Социален и културен ефект

ОТ ТУРИЗМА

През 1989г. Джералд Даръл,писател и есттественик,по повод любимия си остров Корфу пише следното: ‘Туризмът е любопитно съвременно заболяване.То напада бедняка,човека с някакво дребно богадство и задавилия се от имане богаташ и се превръща в епидемия подобно на чумата,която разорава Европа през средните векове.Сега е завладял целия свят.Хората от Корфу са били ощасливени с превъзходно вълшебно наследство,остров със завладяваща красота,може би един от наи-красивите острови в цялото Средиземноморие.От него са направили такава вандалщина,че чак не е за вярване.’

Две години преди това писателката пътешественик Джан Морисън много ярко описва какво според нея е донесъл туризма на родната и област-полуостров Лин в Северен Уелс.Тя казва: ‘Години наред се опитвах да го защитя(туризма) като ценен актив за бедеб регион.Застъпвах се за обширните къмпинги за каравани,които толкова обезобразиха краибрежието ни,въз основа на това,че караваната е вилата на бедните хора.Вече не,нещо в мен се пречупи.Стигнах до там ,че ненавиждам всичко,свързано с масовия туризъм.Тои отиде твърде далеч,стана неуправляем-не само в тази част от Лин, която виждам от прозореца си,но и навсякъде в света на богадството,благодарение на мащабния бизнес и бюрокрацията....твърде много от предприемачите,занимаващи се с туризъм в нашата част на Уелс,за да развиват туризма!Незачитането на местната история и култура е пълно-много малко от тях проявяват признателност и поставят надписи на уелски над магазините си-а приносът им за националното благосъстояние,колкото и гръмогласно да твърдят,че представляват уелския напредък при съставяне на анкети или в писмата до редакциите,на практика е равен на нула.’

Оплакването на Даръл и Морис не е само заради това,че туризмът разрушава пеизажа,а че нанася много по-коварна вреда на начина на живот,културата и ценностната система.Плафин цитира един хаваиски делегат на конференцията за народите от Третия свят и туризма през 1986г.,които казва: ‘Ние неискаме туризъм.Ние не ви искаме.Ние неискаме да сме унизени до положението на слуги и танцьори.Това е културна проституция.Няма невинни туристи.’ Мкнот определя общо шест отрицателни момента,при определяне на културния ефект от туризма.Те са:

-туристите не правят нищо за подобряване на международното разбирателство

-в края на краищата натоварването на гостоприемството става непоносимо

-заетостта в туристическата индустрия често е дехуманизираща

-туристите имат нежелан ‘ефект на демонстриране’ спрямо местните

-туризмът понижава качеството на местните форми на културно изразяване

-туристическата индустрия оказва неблагоприятно влияние върху живота на обществото

не трябва да смятаме,че туризмът докарва тези беди само ако туристът е чужденец и се намира в чужда страна.Реиган казва следното по повод наплива на туристи в село Малхам в Иоркшир: ‘ Малхам ясе по-трудно и по-трудно се справя с постоянно пастящия наплив.Поради повечето свободно време и по-лесния достъп,долините стават предпочитано мясти за излети.Но въпреки че жителите са загубили илюзиите си по отношение на положението,те разбират,че лесно разрешение няма.Множеството отправило се към хълмовете и по пътеките оказва влиянието си върху средата.Пътеките са разрушени,сухите каменни стени са разрушени,а ливадите са унищожени.Местните твърдят,че не искат да лишат хората от правото им да се наслаждават на природата,но въпреки това трябва да се направи нещо с опазването и,инъче няма да има смисъл селото да се посещава.’

Тогава защо след като туризма може да донесе толкова радост на хората и има възможността наистина да разшири съзнанието и да помогне на хората не само да си починат,но и да се възхищават на света ,в които живеят,и може би да увеличи загрижеността за проблемите на екологията-защо тогава туризмът търпи тези критики?
ПРОМЕНЯЩИ СЕ СТАНОВИЩА НА ОБЩНОСТА ДОМАКИН
ЕТАП НА ИЗСЛЕДВАНЕ

Първия етап,които описва е този на изследването,когато има малък брои посетители.Те могат да се приобщят към алоцентриците на Плог или изследователите на Коен поради това,че те сами организират пътуването си и се стремят да се приобщят към местната общност.Много често те говорят езика на домакините си и приемат културата им.Самите домакини посрещат ‘гостите’ си добре,тъи като те им донасят новостите и отварят вратата към външния свят.Те още не разбират че тези туристи са част от ‘периферията на удоволствието’,както ги определят Търнър и Аш.С други думи това са туристи,търсещи нови места далеч от онези раиони,които някога са били ‘недокоснати’,но които вече са придобили известност и вече не представляват интерес за ‘изследователя’.В качеството си на такива тези туристи са само предшественици на това което предстои.По време на етапа на изследване социалниа ефект е незначителен.Всяка търговска деиност е дребна по мащаб и е индивидуална или семеина,и на практика не са приети маркетингови стратегии.

ЕТАП НА ВКЛЮЧВАНЕ

С увеличаване на броя на туристите се преминава към втория етап.Това е етапът на включване.Общността домакин започва вече да отговаряна на увеличения брои туристи,като им предоставя някои условия.В пурвата част на етапа предприемаческите деиности все още са на семеина основа.Някои членове на общносттадомакин може да започнат да дават под наем част от жилищата си.Нивото на контакт турист-домакин все още е високо и маркетингът на раиона все още не е навлязъл с пълна сила.Някои от собствениците на квартири могат да поставят табели,че дават стаи под наем,по-късно някои могат да отпечатат и брошури,които да дават на гостите си,а те от своя страна да ги занесат на приятели.Колкото повече се навлиза в етапа на включване,някои от общността домакин ще осъзнаят,че туризмът ще продължава да се разраства и за да могат да спечелят повече от него ще пребегнат до средства назаем и вече ще включат не само членове на семеиството но и търговски източници на финансиране.В определен момент,ако в селото не е имало банков клон,ще се отвори,тъи като домакините ще искат да защитят парите си,а банките са средство за получаване на лихви или източник за заеми.Същевременно тези ‘предприемачи’ от селото ще проявяват все по-голям профисионализъм в маркетинговите си усилия.Те самите немогат директно да достигнат до раионите,пораждащи туристи,и затова ще прибегнат до онези организации,които имат достъп.В много случаи първата такава организация е туристическата организация на самата страна,която разбира се иска да подпомогне развитието на раиона.Директно или чрез съвет по туризма жители на селото могат да влязат в контакт с други посредници,напромер идващи туристически организатори.
ЕТАП НА РАЗВИТИЕ

Бътлър приема,че процесът продължава и броиат на пристигащите туристи започва значително да нараства.Достигнат е третия етап на развитието.Бетлър го описва като етап,откъдето общността придобива облика на туристически курорт.Появяват се ‘средноцентристите’ на Плог или ‘институционализираните туристи’ на Коен.В периода на късния етап на включване и ранния на развитие на общността започва да привлича интереса на външни организации.Появяват се нови магазини,някои от които са собственост на местни хора,някои техни сънародници,привлечени от големите населени места,които имат опит в търговията на дребно или в обслужването.Вранния период на развитието се появяват първите организирани почиващи,дори и летовници,използващи услугите на ‘вмъкнали се’ компании,обслужващи тази част от пазара ,туристи,които имат много общо с мнението на ‘алоцентриците’,но не са ‘пълноценни’ пътешественици,а имат на разположение ограничени периоди от време.С напредването на етапа на развитие бързо започват да се изменят пространствените измерения на селото,описани от Иънг,и след ‘вмъкналите се’ туроператори,работещи в масовия пазар на регионите,подаващи туристи.По отношение на общата деиност,която с развива,бизнесът притежаван от местни хора,започва да заема маргинално положение.Домакините вече са предоставили основнатамаркетингова деиност на организации,които може би не само извън техния раион,но и извън страната им.Променило се е отношението между домакини и туристи,туризмът се е превърнал в бизнес и вече бе се радва на новостта и въудушевлението ,които е притежавал някога.Всъщмост в добре развитиятуристически анклав общността домакин има все по-малък допир с туристите,тъи като туристическиа раион привлича мигриращи работници за хотелите и ресторантите.С течение на времето индустрията намалява темпо.’Периферията на удоволствията’ отдавна се е нанесла,вмъкналите се туроператори са напуснали раиона или продават мястото по друг начин,или бизнесът им е преминал към по-големи основни компании.

Започва фазата на укрепването.Разширението спира и се обръща внимание на контрола върху цените,тъй като хотелиерите и туроператорите намират това за единствения възможен начин за увеличаване на печалбите.Печалбата,спечелена на турист,има тенденция към спадане,тъи като курортът губи ‘изклщчителността си’.’Лоялността към курорта’ е ниска,тъи като тои е заприличал на много други места.В индустрията започват да се наблюдават сливания и прехвърляния,поради закупуване на компании за транспорт-свободни занимания-настаняване.Привлечените туристи спадат към типа ‘организиран масов пазар’ и ‘психоцентрици’.Стратегията на компаниите е ориентирана към поддържане броя на посетителите и така достигаме до фазата на застой.Курортът е достигнал пълниа си капацитет,а през определено време на годината може би го е надвишил.Вече си е създал определен образ в чужбина-отличава се от заобикалящата го вътрешност на страната.Но за беда не представлява ‘модерен’район.За да мога да поддуржат броя на туристите,туроператорите може би ще са принудени да намалят цените,за да привлекат обема туристи,които смятат че е необходим за поддържане на инвестициите им.Спадащата норма на печалбата води до отлагането на програми за поддържане и курортът придобива старомоден вид.Започват да се появяват природните,социални и икономически проблеми,съпътстващи по-прецъфтелите райони.Общноста домакин получава район,където туристическите компании са малцинство в собствената си среда.Настъпва период на упадък.Но с него е свързано и изтеглянето на чуждестанните инвеститори.Обществото домакин е оставено да ‘събира парчетата’.То може никога вече да не си възвърне пурвоначалния образ на рибарско(земеделско) село,но може да си възвърне образа на място,с което местните хора да се гордеят.Местните власти,съобразявайки се с икономическите резултати от уоадъка,може да опитат да развият процес на обновление съвместно с организациите,останали в района,и би могло да осъществи възтановяване.Биха могли да потърсят нови форми на туризъм.Съответно съществуващата база ще се превключи за друга употреба.Хотелите се превръщат в домове за възрастни и някога оживеният морски курорт става известен с възрастните си посетители.Ако не се постигне успех в обновлението или не се намерят алтернативни форми на употреба на активите от туризма,районът ще продължи да запада,като в най-активните периоди от сезона ще има дейност,но обектите ще продължат да западат и курорта ще може да се похвали само с олющената си боя,ръждясалите парапети и спомените си от дните,когато мястото е притежавало блясък и оживление.

Множество изследвания доказват съществуването на този процес,включително и Уилсън,който проучва британските морски курорти.Докси,разглеждайки социалният ефект от жизнения цикъл,стига до извода,че при разгръщането на цикъла се появяват специфични промени в отношението на общността дамакин към туризма.Както вече беше споменато,първоначално възниква еуфория,както я определя той.Общността домакин се радва да посрещне туристите по причини,свързани най-малкото с гостоприемството,а ако тази общост е икономически бедна,тогава икономическото обещание от туриама се приветства като източник на доход,който поне на първоначалните етапи допълва ниските заплати в района.С придвижването към етапа на включване,Докси забелязва,че обикновено въвлечена много малка част от общността домакин.Броят нараства и туристът вече не е рядкост.Настъпва процес на привикване.По-късно пристигналите може вече да не говорят езика на общността домакин и вероятно са по-слабо загрижени за ежедневието на това общество.Хората са обзети от равнодушие и така започва вторият етап от модела на Докси.Развитието е в разгара си,променило се е съотношението турист-домакин,като че ли общността домакин не е решаващата в родната си среда.Домакините са принудени да се редят на опашки в магазините.Много магазини променят функцията си,а магазите за сувенири не са най-подходящите за местните хора.Пътищата са задръстени от движение и за местните става все по-трудно да паркират там където им е удобно.Все едно че живеят на голям паркинг,тъй като отделния турист може да стои там и за кратко време ,но местния човек живее там през целия туристически сезон.Разочарованието преминава в раздразнение.Съотвтно хората са притиснати от проблемите на свръхнатоварването,които се появяват в фазата на застоя,и раздразнението се превръща във враждебност.Тъй като в тази индустриявсички дейности се извършват явно,поради това че потребителя идва при предлагащия услугата,туризмът се смята за отговорен за всички промени,които се извършват в района.Но неприязънта не се отнася само до туристите.Милигън твърди че местните хора започват да се дразнят от туристите,защото докарват тълпи и опашки.По същия начин те изкарват гнева сина онези които обслужват туристите,особено ако и те са ‘външни’.

Туристите често си купуват сувенири.Вече споменахме,че ако направените покупки са на местно произведени стоки,то икономическите ползи от туризма се увеличават.

ЗАНАЯТИ

Това са първите неща които местното население предлага като сувенири.Следователно туризмът може да доведе до възраждане местните форми на изкуство.Ако туристут не познава традициите и културата на района,той няма да може да определи какво е ‘добро’ или ‘автентично’ изкуство.Туристите се опират до критериите които са им познати,а те естествено са извлечени от собствената им културна среда.Изкуство,свързано с религиозния символизъм,може да изгуби значението си,ако започне да се придържа към напълно различна ценностна система,която е наложена от желанията или въображаемите желания на туристите.В много случаи творецът се оказва в същото положение като този в страните,даващи туристи,или като този от миналото,тъй като е традиция сред творците да дават паботи,които задоволяват потребностите на клиентите и на собствените си творчески импулси.Много рядко тези отделни потребности съвпадат.

Езикът играе важна роля,тъй като той не е просто средство за общуване,а и средство за оформяне на представата за света.Той отразява това,което позващите и създателите на езика смятат за важно.Ескимосите имат най-различни думи,за да описват различните видове сняг;съвременният английски език дава много думи,свързани с техниката,топографията,взаимните връзки,климата,науката,религията-всички тези въпроси оцветяват и са оцветени от езика.Може би не е случайно,че на английски икономистите говорят за купуване и продаване на ‘добри неща’(т.е. стоки),дума,която се свързва с добродетели.И така езикът е средство ,с което общността домакин поддържа отличителността си от туриста или от всеки ‘външен’.Следователно разрушаването на езика оказва значителен ефект върху общността домакин,тъй като това означава замаяна на нормите и ценноститеим с тези на външна култура,и то с ежедневното общуване.

ТРАДИЦИИ

Туризмът създава възможности за заетост,но под форма,която може да не се придържа към миналите модели на работа.За селските икономики е характерен сезонния модел на работа,както при туризма,но с различен ежедневен модел и различно темпо.Туризмът заменя земеделския график с работа,която е свурзана със сгради,а не с нивите,с обслужването на онези,които се занимават с прекарване на свободното си време,която продължава до късните часове,и не е свързана с изгрева и залеза на слънцето.Така се засяга способността на хората да поддържат предишните си модели на живот,но това ще важи за всякакъв вид работа,основан на западната технология.Освен това туристът може да се впуска в различни модели на поведение,които общността домакин намира за скандални.

РЕЛИГИЯ

Туристите се разхождат из великите европейски катедрали с различни степени на страхопочитание.Църквите стават музеи-обвивката на средновековната култура е лишена от чувство на преклонение,което е вдъхновило изграждането им преди преди векове.Хималайските катерачи се събличат по светите за будизма места,за да се измият след дневното изкачване.Гологръдите поклонници на слънцето смятат виковете на моллата за глупост,която им нярушава спокойствието.При многото различия между туриата и домакина,едно от най-ярките е различното отношенив към религията,особено ако туристут идва от агностичната,ако не и атеистичната западна култура,а домакинът от развиващия се свят,където религиозното вярване е все още силно.Както и оривсички други обобщения не е лесно да се категоризират нито туристите,нито домакините,и даден турист може да е по-силно вярващ от даден домакин.Трудно е да се оцено ефектът от туризма бърху религията,Това че западните общества допускат туристите да се тълпят в катедралите,е отражение не само на ефекта и значението,придавано на туризма,но и значението,което се придава на християнството.Може да се каже че доходът от туризма е от значение за поддържането на катедралите и това е така,но този факт ни говори,че средният човек е готов да плати,за да разгледа катедралата,а не толкова за религиозно поклонение.Но дори и това твърдение бледнее пред данните събрани от назначената Комисия по околната среда към Камарата на общините,според която през 1986г. 2.5 млн са посетили катедралата ‘Йорк Минстър’ и са събрани 359000 лири (средно 14 пенса на посетител),за да може да се компенсират годишните такси по подръжката от 600000.Могат да се появяват проблеми,когато същото отношение се покаже и на места,където туристът не оцени значението на религиозните светини на домакина,който не ги смята за антикварни рядкости от миналото,а за неразделна част от ежедневието си.Но както и при много други страни от обсъждането на туризма и влиянието му върху аспектите на културата,способността на обществото домакин да удържи културните промени,заложени в туризма,зависи от силата на тази култура.

Туристите могат да шокират домакините с облеклото си или с липсата му.Коен в разработката си за ‘маргиналия рай’-плаживете на Тайланд-отбелязва как голотата скандализира местните хора,а това наблюдение е правено многократно.Но домакините могат да сметнат и определени дрехи за неподходящи.Например през 60-те год. в Испания жените туристи трябвало да бъдат подходящо облечени,преди да влязат в църква,не е било допустимо да бъдат с шапки и с къси поли.Мъжете трябвало да носят ризи с ръкави и дълги панталони.Днес в туристическите райони жените без шапки и мъжете с къси ръкави могат да влязат в църква без да се притесняват,че ще последват неодобрителни погледи.Туризмът оказва влияние върху облеклото,в смисъл че създава интерес към традиционните облекла.Независимо дали са английски морисови танцйори,шотландски танци,момичетата ‘хула’ в полички от листа-из целия свят представленията за туристите помагат да се запази съществуването на националното облекло като средство за задържане на отличителните елементи на културата и като израз на традиции и минало,които дават обяснение за настоящето.

ФАКТОРИ,КОИТО ЗАЩИТАВАТ И ПОДКОПАВАТ КУЛТУРАТА НА ОБЩЕСТВАТА ДОМАКИНИ

Както и при всички досегашните дискусии,и тук възникват поне два въпроса.Първо,kакви са причините за процеса,който имаме предвид,и второ,неизбежен ли е той?Определено имаме много доказателства,че раздразнението не местните от туристите не е ограничено в ситуациите,когато страната домакин е развиваща се страна и където съществува голяма опасност в културните и специалните норми.Мърфи отбелязва,че има три детерминанти на обшественото отношение към туриста.Крипендорф изтъква,че има определен факт при отношението турист-домакин.Първият е на почивка и иска да се отпусне,а вторият е на работа.Той описва това отнешение по следния начин:’Туристът и местния са в диаметрално противоположни позиции.Едининият е свободен,а другият е на работа.Местните правят разлика между турист и гост,а туристите са стока.Трудно е да се получи спонтанност при големитегрупи туристи.Срещите имат значение,когато има обща основа,а такава почти не съществува.Туристите посещават призрака на мястото,илюзия от клишета,те са привлечени от необичайното,не от протокола на всекидневната действителност-това,от което търсят убежище.Местните също гледат на туристите през опрделени стериотипи-те са богати,те идват от студени страни.Никой не познава света на другия.’Де Кат отбелязва три ситуации на контакт.Първата е,когато туристът купува стока или услуга.Втората е,когато туристът и домакинът се намират един до друг на обект,който и двамата използват,например плаж,игрище за голф или нощен клуб.И третата ситуация е,когато се събират,за да обменят информация или идеи.Тъй като първите две са най-често срещани,мнозинството от отношенията турист-домакин имат преходен характер.Освен това може да се каже,че третия вид ситуации може да е от различни степени на непренуденост.Следователно,ако тази взаимна връзка е от мимолетно общество,защо тогава туристите представляват заплаха за социалните и етически норми на обществото домакин?Според Мърфи отговорът на този въпрос е в две другисфери-относителната значимост на туристическата индустриа за отделния човек и за обществото и дали групата на домакините може,или не да се справи с обема на движение,който създава туризма.Търпимостта към туриста представлява функция от възвращаемостта и компесациите от туризма,и ‘нередностите’,които донася той.Следователно може да се каже,че ако туристите са много на брой,но не донасят особени икономически или други ползи,а се натрапват на местните модели на дейност,тогава наистина се намираме на етапа на раздразнение според Докси и евентуално на антагонистичните етапи.Накратко,появява се ‘култура на туриста’,която се разпознава от всички участници като нещо извън нормата.Можем да кажем,че тази култура има следните характерни черти:

-голям брой посетители,чийто престой не е особено дъдъг

-голям брой сезонни работници

-преходни връзки между посетител и посетител,и посетител и временен работник

-туристите са освободено от задръжките на обикновения си начин на живот

-основния мотив е прекарването на свободното време

-харченето е сравнително ограничено

-нито работникът,нито туристът се съобразяват изцяло с навиците или ннормите на обичайните хомогенни групи

-обикновените модели на ежедневнадейност са различни,дори и при нормалните навици,свързани с лягането и ставането

-формите на бизнес отразяват важността на туризма,напримертърговските обекти предлагат ралична смес от стоки в сравнение с търговските центрове и нетуристическите райони

-експресивните културни символи са основани на стериотипи и карикатурни образи

-меду домакина и гостенина съществуват отношения на превъзходство в различни степени

-липсата на дългосрочна обвързаност към района от страна на туристите и вероятно на много от работниците

-общуването е чрез посредници и слабо владеене на езика

Все пак каналите за културна промяна са много,разнообразни и сложни.При появата на ‘глобалното селище’,къдетосателитите не пропускат американски сапунени сериали,излъчвани в селищата на общ телевизионен приемник , трудно е да се разграничат отделните процеси от механизмите на промяната ,

Туризмът може и да е катализатор на промяната , но не е много сигурна посоката и.Не трябва също да смятаме ,че туристът и домакинът са единствените участници в процеса.Някои туристи идват и остават ,докато работниците-емигранти са привлечени от работните места,които носи туризмът.Така социалните промени ,предизвикани от туризма,не са ограничени само в туристическата зона,но се чувстват и в районите ,откадето идват работниците.Не трябва да мислим,че качеството на промяната е винаги “лошо”.По това време Травис/1982г/ отбелязва колко “неподходящо са били разгледани неблагоприятните страни от туризма” в основните разработки на автори като Бъркхарт и Медлик /1974г/, а и днес могат да се отправят подобни критики /Мидълтън1988г/.Но съществува опасността цялата туристическа деиност да се смята за отрицателна и в преглда си на съществуващате разравотки Травис/1982/ отбелязва ,че изследванията ,разглеждащи социално-културния и политическия ефект от туризма,преобладаващо са на мнението ,че туризмът предизвиква отрицателен ефект при съотношение 3:8:1/трябва да подчертаем ,че изчислението е доста грубо/.Влиянието на туризма върху обществото е резултат от взаимодействието между характера на действашата сила и вътрешната сила испособността на културата на домакините да издържи и погълне генераторите на промяната,докато същевременно запази собствената си цялост.От гледна точка на културата на домакините съществуват защитни механизми като оттегляне от туристическата дейност или затваряне на туризма,а ‘псевдосъбитието’ и ‘туристическия балон’ са защитни механизми,в смисъл,че ограничават ефекта от туризма:съществуват и фактори на ‘рушенето’ като видове туристи,брой и произход на работниците емигранти и ‘постоянен посетител’.Важна съставка от защитния механизъм на културата на домакините е ролята и възгледите на ‘създаващите общественото мнение’ в собственото им общество.В изследване на жителите,бизнессектора и местната управа Мърфи стига до извода,че предприемачите са най-положително настроени към туризма.Ако те и местната управа са двигателната сила на промяната и определят общественото мнение в местните общности,тогава има по-голяма вероятност за осъществяване на туристическото развитие.Ето какво е класирането:

1 опазване на околната среда

2 икономически ползи

3 социална цена

4 културни ползи

Взаимовръзката между отношението и промяната в поведението не е толкова проста.Може да се каже,че отношението се състои от три компонента:

-понавателен

-емоционален

-волеви

При туризма познавателната страна се основава в най-добрия случай върху редица частични истини.Въпреки набора от познавателни,емоционални и волеви аспекти,връзката между отношение и поведение си остава сложна,защото редица възпиращи външни фактори потискат поведението,свързано с дадено отношение.Например туристите,които не са доволни от определени моменти във ваканцията си,може да не са склонни да изразят мнението си,ако се смята,че другите от хомогенната група ‘се забавляват’.В този смисъл,както отбелязва Фишбайн,не става въпрос само за съдържанието на убеждението,но и за значението,което придава това ъбеждение.Въпреки възпиращия натиск недоволните туристи могат да вземат предвид евентуалните резултати от действието им.Така както отношението може да мотивира промяната,също и предвидените резултати магат да определят поведението.В този смисъл отношението на и към туристите е в зависимост от сложен модел на убеждение и от значимостта на нормите и ценностите,свързани с потенциалните резултати от поведението.

Може да се допусне,че най-големият ефект ще се получи там,където има по-голямо разминаване между културата и дохода както на домакина,така и на туриста.Ако изменим твърденията на Херон може да се каже,че културите се определят от разграничително използване на три вида времево измерение.Те са:

-време свързано с религиозни изяви(‘свещено’)-използвано за обществено участие не само във верското преклонение,но и във всякакъв вид ритуали,които установяват връзката на тази общност с оклната й среда;характерната черта за този вид е че времето се споделя с другите при изразяване и засилване на общи убеждения.

-‘светско’ време-по характер функционално и механистично;това време се измерва;при него се осъществяват срещи и събирания;установяват се графици,които се спазват.

-лично време-използва се за личен размисъл и пресъздаване в смисъл на определяне на взаимоотношението на отделния човек с природата,обществото,семейството,самия него.

Като цяло може да се каже,че туризмът е донесъл ползи,защото е създал нова роля за жените.Освен това доходът който носи туризмът,подпомага запазването на фермите,тйи като без него районът би последвал един вече установен модел в Испания,а именно емигрирането от земята към градовете.Спомена се,че туризмът влияе не само върху местната общност,но се разпростира и върху работниците емигранти.Ако местните общности искат да запазят целостта на собствената си култура,триабва да развият начини,по които да ограничават влиянието на туристите.Парадоксално е,но ‘туристическия балон’ и ‘псевдосъбитието’,които са така критикувани от Бурстин,са едно такова средство.Ако туристите не излизат извън границите на ваканционното селище,тогава възприемането на местната култура е ограничено.’Псевдосъбитието’ задоволява желанието на туриста да види културата на района и това става в рамките на организираната почивка,което е от значение за туриста.Така се избягва ситуацията,при която общността домакин разбира,че местните събития се превръщат в ‘театрално представление’ за туриста.Местната общност успява да запази смисъла на собствените си събития.Съществуват свидетелства,че туризмът определено поражда напрежение.

В отношението между туризма и културата съществуват и други парадикси.Някои критици твърдят че предизвикателството на туризма не е в промяната,която поражда,а точно обратното.Туризмът може да парализира културата в ‘замразена’ картина на миналото.Макканък е на мнение,че се извършва процес на ‘сакрализациа на обектите’ която включва:

-етап на даване на име-процес на създаване на автентичност,про който мястото,гледката или събитието се разграничават от други подобни такива

-очертаване и издигане-поставя се пред публика и се издига мястото

-поставяне в мавзолей-създава се копие,туристът се запознава с репродукцията и започва да търси ‘истината’

-социално възпроизвеждане-оригиналът е моделът,по който се наричат другите.

Примерите на Макканъл включват и Мона Лиза,и това,което може да се нарече изразителни дела на човешката култура.Той се проявява най-силно в туризма,свързан с културното наследство.Според Уолъс обществата преминават през процес на съживяване,който се състои от пет етапа,макар че няма гаранция,че в дадено общество ще се проявят всищките пет,или че те щте преминат по реда описан от него.

1 Стабилното състояние

Социалните и културни сили съществуват в динамично равновесие,където наистина се извършват промени,но като част от вътрешната динамика на обществото,което запазва целостта си и е способно да се справи с процесите,които може да причинят напражение.

2Период на увеличено лично напрежение

Някакво външно събитие изкарва обществото от състоянието на равновесие.От наша гледна точка това събитие може да е развиването на туризма.Досега съществуващата културна система вече неможе да задоволи потребностите на жсичките си членове.Възможностите и демонстативния ефект на туризма може да породят процес на противоречие у отделните хора в стремежа им да уравновесят развиващите се промени в рамките на ценностите,които са свързани с предищната социалнаи културна обстановка.

3Период на културно изкривяване

За този период са характерни частични опити за възстановяване на равновесието и съответно намаляване на напрежението и конфликта между членовете на обществото,който вече излиза на повърхността.Появяват се групи със специални интереси,които търсят възвръщане на предишните навици,установяване на нов консенсус или някаква дръга форма на адаптация.Но като цяло подобни опити са неефектижни първоначално.

4Период на съживяване

Той настъпва след като се разбере,че културата на обществото е слабо адаптивна,и трябва да се направят редица промени,за да може то да функционира успешно.От процесите на културно изкривяване трябва да се появят ‘плановетв’ на ‘по-добро’ общество т.е. такова,което на,алява напрежвнието.Новите ‘планове’ придобиват последователи.Движениети също така трябва да се направи рутинно,за да може новата култура да установи собствени методи за реагиране на промяната.

5Новото стабилно състояние

То настъпва ,когато социалния безпорядък и личното напрежение се върнат в поносими граници и се появи ново динамично равновесие.

Моделът на Ъолъс се отнася до еднородните местно общества,но процесът се наблюдава и при туризма,когато общностите домакини развият ‘стратегии за справяне’,за да проддържат бизнеса си в паралел с туристическата дейност,която се развива в обществото им.Но моделът не съдържа нищо,което да подскаже характера на новото стабилно положение.Про някои общества това може да е възраждане на старите ценности в новите условия,поради това,че именно традиционните ценности опраделят различието между домакини и гости.Някои общества може да искта да използват туриазма като средство за издигане тяхната уникалност пред самите себе си и пред туриста.Накратко туризмът може да изисква сложни социални умения на общността домакин,за да може уникалността им да не се потопи в някакъв вид ‘международна’ култура.Домакините трябва да успеят да запазят хомогенноста си,дори когато преместват от един свят в дръг,както когато от работата в хотела се втъщат в дома си.На практика често ще се избере най-доброто от двата свята.Следователно домакините пролагат същите умения като имиграндските общности,макар и в различен мащаб и в друг контекст.

От всичко дошли туристи,някои може да пожелаят да останат.Първоначално искат къща за ваканцията или ще се пенсионират и искат да избягат от зимата у дама си.Една от разликите между икономически развитите райони и периферните области не е самов получения доход,но и в достъпа до натрупване на състояние.Вторият аспект е в това че характерът на общността се променя.Някои от селищата са безлюдни.Селището е ‘пълно’ само по време на сезона.По-младите от местните хора търсят други райони,където могат да купят по-евтини къщи.Напускането им оставя в селото по-възрастното население.В местните училища се наблюдава намаляване броя на учениците и се налага затварянето им.Застрашени са и другите видове услуги в селото с изключение на супермаркетите,пощата и др.Бавно се подкопават поддържащите структури на селския живот,а бизнесът на новопритигналите обслужва туристите,а не местните хора.Закупуването на ваканционни къщи може да подпомогне да се спре падането на цените на имотите,което бавно подкопава състоянието на семествата и оттук нарушава способността им да се преместят в други райони,където се предлага друг вид заетост,а не в западащото земеделие.’Новодошлоте’ могат да породят няколко различни социални релултата.Те може да не знаят езика и оттук всичко зависи от желанието им да го научат и търпимостта на общността домакин към подобни усилия.Второ новодошлите са привлечени към района поради някои конкретни качества като тишина и спокойствие,те се оттеглят от градския начин на живот.Те могат да станат сила за запазване на статуковото,след като вече са намерили мястото си там.При анализиране на културата и обществото в развиващите се райони,трябва да имаме предвид това,което Уолтър определя като романтичен идеал.На градските жители от ‘напредналата’ икономика може да се струва,че селянинът от развиващия се район всъщност притежава богатства от духовен вид,например начинът му на живот е по-‘естествен’,но тази гледна точка пренебрегва суровостта на този начин на живот.Следователно лесно межем да разберем и трудно да критикуваме мотивацията на фермера,който се е превърнал в хотелиер,за да се препитава,и който обслужва туристите,идващи да се радват на слънцето,тъй като ако критикуваме подобно действие,означава да отречем стремежа към напредък не само на самия фермер,но и на семейството и децата му.

Един аспект от туризма,който привлича вниманието,е хипотезата,че туризмът поражда престъпност.Всъщност много жители забелязват връзка между туризма и престъпността тъй като според тях с увеличаването на туризма нараства и престъпността.Пизам и Покела твърдят че жителите силно осъзнават връзките между ‘сексуализирането’ на обществото и наркотиците и организираната престъпност,В резултата наузаконяване на хазарта за привличане на туристи.За средиземноморските курорти вече има създаден фолклор за млади мъже със скутери,които крадат чантите от ръцете на туристите.В Париж джепчииството процъфтява през туристическия сезон.Матиесън и Уол отбелязват ‘Като обобщение може да се каже,че туризма допринася за увеличаване на престъпноста,особено на сезонна основа.Това се получава от създаването на търкане между местното население и туристите,което се проявява в криминална дейност.В допълнение целите на престъпниците се разширяват и се създават ситуации,при които придобивките от престъпленията са високи,а изгледите за разкриване минимални’.През 1988г. и 1989г. летовници в пияно състояие по самолетите и в испанските курорти предизвикват срещи на официални представители на Асоциациата на британските пътнечиски агенции с испанските власти,за да се обсъждат възможни решения на проблема.През 1989г испанските власти подсилват полицията в основните курорти,не толкова да защитят туристите от испанците,колкото да опазят туристите от собственото им пиянство и по възможност да предотвратят по-сериозни случаи на насилие.Може би най- значимите променливи в тези случаи са:

---туристи,в чиито културни норми се включва:силно притегляне на хомогенната група;нетърпимост към всички извън групата им;ценности,които оправдават модели на поведение,включващи прекомерна употреба на алкохол,отдаване на насилие и случайно сексуални връзки,когато може

---представа за освободеност от нормалните задръжки

---очакване за ‘приятно прекарване’,което се придържа към нормите им

Тези очаквания се определят от:

-възприето образи за места за почивка и компании породени от историите,дейността на медиите и миналия опит

-убеждението,че могат да наложат собствените си ценности върху общността домакин и другите туристи

---места за почивка,които не са ‘чужди’-т.е. обстановката на практика е позната на този вид туристи и представлява кръчми,заведения и дискотеки.

Съществува един аспект от престъпността,на който не се е обръщало достатъчно внимание,и това е екплоатацията от страна на корпорациите.Накратко това са примери,където желанието да се развие туризъм за откриване на работни места и получаване на чужда валута е довело корпорациите и властите до излагане на показ ‘неприемливото лице на капитализма’ и то в ситуации,когато общността домакин не се противопоставя на туризма,а просто и се оказва участие в развитието.

-дали местните,или външни за туристическата зона предлагат услугата

-дали услугата се предлага на местното население в в туристическата зона с известно участие на туристи или е предназначена главно за туристи.

Освен това не всички проститутки са от беден произход.При ‘мимо’ от Найроби изглежда че някои от тях са с по-високо образование,въпреки че мотивът им е да наберат средства за следването си.Следователно ако не съществува последователност на влиянието на туризма върху подобни занимания,може да се твърди,че туризмът не съдържа нищо в себе си,което да причинява проблема,а по-скоро само потвърждава някои вече съществуващи модели.Също така самият приток на туристи в райони помага да се привлече вниманието към проблема и да се вземат мерки срещу проституцията,или както е в Германия и Холандия,тя да се регулира.