Съобщение на комисията до европейския парламент, съвета, европейския икономически и социален комитет и комитета на регионите национални стратегии за интегриране на ромите: първа стъпка в прилагането на Рамката на ес

През последните години положението на ромите¹ постепенно застана във фокуса на политическото внимание в Европа. Ромите — които са най-голямото малцинство в Европа, наброяващо между 10 и 12 милиона души — много често са жертви на расизъм, дискриминация и социално изключване и живеят в огромна бедност без достъп до здравни грижи и прилични жилища. Много ромски жени и деца са жертви на насилие, експлоатация и трафик на хора², включително в рамките на собствените си общности. Вместо да посещават училище, много ромски деца са на улицата. Недостатъчното образователно равнище и дискриминацията на трудовия пазар доведоха до високи нива на безработица и бездействие сред ромите или до това те да заемат нискокачествени, изискващи ниска квалификация и нископлатени работни места. Това е причина за неоползотворяването на потенциал, заради което задачата да се осигури икономически растеж става още по-трудна³. Следователно по-добрата интеграция на ромите представлява както нравствен, така и икономически императив, който освен това ще изисква промяна в начина на мислене на по-голямата част от хората, както и на членовете на ромските общности.

Държавите членки носят главната отговорност и разполагат с правомощията да променят положението на маргинализираните общности и затова действията в подкрепа на ромите са преди всичко в техни ръце. За да ги подкрепи в решаването на тези проблеми, ЕС е предоставил широк набор от правни, политически и финансови инструменти. Въпреки че конкретните обстоятелства, нужди и необходими решения се различават значително в отделните европейски държави, споделените ценности свобода на движение и основни права, както и общите цели политическа стабилност, икономически просперитет, социално сближаване и солидарност между държавите членки изискват ЕС да играе роля в политиките за интегриране на ромите. Освен това нерешените проблеми по отношение на пълното интегриране на ромите — граждани на ЕС, в обществата, в които живеят, има пряко отражение върху взаимоотношенията в по-общ план с трети държави, например що се отнася до визовите изисквания, които някои от тези държави са приложили спрямо гражданите на определени държави членки⁴.

Ето защо на 5 април 2011 г. Европейската комисия прие Рамка на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г.⁵, с която държавите членки се призовават да изработят или преработят националните си стратегии за интегриране на ромите⁶, за да работят по-ефективно за справяне с предизвикателствата, свързани с приобщаването на ромите, с цел осезаемото подобряване на положението до края на това десетилетие. Одобряването на Рамката от държавните и правителствените ръководители на държавите — членки на ЕС⁷, бе знак, че въпреки икономическата и финансовата криза приобщаването на ромите се превръща във важен приоритет за всички държави членки.

Целта на Рамката на ЕС е да помогне на държавите членки осезаемо да подобрят положението на ромите, като осъществят промяна в подхода към тяхното приобщаване. Основаната на раса или етнически произход дискриминация в образованието, заетостта, здравеопазването и жилищното настаняване, както и в други области вече е забранена от законодателството на ЕС, но законодателните мерки не са достатъчни: държавите членки трябва да разработят и приложат интегриран и устойчив подход, който съчетава усилията в различни области, сред които образованието, трудовата заетост, здравеопазването и жилищното настаняване.

С Рамката на ЕС въпросът за приобщаването на ромите за пръв път се разглежда на равнище ЕС и ясно се свързва със стратегията „Европа 2020“⁸. Продължаващата икономическа и социална маргинализация на ромите е от пряко значение за стратегията. Три от петте водещи цели на стратегията „Европа 2020“ са пряко свързани със заложените в Рамката на ЕС цели, отнасящи се до приобщаването на ромите: борбата с бедността и социалното изключване, повишаването на равнищата на заетост и намаляването на броя на преждевременно напускащите училище, като същевременно се увеличи броят на завършващите висше образование. За държавите членки с по-многочислено ромско население отбелязването на достатъчен напредък по постигане на целите на стратегията „Европа 2020“, касаещи трудовата заетост, социалното приобщаване и образованието, ще изисква изричното и бързо предприемане на действия по отношение на положението на ромите.

Средствата на ЕС (по-специално структурните фондове) биха могли да бъдат мощен инструмент за подобряване на социално-икономическото положение на групите в неравностойно положение като ромите, но ромските общности в неравностойно положение се ползват от прекалено малка част от средствата в размер на 26,5 млрд. EUR, отпуснати на държавите членки в подкрепа на усилията им в областта на социалното приобщаване за периода 2007—2013 г.

Европейската комисия се ангажира да оцени националните стратегии за интегриране на ромите и да докладва пред Европейския парламент и Съвета, което е целта на настоящото съобщение. В своята оценка Комисията взема под внимание и широкия принос на гражданското общество и други заинтересовани страни, както и приноса в рамките на състоялата се на 22 март 2012 г. в Брюксел извънредна среща на Европейската платформа за приобщаване на ромите.

Приемането на национални стратегии за интегриране на ромите ще допринесе за осъществяването на реална положителна промяна в живота на ромското население. В следващата фаза усилията трябва да се съсредоточат върху изпълнението на стратегиите въз основа на планове за действие, съдържащи конкретни мерки, съответстващи на целите за приобщаване на ромите, които да са подкрепени с ясен график и съответното финансиране.

2. Оценка на националните стратегии

До март 2012 г. всички държави членки представиха отделна национална стратегия за интегриране на ромите или съответен набор от мерки в рамките на по-общите си политики за социално приобщаване. Някои от тях избраха да преразгледат вече съществуващите си стратегии с оглед на Рамката на ЕС, докато други изработиха за пръв път свои национални стратегии. Националните стратегии се различават в зависимост от числеността на ромското население и предизвикателствата, за които държавите членки трябва да намерят решение⁹.

Оценката на Комисията се съсредоточава върху оценяването на подходите на държавите членки към четирите ключови области — образование, трудова заетост, здравеопазване и жилищно настаняване, както и върху начините, по които се подхожда към структурните изисквания (сътрудничество с гражданското общество, с регионалните и местните органи, наблюдение, борба с дискриминацията и създаване на национално звено за контакт) и към въпросите, свързани с финансирането. Във всеки раздел в обобщаваща таблица се посочват държавите членки, които предлагат да въведат конкретни мерки съгласно изискванията на Рамката на ЕС¹⁰. Държавите членки, които не фигурират в таблиците, не са посочили такива мерки и трябва да разгледат тези конкретни въпроси, ако те засягат тяхното ромско население.

Въз основа на оценката във всеки раздел е включен набор от препоръки по отношение на политиката, в който се посочват приоритети, по които държавите членки, в зависимост от специфичните за тях обстоятелства, следва да предприемат допълнителни действия, за да изпълнят своите задължения. Тези препоръки по отношение на политиката трябва да бъдат интегрирани в цялостната рамка за борба с бедността и изключването.

Всички държави членки отчитат важността на образованието и повечето от тях са набелязали цели, които като цяло надхвърлят заложеното в Рамката на ЕС минимално изискване за завършване на начално образование, като обхващат по-широк спектър от образователни степени — предучилищно образование¹², средно и дори висше образование.

В съответствие с националното законодателство всички деца в училищна възраст в ЕС трябва да посещават училище. Въпреки това според проучване, проведено неотдавна от Агенцията за основните права, най-малко 10 % от ромските деца на възраст между 7 и 15 години в редица държави членки не посещават училище¹³. Тъй като училището представлява първа стъпка в усвояването на основни умения, държавите членки трябва да се стремят да увеличат броя на посещаващите училище. По-конкретно, за да увеличат броя на децата, завършили начално училище, държавите членки следва да увеличат записването в заведения за образование и грижи в ранна детска възраст, да подобрят обучението на учителите и медиаторите, както и да подсилят приобщаването на ромските ученици в общата училищната система.

В няколко държави членки се планират мерки за намаляване на броя на напускащите училище в средното образование, докато някои държави членки предвиждат увеличаване на участието на ромски студенти във висшето образование.

Мерки, които се изискват съгласно Рамката на ЕС	Държави членки, които са предприели действия за тяхното прилагане14
Подкрепа за общата цел	BE, BG, CZ, DK, DE, EE, IE, EL, ES, IT, CY, LV, LT, LU, HU, AT, PL, PT, RO, SI, SK, FI, UK
Конкретни цели за намаляване на разликите по отношение на образованието	BE, BG, CZ, EL, ES, IT, CY, LU, HU, AT, PL, PT, RO, SI, SK, FI, UK
Разширяване на достъпа до качествено образование и грижи в ранна детска възраст	CZ, EL, ES, IT, CY, LV, HU, AT, PL, PT, RO, SI, SK, FI
Мерки, с които да се гарантира, че ромските деца завършват поне начално училище	BE, BG, DE, EE, IE, EL, ES, FR, IT, LV, LU, HU, NL, PT, RO, SI, SK, FI, SE, UK
Намаляване на броя на преждевременно напускащите средното училище	BG, CZ, IE, EL, ES, FR, IT, HU, AT, PL, PT, RO, SK, FI, UK
Увеличаване на броя на завършващите висше образование	CZ, ES, IT, HU, PT, FI
Мерки за предотвратяване на сегрегацията	CZ, EL, ES, HU, PL, RO, SK
Подкрепящи мерки	BE, CZ, EE, IE, ES, IT, CY, LV, LT, HU, AT, PL, PT, RO, SI, SK, FI, SE, UK

Като същевременно ангажира асистенти и медиатори, които са роми, Словения се стреми да включи ромските деца в образователния процес възможно най-рано (в предучилищното образование). С по-качествена подготовката на преподавателите и повече помощни мрежи за обучение ще е налице значително подобрение по отношение на дяла на ромските деца, завършващи общо образование (в Любляна средно 54,3 % в средното образование в сравнение с 18,7 % сред ромите). Освен това се обръща внимание на популяризирането на ромската култура и наследство. Испания въвежда нови програми за медиация, за да спомогне за намаляването на броя на преждевременно напускащите училище и на често отсъстващите (в началното образование целта е техният дял да се намали от сегашните 22,5 % на 15 % до 2015 г. и на 10 % до 2020 г.) Моделът „Каухайоки“ във Финландия се основава на участието на трима преподаватели от ромски произход. Предучилищен педагог осигурява помощ за децата и семействата, участващи в програми за образование в ранна детска възраст, асистент за децата със специални потребности осигурява помощ за учениците в общообразователното училище, а служител, занимаващ се с индивидуални случаи, подкрепя младите хора по отношение на по-нататъшното им образование и намирането на работа.

Като част от един интегриран подход държавите членки следва приоритетно да предприемат следните действия в областта на образованието: да премахнат сегрегацията в училищата и неправилното използване на системата за образование на ученици със специални потребности; да наложат спазването в пълна степен на изискването за задължително образование и да насърчат професионалното образование; да увеличат записването в заведения за образование и грижи в ранна детска възраст; да подобрят обучението на преподавателите и медиацията в училищата; да повишат осведомеността на родителите относно значението на образованието.

б) Трудова заетост

Всички държави членки отчитат нуждата от намаляване на разликата в трудовата заетост между ромите и останалата част от населението. За да се постигне това, възприемането на интегриран подход трябва да се насърчи във всички държави членки, и особено в държавите членки, в които ромското население е по-многочислено или тази разлика е по-значителна. В допълнение, активните политики за приобщаване¹⁶ също трябва да достигнат до ромите. Освен това, за да постигнат видими резултати, държавите членки трябва да очертаят своите цели, като използват измерими целеви стойности, подкрепени с ясни отправни данни, за да може да се следи постигнатият напредък.

Особено в държавите членки с по-многочислено ромско население това население живее предимно в селските райони. В стратегиите на тези държави членки тази географска съсредоточеност следва да се вземе под внимание, като се идентифицират подходящи дейности (както в сектора на селското стопанство, така и в други сектори), в които ромите могат да вземат участие, с което да се осигурят реални възможности за трудова заетост за тях.

Мерки за увеличаване на участието на пазара на труда

Мерки, които се изискват съгласно Рамката на ЕС	Държави членки, които са предприели действия за тяхното прилагане
Подкрепа за общата цел	Всички държави членки
Конкретни цели за намаляване на разликата в трудовата заетост	BG, CZ, EL, ES, FR, HU, PL, PT, RO, SI, SK, FI
Общи мерки съгласно принципа на равно третиране, насочени към намаляване на разликата в трудовата заетост	DK, DE, EE, IE, FR, CY, LV, LU, NL, AT, PL, SE
Допълнителни или специални мерки, насочени към ромите17	BG, CZ, IE, ES, HU, AT, PT, RO, SI, SK, FI, SE
Достъп до микрокредитиране Държавни служители в публичния сектор Персонализирани услуги	IE, EL, ES, FR, IT, HU, PT, RO, SK, FI IE IE, IT, HU, PT, RO, FI, SE
Интегриран подход	BG, CZ, ES, HU, SI, SK, FI, UK

Испания цели да увеличи равнището на заетост сред ромското население от 44 % (2011 г.) на 50 % през 2015 г. и 60 % през 2020 г., като определя конкретна цел за заетостта сред ромските жени. Чрез програмите ще се поощри придобиването на необходими умения и същевременно ще се улесни достъпът до обичайните програми за обучение с цел намиране на работа. Австрия насърчава достъпа до пазара на труда за млади роми от австрийски и имигрантски общности посредством подобрения проект „Thara“, който включва дейности в общността, осигуряване на индивидуална подготовка чрез наставник и обучение. Предходният проект „Thara“ (2011—2012 г.) бе съсредоточен върху достъпа до трудова заетост на ромите — граждани на Австрия, и на ромите имигранти, като в него участваха 107 роми и 65 участници от публичната администрация и гражданското общество. Въз основа на изводите от предходния проект настоящият проект е насочен по-конкретно към интегрирането на пазара на труда, включително подпомагането на самостоятелната трудова заетост. България цели да повиши дяла на трудово заетите роми до 2015 г., главно с подкрепа от Европейския социален фонд, посредством организирането на курсове за обучение за над 28 000 безработни и работещи роми, за да повиши шансовете им за намиране на работа и да подобри тяхната квалификация, както и посредством обучаването на 1 500 души в областите мениджмънт и предприемачество.

Като част от един интегриран подход държавите членки следва приоритетно да предприемат следните действия в областта на трудовата заетост: да предоставят съобразено с индивидуалните потребности съдействие при търсенето на работа и услуги в областта на заетостта; да осигурят подкрепа за преходни програми за обществено строителство, съчетани с образователни мерки, както и за социални предприятия, които наемат на работа роми или предоставят специални услуги за ромското население; да подкрепят придобиването на първоначален професионален опит и на обучение в процеса на работа; да премахнат пречките, в това число дискриминацията, пред (повторното) навлизане на трудовия пазар, особено по отношение на жените; да осигурят по-силна подкрепа за самостоятелната трудова заетост и предприемачеството.

Макар във всички държави членки здравеопазването да е общодостъпно, в действителност не всички роми имат достъп до тези услуги в същата степен като останалата част от населението. Повечето държави членки целят да подобрят достъпа на ромите до здравни грижи посредством специално насочени към общностите им мерки и други методи. Някои държави членки включиха мерки за намаляване на разликите в здравословното състояние между ромите и неромското население, съдържащи редица действия с цел превенция, които надхвърлят обхвата на мерките, изложени в Рамката на ЕС. Само малък брой държави членки обаче са изработили всеобхватен подход за подобряване на здравословното състояние на ромите.

Няколко държави членки вече са въвели или обмислят въвеждането на програми, в рамките на които квалифицирани роми работят като медиатори за подобряване на достъпа до здравеопазване. Тези инициативи се приветстват. Въпреки това, за да окажат значително въздействие по отношение на разликата в здравословното състояние между ромите и останалата част от населението, подобни мерки трябва да бъдат допълнени с други действия.

Нуждата от системен, интегриран подход към въпросите, свързани със здравеопазването, бе определена за ключово предизвикателство. Той изисква координация между сектора на здравеопазването и други сфери — по-специално образованието, жилищното настаняване, трудовата заетост и борбата с дискриминацията.

Мерки, които се изискват съгласно Рамката на ЕС	Държави членки, които са предприели действия за тяхното прилагане
Подкрепа за общата цел	BG, CZ, IE,, EL, ES, FR, IT, HU, RO, SI, SK, SE
Конкретни цели за намаляване на разликата в здравословното състояние	BG, CZ, IE, EL, ES, FR, IT, HU, RO, SI, SK
Общи мерки за намаляване на разликата в здравословното състояние, разчитащи на вече съществуващи структури	DK, DE, EE, FR, CY, LV, LU, NL, AT, PL, PT, SE
Достъп до качествено здравеопазване особено за децата и жените	EE, EL, ES, FR, IT, HU, PL, SK, SE
Допълнителни мерки18	BE, BG, CZ, EE, ES, HU, PT, RO, SI, SK, FI, SE, UK

Няколко държави членки подчертават необходимостта да се постави акцент върху здравословното състояние на децата и жените¹⁹. Някои държави членки споменават колко важно е работещите в сферата на здравеопазването да бъдат обучени да работят с хора от друга социокултурна среда.