Социален проблем Емилия Каменова



Дата24.07.2016
Размер248.01 Kb.
Аномията и липсата на ред в привидно подредения свят на Биг Брадър Фемили
Социален проблем - Емилия Каменова
Изведените по-долу социални проблеми могат да се сведат до липсата на ясно установени норми, правила и модели на поведение. Ако и семействата в къщата да са типологична, а не представителна извадка, факта, че има толкова различни типове семейства (каквито са подбрани в предаването), показва наличието на посочения проблем в българското общество. Липсата на общностно чувство и колективизъм е свързана с него.

Социален проблем са агресията и насилието, отразени в боя между Стоян и Цветелин.

Това намира отражение в дискусията „Заедно срещу насилието”, организирана от женския клуб на „Герб”. Обсъжда се проблема за децата в къщата и тези пред телевизора. Вътрешния министър Цветан Цветанов изразява мнението си за негативното влияние на предаването върху възпитанието на децата по повод споменатото сбиване.

Децата остават безгласни, неспоменавани, забравени в къщата.

Друг социален проблем е страха на жената да напусне мъжа си по две причини – страх от заплахи за физическо насилие и страх от общественото мнение.

Според продуцента на предаването хората търсят скандалното в него. Наблюдава се и прекомерна толерантност по отношение изявата на сексуалността. (Това е свързано и с проблема за децата.)

Парадоскална е острата реакция на младите срещу обикновен жест на близост между възрастната двойка сем. Каменарови. Това отразява характерното за модерността отричане на всичко предходно, изразено тук в неприемствеността между поколенията.

Проблем е неумението за разпределяне не семейния бюджет, а от социологическа гледна точка е интересно защо семействата не объждат финансови въпроси пред камерата въпреки провокациите на предаването. Идеята за продуктово позициониране остава нереализирана поради незаинтересоваността на семействата.

Младите имат паразитно отношение към възрастните (сем. Колеви), които показват по-добро умение за разпределяне на дадените на всички ресурси.
Социологически проблем – Ася Милева
Липсата на ред и аномията, които се наблюдават в предаването Биг Брадър Фемили се дължат на множество фактори. От една страна предварително установените правила в предаването често се нарушават от участниците и от самия Биг Брадър. Правилата и сценария на играта се изменят ad hoc, според ситуацията, с цел да се поддържа напрежението у зрителите и постоянно да се създават нови и нови сензации. Този аспект на безредието в предаването може да бъде обяснен, като се анализира структурата на реалити формата Биг Брадър. Ще проследим историята на предаването и ще разясним неговата пазарна стратегия, за да открием какви са целевите групи, към които то е насочено и какви са средствата, чрез които този формат успява да грабне и задържи вниманието на своята публика.

Другият аспект на безредието в къщата е свързан с нарушаването на моралните ценности. В къщата се наблюдават различни модели на поведение, които влизат в противоречие с обществените норми за морал и благоприличие. Много от участниците използват нецензорен език, демонстрират агресия, цинизъм и разврат. Демонстрирането на неморалното поведение в предаването, може да се обясни с начина на подбор на участниците. То може да се обясни и с факта, че Биг Брадар е продукт на масовата култура, която по начало е склонна да отразява и утвърждава низките човешки страсти.

Поведението на участниците в Биг Брадър Фемили се характеризира с непоследователност и аномия. Липсва съзнателен колективизъм в къщата. Липсват общи норми, които да координират и регламентират взаимоотношенията на играчите. Това е основната причина за споровете и конфликтите в къщата. Ще се опитаме да обясним индивидуализма в къщата от различни перспективи. Ще разгледаме участниците като типични постмодерни индивиди. От друга страна, ще представим аномията в къщата като резултат от смесване на различни модели на поведение и мислене, които са несъвместими и противоречиви помежду си. Разглеждайки конкретни конфликти в шоуто, ще характеризираме типичния сблъсък между традиционния и модерния човек.
Противоречия -Ася Милева
В проекта ще представим различни противоречия, които ще се опитаме да разрешим в процеса на бъдещото ни изследване. Едно от противоречията се изразява в контраста между формата на Биг Брадър Фемили и света, който описва Оруел в романа си 1984. Ще разгледаме това противоречие, тъй като именно Оруел е първоначалният автор на концепцията за Биг Брадър. После ще разгледаме противоречието между общоприетия морал в българското общество и неморалното поведение, което се демонстрира в предаването. Друго противоречие, което ще разгледаме, е това между различните модели на поведение в къщата, отговарящи на различни ценностни светове. Това противоречие е важно, тъй като то е в основата на аномията във взаимоотношенията между играчите.
Преминаване от проблемната ситуация А към нейното разрешаване – ситуация Б - Емилия Каменова
Изброените социални проблеми могат да се сведат до липсата на норми. Макар извадката от семейства в къщата да е типологична, а не представителна, факта, че са налице толкова различни типове семейства и модели на поведение, показва, че в нашата епоха и общество няма ясно изразени норми. Постмодерната епоха се характеризира с индивидуализъм, разнородност на норми, ценности, модели. Българската ситуация след 89г. подсилва липсата на правила.

И либералната, и консервативната идеология предлагат разрешение и начин за удържане на установен ред. От всяка могат да се извлекат изводи. Консервативната идеология се осланя на религията и традициите. Религията е напълно отречена в социалистическото общество, традициите също. Мнозина по време на режима са изселени от родните си места заради урбанизирането на страната. В книгата „Социална реалност и въображение” Георги Фотев показва как в средновековието религията е регулатив, задаващ модели на поведение и представи.

Човек следва модели, независимо дали идват или не от религията.

Ако „църквата” е общност, модерното и постмодерното общество се характеризират с индивидуализъм. Фотев говори за преминаването от лична към вещна зависимост с идването на капитализма.

Освен това Ренесанса „обръща” гледната точка на мисленето – в центъра вече не стои Бог, а човека.

Макар и лично решение, религията и традициите трябва да имат свое място в обществото. Това би помогнало на семействата да запазят устойчиво ядро, което да не може да бъде силно изменено или разрушено от промените и кризите в епохите. Дали религията, традицията или общите ценности, трябва да има чувство на общност и регулатив, който да я пази. Общността удържа семейството и семейството – общността.

Либералната идеология, в лицето на Льоса, предлата не насилствено налагане на норми, а тяхното изграждане и удържане чрез критическо мислене на хората. Тук образованието има важна рола. То трябва да е приоритет в българското общество и да се зачита от работодателите. Това би направило българската жена по-независима.

Приемственост между поколенията може да има, ако има запазен общностен дух, както и критично мислене, което да дава саморефлексия и да не позволява характеристиките на епохата да владеят изцяло човека и семейството му.

Децата и възпитанието им трябва да бъдат ценност за обществото. Ако има примственост между поколенията, близостта между родители и деца ще бъде по-голяма. Ако има устойчиви семейства, ще има по-ясни норми и модели, които да следват.

Българското общество прави стъпка към решаването на проблема с децата чрез дебата за присъствието им в къщата и налагане на глоба за влизането им в къщата на Биг Брадър.

Не на последно място, подобряването на съдебната система би редуцирало страха на жените от насилие на мъжа след евентуална раздяла.
История на предаването - Анна Тодорова
Първоначлната идея за Големия брат идва от романа на Джордж Оруел- „1984”, който е бил написан през 1949 година. В романът се разказва за управляващата класа, която умишлено потиска бедните маси. В него управляващите чрез страх, лъжи и безмилостни наказания всяват ред в държавата. В романа се разказва също така за всевиждащата полиция, която има камери в буквално всяка стая. Гражданите на страната нямат никакъв личен живот, дори времето, когато не са на работа не им принадлежи. Биг Брадър в романа е всевиждащ лидер-потисник.

Реалити шоуто „Биг Брадър” стартира през 1999 г. в Холандия. Негов продуцент е „Ендемол”. След това започва да се разпространява по целия свят (Англия, Австралия, Германия, Испания, САЩ). В къщата влизат определен брой хора, които са изолирани от външния свят. Получават седмични мисии, които съответно увеличават или намаляват бюджета им. Участниците се наблюдават от камери 24 часа в денонощието. Всяка седмица се състоят номинации, в които всеки участник трябва да номинира двама съквартиранти. На двамата с най-много отрицателни гласове се откриват линии за гласуване чрез SMS и телефонни обаждания. На 18 октомври 2004 г. у нас стартира първият сезон на шоуто. Навсякъде, където се излъчва Биг Брадър предизвиква противоречиви настроения сред обществото. Идеите на формата са да подбере различни типажи от обществото и да ги постави в изолирана среда (микрообщество). Биг Брадър не е представителна извадка на обществото, а типологична . Продуцентите търсят различни типове характери за да се стигне до приятелство между участниците, за да се породят конфликти и формата да стане интересен за най-голям брой зрители от всички възрастови, етнически, политически и други групи. Една от идеите е да се види поведението на участниците в една такава среда, в която непрекъснато са наблюдавани, до колко участниците ще издържат да бъдат непрекъснато следени и надзиравани в едно затворено пространство и „спряло” време.


Културен контекст и нагласи - Емилия Каменова
Интересен е семейния формат на Биг Брадър. Една от концепциите на модерността за свободата е, че, доведена до край, тя означава разрушаване на нормите. Развитието на пазара и множеството взаимоотношения довеждат до формиране на множество идентичности и маски на индивида. Личността трудно се намира и събира сред тях. Затова свободата тук е рушене на норми. Личността е свободна единствено в семейството.

В същото време семейството се преструктурира с културните и исторически промени. Модерността и еманципацията на жените поставят различни от традиционните норми и модели за семейство. В българската ситуация на преход от социализъм към демокрация и капитализъм нормите е трудно да бъдат определени. Затова изследването на семейството като социална структура е интересно.

Може да се разгледа как в българския формат на предаването се преплитат няколко фактора: холандския произход на формата Биг Брадър, българската ситуация след 89г. и влизането на България в ЕС. Тези три фактора предполагат различни нагласи, ценности, модели на поведение.

Могат да бъдат проследени нагласите на хората, тяхната концепция за успех, благополучие, щастие. Трите понятия, макар и близки, не се препокриват. Заслужава си да бъдат операционализирани и изследвани през общественото мнение, както и да се разгледат в различни контексти. Тези понятия и модели на поведение са свързани и с различни модели на джендър ролите.

Историческата социология на модерността има три типологично значими подхода. Един от тях е концепцията за интерпретация на историята чрез метода Бенедикс и Томпсън. Изследва се мотивацията на „вътрешния свят на участниците в историческите процеси. Правят се изследвания, смислени за широката публика, а не само за академичните среди.” Тази част от проекта предлага този подход за изследване на формата Биг Брадър Фемили. Това би било помогнало да се осъзнае българската ситуация на преход и да се открият и изградят норми. Българското общество е изправено пред задачата да търси и изгради норми след падането на социалистическия режим.

В моменти от предаването, в резултат на силна провокация, се наблюдава „изплуване” на норми и нагласи. Например това, че публиката изгонва от къщата Цветелин и Стоян след тяхното сбиване; че семействата се обединяват против мисията „размяна на съпрузи”; че семействата не обсъждат публично разпределението на бюджета си. Границата на сексуалната разкрепостеност още не е открита.

В подобен контекст е хипотезата, че Холандия дава идеята за това предаване като опит за саморефлексия върху общество с легална дрога и проституция. Холандия е пример за първото ниво на разгръщане на модерността – „ранен търговски и финансов капитализъм”. Като една от първите капиталистически страни, тя няма изградени традиции и търси нормите като саморефлексия със средствата на паноптикума.

Второто ниво е индустриалния капитализъм. Той се характеризира с увеличаване на социалните неравенства и напрежение между публични и частни интереси. В българското общество тази ситуация се утежнява поради смяната на един унифициращ режим с неговия враг – капитализма, на който е присъщ индивидуализъм и конкуренция. Ако характерна за модерното общество е еманципацията на жената, в българското общество жената се затваря в семейството, а мъжа трябва да се бори в новите условия. Липсва корпоративна култура. Прехода поставя други изисквания към образованието, манталитета, колегиалните отношения. Социалната роля на жената е омаловажена.

Може да се каже, че тези фактори намират отражение във взаимоотношенията и ситуацията в предаването Биг Брадър Фемили.

Интересно е да се проследи дали влизането на България в ЕС дава отражение в манталитета, ценностите и моделите на поведение на участниците. На пръв поглед може да се каже, че това не е изразен в предаването аспект.


Липса на ред в предаването – Ася Милева
Първото противоречие, което ще разгледаме, е свързано с разликите между живота в къщата на Биг Брадър Фемили и света, който Оруел описва в своя роман 1984. Романът на Оруел е написан през 1949 година. Романът е фантастична антиутопия. Антиутопия е общество, което е нежелано по ред причини. Думата е създадена като антоним на утопия и обикновено се използва за описване на въображаемо общество, където сегашните обществени тенденции се превръщат в кошмарни крайности.

Действието на романа се развива в Океания. Тя е една от трите интерконтинентални свръх-държави, които поделят света помежду си след световната война. Океания някога се е наричала Англия. Някогашният Лондон, сега е осеян с плакати на лидера на управляващата партия. Всеки плакат носи заглавието: „Биг Брадър те наблюдава”. Биг Брадър представлява всевиждаща организация от анонимни наблюдатели, които следят живота на населението, посредством двупосочни видеоекрани, които са разположени както на публичните места, така и в частните домове в Океания. Гражданите на страната нямат никакъв личен живот, дори и свободното им време не им принадлежи.

След преминалта атомна война, Океания се намира в окаяно състояние. Населението тъне в бедност и мизерия. Единствено управляващият елит поддържа нормален жизнен стандарт, тъй като живее на гърба на бедните маси. Управляващата класа умишлено потиска населението на Океания. Управляващите всяват ред в държавата чрез страх, лъжи и безмилостни наказания. Държавата провежда всеобхватна пропаганда. Истината за настоящето и за миналото е тотално подтисната. Биг Брадър се стреми към пълен контрол върху поведението, говоренето и дори мислите на своите подчинени. Партията се стреми да унищожи любопитството, забавленията и удоволствията в живота на хората. Управляващите се борят срещу сексуалността и любовните връзки изобщо. Те правят всичко възможно, за да подтиснат тези инстинкти у поданиците си. Заповедите на Биг Брадър са закон, те се изпълняват стриктно и безусловно. Гражданите, които се осмелят да нарушат правилата на Биг Брадър, са застрашени от безмилостни наказания, а понякога дори от смърт.

Това, в общи линии представлява света в романа на Оруел. Той е основен прототип на формата Биг Брадър Фемили. Но този прототип е изменен до неузнаваемост. Контрастът между живота в къщата и този в измислената от Оруел Океяния е поразителен, въпреки, че между тях съществуват формални сходства. Основната прилика между Биг Брадър Фемили и света, описан от Оруел е фигурата на Биг Брадър. Тази прилика е формална, тъй като концепцията за Големия брат при Оруел е различна от тази за Биг Брадър в едноименното реалити шоу. В света на Оруел Биг Брадър е всевластен и безмилостен. Той установява стриктни и последователни правила и не допуска тяхното нарушаване. Той се бори срещу отстъпниците, като ги заплашва с насилие и смърт. При Оруел Биг Брадър е въплъщение на единната държавна власт, която се стреми да поддържа реда в Океания.

Съвсем друг е образът на Биг Брадър в реалити предаването. Тук Биг Брадар също има известна власт върху секвартирантите, но тя далеч не е всеобхватна. Основната власт е в ръцете на публиката на предаването, която с гласуване чрез смс-и решава кой да остане и кой да бъде изгонен от къщата. Биг Брадър дава седмични мисии на секвартирантите и ги санкционира, ако не се справят с тях. Но извън мисиите, Биг Брадър не упражнява контрол върху поведението на играчите. Той не се стреми да всява ред сред участниците, а по-скоро да ги наблюдава и да направи с тях един социален експеримент. Този социален експеримент е публичен и отворен за оценките и мненията, както на експертите, така и на широката публика. В предаването Биг Брадър не се стреми да подчини секвартирантите на определена идеология. Той не е стриктен и последователен. Телевизионният Биг Брадър е склонен често да променя решенията си и да проявява благоволение и милост към участниците. В предаването често ставаме свидетели на неочаквани обрати и компромиси, които влизат в противоречие с формалните правила на играта. Телевизионният Биг Брадър не заплашва участниците с насилие, той осигурява тяхното подчинение по-скоро чрез подкупване. Когато възлага мисии, Биг Брадър често предлага примамливи награди, а голямата награда - 200 хиляди лева, кола и апартамент представлява постоянна мотивация за участниците. Подчинението, мотивирано от евентуални облаги, е качествено различно от подчинението поради страх от наказание. Естествено, в предаването се упражняват и определени санкции, основно финансови. Но те не са водещи условия за подчинението на секвартирантите.

Условията на живот в предаването Биг Брадър Фемили са коренно различни от тези в измислената от Оруел Океания. Гражданите на Океания живеят в мизерия, докато съквартиантите в предаването се радват на охолство и лукс. В света на Оруел правителството се стреми да премахне забавленията и удоволствията и да подтисне сексуалността на своите поданици, докато в предаването Биг Брадър Фемили, целта е тъкмо обратната. На участниците им е предоставен лукс, комфорт и възможности за забавления. Биг Брадър, не само че не подтиска сексуалността на играчите, а даже напротив, той се стреми да я подсили. В резултат на това, в предаването понякога ставаме свидетели на откровенна порнография.

Липсата на ред в предаването и честите промени на правилата, до известна степен опорочават предаването и развалят смисъла на играта, тъй като често водят до привилигироване на някои участници, за сметка на останалите. Емблематична е случката с италианеца Массимо, който спонтанно реши да напусне предаването, понеже в него няма ред и правилата не се съблюдават коректно.
Нисък морал – Ася Милева
Друго противоречие, което ще разгледаме в проекта, е това между общоприетия морал в българското общество и неморалното поведение, което се демонстрира в Биг Брадър Фемили. Нарушаването на моралните правила в предаването могат да се обяснят с пазарната стратегия на предаването. Биг Брадър Фемили се стреми да създаде сензация, понякога без оглед на средствата. В дейли, епизодите умишлено се показват най-напрегнатите и скандални моменти от живота в къщата. Камерите умело улавят всеки скандал, всяка еротична сцена, всяка проява на агресия и цинизъм. Участниците често биват поставяни в неудобни и провокативни ситуации, кото ги стимулират да изпаданат в крайности. Демонстративното и неморално поведение на участниците допринася за екшъна и сензацията в предаването, които от своя страна увеличават неговия рейтинг.

Друга причина за ниския морал в предаването е начинът, по който са подбрани участниците. Участниците в предаването Биг Брадър Фемили са един вид типологична извадка на семействата в българското общество. Методът на типологичната извадка е непредставителен и силно субективен изследователски метод. При него група експерти подбират и изследват няколко единици, които по тяхна преценка са типични за цялата съвкупност. Такава е ситуацията и в Биг Брадър Фемили. Още в първия епизод на предаването сценаристите обясниха, че са открили типични представители на различните модели на семейство в страната. При представянето на всяка двойка се посочваше към кой семеен модел се причислява тяхното семейство – в предаването са представени модели като типичното патриархално семейство – Христо и Корнелия, модела на красавицата и кученцето – Елеонора и Давид, модела на богатата дама и бедния мъж – Анджелика и Радо и други. Сценаристите са се постарали да подберат ексцентричните и скандални двойки, които да представляват пресилен вариант на различните семейни модели. Освен това в къщата нарочно се вкарват емоционално несъвместими играчи, за да се създадат условия за конфликти и скандални ситуации. А в момент на конфликти, хората често са склонни да пренебрегват обществените моралните и етически норми.

Ниският морал, който наблюдаваме в къщата на Биг Брадър Фемили може да се обясни също с факта, че предаването е типичен продукт на масовата култура. В книгата си „Рокът и съвременната културна ситуация”, Евгений Дайнов очертава основните характеристики на масовата култура. Според него поначало масовата култура не изисква напрегната работо на мисълта и чувствата. Произведенията на масовата култура често дават израз на човешката спонтанност и неговите най-ниски пориви и страсти.

Съвременната масова култура произлиза от някогашната народна култура, която се противопоставя на морала и обществените норми като цяло. Народната култура се характеризира с масовост и публичност. Нейни типични продукти са масовите игри, карнавалът, празникът и масовите сбивания. Основна цел на народната култура е да взриви установените порядки, да премахне всички йерархии и задръжки, които регулират човешкото поведение. Народната култура апелира към пълна освободеност на действията. Тя поставя особен акцент върху насилието и сексуалността, които във всекидневието често биват подтискани и цензурирани. Като типичен продукт на мосовата култура, предаването Биг Брадър Фемили носи всяка от типичните и характеристики.


Аномия – Анна Тодорова
Следващото противоречие, което ще разгледаме е това между различните модели на поведение в къщата, отговарящи на различни ценностни светове. Това противоречие стои в основата на аномията във взаимоотношенията между играчите. Аномията в къщата от своя страна се дължи на липсата на колективизъм сред съквартирантите. Крайният индивидуализъм на играчите в къщата се дължи на факта, че те са представители на едно постмодерно общество, което предразполага индивида към непоследователност, аномия и индивидуализъм. В книгата си „Рока и съвременната културна ситуация”, Дайнов описва особеностите на типичното постмодерно общество. В постмодерното общество започват да се размиват границите между възвишено и вулгарно, между нисше и више. За него е характерна естетизация на всички сфери на живота, естетизират се дори и най-маргиналните сфери на жизнения свят. В обществото се завръща дискурса на играта и на изкуството, като част от човешкото ежедневие. Постмодерният човек не вярва във великите разкази на науката, политиката и идеологията. Той не вярва на окончателни истини и решения. Няма епоха, която да е по-висша от другите. Няма идеология, която да е универсално утвърдена над останалите. Този релативизъм подтиква постмодерния човек към еклектика. Той съчетава у себе си елементи от различи идеологически и ценностни светове, които понякога се намират в противоречие помежду си. В ежедневието си постмодерният човек е длъжен да бъде гъвкав и адаптивен, за него става невъзможно да заема последователни позиции във всеки един момент. Постмодерният човек е сложен и непоследователен, той е носител на уникална личност. Всички тези фактори тласкат постмодерния човек към индивидуализъм. Той често изпада в състояния на аномия, тъй като за постмодерния човек е характерна противоречива и постоянно изменяща се идентичност.

Аномията в къщата се дължи също така на липсатата на колективизъм. Липсата на колективизъм е обяснима, понеже играчите се конкурират помежду си за голямата награда, но тя се дължи и на други фактори. Играчите не споделят общи ценности, норми и интереси. Различните двойки демонстрират различни модели на поведение и мислене. Сред участиците не се наблюдава йерархия и сътрудничество. Секвартирантите действатат като атомизирани индивиди, те следват своя собствен, интерес, стремят се към индивидуална изява. В случай на конфликти, играчите разчитат на собствените си физически и словесни способности, за да се защитят и наложат над останалите.

От друга страна, играчите проявяват ниска мотивация за личен принос при разрешаването на колективните мисии. Тъй като не споделят общи норми и регулатори, секвартирантите трудно координират своите действия и мниния. Доказателство за това са множеството провалени мисии в къщата.

Патриархално и модерно - Деница Томова
Интересно е да наблюдаваме как постепенно настъпват промени в обществото, в семейството, което е градивна негова единица. Риалити форматът Big Brother Family е много показателен по отношение на представяне на разнородни структури на семейството, както също и на алтернативи на семейството- съжителство на семейни начала. Случващото се между двойките, живеещи заедно под общ покрив, пробужда поредица от критики от страна на външния наблюдател, поражда обществен дебат по отношение на семейните ценности.

Както можем да видим дори и в къщата семейство Каменарови, които са на възраст- 62 (Радка) и 63 (Чавдар) , критикуват по-малдите двойки съпоставяки ги с модела за семейство, в който те са били възпитани. Те са показателни за семейство, прехождащо от един към друг модел, приемащо част от новото, но стремящо се да запази базисното, което включва основните елементи, необходими за формирането на общността- семейство. Първоначалната представа за същността, смисъла и целите на семейството са разбирани посредством дефиницията за патриархално семейство. То е подчинено на мъжа, защото той се счита за глава на семейството. Следствие от това разбиране е и (строго) диференцирането на ролите на мъжа и на жената в обществото. Като на жената е отредено да е майка, домакиня, любяща съпруга, а мъжът е главата- той изхранва семейството, той взема решенията.

Постепенно с еманципацията на жената тази представа се размива, защото вече не само мъжът има право на кариера, не само той може да вземе компетентни и адекватни значения, жената вече може да надига своя глас в обществото, да се бори за каузи. Тази жена вече не е просто домакиня, майка, съпруга, а равностойна на мъжа, на нейния брачен партньор.

Друга съществена промяна, която настъпва в семейството като градивна единица на обществото е, че вече не е необходимо съществуването на брачен съюз, за да бъде социално признат и одобрен сексуалния съюз между мъжа и жената, дори не е необходимо партньнорите да са от един и същ пол, колкото дебати да се водят все още. Обществото вече е склонно да приема като нормално съжителството между мъжа и жената без сключването на барк, да признава роднинската им връзка. Още по- значим е фактът, че този вид съжителство е признат от държавните институции и е вписан в семейния кодекс, давайки права на съжителстващите на семейни начала двойки и децата им, застъпващи се с правата и задълженията, които предполага барчния съюз.

Връщайки се отново към риалити формата и впервайки поглед в мъглата на отмининалите времена, в които животът е бил значимо по-различен, когато барчният съюз е бил неотменна част от живота на човека и е бил средство срещу предпазване не просто от съмота, а своеобразно изискване, за да не бъдеш отхвърлен от общността, от обществото като цяло. Защото както знаем от българския фолоколор, от разказите на Йовков и Вазов, мъжът, ако не си намери булка, ще остане ерген и ще се плашат от него хорските булки, както ще бягат хората и от овдувелия мъж или жена.

Тежки са оковите на нормите, които гради всяко едно общество. Трудно е те да бъдат избегнати, но постепенно е възможна тяхната промяна, плавния преход от нормалността днес към нормалността утре, съобазявайки изискванията към индивида с динамиката на живота. Което предполага и промяна на отношението към индивидуалните потребности на индивида. В този смисъл, ако преди години разводът е бил недопустим, то днес той е право на личностен избор. Тоест днес човек може да избира как да живее без да съобразява изцяло живота си с нормите, които му налага обществото. Нагласта на хората постепенно се е изменила. Разпадът на двойката днес не е фатален край, а ново начало, което няма цел да поставя край, а да дава възможност за поставяне на ново начало, което да бъде по- благополучно, както за партньорите от разпадналата се двойка, така и за децата им, ако имат такива.

Трябва да обърнем внимание, че в Big Brother Family има и семейство, което макар и модерно, е запазило патриархалната си структура, имайки впредвид семейство Трифонови- Конелия и Христо. При тях можем да наблюдаваме как мъжът не просто е глава на семейството, но и се налага като доминиращ фактор. Той е господар. Христо взема решения, а Корнелия и детето му се подчиняват безпрекословно, за да не го разгневят, примирявайки се с факата, че той стой начело на семейството им. Което поведение е противоречиво, вземайки впредвид модрения свят, в който живеем, в който жената подобно на Елеонора надига глас и взема сама решения за живота си, преценява как да постъпи в конкретна ситуация без да се допитва до мъжа си, налага своето мнение над неговото, бори се за правата си.

Както се вижда, тук има различни типове семейства. Но въпреки модерността все още има семейства подобни на това на Трифонови, при които е запазен патриархалният модел, познат ни добре от българската фолколорна традиция, където красноречиво е описан патриархата в българското семейство през отминалата епоха.


Идеята за паноптикум - Васил Филипов
е затъпена почти изцяло в ББФ, тъй като участниците в него са изложени на показ пред цялата българска общественост. Липсва момента, в който те са затворени заради нарушени норми и правила, както е в “къщата” на Бентам. Но и тук индивидите са в ситуация, в която са лишени от своя усамотеност, която получават в ежедневния си живот. Тук са наблюдавани от “кулата” с цел предоставяне на забаваление на зрителите. Присъства момента на социалния експеримент, но тук се проявява един продукт на епохата, а именно – копенежа и желанието за шоу. Шоуто, към което всеки се стреми дали във външния свят, дали в “затвора на ББФ”. Човек се чувства призван да участва в него, дали заради известността, дали заради възможността за печелба на материални блага под формата на парична награда. В крайна сметка всичко се завърта около шоуто, предоставено на зрителя. Този безкомпромисен в своето желание зрител иска да получи удовлетворение на своите страсти, подтискани от рутинирания ежедневен живот. Също като в древен Рим, хората по трибуните на Колизеума не са се интересували от това как две човешки същества са се сражавали до смърт. Те са искали развлечение, задоволеност, искали са както и сегашните зрители – шоу. Защото в духа на нашата епоха всичко, което е поднесено в лъскава опаковка , не винаги означава, че ще постигне успех сред хората, а именно шоуто го прави. Чистото и неподравено, продукт на човешките страсти, човешкия копнеж да бъде част от нещо, от което ще получи удовлетвореност. Паноптикум може да послужи именно като инструмент за постигане на шоуто, поне в контекста на ББФ. Всяко наблюдавано двишение, всяка уловена мисъл, всяка чута реплика, трябва да се поднесе на останалия свят за да може зрителя от кулата да получи това, което тъй страстно желае. Но тук идва разграничението между бентановия модел за модерен затвор и този “затвор” продукт на модерните желания на публиката. При Бентам паноптикум служи не за физическо наказание на индивида, а за душевното му такова. Целта му е да се лиши индивида от неговата усамотеност зад стените на тъмния зандан, както и да го изложи на показ не само индивидуалност, но и неговите мисли. Както и идеята, че не се знае кога и как бива наблюдаван. Това уникално произведение на човешкия разум превърното в страшно наказание, през което дори и мислите ти са на показ се е превърнало в развлечение за обикновения човек. Но всяко нещо може да бъде заобиколено или преодоляно за известно време и да бъде намерено неговото слабо място. За това ме подсети анимационния сериал The Simpsons, в една от сериите цялото градче бива изложено на показ чрез монтирани камери, докато един от главните герои не открива сляпа точка (blind spot) в своя заден двор. Но бързо бива разкрит. Така и в ББФ и като цяло в контекста на предаването не може да става дума за сляпо петно, всичко е изложено на показ, дори и най – съкровените кътчета в душата на индивида. Идва времето, през което индивида – участник избира да бъде себе си или да играе роля пред света, но което и да избере рано или късно дългото излагане на показ деформира неговото поведение и мисли. Това е така, тъй като човек осъзнава, че бива следен постоянно, което компроментира цялостния му модел на поведение. В този момент нататък се проявява в пълна сила замисъла на паноптикум, в който и за момент индивида не може да остане сам. Той трябва сам да разкъса своята душевност пред всевиждащото око за да ( в случая) създаде шоу на “гладните” зрители. В случая на ББФ може да говорим и за синоптикум, тъй като през повечето време липсва легитмната власт на държавния апарат, който поставя съгрешилите в паноптикум. Синоптикумът няма нужда от принуда – той съблазнява хората да гледат малцината, които обаче са подбрани, в случая от сценаристите и режисьорите на предавнето. Тук се застъпва още един проблем. Това, което виждаме на екрана на ББФ е чистата истина, няма значение дали самият престой е режисиран или не, показателно е самото скланяне пред режисурата или пък обратното да покажеш държанието си каквото е когато си сам в къщи. Това впускане в дебрите на тази “игра” е начин да се покаже човешкият индивид, който излага най – съкровенното си на показ пред “всевиждащото око”, да бъде поставен пред избора да бъде себе си такъв кавъвто е или да се включи в театъра или пък, което е малко вероятно след видяно, сам да разруши границите на своето светоусещане или да изгради нови.

Това е духа на модерността не само да се вгледаш в себе си, но и другите да видят какво става с теб без значение от правото на избор, защото в крайна сметка шоуто е над всичко... да се откажеш доброволно от някои гарантирани човешки, граждански и индивидуални свободи, в името да станеш известен да спечелиш “нещо” от този престои. ББФ е отражение на тези човешки черти, които ние тъй упорито крием под маската ежедневния си живот. Дали е възможно някога да оставим дребните си човешки нужди и да не се компроментираме пред себе си, пред това, което сме постигнали като осъзнати индивиди? Това може би е истниския замисъл за паноптикум, сами, чрез насилствения показ на интимните части на душата би да се превъзпитаме така както модерността желае, а именно постоянна промяна на нашата същност.


Зрителите на ББФ - Стилия Баракова
Във вестници, интернет страници, телевизия, радио не се набляга върху предаването Биг Брадър Фемили като такова, а се коментират личния живот на участниците от телевизионното шоу, тенните мисли, чувства, планове. Конструират се образи на медийни герои, с мъките и надеждите, на които обществото се идентифицира и живее. Емоционалният дискурс се материализира в най-различни заглавия, които пламват по всички медии.

Така се дава възможност на публиката да проследи живота на участниците и открива в тяхното всекидневие част от своето. Това е една от основните причини предаването да има толкова голяма зрителска аудитория.

Не трябва да се изпуска и факта, че те са провокирани от самото предаване, което ги тласка да гледат право към материалното с всички игри на SMS от гласуване и с обещание за печалба на най-многообразни и скъпи награди.

Изопачаването на норми като морал, ценност, уважение в къщата на Биг Брадър фемили са с една цел, да провокират зрителя. Многобройни са реакциите, които това изопачаване може да породи у него. Има вероятност, когато човек гледа как в шоуто човешките норми са изкривени, да реагира укорително. Това е друга причина, поради която някои хора гледат Биг Брадър Фемили и се интересуват от него. Да гледа внимателно и да изследва този тест на човешката психихология и да види до къде всъщност може да достигне човешкото незачитане на тези норми. За тези зрители, шоуто представлява именно това, едно изследване на човешкото поведение, в което се вижда до колко тези норми са ценими устои.

От друга страна част от аудиторията именно в това поведение вижда себе си и намира едно оправдание за своите постъпки и своята нагласа.

Човек признава за личност преди всичко самия себе си. Затова най-често се вглежда не в хубавите и силни качества у хората, а в техните недостатъци. Голяма част от зрителите на предаването търсят точно тези недостатъци на участниците в къщата. От незапомнени времена е казано, че човек вижда треските в очите на другия, а не вижда гредата в собствените си очи. Трудно е да се признаят качествата на другите, а с голяма охота и лекота се критикува и се намират слабостите у хората. Съвсем несъзнателно човек създава висока оценка за себе си, когато критикува участниците в къщата и търси техните недостатъци. Гледайки тези грозни ситуации, това носи удовлетворение на зрителя. Той търси треските в участниците, което правят и самите те в къщата по между си. Всеки се опитва да корегира другия. Зрителят не си дава сметка, че ако реално и той е в къщата също ще е заплашен да бъде въвлечен в същите ситуации, в същите отношения, но неговата реакция ще бъде по-различна. Пред екрана е „спасен” да бъдат намерени неговите недостатъци , никой не го наблюдава, никой не може да го поправя.

„И от мен по-зле има”. Колкото унизителна, толкова реална фраза. Хората дори се радват, дори могат да стигнат до щастие, ако видят хора с по-лошо положение от тяхното. Философията на голяма част от зрителите на предаването Биг Брадър Фемили е именно такава. Голяма част от населението може да се оплаче с финансови и лични проблеми, а решение за тях да не вижда. Това реалити шоу дава възможност на зрителя да успокои собствената си душа, когато вижда какви са отношенията между семействата в къщата. Скандал, бой, обиди, изневери, неща нетипични за едно нормално семейство, но със сигурност присъстващи в част от тях.

Можем да открием много остарели, но оживели през времето парадокси на своя български характер. Нищо не е изтрито, стига да искаме да го открием и прочетем. Тези парадокси ни трябват днес. Няма нужда да лъжем самите себе си, както често става, да се вземаме за едно, а другите да ни вземат за съвсем друго.

Ако се вгледаме в себе си като народ, ще открием парадокси, с които така сме свикнали, които смятаме за нещо най-редовно и които не забелязваме. А когато ги забележим, казваме само едно: „това не може да бъде”

Парадоксите в характера на всеки народ очертават както обичайното и познатото, положеното в традицията, така и онова, което изненадва и обърква. Те са плюсовете и минусите, които очертават постоянното, трайното, бихме могли да кажем традиционното.

„Не искам на мен да ми е добре, искам на съседа да му е зле”

Най-българският от всички български парадокси. Дори най-буквално да вземем думата съсед, примери могат да се посочат много. Съседските отношения не са добри – изпотрошени порти, изхвърлени боклуци в двора на съседа. Много книги са написани, за това колко е хубаво човек да има добър съсед.



Къщата „Биг Брадър Фемили” съвсем метафорично може да се приеме като „съсед” на всеки зрител. Това е съседната къща, а участниците в шоуто са нашите съседи. Дори и да не е в много добро положение зрителят, дори да има сериозни семейни проблеми, когато види, че „съседските” отношения също не са добри, той се успокоява. Радва се, че не е единствен и че има и други, които са като него и дори по-зле.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница