В едно от древните писания има такива символични слова:
Казал Бащата на сина: отиди и вземи за себе си това, което не си ти, това, което не е твое собствено, но е Мое. Приеми го за твое собствено и търси причината за неговата поява. Нека то ти изглежда като тебе самия. И така открий света на илюзиите и на дълбокия фалш. След това разбери, че си взел това, което не е цел на духовния стремеж.
И когато настъпва такъв момент във всеки цикъл на измама и кражба, ти ще [85] чуваш глас. Вслушай се в него. Това е гласът на този вътре в теб, който чува Моя глас, глас нечуван от тези, които обичат да крадат. Отново и отнобо се разнася заповедта: „Върни откраднатите блага. Разбери, те не са за теб". След по-голяма пауза гласът се повтаря: „Върни взетите на заем блага; плати своя дълг".
И когато уроците бъдат усвоени, гласът ще напомни още веднъж: „Върни с радост това, което е било Мое, после твое, а сега е наше. Ти повече не се нуждаеш от форма. Освободи се". (17-425/6)
(9) Идеалите, които Христос провъзгласи, все още си остават най-висшите от последователно даваните откровения, и Самият Той ни е подготвил за появата на тези истини, които ще отбележат края на времената и победата над последния враг - Смъртта. (22-243)
(10) Смъртта - за какво става сума? Не за смъртта на тялото или формата, тъй като тя е сравнително несъществена, а за „способността за отказ", която с течение на времето става отличителна черта на далия обет ученик. Настъпва нова епоха; постепенно възникват нови идеали, нова цивилизация, нови начини на живот, нови начини на образование, на религиозно изражение и на управление и нищо не е в състояние да ги спре. Те обаче могат да бъдат отложени от реакционерите, крайните консерватори и онези, които се придържат с непреклонна решимост към своите любими теории, мечти, представи, интерпретации и своите особени и често ограничено разбирани идеали. Именно те могат да забавят часа на освобождението. Духовната пластичност, готовността за освобождаване от всички предразсъдъчни идеи и идеали, а също и от любимите склонности, култивираните навици на мислене и всякакви решителни усилия да се приспособи света към някакъв модел, който индивида счита за най-подходящ, поради това, че той е най-привлекателен за него - всички те трябва да бъдат подчинени на силата на смъртта. Те могат да бъдат изоставени с увереност, без опасения и без страх от последиците, ако жизнения мотив е действителна и нестихваща любов към човечеството. Сила и възможност могат винаги да се поверят на любовта, на истинската духовна любов, която душата познава, тъй като тя никога няма да измени на това доверие и ще приведе всичко в съгласие с визията на душата. (13-278/9)
(11) [86] Представете си промените в човешкото съзнание, когато смъртта ще се разглежда като акт на обикновено, съзнателно изоставяне на формата...(17-427)
(12) Затова изкуството на оттеглянето има три нива:
1. Практикувано от хора с предимно астрално качество и устройство. Ние ги наричаме „камични" хора.
2. Практикувано от уравновесени, интегрирани личности, които определяме като „кама-манасни" индивиди.
3. Практикувано от напреднали индивидуалности и ученици от всички степени, които в основата си са ментални по своя „жизнен фокус". Те се наричат „манасни" субекти.
Тези три категории преход са подчинени на едни и същи базови правила, но акцентът е различен във всеки конкретен случай. Бих искал да разберете, че там, където отсъства физически мозък и развит ум, вътрешният човек на практика се задушава в обвивката от астрална материя и за дълъг период от време е потопен в онова, което условно наричаме „астрален план". Кама-манасният човек от своя страна притежава т. нар. „свобода на двойствения живот" и открива себе си като притежател на двойствена форма, която му позволява да контактува по желание с висшите равнища на астралния и с нисшите равнища на менталния план. Искам отново да напомня, че физическият мозък не може да регистрира тези контакти. Знанието за тях зависи от вродената активност на вътрешния човек, от неговата конкретна нагласа за разбиране и одобрение. Манасният човек притежава полупрозрачен ментален проводник, чиято интензивност на светлинно излъчване е право пропорционална на постигнатата свобода от желания и емоции. Посочените три типа хора използват сходен по природата си процес на оттегляне, но прилагат различна техника в неговите рамки. За по-голяма яснота следва да кажем, че:
1. Камичният човек отхвърля астралното си тяло чрез изтощаване (изчерпване) и го отделя чрез астралното съответствие на центъра на слънчевия сплит. Това изтощаване става възможно, тъй като всички вродени желания и присъщи емоции са свързани приживе с животинската природа и с физическото тяло, а те и двете вече не съществуват.
2. Кама-манасният индивид използва две техники. Това е естествено, понеже той отхвърля отначало своето астрално тяло, а после и менталния си проводник:
а) [87] Той отделя своето астрално тяло в резултат на растящата си жажда за ментален живот. Индивидуалността постепенно и неотклонно се оттегля в тялото на ума, а астралното тяло езотерично „отпада" и накрая изчезва. Това обикновено става несъзнателно и може да отнеме много време. Ако обаче индивидът е бил над средното равнище и се приближава до манасния човек, това изчезване протича рязко и динамично и индивидуалността се оказва свободна в своето ментално тяло. Това става съзнателно и бързо.
б) Вътрешният човек отхвърля (унищожава) менталното си тяло с акт на човешка воля, доколкото душата започва бавно да осъзнава своята сянка. Така той започва (макар и слабо) да се привлича от душата. Този процес протича сравнително динамично и зависи от степента на манасното влияние.
3. Манасният човек, който вече е фокусиран в менталното си тяло, трябва да извърши две неща:
а) Да се избави и изчисти от всеки астрален остатък, който може да обезцвети светлината на сияещото му ментално тяло. Така нареченото „астрално тяло" вече не съществува като фактор на изява. Човек постига това чрез ясен призив за все повече светлина от душата. Именно светлината на душата разтваря на този етап астралната субстанция, така както обединената светлина от душите на човечеството (като цяло) в крайна сметка ще разтвори условно наречения „астрален план".
б) Да разруши менталното си тяло чрез определени Думи на Силата. Съобщени на ученика чрез ашрама на неговия Учител, те рязко увеличават силата на душата и предизвикват такова разширяване на съзнанието вътре в менталното тяло, че то се разпада и вече не представлява препятствие за вътрешния човек. Сега той се изправя като свободен син на ума в ашрама на своя Учител и може „повече да не го напусне".( 17-487/90)
(13) В крайна сметка, смъртта сама по себе си е работа по възвръщането. Тя включва както връщане на телесното вещество към трите субстанциални свята, което трябва да се прави с готовност и оптимизъм, така и обратно сливане на човешката душа с нейния първоизточник, съпроводено от радостта на реабсорбирането. Всички вие трябва да се научите да гледате на смъртта като на акт на възвръщане.... (17-389)
(14) Не забравяйте, че щом веднъж е осъществено възвръщането [88] на физическото в неговите два аспекта, вътрешният човек (както казах и по-рано) става напълно съзнателен. Физическият мозък и водовъртежът от етерни сили, които като цяло са дисхармонични при повечето хора, вече не оказват въздействие. Някои от изучаващите предполагат, че с изключение на най-напредналите хора, учениците и посветените, преживяванията на средния човек във вътрешните планове на трите свята са характеризират с неопределеност, бездействие и полуосъзнатост или че му се показва повторение на отминалия му живот. Това не е така. Човекът във вътрешните планове не само осъзнава себе си като индивид - със свои собствени замисли, живот и дела, както това е било във физическия план - но осъзнава по същия начин и околните състояния на съзнание. Макар че може да бъде заблуден от астралното съществуване или подложен на телепатичното въздействие на различни мислителни токове, излъчвани от менталния план, той продължава да осъзнава себе си и своя ум, като (според степента на разбитост на манасния му живот) може да го прави много по-ясно от времето, когато му се е налагало да съчетава ориентацията си на стремящ се с ограниченията на физическия си мозък. Тук неговите впечатления и опит са много по-богати и пълни от когато и да е било по време на въплъщението. Ако размислите над това, ще се убедите, че така и трябва да бъде. (17-494/5)
(15) Трябва добре да се разбере, че думите „прах при прахта, тлен при тлента", които звучат при погребенията на Запад, се отнасят към акта на възвръщане и означават връщане на елементите на физическото тяло в изначалния резервоар на субстанцията, плюс вливане енергиите на виталната форма в общия етерен резервоар; а думите „духът ще се върне Към Бога, който го е дал" са изопачено изражение на поглъщането на човешката душа от световната душа. В обикновените ритуали обаче не се подчертава фактът, че именно индивидуализираната душа по време на реабсорбирането си сама организира и насочва (чрез акт на духовна воля) това възвръщане. На Запад забравят, че тази „заповед за възвръщане" е била давана твърде често през вековете от всяка душа във физическа форма; правейки това с неизбежна постоянност, първият божествен аспект (Монадата на нейния собствен план) все по-силно е овладявал своето тяло на проявление и е постигал това чрез своето отражение - душата. Така волевият аспект все повече встъпва в действие до момента, когато на Пътя на Ученичеството духовната решимост не достигне до висшата си точка на развитие и не започне да функционира съзнателно на Пътя на Посвещенията. Трябва да се помни, че [89] душата (в нейния собствен план) се научава да изразява първия и висш аспект на божествеността само чрез преднамерено отдаване на команди към нейните сенки в трите свята; отначало и в течение на дълъг период от време това се осъществява единствено чрез процеса на смъртта. Трудността днес се състои в това, че сравнително малко хора са духовно осъзнати, докато повечето въобще не подозират за „окултните команди" на собствените си души. Когато човечеството започне да осъзнава своята душа (а това ще бъде следствие от агонията на сегашната война) смъртта ще се разглежда като „заповядан" процес, протичащ в пълно съзнание и с разбиране на цикличната цел. Това естествено ще ликвидира господстващия сега страх и ще прекрати все по-силно проявяващите се в нашето трудно време тенденции към самоубийство. Всъщност, грехът на убийството се корени в това, че се противодейства на целите на душата, а не поради унищожаването на конкретното човешко физическо тяло. Това е и отговорът на въпроса защо войната (окултно) не е убийство, както смятат привържениците на доброто; тя е разрушаване на формите с благотворното перспективно намерение на планетарния Логос, ако можем да проследим божествената му цел. Мотивите обаче на подстрекателите на войните във физическия план са факторът, който превръща въоръжените конфликти в истинско злодейство. Ако нямаше войни, планетарният живот щеше по волята на това, което наричаме „дело Божие", да повиква обратно човешките души в широки мащаби съобразно Неговото любящо намерение. Когато злите хора разпалват войни, Той съумява от злото да извлече добро.
Така вие разбирате защо окултните науки поставят акцента върху цикличния закон и защо е налице растящ интерес към Науката за Цикличното Проявление. Смъртта често изглежда безсмислена и безцелна, защото не се познава намерението на душата; предходното развитие, постигнато в процеса на въплъщение, остава скрито; старата наследственост и обкръжение се игнорират, а гласът на душата не е широко приет. Има обаче неща, които започват да се признават; откровението е близо и заради него поставям основите. (17-435/6)
(16) При физическата смърт и в акта на възвръщането оттеглящата се душа се сблъсква със следните два фактора:
1. С физическия елементал, т. е. с интегрирания и координиран живот на физическото тяло, което винаги се стреми да съхрани своята цялост под влиянието на привличащите сили на съставните си части. Тази обща тенденция се проявява чрез някои от по-малките центрове.
2. [90] С етерния проводник, който има собствен, ясно координиран живот, проявен чрез седемте главни центъра, които реагират на пулсиращите астрална, ментална и душевна енергии. Той работи също така и чрез някои от по-малките центрове, които не са предназначени за отклик на плътния физически механизъм, т. е. на онзи аспект от човешката личност, който Елена Блаватска посочва като вторичен и производен. (17-464/5)
(17) С тези думи искам да ви внуша разбиране за елементарния факт, че всяка лечителска група, която се опитва да работи в новите посоки, трябва (като предварително условие) да се постарае да разбере феномена на смъртта, която ние наричаме „велик възстановителен процес" или „Велико завръщане". Тук имам предвид изкуството за мъдро, правилно и навременно връщане на телата към източника на техните съставни елементи, както и за завръщане на душите към сферите на тяхното същностно битие. Внимателно подбирам думите си с цел да ви подтикна към най-правилния и обективен размисъл над т. нар. загадка на смъртта. Това е мистерия за обикновения човек, но не и за учениците и позналите мъдростта. (17-390)
(18) Темата за смъртта трябва да бъде разглеждана с максималната степен на здрав разум и научно изследване, на която сме способни. Комплексът на страха си пробива път към човешкото съзнание главно чрез акта на умиране; в неговата основа лежи съмнението във възможността да се оцелее и това е всеобщо явление. Актът на умирането е велик вселенски ритуал, който управлява целия наш планетен живот, но реакцията на страха присъства единствено в човешкото семейство и слабо, много слабо, при животинското. Ако само можехте да видите етерния свят, така, както го виждат и преживяват Онези, които се намират от вътрешната страна на жизнения опит, вие бихте се убедили в непрекъснатия (без ни най-малък отдих) велик планетен акт на възвръщане. Вие бихте видели грандиозната дейност, която протича в етерния свят, където анима мунди, животинската душа и човешката душа постоянно възвръщат субстанцията на всички физически форми във великия резервоар на същностната субстанция. Тази същностна субстанция е също такова живо, насочващо единство, както и световната душа, за която толкова сте слушали. Това взаимодействие между принципа (начало, основа, правило) на смъртта и този на живота лежи в основата на Творението. Импулсивната, насочваща сила -това е умът на Бога, на планетарния Логос, който преследва Своите божествени цели, въвличайки в този процес всички проводници, чрез които се проявява. (17-424/5)
(19) [91] Великият процес на единение се осъществява чрез смъртта; „падането на листа" и неговото последващо отъждествяване с почвата, върху която е паднал, ни дава символична представа за този велик и вечен процес на единение чрез раждането и закономерно следващото го умиране. (17-445/6)
(20) ... именно разрушаването на цикъла на индивидуалната обособеност във физическия план е онова, което ние обикновено наричаме смърт - погледната от тази гледна точка, смъртта се очертава като процес на единение. (17-423/3)
Част XII
Смъртта е акт на интуицията, предадена от душата на личността и след това изпълнена от индивидуалната воля в съгласие с божествената Воля. (16-599)
(1) [93] При неразвития и средния човек душата играе много малка роля в процеса на смъртта, ако не се вземе предвид влиянието на обикновената решимост на душата да завърши цикъла на въплътения живот с оглед на следващото прераждане. „Семената на смъртта" са присъщи за природата на формата и се проявяват като болест или грохналост (използвам тази дума в технически, а не в буквален). Душата преследва интересите си на своя собствен план до момента, когато еволюционният процес привнесе ситуация, при която интеграцията или тясната връзка между душата и формата става толкова реална, че душата дълбоко се отъждествява със своето проявено изражение. Достигайки този етап, душата за първи път се въплътява истински; тя изцяло „се е потопила в проявление" и е въвлякла в него цялата си природа. Това рядко се осъзнава и подчертава.
През ранните си въплътени животи и дори през повечето цикли на жизнен опит душата съвсем слабо се докосва до това, което става. Избавлението на субстанцията, от която са направени всички форми, протича като естествен процес и „кармата на материята" е изначална управляваща сила; след време тя се заменя от кармата, породена от сливането на душата с формата, макар че (през ранните етапи) душата носи много малка отговорност за ставащото. Процесите в троичната душевна обвивка по необходимост са резултат от тенденциите, свойствени за самата субстанция. С течение на времето обаче и в хода на дългата поредица от въплъщения, въздействието на вътрешното живо качество на душата постепенно пробужда съзнанието; растящото упражняване на различаващия усет и усилващият се умствен контрол неизбежно водят до появата на пробуждащо се и накрая до пробудено съзнание. Отначало то се проявява като чувство за отговорност, което постепенно подпомага нарастващото отъждествяване на душата с нейния проводник - с низшия троичен човек. Впоследствие телата непрекъснато стават все по-фини и по-пречистени; семената на смъртта и болестта губят своята мощ; чувствителността към вътрешната духовна реализация [94] нараства до момента, когато посветеният ученик овладее изкуството да умира в резултат на решение, взето от духовната му воля, или в отговор на групова, национална или планетарна карма. (17-500/1)
(2) При обикновените хора, на които е съдено да умрат, характерен фактор е битката между физическия елементал и душата - това окултно се нарича „Лемурийска кончина"; в случаите на средните граждани, при които жизненият фокус е в природата на желанието, конфликтът протича между астралния елементал и душата - това е получило наименованието „смърт на Атланта"; що се отнася до учениците, конфликтът е по-ментален и често се фокусира върху волята за служене и решимостта да се изпълни конкретният аспект на Плана, както и върху волята за завръщане в ашрамния център. При посветените няма конфликт, а само осъзнато намерение за отделяне. Любопитно е, че ако все пак се появи конфликт, той ще бъде между двете елементални сили, които остават в личността: между физическия елементал и менталния живот. Астралният елементал при високия посветен практически не функционира. От гледна точка на собствената природа на индивида, желанието е станало напълно трансцендентно (недостъпно за сетивата). (17-464)
(3) Тук трябва да разгледаме накратко и проблема за вечния конфликт между двойственостите на плътното физическо тяло и на етерния двойник. Физическият елементал (наименование, дадено на интегрирания живот на физическото тяло) и душата, която се старае да се отдели и да разтвори цялата съвкупност от енергии на етерното тяло, се намират в остър конфликт и този процес често е тежък и дълъг; именно тази битка протича в течение на дългия или кратък период на кома, характерен за толкова много смъртни ложета. Езотерично казано, комата бива два вида: има „кома на битката", която предшества истинската смърт, но има и „кома на възстановяването", която протича, когато душата е оттеглила нишката или аспекта на съзнанието, но не и нишката на живота, за да даде на физическия елементал време отново да се утвърди в организма и да му върне здравето. Съвременната наука засега не признава различията между тези два аспекта на комата. По-късно, когато етерното зрение и ясновиждането получат по-голямо разпространение, качествата на комата ще станат преобладаващо известни и елементите на надежда или отчаяние ще изгубят своето значение. Приятелите и роднините на изгубилото съзнание лице ще знаят с точност дали са свидетели на велико и [95] окончателно отделяне от настоящото въплъщение или просто наблюдават възстановителен процес. Във втория случай душата запазва контрола си върху физическото тяло чрез центровете, но временно преустановява всички енергизиращи процеси. Изключение се прави само за сърдечния център, далака и двата малки центъра, свързани с дихателния апарат. Те остават енергизирани, макар и с намалена активност; чрез тях се поддържа контролът. Ако намерението на душата е истинската смърт, преди всичко се отнема контролът от далака, после от двата малки центъра, а накрая и от сърдечния център, в резултат на което човекът умира. (17-462/3)
(4) Всички тези фактори предизвикват остър конфликт по Пътя на Изпитанията, който се усилва, когато човек встъпи по Пътя на Ученичеството. Силата на някога доминиращата, а сега доминирана личност е такава, че поражда интензивна кармична дейност. Събитията и обстоятелствата бързо и безжалостно се натрупват в жизнения опит на ученика. Неговото обкръжение в трите свята става от най-високо качество; преживяванията му се колебаят между крайностите; той много бързо изплаща кармичните си задължения и изтърпява наказанията за миналите си грешки.
А междувременно едно въплъщение се сменя от друго и познатият процес на смъртта продължава да служи за разделителна линия между поредните цикли на жизнен опит. Всичките три смърти обаче - физическата, астралната и менталната - протичат при постоянно пробуждащо се осъзнаване, дължащо се на развитието на нисшия ум; човекът вече не се носи (спящ и незнаещ) по течението, изолиран от своите етерни, астрални и ментални проводници, а всяко разделяне с тях вече се превръща в събитие, аналогично на физическата смърт.
Накрая идва времето, когато ученикът започва с вещина и умение да се оттегля от различните си проводници - той умира по свое решение и в пълно съзнание. Душата му твърдо поема контрола, след което ученикът навлиза в смъртта чрез акт на душевна воля, отлично знаейки какво прави. (17-514)
(5) При високоразвитото човешко същество често е налице предвиждане на периода на смъртта, което се дължи на егоичния контакт и на осведомеността за желанията на его-то. Това предвиждане понякога включва знание за самия ден на смъртта и запазване на свободата на волята до последния момент на оттеглянето. В този смисъл посветените притежават много по-големи способности. Налице е интелигентно разбиране на законите на отделянето и това дава възможност на този, който осъществява прехода, да се оттегли [96] съзнателно и с напълно пробудена осведоменост от физическото тяло и да функционира на астрален план. Това включва запазване на непрекъснатост на съзнанието, така че не се допуска никаква пауза между осбедомеността на физически план и тази след смъртта. Човек познава себе си такъв, какъвто е бил преди, макар и без апарат за контакт с физическия план. Той остава информиран за състоянието на чувствата и мислите на тези, които обича, но не е способен да възприема или да осъществява контакт с плътния физически проводник. Той може да комуникира с тях на астрален план или телепатично чрез ума, ако между тях съществува връзка, но комуникация, която изисква използването на петте физически сетива, несъмнено е недостъпна за него. Добре е да се помни, че астралното и менталното взаимодействия могат да бъдат по-тесни и по-чувствителни от когато и да било преди, тъй като той е свободен от ограниченията на физическото тяло. Все пак две неща пречат на това взаимодействие: първото е скръбта и силното емоционално вълнение на тези, които остават и (при средния човек) Второто е незнанието и объркаността, когато се окаже в новите за него условия, макар че в действителност това са старите услобия, ако можеше да осъзнае това. Когато хората се освободят от страха от смъртта и утвърдят разбирането си за задгробния свят, което не се основава на халюцинации и истерия и на изводите (често неразумни) на средния медиум, говорещ под контрола на собствените си мисъл-форми (изградени от него и кръга на слушателите), ще станем свидетели на правилно контролиран процес на смъртта. Тези, които остават, ще регулират внимателно своето състояние, така че да не се допусне прекъсване на отношенията и безсмислено изразходване на енергия. (4-498/9)
(6) Трябва да се помни, че целта и волята на душата, духовната решимост да бъдеш и да действаш, използва нишката на душата, сутратма, жизнения поток, като средство за изражение във форма. Когато стигне до тялото, жизненият поток се диференцира в два потока или нишки и се „закрепва", ако мога така да се изразя, в две негови точки. Това символизира диференцирането на Атман или Духа в двете му отражения -душата и тялото. Душата, или аспектът на съзнанието, който прави човешкото същество разумна, мислеща същност, е „закрепена" с един от аспектите на тази душевна нишка в своето „седалище", в мозъка (в областта на епифизата). Другия аспект на живота, който оживотворява всеки атом от тялото и образува принципа на свързаността [97] или интеграцията, прониква в сърцето и там се фокусира или „закрепва". От тези две точки духовният човек се стреми да управлява своя механизъм. Това прави възможно функционирането на физически план и обективното съществуване става временно средство за изражение. Душата, разположена в мозъка, превръща човека интелигентна разумна същност, самосъзнателна и себенаправляваща; човек осъзнава света, в който живее, в зависимост от степента на еволюция и съответното развитие на механизма. Този механизъм има троично изражение. Първо, съществуват надиси и седем силови центъра; след това нервната система с трите й части: гръбначномозъчна, симпатикова и периферна; и накрая, ендокринната система, която може да бъде разглеждана като най-плътния аспект или като екстернализация на останалите две.
Сподели с приятели: |