Съобщение от комисията до европейския парламент, до съвета, до европейския икономически и социален комитет и до комитета на регионите разработване на морска стратегия за района на Атлантическия океан



Дата11.01.2018
Размер215.46 Kb.
#42988




СЪОБЩЕНИЕ ОТ КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, ДО СЪВЕТА, ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И ДО КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Разработване на морска стратегия за района на Атлантическия океан

(текст от значение за ЕИП)


1.Обхват


Атлантическият океан, който представлява западната граница на ЕС, е вторият по големина океан в света. Настоящото съобщение е в отговор на искане от Съвета на Европейския съюз1 (ЕС) и Европейския парламент2. В него се предлага последователен и балансиран подход, съгласуван с програмата „Европа 2020“3, която насърчава териториалното сближаване и взема под внимание международното измерение, и с нейните водещи инициативи.

Въпреки че предложеният подход в голяма степен ще бъде съсредоточен върху подпомагането на живеещите и работещите на атлантическия бряг общности да се справят с новите икономически условия, в него се отбелязва също че ЕС споделя отговорността за грижата за световните океани. В общи линии стратегията ще обхване бреговете, териториалните води и водите, попадащи под юрисдикцията на петте държави-членки на ЕС, които имат излаз на Атлантическото крайбрежие4 — Франция, Ирландия, Португалия, Испания и Обединеното кралство5, както и международните води, които достигат на запад до Северна и Южна Америка, на изток до Африка и Индийския океан, на юг до Южния океан и на север до Арктическия океан6. В допълнение към действията, свързани с петте държави-членки на ЕС, както на национално, така и на местно равнище, към ангажираност се приканват и други държави-членки на ЕС, които използват това пространство, както и международни партньори, чиито води граничат с него. Необходимо е да се отчетат и последиците, свързани с присъединяването на Исландия към ЕС.

Всички предложени действия ще бъдат финансирани в рамките на съществуващи програми и няма да доведат до допълнително отражение върху бюджета на ЕС.

2.Предизвикателства и възможности


Предизвикателствата и възможностите, пред които е изправен районът на Атлантическия океан, могат да бъдат групирани в пет теми. Те обаче не са просто набор от несвързани елементи. Действията по една от темите могат да допринесат за постигане на целите по друга тема, а всички ще допринесат за постигането на главната цел за създаване на устойчиви работни места и растеж.

2.1.Прилагане на екосистемния подход


Управлението на човешките дейности в Атлантическия океан трябва да допринася за здрава и продуктивна екосистема. Установено е, че този подход се прилага най-добре чрез управление на всички дейности, които имат общо въздействие върху морето. Екосистемният подход е основата за управлението на морската среда както в Общата политика в областта на рибарството, така и в Рамковата директива за морска стратегия7. И в двата инструмента се засяга въпросът за добрата съгласуваност8. Въпреки това процесите на изпълнение за гарантиране на устойчиво рибарство и за постигане на добро състояние на околната среда на практика все още се разминават в значителна степен и в това отношение в района на Атлантическия океан ще бъдат необходими повече усилия.

Поради това стратегията за Атлантическия океан трябва да бъде съсредоточена върху развитието на следните аспекти:



  • Рибарството е основен отрасъл в икономиките и от двете страни на Атлантическия океан. То все още осигурява около една трета9 от общия обем на разтоварванията от риболовния флот на ЕС. В стойностно изражение една четвърт от вноса на риба в ЕС е от Норвегия и Исландия. В предложената реформа на Общата политика в областта на рибарството (ОПОР)10 се предлага тези запаси да се управляват така, че да се достигне максимален устойчив улов, като същевременно се запазят стоките и услугите, свързани с живи водни ресурси, за настоящите и бъдещите поколения. Постигнат е добър напредък. Например в съответствие с Резолюции 61/105 и 64/72 на ООН и двете регионални организации за управление на рибарството в северната част на Атлантическия океан, Комисията по риболова в североизточната част на Атлантическия океан и Организацията за риболов в северозападната част на Атлантическия океан, са затворили някои зони за риболов с дънни тралове не само с цел да се гарантира дългосрочна устойчивост на дълбоководните рибни запаси, но също и за да се предпазят уязвимите морски екосистеми, включително сюнгерите и коралите. Мерките в това отношение обаче следва да продължат. Управлението на отделни видове трябва да се замени с дългосрочни планове по отношение на много видове, които да бъдат съобразени с по-обширната екосистема. Държавите-членки с излаз на Атлантическия океан трябва да се възползват от възможностите за регионализация, възникнали в рамките на реформата на общата политика в областта на рибарството, за да приемат технически мерки по отношение на Атлантическия океан. Комисията възнамерява да предложи съответната рамка веднага след влизането в сила на реформата на общата политика в областта на рибарството.

  • Аквакултурите могат да удовлетворят търсенето на здравословни и произведени по устойчив начин рибни продукти в ЕС над равнището, което може да бъде осигурено чрез риболов. Чистите крайбрежни води на Атлантическия океан, които се мият от силни приливи и отливи, осигуряват възможност за задоволяване на това търсене, като се запазва конкурентоспособността на световния пазар и при съобразяване с околната среда. Въпреки това понастоящем недостигът на пространство на Атлантическото крайбрежие ограничава разширяването. Въпреки че продължаващата научноизследователска дейност, новите технологии и иновативното инженерство ще позволят на отрасъла да се разположи още по-навътре в морето, използването на общи пространства с други съоръжения като платформи за вятърни турбини е възможност, която следва да бъде разглеждана в началото на всеки процес на лицензиране. Поради това стратегията трябва да насърчава пространственото планиране като инструмент за прилагане на екосистемния подход в района на Атлантическия океан. Този процес следва да подобрява съгласуваността, обвързаността и устойчивостта на защитените морски зони в Атлантическия океан в съответствие с Плана за действие относно биологичното разнообразие на ЕС.

Инструментите на ЕС за интегрирана морска политика и териториално сътрудничество вече подпомагат пилотни проекти за пространствено планиране и управление на крайбрежните зони в Атлантическия океан. Понастоящем Европейската комисия проучва възможностите за по-структуриран подход към тези механизми, който ще позволи на държавите-членки с излаз на Атлантическия океан и на заинтересованите страни да прилагат екосистемния подход.

  • И накрая, водната циркулация в Атлантическия океан предизвиква промени в европейските сухоземни и морски екосистеми. Прогнозирането на бъдещите изменения на климата в Европа и приспособяването към тези изменения никога няма да бъде възможно без по-доброто познаване на Атлантическия океан. Това налага наличието на системи за постоянно наблюдение на основни морски променливи показатели от космоса и в моретата. Партньори от Европа и Северна Америка участват в програмата „Argo“, за която вече се използват около 900 плаващи платформи, които постоянно измерват температурата и солеността на повърхността на Атлантическия океан. Комисията възнамерява да проучи възможностите за подпомагане на тази система за наблюдение на океана и заедно с партньори да подготви разширяването ѝ по отношение на по-големи дълбочини и биогеохимични, както и физични параметри.

2.2.Намаляване на емисиите на въглероден диоксид в Европа


Тъй като ограничаването на изменението на климата представлява неразделна част от всички политики на ЕС, стратегията трябва да се съсредоточи върху следните елементи:

  • Ветровете в Атлантическия океан са по-силни в сравнение с тези в останалите морета, на които Европа има излаз. Това не само осигурява чиста енергия, но може да допринесе и за намаляване на зависимостта от отдалечени източници на изкопаеми горива. Вятърните турбини са включени в стратегическия план на ЕС за енергетиката и инсталациите вече се разполагат в морето11, за да се използват силните ветрове и да се намали въздействието върху ландшафта. Разширяването на парковете за морска вятърна енергия в Атлантическия океан ще предложи сериозни промишлени възможности за пристанищата, които ги обслужват. До 2020 г. около 20 % от европейските морски инсталации за вятърна енергия биха могли да бъдат разположени в Атлантическия басейн.

  • Трябва да се оползотворява и потенциалът на мощните вълни и силните приливи и отливи в Атлантическия океан. С предсказуемия си характер енергията от приливи и отливи може да допълва променливата енергия от вятъра. Островите могат да получават голяма част от своята енергия от морето. Успешното добиване на големи количества възобновяема енергия от инсталации в морето обаче ще бъде възможно единствено ако съществуват мрежи за свързване на основните производствени центрове с местата на потребление. През декември 2010 г. десет европейски държави се договориха да развият електроенергийна мрежа, разположена в съседното Северно море. В новите си насоки за енергийната инфраструктура на Европа Комисията ще предложи Ирландско море да бъде включено заедно със Северно море и Балтийско море в „морска електроенергийна мрежа в северните морета“, която ще се счита за „приоритет на енергийната инфраструктура“. Това ще ускори процеса на предоставяне на разрешителни.

Комисията възнамерява да изпълни искането на Съвета12 да проучи възможните полезни взаимодействия между Европейската енергийна политика и интегрираната морска политика, с цел да се стимулира генерирането на по-голямо количество енергия от морето, по-специално от източници като вълни, приливи и отливи, течения и температурен градиент, включително от Атлантическия океан.

  • Промените в морския транспорт също ще допринесат за намаляването на емисиите на въглероден диоксид в Атлантическия океан.

Под егидата на Международната морска организация (ММО) се водят преговори за намаляване на емисиите на парникови газове от международното корабоплаване. Приемането на индекса за енергийна ефективност при проектирането ще намали емисиите от кораби, построени след 2013 г. Освен че ще поставят в по-благоприятно положение корабите с по-голяма ефективност на потреблението на гориво, целевите показатели по отношение на емисиите могат да повлияят върху определянето на маршрутите за корабоплаване в Атлантическия океан. Стратегията за Атлантическия океан следва да изяснява как ще се осъществява корабоплаването в Атлантическия океан при ограниченията, наложени от увеличения обем на корабоплаването и по-ниските емисии на въглероден диоксид.

Насочването на превоза на товари от сухопътен към морски транспорт също ще намали емисиите. Съгласно неотдавнашната Бяла книга за транспорта на ЕС са предприети действия, насочени към интегриране на водния транспорт в транспортната мрежа на Европа. На Атлантическото крайбрежие не е разположено нито едно от най-големите пристанища на Европа, а само няколко важни по-малки пристанища. Проектите на ЕС за „морски магистрали“ вече оказват принос чрез съществуващите маршрути между Билбао и Зеебрюге, между Синиш и Ла Специя и чрез един нов маршрут между Гижон и Сен Назер, който скоро ще бъде усъвършенстван, за да се осигури по-голям трафик. Планира се маршрут между Нант-Сен Назер и Виго, който на по-късен етап да бъде удължен до Хавър и Алхесирас. Отсечката между Брест и Лейсоеш трябва да започне да функционира през 2014 г. Регионалните органи по Атлантическото крайбрежие обмислят по-нататъшно развитие на мултимодалните транспортни коридори като част от Европейската транспортна мрежа (TEN-T). Други действия на ЕС за увеличаване на ефективността на корабоплаването на къси разстояния в Атлантическия океан включват установяването на „европейско пространство за морски транспорт без бариери“13 и пилотния проект „Син пояс“ за намаляване на административните тежести като митнически процедури за трафик на товари в рамките на ЕС. Комисията ще оцени напредъка до 2012 г. През 2011 г. в резултат на диалог в областта на морския транспорт беше подписан меморандум за сътрудничество с морската администрация на САЩ за корабоплаването на къси разстояния. Резултатите от прегледа на регионалните органи, докладът на Комисията за напредъка и поуките, извлечени от сътрудничеството с други морски органи, ще бъдат използвани при работата по стратегията за Атлантическия океан, насочена към увеличаване на обема на корабоплаването на къси разстояния.


2.3.Устойчива експлоатация на природните ресурси от дъното на Атлантическия океан


С цел да бъде постигната устойчива експлоатация на природните ресурси от дъното на Атлантическия океан, настоящата стратегия следва да се съсредоточи върху следните аспекти:

  • В неотдавнашното Съобщение на Комисията относно посрещане на предизвикателствата, свързани със стоковите пазари и суровините14, се подчертава необходимостта от увеличаване на инвестициите в природните предимства на Европа, като същевременно се гарантира, че добивът на минерали се извършва при безопасни условия, съобразени с околната среда и работната сила. През 2010 г. Международният орган по морското дъно прие разпоредби за търсенето и проучването на полиметални находища15, а през юли 2011 г. издаде лиценз за проучване на район в северната зона на Средноатлантическия хребет. Усилията на настоящите изпълнители на Органа са насочени главно към дългосрочни геоложки и екологични проучвания, финансирани чрез държавни средства, а не към изследвания с търговска цел. Европейското партньорство за суровини, предвидено от Комисията в рамките на водещата инициатива на стратегията „Европа 2020“ – „Съюз за иновации“16, ще включва стимулиране на научните изследвания и иновациите за устойчив достъп до морските суровини.

  • Морските научноизследователски институти от двете страни на Атлантическия океан са готови да задълбочат познанията за това какво още може да предложи богатото биологично разнообразие на океана за храна, горива и фармацевтични продукти, като същевременно се запази функционирането на неговите екосистеми. Съвместната им работа все повече се задълбочава. Петте държави-членки на ЕС с излаз на Атлантическия океан и други държави-членки на ЕС, както и Норвегия и Исландия, вече си сътрудничат в рамките на създадения от Седмата рамкова програма17 координиращ проект SEAS-ERA18 и понастоящем подготвят новата инициатива за съвместно планиране „Здрави и продуктивни морета и океани“19 с цел споделяне на опит между националните морски научноизследователски програми. Въпреки трудностите при изграждане на трансатлантически партньорства поради необходимостта за координиране във времето на възможностите за финансиране, Комисията ще положи усилия да формулира условия, позволяващи на организации от двете страни на Атлантическия океан да участват в съвместни проекти.

  • Достъпът до данните, получавани от научноизследователски институти и други публични органи, не винаги е бил лесен в миналото. Инициативата на ЕС „Познания за морската среда 2020“20 ще подпомогне предприятията и органите по опазване на околната среда с предложението за една точка за достъп до уеднаквени за всички морски басейни данни за морската среда, като понижи разходите за събирането на данни, необходими за проектиране, изграждане и експлоатация на крайбрежна или морска инфраструктура. Осигуряването на достъп до данните за морската среда не само ще направи съществуващите бизнес процеси по-конкурентоспособни, но ще стимулира иновациите чрез предоставянето им на научни работници и на малки предприятия, които по-рано са били изолирани. Намерението е усилията на ЕС да допринесат и за инициативи за световен свободен достъп като GEBCO21 и OneGeology22. В стратегията следва да се разгледат възможностите за отваряне на тези постижения за района на Атлантическия океан.

2.4.Реакция при заплахи и извънредни ситуации


ЕС трябва да бъде подготвен за заплахи и извънредни ситуации в Атлантическия океан, независимо дали те се дължат на произшествия, природни бедствия или на престъпна дейност. За района на Атлантическия океан са приоритетни следните аспекти :

  • Приемането на важни законодателни мерки за морска безопасност, като последните бяха включени в третия пакет от мерки за морска безопасност през 2009 г.23, намали риска от произшествия в корабоплаването. Споразуменията от Бон и Лисабон24 стимулираха координацията между държавите-членки по отношение на готовността и реакцията при морски бедствия. Меморандумът за разбирателство от Париж доведе до над 24 000 инспекции на кораби годишно. Въпреки това все още е възможно да се случват произшествия и Атлантическото крайбрежие продължава да бъде уязвимо по отношение на природни явления като бурите, които засегнаха Венде през 2010 г. Изменението на климата, съчетано с други видове въздействия на човешката дейност върху морето, означава, че досегашното поведение не може да бъде пример за бъдещето. Неочакваното винаги трябва да се очаква.

Първите часове при криза са жизненоважни и при събития с местно въздействие е необходима помощ от съседните райони. Трябва да съществуват налични механизми преди настъпването на бури, земетресения, цунами, ядрени инциденти, инвазия на чуждоземни видове или разливи на нефт. Ранното предупреждаване изисква непрекъснато наблюдение на морето, бързо предаване на информацията, координация между екипите за реакция и мобилизиране на експертни съвети. Комисията изпълнява задачи в областта на предотвратяването и готовността, включително политика за управление на риска25, при която процесът на вземане на решения и разработването на сценарии за планиране за трансгранични бедствия е свързан с оценката на заплахите и рисковете. В случай на тежко извънредно положение Механизмът на ЕС за гражданска защита улеснява координацията и транспортирането на помощ от държавите-членки и Европейската агенция за морска безопасност (ЕАМБ). Принос могат да окажат точните морски прогнози на централната морска служба на програмата за глобален мониторинг на околната среда и сигурността. Тя осигурява отделни прогнози за северозападния шелф и районите на Иберийското крайбрежие и на Бискайския залив. Националните и регионалните органи, отговарящи за защитата на Атлантическото крайбрежие и на хората, които живеят там, следва да обмислят проекти за проверка на готовността в рамките на програмата на ЕС за териториално сътрудничество и да участват активно в механизма на ЕС за гражданска защита.

  • Атлантическият океан е от жизнено значение за европейската търговия. Сигурността на доставките за Европа трябва да бъде напълно гарантирана, докато трафикът на оръжия, хора и наркотици трябва да спре. Икономиките на ЕС и на САЩ създават около половината от БВП в света и почти една трета от световните търговски потоци. През юни 2011 г. в качеството си на партньори те се договориха взаимно да признаят стандарти, с цел да се намалят регулаторните пречки пред търговията, като същевременно се гарантира сигурността на трансатлантическата артерия. Стратегията за други жизненоважни морски маршрути е да се изгради капацитет в крайбрежните държави. Предприета е оценка на потребностите, с цел да се определи кои мерки в рамките на инструмента за стабилност могат да намалят пиратството, въоръжените грабежи в морето и вземането на заложници в Гвинейския залив.

Мрежата към Европейската агенция за морска безопасност „SafeSeaNet“ вече предвижда интегриране на задължителните съобщения от корабите и шлюз за сигналите от тяхната система за автоматична идентификация (САИ), улавяни от станции на брега. Риболовните кораби се проследяват чрез системата за наблюдение на корабите, а системата за разпознаване и проследяване на дълги разстояния позволява наблюдението на всички пътнически и товарни кораби с тегло над 300 тона в обхват от хиляда морски мили от европейския бряг. Демонстрирано е и проследяване на кораби на още по-голямо разстояние с други технологии26. Въпреки това органите, които отговарят за борбата срещу заплахи като контрабанда, незаконен риболов или трафик, все още нямат достъп до всички възможности, тъй като не са изцяло въведени споразуменията за обмен на данни между различните органи. Поради това за регионите по Атлантическото крайбрежие ще бъдат полезни текущите мерки на равнище ЕС за стимулиране на развитието на обща среда за обмен на информация (ОСОИ), която ще свърже системи като Европейската система за наблюдение на границите (EUROSUR) за обмен на информация за неправомерна миграция и трансгранична престъпност, както и системата „SafeSeaNet“. Обменът на информация не е само вътрешна задача на ЕС. Например през септември 2011 г. Съединените американски щати и Европейският съюз се договориха да обменят информация за незаконния, недекларирания и нерегулирания риболов. Фокусът на стратегията за Атлантическия океан трябва да бъде извличането на максимална полза от обмена.

2.5.Социално приобщаващ растеж


Въпреки значителните различия по цялото Атлантическо крайбрежие много общности трябва да преодолеят намаляването на заетостта в рибарството и корабостроенето, изместването на масовия туризъм към райони с по-слънчев климат и тенденцията възрастните хора да избират крайбрежните райони за пенсиониране. Предизвикателството е да се гарантира създаване на нови работни места с висока добавена стойност по крайбрежието, както и това търсещите работа в новите икономически условия да притежават подходящите умения за нея.

  • По-широкото взаимно признаване на сертификатите за обучение, включително следващото поколение учени в областта на морското дело27, преквалификацията и професионалната квалификация са необходими за съхраняване на експертните знания в морската област и за възстановяване на привлекателността на морските професии. Трябва да се използва по-добре опитът на хората, пенсионирани от морски професии, и за кариера в морското дело да се привличат млади хора. Диалогът със социалните партньори за условията на труд на рибарите и моряците следва да продължи. Комисията започна работа за оценка на директивата за професионалната квалификация от 2005 г., която ще доведе до Зелена книга през 2011 г. и до преразглеждането на директивата през 2012 г. Стратегията трябва да има за цел включването на информация от морските отрасли в Атлантическия регион в тези дейности.

Регионалната концентрация на морски отрасли и учебни заведения може да осигури квалифицирана работна сила и да насърчи трудовата мобилност между секторите. Например морският отрасъл в Брест извлича полза от близостта на институтите, които предоставят обучение и научни изследвания за морето. А инициативата „SmartOcean“ на Ирландския морски институт ангажира многонационални компании за информационни технологии и малки предприятия в разработването на високостойностни продукти за морския отрасъл. Появата на нови комуникационни технологии означава, че огромна част от отраслите и научните работници в географски отдалечени области могат да образуват виртуални групи. Стратегията следва да е насочена към насърчаване на развитието на тези групи чрез проекти за териториално сътрудничество.

  • „Разумният“ туризъм28 може да спомогне за съживяване на някои райони по Атлантическото крайбрежие, но за поддържането на качествени работни места е необходимо да привлича клиенти целогодишно, а не само през лятото. Суровата природна красота, богатото биологично разнообразие, традиционната морска кухня и келтската култура по Атлантическото крайбрежие представляват предимства, които лесно могат да бъдат експлоатирани. Водните спортове са важен източник на доходи и генерират високостойностни работни места, въпреки че Атлантическият бряг има сериозен недостиг на корабни места особено за големите кораби за воден спорт. Сериозното разрастване на отрасъла за туристически пътувания по море на други места все още не е настъпило в Атлантическия океан. Стратегията за Атлантическия океан следва да включва възможностите за развитие в тази област.

3.Инструменти на ЕС


Законодателните инструменти на ЕС, оказващи важно въздействие върху морето и позволяващи значителна местна автономия, са в ранен етап на развитие, а финансовите инструменти за програмния период на ЕС 2014—2020 г. са в процес на разработване. Решенията за програмиране, които се вземат сега и в близкото бъдеще, ще оказват въздействие през целия посочен период. Поради това е изключително важно заинтересованите по отношение на Атлантическия океан страни да бъдат готови да използват тези инструменти, за да се справят с посочените тук предизвикателства. Основните инструменти са:

  • Обща стратегическа рамка за структурно финансиране, която ще трансформира целите на „Европа 2020“ в основни действия и която ще бъде съсредоточена върху области като енергетиката и околната среда. В нея ще бъдат определени основните действия, които са необходими във връзка с главните цели и водещи инициативи. Общата стратегическа рамка ще включва действията, които понастоящем са обхванати от Кохезионния фонд, Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Европейския фонд за морско дело и рибарство и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, и ще установи връзки и механизми за координация с други инструменти на ЕС, като например програмите за научни изследвания, иновации, учене през целия живот и мрежите;

  • „Хоризонт 2020“ — обща стратегическа рамка за научни изследвания, иновации и технологично развитие, която ще бъде здраво обвързана с националните научноизследователски програми с цел насърчаване на отлични резултати, преодоляване на предизвикателствата пред обществото и стимулиране на конкурентоспособността. Научните изследвания, иновациите и технологичното развитие могат да създадат възможности за устойчив растеж, които да компенсират относителния спад на традиционните морски отрасли. Текущият проект SEAS-ERA ще представи конкретни приоритети за Атлантическия басейн, които могат да бъдат включени в работните програми на новата рамка;

  • Реформа на Общата политика в областта на рибарството. Комисията предложи29 програма, съдържаща амбициозни цели за регионализация и опростяване. Въпреки че основните решения по отношение на цели, показатели, минимални общи стандарти, резултати и срокове за изпълнение продължават да се вземат на равнище ЕС, държавите-членки следва да притежават гъвкавостта да вземат решения по други мерки за управление на рибарството под наблюдението на Комисията и при пълно спазване на правото на ЕС. Държавите-членки с излаз на Атлантическия океан приветстваха това възлагане на правомощия и очакват то да доведе до управление на рибарството, което е в състояние да реагира по-бързо и ефективно на променящите се екологични или икономически условия;

  • Рамковата директива за морска стратегия30, която установява рамка за постигане или поддържане на добро екологично състояние на морската околна среда най-късно до 2020 г. Доброто екологично състояние е на равнището на дадения морски регион31, поради което е необходимо сътрудничество между крайбрежните държави при определянето, наблюдението и оценката на доброто екологично състояние;

  • Водещите инициативи на морската политика по отношение на морския надзор, познанията за морската среда и морското пространствено планиране. Те ще определят стандарти на равнище ЕС, но ще включват и конкретни мерки за Атлантическия океан. Например процесът за подобряване на познанията за морската среда включва отделни „контролни пунктове“ за определяне на пропуските, дублирането и приоритетите в програмите за наблюдение на морската среда в Бискайския залив, Келтско море, Иберийското крайбрежие и Макаронезия;

  • Инструментите на външната политика като Европейския фонд за развитие (ЕФР) и програмата на ЕС за критичните морски маршрути за ангажиране на трети страни в защитата на корабоплаването в Атлантическия океан, което се осъществява и чрез международен (чрез ММО) и двустранен диалог с партньори от Атлантическия регион;

  • Необходимо е да се определят приоритети в научните изследвания, пилотните проекти, диалога, партньорствата и инвестициите в предложения за стратегии и програми в обхвата на настоящата рамка, с цел да се постигне най-ефективният пакет в полза на Атлантическия океан.

4.Изпълнение на стратегията


Стратегията за Атлантическия океан няма да бъде приложена успешно единствено чрез действия от страна на институциите на ЕС. Тя изисква участие на държавите-членки, регионите, местните органи и частните предприятия, както и на мозъчни тръстове. Поради това разработването на стратегията за района на Атлантическия океан се основава на следната методология:

  • използване на активното участие и инициатива на държавите-членки с излаз на Атлантическия океан, на регионите, както и на други заинтересовани страни при планирането и изпълнението на дейностите, включително информация от местните групи за действие. Това са групи на публични и частни партньори, които получават специална подкрепа от Европейския фонд за рибарство и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, за да определят инвестиции от страна на ЕС. Този подход за самоподпомагане „отдолу-нагоре“ осигурява на местните общности средства за развитие на нови икономически дейности в области, в които традиционните възможности намаляват, и следва да продължи през новия период за структурно финансиране след 2013 г;

  • насърчаване на международното сътрудничество по въпроси като наблюдението, обмена на данни, оценките на морската среда, научните изследвания, намаляването на емисиите и замърсяването от корабите, сигурното и безопасно корабоплаване, сигурността на пристанищата, борбата срещу пиратството и противодействието на незаконния, нерегулирания и недекларирания риболов;

  • приемане до края на 2013 г на план за действие за стратегията, в който да се посочват конкретни проекти и действия, препоръчани за подкрепа;

  • „Интелигентно управление“ за изпълнение на стратегията, като се разчита на настоящите структури.

Инструментите за изпълнение на стратегията са:

  • подобрено сътрудничество — заседания, конференции, семинари, обсъждания онлайн и информационни уебсайтове;

  • целенасочени действия в рамките на съществуващи споразумения и структури като Конвенцията за защита на морската околна среда в Североизточния Атлантически океан (Конвенцията OSPAR), регионалните организации в областта на рибарството и Международната морска организация;

  • стратегическо съчетаване на определените в раздел 3 финансови и законодателни инструменти на ЕС за постигане на целите по отношение на Атлантическия океан.

Като първа стъпка ще бъде създаден форум за Атлантическия океан, който ще позволи на държавите-членки, Парламента, регионалните органи, гражданското общество и представителите на съществуващите и новопоявяващите се отрасли да дадат своя принос. Той ще включва поредица от семинари, насочени към представените по-горе предизвикателства и възможности, както и мозъчен тръст, който да предлага варианти за постигане на целите. Очаква се форумът да започне работа през 2012 г. и да преустанови дейността си през 2013 г.

1Заключения на Съвета относно интегрираната морска политика от 14.6.2010 г.

2Резолюция относно стратегията на ЕС за Атлантическия регион, 9.3.2011 г. (B7—0165/2011).

3COM (2010) 2020

4Малко по-различните предизвикателства, засягащи бреговете и водите на Северно море, не са разгледани тук. Все още не е взето решение дали да се разработи отделна стратегия за Северно море.

5Включително най-отдалечените европейски територии: Азорските острови, Канарските острови, Френска Гвиана, Гваделупа, Мадейра, Мартиника, Сен Бартелеми и Сен Мартен

6По отношение на Арктическия регион е разработен отделен подход на ЕС, вж. COM(2008) 763

7Вж. по-специално ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19., член 1, параграф 3, Морските стратегии прилагат екосистемен подход при управлението на човешките дейности.

8Вж. например съображения 39 и 40 от РДМС, както и съображение 8 и член 2, параграф 4 от предложения регламент за Общата политика в областта на рибарството (ОПОР).

9Без да се включва Северно море

10COM(2011) 417 Реформа на общата политика в областта на рибарството

11COM (2008) 768 , 13.11.2008 г.

12Съвет по общи въпроси, 16 ноември 2009 г.

13COM(2009) 10, януари 2009 г.

14COM (2011) 25, февруари 2011 г.

15ISBA/6/A/18, приложение

16COM(2010) 546 окончателен

17Главният инструмент на ЕС за финансиране на научни изследвания и технологично развитие

18SEAS-ERA: За интегрирана стратегия и програми за научни изследвания в морската област — http://www.seas-era.eu

19http://www.jpi-oceans.eu

20Съобщение на Комисията „Познания за морската среда 2020: морски данни и наблюдение за интелигентен и устойчив растеж“ (COM (2010) 461, 8.9.2010 г.).

21Обща батиметрична диаграма на океаните

22Международна инициатива на геоложките проучвания в света, започнала през 2007 г. като принос към „Международната година на планетата Земя“.

23Регламентите от 23 април 2009 г. (ОВ L 131, 28.5.2009 г.) и следващите директиви, свързани с тях.

24Със Споразумението от Лисабон се определят условията за дейността на Международния център за реакция при инциденти със замърсяване в североизточната част на Атлантическия океан (CILPAN).

25Насоки за оценка и картографиране на риска за целите на управлението на бедствия SEC(2010)1626

26Например чрез използване на спътници за улавяне на сигнали от системите за автоматична идентификация на корабите.

27Семинар към инициативата „Европейски морски ден 2010 г.“ — „Форум за млади европейски учени и технолози в областта на морското дело“: www.eurocean.org/euymast/

28COM (2010)352, 30.6.2010 г.

29COM(2011) 417

30Директива 2008/56/ЕО от 17 юни 2008 година

31Съгласно член 4, Североизточният атлантически регион е разделен на следните подрегиони: i) Северно море в широки граници, в това число Категат и проливът Ламанш; ii) Келтско море; iii) Бискайският залив и Иберийското крайбрежие; iv) в Атлантическия океан — биогеографският район Макронезия, определен от водите на Азорските острови, остров Мадейра и Канарските острови.


Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница