Смятате ли, че икономическите цикли са неизбежни? Коя от разглежданите теории отразяват в най-голяма степен причините за кризата в България



Дата10.04.2018
Размер101.88 Kb.


Смятате ли, че икономическите цикли са неизбежни? Коя от разглежданите теории отразяват в най-голяма степен причините за кризата в България

За да отговорим на въпроса е добре първо да се запознаем с понятията икономически цикли, както и основните подходи за обяснението на икоонмическите цикли.

Данните, характеризиращи протичането и динамиката на процесите в националната и световната икономика показват, че тези процеси протичат в условията на нестабилност. Тя се изразява в наличието на периодични по-малки или големи колебания, коит осе различават помежду си по сила и продължителност. Тези колебания са присъщи на пазарната икономика и пораждат понякога значителни изменения в икономиката изразени в обема на БВП, равнището на заетостта, цените и др. Клебанията в икономиката се забелязват много отдавна като първоначално те са регистрирани в сферата на търговията като първоначално най-силно развита форма на капитала в търговията. Тези колебания в търговията се наблюдават особено силно в края на 18 в и началото на 19 в. Така например за периода 1753- 1815 г в Англия са отбелязани осем търговски кризи. Първата криза, която се проявява в цялата икономика е през 1825 г в Англия, след което такива кризи са отбелязани и в икономиките на други държави. Постепенно те се превръщат като нещо обичайно през 7-12 години и това дава основание да се говори за цикличност в икономическото развитие. Терминът цикъл е взаимстван от биологията, където се използва от събития, които постепенно се повтарят макар и не винаги с еднаква сила, степен и продължителност. От тази гледна точка можем да твърдим, че колебанията в икономиката протичат под формата цикъл (цикличен характер), същността, на който се изразява в повтарящи се, последователни изменения. Тези изменения водят до последователно редуване на спадове и подеми в икономическата активност, което позволява да определим икономическия цикъл като период от развитието на икономическата система обхващащ времето между два най-ниски или най-високи реални БПВ.

Циклите са с различна продължителност и влияние и според това различаваме три основни вида: къси цикли3-4 години или цикли на Джон Кичин; средни цикли- 7-11 години- цикли на Кремен Жюглар (оказват най-голямо влияние върху икономиката, свързани са с обновяването на основния капитал и пряко въздействат на обема на производството); дълги цикли/ дълги вълни на Кондратиев( 47-60 години)- открива ги през 1925г. когато изследва промишленото развитие, изменението в цените, лихвения %, номиналната работна заплата. На базата на тази информация той доказва, че световното стопанство също се развива вълнообразно по подобие на националната икономика, макар и за значително по-дълъг период от време.

Стопанският цикъл се състои от четири основни фази:

1. Фаза на криза (спад)- основната фаза на стопанския цикъл, забелязва се затруднена реализация на готовата продукция. Складовите запаси се увеличават,предлагането изпреварва търсенето. Стига се до свръхпроизводство, засилват се процесите на концентрация и централизацияв резултат на поглъщане на по-малки от по-големи фирми. Запасите на непродадената продукция расте, а БПВ спада; темпа на безработицата постепенно расте.


2. Фаза на застой- при тази фаза производството не се развива. Неговият спад е достигнал най-ниската си точка. Търговията върви вяло, мъчително, унищожават се стоки и запасите започват да намаляват. Обновява се капитала, има нови инвестиции. Благодарение на това депресията подготвя условията за следващото развитие на производството, преминаването на нов стопански цикъл. От тази гл.точка може да се отчете положителната роля на кризата като стопанския цикъл, които обновяват производството.

3. Фаза на оживление (експанзия)- през тази фаза производството постепенно започва да се оживява като се увеличават производствените стоки и услуги. Основният фактор затова е новата производствена технология, която дава възможност за получаване на печалби при по-ниски цени на стоките на пазара. Други фактори, които допринасят за оживлението в икономиката е голямото предлагане на евтина работна сила, което пък прави рентабилни доста производства. Обновяването на основния капитал увеличава търсенето на средства, разширява се производството. Доходите постепенно се увеличават, търговията се съживява, търсенето расте.

4. Фаза на подем (бум)- бързо развитие на производството, за кратък срок се надминава равнището от миналия цикъл, тъй като търсенето изпреварва предлагането ,цените растат, а с тях и печалбите. Производството се стимулира, безработицата спада, доходите растат, кредитната търговия също се развива. При тези обстоятелства производството на стоки расте лавинообразно и се зараждат условия за нова икономическа криза и за началото на нов стопански цикъл. При съвременните условия се забелязват съществени различия. След Втората Световна Война се появява и т.нар. инфлация, при която спада в производството е съпроводен с повишение на стоковата цена. В резултат на намесата на държавата в управлението на икономиката се забелязват съществени изменения в продължителността на някои от фазите на стопанския цикъл и липсата дори на други.

Ако стопанския цикъл се развива в условията на низходяща фаза на дълъг цикъл, фазите на подем и оживление са по-кратки и по-слаби, а тези на кризата и застои са по-дълги и продължителни.

