Част I: Провал или преливаща пълнота?

Част I: Провал или преливаща пълнота?

Разбира се, ти още живееш на земята! Този нов вътрешен живот не те откъсва от реалността на физическото и умственото ти съществуване. Вместо да разруши твоята човешка личност и разбирането ти за околния свят, новият живот поставя тези неща в центъра. Всяко нещо става по-реално, по-осезаемо. Ти започваш да разбираш истинския смисъл на живота. Творението и науката се превръщат в отворена книга пред теб, в поема на Бога с неизказано дълбок смисъл. Животът, любовта, семейството и работата добиват за теб един нов, по-дълбок смисъл. Бог вече не е някаква хипотеза или мит. Той прониква във всичките ти мисли и изпълва сърцето ти. Той е точно толкова реален, колкото земята под краката ти или собствените ти ръце – а може би дори и по-реален. Този Бог, Когото ти някога не познаваше и не можеше да познаваш, сега ти се е открил в Своята невероятна любов. Тази любов намираме в Неговия Син Исус, който беше разпънат за теб, но сега е жив и всемогъщ и те освобождава!

Ти фактически живееш едновременно в два свята също като розовия храст, чиито корени са дълбоко под земята, а останалата му част е над повърхността, във въздуха. Ти живееш обикновен живот като всеки друг, но същевременно живееш вече и в Божието царство. В ежедневието ти почти нищо не се е променило: имаш същите човешки контакти и отговорности както преди, същата работа и почивка, същите часове, в които можеш да се занимаваш с любимите си дейности или да се изморяваш с тежък труд. Но денем и нощем ти имаш и една вътрешна връзка с Бога.

Хората около теб не могат да те разберат; те не могат да схванат какво става с теб. Въпреки че Творението ясно им говори за красотата и мъдростта на Бога, въпреки че науката е пълна с духовни аналогии, хората най-често те смятат са беден фантазьор. Те не обичат онова, което не разбират. А за теб всичко е кристално ясно. Преди ти си бил сляп, а сега можеш да виждаш. Преди не си познавал Бога, а сега Той е толкова близък и реален за теб. Той, Творецът на цялата Вселена, е станал твой Баща, твой „Татко“ – това е значението на арамейския израз: „Авва, Отче“, който Павел използва в Римляни 8:15. Подобно на розовия храст, ти си вкоренен в земното съществуване, но напълно съзнаваш, че живееш и в небесната атмосфера пред Бога. Ти се взираш в бездънната синева на Неговото небе; осиява те светлината от блясъка на лицето Му; вдишваш от силния лъх на Неговия Дух, Който се спуска върху теб. Една роза не може да цъфти под земята. Също така и естественият човек не може да разбира Божиите неща. За това ти трябва да се родиш отново или „отгоре“, както се изразява Исус. Тогава Христовият живот започва да разцъфтява в теб и те прави нова личност.

Аз те разбирам, защото съм минал по същия път. Подобно на теб, аз съм Божие дете (Това не е намек за една секта, която се нарича „Децата на Бога“. Аз нямам нищо общо с извратения морал, който характеризира тяхното учение и дейностите им. – Б.а.), и поради това – твой брат. Вместо да се разпадне и да загуби смисъла си, моят живот се развива от ден на ден и от година на година. Бог не престава да ми се открива всеки ден по нов и поразителен начин.

В тази книга аз съм обобщил основите на един пълноценен и откривателски живот, които съм научил в радост и скръб, в тежък и усилен труд.

Моето желание и молитва е от днес нататък Божията ръка да те извайва като човек по Неговото сърце. Зная, че това е и Неговото желание.

1.1. Първоначалният шок
Първите трима врагове

Каква изненада! Сякаш някой те е ударил с юмрук в лицето. След като си открил Бога, откриваш и злото.

Ето какво искам да кажа: преди нашето новорождение всички ние малко или повече сме съзнавали съществуването на злото. Войни, глад, концентрационни лагери, замърсяване на околната среда, разрушени семейства – всичко това ни е потискало.

Но вече виждаме всичко в чистата светлина на Божието лице и злото придобива застрашителни размери. Ние го осъзнаваме както никога досега. Дълбоко се разстройваме, когато започнем да разбираме истинското състояние на света – невероятната глупост на хората, желанието им да вършат зло, незнанието им за Бога, липсата на духовен хоризонт. Ние страдаме, защото и Бог страда. Боли ни да виждаме разпънатия Христос в Неговото страдание и Неговата безгранична любов към света, който Го отхвърли. Започваме да усещаме пълното измерение на злото и да разбираме истинската му природа.

Какво става с теб? Ти вече принадлежиш на Бога и затова силите на злото се насочват против теб. Те са мощни и опасни. Но те не могат да те победят, защото Христос е по-силен. И все пак добре е да се запознаеш с нападателната им стратегия и да ги посрещнеш с Божиите оръжия.

Ти се сблъскваш със злото по три начина: конфликта със Сатана, със света и с плътта.

Средновековието ни завеща една представа за дявола, която е не само смешна но и погрешна. Но тя доведе дотам, че мнозина смятат, че става дума за някакво митическо същество с рога, което си живее в ада, откъдето понякога излиза, за да ни изкуши към някой или друг грях. Но Сатана, който Библията ни описва, изглежда съвсем различно!

Сега прочети, ако обичаш, Езекиил 28:12–19 и Исая 14: 12–14. Тези два текста ни откриват една дяволска сила, която управлява света. Те ни казват, че това опасно същество е било първоначално създадено от Бога без никакъв грях и че е било най-могъщият измежду всички духове – създание с изключителна красота и интелигентност. Той се е намирал в Божието присъствие като херувим-пазител. Но сърцето му се е надигнало поради красотата му. Той вече не е бил доволен от положението си и е поискал да стане „подобен на Всевишния“. От този миг той е бил отхвърлен и е загубил общението си с Бога.

Въпреки това Бог му е оставил – ние не знаем точно защо – свободата и една изключителна власт над нашата планета, която все още продължава. Но Сатана е станал неумолим враг на Бога (името му „Сатана“ означава „враг“), защото знае, че идва ден, когато ще бъде хвърлен в бездната и накрая в самия ад (Откровение 20:1–3, 10). Вечният огън е приготвен специално за него и за неговите ангели. Хората, които застават на негова страна, неминуемо ще споделят съдбата му (Матей 25:41).

Както изглежда, това страховито създание е повлякло при падението си една трета част от Божиите ангели със себе си (Откровение 12:4). Дяволът все още има достъп до небето (Йов 1:6–12) и в невидимия свят той воюва срещу Божиите ангели и клевети учениците на Христос (Откровение 12:7–10). (Думата „дявол“ означава „клеветник“.) Той разполага с голяма демонична армия в небесните места, срещу която ние трябва да застанем облечени със седемте елемента на Божието всеоръжие (Ефесяни 6:11–18). Но това въоръжение не дава защита на онзи, който обръща гръб на врага! Дяволът се сравнява с гладен лъв, който обикаля, търсейки плячка, но ако ние му се съпротивим с твърда вяра, той в крайна сметка ще побегне пред нас (Яков 4:7; 1. Петрово 5:8); защото Онзи, Който е в нас, е по-велик от онзи, който е в света (1 Йоан 4:4).

Главната цел на Сатана не е непременно да изкушава хората към грях, а преди всичко да ги отвърне от Христовата истина, защото само в Христос ние можем да имаме верен образ на Бога. Сатана иска да изкриви човешката представа за Бога, за да може той самият да се представи за Бог. Той не е променил целта си: той иска да стане „подобен на Всевишния“. За него няма значение дали човек е философ или невежа, уважаван гражданин или социален аутсайдер, вярващ или атеист. Онова, което го интересува, е заслепението на човека, което му пречи да види истината в Христос (2 Коринтяни 3:14; 4:3–4). Сатана е абсолютно безмилостен.

Библията прави ясна разлика между „земята“ и „света“. Когато Бог създаде земята, Той оцени делото Си като „много добро“ (Битие 1:31). Под „земя“ Писанието има предвид нашата планета, чиято чудна красота и безбройни форми на живот отразяват величието и радостта на Твореца (Римляни 1:20; Притчи 8:30–31). Бог създаде Адам и неговата жена „по Своя образ“ (Битие 1:27) и ги постави в градината на тази земя, и видя, че това беше „много добро“. Каква красота има в брака – такъв, какъвто Бог го създаде – и каква трагедия, че стана грехопадението!

От трети век нататък християнското богословие бе силно и дълбоко повлияно от гръцката философия и особено от неоплатонизма с неговата представа за противоречие между душа и материя. Материята се разглежда като злото, от чието робство душата трябва да се освободи посредством познанието. Подобни учения са основни и в хиндуизма и будизма.

Това необичайно разделение на тяло и душа и свързаното с него обезценяване на тялото е отговорно за аскетизма, както и за неморалността на Европа през Средните векове и някои други аномалии в християнската история.

Но това схващане стои в крещящо противоречие с Божието намерение, защото създавайки материята и живота, Той ги обяви за „добри“. Под „свят“ Библията разбира не земята, а нещо съвсем друго. Библейският термин „светът“ (гр. „космос“; като често се използва и думата „айон“ (век, епоха), с която се обозначава „този свят“) на някои места означава „небето и земята“ или „вселената“ – огромната космическа система, създадена от Бога. В Новия Завет обаче това понятие почти винаги означава отпадналото от Бога човечество и творение, което не се подчинява на Божията власт. Затова цялата Земя се замърсява, разваля и разрушава поради безумието и несправедливостта на човека.

Библията разкрива поразителната и страшна истина, че богът на този свят е Сатана (2 Коринтяни 4:4). Той е наречен още „князът на въздушната власт“ и „духът, който сега действа в синовете на непокорството“ (Ефесяни 2:2). Исус го нарича „князът на този свят“ и добавя, че той е вече осъден (Йоан 12:31; 14:30; 16:11). Слава на Бога! Сатана иска да бъде „подобен на Всевишния“. Затова той насърчава и вдъхновява човека за създаване на напреднала цивилизация, за развитието на изкуствата и науките и дори на религията, за да може по този начин да насочи славата към себе си. Когато хората – съзнателно или несъзнателно – му приписват тези неща, той е постигнал целта си.

Това, разбира се, не означава, че няма място за истинско изкуство и наука, чрез които Бог се открива на света. Но за жалост факт е, че повечето от световните гении отвеждат хората в мрака, далеч от Христос. Наистина има голяма нужда от християнски поети, философи, художници, композитори, учени и инженери, но твърде късно осъзнаваме това. Сатана е изместил истинската представа за Бога от човешкото мислене и е поставил на нейно място своя образ.

Хората отхвърлят истинския Бог и Неговия единствено верен образ – Исус Христос, и с това неизбежно се покланят на друг бог, който е Негов враг. Павел казва, че Сатана е заслепил умовете на невярващите, за да не ги озари светлината на Христовото благовестие (2 Коринтяни 4:4). Йоан казва, че целият свят е под властта на лукавия (1 Йоан 5:19). Ето защо не е чудно, че Бог ни забранява да обичаме света; защото „ако люби някой света, в него няма любов към Отца“ (1 Йоан 2:15). Исус предупреди апостолите с думите: „Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил“ (Йоан 15:18).

Нека добре изясним това: светът е наш враг. В него няма място за Исус. Когато Той се роди, светът Го тикна в един обор; когато достигна разцвета на силите си, той Го осъди като престъпник, унижи Го, смаза Го и накрая Го измъчва до смърт, като Го прикова на един кръст.

Но от друга страна, земята все още доставя радост на Божиите деца въпреки експлоатацията от човека и действието на сатанински сили след грехопадението на Адам. Всяко цвете, всеки изгрев, всяко живо същество за ученика на Исус е признак на Божията мъдрост. Но той вижда света като една трагедия, като будещ страх спектакъл, като дремеща опасност. По-рано ти си се чувствал в света като у дома си, но сега всичко е различно. Става ти ясно, че вече не принадлежиш на световната система, нито на нейния бог. Ти принадлежиш на друга власт – на Божието царство.

Бог казва: „Не любете света, нито каквото е на света“ (1 Йоан 2:15–17). Но Исус каза още: „Дерзайте, Аз победих света“ (Йоан 16:33). И още: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16). Следователно има два напълно противоположни начина да се обича светът! Ние не можем да обичаме дяволската му система, но не можем да не обичаме хората, впримчени в тази система.
Третият ти враг: грехът, който живее в теб (Римляни 7:7-21)

Най-тежко обаче понасяме откритието, че злото все още е в нас, макар да сме новородени. Поразени и засрамени, ние установяваме, че все още можем да грешим. Откриваме мисли, думи и дела, които не могат да се харесат на Бога. Това ни разстройва дълбоко, и то с основание. Някои Божии деца стигат дори дотам, че се усъмняват в спасението си. Те се питат: как може едно Божие дете да продължава да греши? Всъщност Светият Дух и Божието Слово правят нашата съвест особено чувствителна. Изведнъж започваме да откриваме грехове, които до вчера не сме осъзнавали като такива или пък спокойно сме търпели. Когато погледнем към Христос, ни обзема дълбоко чувство на вина и греховност. Той заплати нашия духовен провал с цената на Собствената Си кръв.

Само не се отчайвай! Дори апостол Павел е изповядал в Посланията си, че и той е имал същия проблем като теб. В тази връзка е добре да си прочетеш неговото чудесно Писмо до римляните, и особено 6, 7 и 8 глава. Там той задълбочено изследва този проблем и показва Божия път за разрешение на този проблем. Тези глави се нареждат сред най-значимите и най-дълбоки писания в цялата световна литература. Можеш да ги четеш цял живот и непрекъснато да правиш нови открития в тях. И колкото по-често ги четеш, толкова по-богати и значими ще стават те за теб. Затова по-добре да започнеш по-скоро.

В седма глава Павел описва своята вътрешна борба. Той говори за силата на греха. В осма глава той описва мощното дело на Божия Дух, Който побеждава греха в неговия живот. Павел съвсем ясно разбира силата на греха и не я омаловажава, но специално набляга на истината, че Божията сила е по-голяма. В шеста глава той говори за двете робства: робството на греха и робството на Бога.

Грехът е по-силен от нас и независимо дали признаваме това, или не, човекът е роб на греха. Той е като една опустошителна, разрушителна язва, като рак, като смъртоносна болест, на която не може да устои и най-силният човек на света. Както една-единствена микроскопична клетка на левкемията в кръвта е достатъчна, за да отнеме всяка надежда за живот и да убие човека, така и грехът е смъртоносно робство, от чиято власт не можем да избягаме при никакви обстоятелства – освен ако сменим господаря! Когато аз призная властта на Исус Христос в моя живот и Му отстъпя всички права над живота си, тогава властта на греха е разчупена. Тогава ставам свободен – не чрез моята сила, защото никога не бих могъл със собствени усилия да разруша властта на греха. От тази власт ме освобождава една сила, много по-голяма от силата на греха – Исус Христос, Който сега живее в мен. Моята воля е освободена от принудата да съгрешава и постига своето истинско предназначение, когато моето съществуване се покрие с волята на моя Създател.

Ние не можем да направим нищо, за да се родим „отново“, нито пък можем по някакъв начин да заслужим Божията прошка. Трябва да ги приемем като подарък. Ние не създаваме сами и собствения си живот – просто го получаваме. По същия начин не можем да сторим нищо, за да се освободим сами от властта на греха. Единственият изход е да приемем спасението като безплатен дар от Бога. Божият Дух никога не насилва грешника да се обърне. Той му дава свободата да приеме Божието предложение или да го отхвърли. Бог зачита волята на хората. Той никого не принуждава да бъде свят! Но когато Му дадем свобода на действие, Той започва Своето дело.

Начинът на действие на Божия Дух прилича на соковете, които се изкачват в едно дърво. Те протичат през клоните и образуват листа, цветове, плодове и семена и по този начин дават възможност на дървото да се възпроизвежда. Това чудо започва през пролетта. Освобождава се огромна енергия, но въпреки това ние не забелязваме дървото да полага и най-малкото усилие! Този животворен процес протича тихомълком. По същия начин Светият Дух произвежда в нас Христовия живот. Цветът на Неговото същество расте и се развива в нас и впоследствие произвежда плода на духовната зрелост.

1.2. Твоята вътрешна борба
Противоречието на двете естества

Новият Завет учи много ясно, че Божието дете има две различни естества. Когато изучаваме Посланията на апостол Павел, усещаме затруднението, което апостолът е изпитал, опитвайки се да изрази тези неща с думи. Павел е писал, вдъхновен от Божия Дух. Той използва прости думи, които изпълва с духовен и небесен смисъл. Ние не можем да разберем цялата дълбочина на тези чудесни истини, но аз се надявам, че ще успея поне малко да ги разясня.

Моля те, прочети внимателно Римляни 7:14–25. В 15-и стих Павел пише: „Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам, но онова, което мразя, него върша.“ Тук се откриват двете противоречиви естества на Павел. Сигурно си спомняш, че преди обръщението си Павел се казваше Савел. Сега можем отново да прочетем целия пасаж, като правим разлика между Савел, естествения човек преди неговото обръщение, и Павел, Божието дете, което среща Христос на пътя за Дамаск. Тези две личности съжителстват в един и същ човек. Павел казва: „Аз... , аз... “, но единия път той мисли за Савел, а другия – за Павел.

Можем да поясним това, като прочетем още веднъж този пасаж ето така:

„Аз (Савел) не върша това, което аз (Павел) искам, но онова, което аз (Павел) мразя, него аз (Савел) върша. Обаче ако аз (Савел) върша това, което аз (Павел) не искам, аз (Павел) съм съгласен със закона, че е добър. Затова не аз (Павел) сега върша това, но грехът, който живее в мене (Савел).“ И след това в пасажа от 21 до 23 стих: „И тъй, намирам тоя закон, че при мене (Павел), който желая да върша доброто, злото е близо (Савел). Защото, колкото за вътрешното ми естество (Павел), аз се наслаждавам в Божия закон; но в телесните си части виждам различен закон (или: власт), който воюва против закона (или властта) на ума ми и заробва мен (Савел) под греховния закон (или власт), който е в частите ми.“

После Павел възкликва в 24 ст.: „Окаян аз човек! Кой ще ме избави от тялото (или по-добре „от властта“ или „от реалността“) на тая смърт?“ И накрая завършва победоносно: „Благодарение Богу! Има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ.“ Според мен това е дълбокият смисъл на този пасаж.

Павел добре осъзнава борбата на двете естества вътре в себе си: старото естество, което враждебно се противопоставя на Божия закон или авторитет и отказва да се покори на Бога, и новото естество, което е родено от Бога и копнее да върши Неговата воля и да живее според Неговия закон.

Всеки истински християнин изпитва същото нещо. След новорождението той открива в себе си един ужасен конфликт. Той наистина притежава две естества. Старото никога не е обръщало внимание на Бога и дори сега отказва да се подчини на Неговата воля. Библията казва, че то е неизлечимо зло и измамливо повече от всичко (Еремия 17:9). Новият Завет ясно ни учи, че тази стара природа е безвъзвратно осъдена. Тя не може да се подобри, нито да се промени. Докато всички световни религии и философии проповядват подобряването и усъвършенстването на старата природа, Бог въобще отказва да се занимава с нея. Той иска да започне с теб от самото начало. Единствено създаването на един нов живот може да Го задоволи. Той иска наново да формира твоята личност. Иска да ти даде ново сърце (Езекиил 36:26–27).
Семето и почвата: забележителна аналогия

Природата е богата на примери, с които можем да поясним тази духовна истина. Земята сама по себе си е мъртва и не може да произведе живот. За да стане това, в нея трябва да попадне семе. Само семето, което покълва и израства, преобразява мъртвата почва така, че от нея се появява живо растение. Розовият храст или дъбът се състоят изцяло от мъртва, неподвижна материя, която е била подчинена на жизнения закон на семето и е била включена в един нов, жив организъм. Точно както Бог казва, че човекът е пръст, така също и дървото се състои само от пръст. Но не почвата създава дървото, а единствено жизненият закон на семето превръща нейните вещества в дърво.

Бог ни казва, че както земята е неспособна сама по себе си да роди живот, така и нашата стара природа не може нито да върши Божията воля, нито да се стреми към това. Но Бог посява в нашите мъртви души семето на живота, т.е. Своето живо Слово: Христос, който се открива в писаното Слово. Това семе се подхранва от „водата“ на Божия Дух, Който взема елементите на старата ни мъртва личност и ги оформя в една нова, жива личност по образа на Христос. Това е чудото на новорождението.
Живот в друго измерение

И така, в теб съжителстват две естества. Ти си Савел, но и Павел! Ти никога няма да успееш да промениш старата си природа. Никога няма да можеш да направиш от нея нещо ценно за Бога. От друга страна, новото ти естество винаги иска да върши Божията воля, а и не може иначе. Павел описва това ново състояние с изумителните думи: „Христос живее в мен“ (Галатяни 2:20). Произходът на този нов живот е от самия Бог. Бог те нарича Свое дете, а детето, естествено, прилича на своя Баща.

Старата природа постоянно се бунтува срещу Бога. Когато съгрешаваш, греши твоята стара природа, а не новата. Когато вършиш Божията воля, действа твоята нова природа и никога старата. Каква чудесна мисъл! Новата ти природа не може да греши! „Никой, който е роден от Бога – казва Йоан, – не върши грях... и не може да съгрешава“ (1 Йоан 3:9). Но той казва също, че правим Бога лъжец и мамим себе си, ако кажем, че нямаме грях (1 Йоан 1:8,10). На пръв поглед изглежда, че Йоан си противоречи; но всъщност не е така. Също като Павел и Йоан познава вътрешната борба на вярващия.

Християнинът не е шизофреник. Неговата стара природа не е раздвоена; тя е напълно нормална в естествения си смисъл. Противоречието се обяснява с това, че сега той притежава нов живот. Той живее в едно измерение, което е отвъд опитността на другите хора. Както някой, който е живял в сърцето на пустинята или се е изкачил на Еверест, или е бил на Луната, така и християнинът сега познава един свят, който се простира извън представите на останалите хора.

Хората около нас просто не разбират нищо от всичко това. Естествено в обикновения език не съществуват думи, които да опишат тези опитности. „Човекът няма небесен език“ – е казал някога един мъдрец. Бог е трябвало да създаде за нас една съвсем нова терминология, за да изрази истините, които превишават нашето естествено разбиране. Това Той е направил в Библията.
Библейската терминология

Преди да завършим тази глава, нека разгледаме малко по-подробно изразите, които се използват в Новия Завет, за да се означат двете естества на вярващия. Старото, лошо естество се нарича „старият човек“, „грехът, който живее в мен“ или „грехът в плътта“. Понякога се нарича просто „грехът“ или „плътта“. Последният израз се появява много често в писмата на Павел, но не бива да се бърка с понятието „тяло“, за което в гръцкия оригинал се използва съвсем различна дума. Според Павел тялото на вярващия, макар и все още смъртно, действително е храм на Светия Дух. За разлика от него плътта е коренът на греха. Този заразителен „греховен закон“ е проникнал във всички хора и ги държи в плен от момента на грехопадението. При идването на Христос, когато бъдем възкресени в тяло, ние ще се освободим завинаги от тази власт на греха; даже и корените ще изчезнат. Старата природа ще престане да съществува. Какво избавление!

Новата природа също има различни означения в Новия Завет. Така например срещаме понятията „новият човек“, „вътрешният човек“, „Божествената природа“, „роденият от Бога“, „Христос живее в мен“. Но обозначението, което Павел най-често използва, е „дух“. В старогръцкия език не е имало разлика между главни и малки букви и затова не е чудно, че в някои пасажи не става ясно от пръв поглед дали думата „дух“ се отнася до Божия Дух или до новородения човешки дух. Аз мисля, че Бог нарочно е допуснал това двусмислие, за да се наблегне на тясната и неделима връзка, която сега съществува между Божия Дух и нашия дух в Христос. Двата са свързани един с друг, както детето с майка си преди раждането. Затова апостол Павел казва: „Кой ще ни отлъчи от Христовата любов?“ (Римляни 8:35).
Не обърквай душата с духа!

Гръцката философия възвеличаваше _душата“ над всичко останало. От Божия гледна точка душата на човека е мъртва, неспособна за общение с Него. Естественият човек е неспособен да разбере Божиите истини дори и да иска, дори и да е научен гений, защото божествените неща могат да се разберат само от духовния човек (1 Коринтяни 1:18–25; 2:14–15). Единствено духът дава възможност на човека да познае Бога, който е Дух (Йоан 4:24). Душата му е ограничена от „тавана“ на духовното неведение, който тя не може да надскочи.

В Библията думата душа (евр. „нефеш“, гр. „психе“) означава „дъх“, също както и думата дух (евр. „руах“, гр. „пневма“). Но Бог така категорично ги противопоставя, че не се колебае да нарече чисто интелектуалната и лишена от любов мъдрост земна, душевна (гр. „психике“, в бълг. превод от 1941г. „животинска“, а от 1886г. „плътска“) и бесовска (гр. „даймониодес“) (Яков 3:15; виж и Юда 19). За разлика от това чрез новородения човешки дух душата на Божието дете е пропита от Божия Дух, който преобразява мисловните процеси и по този начин дарява душата с нарастващо просветление.

Следователно има разрешение на проблема за твоето вътрешно раздвоение, но това разрешение е свръхестествено. Новото рождение е чудо. То е началото на вечния живот, а вечният живот е едно безкрайно чудо.

В този единствен стих Павел повтаря три пъти по различен начин, че християните в Коринт имат Святия Дух вътре в себе си. Тук той не прави разлика между силните и слабите християни духовно. Думите му се отнасят за всички. Нещо повече, този пасаж важи не само за християните в Коринт, а и за „всички, които призовават на всяко място името на Исуса Христа, нашия Господ“, както сам Павел пояснява в своя увод (1 Коринтяни 1:2).

Знаем, че голяма част от членовете на коринтската църква са били много несъвършени. Павел ги порицава за редица сериозни грешки, включително разпри, разцепления, съдебни процеси и дори толерирането на един тежък случай на неморалност. На Господната трапеза е царяло безредие, имало е и объркване по въпросите на учението. Някои са стигали дотам, да са се съмнявали във възкресението. Павел ги упреква, че са _плътски“ вярващи, духовни „бебета“ (1 Коринтяни 3:1, 2). Въпреки това той не се поколебава да каже, че във всички тях живее Светият Дух. Само този един стих (1 Коринтяни 6:19) би бил достатъчен, за да отнеме от всяко истинско Божие дете съмнението дали има Светия Дух вътре в себе си. Духовната сила не играе тук никаква роля. В 1 Коринтяни 3:16 Павел казва още веднъж на същата църква: „Не знаете ли, че сте храм на Бога и че Божият Дух живее във вас?“

Във 2 Коринтяни 6:16 той казва за себе си и за коринтските християни: „Ние сме храм на живия Бог.“

В 1 Солунци 4:8 Павел казва на солунските християни: „Бог ... ви дава Светия Си Дух.“

В Римляни 8:9–11 Павел отъждествява Божия Дух с Христовия Дух и ясно заявява: „Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.“ (За онези, които искат по-сериозно да изследват този въпрос, ето още няколко интересни пасажа: Римляни 5:5; 8:15–16, 23, 26–27; 1 Коринтяни 2:12; 12:3, 7; 2 Коринтяни 1:21–22; 5:5; Галатяни 3:2, 5, 14; 4:6; 5:25; Ефесяни 1:13–14; 4:30; Колосяни 2:10; 1 Солунци 4:8; 2 Тимотей 1:7, 14; Тит 3:5–6; Яков 4:5; 1 Йоан 3:24; 2:20, 27; 4:13; 5:6–10.)

Колко окуражително! Ако не го казваше Сам Бог, никога не бих посмял да повярвам, че Той ще се смири дотам, че да дойде да живее в мен и да ме нарече Свое обиталище!

Но Новият Завет ни учи и на нещо още по-удивително. Бог казва, че не само сърцето, но и тялото ни е храм на Светия Дух. Каква привилегия! Когато ходиш по улицата, можеш с пълна вяра да си кажеш, че Бог ходи по улицата заедно с теб, дори вътре в теб. Вечният Бог, който е създал Вселената и дава живот на всичко, който е изворът на мъдростта и силата, е в теб, и постоянно оживотворява цялото ти същество. Той е в теб, за да изпълни живота ти със Своята близост. Той иска да осъществи Своята воля в теб и чрез теб.

За мнозина темата за Святия Дух е все още една много тайнствена тема. Твърде често в църквите Святият Дух бива оставян пренебрегван или разбиран погрешно. Това, което се говори за Него, свидетелства за най-различни, често невероятно объркани представи. Но Библията ни дава ясна и пълна информация за Святия Дух.

Ние четем, че Бог е любов (1 Йоан 4:8,16). Бог сътвори Вселената, за да изрази Своята невероятна любов и защото търсеше любовта на други интелигентни същества, каквито са хората и ангелите. Но кого и какво би могъл да обича Бог, преди да сътвори Вселената? Не може да се обича нещо, което не съществува. Няма любов, ако няма нещо, което да бъде обичано. Тъй като Бог е любов, ние разбираме, че Той не живее, без да обича. Ако Той не обичаше, нямаше да има никакъв живот. Това означава, че и преди сътворението на Вселената Бог трябва да е намирал в Самия Себе Си основание или обект на Своята любов, който Той нарича Свой Син. Между Отец и Сина съществува взаимна, вечна и неизменима любов.

Бог копнее да извести любовта Си на всички интелигентни същества, които е сътворил. Но човекът не може сам да изследва дълбините на Божието сърце. Това е възможно само ако Бог поеме инициативата и Сам се открие и съобщи Своите мисли. Това Той прави чрез Своето Слово. В Библията Исус Христос е наречен Божието Слово. Той е израз на Божията мисъл, която е съвършена любов.
Дъхът на Бога

Една дума не може да се чуе, докато не бъде изговорена, т. е. докато дъхът не придаде „тяло“ или звучене. Така човекът не може да чуе или разбере божественото Слово, докато Бог не „издиша“ или, с други думи, не „изговори“ Своите мисли. Когато Бог придружи Словото Си с енергията на Своя „дъх“, т.е. Своя Дух, това чудесно Слово става разбираемо за човешкото съзнание. Небето се отваря за човека, когато той открие безграничната Божия любов. Гръцката дума пневма може да се преведе като вятър, дъх или дух. На български език има разлика между дух и дъх; но в гръцкия и латинския такава разлика не съществува. Там се използва една и съща дума, за да се изразят и двете. Това се вижда ясно в Йоан 3:5–8, където Исус говори за действието на Светия Дух и казва, че „вятърът духа накъдето си ще“. В оригинала тук е употребена думата пневма, която означава и вятър, и дух.

Светият Дух е Дъхът на Бога, така както Исус е Синът и Словото на Бога. Докато словото изразява мисълта на сърцето, дъхът го прави да се чува. Синът на Бога е Сам Бог, който се изразява, изговаря Своето неизследимо Слово и открива радостта на Своята любов. Духът на Бога е Бог, който прави Словото Си да се чува и го обяснява на човешкия разум.
Бог действа в теб

И тъй като Божият Дух те оживотворява, Той ти известява Божиите мисли. По този начин Той оформя в твоето съзнание образа на Христос. Първото Му желание е да ти открие Христос. Той иска да Го изрази чрез теб, защото, след като веднъж си приел светлината, ти сам ставаш източник на светлина. Бог започва да свети чрез твоя живот. Ти ставаш отражение на Неговата любов.

Когато отвориш сърцето си за Бога, Неговият Дух идва в теб. Също както пролетното слънце събужда земята и кара растенията да разцъфнат, както влюбеното лице на едно момиче покорява сърцето на младия мъж, така и Светият Дух събужда в теб Христовия живот, щом влезе в живота ти. До преди малко ти си бил мъртъв в греховете си (Ефесяни 2:1), но сега твоят мъртъв дух е съживен. Ти си роден отгоре. Душата ти проглежда и ти с удивление виждаш чудото на вечната Божия красота. Поглеждаш право в Божието лице. Ти си едно бебе, току-що родено в царството на светлината. Ти си най-младият член на Божието семейство!

С теб се е случило едно истинско чудо. Бог нарича това чудо новорождение. Това е началото на вечния живот. Светото Писание учи, че всичко това е дело на Светия Дух. Той записва Божия закон в сърцето ти и преобразява целия ти живот. Той разпалва в теб Божията любов и ти открива Божията слава в лицето на Исус Христос. Ти започваш да опознаваш небето от собствен опит.

„Като почнахте в Духа (гр.: чрез Духа) – казва Павел (Галатяни 3:3), нима сега се усъвършенствате в плът (или чрез плътта)?“ Божият Дух започна това чудесно дело в теб и само Той може да го продължи. Павел добавя: „Ако по Духа живеем (или сме получили живот), по Духа и да ходим (или да вървим по-нататък, да напредваме, да бързаме нататък)“ (Галатяни 5:25). Християнският живот може да се живее на тази земя единствено чрез силата на Светия Дух. Без Него никой не може да стане дете на Бога. Никой не може сам да се роди, нито пък да порасне сам. Това е дело единствено на Бога.

„Изпълняйте се с Духа“ (Ефесяни5:18). Светият Дух живее във всяко Божие дете, но не всяко Божие дете има пълнотата на Духа. Твърде често хората смятат, че тази пълнота е духовен „лукс“, запазен за неколцина специални светци. Но съкровеното желание на Бога е всички ние да имаме „цялата Божия пълнота“. Павел описва тази опитност като познаване на Христовата любов, „която никое знание не може да обгърне“ (Ефесяни 3:14–19). Изглежда, че християните, които разбират това, са малко. В повечето случаи те изглеждат доволни да водят един посредствен или направо беден духовен живот. Но в Божиите очи пълнотата на Духа не е лукс, тя е необходимост. Бог държи на нея. „Изпълняйте се с Духа“: това е заповед. Следователно да останем без тази пълнота, е не само неестествено; то е грях.

Чрез новорождението ти влизаш в Божието царство, но трябва ли да оставаш при вратата? Нима Бог, който те е спасил от ада, няма след това да те пази навсякъде по пътя! Тъй като Бог е безкраен, то и вечният живот предлага неограничени възможности. Защо да ограничаваме Неговия Дух с нашето неверие? Стреми се към най-големите височини!
Двете нива на християнски живот

Бог прави ясна разлика между духовния и плътския християнин (1 Коринтяни 3:1–3; Евреи 5:11–14). Плътският християнин е като бебе, което още пие мляко от биберон. Духовните му сетива не са достатъчно развити, за да може да изследва Божиите „дълбочини“ (1 Коринтяни 2:9–12). Малкото дете в духовно отношение се препъва в най-първите неща на вярата. За разлика от това възрастният вярващ може да прави разлика между добро и зло и е способен да научи на духовните истини и други вярващи.

Павел ни казва, че някои вярващи насочват ума си само към Божиите неща, докато други се стремят към плътските (Римляни 8:5–7). Духовният християнин отстъпва всичките си права на Бога. Той се доверява на Исус Христос за всичко и с цялото си сърце желае да върши Божията воля. Бог може да изпълни изцяло такъв човек и да го употребява пълноценно. За разлика от това плътският християнин бива постоянно примамван от светските неща и дори грехът му изглежда привлекателен. Той занемарява възможността, която Бог му дава, да задълбочава духовния си живот. Такъв един християнин остава окаяно слаб и залита ту наляво, ту надясно под притегателната сила на всякакви безполезни неща. Той е постоянно отчаян и страда, защото дълбоко в себе си познава истината и искрено обича Бога. Плътският християнин иска да върши Божията воля, но в ежедневния си опит често е неспособен за това. Той е Божие дете, което е все още незряло; той не е пораснал. Новороденото бебе е нещо много радостно; но на едно 40-годишно бебе човек вече не може да се радва. То прави стряскащо и отблъскващо впечатление и е достойно за съжаление. Духовният християнин е изпълнен с Божия Дух. Плътският християнин има Божия Дух във и „със“ себе си, иначе не би бил Божие дете; но му липсва жизнената сила и изобилната пълнота на Духа.
Разликата между инсталиране и поддръжка

Разликата между тези две духовни „нива“ може най-добре да се обясни с помощта на нещо като притча. Представи си две къщи, построени една до друга. И двете са включени в една и съща водопроводна и електрическа система. Но в едната от къщите инсталацията е добра – можеш да имаш светлина и вода, когато и колкото си поискаш. В другата къща има изгорели кабели и спукани тръби. Когато отвъртиш крана, изтичат само няколко капки вода. Ако натиснеш ключа, разбираш, че електрическата крушка е изгоряла и на никого не му е дошло наум да я смени. Но и двете къщи имат еднакво снабдяване с вода и електричество! Разликата се крие в поддръжката на всяка къща.

Както виждаш, плътският християнин би могъл да бъде точно толкова благословен като духовния християнин, но за съжаление той не се възползва от постоянната пълнота, в която живее духовният християнин. Той непременно трябва да повика божествения „водопроводчик“ или „електротехник“, за да дойде и постави в ред неговата „инсталация“!
За какво ни е нужна е пълнотата на Духа?

Бог ни дава пълнотата на Своя Дух, за да можем да вършим Неговата воля. А Неговата воля е изгубените души да познаят Христос. Тази истина има две страни:

1. В Деяния на апостолите ние виждаме, че учениците отново и отново се изпълваха със Светия Дух. Тази пълнота на Духа трябваше да направи тяхното свидетелство за Христос ефективно. По този начин в деня на Петдесетница (Деяния 2) Светият Дух ги направи способни да убедят повече от 3000 души и да ги доведат до Христа. По-късно, когато Петър застана пред Синедриона (Деяния 4:8), и говори за разпъването на своя Господ, той с удивителна смелост ги обвини за това престъпление. След като излязоха от затвора (Деяния 4:31), Петър и Йоан говореха Божието Слово с дързост. Четем също и за Варнава, сподвижника на Павел, че е бил пълен със Светия Дух (Деяния 11:24). Павел смъмря магьосника Елима, приятел на кипърския управител, и връзва бесовските му сили (Деяния 13:9).

От изброените примери виждаме, че Божият Дух в Своята пълнота облича с божествен авторитет словото и свидетелството на апостолите. След всичко онова, на което Христос ги беше учил, те знаеха, че Светият Дух ще дойде, за да изявява Него (Йоан 15:26–27; 16:13–15). Това се вижда ясно от Деяния 4:32–33: „И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господа Исуса.“ Значи Духът те изпълва, за да свидетелства за Христос на света чрез теб! Бог иска чрез теб да убеждава хората, че Той е Истината.

2. Освен това от Деяния на апостолите научаваме, че Светият Дух дойде, за да свърже всички Христови ученици помежду им. Той дойде, за да ги изпълни с любов. Той използва тази божествена любов като оръжие, с което обръща света. Тази любов свидетелства за близостта на Исус (Йоан 13:34–35). Христос е обещал, че светът наистина ще повярва в Него, ако ние, Неговите ученици, се обичаме така, както Той ни възлюби. Ние трябва да имаме помежду си същата любов, която Той ни показа на голготския кръст. Това присъствие на Исус сред нас е жизнено необходимо за нашето свидетелство и идва от Божия Дух. Четем: „А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо. И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях“ (Деяния 4:32–33).
Какво представлява пълнотата на Духа?

Тъй като обемът на книгата не позволява подробно разглеждане на темата, мога да дам само кратко обобщение на това, което съм открил. Надявам се все пак, че ще можеш да получиш представа за безкрайната пълнота на живота „в Христос“. За съжаление в някои християнски църкви хората почти нямат отношение към Светия Дух. В други пък не се говори за нищо друго освен за Светия Дух, но това, което се говори за Него, често е изопачено. Правят се опити да се ограничи действието на Духа до една или две форми, като много пъти дори и те са неправилни тълкувания на Писанието! И двете становища са погрешни и еднакво трагични.

Както бялата слънчева светлина се състои от спектър от седем цвята, така и Светият Дух, когато ни изпълва, изявява Христос в нашия живот чрез седмократно действие. Неговата дейност съдържа такова благословено разнообразие, каквото виждаме разкрито и в творението, което впрочем също е Негово дело. Хората обиждат и унижават Божия Дух със своята склонност да Го сведат до една формула. Но Той е Бог и дори и всемирът не може да изрази цялата красота и многообразие на Неговото същество.
Седемте белега на пълнотата на Духа

1. Свидетелството на Духа

а) Светият Дух свидетелства на нашия дух, че сме Божи деца (Римляни 8:16). „Който вярва в Божия Син, има това свидетелство в себе си“ (1 Йоан 5:10). Този е източникът на нашата сигурност. Но не бива да забравяме, че Светият Дух е създал Божието слово, за да ни говори чрез него. Божият Дух, Божието Слово и Божият Син са неразделими. Ти не можеш и не бива да ги отделяш. Библията е наръчникът на Духа. Не можеш да имаш Христос без Духа, нито Духа без Писанията.

б) След това Той свидетелства за Христос чрез нас (Йоан 15:26–27). Той придава на нашето свидетелство божествен авторитет. Това е единственият начин, по който можем да убедим хората в истината.

Святият Дух създава в нас плод (Галатяни 5:22). Този плод на Духа е Христовият характер, съставен от девет качества: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание. Тези качества всъщност са различните аспекти на любовта. Аз виждам пълнотата на Духа в един човек не по неговите думи, а по това дали той показва Христовата любов, т.е. дали е готов да умре на кръста за своя брат. Когато Божият Дух изпълва човека, той става смирен като дете (Матей 18:5).

Когато сме изпълнени със Светия Дух, ние обичаме Бога с цялото си сърце (Матей 22:37), ближния си – като себе си (Матей 22:39) и брата си – така както Христос ни е възлюбил (Йоан 15:12). Това е чудо, но е факт.
3. Общението на Духа

Светият Дух създава общение или братство (2 Корирнтяни 13:14). Гръцката дума означава „споделяне“.

а) Когато Светият Дух ни изпълни, Той същевременно ни дава едно необикновено общение с Бога (1 Йоан 1:3). Ние споделяме всичко с Него. Той е мой и аз съм Негов. Христос принадлежи и на двама ни. Аз споделям с Бога обекта на Неговата любов.

б) После Той ни дава тясно общение с нашите братя (1 Йоан 1:7). Ние споделяме Христовия живот, както е описано в Деяния 4:32. Божият Дух никога не разделя вярващите. Той ги обединява. Можеш да бъдеш сигурен, че всичко, което разкъсва Христовото тяло, не идва от Бога, а от един зъл източник.

а) Той е нашият Застъпник. Той се моли за нас с „неизговорими стенания“ (Римляни 8:26–27). Той е нашият друг „Адвокат“ (Йоан 14:16). Това е смисълът на гръцката дума, която понякога се превежда и като „Утешител“ или „Съветник“. Същата дума е използвана и в 1 Йоан 2:1, където Исус е наречен наш „Ходатай“. И така, ние имаме един Ходатай на небето, отдясно на Бога, и един Ходатай при нас, тук на земята! Каква мощна подкрепа!

б) Той се моли чрез нас (Юда 20). Пълнотата на Духа намира израз в един интензивен молитвен живот. Сега самите ние ставаме застъпници пред Бога, защото се молим в „светилището“ за онези, които са отвън.
5. Поучението на Духа

а) Той ни учи (1 Йоан 2:20, 27; Йоан 16:13–15). Целта на Неговото поучение е да ни открие Господ Исус Христос. Само чрез Него ние можем да познаем Отца и никой освен Божия Дух не може да ни открие Божия Син.

б) За да направи това, Той си служи с Божието слово; Библията става за нас една кристално ясна книга; книга-огледало, в което откриваме Божието лице (2 Коринтяни 3:18; Псалм 119:130).
6. Ръководството на Духа

Той ни води или управлява (Римляни 8:14). Както Израел бе воден през пустинята от облака на Божието присъствие, така и ние, когато се изпълваме с Духа, ставаме чувствителни за това, което Той иска да ни покаже. Така Духът може да ни преведе през пустинята до изпълнението на Божието обещание в Христос. За да ни ръководи, Той използва три средства:

а) Писаното Слово. Ако Бог ясно казва нещо в Библията, това е достатъчно. Не е нужно да търсим по-нататъшно ръководство.

б) Обстоятелствата. Когато става дума за подробности, Бог често използва обстоятелствата, за да изяви волята Си в конкретна ситуация. Това важи за вярващия, който е близо до Бога.

в) Божият глас в нашето съзнание, едно вътрешно убеждение. Едно такова убеждение никога не е в конфликт с Библията. Неговият глас винаги съвпада със Словото Му. Единствено от Словото ние ще се научим да различаваме духовете и да откриваме измамата на Сатана, когато той се опитва да имитира Божия глас.

В Деяния 10 глава Бог използва и трите средства, за да отведе Петър в дома на Корнилий. Какво благословение за целия свят донесе това водителство на Духа! По същия начин Божият Дух води и слугата на Авраам (Битие 24) и му помогна да намери жената, която по-късно щеше да стане майка на светия народ.

Никой от нас не може да служи на Бога със своите човешки способности. „Плътта“ не може да върши Божията воля. Тя може да направи само едно – да развали всичко! Дори Мойсей трябваше да прекара 40 години на смирение в пустинята, за да научи тази тежка истина; но когато се върна обратно, сред като беше срещнал Бога, той се изправи пред тогавашния владетел на Египет. Мойсей нямаше нищо освен жезъла в ръката си и Божието Слово в сърцето си. И какъв успех! Дори и книгата, която сега четеш, е резултат от това събитие!

Затова помоли се Бог да ти даде онези духовни способности, от които се нуждаеш, за да можеш пълноценно да Му служиш.

„И не се опивайте с вино... но изпълняйте се с Духа“ (Ефесяни 5:18)

Тази изключително важна заповед заслужава да бъде изследвана внимателно. Защо хората постоянно търсят стимулиране чрез алкохол, наркотици и други подобни? Просто им липсва истинският стимул на Светия Дух. Изкуствените стимулиращи средства на този свят само влошават състоянието ни. Единствено Божият Дух може да стимулира човека, да го прави способен да върши Божията воля и същевременно да обновява силите му и да прояснява погледа му. Дори в християнския свят се забелязва определена тенденция да се прибягва към заместителни стимулиращи средства, вместо да се разчита на Божия Дух. Хората предпочитат да разчитат на пари, на някоя могъща организация, на някаква особена опитност или на някой значим човек, но не и на Божия Дух. Но накрая всичко това ни оставя отчаяни и объркани. Може да се разчита единствено на Бога.

Вярващият също се нуждае от стимулиращо средство. На война изтощеният войник често получава глътка ром, за да добие сили за задачата, която не би могъл да изпълни сам. Християнинът се изправя срещу един свят, който разпъна неговия Господ, и затова той се нуждае от свръхестествена смелост и радост. И Светият Дух действително ни дава изумителна смелост и преливаща радост.

Нека разгледаме по-отблизо този стих. Пълното значение на оригиналния текст не винаги личи ясно от превода. Гръцкият глагол тук е употребен в _продължителна заповедна форма“. Смисълът на изречението е: „Постоянно се изпълвайте с Духа.“ Става дума за продължително, непрекъснато действие, а не за една еднократна, окончателна опитност. В гръцкия език съществува „проста“ или „завършена заповедна форма“, но Павел не използва нея в този контекст. Той съзнателно употребява продължителната форма на глагола.

Това има голямо значение. По този начин Светият Дух ни открива една важна истина за Себе Си. Ние не получаваме пълнотата на Светия Дух веднъж завинаги! Това не е еднократно, окончателно събитие. Никой не може да напише на вратата на сърцето си: „Аз вече имам всичко!“.

Новорождението, от друга страна, е необратимо действие на Бога. Ако сега съм станал Божие дете, винаги ще бъда такова. Аз не мога от днес за утре да сменя родителите си, а в другиден отново да стана тяхно дете. (Благодари на Бога за сигурността на твоето новорождение!) За разлика от това днешното ми изпълване с Духа по никакъв начин не гарантира, че ще бъде изпълнен и утре. Ние по всяко време можем да загубим пълнотата на Духа. Но, слава Богу, можем и да я възстановим отново, макар че често трябва да плащаме висока цена за това.

Много хора смятат, че пълнотата на Духа може да се постигне по същия начин, както се пълни бутилка с шампанско! След като се напълни, се затваря внимателно и се залепва красивичък етикет. Ти също можеш да направиш това и през целия си останал живот да се разхождаш с надписа: „Получих я през еди-коя-си година!“ Но каква е ползата от една бутилка, стояща в мазето или даже върху масата, ако не се отвори и изпразни?

Не, така не може да се постигне пълнотата на Духа. Ние не можем да притежаваме Бога, за да си Го държим само за себе си. Соломон беше прав, когато каза, че небето и небето на небесата не могат да поберат Бога (2 Летописи 6:18; виж и Исая 40:12–28), а какво остава за едно човешко същество! Ние можем да изпитаме пълнотата на Бога само дотолкова, доколкото позволим на Неговия Дух да протича през нас. Човешката душа не е бутилка! Тя по-скоро прилича на тръба или електрическа жица; или още повече – на планински поток или река. Реката постоянно получава водата си от планинските извори и непрекъснато я дава на долината. По същия начин и ние можем да се изпълваме с Божия Дух, ако всеки момент получаваме тази пълнота отгоре и я предаваме на света около себе си. Бог иска от нас да бъдем река, а не яз! Канал, а не бутилка!
Истинското значение на пълнотата на Духа

Ние не получаваме пълнотата на Духа за наше собствено удовлетворение. Тя ни се дава, за да можем да вършим Божията воля. Човек намира истинско удовлетворение само когато върши Божията воля. Когато Бог намери един човек, който Го обича толкова, че иска да живее само за Него, Той се отваря за този човек и го превръща в проводник на Своята любов. Цялата сила, интелект и доброта на Бога са на разположение на такъв човек, за да може да върши Божията воля, а тя е: да се открива Христос на света.

Едно дърво, което е подчинено на законите на творението, обогатява земята и радва човешкия дух със своята красота. По същия начин човекът намира дълбоко удовлетворение, когато живее според Божия закон. Исус нарича такъв човек „светлината на света“ и „солта на земята“ (Матей 5:13–14). Най-голямата радост, която може да изпита едно Божие дете, е да доведе друг човек до Бога. Сам Бог става удовлетворен от това. Бог е любов и Библията казва, че човекът е създаден по Божия образ. Следователно човек достига върха на своята опитност, когато обича, т.е. когато Божият Дух започне да обича чрез него. Без Бога сърцето на човека остава празно. И копнежът на празното сърце го тласка без посока в търсене на смисъла на неговия живот. Но когато Бог запълни тази празнота, човек открива истинската причина за своя живот в Него, Който е изворът на живота. Животът му придобива смисъл. Светият Дух преобразява неговата личност и придава съвсем ново излъчване. Той започва да обича.

Защо са двете езера?

Светата земя ни предлага един нагледен пример за принципа на духовната пълнота. В Израел има две големи езера: Генисаретското езеро и Мъртво море. Тези две езера онагледяват една изключително важна духовна истина. И двете се захранват с една и съща вода, която се стича от Ермон, най-високата планина в страната; и въпреки това те се различават като живота и смъртта.

Генисаретското езеро, което е съвсем близко до ермонските снегове, получава водата си направо от извора и предава нататък всичко, което получава. Тази жива вода непрекъснато протича през езерото и продължава надолу по долината на Йордан. Тя е прясна и в нея има много риба, а по бреговете – буйна растителност.

Мъртво море получава същата вода, но не от извора, а _от втора ръка“ – от Генисаретското езеро. То не отдава нищо от онова, което получава. Разположено е в дълбока падина на толкова ниско ниво – около 300 м под морското равнище, че там цари задушаваща жега. Цялата получена вода се изпарява. Тази, която остава, от година на година става все по-горчива от сол, което прави невъзможен живота в езерото и по бреговете му. Всичко наоколо е изсъхнало, безплодно, вкаменено от сол – истинска пустиня. Казват, че дори птица, която се осмели да прелети над това море, ще се задуши и ще падне. Една-единствена капка от тази вода, попаднала в окото, гори като киселина. Знам това от опит.
Тълкуване на илюстрацията

Нека научим истината, която Божият пръст е записал в географията на Светата земя.

Духовният вярващ е като Генисаретското езеро. Той живее близо до Бога – до Извора на своя живот. Той се оживотворява постоянно от безкрайния поток на божествен живот, който протича през него. Тъй като винаги е отворен за Бога и за хората, Божият Дух го изпълва и непрекъснато обновява живота във и около него.

Плътският вярващ е като Мъртво море. Той е далеч от Извора и е зависим в духовния си живот от други християни, а не търси източника на силата си в прякото и дълбоко общение с Бога. Той наистина получава Божия Дух в изобилие, но е неспособен да употреби това богатство. Той живее на толкова ниско духовно ниво, че изобилието се изпарява веднага щом го получи. Той е постоянно разочарован. Плътският християнин живее с една горчивина, която расте от година на година. Той не е способен да стимулира духовен живот и да го предава наоколо. Слава на Бога, че един ден водите на Мъртвото море ще бъдат изцелени (Езекиил 47:8–9). Значи за плътския вярващ също има надежда – но само ако позволи Бог да се намеси в неговия живот.

Бог иска пълнотата на Духа да бъде нормалното състояние на всеки Христов ученик. Това, което виждаме наоколо, е трагично! Трябва да признаем, че на тази земя ненормалните християни са ужасяващо много. Сигурно ти не искаш да увеличаваш броя им! От днес бъди постоянно изпълнен с Божия Дух!

Ти Генисаретско езеро ли си? Или Мъртво море?