Социална работа с бежанци със специални нужди непридружени малолетни и непълнолетни, бежанци с



Дата22.07.2016
Размер195.51 Kb.


СОЦИАЛНА РАБОТА С БЕЖАНЦИ СЪС СПЕЦИАЛНИ НУЖДИ

НЕПРИДРУЖЕНИ МАЛОЛЕТНИ И НЕПЪЛНОЛЕТНИ, БЕЖАНЦИ С

УВРЕЖДАНИЯ, ВЪЗРАСТНИ ХОРА, САМОТНИ РОДИТЕЛИ, ЖЕРТВИ НА

ПСИХИЧНО, ФИЗИЧЕСКО, СЕКСУАЛНО НАСИЛИЕ И ИЗТЕЗАНИЯ
Д-Р ПО ПСИХОЛОГИЯ СТОЙКА КАЛЧЕВА

ДЪРЖАВЕН ЕКСПЕРТ – ДИРЕКЦИЯ “ПРИЕМАНЕ И ИНТЕГРАЦИЯ НА БЕЖАНЦИТЕ “

ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ ПРИ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

УВОД
Бежанците със специални нужди са категория уязвими бежанци, който освен основателните страхове и опасения от преследване в страните си на произход имат и

  • физически

  • психически или

- възрастови проблеми, поради който тяхната дееспособност и работоспособност е снижена.

В резултат на недъг, загуба, травма, насилие, раздяла, смърт и др. настъпват промени в ролите, начина на живот, навиците и концепцията за самата личност.

Бежанците с особени нужди реагират към новата бежанска ситуация като се :


  • адаптират и разчитат на себе си

- изпадат в неустановеност и зависимост от болезнени спомени , загуба на контрол върху живота си , загуба на посока.

На международна конференция за интеграцията на бежанците в РБългария през 2000г. условно се очертаха 2 групи бежанци със специални нужди:



I група:

- хора с увреждания

- хронично болни

- бременни жени

- травмирани бежанци и жертви на изтезания

II група:


  • самотни родители

  • многодетни семейства с 4 и повече деца

  • бежанци в напреднала възраст

  • непридружени малолетни и непълнолетни

  • жени, преследвани по причина на пола


КАТЕГОРИИ УЯЗВИМИ БЕЖАНЦИ

В Наръчника „Социално обслужване на градските бежанци” (ВКБООН , Женева, 1994 г.) са представени специфичните нужди и насоки за работа със специални групи бежанци:



  • жертви на насилие

  • жени – глави на домакинства

  • непридружени непълнолетни бежанци

  • възрастни бежанци

  • хора с увреждания

В “Справочник по извънредни ситуации” /ВКБООН, Женева, 1999г./ като рискови и уязвими групи са посочени:



  • деца и юноши

  • непридружени непълнолетни

  • жени

  • самотни родители, поддържащи домакинство

  • жертви на насилие

  • нетрудоспособни и хора с увреждания

  • възрастни хора

  • изолирани групи

В Директивата на Съвета на ЕС 2003/9/ЕО от 27.01.2003 относно минималните стандарти за прием на търсещи убежище, е възприето понятието „ лица със специални нужди” за:



  • непълнолетни бежанци

  • непридружени непълнолетни бежанци

  • лица с увреждания

  • възрастни хора

  • бременни жени

  • самотни родители с непълнолетни деца

  • жертви на изтезания, мъчение, изнасилване или други сериозни форми на психическо, физическо или сексуално насилие.

В Закона за социално подпомагане и Правилника за неговото прилагане, 11 групи социално слаби лица получават право на различен размер на диференцирания минимален доход (ДМД) за социално подпомагане като процент спрямо гарантирания минимален доход /ГМД/ .1 Това са:



  1. за лица на възраст над 75 години, живеещи сами – 165% от ГМД

  2. за лица на възраст над 65 години, живеещи сами – 140% от ГМД

  3. за лица на възраст над 65 години – 100 % от ГМД

  4. за лице, съжителстващи с др. лице / лица/ или семейство, и за всеки от съвместно живеещите съпрузи – 66 % от ГМД

  5. за лице до 65 години, живеещо само от 73 % от ГМД

  6. за лице с трайно намалена работоспособност 50 на сто или над 50 на сто – 100 %

  7. за лице с трайно намалена работоспособност 70 на сто и над 70 на сто – 125 % от ГМД

  8. за дете от 0 до 16г., а ако учи – до придобиване на средно и професионално образование , но не повече от 20-години - 75 % от ГМД, а ако е от 7 до 16 и не учи – 37 % от ГМД

  9. за дете-сирак, за дете, настанено в семейство на близки и роднини и приемно семейство по чл. 26 от Закон за закрила на детето, за дете с увреждания – 100 % от ГМД.

  10. за родител , отглеждащ сам дете :

  • до 3 – годишна възраст – 120 % от ГМД

  • до 16- годишна възраст, а ако учи – до придобиване на средно или професионално образование, но не повече от 20-години – 100 % от ГМД

  1. бременни жени 45 дни преди раждането и за родител , отглеждащ до 3-годишна възраст – 100 % от ГМД.

Дефиниция за непридружено дете може да се намери в Закон за убежищеи бежанци. В Допълнителните разпоредби, параграф 1, точка 3 :



Непридружен е този малолетен или непълнолетен чужденец, който се намира на територията на РБългария и не е придружаван от свой родител, или др. роднина по права линия до втора степен или по съребрена линия до трета степен включително.

Съпоставката на международното и национално законодателство показва, че съществува сходство в диференциацията на лицата със специални нужди. Групата на „непридружените непълнолетни бежанци” и „лица, които са били жертва на мъчение, изнасилване или други сериозни форми на психическо, физическо или сексуално насилие” са специфични за лицата, търсещи или получили закрила.

В “Декларация за правата на инвалидите”/ 1976г./ се съдържа дефиниция на понятието “Инвалид”: всяко лице, което не е в състояние самостоятелно да задоволи , в пълна степен или частично, потребностите на личния и / или обществен живот по силата на някакъв недъг, вроден или придобит, на неговите физически или умствени способности.

В Закона за интеграция на хората с увреждания понятието „инвалид” е заменено с термина „човек с трайно увреждане”. Съгласно параграф 1, точка 2 от Допълнителните разпоредби на закона човек с трайно увреждане е лице, което в резултат на анатомично, физиологично или психическо увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек, и за което органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност или намалена възможност за социална адаптация 50 и над 50 на сто”. Повече от 5 години неправителствени организации / например: Център за независим живот и др. / активно предизвикваха публичната дискусия за замяна на понятието “Инвалид” с лице с увреждане.


Ръководни принципи на работа с бежанци със специални нужди са:



I Своевременност

Работата с уязвимите групи чужденци, търсещи или получили закрила, предполага необходимостта своевременно при разкриване на производство за предоставяне на статут да стартира набелязването на мерки за тяхната социална адаптация и интеграция в приемащата страна.



II Подготовка на персонал

В първи етап решаващо значение има подготовката на служителите, провеждащи регистрацията и интервюирането на чужденците, търсещи закрила и тяхното взаимодействие със социалните работници, медицинския персонал и психолозите в регистрационно- приемателните центрове за бежанци.



III Ранно идентифициране

Ранно идентифициране на чужденците, търсещи закрила, които попадат сред лицата със специални нужди дава възможност да бъдат предприети специфични мерки за тяхната закрила и подпомагане.



IV Индивидуален подход

Общият принцип при работа с лица със специални нужди е на основата на индивидуална оценка на нуждите, съставяне на индивидуален план за социално подпомагане, здравни грижи и медицинска рехабилитация, психологическа помощ и консултиране.



V Превод

Осигуряване на преводач при работа с бежанци със специални нужди е решаващо при разкриване на основните потребности и задоволяване на социални, образователни и др. техни нужди.



VI Взаимодействие на институции

Бежанците със специални нужди се обхващат от мрежа от държавни и неправителствени организации, представители на местната власт, международни хуманитарни организации за по-пълно прилагане на мерките на специфична закрила.



СПЕЦИАЛНИ МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА НА НЕПРИДРУЖЕНИ

НЕПЪЛНОЛЕТНИ И МАЛОЛЕТНИ, ТЪРСЕЩИ УБЕЖИЩЕ
Непридружените малолетни и непълнолетни търсещи и получили закрила са най-многобройната група бежанци със специални нужди. В съответствие с Конвенцията за закрила на детето на ООН / 1989 / към тях българската държава прилага равностойни мерки за закрила, както към българските деца.

I. При работа с непридружени деца, търсещи убежище и бежанци се изхожда от основни ръководни принципи :



  • най-добър интерес на детето

  • недискриминация

  • право на участие

  • бикултуризъм

  • превод

  • конфиденциалност

  • право на информация

  • своевременност

  • сътрудничество между организации,

  • трайност

- подготовка на персонал

като се приемат изцяло 11 принципа на Добра практика на Европейския Съюз за работа с непридружени деца.

II. До процедура за убежище се прилага принцип на:


  • достъп /“неотблъскване”/ от територия на РБългария

  • осигуряване на превод

  • неприлагане на ускорено производство

III. По време на производство за предоставяне на закрила се:



  • провежда ранно идентифициране

  • точно регистриране

  • интервюиране в присъствие на представител на отдел”Закрила на детето” на Дирекция за социално подпомагане или психолог от ДАБ

  • оценка на възрастта / по видими признаци или чрез оценка на костна възраст /

  • определяне на настойник / попечител и правен представител

  • събиране на данни и позитивно, хуманно и експедитивно търсене на семейството

IV. През производството за предоставяне на закрила се полагат:





  1. Временни грижи

  • настаняване в безопасни условия в РПЦБ-София и РПЦБ-с.Баня,

  • социално подпомагане в обем за пълнолетен чужденец, търсещ закрила,

  • медицинска осигуровка, насочване към личен лекар, прегледи и лечение в обем за български граждани ,

  • психологически консултации

  • достъп до курсове по български език и възможност за включване в образователната система до средно образование в държавни и общински училища, училища по изкуства, древни езици и италиански лицей.


2. Трайни решения - след връчване на Решение по молба за закрила се пристъпва към:

- търсене и събиране със семейството,



  • настаняване в Домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи / ДОВДЛРГ / към Министерство на образованието и науката чрез социален доклад и психологически доклад на ДАБ до отдел «Закрила на детето» на Дирекция «Социално подпомагане»

  • интеграция в РБългария.

При реализиране на етап I- IV възниква нeобходимостта от:



  • идентифициране на основни потребности и приоритети на непридружените деца, търсещи убежище и бежанци.

  • създаване на условия за по-добра координация между институциите, реализиращи политиката за децата, в т.ч. и непридружените деца.

  • формулиране на ясни инструкции в съответните правилници и вътрешни разпоредби относно функциите и взаимодействието между отделните институции.

  • разработване на система за набиране на информация за намиращите се непридружени деца на територията на РБългария.

  • осигуряване на достъп на Върховен Комисариат за бежанците на ООН и неправителствени организации до непридружени малолетни и непълнолетни лица, търсещи и /или получили закрила.

Мерките , предприети по отношение на непридружените малолетни и непълнолетни деца-бежанци съответстват на международните критерии за добра практика:



I. ВРЕМЕННИ ГРИЖИ
1. Регистрация, издаване на документ за самоличност и личен номер на чужденеца

по чл.чл. 21, 29 /2/ и 40 / 2/ от Закон за убежище и бежанци /ЗУБ/, 2002г. с доп. 2005г./.

2.Достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване по реда и в размера, определен за български граждани:

- чл. 29/4 / и 53 /4/ от ЗУБ.

- чл. 40 от Закон за здравно осигуряване.

3. Социално подпомагане: по чл.25 /4/ от ЗУБ - непридружените малолетни и непълнолетни получават финансова и материална помощ , равностойна на предоставената на пълнолетни чужденци, търсещи закрила /до настаняване в специализирани заведения на МОН/.

4. Безплатна психологическа помощ:

- чл. 29 /4/ и чл. 53 /4/ от ЗУБ.


5. Достъп до българската образователна система в държавни и общински училища с осигуряване на учебни пособия и осигуряване на курсове по български език - чл. 26 и чл. 53 /4/ от ЗУБ.

6. Спрямо непридружените деца не се прилага ускорено производство по разглеждане на молби за убежище: те не се отблъскват от територия на РБългария по чл. 71 от ЗУБ като защитен механизъм за предпазване от трафик, попадане в престъпление, насилие и др. неблагоприятни условия.

7. ДАБ при МС взема мерки за предпазване на децата-бежанци от физическо или психическо изтезание, жестоко и нечовешко отношение – чл. 25/3/ от ЗУБ.

8. На непридружените деца-бежанци се назначава настойник или попечител при условията и реда на Закон за закрила на детето и Семеен кодекс – чл. 25 /1/ /5/ на ЗУБ.


II. ТРАЙНИ РЕШЕНИЯ:

1. Търсене на родители на непридружени деца, търсещи убежище и бежанци чрез оторизираните власти в страната и извън територията на РБългария / МВР, МВнР, Върховен Комисар за бежанците на ООН, неправителствени организации в чужбина, международни хуманитарни организации и др./.


2. Предложения за събиране на семейството на територията на РБългария / чл. 34 / от ЗУБ.
3. Настаняване в специализирана институция – чл. 25 /2/ от ЗУБ.

ДАБ при МС участва в националните програми на Държавната агенция за закрила на детето по проблемите на децата на улицата. Във връзка с План да действие за деца на улицата 2004-2007г. ДАБ при МС през 2004г. участва по проблемите на “Изработване на методология за индивидуална оценка на с информация за потребностите на деца на улицата, както и непридружени деца” с предложена методика , свързани непридружени деца.



НАЗНАЧАВАНЕ НА НАСТОЙНИЦИ И ДРУГИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ

През 2004г. кметът на община Нова Загора назначи 4 български граждани с педагогически опит за попечители на непридружени деца в РПЦБ – с. Баня. По време на производство за предоставяне на статут попечителите упълномощават правен представител от Български Хелзински Комитит - гр. Сливен. След Решение за предоставяне на хуманитарен статут, попечител на непридружените деца е директор на Дом за деца, лишени от родителски грижи в община Нова Загора .

В ДАБ за регистрираните непридружени деца се назначава правен представител от БХК, като се поканват и социални работници от “Община “Красно село” / по чл. 15, ал. 7 от Закон за закрила на детето/.

От страна на община «Овча купел» е издаден през 2005г. един протокол за попечител / адвокат от БХК / на 1 непридружено заболяло дете.


Дирекция «Приемане и интеграция на бежанците» , съвместно с отдел «Закрила на детето» на дирекция «Социално подпомагане» в община Нова Загора предложиха :

1/ Проект на СОЦИАЛЕН ДОКЛАД , включващ информация относно:

- Име, дата на раждане, място на раждане с./гр., район, област, държава ,пол, гражданство,

народност, вероизповедание, категория: Непридружен непълнолетен с предоставен хуманитарен статут , настоящ адрес: РПЦБ

- данни за родителите :Майка / имена/, Баща / имена/ , братя / сестри: 1. имена 2.

- законен представител: ЕГН , имена, адрес:



- семейна история, режим на отглеждане, здравен статус, индивидуална оценка на потребностите :история и функциониране на семейството/ роднински кръг, бит, доходи и др./,

- преценка на медицинско лице, здравен статус, данни от първоначален преглед, данни от клинични изследвания, заключение,

- описание на ситуацията на непридруженото дете

- проучване на възможност на близки и познати и готовност за поемане грижи за детето в семейна среда

- мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т.5 на основание на чл. 25, т.1 от Закон за закрила на детето.

2/ Проект за ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ДОКЛАД:

- преценка за емоционално развитие/ общителност, поведение в присъствие на непознати, емоционално състояние, данни за преживяни травми, значими контакти с връстници и възрастни/ , и

- интелектуално развитие / образователно ниво, аритметични изчисления, словесно богатство на роден език, професионални умения и занаяти/.


На базата на наблюдение на непридружени деца считам, че за тях са характерни:

- силно изразена мобилност и смяна на мястото за живеене,

- ниска заболеваемост,

- високо чувство за оцеляване, самосъхранение и материализъм,

- неагресивност,

- разпространена неграмотност,

- готовност да участват в неквалифициран труд,

- уязвимост спрямо безплатно и безвъзмезно използване на положен труд.


ТРАФИК НА ЖЕНИ И ДЕЦА И ЗАКРИЛА НА БЕЖАНЦИ


В съответствие с Дефиницията, залегнала в ПРОТОКОЛА от Палермо / декември 2000 / трафикът на хора включва :

набиране,

транспортиране

прехвърляне

укриване или приемане на хора чрез заплаха или използване на сила или други форми на принуда, отвличане, измама, подвеждане, злоупотреба с власт или с уязвимостта на дадени лица или чрез даване и получаване на плащания или други ползи за получаване на съгласие на лице, което има контрол върху друго лице с цел експлоатация.

По отношение на това определение, нелегално влезлите в РБългария неомъжени кандидатки за убежище и непридружени деца са уязвима група, която е включена в етапите на набиране, транспортиране и укриване срещу заплащане с цел нелегално прехвърляне през граници от Азия и Африка към Европа.

В ДАБ при МС се подават молби за убежище от неомъжени жени и непридружени деца , влезли нелегално в РБ от страни на произход: Етиопия, Ирак, Иран, Афганистан, Бангладеш, Сиера Леоне, Турция, ДРКонго, Нигерия, Судан и мн. др.

В ДАБ при МС няма недвусмислени обобщени данни за експлоатация на женски и детски труд, макар че значителна част от неомъжените жени и непридружени деца посочват, че по пътя от страните си на произход до България са имали “спирки” за събиране на средства за прехвърляне към Европа.

Има данни, събрани от непридружени деца за полагане на незаконен детски труд в Турция / в строителство, килимарство, шивачество, общи разтоварващи дейности/.

Въвличането на неомъжени жени и непридружени деца в набиране, транспортиране, укриване и нелегално прехвърляне през граници има основни причини:

- миграционно-икономически – нисък стандарт на живот в страна на произход, разруха след военни действия и природни бедствия.

- желание за достъп до образование и спорт

- акселерационни-семейни – касаещи деца, принудени от малолетна възраст / от 12г./ да се осигуряват сами

В по-широк, световен аспект са налице и :

- преследване на жени в страни на произход:

1/ сексуално насилие при задържане, арест, в места за лишаване от свобода, в райони на етническо прочистване и военни действия, в т.ч и с цел сплашване или принуда към бягство.

2/ семейно насилие с определена степен на жестокост, когато властите не предоставят защита на жените – жертви.

3/ нечовешко отношение към жена поради определен начин на живот и нарушаване на обществени норми, в т.ч. вменяване на вина в прелюдодеяние при жени-жертви на изнасилване.

4/ осакатяващи операции / обрязване/ на женски полови органи.

5/ семейно планиране и регулиране на раждаемостта.

При разглеждане на молбите за кандидатките, търсещи закрила в ДАБ при МС се събират сведения за положението на жените в страните на произход:
Юридическо положение: право на подаване на жалба

право на свидетелски показания

право на отглеждане на деца

право на собственост

право на аборт и отказ от аборт

правни последствия при сексуално насилие / санкции срещу извършители /

последствия за жената при завръщане в страната на произход.
Политически права: право на глас

право на заемане на обществени постове и длъжности

право на членство в политически организации
Социални и икономически права:

омъжване по собствен избор

право на образование

право на труд

статут на вдовици

статут на разведени жени

право на облекло

изразяване на лично отношение

По отношение на непридружените деца “неотблъскването от територия на РБ” и “неприлагане на ускорено производство” могат да се разглеждат като защитни мерки за борба с трафик на деца и превенция от форми на детска експлоатация.

В перспективен план, във връзка с решаването на проблемите на трафика на жени и деца , ДАБ при МС има готовност за обединяване на усилията с други ведомства и организации в следните насоки:

1.Идентифициране на страни на произход, източници на потоци на

трафик на жени/ в съответствие със Списък на сигурни страни на произход и Списък на трети сигурни страни, утвърдаван от МС/.

2.Идентифициране на жени-бежанки, жертви на преследване по причина на пола в страните си на произход.

3.Обединяване на усилията при индивидуални случаи на жени, получили отказ за статут на бежанец и жени със статут на бежанец и хуманитарна закрила с цел превенция на попадане в трафик и сексуална експлоатация,защита и реинтеграция.

Във връзка с укрепване на административния капацитет на ДАБ при МС да се постави акцент на обучение на кадри чрез уъркшопи, семинари, обмяна на опит и др.


ЖЕРТВИ НА ИЗТЕЗАНИЯ И НАСИЛИЕ

В страните си на произход и по пътя към Европа търсещите закрила чужденци могат да попаднат в арести, места за лишаване от свобода, в плен на паравоенни формирования, етнически прочиствания и мн.др.

Пристигайки в приемащата страна , преживяното унизително отношение, физическо мъчение и изтезания оставят трайни физически и психични следи. Често могат да се наблюдават оплаквания от соматични заболявания, както и психични последствия /безсъние, кошмари, снижена концентрация на вниманието, напрегнатост, нарушена комуникация с околните, влошено семейно функциониране и мн. др./.

Идентифициране на лица с преживени изтезания или насилие стартира от регистрацията, медицинските прегледи и провеждане на производството за предоставяне на статут.

Често хората, които са били обект на изтезания , мъчение, изнасилване или други сериозни форми на психологическо, физическо или сексуално насилие изтласкват от съзнанието си спомените от преживяното. Специализирана работа с тях може да даде възможност за диагностициране на посттравматично стресово разстройство.

Специфичните потребности на жертвите на изтезания , мъчение, изнасилване или други сериозни форми на психологическо, физическо или сексуално насилие, налагат прилагането на специализирани рехабилитационни програми, включващи мултидисциплинарни екипи от лекари, психолози, социални работници, психиатри, преводачи.

Ранното идентифицирането на лица, попадащи в тази уязвима група и определянето на индивидуалните нужди на отделната жертва на насилие или изтезание, е гаранция за успешната психологическа и социална работа за възвръщане на чувството на лично достойнство и адаптация към новите условия.

Професионални програми за бежанци се провеждат от Държавната агенция за бежанците, Центъра за подпомагане на хора, преживели изтезание АСЕТ и Център „Надя”.



ХРОНИЧНО БОЛНИ ТЪРСЕЩИ И ПОЛУЧИЛИ ЧУЖДЕНЦИ

ПРАКТИКИ И МЕРКИ ОТНОСНО ХИВ / СПИН
Хронично болните търсещи и получили закрила имат права в обем за български граждани. Те получават право на избор на лечен лекар, възможност за здравно осигуряване и лечение и рехабилитация.

През 2005г. няма диагностицирани болни от СПИН . На регистрираните чужденци, търсещи закрила се провежда задължителен медицински преглед и изследвания за СПИН.


Серопозитивните чужденци, търсещи закрила след двукратни изследвания се насочват към Многопрофилна болница за активно лечение / МБАЛ/ “Св.Ив.Рилски” за допълнителни изследвания и лечение. Договорните отношения на ДАБ при МС с МБАЛ”Св.Ив. Рилски” предвижда и програми за здравна превенция на бежанци спрямо СПИН и половопредавани болести.


ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ
Пътуването от страната на произход до приемащата страна често пъти влошава състоянието на хората с увреждания.

Част от тях произхождат от страни с неразвита система за здравно обслужване и грижи и рехабилитация на хора с увреждания.

Съгласно Закона за убежището и бежанците, след разкриване на производство за предоставяне на статут, чужденците, търсещи закрила преминават през задължителен първоначален медицински преглед и изследвания.

Лицата с трайни увреждания в зависимост от индивидуалните потребности ползват права по Закона за интеграция на лицата с увреждания.

В това отношение Държавната агенция за бежанците и Бежанско – мигрантската служба при БЧК оказват съдействие и консултации за насочване към експертиза на работоспособността на нуждаещи се чужденци, търсещи или получили закрила. В процеса на експертизата се осигурява придружител, преводач и при необходимост транспортни услуги. ДАБ при МС има съгласие на Център за независим живот за съдействие на индивидуални случаи на лица с увреждания.


ВЪЗРАСТНИ БЕЖАНЦИ НАД 65 Г.
За чужденци, търсещи и получили закрила над 65- годишна възраст, които живеят сами и не са в състояние да се грижат за себе си се осъществяват социални мерки за защита :

- социално подпомагане по програма финансирана от ВКБООН и изпълнявана от „КАРИТАС – България”, Държавната агенция за бежанците и Съвета на жените бежанки в България

- насочване за избор на личен лекар и осигуряване на медицински грижи и лекарства

- съдействие от страна на Съвета на жените бежанки в България

- постъпки за съдействие за настаняване в дом за стари хора.
БРЕМЕННИ БЕЖАНКИ

Бременните бежанки се насочват към медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Допълнителни консултации и изследвания се осигуряват за медицинско обслужване в Медицински център „Папа Йоан Павел ІІ” към фондация „КАРИТАС – България” и Многопрофилна транспортна болница за активно лечение „Цар Борис ІІІ” по договор с Бежанско – мигрантската служба при БЧК.

Държавната агенция за бежанците осигурява допълнително социално подпомагане, консултиране, психологическа помощ и съдействие при настаняване в лечебни заведения за раждане, закупуване на лекарства и санитарни материали.

НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА БЕЖАНЦИТЕ В

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 2005-2007 И БЕЖАНЦИТЕ СЪС СПЕЦИАЛНИ

НУЖДИ
В раздел № VIII на приетата Национална програма за интеграция на бежанците в РБългария / 2005-2007 / се поставя цел “Улесняване на достъпа на бежанците със специални нужди до права и услуги” и се планират 8 дейности по :

1. Разработване на програми за обучение на настойници и попечители и приемни семейства на непридружени малолетни и непълнолетни бежанци.



2. Провеждане на периодични обучения на служители, работещи със бежанци със специални нужди.
3. Включване на бежанците със специални нужди в различни форми на социална, психологическа работа, социален патронаж, културни дейности и услуги.
4. Осигуряване на социални услуги и консултации на бежанците със специални нужди : информация относно права, асистиране до институции, правна помощ и съдействие в решаване на техните проблеми.
5. Насочване на бежанците, жертви на трафик, мъчения, физическо и сексуално насилие за съдействие, консултации и медицинска и психологическа помощ към специализирани програми и центрове.
6. Прилагане на алтернативни форми за обучение по български език и професионална квалификация , съобразени с индивидуалните нужди и възможности на бежанците със специални нужди.


  1. Създаване на единна база данни на бежанците със специални нужди.




  1. Издаване на Наръчник за работа на служители от държавната администрация, органите за местно самоуправление и неправителствени организации за работа с бежанци със специални нужди.



1 Диференциран минимален доход = Гарантиран минимален доход (към 01.06.2005 г. – 55 лв.) х процент.



База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница