Социална психология речник по психология! Предмет на социалната психология

*речник по психология!

Формулирането и точното определеие на всяка наука е сложна задача, а специално в социалната психология, въпросът става още по- сложен именно от голямото разнообразие от разглеждани проблеми. Има страшно много определения за проблема на социалната психология, ще се спрем на едно, определящ социалната психология като наука за конфликта м/у индивида и социалното общество. Може да се разглежда като конфликт м/у малцинството и мнозинството, м/у лидера и т.н...

Науката за обществото се отнася до един нов клон- етнопсихология.

Ако търсим друго определение за науката, макар и старо, но съхранено все още, определението на О’Хорд??, което той свежда до изследвания на емоционалните, мисловните и поведенческите отговори на индивида, стимулирани от влиянието на неговото обкръжение, от страна на другите.

Всяка форма на социално мислене, социално чувство и соц. поведение е във фокуса на тази наука. Социалната психология изучава фактите и механизмите, както и закономерностите в поведението на личността, която е включена в социалната общност, както и психологическите особености на тези общности.

Серджа Мускович отнася предмета на социалната психология до когнитивните способности на човека и социалните представи. Тук се отнасят явленията: предразсъдъци, стереотипи, вярвания. Явленията на социалното общуване, на езиковите и неезиковите послания.

Първият подход е социокултурният подход. Тези подходи отговарят на въпроса кое управлява човешкото поведение. Социокултурния подход изхожда от това, че движеща сила на социалното поведение

е влиянието на големите социални групи. Този подход подчертава значението на културата и социалните норми.

Еволюционният подход

Негов представител е Макдаугъл. Социалното поведение се разглежда чрез теорията на Дарвин(чрез генетиката и наследството). Уилям Макдаугъл е английски биолог и социолог, който разработва еволюционен подход, като смята,че човешкото поведение е базирано на инстинктите за оцеляване и възпроизвеждане. В основата на този подход лежи идеята за естествения подбор, който предполага, че хората развиват такива характеристики, (адаптирайки се към средата), които им помагат да оцеляват, да възпроизведат своето потомство и да им придадат тези качества.

Този подход

Идва естествено от съединяването на социалната и когнитивната психология. Теоритично направление, изучаващо психичните процеси, които участват в забелязването, запаметяването и интерпретацията на социалните събития. Въпреки, че има различия м/у подходите, трябва да споменем два основни принципа:

Първи принцип се свежда до твърдението, че социалното поведение целенасочено, че хората си взаимодействат по между си, за да постигнат определени цели.

Вторият принцп се отнася до твърдението, че социалното поведение е взаимодействие м/у личност и ситуация. Вътрешната мотивация на всеки от нас си взаимодейства с външната ситуация, в която ние се оказваме.

Фундаментални мотиви, които изучава соц. Психология са мотиви за установяване на връзки с другите, това е стремеж, заложен у нас и свързан генетически с нашето оцеляване. Мотив за съхранение на постигнат определен статус, уважение, власт, възхищение. Мотив за защита на близките и себе си или за самозащита, проява на агресия при опастност, враждебност, която грози не само нас. Мотив за привличане и запазване на партньора.
Изследователски периметър на социалната психология

Социалната психология е свързана със всички науки, изучаващи човешкото поведение: философията, реториката(разглежда проблемите, във връзка с общуването), юристпроденцията(разглежда законите като регулатор на човешкото взаимодействие).

Социалната психология изучава моралните норми, а най- значимите се превръщат в законите, като основен инструмент на юридическата наука. Езикознанието (разглежда проблемите за....) етнографията(изучава бита и културата на народите), педагогиката(формиране на личността), психиатрията(проблемите за масовите внушения). Най- близки до социалната психология са социологията и психологията(представи си...)

09.03.11

Описателните методи включват процедури за измерване или за фиксиране на поведението, мислите, чувтствата в тяхната естествена проява. Към описателните методи спадат: естествените наблюдения, изследването на отделни случаи, архивните методи въпросници и психологически тестове.

Експерименталните методи от друга страна, са процедури, чрез които разкриваме причините за поведение, чрез системно изменение (манипулиране) на някакви аспекти от ситуацията.

Наблюдението се осъществява в естествени условия. Методът има своите предимства, както и недостатъци- предимствата се оказват това, че явлението се наблюдава в естествени условия. Наблюдаваните не трябва да бъдат осведомени, че са наблюдавани, за да не изменят естественото си поведение. Един от недостатъците е, че понякога се налага върде дълго очакване на явлението да се появи в естествената му среда. Напр. Самоубийства, катастрофи, масови явления.

В едно изследване винаги се пставя някаква хипотеза. При естественото наблюдение, единиците, които се фиксират, могат да бъдат жестикулации, мимики, реч, инициативност в поведението.

Статистическите методи се използват при наличие минимум на 30 човека. Трябва да са от един пол, от една възрастова група, за да можем да твърдим нещо. Колкото е по- голяма извадката, толкова по- солидно ще е нашето твърдение.

Към описателните методи, спадат така познатият на всички тест- психологически тест, който представлява инструмент за оценка на различията м/у хората- способностои, знания, мотивация, поведения, чувства или каквито и да са критерии. Тестовете са широко приложими у нас. Има САТ тестове(за специални способности).

Има два критерия, които трябва да притежават тестовете. Единият критерий се нарича надеждност, а другия- валидност.

Надеждността се отнася до постоянството на резултатите от тестирането, което значи, че теста трябва да мери едно и също ниво, когато и да го приложим.

Валидността е показател за това, до колко вярно тестът мери това, което трябва да измери. Това е начин да се намери причинна връзка м/у две явления.

Коефициентът на корелация може да бъде положителен или отрицателен. Положителната корелация сочи, че когато едната променлива расте и другата расте. Например с увеличаването на тълпата от зяпачи, се увеличава стремежът към самоубийство. Негативната корелация, поазва обратното- когато еднта променлива расте, другата намалява. Например колкото повече индивиди се определят като привлекателни за другия пол, толкова по - малко ги удовлетворяват техните връзки. Корелацията е следствие на взаимоотношението на две промени, но те не ни показват коя е причината и кое е следствието. Показва ни се само връзката. За това, за търсене на причините има по- сложни анализи (регресионния анализ).

Провеждайки експеримента, изследователят се опитва да измени поведението на хората, като систематически манипулира един от аспектите на ситуация. В същото време контролира останалите аспекти. Например Филип Зимбардо прави своя експеримент, изследвайки дали анонимността подтиква към агресия. Изследователят работи с две герупи- едната експериментална, другата контролна. Променливата, която се манипулира от експериментатора, се нарича независима променлива. А променливата, която се изследва, се нарича зависима променлива.

Често пъти в експериментите се споменава за вътрешна валидност-степента, в която ексеримента позволява да се правят изводи за причините и следствията. Експериментът може да се осъществи в естествени, полеви и лабораторни условия.

23,03,2011

Личността в социалната психология

В древният театър, под личност се разбира маската, която се слага, защото тогава, актьори са били само мъже. В думата „персона” в днешно време се слага нотка на сарказъм.

Индивидът се отнася до представител на определен биологичен вид. Чвешкият индивид се отнася до представител на хомосапиенс- носител на всички биологични характеристики на този вид. Категорията „индивид ” се свежда до

Понятието индивидуалност обозначава неповторимото съчетание м/у духовни качества, инетелкт и други характеристики, които правят човек уникален, спрямо другите. Индивидуалните свойства, това е нещо, което отличава всеки човек от останалите други.

Категорията личност е много сложна. Има десетки теории и стотици определения. Личността е основна категория за психологията на личността, но личността е осн. категория и за соиалната психология, но тя има предвид социалните качества на човека, социалните характеристики, които той е придобил по време на своята жизнедейност. Психологията разглежда личността, като носител на съзнание и като активен субект. Участва в определена дейност за натрупване на социален опит. Социалната психология е една от многото науки, занимаваща се със социалната природа на човека. Тя разглежда как човек взаимодейства с другите, в какви отношения влиза в рамките на дадено общество или социална група. Социалната психология проявява голям интерес към поведението на човека, поведението на индивида в групата или може да бъде поведението на групата. Обширна част от предмета на социалната психология, се отнася до изследване на психиката на отделния индивид т.е. определени свойства и качества, поведения и характеристики, могат да бъдат и състояния, които участват в социалния контакт при социалното взаимодействие на индивидите.

(вземи от Еми)Тук влиза и самооценката. Аз-ът, това е социалната вселена на всеки човек. Кой съм Аз? Моментът на самоосъзнаване започва, когато детето разпознава себе си в огледалото. В речеви план, това става с употребяване на личното местоимение. Човек придобива първо представа за другите и по- късно предсатва за самия себе си. Тъй като се използват две категории: аз- образ и аз-концепция. Аз-образът е моментно състояние(какъв съм аз сега, в текущата ситуация). Аз- концепцията е по-консервативна. Отнася се по линията минало, настояще, бъдеще. Тя е комплексна представа за това, което мислим, че сме(красиви, добри, емоционални, интелигентни, за това, което бихме желали да бъдем, да станем). Тя включва дори и това, което смятаме, че другите мислят за нас. Аз- концепцията е свързана със социалната група. Тя е свързана с нашите идеи и позиции.

Трябва да кажем, че съществуват различни подходи за изучаването на човешката личност, свързани с изучаването на множествеността и разнообразието на човешките вазимоотношения. Всички теоритични подходи може да разделим или обединим в две големи групи- личностна категоризация и социална категоризация.

Личностната категоризация е свързана с една интимна представа на човека за себе си. Тя поставя акцент в/у специфично личностното. Уилям Джеймс ни дава една пространна теория на личноста 1980г. Той за пръв път разработва проблема за стр-рата на аза -кой съм аз. Джеймс дефинира 4 компонента на обективното аз.

Телесно аз- дава ни представа за идентификацията на индивида със своето тяло.

Материално аз- всеки човек има свое материално аз, това е всичко, което може да нарече свое- дрехи, коли, къщи, пари. Това, което смята, че му принадлежи.

Духовно аз- субективната страна на личността, отношението към самите себе си, това, което мислим, че сме. Уменията и навиците, всичко онова, което е придобито.

Социално аз- има множество социални Аз-ове и те са свързани с функциите, ролите, които човек изпълнява в различни ситуации. В различните ситуации, човек представя различните си Аз-ове, това не означава, че той е раздвоен. С колкото повече групи общува той, толкова по- богато е социалното му аз. Според уилям Джеймс, човек развива тези аспекти от аза, на които държи, и които разчита за успех. Той може да разчита на красотата, богатството, филантропията и да развива тези аспекти. Тук присъства и самоуважението. Според Уилям Джеймс, самоуважението може да се изрази с формула: самоуважението= успех/претенции. Самоуважението е ниско, когато имаме големи претенции и малко успехи. Уилям Джеймс казва, че когато някой се стреми да унижи своята жертва, той търси да удари в слабата му страна(или успеха или претенциите).

Друг подход на Зигмунд Фройд, човешката личност се състои от три основни компонента. Той отделя Ит, Его и СуперЕго.

Когато човек еподкрепян и обичан, без да има поставени условия за това, тогава той може да израстне пълноценно, да бъде себе си. Когато чвоек се сетрми да задоволи потребностите на другите, той губи своето аз, поттиска своята същност. Когато детето израства в прекален стремеж да търси одобрението на хората, той също губи своята същност.

Аз- концепцията се разглежда и като нагласа, като атитюд. Нагласата е предразположеност на психиката за отговор на определени социални обекти. Нагласата има три отделени компонента:

Познавателен, емоционален, поведенчески.
Кое формира нашето социално аз:

1. Ролите, които изпълняваме (задълженията).

2. Социалната идентификация, която формираме.

3. Нашите успехи и неуспехи. Материал, от който се изгражда нашата Аз- концепция.

1. Обща задължителност

Те внушават взаимно доверие и подтиква към спазването и. Когато индивида осъзнава значението и, което е и в негов интерес, внимава и държи(следи) за спазването им от другите.

Резултат от културното ниво на общността и е основан на рационалността.

Като я характеризираме, можем да кажем общо, че нормата е стандарт, еднакво задължителен за всички и този стандарт се явява инструмент на интелигентността.

Всички тези характеристики се явяват база за следващата, за високото ценностно отношение към нея. Именно защото тя е доказана, рационална, справедлива, общозадължителна.

С нормите човек се среща от най- ранно детство, още преди да се изградим като личност. Те му се налагат от общността, не се избират.

2. Повърхнстно придържане към нормата.

Когато индивидът се придържа към нормата, само защото тя му осигурява коректност и сигурност. Това е известна социална мимикрия.

Отношението към нормите:

На първо място трябва да кажем, че човек има собствен интерес да спазва нормата. Спазвайки я, той търпи известно ограничение. Но често човек търси начини да заобиколи нормата. С други думи: отношението към нормата зависи от интереса на индивида. Ако печели от спазването и, я следва и обратно.

На второ място можем да говорим за толерантността на нормата. Много тънък лед- може да се измени с минути.

На трето място- индивидите често се приобщават към нормата само номинално т.е. само когато има заплаха от санкция или надежда за възнаграждение.

Следваща характеристика- съпротива и отклонение от нормата. Ако говорим най-общо, трябва да кажем, че поведението на човека не може да бъде освободено от нормативното поведение. Въпреки, че има норми, с които се съгласява само външно. Трябва да кажем, че самата нормативна система на обществото е разслоена и противоречива.
3. Видове норми

-Общи норми:

Включват аппекти от духовната структура на обществото. Това са правното съзнание, моралното съзнание. Това са традиционните норми и техния общозадължителен характер е безспорен. Без нормативна практика, нормата остава само с номинална стойност.

Изследванията на нормите или тези, които се занимават с тяхното проучване разполагат с данни за предсказуемост на поведението.

Ролевата теория също ни разкрива процеса на социализация или как човек се ситуира определя своето място в обществото.

В различен момен от своя ивот, човек заема различни места в различни секори на обществото. Заемайки тези различни места, изпълнявайки дадена роля, обществото предявява към него определени очаквания. Интересно е, защо тази власт на обществото не ни тежи и повечето от нас я желаят. Големият човек ежедневно общува, заимодейства, комуникира с различни социални групи. Много рядко се случва той да си взаимодейства само с една група. Това е валидно най- вече за малкото дете в семейството(да си взаимодейства с една група).

Ако статусът е съвкупност от права и задължения, то ролята са самите действия, които човек трябва да извършва в рамките на тези права и задължения.

Етимологично произлиза от латинската дума status, което значи „положение”. Всеки статус има собствен престиж. Статусите могат да се разделят на два типа: предписани статуси и достигнати статуси, професионални и икономически, политически и т.н.

Неосновните статуси влияята на детайли в поведнието. Основните статуси, са определящи в живота. Например лекарите се ценят повече от санитарите.
2. Социална роля (динамичният аспект на социалния статус)

Реализацията на правата изадълженияа, съобразно социалния статус. Социалната роля е поведение или набор от поведения. Социалната роля енормаивно поведение, очаквано от всеки. Ролите съществуват, независимо от хората, които ги играят. Представляват определен мост м/у индивида и обществото.

Всеки човек изпълнява повече о една социална роля. Целият набор от роли, които човек изпълнява в определено време, се нарича ролеви репертоар.
3. Ролеви репертоар.

В едно и също време можем да бъдем деца на своите родители, родители на своите деца, студенти и т.н. ролевия репертоар включва съгласуване на ролевите позиции, което значи, че за да бъдем съпруги, трябва да имаме съпруг, за да сме студенти, трябва да имаме преподавател и т.н. В смисъл и двете роли трябва да са налице. За да играем определена роля, човек трябва да притежава конкретни умения. Ролите съществуват, хората ги променят, въплъщават се, доизграждат ги, пренасяйки нещо от своята индивидуалност. Ролите имат различни апекти и изпълняват различни функции. Основните функции на ролята са: социална и личностна.

Ролята се предоставя на индивида, в процеса на социализацията му, чрез ролевите очаквания, предявени от другите, по отношение на статуса, който заемат. Чрез процеса на комуникация, тези очаквания стават достояние за личността. Тя приема тяхното ролево послание. Всеки индивид възприема тези ролеви очаквания, съобразно собствените си нагласи, стимули, моционалност, което създава риск от изкривяване.

Предразсъдъците могат да направят така, че да накарат някой да стане това, което предразсъдъчният образ му вменява.

Пример: ако на детето непрекъснато му се изземва инициативата и му се казва, че не може да се справи, то действително става зависимо и непсособно.

Реализацията на очакванията в съответствие с ролевото поведение, може да бъде различно или поради различните интереси и възможности на индивида или заради намесата на случайни фактори. Но тук трябва да кажем, че самата личност има инициативна природа и също може да се намеси в тези нормативни очаквания, нормативни предписания на ролята. Социалната система помага за изграждането на обобщен образ в собствените му очи.

За да запази своята същност, е необходимо човекът да се включи частично в своята роля. Когато една и съща роля се изпълнява мноо години, може да се стигне до пълна идентификация с ролята.

Отнасят се до случаи, когато човек се претоварва с една роля. Възниква обикновено, когато сумарните очаквания на членовете на групата надхвърлт многократно възможностите на изпълнителя на дадена роля. Например ако човек изпълнява добре трудовите си изпълнения, шефът решава, че може да поеме още повече задължения. Натоварването може да се получи също така, когато човек сам си вдига летвата, сам си поставя нови предизвикателства (перфекционист).

Ако труженикът е майка, съвестен труженик, тя е разкъсана м/у избора да отиде на работа или да остане вкъщи, за да гледа детето.