Съобщение на комисията до европейския парламент и до съвета стратегия за разширяване и основни предизвикателства през периода 2011—2012 г

1.Въведение

Политиката на ЕС за разширяване, както е заложена в Договора за Европейския съюз¹, е отговорът на съвсем основателното желание на народите на континента ни да се присъединят към стремежа за постигането на една обединена Европа. Интеграцията на страните от Централна и Източна Европа през последното десетилетие показа, че разширяването е от полза за ЕС като цяло и му дава възможност да бъде в по-добра позиция, за да посрещне световните предизвикателства.

Политиката за разширяване доказа, че е мощно средство за извършването на промени в обществото. В страните, които вече се присъединиха към ЕС, и тези, които са на път да се присъединят, бяха извършени впечатляващи промени посредством демократични и икономически реформи, предизвикани от присъединяването. Изпълнението на съответните ангажименти и изисквания и установяването на доверие бяха поставени в центъра на процеса на присъединяване и неговия успех.

Подновеният консенсус за разширяването, договорен на заседанието на Европейския съвет през декември 2006 г. и основан на принципите за консолидиране на ангажиментите, изпълнение на справедливи и строги условия и осъществяване на добра комуникация с обществеността, в съчетание със способността на ЕС да приема нови членове, представлява рамката за политиката на ЕС за разширяване.

Чрез политиката за разширяване ЕС увеличава зоната си на мир, стабилност, демокрация и просперитет — понятия, които придобиха нова актуалност в контекста на неотдавнашните събития:

• 
  Драматичните събития в Южното Средиземноморие и Близкия изток и създалата се впоследствие обстановка на нестабилност показаха колко важно е съществуването на зона на стабилност и демокрация в Югоизточна Европа, която да е здраво застъпена в процеса на разширяване на ЕС.
  
• 
  Неотдавнашната световна финансова криза и трудностите в евро зоната в момента показаха, че националните икономики са взаимозависими както в ЕС, така и извън него. Тези събития показаха, че е важно затвърждаването на икономическата и финансовата стабилност да продължи и да се насърчава растежът, като това бъде направено и в страните, обхванати от процеса на разширяване. Процесът на разширяване е мощно средство за постигането на тази цел.
  

Въпреки това в редица държави имаше забавяне при осъществяването на важни реформи, като причината за това често бяха вътрешни политически събития и конфликти. Забавянето и пречките бяха особено големи в Босна и Херцеговина и в Албания. В повечето страни доброто управление, прилагането на принципа на правовата държава, административният капацитет, безработицата, икономическите реформи и социалното приобщаване продължават да бъдат сериозно предизвикателство. Налице са редица будещи безпокойство развития във връзка със свободата на словото в медиите. Различията относно статута продължават да се отразяват отрицателно както на Косово², така и на региона. Неотдавнашните събития в Северно Косово са причина за сериозно безпокойство. Въпросът с наименованието на бившата югославска република Македония все още не е решен.

Процесът на присъединяване на Исландия напредна през последната година. Напредъкът в преговорите се дължи на вече интегрираните в голяма степен структури на Исландия, като тази интеграция е в резултат на установеното отдавна демократично управление в страната, членството ѝ в Европейското икономическо пространство и Шенгенското пространство и отличната ѝ публична администрация.

В Турция процесът на присъединяване продължава да бъде най-ефективната рамка за насърчаване на реформи, свързани с ЕС, за водене на диалог по въпроси от външната политика и политиката на сигурност, за засилване на икономическата конкурентоспособност и за разнообразяване на снабдяването с енергийни източници. За съжаление вече повече от година не е възможно да бъде отворена нова глава в преговорите за присъединяване. Необходимо е да се постави началото на нов конструктивен етап в отношенията с Турция, който да се основава на предприемането на конкретни стъпки в области от общ интерес.

Предстоящото присъединяване на Хърватия показва, че процесът на разширяване е насочен към постигането на максимален ефект от промените в съответните държави. Подобренията, внесени в процеса чрез подновения консенсус за разширяването от 2006 г., бяха приложени на практика по отношение на Хърватия и доказаха, че са ценни. Текущите и бъдещите преговори с останалите държави, обхванати от процеса на разширяване, трябва да се основават в по-голяма степен на този опит. По-конкретно, трудните преговорни глави, като тези за съдебната власт и основните права и за правосъдието, свободата и сигурността, следва да бъдат отваряни възможно най-рано, за да може страната кандидатка да разполага с достатъчно време за постигане на необходимите резултати във връзка с реформите.

Присъединяването на Хърватия ще бъде важен етап от историческия проект за интеграция на Западните Балкани в ЕС. ЕС непрекъснато е подчертавал приобщаващия характер на политиката си по отношение на Западните Балкани, като се започне от „регионалния подход“ от средата на 90-те години, и най-вече чрез стартирания през 1999 г. Процес на стабилизиране и асоцииране и срещата на върха в Солун през 2003 г., на която бе потвърдено, че бъдещето на Западните Балкани е в ЕС. Той не трябва да прокарва разделителна линия на Балканите, а да служи за стимул и катализатор за останалата част от региона, която да ускори своя напредък по пътя към ЕС. Предвид ангажиментите на ЕС, както и историята и географията на региона, винаги ще има „несвършена работа“, докато целият регион на Западните Балкани не бъде включен след изпълнение на изискванията.

В този контекст Комисията продължава изцяло да подкрепя принципа на собствените заслуги. Темпото, с което една държава напредва по пътя към членството, зависи преди всичко от резултатите ѝ при изпълнението на определените критерии и условия.

Успехът на Хърватия изпраща силни послания към останалите страни, обхванати от процеса на разширяване:

• 
  ЕС изпълнява ангажиментите си, след като бъдат удовлетворени поставените условия.
  
• 
  Критериите и условията за присъединяване са строги и изпълнението им се следи с повишено внимание. Това обаче не е препятствие, а води до по-добра подготвеност на държавата кандидатка, което ще е от полза както за нея, така и за ЕС при присъединяването.
  
• 
  Двустранните спорове със съседните държави трябва и могат да бъдат решени чрез воденето на диалог и постигането на компромис в съответствие с установените принципи.
  

В настоящото съобщение се прави оценка на текущото състояние на програмата за разширяване на Европейския съюз, обхващаща Западните Балкани, Турция и Исландия. Съобщението е изготвено въз основа на придружаващия подробен анализ за всяка страна³ като в него се прави преглед на постигнатото от страните в подготовката им за членство, на ситуацията им към настоящия момент и на перспективите им за следващите години и се отправят редица препоръки в тази връзка. Както и предходни години, специално внимание е отделено на редица основни предизвикателства.