Смъртта великото приключение Тибетеца чрез Алис Бейли



страница7/13
Дата16.11.2017
Размер2.13 Mb.
#34715
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   13

В едно от древните писания има такива символични слова:



Казал Бащата на сина: отиди и вземи за себе си това, което не си ти, това, което не е твое собствено, но е Мое. Приеми го за твое собствено и търси причината за неговата поява. Нека то ти изглежда като тебе самия. И така открий света на илюзиите и на дълбокия фалш. След това разбери, че си взел това, което не е цел на духовния стремеж.

И когато настъпва такъв момент във всеки цикъл на изма­ма и кражба, ти ще [85] чуваш глас. Вслушай се в него. Това е гласът на този вътре в теб, който чува Моя глас, глас нечуван от тези, които обичат да крадат. Отново и отнобо се разна­ся заповедта: „Върни откраднатите блага. Разбери, те не са за теб". След по-голяма пауза гласът се повтаря: „Върни взетите на заем блага; плати своя дълг".

И когато уроците бъдат усвоени, гласът ще напомни още веднъж: „Върни с радост това, което е било Мое, после твое, а сега е наше. Ти повече не се нуждаеш от форма. Освободи се". (17-425/6)

(9) Идеалите, които Христос провъзгласи, все още си оста­ват най-висшите от последователно даваните откровения, и Самият Той ни е подготвил за появата на тези истини, които ще отбележат края на времената и победата над последния враг - Смъртта. (22-243)

(10) Смъртта - за какво става сума? Не за смъртта на тялото или формата, тъй като тя е сравнително несъщест­вена, а за „способността за отказ", която с течение на времето става отличителна черта на далия обет ученик. Настъпва нова епоха; постепенно възникват нови идеали, нова цивилиза­ция, нови начини на живот, нови начини на образование, на религиозно изражение и на управление и нищо не е в състояние да ги спре. Те обаче могат да бъдат отложени от реакционерите, крайните консерватори и онези, които се придържат с непреклонна решимост към своите любими теории, мечти, пред­стави, интерпретации и своите особени и често ограничено разбирани идеали. Именно те могат да забавят часа на осво­бождението. Духовната пластичност, готовността за осво­бождаване от всички предразсъдъчни идеи и идеали, а също и от любимите склонности, култивираните навици на мислене и всякакви решителни усилия да се приспособи света към няка­къв модел, който индивида счита за най-подходящ, поради то­ва, че той е най-привлекателен за него - всички те трябва да бъдат подчинени на силата на смъртта. Те могат да бъдат изоставени с увереност, без опасения и без страх от последи­ците, ако жизнения мотив е действителна и нестихваща люб­ов към човечеството. Сила и възможност могат винаги да се поверят на любовта, на истинската духовна любов, която ду­шата познава, тъй като тя никога няма да измени на това доверие и ще приведе всичко в съгласие с визията на душата. (13-278/9)

(11) [86] Представете си промените в човешкото съзнание, когато смъртта ще се разглежда като акт на обикновено, съзнателно изоставяне на формата...(17-427)

(12) Затова изкуството на оттеглянето има три нива:

1. Практикувано от хора с предимно астрално качество и устройство. Ние ги наричаме „камични" хора.

2. Практикувано от уравновесени, интегрирани личности, които определяме като „кама-манасни" индивиди.

3. Практикувано от напреднали индивидуалности и ученици от всички степени, които в основата си са ментални по своя „жизнен фокус". Те се наричат „манасни" субекти.

Тези три категории преход са подчинени на едни и същи базови правила, но акцентът е различен във всеки конкретен случай. Бих искал да разберете, че там, където отсъства физи­чески мозък и развит ум, вътрешният човек на практика се задушава в обвивката от астрална материя и за дълъг период от време е потопен в онова, което условно наричаме „астрален план". Кама-манасният човек от своя страна притежава т. нар. „свобода на двойствения живот" и открива себе си като притежател на двойствена форма, която му позволява да контактува по желание с висшите равнища на астралния и с нисшите равнища на менталния план. Искам отново да на­помня, че физическият мозък не може да регистрира тези кон­такти. Знанието за тях зависи от вродената активност на вътрешния човек, от неговата конкретна нагласа за разбиране и одобрение. Манасният човек притежава полупрозрачен ментален проводник, чиято интензивност на светлинно излъчване е право пропорционална на постигнатата свобода от желания и емоции. Посочените три типа хора използват сходен по природата си процес на оттегляне, но прилагат различна техника в него­вите рамки. За по-голяма яснота следва да кажем, че:

1. Камичният човек отхвърля астралното си тяло чрез из­тощаване (изчерпване) и го отделя чрез астралното съответ­ствие на центъра на слънчевия сплит. Това изтощаване става възможно, тъй като всички вродени желания и присъщи емоции са свързани приживе с животинската природа и с физическото тяло, а те и двете вече не съществуват.

