Съобщение на специалната комисия по установяванe и разследване обстоятелствата, при които



страница1/4
Дата11.02.2018
Размер0.54 Mb.
#58202
  1   2   3   4
СЪОБЩЕНИЕ

НА СПЕЦИАЛНАТА КОМИСИЯ ПО УСТАНОВЯВАНE И РАЗСЛЕДВАНЕ ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, ПРИ КОИТО

ГЕРМАНО-ФАШИСТКИТE ЗАВОЕВАТЕЛИ СА

РАЗСТРЕЛЯЛИ ПОЛСКИТЕ ОФИЦЕРИ-ВОЕННОПЛЕННИЦИ В КАТИНСКАТА ГОРА
Извънредната Държавна Комисия по установяване и разследване злодеянията на германо-фашистките завоеватели и техните съучастници създаде Специална Комисия за установяване и разследване обстоятелствата, при които германо-фашистките завоеватели са разстреляли полските офицери военно-пленници в Катинската гора (около Смоленск).

В състава на Комисията влизат членът на Извънредната Държавна Комисия, академик Н. Н. БУРДЕНКО (председател на Комисията), членът на Извънредната Държавна Комисия, академик Алексей ТОЛСТОЙ, членът на Извънредната Държавна Комисия, Митрополит НИКОЛАЙ, председателят на Всеславянския Комитет, генерал-лейтенант ГУНДОРОВ А. С., председателят на Изпълнителния Комитет на Съюза на дружествата Червен Кръст и Червен Полумесец, КОЛЕСНИКОВ С. А., Народният Комисар на просвещението на РСФСР, академик ПОТЬОМКИН В. П., началникът на Главното Военно-санитарно управление на Червената Армия, генерал-полковник СМИРНОВ Е. И., председателят на Смоленския областен изпълнителен комитет, МЕЛНИКОВ Р. Е.

За да изпълни поставената пред нея задача Комисията привлече в своята работа следните съдебномедицински експерти: главния съдебно-медицински експерт при Народния комисариат на здравеопазването на СССР, директора на Научно-Изследователския институт за съдебна медицина ПРОЗОРОВСКИ В. И., ръководителя на катедрата за съдебна медицина при 2-ия Московски медицински институт доктора по медицинските науки СМОЛЯНИНОВ В. М., старшия научен сътрудник на Държавния Научно-Изследователски Институт за съдебна медицина при Народния комисариат на здравеопазването на СССР СЕМЕНОВСКИ П. С., старшия научен сътрудник на Държавния Научно-Изследователски институт за съдебна медицина при Народния комисариат по здравеопазването на СССР доцента ШВАЙКОВА М. Д., главния фронтов патолог майор от медицинската служба професор ВИРОПАЕВ Д. Н.

Специалната Комисия разполага с обширен материал, представен й от члена на Извънредната Държавна Комисия академика Н. Н. БУРДЕНКО, от неговите сътрудници и от съдебно-медицинските експерти, които бяха пристигнали в гр. Смоленск на 26 септември 1943 година, веднага след освобождението му и предварително изучили и разследвали обстоятелствата на всички извършени от германците злодеяния.

Специалната Комисия провери и установи на мястото, че на 15-ия километър от гр. Смоленск по Витебското шосе, в района на Катинската гора, наречен «Кози гори», 200 метра югозападно от шосето по посока на Днепър, се намират гробове, в които са закопани поляци военнопленници, разстреляни от германските окупатори.

По нареждане на Специалната Комисия и в присъствието на всички членове на Специалната Комисия и на съдебно-медицинските експерти гробовете бяха разкопани. В гробовете бяха намерени голям брой трупове в полска военна униформа. Общият брой на труповете, преброени от съдебно-медицинските експерти, достига 11 000.

Съдебно-медицинските експерти подробно изследваха извадените трупове и ония документи и веществени доказателства, които бяха намерени на труповете и в гробовете.

Едновременно с разкопаването на гробовете и изследването на труповете, Специалната Комисия произведе разпит на голям брой свидетели от местното население, от показанията на които точно се установяват времето и обстоятелствата на престъпленията, извършени от германските окупатори.

От показанията на свидетелите се изяснява следното:
КАТИНСКАТА ГОРА
От старо време Катинската гора е била любимо място на населението на гр. Смоленск, гдето то обикновено прекарвало празничната си почивка. Околното население си пасяло добитъка в Катинската гора и се снабдявало от нея с дърва за горене. Достъпът в Катинската гора не бил забранен или ограничен за никого.

Такова положение в Катинската гора съществувало до самата война. Дори през лятото на 1941 година в тази гора се е намирал пионерският лагер на Промишлената Застрахователна Каса, който бил закрит едва през юли 1941 година.

След завземането на Смоленск от германските окупатори в Катинската гора бил въведен съвсем нов режим. Гората започнала да се пази от усилени патрули, на много места се появили надписи с предупреждение, че лицата, които влизат в гората без особен пропуск, ще бъдат разстрелвани на място.

Особено строго се пазела оная част от Катинската гора, която се нарича „Кози гори”, а така също територията на брега на Днепър, където на разстояние 700 метра от откритите гробове на полските военнопленници се намирала вилата – почивен дом на Смоленското управление на Народния Комисариат на вътрешните работи. След идването на германците в тази вила се настанило германско учреждение, наречено: „Щаб на 537 строителна дружина”.


ПОЛСКИТЕ ВОЕННОПЛЕННИЦИ В РАЙОНА НА

СМОЛЕНСК
Специалната Комисия установи, че преди завладяването на Смоленск от германските окупатори в западните райони на областта са работели по прокарване и поправяне на шосетата полски военнопленници – офицери и войници. Тези полски военнопленници били настанени в три лагера с особено назначение, наричани: лагер № 1-ОН, № 2-ОН и № 3-ОН, 25 до 45 км западно от Смоленск.

От показанията на свидетелите и документалните материали се установява, че след започването на военните действия, поради създалата се обстановка, било невъзможно да се евакуират своевременно лагерите и всички полски военнопленници, както и част от стражата и сътрудниците на лагера попаднали в германски плен.

Разпитаният от Специалната Комисия бивш началник на лагера №1-ОН майор от държавната безопасност Ветошников В. М. показа:

„... Аз чаках заповед да закрия лагера, но връзката със Смоленск се прекъсна. Тогава сам аз с няколко сътрудници заминах за Смоленск, за да разбера положението. В Смоленск аз заварих напрегнато положение. Обърнах се към началника на движението на Смоленския участък от Западната железопътна линия, другаря Иванов с молба да осигури лагера с вагони, за превозването на полските военнопленници. Но др. Иванов отговори, че аз не мога да разчитам да получа вагони. Опитвах се да се свържа също така с Москва, да ми се разреши да тръгнем пешком, но и това не ми се удаде.

Към това време германците вече бяха отрязали Смоленск от лагера и що е станало с полските военнопленници и останалата в лагера стража – аз не знам”.

Изпълняващият през юли 1941 год. длъжността началник на движението на Смоленския участък от Западната железопътна линия инженер Иванов С. В. показа пред Специалната Комисия:

„Към мене в отделението се обръщаше администрацията на лагерите за полските военнопленници, за да получи вагони за превозването на поляците, но нямаше свободни вагони. Освен това, ние не можехме да изпратим вагони по трасето Гусино, където имаше най-много полски военнопленници, тъй като тази линия беше вече под обстрел. Поради това ние не можехме да изпълним молбите на администрацията на лагерите. По тоя начин, полските военнопленници останаха в Смоленската област”.

Че полските военнопленници са се намирали в лагерите в Смоленската област, се потвърждава от показанията на многобройните свидетели, които са виждали тези поляци близко до Смоленск през първите месеци на окупацията, до септември 1941 година включително.

Свидетелката Сашнева Мария Александровна, учителка в първоначалното училище в село Зенково, разказа на Специалната Комисия, че през месец август 1941 година тя дала в своя дом, в село Зенково, подслон на един избягал от лагера военнопленник поляк.

„... Полякът бе в полска военна униформа, която аз разпознах веднага, тъй като през 1940-1941 години виждах на шосето групи полски военнопленници, които под стража работеха на шосето.... Полякът ме заинтересува, понеже, както се разбра, преди да бъде повикан на военна служба, той бил народен учител в Полша. Тъй като самата аз съм свършила Педагогически техникум и се готвех да стана учителка, то затова и завързах с него разговор. Той ми каза, че е свършил в Полша педагогическо училище, а подир това се учел в някаква си военна школа и бил запасен подпоручик. Когато се започнали военните действия между Полша и Германия, той бил повикан на действителна служба, намирал се в Брест-Литовск, където и бил пленен от частите на Червената Армия.... Повече от една година той се намирал в лагера при Смоленск.

Когато дошли германците, те завзели полския лагер, въвели в него жесток режим. Германците не смятали поляците за хора, по всякакъв начин ги притеснявали и се гаврели с тях. Имало случаи, когато разстрелвали поляци за нищо и никакво. Тогава той решил да избяга. Разказвайки за себе си, той каза, че жена му е също така учителка, че има двама братя и две сестри....” Заминавайки на следния ден, полякът съобщил своето име, което Сашнева записала в една книга. В представената от Сашнева на Специалната Комисия книга „Практически занятия по естествознание” от Ягодовски на последната страница е записано:

Лоек Юзеф и София. Град Замостие, улица Огородная, дом № 25”.

В публикуваните от германците списъци под № 3796 Лоек Юзеф, лейтенант, се числи като разстрелян на „Кози гори” в Катинската гора през пролетта на 1940 година.

По такъв начин, според германското съобщение се получава, че Лоек Юзеф бил разстрелян една година по-рано от деня, когато го е видяла свидетелката Сашнева.

Свидетелят Даниленков Н. В., селянин от колхоза „Червена Заря”, от Катинската селска община показа:

„През 1941 година, през август-септември, когато дойдоха германците, аз срещах поляци, които работеха на шосето на групи от по 15-20 души”.

Също такива показания дадоха свидетелите: Солдатенков – бивш кмет на село Борок, Колачев А.С. – лекар в Смоленск, Оглоблин А. П. – свещеник, Сергеев Т. И. – шосеен майстор, Смирягин П. А. – инженер, Московская А. М. – жителка на Смоленск, Алексеев А. М. – председател на колхоза в село Борок, Куцев И. В. – водопроводен техник, Городецкий В. П. – свещеник, Базекина А. Т. – счетоводител, Ветрова Е. Н. – учителка, Саватеев И. В. – дежурен на гара Гнездово и др.
ХАЙКА СРЕЩУ ПОЛСКИТЕ ВОЕННОПЛЕННИЦИ
Наличността на военнопленници поляци през есента на 1941 година в районите на Смоленск се потвърждава също така от факта на многобройните хайки, организирани от германците срещу избягалите от лагерите полски военнопленници.

Свидетелят Картошкин И. М., дърводелец, показа:

„През есента на 1941 година германците търсеха полски военнопленници не само в горите, но привличаха и полицията за нощни обиски в селата”.

Бившият кмет на село Нови Батеки Захаров М.Д. показа, че през есента на 1941 година германците усилено претърсвали селата и горите, дирейки полски военнопленници.

Свидетелят Даниленков Н.В., селянин от колхоза „Червена Заря”, показа:

„У нас се провеждаха специални хайки за издирване избягали полски военнопленници. Такива обиски направиха два или три пъти в моята къща. След един обиск аз попитах кмета Сергеев Константин – кого търсят в нашето село. Сергеев каза, че пристигнала заповед от германската комендатура, според която трябва да се претърсят всички къщи, тъй като в нашето село се криели полски военнопленници, избягали от лагера. След известно време претърсванията престанаха”.

Свидетелят Фатков Т.Е., колхозник, показа:

„Хайките по издирване полски военнопленници, се извършваха няколко пъти. Това беше през август-септември 1941 година. След септември 1941 година такива хайки престанаха и след това никой не видя полските военнопленници”.


РАЗСТРЕЛВАНИЯ НА ПОЛСКИТЕ ВОЕННОПЛЕННИЦИ
Споменатият по-горе „Щаб на 537 строителна дружина”, настанил се във вилата на „Кози гори”, не вършел никакви строителни работи. Неговата дейност била грижливо законспирирана.

С какво всъщност се е занимавал този „щаб”, показаха мнозина свидетели, сред които и свидетелите: Алексеева А. М., Михайлова О. А. и Конаховская 3. П. – жителки на село Борок, Катинска селска община.

По заповед на германския комендант в селището Катин, те били изпратени от кмета на село Борок Солдатенков В. И. да работят по обслужване на личния състав на „щаба” в упоменатата вила.

Щом пристигнали на „Кози гори”, чрез преводач им били съобщени редица ограничения: било им забранено да се отдалечават от вилата и да ходят в гората, да влизат в стаите на вилата без да бъдат повиквани и без да бъдат придружавани от германски войници, да остават нощем в района на вилата. Да идват на работа или да си отиват, се разрешавало по строго определен път и само придружавани от германски войници.

Това предупреждение било направено на Алексеева, Михайлова и Конаховская чрез преводача непосредствено от самия началник на германското учреждение, оберст-лейтенант Арнес, който за тази цел ги извиквал поотделно при себе си.

По въпроса за личния състав на „щаба” Алексеева А. М. показа:

„Във вилата на „Кози гори” постоянно се намираха около 30 души германци, под командата на оберст-лейтенанта Арнес, негов адютант беше обер-лейтенант Рекст. Там бяха също така лейтенант Хот, вахмистърът Люмерт, унтер-офицерът по стопански работи Розе, неговият помощник Изике, обер-фелдфебелът Греневски, който завеждаше електростанцията, фотографът – обер-ефрейтор, чието име не помня, преводачът волжски немец, името му като че ли беше Йохан, но ние го наричахме Иван, готвачът германец Густав и редица други, чиито имена и презимена не ми са известни”.

Скоро след постъпването си на работа Алексеева, Михайлова и Конаховская започнали да забелязват, че във вилата се вършат „някакви си тъмни работи”.



Алексеева А. М. показа: „...Преводачът Йохан, от името на Арнес, ни предупреди няколко пъти, че трябвало „да си затваряме устата” и да не бръщолевим върху това, което виждаме и слушаме във вилата.

Освен това, по редица обстоятелства аз се досещах, че в тази вила германците вършат някакви си тъмни работи....

В края на август и през по-голямата част на септември 1941 година почти ежедневно във вилата „Кози гори” пристигаха по няколко камиона. Отначало аз не обърнах внимание на това, но после забелязах, че всеки път, когато на територията на вилата пристигаха тия камиони, те предварително се спираха по половин час, а понякога и по цял час, някъде си по пътя, който водеше от шосето за вилата.

Аз така заключавах, понеже известно време след пристигането на камионите на територията на вилата техният шум утихваше. Едновременно с утихване шума на камионите се започваше единична стрелба. Изстрелите се чуваха един подир друг с къси, но, почти еднакви паузи. Подир това стрелбата спираше и камионите пристигаха пред самата вила.

От камионите излизаха германски войници и унтер-офицери. Шумно разговаряйки помежду си, те отиваха да се мият в банята, след което пиянстваха. През такива дни в банята всякога се грееше вода.

През дните, когато идваха камионите, във вилата пристигаха и други войници от никаква си германска войнска част. За тях специално се поставяха походни легла в помещението на войнишкото казино, уредено в една от залите на вилата. През тези дни кухнята готвеше ястие за много хора, а на масата се поставяха двойна порция спиртни питиета.

Малко преди пристигането на камионите пред вилата, тия войници отиваха с оръжие в гората, очевидно, към мястото където се спираха камионите, тъй като след половин час или след един час те се връщаха на тия камиони заедно с войниците, които постоянно живееха във вилата. Аз вероятно не бих започнала да наблюдавам и не бих забелязала как утихва и се подновява шума на пристигащите във вилата камиони, ако всеки път, когато идваха камионите, нас (мен, Конаховская и Михайлова) не ни прогонваха в кухнята, ако през това време бяхме в двора на вилата, или пък не ни пускаха да излизаме от кухнята, ако се намирахме в нея.

Това обстоятелство, а също така и факта, че няколко пъти забелязах следи от прясна кръв по дрехите на двама ефрейтори ме накара да следя внимателно какво става във вилата. Тогаз аз и забелязах странните прекъсвания в движението на камионите и тяхното спиране в гората. Аз забелязах също така, че следите от кръв се виждаха по дрехите на едни и същи хора – на двамата ефрейтори. Единият от тях беше висок, червенокос, другият – среден ръст, блондин.

От всичко това аз заключих, че германците докарваха с камиони хора във вилата и ги разстрелваха. Аз дори се досещах къде приблизително ставаше това, тъй като, идвайки и напускайки вилата, аз забелязвах недалеч от пътя на няколко места прясна натрупана пръст. Площта, която заемаше тази прясно натрупана пръст, ежедневно се увеличаваше в дължина. С течение на времето земята на тези места прие обикновения си вид”.

На въпроса на Специалната Комисия какви хора били разстрелвани в гората близко до вилата, Алексеева отговори, че са били разстрелвани военнопленници поляци, и като потвърждение на своите думи разказа следното:

„Имаше дни, когато във вилата не пристигаха камиони и при все това войниците отиваха от вилата в гората, откъдето се чуваше честа, единична стрелба. След връщането си войниците непременно отиваха на баня и след това пиянстваха.

Имаше и такъв случай: Аз някак си се задържах във вилата малко по-късно, отколкото обикновено. Михайлова и Конаховская вече си бяха отишли. Аз още не бях успяла да свърша работата си, поради което бях останала, когато неочаквано дойде войник и каза, че аз мога да си отида. При това той се позова на разпореждането от Розе. Същият войник ме изпроводи до шосето.

Когато изминах по шосето 150-200 метра от мястото, където се отбива пътят за към вилата, аз видях да вървят по шосето група от 30 души военнопленници поляци под усилен германски конвой.

Че това бяха поляци, аз знаех, понеже още преди войната, а също така и известно време след идването на германците, аз срещах на шосето военнопленници поляци, облечени в също такава униформа, с характерните за тях четириъгълни фуражки.

Аз се спрях край пътя, желаейки да видя, къде ги водят, и видях как те завиха по пътя към нас за вилата на „Кози гори”.

Тъй като през това време вече внимателно наблюдавах всичко, което ставаше във вилата, аз се заинтересувах от това обстоятелство, върнах се по шосето малко назад и, като се скрих в храсталака покрай пътя, започнах да чакам. Приблизително след 20 или 30 минути чух характерните, на мене вече известни, единични изстрели.

Тогава всичко ми стана ясно и аз бързо тръгнах за вкъщи.

От този факт аз също така заключих, че германците разстрелваха поляците, очевидно, не само денем, когато ние работехме във вилата, но и нощем, когато отсъствахме. Това ми стана ясно още и поради това, че си спомних случая, когато всички офицери и войници, които живееха във вилата без часовоят, се събуждаха късно, към 12 часа през деня.

Няколко пъти ние се досещахме, че са пристигнали поляци на „Кози гори” по напрегнатата обстановка, която цареше през това време във вилата.

Всички офицери излизаха от вилата, в зданието оставаха само по няколко души за караул, а вахмистърът непрекъснато проверяваше по телефона постовете...”



Михайлова О. А. показа:

„През месец септември 1941 година в гората „Кози гори” много често се чуваше стрелба. Отначало аз не обръщах внимание на пристигащите в нашата вила камиони, покрити от страните и отгоре боядисани в зелен цвят, които винаги се придружаваха от унтер-офицери. После аз забелязах, че тези камиони никога не влизат в нашия гараж и не се разтоварват. Тия камиони идваха много често, особено през септември 1941 година.

Между унтер-офицерите, които всякога пътуваха в кабините, заедно с шофьорите, започна да ми обръща вниманието един висок, с бледо лице и червени коси. Когато тия камиони пристигаха във вилата, всички унтер-офицери, като по команда, отиваха на баня и там дълго се миеха, след което силно пиянстваха във вилата.

Веднъж този висок, червенокос германец, като излезе от камиона, отиде в кухнята и поиска вода. Когато той пиеше вода от чашата, аз видях кръв на маншета на десния ръкав на неговия мундир”.



Михайлова О. А. и Конаховская З. П. веднъж видели как откарали да разстрелят двама военнопленници поляци, които, очевидно, избягали от германците и след това били заловени. По това Михайлова показа:

„Веднъж, както обикновено, аз и Конаховская работехме в кухнята и чухме недалече от вилата шум. Като излязохме пред вратата ние видяхме двама военнопленници поляци, заобиколени от германски войници, които обясняваха нещо си на унтер-офицера Розе, после км тях се приближи оберст-лейтенантът Арнес и каза нещо на Розе. Ние отидохме настрана, тъй като се страхувахме, че за проявено любопитство Розе ще ни набие. Но нас все пак ни забелязаха и механикът Глиновски, по знака на Розе, ни вкара в кухнята, а поляците отведе настрана от вилата. След няколко минути ние чухме изстрели. Върналите се скоро след това германски войници и унтер-офицерът Розе оживено разговаряха. Аз и Конаховская, желаейки да разберем как са постъпили германците със задържаните поляци, отново излязохме на улицата. Едновременно с нас излезлият през главния вход на вилата адютант на Арнес нещо си попита по немски Розе, на което последният също така по немски отговори: „Всичко е в ред”. Тези думи аз разбрах, тъй като германците често ги употребяваха в разговорите помежду си. От всичко станало аз заключих, че тези. двама поляка са разстреляни”.

Аналогични показания по този въпрос даде също така Конаховская 3. П. Наплашени от това, което ставало във вилата Алексеева, Михайлова и Конаховская решили под какъвто и да било удобен предлог да напуснат работата във вилата. Възползвайки се от намаляването на тяхната „работна заплата” от 9 марки на 3 марки месечно, в началото на януари 1942 година, по предложение на Михайлова, те не се явили на работа. Същият ден вечерта германците дошли с автомобил за тях, докарали ги във вилата и за наказание ги затворили в хладилника – Михайлова за 8 дена, а Алексеева и Конаховская за 3 дена. След като излежали този срок, те били уволнени. През време на работата си във вилата Алексеева, Михайлова и Конаховская се страхували да споделят помежду си своите наблюдения за всичко онова, което ставало във вилата. Едва когато ги арестували и лежали в хладилника, нощем те си споделили наблюденията.

При разпита на 24 декември 1943 година Михайлова показа:

„Тук ние за пръв път поговорихме откровено за всичко, което става във вилата. Аз разказах всичко, което знаех, но оказа се, че и Конаховская и Алексеева също така знаели тези факти, но също, както и аз, се страхували да ми разкажат за това. Тук също така узнах, че германците разстрелвали на „Кози гори” именно полските военнопленници, тъй като Алексееева разказа, че веднъж през есента на 1941 година тя се връщала от работа и сама видяла, как германците откарвали в гората „Кози гори” голяма група военнопленници поляци, а след това чула на това място стрелба”.

Аналогични показания по този въпрос дадоха също така Алексеева и Конаховская.

След като сравнили своите наблюдения, Алексеева, Михайлова и Конаховская дошли до твърдото убеждение, че през август и септември 1941 година във вилата на „Кози гори” германците разстрелвали масово полски военнопленници.

Показанията на Алексеева се потвърждават от показанията на нейния баща – Алексеев Михаил, комуто тя разказвала още през време на своята работа във вилата, през есента на 1941 година, за своите наблюдения за това, което германците вършели във вилата. „Дълго време тя нищо не ми казваше”– показа Алекееев Михаил –„само, връщайки се у дома, се оплакваше, че да работи във вилата, е страшно и не знае, как да се измъкне оттам. Когато аз я запитвах, защо й е страшно, тя казваше, че в гората много често се чувала стрелба. Веднъж, като се върна в къщи, тя ми каза тайно, че в гората „Кози гори” германците разстрелват поляци.

Като изслушах дъщеря си, аз я предупредих извънредно строго повече никому да не разказва за това, иначе германците ще узнаят и ще пострада цялото наше семейство”.

Показания за докарване на „Кози гори” на малки групи от по 20-30 души полски военнопленници, водени от по 5-7 германски войника, дадоха и други, разпитани от Специалната Комисия свидетели: Киселов П. Г. – селянин от махалата „Кози гори”, Кривозерцев М. Г. – дърводелец на гарата Красни Бор в Катинската гора, Иванов С. В. – бивш началник на гара Гнездово в района на Катинската гора, Саватеев И. В. – дежурен на същата гара, Алексеев М. А. – председател на колхоза в село Борок, Оглоблин А. П. – свещеник от Купринската църква и др.

Тези свидетели чували и изстрелите, които се разнасяли от гората „Кози гори”.

За изясняване на онова, което е ставало във вилата на „Кози гори” през есента на 1941 година, особено важно значение имат показанията на професора по астрономия, директора на обсерваторията в Смоленск – Базилевски Б. В.

През първите дни на германската окупация на гр.Смоленск професор Базилевски бил насила назначен от германците за помощник на градския кмет, а за градски кмет (бургмайстер) германците назначили адвоката Меншагин Б. Г., който впоследствие избягал заедно с германците, предател, към който германското командване, а особено комендантът на гр.Смоленск фон Швец, имали особено доверие.

В началото на септември 1941 година Базилевски се обърнал към Меншагин с молба – да ходатайства пред коменданта фон Швец да бъде освободен от лагера на военнопленниците №126 педагогът Жиглински. Изпълнявайки тази молба, Меншагин се обърнал към фон Швец и след това предал на Базилевски, че неговата молба не може да бъде изпълнена, тъй като според думите на фон Швец „от Берлин е получена директива, предписваща неотклонно да се прокарва най-строг режим спрямо военнопленниците, като се не допуска никакво снизхождение по този въпрос”.

„Аз неволно възразих, – показа свидетелят Базилевски, – „Какво по-строго пък може да бъде от режима, който съществува в лагера?” Меншагин ме погледна странно и, навеждайки се към мене, тихо отговори: „Може и по-строго! Русите поне сами ще умират, а що се отнася до полските военнопленници, предлага се просто да бъдат унищожени”.

„Как така? Как трябва да се разбира това?”– възкликнах аз.

„Трябва да се разбира в буквалния смисъл. Има такава директива от Берлин – отговори Меншагин и веднага ме помоли в името на всичко свето никому да не говоря за това...”

„Две седмици след описания по-горе разговор с Меншаглн аз, когато бях отново на прием у него, не можах да се въздържа и попитах: „Какво се чува за поляците?” Меншагин помисли, а след това все пак отговори: „С тях е вече свършено. Фон Швец ми каза, че те са разстреляни някъде си недалеч от Смоленск”.

„Щом забеляза моето смущение, Меншагин отново ме предупреди, че е необходимо да държа това нещо в най-строга тайна и след това започна да ми „обяснява” линията на поведението на германците по този въпрос. Той ми каза, че разстрелването на поляците е брънка от общата верига на провежданата от Германия антиполска политика, която особено се била изострила във връзка със сключването на руско-полския договор”.



Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница