Смъртта великото приключение Тибетеца чрез Алис Бейли

(7) Въздействието на великата разделяща енергия, която ние наричаме Смърт, в определен момент се оказва по-мощно от съединяващите усилия на телесните атоми и клетки. Тя предизвиква тенденция на извеждане и накрая на отделяне енер­гията на душата, която използва тази възможност за да от­хвърли своя проводник на съответния план. Трябва да кажем, че семената (зародишите) на смъртта са стаени в планетата и във всички форми. (17-347)

(8) Именно центровете съединяват тялото и го превръ­щат в едно свързано, съгласувано, енергизирано и активно ця­ло. Както знаете, при смърт нишката на съзнанието се от­тегля от теменния, а нишката на живота - от сърдечния център. Новото за отбелязване в случая е, че такова двойно оттегляне повлиява всички центрове на тялото. Закрепената в теменния център нишка на съзнание придава специфика на венчелистчетата на тъй наречения в източната литература „хилядолистен лотос", а те са свързани и специфично въздей­стват (както излъчващо, така и магнетично) върху венче­листчетата на всички останали главни центрове на етерното тяло. Теменният център поддържа тяхната характерна активност и когато това качество на съзнателен отклик се оттегли от него, последствието от това веднага се усеща във всички венчелистчета от всички центрове; придаващата специфична окраска [74] енергия се оттегля, като напуска тя­лото през теменния център. Същата обща техника се отнася и за закрепената в сърцето нишка на живота, след като тя премине (заедно с нишката на съзнанието) във и през темен­ния център. Докато нишката на живота е закотвена в сърце­то, тя енергизира и поддържа жизнеността на всички центро­ве в тялото, като разпраща своите жизнени нишки към точ­ките, които се намират в самия център на лотосите, или в сърцевината на центровете. Това понякога се нарича „скъпо­ценност в лотоса", макар че този израз по-често се използва по отношение на монадната точка в сърцето на егоичния ло­тос, намиращ се в неговата собствена сфера. При настъпване на смъртта душата прибира нишката на живота като я от­тегля от сърцето към главата, а оттам обратно към своето душевно тяло; така тя увлича и изтегля живота от всеки център на тялото, в резултат от което физическото тяло умира и се разлага, като повече не представлява свързано, съг­ласувано, съзнателно и живо цяло. (17-622/3)

(9) Етерните сили отначало се оттеглят в околния ете­рен обем, докато не настъпи онова крайно разсейване, което позволява на човека да се прояви като чиста душа в рамките на своя астрален проводник. Това до известна степен е нов аспект в процеса на смъртта. Оттеглянето на етерното тя­ло от пределите на плътното физическо тяло често е било постулирано и показвано. Но дори и след това смъртта все още не е окончателна; тя още чака вторична активност от волята на душата. Тази вторична активност се изразява в разтварянето на всички етерни сили в еманиращия източник, т. е. в общия резервоар на силите. Не забравяйте, че етерното тяло няма собствен (отделен) живот. То е само съвкуп­ност от всички сили и енергии, които оживотворяват физи­ческото тяло и стимулират неговата активност по време на външния жизнен цикъл. Помете също така, че петте центъра по дължината на гръбнака са разположени не във физическото тяло, а се намират вън от него в определени точки на околна­та етерна субстанция; те се намират (дори в случаите на неразвит, а още повече при среден човек) на разстояние най-малко два инча от физическия гръбнак. Трите центъра в глава­та също са разположени извън плътното физическо тяло. Пом­нейки това, вие по-лесно ще разберете твърдението, че макар физическото тяло само по себе си наистина да е опустяло, когато официалните медицински лица констатират смъртта, човекът все още може да не е истински мъртъв. Това се отна­ся както за много от по-малките центрове, така и за големи­те, с които вече сме добре запознати.

[75] Последни от малките центрове, които „изчезват в нищото" (т. е. разтварят се обратно във всеобщата етерна субстанция), са двата тясно взаимосвързани центъра в об­ластта на белите дробове. Над тези два центъра работи ду­шата, ако по някаква причина отново бъде призована да се завърне в плътното физическо тяло. Жизненото дихание се връща в опустялата физическа форма едва след като те възоб­новяват насочената си навътре активност. Неосъзнато раз­биране за това се крие в спешната процедура за възстановява­не на дишането, която обикновено се прилага в случаите на удавяне или задушаване. Когато обаче пациентът страда от сериозна болест, която трайно е отслабила физическото му тяло, такива възстановителни процедури са неуместни и противопоказни. При внезапна смърт вследствие на нещастен слу­чай, самоубийство, убийство, неочакван сърдечен пристъп или при война възниква такъв шок, че плавният процес на отделя­не на душата става почти изключен и двата процеса - изоста­вянето на физическото тяло и пълното разтваряне на етерното тяло, протичат на практика едновременно. При обичай­ните случаи на смърт вследствие на болест отделянето про­тича бавно и (ако болестта не е предизвикала непоправими увреждания на физическия организъм) се запазва възможността за завръщане за по-малък или по-дълъг срок. Това често се случва, особено при силна воля за живот или ако жизнената задача остава недовършена. (17-460/2)

(10) Измененията, които протичат в центровете по вре­ме на смъртта на физическото тяло, все още не са наблюдава­ни и регистрирани; те обаче са несъмнени за погледа на посве­тения и му носят много интересна и важна информация. Именно оценката за състоянието на центровете позволява на посветения да узнае (в процеса на лечение) дали е разрешено излеку­ването на физическото тяло. Той може да види дали е активен волевият принцип на отделянето, за който ви споменах. Съ­щият процес се наблюдава и при разрушаването на формата на различните организации и дори цивилизации, за да може жи­вотът да се отдели и в бъдеще отново да построи за себе си по-адекватна форма. Това се случва и при великите процеси на посвещение, които са не само процеси на разширяване на съз­нанието, но се коренят в смъртта, или в процеса на отделяне, който води към възкресение и възнасяне.

Това, което предизвиква изменение, е изтичането (ако можем да използваме един толкова неадекватен израз) на насоче­ната и фокусирана енергия на волята. По своето качество тя е толкова магнетична, че притегля към себе си живота на центровете; [76] това довежда до разпад на формата, но и до освобождаване на живота. Смъртта се прокрадва към индиви­да, когато (в обикновения смисъл на думата) от физическото тяло си отиде волята за живот и нейното място се заеме от волята за оттегляне. Именно това ние наричаме смърт. В случаите на смърт по време на война например, става дума не за индивидуална воля за отделяне, а за принудително участие в огромно групово оттегляне. От своето собствено място душата на индивидуалния човек признава края на цикъла на въп­лъщение и отзовава своя живот. Тя постига това като позво­лява на волевата енергия да изтече и да отслабне до степен, достатъчна за предизвикване на промяна.

2. Законът изисква настъпващите сили да бъдат правилно насочени.

Настъпващите сили, които работят съгласно този закон, са насочени преди всичко към центъра в главата, оттам към центъра аджна и след това към онзи център, който е бил управляващ и най-активен по време на въплъщението на жизнения принцип. Това варира в зависимост от достигнатата точка върху еволюционната стълбица, както и от лъча на личността, а по-късно и от лъча на душата, който се проявява като главен обуславящ фактор и причина за промените. При работата на посветения, който владее съзнателно този закон, принципът на отделянето (навлизайки в тялото) се фокусира в главата и притежава такова магнетично могъщество, че енергията на останалите центрове бързо се събира и оттегля. Което е вярно за индивидуалния процес на отделяне на жизне­ния принцип, съгласно Закона за Допълващите Седем, е също така вярно и за процеса във всички форми и във всички групи от форми. Христос е споменал за тази дейност по отделяне­то, приложена към третия велик планетен център - човечес­твото. Обръщайки се към човешкия род (а Той е говорил като Представител на Йерархията, на втория планетен център, в който езотерично се „оттеглят" всички човешки същества, достигнали посвещение), Христос посочва: „И когато се възнеса, всички ви ще привлека към Себе си". Друго слово, различно от Неговото, ще бъде дадено в края на епохата, когато Повелителят на света заговори от Шамбала (първия планетарен център); тогава жизненият принцип ще се отдели от Йерар­хията и целият живот и съзнание ще се фокусират във висшия планетен център - във великия Съвет на Шамбала. (18-164/5) (11) Връщайки се към нишката на нашето изложение, ще разгледаме активността на вътрешния духовен човек, който е захвърлил своето физическо и етерно тяло и сега се намира в обвивката на финото си тяло, съставено от астрална (чувст­ваща) [77] и ментална субстанции. Вследствие на силната чувствено-емоционална поляризация, характерна за средния човек, се е утвърдило убеждението, че след истинската смърт чове­кът се оттегля отначало в астралното тяло, а по-късно - в менталния си проводник. Това не отговаря на истината. Осно­вание за подобни идеи е дал фактът, че финото тяло на сред­ния човек е съставено главно от астрална материя. Все още малко хора са толкова развити, че проводникът, в който ос­тават след смъртта си, да е съставен предимно от ментална субстанция. Само учениците и посветените, които живеят преобладаващо в своите умове, се откриват след смъртта си в менталните сфери. Повечето хора обаче се оказват в астралните нива, облечени с астрална материя и принудени да прекарат там определен период преди да могат да се отделят от илюзорната сфера на астралния план.

Както вече съм посочвал, астралният план няма реално битие; той е само илюзорно творение на човешкото семейст­во. Днес (в резултат от поражението на силите на злото и унищожителния отпор спрямо черната Ложа) астралният план бавно се превръща в умиращо творение и в последния период от човешката история (при седмата коренна раса) окончател­но ще престане да съществува. Сега положението е друго. Чувстващата субстанция, която образува астралния план, все още приема илюзорни форми и издига бариера по пътя на тър­сещата своето освобождение душа. Тя „задържа в плен" много от отишлите си, ако основните им реакции приживе са били подчинени на желанието, егоистичното мислене и емоционал­ната чувствителност. Такъв засега е случаят с преобладава­щото мнозинство от хората. Астралният план се е сформи­рал през атлантическия период; тогава на практика ментално състояние на съзнанието не е съществувало, а „синовете на ума" се се намирали на онова място, което днес се разглежда като най-високо астрално равнище. Постоянният ментален атом също на практика е бил неподвижен (инертен) във всяка от човешките форми и следователно не е съществувало „прив­личане" от страна на менталния план, както е днес. Много от хората продължават да бъдат атланти по своето съзнание и когато излязат от физическото състояние на съзнанието и отхвърлят двойствените си физически тела, те се сблъскват само с проблема за отделянето от астралното тяло, без да им се налага да полагат усилия за освобождаване от някакъв ментален затвор на душата. Това са неразвити и средни хора, които след отделянето на камичното им тяло (или тялото на желанието) няма какво повече да отхвърлят; те не са формирали ментален проводник, който да ги въвлече в ментална интеграция, доколкото нямат ментално фокусирана потенция; душата на висшите ментални равнища все още се намира в „дълбока медитация" и е твърде изолирана от своята сянка в трите свята. (17-486/7)
Част XI

... “Работа по Възвръщането"... „Изкуството на оттегляне­то"... „Процесите на интеграция"...

(1) [79] Опитът на смъртта (както тя е разбирана от средния човек), обхваща трите свята на човешката еволюция - физическия свят, този на емоциите и менталния план. От гледна точка на смъртта обаче това е двойствен свят, където дава основание да се използва понятието „втора смърт". По-горе го употребих за обозначаване на смъртта или разрушени­ето на каузалното тяло, в което до този момент е функционирала духовната душа. То обаче може да се приложи и в по-буквален смисъл по отношение на втората фаза от процеса на смъртта в трите свята. В този случай то се отнася само до формата и е свързано с онези проводници на изява, които се намират по-ниско от безформените нива на космичния физически план. Както ви е добре известно (доколкото това е азбуката на окултната теория) става дума за равнищата, на които функционира конкретният низш ум; емоционалната при­рода реагира на т. нар. астрален план, както и на двойния физически план. Физическото тяло се състои от плътно физическо тяло и етерен проводник. Затова, когато разглеждаме смъртта на човешкото същество, трябва да употребяваме думата смърт и в двата аспекта, в които тя действа:

1. Първи аспект: смърт на физическо-етерното тяло. Тази фаза преминава през два етапа:

а) Атомите на физическото тяло се връщат към източника, от който са произлезли. Този източник е сумата от пла­нетната материя, която образува плътното физическо тяло на планетарния живот.

б) Етерният прободник, който е съвкупност от сили, връ­ща тези сили в общия енергиен резервоар. Тази двойна фаза е наречена Процес на Възвръщане.

2. Втори аспект: Изоставянето (както понякога го нари­чат) на ментално-емоционалните проводници. Те на практика образуват едно тяло, което ранните теософи съвсем правилно са нарекли „кама-манасно тяло", или проводник на желанието-ум. Аз някъде споменах, че строго погледнато няма такова нещо като астрален план, или астрално тяло. Както [80] физи­ческото тяло е съставено от вещество, което не се приема за изначално, така и астралното тяло (по отношение природата на ума) се отнася към същата категория. За обикновения човек, който е доминиран от опустошително тежки желания и емоции, това е трудно разбираемо. Фактически обаче, от гледна точка на менталния план, астралното тяло представлява „плод на въображението", доколкото то не е начало. Масовото използване на въображението в служба на желанието е образува­ло илюзорния свят на илюзиите, наричан още астрален план. По време на физическото въплъщение и особено когато човекът не е поел по Пътя на Ученичеството, астралният план е много реален, със своя собствена виталност и битие. След първата смърт (тази на физическото тяло), той остава все така реален, но могъществото му започва бавно да залязва; менталният човек постепенно осъзнава своето истинско със­тояние на съзнанието (развито или неразвито); така втората смърт става възможна и се осъществява Тази фаза е наречена Процес на Оттегляне.

Преминавайки през тези два етапа от Изкуството на Уми­рането, развъплътената душа се освобождава от контрола на низшата материя; фазите на възвръщането и оттеглянето временно я пречистват от всички субстанциални замърсява­ния. Това се постига не чрез дейността на душата във форма, т. е. на душата в човешко проявление, а като резултат от дейността на душата върху нейния собствен план, отделила онази част от себе си, която ние наричаме човешка душа. Това по принцип е заслуга на осенящата, а не на личностната душа. На този етап от своето развитие проявената в човека душа чувства само привличането (притегателната сила) на духов­ната душа, която съзнателно извлича душата в човешко прояв­ление от оковаващите я низши обвивки. След време, в зависи­мост от успеха на еволюционните процеси и от растящия контрол на душата над личността, именно тази душа вътре в озоваващите я обвивки ще предизвиква - съзнателно и предна­мерено - фазите на умиране. През ранните етапи този процес на освобождаване ще протича под осенящото влияние на ду­ховната душа. По-късно, когато човекът се научи да живее във физическия план като душа, той сам и с пълна непрекъснатост на съзнанието ще осъществява процесите на оттеглянето и (ръководен от целта) „ще се въздигне там, откъдето се е спуснал". Това е отражение в трите свята на божественото възхождение, извършено от Сина Божи. (17-408/10)

(2) Сигурно ви прави впечатление, че използваните от мен изразни средства носят специфичен смислов пълнеж: [81]

1. „Работа по Възвръщането" означава завръщане на форма­та в основния резервоар на веществото; плюс връщане на душата, на божествената духовна енергия, към нейния източник (според степента на еволюция - към душевното или към монадното ниво). Това възвръщане е функция главно на човешката душа във физическото тяло и включва сърдечния и теменния център.

2. Изкуството на оттеглянето" включва два вида дейност на вътрешния духовен човек: изземване на контрола от троичния низш човек и префокусиране към конкретни ментални нива като точка на лъчезарна светлина. Това се отнася главно за човешката душа.

3. „Процесите на интеграция" отразяват стремежа на вече освободения духовен човек за сливане с душата (свръхдушата) на висшите равнища на менталния план. Така частта се завръ­ща към цялото и човек разбира истинския смисъл на казаното от Кришна: „Прониквайки в цялата тази вселена с частица от себе си, аз оставам". Да, като съзнателна, натрупваща опит частица, която е проникнала в малката вселена на формите в трите свята, Той остава. Така Той съзнава себе си като част от цялото.

(3) Целият този раздел, озаглавен „Основни изисквания", всъщност разглежда процесите на умиране и на условията в материалния свят, или в трите свята на въплътеното служене. На първо място се описва завръщането на тялото към общия резервоар на веществото или пък към служене във вън­шния свят на всекидневния физически живот; както и връща­нето на душата към нейния първоизточник (към душата на нейния собствен план) или обратно - към пълна отговорност в тялото. Отделянето на жизненото начало и на съзнанието се разглежда на второ място; тази тема не е свързана с фор­мирането на характера, както може да се предположи. В увод­ните думи към този раздел аз засегнах въпроса за характера и за личните качества, доколкото всяко вярно разбиране за основните принципи на живота и смъртта се облекчава от пра­вилното действие, основано на правилно мислене, което в крайна сметка формира правилен характер. Тук обаче няма да се раз­простирам по повод на тези елементарни предпоставки. Ин­тересуващите ни сега процеси на интеграция се отнасят за сливането на душата с троичното тяло - при кармично разре­шение, или с царството на душите, ако т. нар. „смърт" кар­мично предстои на човека. (17-391)

(4) [82] И така, нека се върнем към вече споменатите три основни процеса, които обхващат три последователни перио­да от движението на душата и в крайна сметка водят до следващи процеси, подчинени на Закона за Прераждането:

1. Процесът на възвръщане управлява периода на оттегляне на душата от физическия план и от двата свои феноменални аспекта: плътното физическо тяло и етерния проводник. Той се отнася до Изкуството на Умирането.

2. Процесът на Отдръпването регулира следсмъртния пери­од от живота на човешката душа в двата оставащи свята от човешката еволюция. Той е свързан с унищожаването на астрално-менталното тяло на душата, така че тя да е „готова свободно да заеме истинското си място".

3. Процесът на Интеграция е свързан с периода, когато ос­вободената душа отново се самоосъзнава като Ангел на При­съствието и се влива в света на душите, където потъва в състояние на размисъл. По-късно, под действието на Закона за Кармичния Дълг или Необходимост, душата започва да се под­готвя за следващото си спускане във форма. (17-407/8)

(5) Доколкото управлява всичко проявено, Законът за При­теглянето контролира и процеса на умирането. Именно прин­ципът на сцеплението, който при уравновесена интеграция на тялото го съхранява цяло и невредимо, стабилизира ритмите на организма и цикличните му жизнени процеси, като съединява различните телесни части една с друга. Това е главният координиращ принцип във всички форми, доколкото представ­лява първично изражение (в душата) на първия аспект на божествеността - аспекта на волята. Това твърдение може да ви учуди, защото вие сте свикнали да разглеждате Закона за Притеглянето като израз на втория аспект, т. е. на любовта-мъдрост. Разглежданият принцип на привличането съществува във всички форми - от микроскопичната форма на атома до тази на планетата Земя, чрез която нашият планетарен Логос намира изражение. Както обаче този принцип на свърз­ване е причина за интеграцията, така той играе и ролята на средство, чрез което се осъществява „възвръщането" и чо­вешката душа периодично се реабсорбира в осенящата душа. На този аспект от Закона за Привличането досега се е отде­ляло недостатъчно внимание. Това се обяснява с обстоятел­ството, че той засяга висшето проявление на Закона и е свър­зан с волята на Божеството, както и с волята на Монадата. Пречистването ще дойде едва след като в бъдещия цикъл за­почне да се усеща непосредственото въздействие на Шамбала и хората се научат да правят разлика (както са длъжни) между своеволието и духовната воля, между решимостта, намере­нието, плана, целта и [83] фиксираната поляризация. Законът за Притеглянето има (както и всичко в проявление) три фази или страни, свързани с трите божествени аспекта:

1. Съединява живота с формата, духа с материята - тре­ти аспект;

2. Управлява интегриращите процеси, които поддържат целостта на формата - втори аспект;

3. Предизвиква дисбаланса, водещ до разрушаване на форма­та, което (по отношение на човешкото същество) преминава през три фази:

а) Възвръщане, завършващо с разтваряне на тялото и негови­те елементи - атоми и клетки, в техния изначален източник;

б) Оттегляне, което включва същия процес по отношение на силите, формиращи астралното тяло и менталния проводник;

в) Поглъщане, благодарение на което човешката душа се интегрира в нейния изначален източник, осенящата световна душа. Това е изражение на първи аспект.

Всички тези фази, ако бъдат вярно разбрани, илюстрират или демонстрират уникалното могъщество на Закона за При­теглянето и неговата връзка със Закона на Синтеза, който управлява първия божествен аспект. Интеграцията в крайна сметка води до синтез. Многобройните циклични интеграции, осъществени в големия жизнен цикъл на въплътената душа, водят до крайния синтез на духа и душата, което е и целта на еволюционния процес за човечеството. След третото посве­щение това се изразява в пълното освобождение на човека от „привличането" на субстанцията в трите свята и в способ­ността му да владее с пълно разбиране Закона за Притегляне­то (с различните му фази в творческия процес); впоследствие ще бъдат овладени и други негови аспекти. (17-433/5)

(6) Законът за Разпадането е аспект от Закона на Смърт­та. Той управлява разрушаването на формите, за да може вът­решният живот да възсияе изцяло... Този закон унищожава фор­мите, а Законът за Притеглянето привлича материала на те­зи форми към изначалните му източници. (17-413)

(7) Както е добре известно, кръвта е живот. Именно ней­ната жизнена активност сплотява в единна форма всички жи­ви атоми и клетки на тялото. Когато (при настъпването на смъртта) душата изтегли нишката на живота, [84] клетките се разединяват, тялото повече не е вътрешно споено и следва разпадане, при което атомните животи започнат да се връ­щат в резервоара на сили, скрит в дълбините на живата мате­рия, от която те фактически са произлезли. (17-332)

(8) Човешкият страх от смъртта е предизвикан главно от това, че ориентацията на царството на душите, петото цар­ство на природата, е била насочена (до сравнително скоро в световния цикъл) към изява на формите, към необходимост от натрупване на опит чрез материята с цел впоследствие тя да бъде свободно контролирана. Процентът на душите на тези, които са се отказали от проявление, е толкова малък в сравнение с общия брой на душите, жадуващи за опит в трите свята, че като цяло до ерата, която ние наричаме Християн­ска, е валидна констатацията, че смъртта е тържествувала. Днес обаче ние се намираме на прага на коренна промяна благо­дарение на факта, че човечеството - в много по-голям мащаб вт когато и да било преди - достига необходимата преориен­тация; Висшите ценности и животът на душата, към които хората се обръщат благодарение на настойчивостта на ума в неговия висш и нисш аспект, започват да поемат контрола. Това неизбежно ще доведе до ново отношение към смъртта, която ще се разглежда като естествен и желан цикличен про­цес. Хората накрая ще разберат значението на Христовите думи: „Отдавайте кесаревото кесарю, а божието - Богу". Каз­вайки това, Той е имал предвид великия акт на възвръщането, който ние наричаме смърт. Помислете над описаната случка и осъзнайте символизма на душата, която се съдържа вътре в световната душа, подобно на риба във вода, погълнала метал­на монета (символ на материалната субстанция).