наричаме „дух на земята"; тя се намира в инволюционната дъга и е за нашата планета също­то, което е физическият елементал за телесния организъм на човека. Тази жизнена сила на физическия план е всъщност жи­вотът и светлината на атомната субстанция - материята, от която са изградени всички форми. Именно в този резервоар на инволюционен материален живот се завръща субстанцията на всички форми. Възвръщането на присвоената материя на формата, обитавана от душата през жизнения цикъл, се със­тои във връщане кесаревото на този „кесар" от инволюционния свят, докато в същото време душата се завръща към Бога, който я е изпратил.

Оттук става очевидно, че на този етап протича двуаспектен процес на привличане:

- Виталното тяло се подготвя за преход.

- Физическото тяло откликва на тенденцията към раздяла.

Тук трябва да се уточни, че съществува и трета актив­ност - тази на съзнателния човек, който постепенно и неот­клонно оттегля сВоето съзнание към астралния или ментал-ния проводник като подготовка за пълното отделяне на етерното тяло, когато настъпи времето за това. Човекът става все по-малко прибързан към физическия план и все повече се усамотява в себе си. При напредналия индивид този процес се осъществява съзнателно и човекът съхранява своите жизнени интереси и връзки с останалите, дори ако вече е престанал да се стреми към физическото съществуване. В старческа въз­раст този разрив се забелязва по-отчетливо, отколкото при смърт поради болест, като често може да се види как душата на живия, активен, вътрешен човек престава да се интересува от физическото, т. е. от илюзорната реалност.

4. Отново следва пауза. Именно през това време физическият елементал може отново да завладее етерното тяло, но само ако това е пожелано от душата, ако смъртта не е част от [69] вътрешния план или ако физическият елементал е толкова силен, че е в състояние да проточи процеса на умиране. Борбата на елементала за живот понякога продължава дни и седмици. Когато обаче смъртта е неизбежна, тази пауза може да бъде изключително кратка, често само няколко секунди. Физическият елементал губи контрол и етерното тяло очаква окончателното „дръпване" от страна на душата, която действа в съгласие със Закона за Притеглянето.

5. Етерното тяло постепенно се отделя от физическото през избраната точка за изход. Когато оттеглянето му завър­ши, виталното тяло приема неопределени очертания на фор­мата, която дотогава е оживотворявало; това става под вли­яние на мисъл-формата, която човекът е формирал приживе за себе си. Подобна мисъл-форма съпътства всяко човешко съ­щество и тя трябва да бъде разрушена още преди да е завър­шен вторият етап на отделянето. Към това ще се върнем по-късно. Макар и освободено от затвора на физическото, етер­ното тяло остава частично свързано с него и тази слабееща връзка между двете задържа духовния човевкблизо до вече опус­тялото физическо тяло. Ето защо ясновидците често твър­дят, че виждат етерното тяло да се рее над смъртното ложе или ковчега. Интегрираните енергии, които ние наричаме астрално тяло и ментален проводник, все още пронизват етерно­то тяло, в чиито център се откроява сияещата точка на присъстващата душа.

6. Етерното тяло постепенно се разсейва вследствие реорганизацията и оттеглянето на съставящите го енергии, като накрая остава само праничната субстанция, тъждествена с етерното тяло на самата планета. Отново искам да напомня, че кремацията значително ускорява този процес. В случаите на неразвит човек (при който притеглянето на душата е сла­бо, а материалният аспект - силен), етерното тяло може дълго да кръжи над разлагащата се външна обвивка. И обратно, ако човекът е напреднал и следователно е ментално неза­висим от физическия план, разтварянето на виталното му тяло може да протече много бързо. Щом това стане, проце­сът на възвръщане е завършен; човекът се освобождава (поне временно) от всякаква реакция спрямо притегателната сила на физическата материя; той пребивава в своите фини тела, готов за великия акт, наречен „Изкуство на Оттеглянето".

Дадената ви най-обща [70] представа за двата аспекта на физическата смърт води до една мисъл - тази за целостта на вътрешния човек. Недосегаем и неуязвим, той остава. Свобо­ден по отношение на физическия план, сега той откликва само на трите предопределящи фактори, а именно:

- на качеството на астрално-емоционалните си дадености;

- на менталното състояние, в което обикновено се намира;

- и на гласа на душата, често непознат, но някога добре разбиран и обичан.

Индивидуалността не се губи; същият човек продължава да съществува на планетата. Изчезнало е само онова, което е било съставна част от осезаемата планетарна видимост. Оби­чана или ненавиждана, работеща за благото на човечеството или безполезна частичка от расата, индивидуалността остава и запазва връзката си с качествените и менталните процеси на съществуването; като част от царството на душите, притежаваща специфичен лъчев тип, и като висок посветен, овлас­тен със свое собствено право, тя остава завинаги. (17-472/8)

(4) Преди да разгледаме тази тема по-подробно, бих искал да кажа няколко думи за „мрежата (паяжината) в мозъка", ко­ято се запазва невредима при повечето хора, но отсъства при просветления виждащ.

Както знаете, в основата на човешкото тяло лежи една по-обемна жизнена форма, която е точно копие на физическа­та, но е по-голяма от нея, и която ние наричаме етерно тяло (етерен двойник). Това е енергийна структура, съставена от центрове на сила и надиси, или силови нишки. Те лежат в осно­вата или са копие на нервния апарат, т. е. на всички нерви и нервни ганглии. На две места в човешкото тяло могат да се открият изходни отвори, ако мога да използвам това тромаво понятие. Едното отверстие е в слънчевия сплит, а другото - в мозъка, на върха на главата. Те и двете са предпазвани от гъста мрежа (паяжина) от етерна материя, която се състои от преплетени нишки жизнена енергия.

В процеса на смъртта натискът на жизнената енергия върху паяжината рязко нараства и в крайна сметка предизвиква продупчване, или отвор, от който жизнената сила бързо изтича под въздействие на мощния отделящ импулс, изпращан от ду­шата. При животните, децата и тези мъже и жени, които са поляризирани изцяло във физическото и астралното си тяло, изходна врата става слънчевият сплит; паяжината се разкъс­ва именно там и открива изхода. При менталните хора и при по-развитите човешки [71] индивидуалности се разкъсва пая­жината на върха на главата (в областта на фонтанелата), като отваря изход за мислещото рационално същество.

И така, по време на смъртта са откриват два главни изхо­да: слънчевият сплит за астрално поляризираните и физически ориентирани индивиди; и теменният център за ментално по­ляризираните и духовно ориентирани човешки същества. Това е първото и най-важно правило, което трябва да се помни; лесно е да се убедим в каква голяма степен жизнената насоче­ност и фокусът на вниманието определят начина за излизане на душата по време на смъртта. Усилията за установяване на контрол над астралния живот и емоционалната природа и за насочване на човека към менталния свят и духовните ценнос­ти оказват незабавен ефект върху феноменалните аспекти на смъртта.

Ако изучаващият притежава ясна мисъл, за него ще стане очевидно, че единият изход е предназначен за духовните и висо­коразвити хора, а другият - за тези човешки същества, които стоят на ниска степен на развитие и практически едва са прекрачили животинския стадий на съзнание. Как тогава про­тичат нещата при средния човек? В този случай временно се използва трети изход; непосредствено под върха на сърцето има още една етерна паяжина, която закрива друг изходен ка­нал. Така се получава следната картина:

1. Изход от главата, използван от интелектуалните хора, учениците и посветените. [72]

2. Изход от сърцето, използван от добронамерените мъже и жени - добри граждани, умни приятели и действени филантропи.

3. Изход от областта на слънчевия сплит, използван от тези, в които е силна животинската природа.

Това е първият тезис от новата информация, която през следващото столетие постепенно ще се утвърди на Запад ка­то всеобщо знание. Много от това вече е известно на мисли­телите от Изтока и е първа крачка към рационалното разби­ране за процеса на смъртта. (4-500/2)

(5) Опитвам се да покажа истинската природа на явление­то, наричано смърт, и обичайността на този толкова познат процес. Смъртта е съзнателно или безсъзнателно отделяне на вътрешната жизнена същност от нейната външна черупка, разкъсване на вътрешните витални връзки и накрая - оттег­ляне на финото тяло (или тела) в съответствие с достигна­тата от човека точка на еволюция. Ужасът, който съпътст­ва смъртта в условията на бойни действия или в резултат на нещастен случай, се обяснява с шока, който тя предизвиква в областта на етерното тяло: налага се бързо преразпределяне на съставящите го сили и рязка, неочаквана реинтеграция на със­тавните му части в отговор на определено действие, което човекът волю-неволю е длъжен да извърши в своето кама-манасно тяло. Това действие не е насочено към завръщане на вътреш­ния човек в етерния проводник, а изисква събиране на разпръсна­тите аспекти на това тяло (съгласно Закона на Притеглянето) с цел окончателното им и пълно разтваряне. (17-478/9)

(6) И така, процесът на смъртта може да се разглежда като двуаспектна активност, която засяга предимно етерно­то тяло. Именно в него се отделя и натрупва етерната субс­танция, така че повече да не прониква в плътния физически организъм; нейното последващо уплътняване (умишлено изпол­звам тази дума) става в онази област на етерното тяло, която винаги е обграждала, а не е прониквала в плътния про­водник. Тя понякога погрешно е наричана аура на здравето, но всъщност по-лесно може да се фотографира по време на умирането, отколкото в което и да е друго състояние, защото именно тогава отиващите си сили се акумулират на разстоя­ние няколко инча около осезаемото веществено тяло. Точно в тази точка от опита на отиващата си душа се произнася „думата на смъртта". Докато това не бъде направено, напус­кащите етерни сили могат отново да влязат в тялото и да позволят завръщане [73] към физическото съществуване. Връз­ката с всички отиващи си сили до този момент се поддържа чрез главата, сърцето или слънчевия сплит, както и чрез два­та по-малки гръдни центъра.

В зависимост от точката на еволюция, през цялото това време съзнанието на умиращия е фокусирано или в емоционал­ното (астралното) тяло, или в менталния проводник. Той не е безсъзнателен, както може да мисли страничният наблюда­тел, а вътре в себе си напълно осъзнава всичко, което се случ­ва. Ако е силно фокусиран в живота на физически план, ако това е доминиращото му желание, което осъзнава най-силно, умиращият може да засили конфликта; тогава неговият физи­чески елементал отчаяно ще се бори за своя живот, природата на желанието ще се стреми да отсрочи процеса на смъртта, а душата ще бъде заета с работата по отделянето и възвръща­нето. Това често води до борба, която е съвсем видима за наблюдателя. С развитието на човешката раса такава трой­на борба ще се наблюдава все по-рядко; желанието за същест­вуване във физически план няма да бъде толкова привлекателно и активността на астралното тяло ще отмре.( 17-466/7)