2. Кама-манасният индивид използва две техники. Това е естествено, понеже той отхвърля отначало своето астрално тяло, а после и менталния си проводник:

а) [87] Той отделя своето астрално тяло в резултат на растящата си жажда за ментален живот. Индивидуалността постепенно и неотклонно се оттегля в тялото на ума, а ас­тралното тяло езотерично „отпада" и накрая изчезва. Това обикновено става несъзнателно и може да отнеме много вре­ме. Ако обаче индивидът е бил над средното равнище и се приближава до манасния човек, това изчезване протича рязко и динамично и индивидуалността се оказва свободна в своето ментално тяло. Това става съзнателно и бързо.

б) Вътрешният човек отхвърля (унищожава) менталното си тяло с акт на човешка воля, доколкото душата започва бавно да осъзнава своята сянка. Така той започва (макар и слабо) да се привлича от душата. Този процес протича сравнително динамично и зависи от степента на манасното влияние.

3. Манасният човек, който вече е фокусиран в менталното си тяло, трябва да извърши две неща:

а) Да се избави и изчисти от всеки астрален остатък, който може да обезцвети светлината на сияещото му мен­тално тяло. Така нареченото „астрално тяло" вече не съществува като фактор на изява. Човек постига това чрез ясен призив за все повече светлина от душата. Именно светлината на душата разтваря на този етап астралната субстанция, така както обединената светлина от душите на човечество­то (като цяло) в крайна сметка ще разтвори условно нарече­ния „астрален план".

б) Да разруши менталното си тяло чрез определени Думи на Силата. Съобщени на ученика чрез ашрама на неговия Учи­тел, те рязко увеличават силата на душата и предизвикват такова разширяване на съзнанието вътре в менталното тяло, че то се разпада и вече не представлява препятствие за вътреш­ния човек. Сега той се изправя като свободен син на ума в ашра­ма на своя Учител и може „повече да не го напусне".( 17-487/90)

(13) В крайна сметка, смъртта сама по себе си е работа по възвръщането. Тя включва както връщане на телесното ве­щество към трите субстанциални свята, което трябва да се прави с готовност и оптимизъм, така и обратно сливане на човешката душа с нейния първоизточник, съпроводено от ра­достта на реабсорбирането. Всички вие трябва да се научите да гледате на смъртта като на акт на възвръщане.... (17-389)

(14) Не забравяйте, че щом веднъж е осъществено възвръ­щането [88] на физическото в неговите два аспекта, вътреш­ният човек (както казах и по-рано) става напълно съзнателен. Физическият мозък и водовъртежът от етерни сили, които като цяло са дисхармонични при повечето хора, вече не оказ­ват въздействие. Някои от изучаващите предполагат, че с изключение на най-напредналите хора, учениците и посветени­те, преживяванията на средния човек във вътрешните плано­ве на трите свята са характеризират с неопределеност, без­действие и полуосъзнатост или че му се показва повторение на отминалия му живот. Това не е така. Човекът във вътреш­ните планове не само осъзнава себе си като индивид - със свои собствени замисли, живот и дела, както това е било във физи­ческия план - но осъзнава по същия начин и околните състоя­ния на съзнание. Макар че може да бъде заблуден от астралното съществуване или подложен на телепатичното въздейст­вие на различни мислителни токове, излъчвани от менталния план, той продължава да осъзнава себе си и своя ум, като (спо­ред степента на разбитост на манасния му живот) може да го прави много по-ясно от времето, когато му се е налагало да съчетава ориентацията си на стремящ се с ограниченията на физическия си мозък. Тук неговите впечатления и опит са мно­го по-богати и пълни от когато и да е било по време на въплъ­щението. Ако размислите над това, ще се убедите, че така и трябва да бъде. (17-494/5)

(15) Трябва добре да се разбере, че думите „прах при прах­та, тлен при тлента", които звучат при погребенията на За­пад, се отнасят към акта на възвръщане и означават връщане на елементите на физическото тяло в изначалния резервоар на субстанцията, плюс вливане енергиите на виталната форма в общия етерен резервоар; а думите „духът ще се върне Към Бога, който го е дал" са изопачено изражение на поглъщането на човешката душа от световната душа. В обикновените ри­туали обаче не се подчертава фактът, че именно индивидуализираната душа по време на реабсорбирането си сама организи­ра и насочва (чрез акт на духовна воля) това възвръщане. На Запад забравят, че тази „заповед за възвръщане" е била давана твърде често през вековете от всяка душа във физическа фор­ма; правейки това с неизбежна постоянност, първият божествен аспект (Монадата на нейния собствен план) все по-силно е овладявал своето тяло на проявление и е постигал това чрез своето отражение - душата. Така волевият аспект все повече встъпва в действие до момента, когато на Пътя на Ученичес­твото духовната решимост не достигне до висшата си точка на развитие и не започне да функционира съзнателно на Пътя на Посвещенията. Трябва да се помни, че [89] душата (в ней­ния собствен план) се научава да изразява първия и висш аспект на божествеността само чрез преднамерено отдаване на команди към нейните сенки в трите свята; отначало и в те­чение на дълъг период от време това се осъществява единст­вено чрез процеса на смъртта. Трудността днес се състои в това, че сравнително малко хора са духовно осъзнати, докато повечето въобще не подозират за „окултните команди" на соб­ствените си души. Когато човечеството започне да осъзнава своята душа (а това ще бъде следствие от агонията на сегашната война) смъртта ще се разглежда като „заповядан" про­цес, протичащ в пълно съзнание и с разбиране на цикличната цел. Това естествено ще ликвидира господстващия сега страх и ще прекрати все по-силно проявяващите се в нашето трудно време тенденции към самоубийство. Всъщност, грехът на убийството се корени в това, че се противодейства на целите на душата, а не поради унищожаването на конкретното човешко физическо тяло. Това е и отговорът на въпроса защо войната (окултно) не е убийство, както смятат привържениците на доброто; тя е разрушаване на формите с благотвор­ното перспективно намерение на планетарния Логос, ако можем да проследим божествената му цел. Мотивите обаче на подстрекателите на войните във физическия план са факторът, който превръща въоръжените конфликти в истинско злодейство. Ако нямаше войни, планетарният живот щеше по волята на това, което наричаме „дело Божие", да повиква об­ратно човешките души в широки мащаби съобразно Неговото любящо намерение. Когато злите хора разпалват войни, Той съумява от злото да извлече добро.

Така вие разбирате защо окултните науки поставят акцента върху цикличния закон и защо е налице растящ интерес към Науката за Цикличното Проявление. Смъртта често изглежда безсмислена и безцелна, защото не се познава намерението на душата; предходното развитие, постигнато в процеса на въплъщение, остава скрито; старата наследственост и обкръжение се игнорират, а гласът на душата не е широко приет. Има обаче неща, които започват да се признават; откровението е близо и заради него поставям основите. (17-435/6)

(16) При физическата смърт и в акта на възвръщането от­теглящата се душа се сблъсква със следните два фактора:

1. С физическия елементал, т. е. с интегрирания и коорди­ниран живот на физическото тяло, което винаги се стреми да съхрани своята цялост под влиянието на привличащите сили на съставните си части. Тази обща тенденция се проявява чрез някои от по-малките центрове.

2. [90] С етерния проводник, който има собствен, ясно ко­ординиран живот, проявен чрез седемте главни центъра, кои­то реагират на пулсиращите астрална, ментална и душевна енергии. Той работи също така и чрез някои от по-малките центрове, които не са предназначени за отклик на плътния физически механизъм, т. е. на онзи аспект от човешката лич­ност, който Елена Блаватска посочва като вторичен и произ­воден. (17-464/5)

(17) С тези думи искам да ви внуша разбиране за елемен­тарния факт, че всяка лечителска група, която се опитва да работи в новите посоки, трябва (като предварително усло­вие) да се постарае да разбере феномена на смъртта, която ние наричаме „велик възстановителен процес" или „Велико зав­ръщане". Тук имам предвид изкуството за мъдро, правилно и навременно връщане на телата към източника на техните съставни елементи, както и за завръщане на душите към сферите на тяхното същностно битие. Внимателно подбирам думите си с цел да ви подтикна към най-правилния и обекти­вен размисъл над т. нар. загадка на смъртта. Това е мистерия за обикновения човек, но не и за учениците и позналите мъдростта. (17-390)

(18) Темата за смъртта трябва да бъде разглеждана с мак­сималната степен на здрав разум и научно изследване, на коя­то сме способни. Комплексът на страха си пробива път към човешкото съзнание главно чрез акта на умиране; в неговата основа лежи съмнението във възможността да се оцелее и това е всеобщо явление. Актът на умирането е велик вселен­ски ритуал, който управлява целия наш планетен живот, но реакцията на страха присъства единствено в човешкото се­мейство и слабо, много слабо, при животинското. Ако само можехте да видите етерния свят, така, както го виждат и преживяват Онези, които се намират от вътрешната страна на жизнения опит, вие бихте се убедили в непрекъснатия (без ни най-малък отдих) велик планетен акт на възвръщане. Вие бихте видели грандиозната дейност, която протича в етерния свят, където анима мунди, животинската душа и човешката душа постоянно възвръщат субстанцията на всички физически форми във великия резервоар на същностната субстанция. Та­зи същностна субстанция е също такова живо, насочващо един­ство, както и световната душа, за която толкова сте слуша­ли. Това взаимодействие между принципа (начало, ос­нова, правило) на смъртта и този на живота лежи в основата на Творението. Импулсивната, насочваща сила -това е умът на Бога, на планетарния Логос, който преследва Своите божествени цели, въвличайки в този процес всички про­водници, чрез които се проявява. (17-424/5)

(19) [91] Великият процес на единение се осъществява чрез смъртта; „падането на листа" и неговото последващо отъждествяване с почвата, върху която е паднал, ни дава символич­на представа за този велик и вечен процес на единение чрез раждането и закономерно следващото го умиране. (17-445/6)

(20) ... именно разрушаването на цикъла на индивидуалната обособеност във физическия план е онова, което ние обикнове­но наричаме смърт - погледната от тази гледна точка, смърт­та се очертава като процес на единение. (17-423/3)


Част XII

Смъртта е акт на интуицията, предадена от душата на личността и след това изпълнена от индивидуалната воля в съгласие с божествената Воля. (16-599)

(1) [93] При неразвития и средния човек душата играе мно­го малка роля в процеса на смъртта, ако не се вземе предвид влиянието на обикновената решимост на душата да завърши цикъла на въплътения живот с оглед на следващото прераждане. „Семената на смъртта" са присъщи за природата на фор­мата и се проявяват като болест или грохналост (използвам тази дума в технически, а не в буквален). Душата преследва интересите си на своя собствен план до момента, когато ево­люционният процес привнесе ситуация, при която интеграция­та или тясната връзка между душата и формата става тол­кова реална, че душата дълбоко се отъждествява със своето проявено изражение. Достигайки този етап, душата за първи път се въплътява истински; тя изцяло „се е потопила в прояв­ление" и е въвлякла в него цялата си природа. Това рядко се осъз­нава и подчертава.

През ранните си въплътени животи и дори през повечето цикли на жизнен опит душата съвсем слабо се докосва до това, което става. Избавлението на субстанцията, от която са направени всички форми, протича като естествен процес и „кармата на материята" е изначална управляваща сила; след време тя се заменя от кармата, породена от сливането на душата с формата, макар че (през ранните етапи) душата носи много малка отговорност за ставащото. Процесите в троичната душевна обвивка по необходимост са резултат от тенденциите, свойствени за самата субстанция. С течение на времето обаче и в хода на дългата поредица от въплъщения, въздействието на вътрешното живо качество на душата пос­тепенно пробужда съзнанието; растящото упражняване на раз­личаващия усет и усилващият се умствен контрол неизбежно водят до появата на пробуждащо се и накрая до пробудено съзнание. Отначало то се проявява като чувство за отговор­ност, което постепенно подпомага нарастващото отъждествяване на душата с нейния проводник - с низшия троичен човек. Впоследствие телата непрекъснато стават все по-фи­ни и по-пречистени; семената на смъртта и болестта губят своята мощ; чувствителността към вътрешната духовна ре­ализация [94] нараства до момента, когато посветеният уче­ник овладее изкуството да умира в резултат на решение, взето от духовната му воля, или в отговор на групова, национална или планетарна карма. (17-500/1)

(2) При обикновените хора, на които е съдено да умрат, характерен фактор е битката между физическия елементал и душата - това окултно се нарича „Лемурийска кончина"; в случаите на средните граждани, при които жизненият фокус е в природата на желанието, конфликтът протича между астралния елементал и душата - това е получило наименованието „смърт на Атланта"; що се отнася до учениците, конфлик­тът е по-ментален и често се фокусира върху волята за служене и решимостта да се изпълни конкретният аспект на Плана, както и върху волята за завръщане в ашрамния център. При посветените няма конфликт, а само осъзнато намерение за отделяне. Любопитно е, че ако все пак се появи конфликт, той ще бъде между двете елементални сили, които остават в личността: между физическия елементал и менталния живот. Астралният елементал при високия посветен практически не функционира. От гледна точка на собствената природа на ин­дивида, желанието е станало напълно трансцендентно (недос­тъпно за сетивата). (17-464)

(3) Тук трябва да разгледаме накратко и проблема за вечния конфликт между двойственостите на плътното физическо тяло и на етерния двойник. Физическият елементал (наименование, дадено на интегрирания живот на физическото тяло) и душа­та, която се старае да се отдели и да разтвори цялата съв­купност от енергии на етерното тяло, се намират в остър конфликт и този процес често е тежък и дълъг; именно тази битка протича в течение на дългия или кратък период на ко­ма, характерен за толкова много смъртни ложета. Езотерично казано, комата бива два вида: има „кома на битката", която предшества истинската смърт, но има и „кома на възста­новяването", която протича, когато душата е оттеглила нишката или аспекта на съзнанието, но не и нишката на живота, за да даде на физическия елементал време отново да се утвърди в организма и да му върне здравето. Съвременната наука засега не признава различията между тези два аспекта на комата. По-късно, когато етерното зрение и ясновиждането по­лучат по-голямо разпространение, качествата на комата ще станат преобладаващо известни и елементите на надежда или отчаяние ще изгубят своето значение. Приятелите и роднини­те на изгубилото съзнание лице ще знаят с точност дали са свидетели на велико и [95] окончателно отделяне от настоя­щото въплъщение или просто наблюдават възстановителен процес. Във втория случай душата запазва контрола си върху физическото тяло чрез центровете, но временно преустановя­ва всички енергизиращи процеси. Изключение се прави само за сърдечния център, далака и двата малки центъра, свързани с дихателния апарат. Те остават енергизирани, макар и с нама­лена активност; чрез тях се поддържа контролът. Ако наме­рението на душата е истинската смърт, преди всичко се от­нема контролът от далака, после от двата малки центъра, а накрая и от сърдечния център, в резултат на което човекът умира. (17-462/3)

(4) Всички тези фактори предизвикват остър конфликт по Пътя на Изпитанията, който се усилва, когато човек встъпи по Пътя на Ученичеството. Силата на някога доминиращата, а сега доминирана личност е такава, че поражда интензивна кармична дейност. Събитията и обстоятелствата бързо и безжалостно се натрупват в жизнения опит на ученика. Неговото обкръжение в трите свята става от най-високо качество; преживяванията му се колебаят между крайностите; той много бързо изплаща кармичните си задължения и изтърпява наказанията за миналите си грешки.

А междувременно едно въплъщение се сменя от друго и познатият процес на смъртта продължава да служи за разде­лителна линия между поредните цикли на жизнен опит. Всичките три смърти обаче - физическата, астралната и менталната - протичат при постоянно пробуждащо се осъзнаване, дължащо се на развитието на нисшия ум; човекът вече не се носи (спящ и незнаещ) по течението, изолиран от своите етер­ни, астрални и ментални проводници, а всяко разделяне с тях вече се превръща в събитие, аналогично на физическата смърт.

Накрая идва времето, когато ученикът започва с вещина и умение да се оттегля от различните си проводници - той умира по свое решение и в пълно съзнание. Душата му твърдо поема контрола, след което ученикът навлиза в смъртта чрез акт на душевна воля, отлично знаейки какво прави. (17-514)

(5) При високоразвитото човешко същество често е нали­це предвиждане на периода на смъртта, което се дължи на егоичния контакт и на осведомеността за желанията на его-то. Това предвиждане понякога включва знание за самия ден на смъртта и запазване на свободата на волята до последния момент на оттеглянето. В този смисъл посветените притежават много по-големи способности. Налице е интелигентно разбиране на законите на отделянето и това дава възможност на този, който осъществява прехода, да се оттегли [96] съзнателно и с напълно пробудена осведоменост от физическо­то тяло и да функционира на астрален план. Това включва запазване на непрекъснатост на съзнанието, така че не се допуска никаква пауза между осбедомеността на физически план и тази след смъртта. Човек познава себе си такъв, какъвто е бил преди, макар и без апарат за контакт с физическия план. Той остава информиран за състоянието на чувствата и мис­лите на тези, които обича, но не е способен да възприема или да осъществява контакт с плътния физически проводник. Той може да комуникира с тях на астрален план или телепатично чрез ума, ако между тях съществува връзка, но комуникация, която изисква използването на петте физически сетива, несъ­мнено е недостъпна за него. Добре е да се помни, че астралното и менталното взаимодействия могат да бъдат по-тесни и по-чувствителни от когато и да било преди, тъй като той е свободен от ограниченията на физическото тяло. Все пак две неща пречат на това взаимодействие: първото е скръбта и силното емоционално вълнение на тези, които остават и (при средния човек) Второто е незнанието и объркаността, когато се окаже в новите за него условия, макар че в действителност това са старите услобия, ако можеше да осъзнае това. Кога­то хората се освободят от страха от смъртта и утвърдят разбирането си за задгробния свят, което не се основава на халюцинации и истерия и на изводите (често неразумни) на средния медиум, говорещ под контрола на собствените си мисъл-форми (изградени от него и кръга на слушателите), ще станем свидетели на правилно контролиран процес на смъртта. Тези, които остават, ще регулират внимателно своето състояние, така че да не се допусне прекъсване на отношени­ята и безсмислено изразходване на енергия. (4-498/9)

(6) Трябва да се помни, че целта и волята на душата, духо­вната решимост да бъдеш и да действаш, използва нишката на душата, сутратма, жизнения поток, като средство за изр­ажение във форма. Когато стигне до тялото, жизненият поток се диференцира в два потока или нишки и се „закрепва", ако мога така да се изразя, в две негови точки. Това символизира диференцирането на Атман или Духа в двете му отражения -душата и тялото. Душата, или аспектът на съзнанието, който прави човешкото същество разумна, мислеща същност, е „закрепена" с един от аспектите на тази душевна нишка в своето „седалище", в мозъка (в областта на епифизата). Другия аспект на живота, който оживотворява всеки атом от тялото и образува принципа на свързаността [97] или интеграцията, прониква в сърцето и там се фокусира или „закрепва". От тези две точки духовният човек се стреми да управлява своя меха­низъм. Това прави възможно функционирането на физически план и обективното съществуване става временно средство за изражение. Душата, разположена в мозъка, превръща човека интелигентна разумна същност, самосъзнателна и себенаправляваща; човек осъзнава света, в който живее, в зависимост от степента на еволюция и съответното развитие на механизма. Този механизъм има троично изражение. Първо, съществуват надиси и седем силови центъра; след това нервната система с трите й части: гръбначномозъчна, симпатикова и периферна; и накрая, ендокринната система, която може да бъде разглеждана като най-плътния аспект или като екстернализация на останалите две.


Каталог: 01-Bulgarian -> 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Биография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Книга първа платон елевсинските мистерии Младостта на Платон и смъртта на Сократ
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> К. Г. Юнг Автобиография спомени, сънища, размисли Записани и издадени от Аниела Яфе Подготвената съвместно от Юнг и Аниела Яфе автобиография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Уолдън или Живот в гората Хенрих Дейвид Торо
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Вестителите на зората барбара Марчиняк
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Живот без принцип хенри Дейвид Торо Избрани произведения
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Образи и символи Размисли върху магическо-религиозната символика
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Sant Bani Ashram Sanbornton, New Hampshire, usa превод Красимир Христов, 2003 Художник на корицата Димитър Трайчев Кратка биография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Митът за вечното завръщане Архетипи и повторение


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница