Съобщение на комисията до европейския парламент, съвета, европейския икономически и социален комитет и комитета на регионите глобално партньорство за изкореняване на бедността и устойчиво развитие след 2015 г
IV. КЛЮЧОВИ КОМПОНЕНТИ НА ГЛОБАЛНОТО ПАРТНЬОРСТВО — КОНТРОЛ, ОТЧЕТНОСТ И ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ
Изтегляне 408.59 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- V. СЛЕДВАЩИ СТЪПКИ
IV. КЛЮЧОВИ КОМПОНЕНТИ НА ГЛОБАЛНОТО ПАРТНЬОРСТВО — КОНТРОЛ, ОТЧЕТНОСТ И ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕТъй като успехът на програмата за периода след 2015 г. зависи от съвместната работа на държавите и от спазването на техните ангажименти, важно е да се следи и прави преглед на напредъка по изпълнението. Контролът, отчетността и рамката за преглед следва да са неразделна част от програмата и да бъдат подкрепени от принципите на прозрачност, приобщаване, готовност за реакция, ефективност и ефикасност. Глобалното партньорство следва да включва всички аспекти на целите за устойчиво развитие, както и всички средства за изпълнение, включително всички аспекти на финансирането. Процесът следва да улеснява и насърчава държавите да постигат максимален напредък, да изготвят и оценяват ефективни политики, да обменят опит и да покажат най-добрите практики. Той обаче трябва да бъде ефикасен и ефективен, като добавя стойност, без да дублира усилия и ресурси. Рамката следва да се основава на вече установени системи за контрол и отчетност, като например създадените по силата на международни споразумения. Както беше посочено в обобщаващия доклад на генералния секретар на ООН, новата програма трябва да се превърне в договор между хората, в това число гражданското общество и частния сектор, и правителствата. Рамката следва да се основава на многопластов подход, който да действа на местно, национално, регионално и международно равнище, да гарантира съгласуваност между тези равнища, да привлича представители на всички групи заинтересовани лица и да насърчава тяхното участие в контрола и отчетността. Следва да се обърне внимание на нуждите на дискриминираните групи и лицата в уязвимо положение. Правителствата трябва да се отчитат както пред местните заинтересовани страни за постигането на напредък на национално равнище, така и пред международната общност за приноса към глобалните цели. Окуражено от глобалната амбиция, всяко правителство ще трябва да превърне програмата за периода след 2015 г. в амбициозни действия на национално равнище, като вземе предвид националните обстоятелства и капацитет. Националното планиране следва да бъде приобщаващо и прозрачно. Актуализираните данни за напредъка следва да вземат под внимание становищата на гражданското общество и да бъдат публично достъпни, за да се гарантира широко обществено участие в процеса след 2015 г. Регионалното равнище може да представлява полезен форум за партньорска проверка и обучение, както и да насърчава държавите да поставят амбициозни цели и да стимулира изпълнението. Работата на регионално равнище може също да спомогне за постигането на напредък по трансгранични въпроси, например интегрираното управление на речните басейни, както и по общи цели като енергийната ефективност, енергията от възобновяеми източници и доброто състояние на рибните запаси. На световно равнище напредъкът към постигането на глобалните цели следва да се оценява въз основа на националните доклади, допълнени с други доклади, например по специфични цели или теми. В този контекст политическият форум на високо равнище на ООН за устойчивото развитие е основният форум, който играе важна надзорна роля за поддържането на политическата ангажираност и за улесняването на прегледа на напредъка и на най-добрите практики, включително препоръките за по-нататъшни действия на национално или международно равнище. Форумът може да се възползва пълноценно от опита на Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие, който предлага полезни методики, включително многостранен диалог със заинтересованите страни, ръководен от съответната държава, събирането на данни и техния контрол, което доказва потенциала за промяна на един приобщаващ контролен процес върху поведението и равнищата на амбиция. Следва да се отбележи, че редица други секторни органи на ООН могат да допринесат съществено за контрола и прегледа на програмата за периода след 2015 г. и те вече контролират изпълнението на поетите международни ангажименти. В доклада относно глобалното устойчиво развитие може да бъде направен цялостен преглед на напредъка. Трябва също да бъде взета предвид работата на Форума за сътрудничество по въпросите на развитието, а различните органи на ООН следва да възприемат единен за ООН подход към докладването. Заедно с по-интензивните усилия за гарантирането на строг контрол и преглед, една модернизирана рамка на ОИСР/КПР за оценка на резултатите ще послужи на програмата за периода след 2015 г. да проследява по последователен начин външното финансиране за всички глобални цели. Рамката следва също така да остойностява правилно финансирането, различно от безвъзмездни средства, и да определя правилните стимули за предоставяне на финансиране за развитие. На срещата на високо равнище на КПР, проведена през декември 2014 г., бе постигнат напредък в приспособяването към съвременната практика на външното финансиране за развитие и отстраняването на демотивиращите фактори за отпускането на средства на най-нуждаещите се държави. Продължава да е необходим напредък по нерешените въпроси. Ефективният контрол, преглед и отчетност зависят от надеждните данни и информационни показатели за напредъка, които могат да бъдат сравнявани между държавите и регионите. Следва да бъде създаден основен набор от подходящи и ориентирани към резултатите показатели, надхвърлящи БВП и даващи възможност за количествено и качествено измерване на напредъка. Европейската комисия подкрепя предложението на генералния секретар на ООН да се изготвят показатели чрез технически процес, направляван от експерти под ръководството на системата на ООН, за което ЕС е готов да даде своя принос. Докладите за напредъка следва да се основават на отворени, надеждни и навременни данни, главно въз основа на националните статистически системи и, когато е възможно, с подробности по равнища и групи. За тази цел са необходими данни с повишено качество и по-голяма наличност. Следва да се използват пълноценно възможностите, предоставяни от технологичния напредък, по-специално новите информационни и комуникационни технологии, позволяващи използването на големи обеми от данни („големи масиви от данни“) и укрепването на контрола в реално време, както и събирането на необобщени данни. Освен социално-икономическите данни, геопространствените данни (например данните, извлечени от програмата на ЕС „Коперник“, глобалната система от системи за наблюдение на земята и Глобалната система за наблюдение на климата), както и контролът на място също могат да са от полза. Световните тенденции към наличност на повече свободно достъпни данни представляват възможност за подобряване на прозрачността, ефективността на правителствата и изготвянето на политики въз основа на доказателства и на отчетност. „Революцията на данните“ — промяната в начина, по който се произвеждат и използват данни за насърчаването на устойчивото развитие, ще увеличи прозрачността и обществения достъп и ще повиши качеството и съпоставимостта на националните официални статистики, и ще използва в максимална степен научните изследвания и технологиите за събиране на данни и анализ. Проследяването на напредъка трябва да е изпълнима задача, включително за най-слабо развитите страни, без това да намалява преобразяващата амбиция на програмата. За събирането на данни в засегнатите от конфликти и намиращи се в нестабилни ситуации държави трябва да бъдат предприети допълнителни усилия и иновативни подходи. ЕС остава ангажиран с изграждането и изпълнението на силен и амбициозен процес на контрол, отчетност и преразглеждане. Поуките, извлечени от стратегията „Европа 2020“, могат да бъдат полезни за контрола и прегледа, тъй като ЕС изготви показатели за определянето и сравняването на напредъка между държавите членки и ще предостави насоки, които да им помогнат да ускорят напредъка по поставените цели.
ЕС е ангажиран да играе конструктивна роля в междуправителствените преговори през 2015 г. и да допринесе за приемането на истинска преобразяваща програма. Европейската комисия е готова да допринесе в сътрудничество с всички свои партньори за пълното изпълнение на програмата както в ЕС, така и чрез своята външна дейност с помощта, при необходимост, на Европейската служба за външна дейност. 1 A/68/970, Доклад на отворената работна група към Общото събрание относно целите на устойчивото развитие, 12 август 2014 г. 2 A/69/315*, Доклад на междуправителствения експертен комитет на ООН относно финансирането на устойчивото развитие, 15 август 2014 г. 3 A/69/700, Пътят към достоен живот през 2030 г.: край на бедността, преобразяване на живота на всички и опазване на планетата“, 4 декември 2014 г. 4 COM(2013)92, Достоен живот за всички: премахване на бедността и осигуряване на устойчиво бъдеще за света, 27 февруари 2013 г. 5 COM(2013)531, Към изграждането на цялостен и интегриран подход към финансирането на изкореняването на бедността и на устойчивото развитие след 2015 г., 16 юли 2013 г. 6 COM(2014)335, Достоен живот за всички: от общо виждане към общи действия, 2 юни 2014 г. 7 11559/13, Всеобхватната програма за периода след 2015 г., 25 юни 2013 г. 8 17553/13, Финансиране на изкореняването на бедността и на устойчивото развитие след 2015 г., 12 декември 2013 г. 9 16827/14, Преобразяваща програма за периода след 2015 г., 16 декември 2014 г. 10 СOM (2010) 2020 „Европа 2020. Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“, 3 март 2010 г.; 11 Член 208, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз: „…Съюзът взема предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни“. 12 Решение № 1386/2013/ЕС относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 година „Да живеем добре в пределите на нашата планета“, 20 ноември 2013 г. 13 A/CONF.219/7 — Доклад от четвъртата конференция на ООН за най-слабо развитите страни, 9—13 май 2011 г. 14 Примери за това са „Новия път за поемане на ангажименти в нестабилни държави“ (2012 г.) и „Принципите за добра международна намеса в нестабилни държави и ситуации на нестабилност“ (ОИСР, 2007 г.). 15 COM(2014)111, Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на изискванията за надлежна проверка за отговорен внос на калай, волфрам и тантал, техните руди и злато с произход от засегнати от конфликти и високорискови зони, 5 март 2014 г. 16 Вж. http://bangladeshaccord.org/. 17 Вж. http://ec.europa.eu/environment/biodiversity/business/index_en.html. 18 Вж. https://www.unglobalcompact.org/. 19 COM(2011)0743 окончателен, Глобалният подход към миграцията и мобилността, 18 ноември 2011 г., и 9417/2012, Заключения на Съвета относно Глобалният подход към миграцията и мобилността, 3 май 2012 г. 20 Вж. 16827/14, Преобразяваща програма за периода след 2015 г., 16 декември 2014 г. BG BG Каталог: pub -> ECD ECD -> Съдържание ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз ECD -> I. въведение ECD -> Съвет на европейския съюз ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес Изтегляне 408.59 Kb. Сподели с приятели:
|