Съществуват много теории за за съществуване и възникване на икономическия цикъл, но най- общо могат да се обединят в две групи: -Ексогенни- според тях причините за възникване на икономическите цикли трябва да се търсят извън рамките на икономическата система; -Ендогенни- причините за появата на циклите са вътре в икономическата система. Като период на възникване ексогенните са по-стари , те се оповават на демографските промени в климата, политическите промени, научно-техническия прогрес. Типичен пример за тази теория е становището на англичанина Уилям Джевинс според който в резултат на промените в природо-климатичните условия се забелязва едно редуване за период от 7 години от по-богат с по-беден добив. Това поражда промени в производството от една страна, а оттам и в заетостта и доходите. Според привържениците на ендогенната теория корените на кризата се крият в системата на икономиката, в самото производство или в нарушеното съотвествие между производството и потребление и тук съществуват няколко основни подхода:



Класически подход - според класиците икономиката е в състояние да се саморегулира, да поддържа сама равновесно състояние. По тази причина няои от класиците като Адам Смит напълно отхвърлят възможността да възникват кризи. По-късните представители на класицизма допускат за определно време да възникнат диспропорции. Според Томас Робърт Малтаус причините за възникване на криза е нееднаквите темпове, с които се развива производството на стоки и темпа на нарастване на населението и потреблението. Според него производството на стоки расте с аритметична прогресия, доакто броя на населението в геометрична. В резултат на това се получава недостиг на стоки или криза на недоупотреблението. Спред друг предствител на класицизма причината трябва да се търси в нееднаквите темпове, с които расте производството и доходите. Според него доходите на населението изостават спрямо тези на производството, с което се пораждат проблеми при реализацията на стоки и техните цени спадат. Това води до свиване на произвоството, увеличаване на безработицата и допълнително свиване на доходите и търсенето. Отново е налице недоупотребление, което води до дестабилизация на икономиката. Като цяло обаче

Класиците допускат временни диспропорции в някои сектори на икономиката, считат че това са временни явления, чв диспропорциите взаимно се уравновесяват и като цяло икономиката запазва своето равновесно състояние.


Марксиски подход-според привържениците на Маркс причините за кризите се крият в самата същност на капиталистическия начин на производство и по-точно в противоречието между обществения характер нс производството и частния начин за присвояване на благата. Това противоречие намира израз в несъответствието между производството и потреблениетоводени от желанието за печлба. Основният капитал се стреми да увеличи производството при едновременно намаляване на на производствените разходи за труд. За целта те въвеждат високопроизводителни машини, които изместват ръчния труд и правят излишни наемните работници. В резултат, на което безработицата расте, доходите намаляват, реализацията на стоките е затруднена. Това предизвиква свръх произвоство и свиване на производителността. Част от капитала става излишен и започва криза. За да не се стига до такава ситуация Маркс вижда в обновяването на капитала по-високо технологично равнище, което би направило рентабилно производството и при по-ниски цени на стоките. Обновяването на капитала според Маркс е необходимост, която се проявява периодично предизивквайки кризи в икономиката.

Кейнсиянски подход- причините з ацикличните колебания трябва да се търсят в в нарушеното съответствие между спестяване и инвестиции. Според Кейнс кризата е предшествана от ситуация, при която отложеното спестяване превишава инвестициите, в резултат на това пореблението на домакинствата и инвестициите изостават от БВП. Ена част от него остава неупотребена. Намаленото поребление и търсене води до затруднена реализация на стоки и увеличава стоковите запаси. Това води до свиване на производството, безработицата нараства, доходите намаляват и това още повече свива търсенето и дебалансира икономиката. В резултат на всичко това икономиката навлиза в рецесия, от която не може да излезе без намесата на държавата. За да се предотврати подонба ситуация е необходимо да се поддържа опредлено равнище на заетост и потребление. Когато търсенето расте, стоковите запаси намаляват и това е сигнал за допълнителни инвестиции, довеждащи до оживления в производството.

Най-добре за икономиката е ситуацията, при която реалното търсене съвпада с очакваното. Естественият растеж на БПВ може да се постигне чрез активна намеса на държавното управление в икономиката.

Подходът, който се използва в България по мое мнение е този на Маркс, тъй като той се отнася до ниската производителност и на навлизането на новите индустрии, базирани на нови технологии, които съответно да създават по-голяма добавена стойност. Точно Марскиският подход, при който ръчният труд се измества от високопроизводитени машини.
За циклите и растежа в България прилагам следната статия :

Книгата "Битие" от Стария завет дава може би първото сведение за цикли в икономиката и антициклична фискална политика. Йосиф предсказва на фараона, че идват седем богати и после седем гладни години и препоръчва в първия период държавата да изземе 20% от произведеното в Египет (удвояване на обичайния данък и стремеж към бюджетен излишък). Тази година започна с необичайно ранна фискална дискусия преди традиционните лятно-есенни политически схватки по проектобюджета. Искрите дойдоха от Брюксел. В началото на януари България представи там задължителната за всеки член на ЕС (извън еврозоната) конвергентна програма със съответна средносрочна бюджетна стратегия. Два месеца по-късно Европейската комисия отговори с препоръка, че планираното за тази година бюджетно разхлабване под формата на снижаване на бюджетния излишък (до 0.8% от БВП) е тревожно както с оглед високия дефицит по текущата сметка, така и защото е "проциклично". Последното предполагаше, че сме във възходящ бизнес цикъл и бюджетът трябва да "охлади" икономиката, вместо да я стимулира още.

Излишният излишък


Брюкселската позиция предизвика силни реакции в България. Въпреки че по-високият излишък може да се реализира и с по-ниски публични разходи, много български икономисти привидяха някакво скрито послание против (продължаващото) намаляване на данъчната тежест. Тази мнителност всъщност не бе подкрепена от първите отчетни данни за годината - дори след рязкото намаляване на корпоративния данък приходите оттам растат, т.е. теоретично даже ново сваляне на тази или други ставки (например по осигурителните вноски) може да подобри събираемостта и да изпълни препоръката на Брюксел.
Някои оспориха и тезата, че икономиката ни е във възходящ бизнес цикъл (т.е. расте с по-бързи темпове от дългосрочния тренд и от това, което предполага производственият ни потенциал). Наскоро НСИ представи ревизирани данни за ръста на БВП, от които излезе, че след 2004 г. ръстът се забавя. Графиката тук илюстрира как ръстът на БВП вече е под тренда за годините след голямата криза и идването на паричния съвет. При този сценарий препоръката на Брюксел вече е невалидна, но ниските данъчни ставки (включително върху труда) отново биха били оправдани - този път като фискален стимул за икономиката.
"Антицикличните" новоприети
Вече десет години с валутен борд България практически разполага само с фискалните инструменти за стабилизация и растеж и в този смисъл влизането в еврозоната няма да наложи непознати макроикономически изпитания. За разлика от предприсъединителния етап в ЕС (и особено ако бързаме с приемане на еврото) вече сме подвластни на ограничителя за бюджетния дефицит, но днес лимитът за 3% от БВП ни изглежда безпроблемен. Тогава размерът на излишъка или неговата про/антицикличност са по-важни?

Емпирични изследвания доказват, че процикличната политика, дори ако опазва финансовата стабилност, засилва икономическите колебания и така забавя дългосрочния растеж. Новопубликувано изследване от Karsten Staehr дискутира какви са цикличните характеристики на фискалните политики в сегашните и бъдещите членки на еврозоната. Анализират се два аспекта - формирането на фискалната политика и въздействието й върху икономическите колебания. Оказва се, че бюджетният баланс показва повече инертност (зависимост от балансите в предния период) в еврозоната, отколкото в новоприетите в ЕС страни. След рецесиите от прехода и дълбоките реформи новите членки не само по-бързо адаптират публичните си финанси, но колебанията на БВП водят до по-антициклична фискална политика при тях (при забавяне на БВП бюджетният баланс се влошава повече, а при ускоряване се подобрява повече). В еврозоната знаци за фискално изглаждане на цикъла има след въвеждане на еврото - сякаш оттогава по-малко се боят за дефицита и позволяват т.нар. автоматични фискални стабилизатори при рецесии (ръст на социалните разходи и намаление на бюджетните приходи). Staehr извежда и обратна зависимост - новоприетите успяват с антициклични бюджети да намалят цикличните колебания (въпреки че има и други фактори, например отворената икономиката е по-уязвима към колебания).


Въздържание срещу разхлабване
Освен с пасивно работещите автоматични стабилизатори фискалната намеса може да е дискреционна (непородена от цикъла). Силни например са изкушенията за публични разходи в името на бъдещ икономически растеж. Но Staehr доказва потенциалната вреда - с по-активна фискална политика страните от еврозоната само са изострили колебанията си. Теоретично дискреционната политика може да противодейства на цикъла, но за това никога няма гаранция (както се вижда и от липсата на ясна антициклична корелация между фиск и БВП в графиката за България). Въздържанието е и фискална добродетел
Фараонът в древен Египет се впечатлява от Йосиф и го назначава за финансов министър, за да проведе препоръчаната консервативна фискална политика. Днешният наш финансов министър има противоположна, по-приемлива за избиратели и бизнеса задача - с аргумента за низходящ бизнес цикъл да отстоява снижаване на данъчната тежест. Бюджетното разхлабване съответства и на въздържането от публични разходи. Благоприятно за самия фиск пък е, че брюкселските правила се дефинират като процент от БВП и абсолютен ръст в бюджетните постъпления сега пак може да е антицикличен, стига темпът му да е под темпа на ръста в БВП.

Използвани материали:

Кандидатстудентски теми по Макроикономика за Стопанска Академия ‘’Д. Ценов’’ – Свищов

Статия на Ивайло Николов (аспирант в Loughborough University, Великобритания, и бивш програмен директор в Центъра за икономическо развити) от вестник Капитал, бр. 18/ 04.05.2007 .






База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница