Смяна на курса – животът започва!


Част III: Четирите дисциплини



страница4/7
Дата23.07.2016
Размер1.44 Mb.
1   2   3   4   5   6   7

Част III: Четирите дисциплини



Въведение
Вече разгледахме всички заповеди, които Библията ни дава по отношение на Светия Дух. Първата заповед изисква от нас да бъдем изпълнени с Духа, а останалите три ни показват условията за това изпълване. Ние видяхме, че всички тези истини в крайна сметка се свеждат до едно – вяра в Христос.

Нашата вяра може да бъде съсипана от нечиста съвест или егоистична воля. Трите основни правила, които изучихме – покаяние (което изисква изповядването на греха), послушание и доверие, всъщност са едно-единствено правило. То е вярата (= доверието), която ни спасява. Но истинската вяра, плод на Святия Дух, винаги е съпроводена от истинско послушание и истинско покаяние. Така тези три заповеди са като три стъпала, които водят към Божието присъствие, които обаче ти можеш да изкачиш само като една крачка на вярата. Трябва да се довериш на Исус с цялото си сърце.

Вярата, покаянието и послушанието са основните стълбове, на които се крепи нашият духовен живот. Те са, както видяхме, трите сглобени дъски, които образуват масата на твоя живот. Сега ще разгледаме останалите четири стълба или, образно казано, краката на масата. Плотът на масата е по-важен от краката, но без краката не би имало голяма полза от него. Тези „крака на масата“ са четирите подпори или навици, които подхранват и усилват нашата вяра, които ни помагат да поддържаме духовния си живот на високо ниво. Става дума за дисциплини, които всяко Божие дете трябва най-старателно да практикува. Без тях нашата вяра си остава в началния стадий и няма надежда да се развие нататък. Тя се подхранва и укрепва само ако постоянно се упражняваме в тези четири дисциплини. Само така можем да достигнем до пълнотата на Духа, която Бог ни предлага в Христос, и да вървим напред. Тези четири дисциплини или подпори на духовния живот са:

1. Молитвата

2. Божието слово

3. Общението

4. Свидетелството

Библията казва някои много важни неща по този въпрос. Надявам се те да се изяснят в следващите глави.


Защо четири дисциплини?

Всеки, който занемари една от четирите дисциплини, се превръща в тежест за братята си. Една маса, на която липсва един крак, е много нестабилна. Същото е и с „нестабилния“ християнин, който изгубва смелост или пък се ядосва при всеки дребничък проблем, който възникне. Той е „трудна личност“. Ти трябва постоянно да внимаваш да не го събориш.

Има и вярващи, които се опитват да се задържат прави като маса на два крака! Такъв християнин се нуждае от поне двама други, които да го крепят. А за жалост има и християни, които са толкова слаби, че приличат на маса с един или без нито един крак! Те се нуждаят от цяла група вярващи, които да ги пазят да не паднат. Тези християни са пречка, тежко бреме за всяка църква.
Наистина ли е необходима дисциплина?

Ако искаш да имаш успех в каквото и да било отношение в живота, ти имаш нужда от дисциплина. Повечето от нас приемат този факт. Всяко дете трябва да се подчинява на дисциплината – първо в семейството, а после и в училище. Без дисциплина то е осъдено да остане невежо и излишно за обществото.

Дисциплината е основата на всяко полезно познание. Подрастващият трябва да се научи на самодисциплина – да овладява желанията си и да развива способностите си. Иначе той няма шанс да издържи изпитите си. В университета успехът явно зависи от себевладеенето и познанията, които студентът предварително е придобил. Всеки спортист, музикант, художник, работник или учен трябва да се подчинява на строга дисциплина, ако иска да има успех в съответната област. Всяка млада съпружеска двойка скоро след основаването на домакинството си установява, че животът _ се нуждае от ясна дисциплина. Без нея бракът им бързо би са разпаднал и децата им биха де провалили. Световната история показва, че един недисциплиниран народ винаги зависи от благоволението на някой дисциплиниран народ. Защо обаче вярващите като цяло са толкова недисциплинирани в духовните неща? Те често смятат, че могат да имат успех в духовно отношение въпреки тази или онази небрежност. Това е заблуда. Просто е изумително колко много християни се излагат незащитени на злината и властта на врага на Христос. Ако всеки разумен народ се нуждае от дисциплина във всички области на живота (и без нея не може да се постигне нищо полезно), то трябва да е ясно, че и ние, християните, не можем да минем без дисциплина в нито една област на Божието царство)! И не можем да очакваме да постигнем нищо в духовно отношение, ако не влагаме всичките си сили и способности. Който не иска да осъзнае това, няма достатъчно духовно разбиране. Латинската дума за ученик е „дисципулус“, което означава човек, който се подчинява на дисциплина. Когато ти нямаш тази дисциплина в своя духовен живот, не можеш да се наречеш ученик. Блажен онзи, който приеме Исусовата дисциплина (Матей 11:29–30, Лука 14:25–33). Той ще напредва.

3.1. Отвореното небе
Първата дисциплина: Чудото на молитвата
Защо да се молим?

Сега, когато имаш вечния живот, ти имаш пряк достъп с Извора на вселената, до Самия Бог. Сега най-важната цел в твоя живот е да развиеш една здрава и интимна връзка с Него. Ще ти кажа седем причини за това.

1. Молитвата е прекият контакт с Бога

Това е единствената дейност, която довежда човека пред лицето на неговия Творец. Всички останали дейности се разиграват в „хоризонтален“, междучовешки план. Молитвата е единствената „вертикална“ дейност. Тя е диалог с Този, който ти дава живота. Без да преувеличаваме, можем да кажем, че Бог ни е спасил, за да Му се молим. Той е нашето духовно слънце. Едно цвете не може да съществува без светлина. То се отваря и се извърта към животворните лъчи. Също така и вярващият се обръща към Бога. Той бива привличан неудържимо от източника на своето битие. Молитвата е най-важното и най-велико преживяване в живота на един християнин. В сравнение с молитвения живот всяка останала дейност е второстепенна.

Молитвата е жива. Това, което ще остане след смъртта ни от нашия духовен живот, в известен смисъл е нашата молитва или, с други думи, нашето истинско познание за Бога. Колкото повече се стремим към него тук и сега, толкова по-богати ще бъдем един ден в Божието царство. И сега, и след завръщането на Христос ние можем да служим на Бога само дотолкова, доколкото Го познаваме. Ние не можем да научим и другите на нещо повече от това, което сами знаем. Исус и апостол Павел учат, че нашата награда на небето ще съответства на развитието на нашия земен духовен живот (Лука 19:11–26; 1 Коринтяни 3:11– 15). Затова молитвата е абсолютно необходима.

2. Бог ни заповядва да се молим

Библията на много места ни призовава да се молим. Исус казва, че хората трябва непрестанно да се молят и да не се отказват (Лука 18:1). В Гетсиманската градина Той тъжно попита Своите ученици: „Не можахте ли поне един час да бдите с Мен? Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение“ (Матей 26:40–41). Павел казва: „Непрестанно се молете!“ (1 Солунци 5:17). Бог ни заповядва да се молим ден и нощ. Това би трябвало да е достатъчно основание за нашите молитви.

3. Всички Божии мъже в Библията бяха хора на молитвата

Историята на тяхното призоваване, техните откровения и тяхното послание е много вълнуваща. За нас е от голяма важност да открием тяхната тайна. Знаем, че всички тези хора, най-често в ранните си години, са имали някакво изключително преживяване с Бога. Те са живели в тясно общение със своя Творец. Изразяването на тяхната вяра в молитва често пъти е променяло хода на историята. Прочети например за живота на Мойсей или на Павел и сравни своя собствен молитвен живот с опитността на тези мъже. Защо да нямаш и ти подобна опитност?

Освен това и всички Божии мъже в историята на Църквата бяха хора на молитвата. Прочети биографиите на Хъдсън Тейлър, Георг Мюлер, Джон Бънян, Дейвид Брайнърд, Бакхт Синг, Джон Уесли и много други. Всички те бяха хора на молитвата, които всеки ден прекарваха голяма част от времето си пред Божието лице. И те извършваха почти невероятни геройства за Бога.

4. Дори и Божият Син имаше нужда от молитва, когато беше на земята!

В действителност Исус се молеше повече от другите хора. Винаги съм си мислел, че Той се е молел толкова просто защото е бил Божият Син и че всъщност това изобщо не Му е било необходимо. Но от Библията ясно се вижда, че Той наистина трябваше да се моли, защото беше човек, а не супермен или ангел. Преди да започне Своето служение, Той пости и се моли в продължение на 40 дни в пустинята. Като човешко същество Той трябваше да си отговори на някои въпроси, да получи Своето послание, да се изправи лично срещу дявола и да го победи чрез Светия Дух. След това време на самота Исус се завърна изпълнен с Духа, с едно невероятно и същевременно много просто послание към хората. През всичките години на Своето духовно служение Исус от време на време се оттегляше на уединени места или в планините. Там Той се молеше, преди да се изправи отново пред множествата. Ако Божият Син толкова много се нуждаеше от молитва, то колко повече се нуждая аз – един грешен човек! Ами ти?

5. Вярата действа чрез молитва

Исус ясно показва, че без вяра ние не можем да се надяваме на нищо, което да има вечна стойност. Ако не се молим, вярата ни остава бездейна и безполезна. Вярата се изразява в молитва. Ако аз се доверявам на Божиите обещания, ще ги приема за себе си и ще се възползвам от тях. В противен случай се самозаблуждавам. Каква полза, ако казвам, че вярвам на Божието слово, но не го проверявам (Исая 7:11–13)? Какво означава Неговото обещание, ако аз не очаквам от Него да го спази? Ако имам един чек, не е достатъчно да вярвам в неговата валидност. Аз трябва да го осребря, иначе той остава безполезен. Молитвата означава _осребряване“ на Божиите обещания. Тя се позовава на Божието слово и изпитва Бога. Вярата в крайна сметка идва от Христовото слово (Римляни 10:17). Тя става действена или активна, когато ние в Духа приемем Божиите обещания и истини. Моята вяра остава мъртва, ако аз не се моля наистина. Иначе казано – аз живея в неверие.

6. Когато се молиш, Божият Дух започва да действа

Той действа в отговор на твоята вяра. Когато Той действа, злите духове в „небесните места“ биват победени и трябва да отстъпят пред властта на Христос (Ефесяни 1:3, 21; 2:6; 6:12–18). Когато се молиш, в невидимия свят се задейства една цяла верижна реакция. Божият Дух привежда словото в действие. Той прилага стойността на скъпоценната Христова кръв към твоята област. Той употребява и подкрепя твоята вяра.

7. Бог те обича – това е главната причина за молитвата

Ако ти обичаш някого, ти искаш да бъдеш при него. Близостта, гласът, лицето на този мъж или тази жена са станали много важни за теб. Любовта не може да понася отсъствието. Но кой може да измери Божията любов, тази най-висша любов, която ни се откри чрез Христос на кръста? Когато разберем колко много иска Бог да бъдем близо до Него, тогава намираме още една причина да се молим. Мисля, че Бог изисква молитвата за наше добро – за да ни привлича все по-близо до Себе Си. Истинската молитва е израз на любов, а точно любовта дава смисъл на живота.


Имаме ли нужда от схема за молитва?

Човекът е склонен да изопачава Божията истина. Точно както съсипва земята чрез екплоатация и замърсяване, така той изкривява и реалността на вярата.

Според мен в цялата история на християнството нищо не е било така фалшифицирано и опорочавано, както схващането за молитвата. Религията твърде често превръща молитвата в мъртва формула или обикновен ритуал. Тези молитвени формули отнемат на вярващия възможността да изрази свободно своите мисли и чувства и така да намери истинско общение с Бога и своите братя. Чрез налагането на такива ограничения се нанася огромна вреда на човека. Вярваш ли, че един млад мъж, който иска да обясни на едно момиче своята любов, ще използва за целта редица формули? А защо тогава хората се отнасят така към Бога? Може би не Го познават? Молитвата всъщност е езикът на любовта. Тя се поражда от копнежа по Божието лице.

Въпреки това и самото Божие слово ни открива, че молитвата не може да бъде съвсем без форма. Както дървото, цветето, облакът имат определена структура, така и отношението на човека към неговия Творец има определена форма. Тази форма включва свободния начин на изразяване на живота, онова безкрайно многообразие на плода на Святия Дух.


Седемте стъпала на молитвата

В Библията намираме седем различни вида молитва, които могат да бъдат обобщени, както следва:



1. Молба

Аз наричам молбата основното стъпало на закона. Като едни малки деца ние молим Бога за изпълняването на нашите желания и задоволяването на нашите потребности. Ние се нуждаем от Неговата закрила и Неговата помощ. Искаме Той да разреши проблемите ни – работа, пари, приятелства, здраве, семейство и всичко останало. Всеки ден ние занимаваме Бога с дребните си проблеми. И Бог ни отговаря. Както една майка, Той обича децата Му да идват при Него по всяко време, за да Го помолят за нещо. Дори и една много заета майка се радва повече на молбата на детето си, отколкото ако то я избягва. Бог допуска всички тези трудности и нужди, за да ни насърчи да се молим и да ни поеме в ръцете Си.



2. Изповед на грях

Ние не можем да напредваме в молитва, ако не приведем в ред отношенията си с Бога. Затова трябва смело да застанем пред Божието лице и да се поставим под Неговата неподкупна преценка. Него не можем да заблудим, защото „Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина“ (1 Йоан 1:5). Исус учеше учениците си да започват своята молитва с тези най-важни думи: „Да се свети името Ти“. Ако искаме да се доближим до Бога, трябва отново да застанем под кръста. Защото няма друга възможност да влезем в Божието присъствие освен скъпоценната кръв на Неговия Син. Когато изповядаме греховете си, Той мигновено ни дава Своята бащинска прошка (1 Йоан 1:9).



3. Благодарение

Под закона юдеите трябваше винаги след приноса за грях да принасят и благодарствена жертва. Те трябваше да благодарят на Бога за прошката, както и за всичко останало. Новият Завет постоянно ни обръща внимание на необходимостта да благодарим на Бога. Господната трапеза е в същността си благодарение, израз на нашата дълбока благодарност за Христовата жертва. Първите ученици в Ерусалим до такава степен осъзнаваха какво беше направил Бог за тях, че всяка вечер разчупваха хляб по домовете си. Божият Дух без съмнение е дълбоко засегнат, когато ние забравим да Му благодарим за Неговите благословения.

Ако наистина си обезкуражен, отдели време да благодариш на Бога! Има безброй причини да сме Му благодарни. Когато започна да благодаря на Бога, никога не стигам до края на списъка. Когато Павел и Сила лежаха изтощени в затвора във Филипи, пребити и с крака, стегнати в клада, не им хрумна нищо по-добро от това да благодарят на Бога. Скоро те запяха песен в Негова възхвала. Ти сам знаеш края на историята (Деяния 16:24–34). Дори и целият свят да се е изправил против нас, пак Бог е с нас и небето е отворено пред нас. За всяка минута страдание ще получим цяла вечност радост.

4. Хваление

Крачката от благодарението до хвалението е малка. Духовният християнин постоянно хвали Бога с цялото си сърце. Бог не иска това, което повечето хора наричат хваление – тези ласкателства, които идват само от устните. Той ги мрази така, като и ние. Когато хвалим Бога, ние виждаме същността на Неговите истини. Хваление означава да виждаш ясно. Когато наистина познавам Бога, осъзнавам колко велик е Той и колко невероятни са Неговата благодат и милост. Аз виждам колко неописуемо чудесен е Христос, който е сътворил вселената и на кръста е открил за нас пътя към Бога. Хвалението е просто отговорът на човешката душа на откровението на пълната действителност. Ние просто заставаме безмълвни пред фантастичната Божия истина. Познаването на истината и споделянето с Бога на най-съкровените ни чувства и мисли се нарича от Библията хваление. То е разцъфването на нашата душа пред Божието лице, когато тя бива напълно обзета от любовта към Него.



5. Поклонение

Поклонението надхвърля хвалението. Нашето сърце е изцяло завладяно от откровението на Христовото лице и пада в нозете Му. Тогава ние не мислим за нищо друго освен за Него. Бог става всичко за нас. Ние живеем само за Него. Неговата красота и Неговата любов изпълват душата ни. Това е мигът, в който ние Му се отдаваме напълно.

То е като едно приятно благоухание за Бога. Спомням си за Мария от Витания, която няколко дни преди смъртта на Исус изля върху нозете на своя Учител едно стъкло с парфюм, което струваше колкото една годишна заплата.

6. Общение

„А пък нашето общение (или участие) е с Отца и Неговия Син Исус Христос“ (1 Йоан 1:3). Това означава, че аз споделям всичко с Отца и Сина. В това щастливо общение с Бога аз намирам същинския смисъл на своя живот. Тук молитвата придобива своето най-висше значение.

Господната трапеза е съвършеният образ на това общение. В разпъването на Своя Син Бог изрази пълното отдаване на Своята Собствена личност. Сега Той очаква и от мен пълното отдаване на моята личност. Ако ти предадеш безрезервно цялото си същество в Божиите ръце, ти ще преживееш най-висшата радост в своя живот. Светият Дух ще те води към едно общение с Бога, в което ти ще споделяш с Него всичко, което Той люби. А това „всичко“ може да се обобщи в една дума: Христос. Това е раят!

Да имаш общение с Бога, означава ден и нощ да осъзнаваш Неговата близост. Бог изпълва моите мисли навсякъде – в съзнателната молитва, в размишлението над словото Му, в свидетелстването, в работата, в труд или радост, в завода, в канцеларията, в семейството или на улицата. Аз стоя с двата си крака на земята и върша работата си дори по-добре от преди. Всичките ми сетива са напълно будни, но светлината на Божието лице прониква в цялото ми същество.



7. Застъпничество

Тук достигаме до връхната точка на молитвата. Бог наистина иска да живеем в Неговата близост, но не само за наше собствено удоволствие. Ние трябва да помислим за милионите хора, за които Христос умря и които все още блуждаят в мрака. Исус казва: „Също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние“ (Лука 15:7). Най-големият копнеж на Бога е спасението на изгубения свят. Когато пристъпваме в Неговото свято присъствие, ние започваме да разбираме Неговата неописуема мъка за човечеството. Неговата грижа тежко ляга на сърцето ни и тя се превръща в един мъчителен товар. Ние започваме да разбираме тайната на Голгота, започваме да страдаме заедно с Бога, защото толкова много хора не знаят нищо за Неговото чудесно благословение, и започваме да се молим за тях.

В Стария Завет Бог призоваваше по един човек за свещеник, който поставяше между Себе Си и народа. Свещеникът влизаше в светилището с кръвта на жертвата, за да се моли за тези, които бяха навън. В Новия Завет всички вярващи са призовани да бъдат свещеници. Ние всички имаме това чудно право да пристъпим пред Божието лице и всички сме призовани да се молим за тези, които са отвън. Да се изправиш в Божието присъствие, за да се молиш за един изгубен човек, е дълбока и чиста радост. Тази радост се състои в това да доведеш този човек до познаването на Бога. Апостол Петър казва, че ние сме „свято свещенство“ (2 Петрово 2:5). Йоан разказва, че Христос ни е направил свещеници на Своя Бог и Отец (Откровение 1:6).

Едно не бива да забравяш: като Божие дете ти винаги имаш достъп до Божието присъствие чрез кръвта на Христос (Евреи 10:19–22).


Истинското значение на молитвата

Колкото по-добре опознаваме Бога, толкова повече разбираме и Неговото огромно желание да бъде в центъра на нашия живот. Исус казва: „Но първо търсете Божието царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави“ (Матей 6:33). Когато откровението на Божието лице струва за теб повече от всичко останало на света, молитвата ти достига до зрялост. Бог казва: „Търсете лицето Ми!“ (Псалм 27:8). Исус казва на Марта: „Едно е потребно“ (Лука 10:42). Павел също казва: „Всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус“ (Филипяни 3:8). Този вид молитва ни извежда от детския стадий на искането на неща или преживявания към търсенето на Самия Бог. Така молитвата се превръща в поклонение, в постоянно общение, в непрестанен разговор с Вечния. Молитвата означава да бъдеш заедно с Него. Ние усещаме Неговата близост. Бог иска да отнеме от нас всяко чувство на отдалеченост, всяко съмнение и липса на доверие. Той иска да станем _едно сърце и една душа“ – действително едно с Него. Повечето от нас биха занемарили това общение, ако не трябваше постоянно да Го молим за разни неща. Ние бихме се отдалечили много от близостта, която Той търси. Но тъй като трябва постоянно да се обръщаме към Него с нашите отчаяни молби, Той ни привлича по-близо към Себе Си. Той иска постоянно да задълбочава общението Си с нас.

В началото ние искахме да имаме едно определено нещо, а накрая – Самия Бог. Искаме да принадлежим изцяло на Него, да бъдем безкрайно близки с Него. Когато това желание се превърне в потребност, нашата молитва достига до стадия на зрелостта. Нашият копнеж по Бога става все по-остър. Бог ни призовава да бодърстваме с неуморно постоянство в молитвите (Ефесяни 6:18). Това означава – да достигнеш целта, да издържиш докрай, да стигнеш Божията близост. Тогава вече Бог може да ни употребява и за други хора.
Условията за отговор на молитва

Новият Завет ясно ни говори за условията, при които Бог отговаря на нашите молитви:


Общото условие

Исус обещава, че Бог ще ни чуе и ще ни даде нещо, защото се молим в Неговото име (напр. в Йоан 14:13–14 и 16:23– 27). Но какво означава да искаш нещо в името на Исус? Много често хората смятат, че е достатъчно в края на молитвата да произнесат формулата _в името на Исус“ или „в името на Твоя Син“, или нещо подобно. Те смятат, че тогава Бог естествено ще чуе молитвата им. Но да се молиш в името на Исус има много по-дълбоко значение.

За да действаш в името на някого, ти трябва да си дълбоко свързан с него. Когато едно момиче се омъжи, то обикновено приема името на своя мъж. Така то се приравнява с него, тъй като носи неговото име. То може да подписва писма от негово име, да живее в една и съща къща с него. Децата им също носят това име.

Да искаш нещо в името на Исус означава да станеш изцяло едно с Исус – с Неговите мисли, желания, цели и воля. Ти можеш да използваш Неговото име, понеже Сам Бог те е приравнил със Своя Син. Бог изисква от нас нашият живот да бъде тясно свързан с живота на Исус. Тогава ние можем да искаме от Него всичко, тъй като Бог иска да изпълни желанията на Своя Син. Божият Дух прави желанията на Исус наши желания и ни помага да ги изпълняваме. Аз вече застъпвам само Неговите интереси, защото Той иска ние да бъдем наистина щастливи във вечността.


Трите специални условия

Исус научи Своите ученици на една „схема на молитва“ (Матей 6:9–13), в чието начало ние откриваме три условия, с които трябва да се съобразяваме, ако искаме Бог да приема сериозно нашите молитви.

1. „Да се свети Твоето име.“ Както вече видяхме, ние трябва да изповядваме греховете си и да се доближаваме до Бога с чиста съвест.

2. „Да дойде Твоето царство.“ Това е една стъпка на вяра. Ние трябва да вярваме, че Той действително ще изпълни всичко, което обещава.

3. „Да бъде Твоята воля, както на небето, и на земята.“ Това е сливането на Неговата и нашата воля. Ние трябва да Му се покоряваме с цялото си сърце.

Отново намираме тези условия в Евреи 10:19–22, където Бог ни призовава в Своето присъствие: а) „с истинно сърце“, т. е. с цяло и покорно сърце; б) „в пълна увереност на вярата“; и в) „поръсени, за да се очистят от зла съвест“.

Прави впечатление, че тези три условия за отговор на молитва са идентични с условията, които Бог изисква за пълнотата на Своя Дух: 1. Покаяние, което се съпровожда с изповядване на греха, т. е. чиста съвест; 2. Послушание, т. е. сливането на нашата воля с Божията воля; и 3. Вярата в Христос – вяра, която върви напред.

В цялата Библия ние срещаме тези условия, дори и в значението на жертвите, наредени в Мойсеевия закон. (Всеизгарянето се дава изцяло на Бога. Приносът за грях очиства съвестта от вината. В благодарствената жертва вярата приема Божията прошка.) Това не е удивително, тъй като тези три правила, както вече казахме, могат да се обобщят в една-единствена дума: истинска вяра, която е освободена от нечиста съвест и зла воля. Когато ние сме едно с Бога, вече нищо не ни пречи да се възползваме от Неговите обещания. Молитвата е изразът на една такава вяра.

Сега става ли ти ясно, че небето е отворено за теб? На кръста на Исус пътят към Божието лице се отвори за теб. Какво още те задържа? Какво ти пречи да отидеш докрай в отдаването си на Бога?
Едно допълнително условие за колективна молитва

Божието слово дава още едно условие за общата молитва. Исус обещава на Своите ученици, че ще изпълни общата им молитва, ако те предварително се съгласят. Молитвата им ще бъде чута, ако те наистина са в пълно единство. Това обещание трябва да се разглежда в контекста на цялата глава (Матей 18). Исус набляга на необходимостта учениците да са единни помежду си. Пълно единство на мисли и учения не е възможно на тази земя, но тук Исус говори за единство на сърцата и намеренията. „Ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде от Моя Отец, който е на небесата“ (Матей 18:19). В това духовно единство се открива присъствието на Исус и молитвата бива чута.


Колко време трябва да прекарваме в молитва?

Новият Завет предоставя това решение на нас. Всеки отделен човек трябва да съгласува формата на своя молитвен живот с Бога. Но аз лично си спомням, че като млад християнин нямах почти никакъв напредък, докато не отделих за Бога една десета част от времето си. Това означаваше почти два часа и половина на ден. В началото ми изглеждаше невъзможно да отделям по толкова време на ден. Но исках на всяка цена да опозная Бога по-добре. След месеци на колебание и борба най-накрая бях в състояние да постигна съгласие с Бога. От 40 години насам Бог благославя това съгласие.

В началото помолих Бога да ми позволи три пъти на ден да се срещам с Него – рано сутрин, на обед и вечер. Открих в Библията, че Даниил правеше така. Той дори предпочете да бъде хвърлен на лъвовете, отколкото да се откаже от този свой навик, дори и само за един месец (Данаил 6:8–16). Така както тялото ми се нуждае от храна три пъти дневно, така и душата ми се нуждае съответно от три „ястия“. Освен това установих, че един 12-часов ден без среща с Господа е прекалено дълъг. Исках да дам на Бога достатъчно време, за да може да ми говори.

Разбира се, не беше лесно да отделям за Бога три продължителни паузи в ежедневния си ритъм. Затова в хода на деня си отделях по една или две, или дори десет минути тук и там, за да попълня своя „десятък“. Но това време скоро стана неописуемо ценно за мен. По три пъти на ден забравях за целия свят и насочвах мислите си към Христос. В началото имах трудности, но след няколко месеца срещите с Бога ставаха все по-съдържателни. Малко по малко Той ми даряваше едно много близко общение със Себе Си. Близостта ми с Него така нарасна, че накрая вече се молех целия ден без прекъсване – не само в свободното си време, но и по време на най-тежък духовен труд. Често излизах навън, за да се моля. Бавните ми разходки се превърнаха в срещи с Бога. От тези преживявания имах не само физическа, но и духовна полза!

Молитвата не означава непременно говорене. Тя по-скоро е едно духовно състояние. Ние непрекъснато се намираме в общение с Бога, както с някой, когото обичаме. Двама влюбени не трябва непрекъснато да си говорят, за да се убедят в своята взаимна любов. Най-важното е да са заедно. Бог иска да ни доведе до това особено отношение със Себе Си – да обичаме Неговата близост и да копнеем за Неговото лице.

Новият Завет не казва колко време трябва да отдаваме на Бога. Това решение е предоставено на нас. Но ако сме мъдри и наистина обичаме Бога, ще Му отдаваме колкото се може повече време. Времето е най-важното притежание, с което разполагаме. Времето е много по-важно от парите. Загубените пари може и да намериш, но един загубен час или една загубена минута никога няма да получиш обратно.

В Стария Завет всеки благочестив юдеин даваше на Бога десятък от всичките си доходи. Християнинът може свободно да разполага със своите пари. Но той би бил глупак, ако дава на Бога по-малко, тъй като всичко, което даваме на Бога, се превръща във вечно съкровище в Неговото царство. Мъдрият християнин влага цялото си съкровище на небето, за да получи още по-голямо съкровище при Христовото пришествие. На тази земя ние разполагаме с ограничен брой дни и минути. Това време е безкрайно ценно. Ако дадем на Бога нашето време, това е най-доброто вложение, което можем да направим. В днешно време повечето хора прекарват поне една десета от времето си пред телевизора! Може ли един ученик на Исус да дава на Бога по-малко?

Ти си Божие дете. Ти си свободен. Бог не се отнася към теб като към роб. Но бъди колкото се може по-мъдър.



Каталог: wp-content -> uploads -> 2016
2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране
2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране
2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април
2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница