Смяна на курса – животът започва!


Част II: Трите основни духовни правила



страница3/7
Дата23.07.2016
Размер1.44 Mb.
1   2   3   4   5   6   7

Част II: Трите основни духовни правила



Въведение
Седемте стълба на мъдростта

Защото никой не може да положи друга основа освен положената, която е Исус Христос“ (1 Коринтяни 3:11).

„Но всеки нека внимава как гради на нея“ (1 Коринтяни 3:10).

Божията мъдрост ни учи как да градим дома на нашия духовен живот. Основата е била положена, когато си се новородил. Оттогава твоят храм се строи. Ако той се строи според принципите на божествената мъдрост, ще издържи на всеки вятър и буря (Матей 7:25).

Християнинът е свободен да гради върху основата на своята вяра, като може да избере да гради или с нетрайни материали (като дърво, сено или слама, които не могат да устоят нито на огън, нито на буря), или със солидни материали (като злато, сребро или скъпоценни камъни, които нищо не може да разруши) (1 Коринтяни 3:12–15). При завръщането на Христос, когато се изправим лице в лице с Бога, зданието или ще издържи, или ще рухне. Основата ще остане – вярата в Христос не ни се отнема. Но постройката, която сме издигнали върху нея, може да изчезне в пламъци. В този случай ние няма да загубим спасението си, но ще загубим наградата си (15 ст.).

Мъдростта съгради дома си, издяла седемте си стълба“ (Притчи 9:1).

Кои са седемте стълба на мъдростта, върху които почива Божият храм? Когато на младини прочетох този стих, той ми направи много силно впечатление. Бях убеден, че трябва да има седем основни принципа, седем фундаментални истини, върху които Бог изгражда духовния ни живот и го прави непоклатима реалност. Много години ми бяха необходими, за да открия седемте истини, които ще изложа в следващите глави.
Три основни правила и четири дисциплини

Прочитайки Библията година след година, аз непрекъснато откривах три основни духовни правила, без които не може да има живот в пълнота. Освен това намирах и четири дисциплини или навици, в които трябва да се упражняваме, за да подхранваме и укрепваме този живот. Ако искаш, можеш да си представиш тази идея като маса, съставена от три дъски и подпряна на четири крака. В следващите глави ще изследваме най-напред трите правила, а след това – четирите дисциплини.

Може би си мислиш, че усложнявам нещата. Ни най-малко! Както седемте цвята на дъгата се сливат в бяла светлина, така и всички тези духовни фактори образуват единственото условие за придобиване Божията благодат, а то е вярата – вярата в Христос. Вярата е единственото условие за нашето спасение. Около 150 пасажа в Новия Завет ясно говорят за това. Колко често Исус казваше: „Да ти бъде според вярата ти!“

В своите писма апостол Павел настоява, че щом сме започнали с вяра, трябва и да продължим с вяра. Ние не можем да постигнем съвършенство със собствени усилия. Бог започва това дело и Бог го завършва.

Само Божият Дух може да ни даде вечен живот и само Той може да го развие. Животът в Христос почива само на една тайна: вярата в Христос. В следващите глави, където по-подробно обяснявам седемте стълба, искам да покажа нещо много важно: ние трябва абсолютно да се доверим на Христос за всичко. Трябва да Му се доверим не само за бъдещия свят, но и за всичките си проблеми още сега – тук, на земята.

Има три „спирки“ на спасението: минало, сегашно и бъдеще. Библията свидетелства, че единственият ключ и за трите е вярата. Чрез вярата в Христос ти си бил спасен от наказанието за твоя грях. Чрез вярата ти ежедневно се избавяш от властта на греха. Чрез вяра при завръщането на Христос ти ще се освободиш от корена на греха.

Но Библията ни открива, че има две пречки за вярата: нечистата съвест и злата воля. Нека да разгледаме тези два проблема по-внимателно.
Основата на нашето разглеждане

Ако започнеш да учиш при известен професор, той ще очаква от теб да си купиш книгата или книгите, които той е написал, и да ги изучиш внимателно. Ние, християните, имаме божествен „професор“ – нашият Учител е Духът на истината и Той е написал един съвсем разбираем учебник – Библията! Доста е глупаво да предполагаме, че можем да научим нещо от Неговото обучение, ако не сме готови подробно да изучаваме това, което Той е написал.


Четирите библейски заповеди, които се отнасят до Святия Дух

В Библията Святият Дух ни разкрива Своята личност. Той ни дава четири заповеди, които се отнасят лично до Него. Тези четири заповеди са условия за отношението, което Той иска да изгради с нас. Затова е изключително важно да разберем смисъла на тези четири заповеди и да живеем според тях. В предната глава вече се запознахме с първата от тях. Ще я нарека общата заповед: „Постоянно се изпълвайте с Духа.“ Но това още не ни показва как да се изпълваме.


Трите основни духовни правила

На този въпрос отговарят другите три заповеди и поради тази причина аз ги наричам трите специални заповеди. Те са трите основни правила за духовен живот, трите предпоставки за пълнотата на Светия Дух. Те непрекъснато се явяват в цялата Библия (напр. в 1 Тимотей 1:5 и Евреи 10:22; също и при описанието на приносите в Левит 1–5). Две от тези заповеди са формулирани като забрани и се отнасят до нашето съзнание и нашата воля. Третата е формулирана положително и се отнася до нашата вяра.

Ако разберем значението на тези три заповеди или основни правила и с Божията помощ ги практикуваме, можем да бъдем сигурни, че Бог ще ни изпълни със Святия Дух. Следващите три глави се занимават с тези три основни правила, от които зависи пълнотата на Духа.

След това ще разгледаме така наречените четири дисциплини, чрез които трите основни духовни правила се подкрепят и подсилват. (Моля те, не обърквай четирите дисциплини с четирите заповеди, които се отнасят до Святия Дух!) Божията мъдрост може да изгради твоя духовен живот и да го превърне в здание с непреходна стойност на основата на тези седем установени от Него стълба. Не съм намерил други духовни фактори с подобно значение.



2.1. Проблемът с твоята съвест
Първото основно духовно правило: „Не оскърбявайте Светия Божи Дух“ (Ефесяни 4:30).

Какво правиш, когато, въпреки че си новороден, се уловиш, че нещо си сгрешил?

Писанието ни учи, че нищо не може да ни отлъчи от Божията любов (Римляни 8:31–39).

Обаче нашата съвест като че ли ни казва точно обратното. Когато не сме били послушни на Бога, ние чувстваме, че Той не одобрява това. Вече не смеем да Го погледнем в лицето. Чувстваме се неспособни да се молим или да говорим за Него на другите. С други думи, съвестта ни не е чиста.

Намираме се в много плашещо състояние. От една страна, Библията ни казва, че Бог вече е простил и изличил греховете ни. Той ни счита за праведни, тъй както Христос е праведен. От друга страна, ние самите се чувстваме наистина виновни. Какво трябва да бъде тогава нашето становище?

Отговорът е очевиден: трябва да се разкаем. А после? Имаме ли нужда да получим Божията прошка отново?


Нашият обвинител и нашият Застъпник

Библията ни разкрива, че на небето ние имаме един обвинител и един Застъпник. Според Откровение 12:10 дяволът е клеветник на братята, който ги клевети денем и нощем пред Бога. А в 1. Йоан 2:1 четем: „Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако съгреши някой, имаме Ходатай при Отца, Исус Христос праведния.“

Когато съгрешиш, не те обвинява Господ Исус, а дяволът. Дяволът притиска твоята съвест, която, разбира се, вижда злото, което си извършил. Той иска да те накара да повярваш, че Бог те е осъдил и е затворил вратата пред теб. Неговата главна цел е да изкриви образа на Бога в сърцето ти, за да забравиш цената на Христовата кръв. Той иска да не осъзнаеш, че Бог те е примирил със Себе Си в разпънатия Христос. Дяволът иска да виждаш Бога като враг, който има нещо против теб, който те отблъсква, който вече не те обича. Няма нищо по-трудно от това да повярваш в Божията любов. Ако дяволът успее да те разколебае в тази твоя увереност, той лесно може да те хвърли в депресия и отчаяние. По този начин клеветникът се опитва да те победи.

Той щеше да бъде напълно в правото си, ако Исус не беше умрял точно за този грях и не беше възкръснал, за да потвърди твоето оправдание. Сатана разполага с едно страшно оръжие срещу теб – Божията справедливост и Божия закон. Но този аргумент е станал вече невалиден, защото справедливостта и законът на Бога са вече удовлетворени.

Можеш да си представиш нещата така: дяволът стои от лявата страна на Бога и те обвинява. Твоята съвест усеща цялата тежест на неговото обвинение и той се опитва да те накара да повярваш, че Божията справедливост те осъжда. Затова си така потиснат. Но я погледни! От дясната страна на Бога ти имаш един Адвокат, който те защитава и който отговаря за всички твои прегрешения вместо теб. Исус не те обвинява! Той говори в твоя защита, Той се моли и ходатайства за теб, Той те е изкупил със Своята кръв. Това е темата на чудесното Писмо към евреите, както ще разбереш от следните стихове: Евреи 2:17–18; 4:14–16; 7:11–15, 24–28; 9:11–15, 24; 10: 10–14, 19–22). Бог Отец гледа прободените ръце на Своя Син. Пред лицето Му е вечно валидният аргумент на Неговата скъпоценна кръв, която е била пролята за теб и затваря устата на обвинителя. На обвинението на дявола Исус отговаря: _Справедливостта на Божия закон е напълно задоволена, защото този грях е вече изличен. Кръстът е едно завършено дело. Аз лично съм платил за това престъпление. Аз вече изстрадах ада, който този човек заслужаваше. Той е оправдан.“ Белезите на Исусовите ръце и кръвта, която Той проля, са вечното свидетелство, че твоят случай е приключен. Папките са вече унищожени. Няма какво повече да се каже.

Сатана е силен и хитър. Ако слушаш обвиненията му, ще изпаднеш в едно състояние на непрестанно отчаяние. Съвестта ти постоянно ще те мъчи. Най-накрая дори ще забравиш какво е направил Христос за теб. Но ако слушаш гласа на твоя Застъпник, всеки път ще чуваш тези чудни думи: „Простено ти е. Грехът ти е изличен.“ Това е чудото на Божията благодат. Делото на Исус на кръста те спасява не само от бъдещия ад. То може и днес да те запази от обвинителя. На теб ти е простено.


Твърде лесно?

Сигурно ще ми кажеш: „Всичко това е много красиво, но е твърде лесно! Наистина ли смяташ, че мога да си съгрешавам спрямо Бога и после грехът ми да се изличава автоматично? Съвестта ми не ми позволява да повярвам в такова лесно разрешение!“

Прав си, решението не е толкова просто. Само си помисли колко трудно беше то за Бога. Най-малкото ти прегрешение струваше на Бога мъчението и смъртта на Неговия Син. Кръвта на Исус бе всичко друго, но не и „лесно разрешение“. Но Бог иска ти да повярваш в безмерната цена на тази уникална жертва. Сам Исус извика на кръста: „Свърши се!“ (Йоан 19:30). Да не разчиташ на Неговата прошка, е просто неверие. Дяволът иска да ти отнеме тази сигурност и отново да те хвърли в страх. Ако това му се удаде, той парализира твоя духовен живот и прави вярата ти безплодна и безпомощна.

Но „ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? ... Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава? Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога и Който ходатайства за нас? Кой ще ни отлъчи от Христовата любов... от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ?“ (Римляни 8:31–39).

Твърде лесно ли е? Истината е, че няма друг път да се получи Божията прошка. Благодари на Бога и я приеми.

Съзнаваш ли съвършенството на делото, което Бог е извършил за теб? Разбрал ли си наистина цената на Христовата кръв? Бог ни призовава да пристъпим в Неговото присъствие, защото Исус е нашият Първосвещеник, нашият Ходатай, а не наш враг (Евреи 10:19–22). Но това ли е всичко, което трябва да знаем, за да възстановим общението си с Бога?


Двете страни на Божията прошка

Има едно условие за освобождаването на нашата съвест. Новият Завет ни показва съвсем ясно, че единствената основа за Божията прошка е кръвта на Исус. Но тази прошка има две страни.


Съдийската прошка на Бога

Преди моето новорождение Бог беше мой Съдия, а аз бях убиецът на Неговия Син, преследван от Неговия закон. Но в този ден Бог като Съдия прости всичките ми грехове – минали, настоящи и бъдещи. От този миг Бог вече не вижда моя грях. В Неговите очи аз съм праведен, както е праведен Исус. Той вижда моите грехове като грехове на Исус, а Исусовата смърт – като моя. Така проблемът за греха е разрешен – Неговата смърт изличава моите грехове. Праведността на Исус сега е моя праведност. Моето сърце принадлежи на Исус и Неговото възкресение е станало моят нов живот. Чрез този акт на Бога, който Павел нарича в Римляни 6:3–4 _духовно кръщение“ (на което водното кръщение е образ или символ), аз съм станал едно с Исус Христос в Неговата смърт и Неговото възкресение. Тъй като Той ме счита за мъртъв и погребан с Христос, Той може най-сетне да ми прости. Преди Той не би могъл да направи това. Благодарение на Неговата прошка сега аз мога да получа и Неговия живот във възкресението. Новият живот ми се дава в момента, в който получа Светия Дух (Езекиил 37:10, 14). Следователно новорождението е прекият резултат от съдийската прошка на Бога и тази прошка е окончателна (Евреи 10:17, 18)! Можем само да се радваме, че нашето спасение зависи от един акт на Бога, а не от нас.


Бащинската прошка на Бога

От момента на моето новорождение Бог спира да бъде мой Съдия; Той става мой Баща. Аз вече не съм престъпник в Неговите очи; аз ставам Негово дете. Наричам Го Отец, „Авва“ или „Баща“ (Римляни 8:15). Когато разбера, че съм съгрешил, Той не ме изправя пред съда на закона, а се взира в лицето ми, както Баща – в Своето дете. Бог не гледа на греха ми като Съдия; но аз Го чувствам съвсем реално със съвестта си, което за мен е нещо непоносимо. Между мен и светлината на Неговото присъствие застава голям, черен облак. Все още аз съм Негово дете и Той – мой Баща; но не виждам вече лицето Му. Аз не съм изгубил спасението си, но съм изгубил близкото си общение с Него.

За да илюстрира тази истина, Исус разказа историята за блудния син (Лука 15 гл.). Синът все още бе син на баща си, но се разбунтува, отиде далеч от дома си и заживя окаяно сред свинете. Той се страхуваше да се върне при баща си; няма съмнение, че преценяваше неправилно неговия характер. Очакваше да бъде посрещнат със справедлив гняв, с камшик в ръката и с озъбени кучета. Но се случи точно обратното. Защото, когато най-после се върна, изповядвайки греха си и молейки за прошка, той разбра, че баща му копнее за него. Синът бе обсипан с целувки и възстановен в семейството си. Бащата дори му даде от най-хубавите си дарове.

Така и Исус ме учи да се връщам при своя небесен Баща след всяка грешка и да изповядвам честно греха си пред Него. Сатана ще направи всичко възможно, за да ми попречи. Той ще се опита да ме убеди, че моят Баща ще ме изпъди от присъствието Си и че ще се радва да си остана далеч – при свинете. Докато не вярвам в Божията прошка, Сатана ще ме държи в състояние на духовна потиснатост и слабост. Святият Дух е наскърбен и престава да ме изпълва, докато съвестта ми е омърсена. Това е целта на дявола.

За да се получи съдийската прошка на Бога, съществува, както казахме, само една възможност. Тази възможност е повторена повече от сто пъти в Новия Завет, като напр. в Деяния 16:31: „Повярвай в Господ Исус и ще се спасиш!“

Също така има само един път да се получи и бащинската прошка на Бога. „Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда“ (1 Йоан 1:9). Забележи, че този пасаж, както и цялото Първо послание на Йоан, е насочено към вярващи.

Както получаваме съдийската прошка на Бога чрез вяра в Христос, така получаваме и Неговата бащинска прошка чрез вяра в Христос. Основата за това е Христовата жертва, принесена веднъж завинаги за нас (Евреи 9:12, 26; 10:10, 12, 14, 18). Това, което Бог изисква от нас сега, е съвършена честност и искреност. Той иска откровена изповед, настоява да си признаем това, което сме извършили. Бог не търпи нашите опити да се оправдаваме или извиняваме. Ние трябва да наречем греха с истинското му име. И в същия миг получаваме бащинската прошка на Бога. Ние вече имаме Неговата съдийска прошка, но сега Той ни прощава и като Баща. И всичко това на едно и също основание – кръвта на Неговия Син, която бе пролята за нашия грях. Той е „верен“ да прости (защото го е обещал) и е справедлив или „праведен“ да прости (защото Христос умря и възкръсна). Затова Той ни прощава, а така също ни очиства и от всеки грях – при условие че го признаем.

Единственото условие за получаване на прошка от нашия небесен Отец е изповядването на въпросния грях. Ние не можем да направим нищо, за да го изкупим. Той и не очаква това от нас, защото Христос вече го е направил вместо нас. Той ни казва да се изправим пред Него такива, каквито сме – като прокажения в Матей 8:2, когото Исус веднага изцели. Бог е светлина (1 Йоан 1:5). В светлината на Неговото лице всяко несъвършенство се открива веднага. „Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях“ (1 Йоан 1:7).

На моята изповед Бог отговаря: „Дете Мое, този въпрос беше уреден преди 2000 години от Моя Син на кръста; няма нужда повече да говорим за това.“ Той обръща страницата на моята биография и никога повече не отваря този въпрос. Въпреки това Той още веднъж ме поставя пред кръста. Това е един празен кръст. Аз чувам гласа на Отца да ми казва: „Чадо мое, спомни си кръвта на Моя Син! Тази е цената на твоята прошка и причината да възобновиш приятелството си с Мене.“

Чрез този път на покаянието, който Исус направи възможен, аз мога след всяка погрешна стъпка отново да се изправям очистен. Едновременно с това расте и отвращението ми от греха. Сега разбирам по-добре от всякога Божията любов към мен, Неговата великодушна прошка за окаяния грешник, както и ужасяващата природа на греха.

Може би сега ще кажеш: „Но аз въпреки това имам нужда да плача горчиво за греха си.“ Плачи, колкото искаш! Но плачи в дома на твоя Баща, в прегръдката Му, на гърдите Му, а не в далечната страна при свинете.

Но на кого да изповядам греха си?

Библията ни дава три отговора. Тя учи, че всеки грях трябва да бъде изповядан пред Бога, тъй като всеки грях е нарушение на Неговия закон. Затова апостол Павел можеше да каже: „Братя, до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест“ (Деяния 23:1). С това той казваше, че след обръщението си наистина е съгрешавал, но винаги е изповядал греха, който Бог му е показвал; всеки път той е възстановявал отношенията си с Бога.

Но ако грехът ми засяга и моя ближен, ако съм сторил неправда на брат си, не е достатъчно да изповядам този грях само пред Бога. Естествено трябва да го кажа първо на Бога, но Той ще ми отговори: „Дете мое, Аз не съм Единственият, Който е засегнат от това; ти си съгрешил и против брат си. Иди при него и изповядай греха си, после ела при Мен и Аз ще ти простя. Ако брат ти ти прости, толкова по-добре; ако пък не ти прости, поне си очистил съвестта си. Трябва да бъдеш честен не само с Мен, но и с хората.“

Ако си извършил грях, който е станал известен на обществото, и поради това се хули името на Исус, Бог очаква от теб и публична изповед на вината ти. И тук Той държи да бъдеш честен, да признаеш истината и да ходиш в светлината. Бог иска да се почита името на Неговия Син.

Чуйте пак какво казва Павел: „Затова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест и спрямо Бога, и спрямо човеците“ (Деяния 24:16).


Нуждаем ли се от „изповедник“?

Ако грехът ми е престъпление само против Бога, само на Него трябва да се изповядам. Библията никъде не учи, че трябва да се изповядваме на някой друг освен на този, когото сме оскърбили. Ако някой човек започне наистина да приема изповедите на всекиго, как неговата собствена душа ще остане чиста и ненаранена? Човешкото същество не е подготвено за това. Това е Божие дело.

Вярно е, че понякога имаме нужда да поискаме съвет от някой зрял християнин или приятел във вярата и да излеем сърцето си пред него. Има товари, които просто не можем да носим сами. Но тук трябва да внимаваме и да помним, че този, от когото искаме съвет, също е само един слаб човек и грешник, който има нужда от нашите молитви. Ние нямаме право да го превръщаме в духовна кофа за боклук!

„Не оскърбявайте Светия Божи Дух“ (Ефесяни 4:30)

Това е първата от трите специални заповеди, които се отнасят до Святия Дух. Тя е първото условие, за да живеем в Неговата пълнота. А какво Го оскърбява? Разбира се, нашият грях! Да оскърбяваме Духа, е много по-лошо, отколкото да съгрешаваме. Това е да постоянстваме в греха си, да задържаме нечистата си съвест. А това е много сериозно, защото, когато оскърбяваме Духа, Той престава да ни изпълва. Святият Дух ни оставя да продължаваме борбата със собствени сили. От горчив опит научаваме, че не можем да си позволим да пренебрегваме гласа на Святия Дух, защото в Него е Божието име. Нали Той ни беше изпратен, за да ни въведе в обещаното благословение (Изход 23:20–22). Когато Го оскърбяваме, Той наистина остава в нас, но вместо да изпълва целия ни дом, се оттегля в килера или в мазето.

Опасно е да оскърбяваме Божия Дух. От Исая 63:10 научаваме, че израилтяните оскърбиха Светия Дух в пустинята. Тогава Той им стана враг и дори воюваше против тях. Наистина Той все още беше в техния стан – Божията слава все още беше в светилището – но Той отказа да ги води дори и една крачка по-нататък. Така те загубиха 38 скъпоценни години и блуждаха в пустинята в пълна безнадеждност.

Но в мига, в който призная греховете си, Светият Дух вече не е оскърбен и отново започва да ме изпълва. Аз отново имам общение с моя Баща. На Него Му е все едно колко ще плача за греха си, докато съм в Неговите обятия, а не в далечната страна при свинете.

Следователно първото условие за пълнотата на Духа може да се обобщи в една-единствена дума: покаяние. Но покаянието не означава просто да си тъжен. Блудният син наистина беше много тъжен при свинете, но това ни най-малко не му помогна! Той трябваше да признае истината и да изповяда греха си пред своя баща, когото беше наскърбил. Истинското покаяние винаги се изразява в изповядване на греха, иначе то няма стойност – както при Исав, който бе отхвърлен въпреки сълзите си (Евреи 12:7). В Притчи 28:13 се казва: „Който крие престъпленията си, няма да успее, а който ги изповяда и оставя, ще намери милост“ (Притчи 28:13).



2.2. Проблемът с твоята воля
Второто основно духовно правило: „Духа не угасвайте!“ (1 Солунци 5:19)

Вторият проблем за вярата е злата воля. Ние трябва всекидневно да изпитваме съвестта и волята си, за да бъдем постоянно изправни пред Бога. Иначе вярата ни започва да отслабва.

Тази втора специална заповед, която се отнася до Святия Дух, е свързана с нашата воля. Да угасваш Духа, означава да Му се противопоставяш. Когато един пламък се покрие, той угасва. Може би продължава да тлее, но вече не пламти буйно.
Непокорството угасва Духа

След като десет пъти изкуши Бога в пустинята, Израил достигна момента, когато Святият Дух беше не само оскърбен, но и угасен (Числа 14:20–23). По време на тридесет и осемте дълги години, които последваха, Той наистина беше в стана им, но мълчеше. Въпреки че преди техния бунт Святият Дух им беше давал много откровения чрез Мойсей, след това Той почти спря да им говори. Това беше време на болезнено безплодие. Израил съзнателно отказа да се покорява и Божият Дух ги остави сами. Това е едно страшно наказание – когато Святият Дух престане да ни безпокои или задвижва повече, когато вече не ни отваря рая на общението с Отца.

Това може да се случи не само на отделен човек, но и на цели църкви, общества и духовни движения. Историята на християнството е пълна с подобни трагични примери. Божият Дух е много търпелив и състрадателен. Той върши всичко възможно, за да ни доведе до послушание, но Той не ни насилва да се подчиним. Той уважава нашата личност и нашата воля, за разлика от злите духове, които не се съобразяват нито с едното, нито с другото. Така че, ако упорствам в своето непослушание, най-накрая Святият Дух замълчава. Това е най-зловещото нещо, което може да се случи на едно Божие дете или на една църква.

Всеки един акт на непокорство е фактически началото на този процес; всяко най-малко своеволие може да доведе в крайна сметка до угасяването на Духа. От Битие до Откровение Библията набляга на необходимостта от послушание на Божия глас. Ако човек не се подчинява на законите на творението, той неизбежно ще трябва да носи последствията от своята глупост. Мъдрият човек съобразява живота си със законите на физиката, химията и биологията. Той добре знае, че те съществуват, за да поддържат живота и здравето му, и че всяка злоупотреба ще доведе до накърняването на неговите способности или дори смърт. По същия начин и духовният християнин съобразява живота си със законите на Божия Дух. Той знае, че те са създадени за негово добро и го приближават до Бога. Святият Дух е вдъхновил цялото Писание, за да познаваме Божиите мисли и да се съобразяваме с тях. Ако непокорството е опасно в материалната област, колко повече – в духовната!


Разликата между послушание и законничество

Новият Завет осъжда законничеството, но държи на послушанието. Освен това се прави разлика между „мъртви дела“ (Евреи 6:1; 9:14) и „добри дела“ (1 Тимотей 5:10; 2 Тимотей 3:14; Тит 2:7; 3:1, 8, 14 и др.). Мъртви дела са всички усилия на плътта да се оправдае и да се представи за нещо годно; мотивът им е гордост или егоизъм. За разлика от това добрите дела са естественото разцъфване на Христовия живот в нас. Законникът действа със задната мисъл да „купи“ Божието благоразположение или да направи впечатление на другите хора. Духовният вярващ действа от любов и благодарност към Бога, защото знае, че е вече спасен.

В действителност между вярата и закона не съществува конфликт. В Матей 22:37–40 Исус обобщава целия Божий закон в една дума: любов. Ако любя Бога с цялото си сърце, спонтанно ще върша нещата, които Му харесват, и с отвращение ще се отвърна от нещата, които Той смята за грях. Ако любя ближния си както себе си, за нищо на света няма да му нанеса някаква вреда. Напротив – ще направя всичко, за да му помогна.
Любовта изпълнява закона

Плодът на Духа е любов (Галатяни 5:22). Когато сме изпълнени с Духа, ние изпитваме една истинска и силна любов към Бога и ближния си. Ние сме движени от постоянното желание да вършим Божията воля и да правим добро на ближния си. Затова Павел казва, че „любовта изпълнява закона“ (Римляни 13:10) и че истинската вяра „действа чрез любов“ (Галатяни 5:6). Пълнотата на Духа развива моята вяра. Вярата от своя страна се изразява в любов, а любовта иска да съдейства за добро. Божият закон е записан на сърцето ми от Божия Дух (Евреи 10:16). Този закон вече не е потискащо иго, а чиста радост.

През нощта, преди да умре, в горната стая Исус каза на учениците Си: „Ако ме любите, ще пазите Моите заповеди“ (Йоан 14:15). Именно нашето послушание спрямо Христос доказва любовта ни към Него.

След това (Йоан 14:22–23) Господ Исус дава едно обещание на онези, които пазят заповедите Му. Той ще им открие Себе Си и Своята любов. Сам Отец ще им се открие. Непокорният християнин не познава тези изключителни благословения. Той живее на границата на действителността, в полумрака на света. А човекът, който живее в непомрачено общение с Бога, е в рая още тук, на земята, тъй като раят е присъствието на Христос.


Радостта да вършиш невъзможното

Често е трудно да се върши Божията воля, защото Бог изисква от нас смели и предани решения, които надхвърлят силите ни. Може дори да се каже, че всеки истински духовен живот (в който се изпълнява Божията воля) всъщност е свръхестествен. Без пълнотата на Духа е невъзможно да се живее християнски живот в този свят, който разпъна Исус. Такъв живот е възможен само за един вярващ християнин. Не казва ли Исус: „Нека ти бъде според вярата ти“? Апостол Павел нарича това „послушност към вярата“ (Римляни 1:5). Библията е пълна с примери на такова доверие към Бога. Ной повярва на Бога и затова построи ковчега (Евреи 11:7). Каква постъпка на вяра и послушание! Авраам повярва и излезе от земята си, без да знае къде отива (Евреи 11:8; Рим. 4:18–21). Мойсей дръзна да се появи пред фараона без оръжие или човешката сила (Евреи 11:24–27). Исус Навиев се довери на Бога и с целия народ тръгна право към водите на придошлия Йордан (Исус Навин 3:5–17; 4:10, 18). Също така сакатият човек простря изсъхналата си ръка. Той беше изцелен, като се покори (Матей 12:13). От нас като Божии деца се очаква същото послушание. Често ни изглежда невъзможно да последваме Божията воля. Но щом Той ни вика или заповядва, трябва да Го послушаме. И каква награда ни очаква! Историята на истинската църква и на великите Христови мисионери е пълна с такива примери – мъже и жени, в повечето случаи без особени природни способности, които са се основавали на Бога и са извършвали невъзможното.


Глупостта на деветдесетпроцентното послушание

Спомням си трагичната история на цар Саул (1 Царе 13– 15). Той три пъти отказа да се покори на Божието Слово за привидно незначителни неща. Той вършеше Божията воля, но не изцяло. Опитваше се да прави компромиси. За един духовен ръководител това е тежък провал. Поради това Бог го отхвърли. Неговият ужасен край и днес е сериозно предупреждение за всеки един от нас (1 Царе 28– 31). Защо Бог отхвърли един човек, който до голяма степен беше вършил Неговата воля? Бог е любов. Любовта е готова да даде всичко, но тя също така изисква всичко. Никой брак не може да просъществува, ако не е изграден на основата на взаимна и всеотдайна любов. Любовта не може да търпи никаква невярност. Бог ни обича с безгранична любов, чиято величина може да се измери само на кръста. Затова Той не може да търпи, ако ние Го обичаме с половин сърце. Никоя девойка, освен ако не е луда, не би се омъжила за един млад мъж, който обещава само 90% от своя живот и своето сърце! Бог иска да изгради едно взаимоотношение между Себе Си и теб. В този диалог Той копнее за безрезервна откровеност. В един стих от книгата Притчи Бог казва: „Сине мой, дай сърцето си на Мене“ (Притчи 23:26). Това е послушанието, което Бог търси.

На човека, който Му отдава сърцето си, Бог разтваря цялото Си небе. Той започва да отдава Сам Себе Си и да открива любовта Си. Бог прави достъпни Своите огромни богатства. Това Той нарича пълнотата на Своя Дух. Човекът, който постоянно прави сметки колко да даде и колко да задържи, никога няма да притежава това съкровище. Любовта не позволява да се задържи нищо. Ти трябва да се връщаш при кръста всеки ден, за да научаваш отново тази истина.

Следователно второто условие за пълнотата на Духа също може да се обобщи в една дума: послушание. Преди всичко послушание спрямо Божието Слово.



2.3. Напред!
Третото основно духовно правило: „Ходете по Духа!“ (Галатяни 5:16)

Третото основно правило в духовния живот също може да се обобщи с една-единствена дума: вяра. „Ходете по Духа“ означава: „Вярвайте на Христос!“


Напред чрез Духа

Да ходиш, означава да се движиш! Ние трябва да напредваме; за нас е фатално да си останем на едно място. Светът, в който живеем, е като ескалатор, който слиза надолу. Той е като буйна река, която ни отнася. Ние трябва да плуваме нагоре – срещу течението. Това означава, че трябва да се движим по-бързо от реката!

„Това е много трудно!“ – ще кажеш. Да, наистина е трудно! Без помощта на Светия Дух е дори съвсем невъзможно. Да ходиш по Духа, означава да вървиш напред пред лицето и на най-големите трудности, дори и пред лицето на смъртта. Но ние не трябва да постигаме това със собствените си способности, а със силата, която идва от Бога. Спомни си как на брега на Червеното море Бог заповяда на Своя народ да върви напред. В мига, когато те Го послушаха, Бог раздели морето (Изход 14:15–16, 21–22). Христос заповяда на паралитика да стане. В мига, в който той се подчини, беше изцелен (Марк 2:11–12).

Да ходиш по Духа, означава да вършиш Божията воля. Това почти винаги ни изглежда невъзможно. Всъщност целият духовен живот надхвърля нашите човешки способности. Кой може да живее живота на Исус? И въпреки това Бог ни заповядва да вървим напред – като Петър, когато излезе от лодката и тръгна по водата към Исус. Ние се подчиняваме и с вяра вървим напред. Тогава Бог действа и осъществява волята Си. Ние често се изправяме пред огромни трудности. Със собствените си сили не можем да вършим това, което Бог иска. Но ние се подчиняваме и се опираме на Неговия Дух. Това изисква абсолютно цялото ни доверие. Божието обещание е заложено на карта. Ние сме принудени или да повярваме на Христос, или да паднем в неверие.

Но Бог никога не ни изоставя! Той никога няма да разочарова човека, който наистина Го слуша и Му се доверява. Разбира се, Той изпитва нашата вяра, и то докрай. Понякога си мислим, че не можем да издържим повече. Но Бог не ни оставя да паднем. Ние трябва да се научим да понасяме страданието. Исус никога не е обещавал на учениците Си лек живот. Да Го следваш, означава да си вземеш кръста. Само така ще можем всеки път да преживяваме и силата на възкресението. Да ходиш по Духа, означава да приемеш това, което казва Бог: че ние сме умрели с Христос и вече не търсим нашия собствен път. Следователно ние живеем и в силата на Неговото възкресение.
Защо Бог казва: „Ходи“?

По времето на апостол Павел от един до друг град е могло да се отиде или пеша, или с каручка, или на гърба на някакво животно. Така че напредването по пътя е ставало само стъпка по стъпка. Също така и в духовния живот няма друга възможност да се напредва освен стъпка по стъпка. Няма духовни експреси или реактивни самолети. Ако искаме да напреднем духовно, ние трябва, образно казано, да ходим. Това означава, че можем да правим само крачка след крачка.

Нашият духовен живот започва с една крачка на вярата, която предизвиква у нас нагласа на доверие. Тази нагласа впоследствие води и до нови крачки на вярата. Духовният ни живот всъщност се състои от поредица от такива крачки на вярата. Ние живеем в постоянна зависимост от Бога. След като сме започнали с вяра, трябва и да продължим с вяра (Галатяни 3:2–3; 5:25).

Невъзможно е да се направят две крачки едновременно или пък да се направи третата или десетата преди първата. Ако аз днес не послушам Бога за първата задача, която ми е дал, никога няма да стигна дотам да извърша волята Му за важни неща. Ако не съм верен в малките неща, казва Христос, кой ще ми повери истинските богатства (Лука 16:11)?

При третото основно духовно правило е важно да разгледаме по-внимателно гръцкия глагол. Той е в продължителна заповедна форма: „Ходете постоянно.“ Това означава да напредваме непрекъснато, без умора. Всеки ден. Всеки миг. Едно непресекващо доверие в Христос. Никой християнин не може да каже: „Е, вече успях!“ – независимо какъв път вече е изминал. Постоянно има нови области за завладяване и изследване.
„Ние ходим с вярване, а не с виждане“ (2 Коринтяни 5:7)

Във всеки момент от този живот твоята вяра бива подлагана на изпитание. Ако вярваш на Христос, ти и ще Го слушаш. Ако в пътя си напред се опираш на Него, и Той ще извършва Своята воля в теб. Всяка измината крачка подготвя следващата. По този начин Бог задълбочава твоята надежда.

Ние толкова искаме да знаем предварително накъде води пътят. Но ако го знаехме, нямаше да има нужда да се доверяваме. Но това, което Бог на първо място иска от теб, е пълното ти доверие. Той изисква от теб при всяка крачка да полагаш цялата си надежда в Него, с цялото си същество да зависиш от Него.
Вяра и разум

Бог никога не насилва човешкия разум. Той изисква от нас да Му се доверяваме, когато вървим, и да не се облягаме на собствения си разум. Но това не означава, че Той изключва нашия разум. За разлика от Него злите духове изличават личността, разума и волята на човека, когато го владеят. Божият Дух никога не прави това. Той уважава нашата личност. Но Той знае, че умът ни е покварен от греха и постоянно бива заливан от безброй гласове и влияния отвън. Без водителството на Светия Дух ние не можем да намерим правилния път. Обаче вярата, която ние получаваме при новорождението, ни дава способността да възприемаме духовните неща. Вярата никога не противоречи на разума. По-скоро чрез вярата Бог прави духовните истини достъпни и разбираеми за нас. Разумът схваща тези истини и бива дълбоко удовлетворен. Вярата е духовното „сетиво“, което ни дава възможност да виждаме и да разбираме Бога. Това _сетиво“ просветлява нашия разум, така че да взимаме мъдри решения. Без вяра разумът е ограничен от „тавана“ на духовната нечувствителност и безсъзнателност. Той трябва, така да се каже, да действа на тъмно. Това обяснява и защо всяка небиблейска философия се проваля. Вярата и разумът вървят ръка за ръка, като вярата винаги е с една крачка напред.

Вярата не е сляпа. Само погрешната вяра и фанатизмът са слепи. Вярата, която се гради на библейското откровение, ясно вижда своята цел. Бог не изисква от нас да вярваме против разума си, както правят човешките вероизповедания. За всяка крачка Той ни дава достатъчно светлина, за да можем сигурно да ходим в правилния път. Тук няма противоречие. Когато се влюбиш, не е разумът, който ти казва, кого да обичаш. Въпреки това той намира множество разумни причини, за да обясни защо обичаш тази личност. И така, ако ти разбираш любовта, която Бог ти открива в разпънатия Христос, значи твоят разум действа. Да не Го последваш, би било не само грях, но и огромна глупост.
Облакът на Божието присъствие

Много отдавна облакът на Божието присъствие водеше Мойсей и Божия народ през пустинята (Изход 13:21–22; Числа 9:15–23). Ние, християните, по същия начин сме водени от присъствието на Божия Дух (Римляни 8:14). Колкото по-близо до „облака“ живеем, толкова по-чувствителни ставаме за движението на Духа. Колкото повече се доближаваме до Бога, толкова по-добре разбираме Неговия план и толкова по-добре може Той да ни ръководи. Пророкът казва: „И ушите ти ще слушат зад тебе слово, което... ще казва: Тоя е пътят, ходете по него“ (Исая 30:21). Ако имаме един абсолютно сигурен водач, можем и в най-тъмната нощ да не се страхуваме, че ще загубим пътя. Какво щастие, че можем да не зависим от нашия разум или от нашите чувства, за да знаем в коя посока трябва да вървим! Ние имаме достъп до целия разум и силата на Този, който владее над вселената! Така ние имаме възможност да проумеем и да изпълним Неговия чудесен план. Блажен човекът, който Му се довери с цялото си сърце!


„Ходете посредством Духа“ (Галатяни 5:16)

В оригиналния текст думата „Дух“ на това място е използвана в дателен падеж без предлог; това в гръцки се нарича „инструментален падеж“. Следователно изразът би трябвало да се преведе: „Ходете посредством Духа“, т.е. като разчитате на Него, с Неговата помощ. Така както са ти необходими твоите крака, мускули и очи, за да ходиш, така можеш да се осланяш и на силата и интелекта на Светия Дух. Той те води и те държи. Той изправя пътя пред теб, носи те и накрая те довежда до целта. Той няма да те разочарова. Когато едно малко момиченце се възползва от силата и помощта на баща си, за да премине някое планинско поточе, по този начин то изразява своето доверие. Подобно и от едно Божие дете се очаква да се остави да бъде водено от своя небесен Баща. То Му се подчинява, като върви напред.


Да се движиш към целта

Бог не ни показва всички подробности от пътя, който е пред нас. Въпреки това обаче Той не ни оставя да се лутаме, без да ни покаже посоката. Ной имаше ясна цел (Евреи 11:7); същото се отнася и за Авраам (Евреи 11:18), и за Мойсей (Евреи 11:27). Апостол Павел имаше една велика цел (Деяния 9:15; 26:16–28). Всеки, който обича Бога, има цел в живота си, една ясна насока, която е получил чрез божествено откровение. По времето на Библията тези хора получаваха откровение и призвание от Бога най-често докато бяха още млади. След това целият им живот се ориентираше към изпълнението на тази задача. Често те не можеха да видят как ще се постигне това или онова, но тръгваха с вяра и никога не изпускаха от очи целта. И успяваха! Ти също трябва да имаш призвание, цел, ясна задача. Очаквай много! Помоли Бога да ти покаже истинското значение на твоя живот и след това върви!

Ти си като един пътник, който вижда в далечината града или планината, към която отива. Често пъти всички извивки на пътя, който води дотам, са скрити. Понякога той вижда един или два километра, или дори само няколко метра напред. Но той не изгубва целта от погледа си. Той знае накъде отива. Така и Авраам излезе, за да се подчини на Божията воля. Той нямаше представа как щеше да я изпълни, но не се отклони от своята цел и това впоследствие промени хода на цялата човешка история. Той не знаеше как един ден ще получи обещания син и обещаната земя. И въпреки това чрез него се появи на света народът, чрез който и Божието слово, и Христос дойдоха до нас. Така беше и с Мойсей, когато се изправи пред владетеля на своето време. Той нямаше представа как Бог ще освободи неговите два милиона братя и сестри от ужасното робство. И все пак те бяха освободени. По същия начин и Павел, когато напусна Антиохия, не знаеше как точно Бог ще го употреби. И въпреки това той донесе благовестието в Европа. Той ни остави Писания, които са по-ценни от всичкото злато на света.

...и няма да угаждате на плътските страсти“ (Галатяни 5:16)

Това е чудният път на освобождението! На тези, които ходят по Духа, Бог обещава освобождение от злите страсти на старата им природа. Прочети дълбоките мисли на Павел в Римляни 8:2–4. Като слуги на Христос ние трябва само да се поставим под Неговата власт и Той ни освобождава от потискащото робство на пълната власт на греха. Властта на Неговия Дух отменя властта на греха. Библията не учи само: „Не прави това!“ Бог знае, че ние сами не можем да победим греха. Затова Той ни казва още: „Побеждавай злото чрез доброто!“ (Римляни 12:21). Не е достатъчно само да се борим срещу злите си желания. Трябва да направим и нещо положително на мястото на тези неща. Когато избера Божията воля, аз действам положително. Когато вършиш Божията воля, Божият Дух поема управлението на твоите способности и сила и те води в положителна посока. Не ти остава нито сила, нито време да вършиш зло. Така старата ти природа постепенно бива подчинена на превъзхождащата я сила на Божия Дух, който живее в теб.
Най-ужасният грях

Обратното на вярата е неверието. В Божиите очи неверието е най-ужасният от всички грехове, защото неговите последствия са смъртоносни. Хората отиват в ада единствено защото са отхвърлили Божието великодушие и благодат. Защото не вярват, че кръвта на Христос има някаква стойност. На едно Божие дете следователно е ясно, че неверието е най-опасният от всички грехове. Този грях може да му коства цялото благословение и награда, когато Христос дойде в Своето царство.

„И така виждаме, че те не можаха да влязат поради неверието си... словото, което те чуха, не ги ползва, понеже не се съедини с вяра в онези, които го чуха. Защото ние, повярвалите, влизаме в тази почивка... Затова нека се постараем да влезем в тази почивка“ (Евреи 3:19; 4:2, 3, 11).

Ходете постоянно посредством Духа и няма да угаждате на злите страсти на старата природа“ (Галатяни 5:16). Напред!


Заключение към част II

Нека обобщим трите основни духовни правила:

1. „Не оскърбявайте Святия Божи Дух“ (Ефесяни 4:30).

Това означава незабавно покаяние (гр. метаноя = промяна на мисленето), изповядване на всички осъзнати грехове и приемане на незабавната бащинска прошка на Бога (1 Йоан 1:9).

2. „Духа не угасвайте“ (1 Солунци 5:19).

Това означава незабавно послушание на Христос.

3. „Ходете по Духа“ (Галатяни 5:16).

Това означава незабавна вяра (гр. пистис = доверие, вярност) в Христос.

Онзи, който спазва в живота си тези три специални заповеди, които засягат отношенията ни със Святия Дух, със сигурност ще разбере значението на общата заповед: Постоянно се изпълвайте с Духа“ (Ефесяни 5:18).



Каталог: wp-content -> uploads -> 2016
2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране
2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране
2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април
2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница