Съобщение от комисията до европейския парламент, до съвета, до европейския икономически и социален комитет и до комитета на регионите към възстановяване и създаване на работни места

В стратегия „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж се поставя целта до 2020 г. 75 % от хората на възраст между 20 и 64 г. да имат работа¹. За постигането на тази цел броят на работните места в ЕС би трябвало да се увеличи с още 17,6 милиона спрямо сегашния им брой. По време на кризата обаче равнището на заетостта падна до 68,9 % (трето тримесечие на 2011 г.)², като от началото на 2010 г. насам безработицата в ЕС твърдо се задържа над 9,5 % а през януари 2012 г. достигна 10,2%. Въпреки че към средата на 2011 г. бе отчетено увеличаване на заетостта с 1,5 милиона работни места, то не е достатъчно за да се компенсира загубата на 6 милиона работни места в ЕС от 2008 г. насам. Забавянето на растежа, започнало в средата на 2011 г., не толкова благоприятните прогнози за 2012 г.³ и нарастващите различия между държавите членки и регионите само увеличиха предизвикателствата, продиктувани от проблемите със заетостта, социалното приобщаване и борбата с бедността⁴.

Освен рецесията, която се очаква в някои държави, и продължаващата криза на държавния дълг, икономическата дейност в Европа търпи съществени промени под влиянието на дългосрочните структурни изменения, които засягат конкурентоспособността на Европа в глобалната икономика, като например необходимостта от преминаване към екологосъобразна икономика с ниски емисии на въглероден двуокис и с ефикасно потребление на ресурсите, застаряването на населението, придружено от сложни миграционни потоци, и бързите промени в технологиите, съчетани с появата на големи бързо развиващи се икономики. Тези структурни промени се отразяват и ще продължават да се отразяват на пазарите на труда по различни начини, най-вече върху създаването на работни места и тяхното запазване. Динамичните и приобщаващи пазари на труда, на които хората пригежават необходимите умения, са от първостепенна важност, за да може след като тези събития отминат конкурентоспособността на европейската икономика да се повиши, а не да се понижи.

С член 3 от Договора пълната заетост и социалното сближаване се определят за цели на ЕС. Тези цели са първостепенна грижа за гражданите на ЕС и заемат централно място в стратегията „Европа 2020“. Перспективите за увеличаване на заетостта зависят до голяма степен от способността на ЕС да генерира икономически растеж с помощта на подходящи макроикономически, индустриални и иновационни политики. Същевременно за засилването на растежа и създаването на работни места несъмнено се изискват политики по заетостта, които благоприятстват разкриването на работни места, улесняват положителния преход, увеличават предлагането на работна ръка и водят до по-добро съответствие между географското разпределение и уменията на работниците , от една страна, и потребностите на пазара на труда, от друга страна. Освен че допринасят за възстановяването в краткосрочен план, политиките по заетостта също така са част от крайно необходимите социални инвестиции, които предотвратяват натрупването на по-големи социални и бюджетни разходи в дългосрочен план⁵. В годишния обзор на растежа на ЕС за 2012 г. се призовава за предприемането на решителни действия за засилване на създаването на работни места и за осигуряване на възстановяване, което да е придружено от много нови работни места, като това послание бе подето с още по-голяма сила от държавните и правителствени ръководители по време на пролетния Европейски съвет през 2012 г.⁶

Целта на настоящото съобщение е набелязаните в годишния обзор на растежа приоритети в областта на заетостта да бъдат допълнени от насоки за политиката, която трябва да се прилага в средносрочен план, в съответствие с целите в областта на заетостта, заложени в стратегия „Европа 2020“. В основата на съобщението са залегнали насоките за заетостта⁷ и в него се набелязват действия, които изискват особено внимание при настоящите обстоятелства, а целта му е между всички участници да се създаде нужната атмосфера на доверие и увереност за привеждането в действие на необходимите реформи в областта на заетостта. По този начин съобщението също така отговаря на призива, отправен от Европейския съвет⁸, новото икономическо управление да бъде допълнено с подобрено наблюдение на политиките по заетостта и социалните политики, особено на онези от тях, които могат да окажат влияние върху макроикономическата стабилност и растежа⁹.

Съобщението се придружава от серия работни документи на службите на Комисията, в които се уточнява по какъв начинса представени допирните точки на политиките по заетостта с редица други области, в които се предприемат мерки в подкрепа на интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж. Документите, включени в настоящия пакет („Пакет за заетостта“), не само способстват за напредък по водещата инициатива на стратегиа „Европа 2020“ „Нови умения и работни места“, но също така, благодарение на по-доброто взаимодействие, допринасят за изпълнението на водещи инициативи като „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“, „Съюз за иновации“, „Младежта в движение“, „Европа за ефективно използване на ресурсите“, „Индустриална политика за ерата на глобализацията“ и „Европейска платформа срещу бедността и социалното изключване“. Пакетът за заетостта също така показва по какъв начин бюджетът на ЕС, и по-специално Европейският социален фонд, може да бъде мобилизиран в подкрепа на реформата на пазара на труда и да помогне за извършването на необходимите инвестиции в условията на икономически спад.

Докато за създаването на динамика на пазара на труда ще трябва да се прилагат мерки основно на национално равнище, с настоящото съобщение се привеждат в действие инструментите, с които разполага ЕС, в подкрепа на възстановяването и създаването на работни места, като тези инструменти са насочени както към търсенето, така и към предлагането на пазара на труда, и с тяхна помощ се напредва по пътя към създаването на истински пазар на труда в ЕС.

1. ПОДКРЕПА ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РАБОТНИ МЕСТА

Подкрепата за създаването на работни места и (пре)разпределянето на работната сила трябва да бъдат насочени към устойчиви дейности, сектори и предприятия в етап на растеж, най-вече сред МСП¹⁰. Прилаганата политика трябва да продължи да бъде насочена към подобряване както на производителността, така и на заетостта, като допринася за разпределение на човешките ресурси в зависимост от икономическите и социалните потребности, набелязани в стратегия „Европа 2020“, и постига баланс между търгуеми и нетъргуеми сектори. С нея също така трябва да се подобри положението на пазара на труда на по-уязвимите групи, като например младите хора, жените, нискоквалифицираните лица, по-възрастните работници, както и лицата с малцинствен произход. Като отразяват големите структурни икономически предизвикателства, пред които е изправена Европа, междусекторните мерки трябва да бъдат придружени от специфични действия в сектори с особено голям потенциал за генериране на растеж и създаване на работни места.

Политиките по заетостта помагат за създаването на условия, които благоприятстват разкриването на работни места. ,За целта те могат да мобилизират бюджета на ЕС (и по-специално Европейския социален фонд)¹¹. Освен мерките, насочени към предлагането на работна ръка, като например инвестиции за придобиване на умения и за активни мерки на пазара на труда, а така също услугите за напасване на търсенето и предлагането на работна ръка, съществуват също така редица инструменти, които оказват положително въздействие върху търсенето на работна ръка.

• 
  Насочване на субсидиите за наемане на работа към наемане на работа на нови работници или служители. Субсидиите за наемане на работа се използват много често от държавите членки като начин за смекчаване на последиците от безработицата в резултат на икономическата криза, като обикновено са насочени към групите в неравностойно положение. Въвеждането на правилния вид стимули и субсидии за наемане на работа би трябвало да насърчи работодателите да се заемат с нетни нови назначения, като по този начин създават работни места, които в противен случай не биха били създадени. Насочването на субсидиите за наемане на работа към уязвимите групи — като например младите хора или продължително безработните —може да има положително въздействие, особено когато тези субсидии се придружават от допълнителни усилия за подпомагане на целевата група.
  
• 
  Намаляване на данъчната тежест върху работната ръка без отражение върху бюджета чрез преориентиране към данъци в областта на околната среда¹², данъци върху потреблението или върху недвижимите имоти и се извършва подходящ мониторинг на ефекта на преразпределението. В редица държави членки съществува възможност за намаляване на плащаните от работодателя осигурителни вноски, които съставляват най-големият дял от данъчната тежест. Очаква се намаляването на данъчната тежест, насочено към най-уязвимите групи – особено към лицата с ниски доходи – да са отрази положително и върху тяхната заетост в дългосрочен план, поради което то е предпочитан инструмент за повишаване на търсенето на работна ръка. При все това разработването и прилагането на тази мярка трябва да бъдат подготвени внимателно, за да не окажат отрицателно въздействие върху перспективите за заетост на групите, които не отговарят (изцяло) на условията за допустимост. Освен това, ако намаленията не са насочени правилно, е възможно да се стигне до непосилни разходи.
  
• 
  Насърчаване и подпомагане на самостоятелната заетост, социалните предприятия и създаването на предприятия. На търсещите работа, които са мотивирани да създадат и ръководят свое собствено предприятие, може да им се наложи да преодолеят значителни пречки, в т.ч. липса на професионални или бизнес умения, на възможности за наставничество и трудности при достъпа до финансиране. Насърчаването на предприемаческата нагласа, осигуряването на повече услуги за подпомагане при създаването на предприятия и за предоставяне на микрофинансиране, както и схемите за превръщане на обезщетенията за безработица в безвъзмездни помощи при създаване на предприятия играят важна роля за улесняването на самостоятелната заетост и създаването на нови работни места. Подпомагането трябва да бъде насочено към групите с най-голям потенциал (като безработни лица с професионална квалификация, жени или млади хора) и да разчита на тясното сътрудничество между службите по заетостта, подкрепата на предприятията и доставчиците на финансови услуги. Участниците в социалната икономика и социалните предприятия са важни движещи сили за създаването на приобщаващи работни места и социални иновации и изискват специфична подкрепа, в т.ч. чрез възлагане на обществени поръчки и достъп до финансиране.
  
• 
  Превръщане на неофициалния или недеклариран труд в законна трудова дейност. Недекларираният труд е нелегален. Освен това той води до сериозни последици за бюджета поради намаляването на приходите от данъци и социалноосигурителни вноски. Недекларираният труд влияе отрицателно на производителността и качеството на труда, придобиването на умения и ученето през целия живот. Той осигурява само в минимална степен основа за натрупване на пенсионни права и достъп до здравеопазване. Предотвратяването на недекларирания труд и борбата с него, като се прилага изцяло Директива 2009/52/ЕО относно санкциите и незаконните работници, както и оказването на съдействие на недекларираните работници за интегрирането им в законния пазар на труда допринасят за фискалната консолидация, като при това се създават равни условия за конкуренция между предприятията и се подобрява качеството на заетостта. Необходимо е по-добро сътрудничество между държавите членки.
  
• 
  Повишаване на чистата заплата. Редица държави членки използват помощите за работещите лица, за да облекчат бедността сред трудещите се или за да насърчат започването на работа. Сред общите характеристики на схемите, по които се допълват доходите на работниците, е, че са насочени към лицата или домакинствата с ниски доходи и че предвиждат постепенно премахване на добавките при увеличаване на доходите. По-високата чиста заплата представлява стимул за заетост за по-нискоквалифицирани работници, а при определено равнище на заплащане работодателите ще могат по-лесно да запълнят свободните работни места поради намаляването на натиска върху трудовите възнаграждения. При обмислянето на помощите за работещи обаче трябва да се внимава да не се попадане в капана на ниското възнаграждение за труд. Ефектът е положителен в случаите, когато се наблюдават значителни разлики в доходите сред населението с най-ниски доходи.
  
• 
  Модернизиране на системите за определяне на заплащането, така че то да отговаря на развитието на производителността и да се стимулира създаването на работни места. Въвеждането на механизми за определяне на заплащането, които да гарантират, че реалното увеличаване на заплащането отразява развитието на производителността и местните условия на пазара на труда, е предварително условие, за да се гарантира, че увеличаването на производителността води до все по-голямо търсене на пазара на труда и в крайна смета — до създаване на работни места. В съответствие с националните практики на колективно договаряне, при въвеждането на промени в трудовите възнаграждения трябва да се отчита конкурентоспособността на държавите членки. Въпреки че в някои сектори или държави членки може да е необходимо растежът на заплащането да се ограничи или коригира, би могло да се прибегне и до целенасочено повишаване, което спомага за поддържането на съвкупното търсене, в случай че равнището на заплащане е изостанало значително от развитието на производителността.
  

Както бе посочено в стратегия „Европа 2020“, съвременна Европа е изправена пред дълбоки структурни промени: преход към екологосъобразна икономика с ниски емисии на въглероден двуокис и ефикасно потребление на ресурсите, застаряване на населението и бърз технологичен напредък. За да се преодолеят тези предизвикателства и да се превърнат във възможности, през следващото десетилетие нашата икономика ще трябва да претърпи радикална промяна. Промяната на икономиката съобразно набелязаните изисквания ще повиши конкурентоспособността и ще осигури важни източници на растеж и работни места, а също така ще отговори на икономическите и социалните потребности. В годишния обзор на растежа за 2012 г. са набелязани три основни области, всяка от които разполага със значителен потенциал за създаване на работни места.

• 
  Броят на работните места в сферата на екологосъобразната икономика продължи да расте по време на рецесията и се предвижда този растеж да продължи. Само в секторите на енергийната ефективност и възобновяемите енергии биха могли да бъдат създадени 5 милиона работни места до 2020 г.¹³ Развитието на пазарите за продукти и услуги, политиката в областта на научноизследователската и развойната дейност и иновациите, новите правни уредби и пазарни инструменти ще променят нашите индустриални и икономически структури към по-ефикасно потребление на ресурсите, което от своя страна ще доведе до преосмисляне на редица работни места в почти всички сектори. Докато секторите с високи емисии на въглерод ще бъдат изправени пред предизвикателството да преминат към икономика с ниски емисии на въглероден двуокис и ефикасно потребление на ресурсите, което ще бъде придружено от преобразуването на много работни места в тези сектори, в екологосъобразните сектори и в секторите с ниски емисии на въглероден двуокис ще бъдат създадени нови работни места, като тези промени ще се отразят по различен начин върху различните региони. Въпреки че преминаването към екологосъобразна икономика с ефикасно използване на ресурсите първоначално ще е от полза най-вече за висококвалифицираните работници, доста вероятно е с времето модернизираното и устойчиво производство и услуги да предложат множество работни места за работници със средна квалификация, докато по-нискоквалифицираните и по-възрастните работници ще трябва да се приспособят. От ключово значение за подпомагането и развитието на екологосъобразна икономика с ефикасно използване на ресурсите са оказващите подкрепа пазари на труда и ясната перспектива за необходимите умения, както е посочено в придружаващия работен документ на службите на Комисията¹⁴. За успешното справяне с подобни радикални промени се изискват обединените усилия на ЕС и държавите членки.
  
• 
  Заетостта в секторите на здравеопазването и социалните грижи на ЕС нараства бързо поради застаряването на населението и постоянно растящия брой на услугите, с които се цели да се отговори по-добре на изискванията за качество и на повишеното търсене на персонализирани грижи и професионални социални услуги. Размерът и бързият растеж на тези сектори (два пъти по-голям от растежа на заетостта като цяло) сочи, че те ще продължат да играят ключова роля за предоставянето на нови работни места през идните години. За да се използва този потенциал за създаване на работни места, секторите трябва да преодолеят редица предизвикателства, сред които: недостиг на здравни специалисти; застаряваща работна сила в здравния сектор и недостатъчно нови назначения, с които да се заместят пенсиониращите се; поява на нови модели на здравеопазване за справяне с многобройни хронични заболявания; все по-широко използване на технологии, които изискват нови комбинации от квалификации и умения, и дисбаланс между равнищата на уменията и моделите на работа. Освен това назначаването на работа и задържането на работещия персонал са затруднени от тежките условия на труд и от ниските и бавно растящи заплати. Запазването на подходящо предлагане и качество на здравни услуги при увеличени бюджетни ограничения е предизвикателство както в социален план, така и по отношение на заетостта, и е описано в придружаващия работен документ на службите на Комисията¹⁵. Освен това вследствие на демографските промени и промените в семейния модел и необходимостта от по-добър баланс между личния и професионалния живот се създават нови услуги, които обхващат широк спектър от дейности и са източник на работни места. Това също е описано в придружаващ работен документ на службите на Комисията¹⁶.
  
• 
  Търсенето на специалисти в областта на ИКТ продължава да расте. Заетостта сред специалистите в сферата на ИКТ нарастваше с около 3 % годишно, като търсенето на работна ръка е по-голямо от предлагането. Разработването и навлизането на приложенията на ИКТ ще бъде от решаващо значение за повишаване на конкурентоспособността на европейските предприятия в международен план и съответно — за увеличаване на заетостта. За да се повишават знанията и уменията на европейските предприятия и работници в областта на ИКТ ще са необходими значителни усилия по отношение на образованието, политики за повишаване на уменията на работниците, а също така инфраструктура, както е посочено в придружаващия работен документ на службите на Комисията¹⁷.
  

Фондовете на политиката на сближаване (ЕСФ, ЕФРР и Кохезионният фонд), както и ЕЗФРСР и ЕФМДР, са важни източници на инвестиции, които насърчават устойчивия растеж и създаването на работни места. Те допринасят за укрепването на икономическото, социалното и териториалното сближаване в Съюза. За периода 2014—2020 г. Комисията предложи да приведе в тясно съответствие тези финансови инструменти с целите на стратегия „Европа 2020“¹⁸. От решаващо значение е националните, регионалните и местните органи да използват наличните ресурси в пълна степен и с максимален резултат, за да може Европа да развие и реализира своя икономически потенциал, като при това се увеличат заетостта и производителността.

Мобилизирането на средства по линия на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) за създаването на работни места за периода 2014—2020 г ще бъде засилено благодарение на предложеното съсредоточаване на ресурси за научни изследвания, технологично развитие и иновации, за укрепване на конкурентоспособността на МСП и за подкрепа на преминаването към икономика с ниски емисии на въглероден двуокис, в т.ч. насърчаване възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност. ЕФРР ще инвестира средства и в сектора на ИКТ и ще допълва финансирането, предоставяно по линия на ЕСФ за насърчаване на заетостта и за подпомагане на мобилността на работната сила, например чрез финансиране на инфраструктура за предоставяне на услуги в сферата на образованието, обучението и заетостта и подкрепа за самостоятелната заетост и създаването на предприятия. Фондът също така ще подкрепя инвестиции в здравната и социалната инфраструктура.

Европейският фонд за рибарство, който през 2014—2020 г. предстои да стане част от единния Европейски фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), подкрепя прехода към устойчив риболов, както и диверсификацията на местните икономики, включително посредством обучения и подкрепа за малките предприятия.