Социални и психологически аспекти на наркоманията изработил



Дата04.09.2017
Размер155.88 Kb.
#29468
ТипРеферат


Университет за национално и световно стопанство

гр. София

РЕФЕРАТ

по

Икономическа социология

на тема:

Социални и психологически аспекти на наркоманията

 


изработил:

ВЛАДИСЛАВА ВЛАДАЙЧЕВА МИХАЙЛОВА

ИКОНОМИКА, ОБЩЕСТВО И ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ

БАКАЛАВЪР

Ф. № :14110217


Проверил:

Й.Петров

          

1.Увод


Наркоманията или "зависимостта към наркотици" е състояние на психическа или комбинация от психическа и физическа зависимост към даден вид вещество с въздействие върху централната нервна система, при което се изработва зависимост от приемането ύ.

От медицинска гледна точка наркоманията е хронично рецидивиращо заболяване, при което са налице неврохимични и молекулярни промени в мозъка. Под термина пристрастяване, който понякога се използва като синоним на наркомания, би следвало да се разбира по-скоро привикване към някакво поведение или състояние.

Съществуват зависимости към няколко групи вещества - опиати (хероин, морфин и др.), кокаин, бензодиазепини (лексотан, диазепам (реланиум), транксен, ксанакс и др.), психостимуланти (екстази, амфетамин и др.), алкохол (ракия, водка, уиски, джин, вино, бира и др.), барбитурати. В днешно време все повече хора използват наркотици, но по-лошото е, че около 70% от тях са деца, като някои от тях са на не повече от 14 години. Най- често причини за пристрастяване са любопитсвото, мисълта, че „Другите го правят и аз трябва да опитам.”, понякога дори принуда от познати или приятели, било то и несъзнателна или забраната на родителите.

Една от причините за големия брой хора, използващи наркотици, е лесното им набавяне. Това може да стане чрез приятел, в дискотеката, дори в училище. В наши дни пушенето на трева, например, започва да се приема като нещо нормално и все повече деца се водят по примера на по-големите си братя и сестри или приятели. Пристрастяване може да се получи и към някои лекарства, така наречените болкоуспокояващи, употребявани заради здравословни проблеми.

Друг фактор за опитването на наркотик е начина на мислене на социална група към, която принадлежим или искаме да принадлежим. Много тинейджъри започват да вземат дрога, за да бъдат приети от младежка група, към която искат да се присъединят. Те не се замислят дали добри приятели са тези, които те карат да направиш нещо, за да станеш част от тяхната компания. Човек ти е приятел, не защото правиш нещо, а заради това какъв си.

Голям е броят и на пристрастените, които използват наркотични вещества, за да избягат от реалността, макар и за кратък период от време, неосъзнавайки, че временното пренебрегване на проблемите, не е решение.



2.Социално – психологически аспекти на наркоманията

Много години явлението наркомания не беше характерно за нашата страна. Националния бит и култура, моралните позиции на голяма част от населението са били сериозно препятствие срещу масовото възникване на психични кризи. В сравнение със света, при нас нещата са много динамични. В Европа и Америка съществуват проблеми от десетилетия и има програми за ограничаване употребата на наркотици - организирани, правителствени и обществени програми.

В България освен икономическата и обществено-политическата обстановка, има значение и фактът, че наркотиците нахлуха унищожително. За този проблем може да се говори от десетина години, когато се отвориха границите и се установи черния пазар.

През първата половина на ХХ век у нас са регистрирани само отделни, изолирани случаи на наркомании.Това са хора на средна възраст, при които наркоманната зависимост е била най-често резултат от неконтролируемо лечебно използване на опиати или на лесния им достъп за служители с психилогически проблеми в системата на здравеопазването. През периода на 60-те години, когато се създават големите градски конгломерати, възникват и условията за различни смущения в общуването и социалната реализация на подрастващите и младежите. Така днес съвременните наркомании в България имат вече близо тридесет годишна история. През по- голяма част от този период броят им е бил твърде ограничен. Предприемани са действия предимно от ограничителен характер.

Хронологично разпространението и злоупотребата с дрога в България може да се опише в три различни периода. В средата на 60-те години, в знак на солидаризиране с младежките движения в Западна Европа и САЩ, водени от любопиството и стремежа за идентифициране със световния младежки поток, около 150 младежи започват да употребяват психоактивни вещества, като най-често злоупотребяват с опиати. Повечето от тях са подложени на медицинско лечение. След тази първа вълна на младежки наркомании, броя на младите хора, злоупотребяващи с различни психотропни вещества се увеличава с 20 – 30 души годишно.

Според проучванията, причини за втората вълна от наркомании, която се развива през 70-те години са личностни, психологически и интелектуални, проблеми в семейството, непосредствената среда и микроклимата на индивида.

Важна характеристика на втората вълна е създаването на групи от наркомани със своя специфична субкултура. Тези млади хора живеят в големите градове на България и произхождат от средностатистически семейства. Те си осигуряват необходимите психотропни вещества чрез кражби от аптеки, болници, фармацевтични заводи.

Развитието на най-масовата до сега вълна на наркомании у нас започва през втората половина на 80-те години. Отслабването на обществения контрол, множество промени на различни нива в социалната ни действителност стават предпоставка за бързото развитие на процеса. Наблюдава се обособяване на различни групи според използваните вещества. През последните години злоупотребата с психоактивни вещества и свързаната с нея престъпност, придобиват все по-голяма социална значимост.

От транзитна страна, каквато беше България до преди десетина години, днес тя се превърна в страна – производител и потребител на наркотици. Икономиката в сянка, организираната престъпност, пране на пари са другите лица на тази заплаха. Най–уязвими се оказаха младите хора. Тенденцията в развитието на младежките наркомании в последните години са крайно неблагоприятни. По материали на Обществения съвет за подкрепа на националния капитал, науката, културата и образованието, днес наркоманният процес се характеризира с няколко неблагоприятни тенденции:

1. Рязко и епидемично нарастване на злоупотребата с психоактивни вещества. Според научни изследвания и експертни оценки на специалисти в страната има между 35 – 40 хиляди зависими от хероин или системно злоупотребяващи. По–голямата част са млади хора. Някои социологически проучвания сочат, че около една четвърт от учениците в големите градове имат някакъв опит с дроги. Тревожно нараства броя на младежите, употребяващи наркотици, като от 1990 година са се увеличили повече от 50 пъти. Повече от 70% пушат “трева”. Около три четвърти от зависимите от хероин са носители на вируса на хепатит В и С. Над 20 % от учениците са опитвали поне веднъж дрога.

2. Драмитично снижаване на възрастта при начална злоупотреба с психоактивни вещества. Проучванията през последните две-три години показват, че средната възраст при началото на злоупотреба с хероин е 15-16 години, с хашиш, марихуана, психотропни медикаменти и алкохол е 14-15 години, а с летливи вещества – под 12 годишна възраст. По данни на Министерството на образованието и науката всеки десети ученик у нас употребява някакво психоактивно вещество, а всеки трети системно употребява алкохол. България е на едно от първите места в Европа по малолетни наркомани. Към дрогата посягат и единадесегодишните.

Особено опасна е тенденцията за превръщане на злоупотребата с хероин в групова норма по квартали и училища. Констатирани са ясни белези за формиране на наркоманна субкултура, което често е свързано с наркопрестъпността. Поради затворените ύ граници, тя е много трудна за въздействие. В страната вече е установен наркопазар, който придобива моделиращ характер поради спецификата на социалните взаимоотношения. Развиват се тенденции към изместване на реалната проблематика и към митологизиране на явлението наркомании, поради липсата на достатъчно информираност и чувствителност на обществото и неговите институции към проблема.Тези тенденции представляват заплаха за националната сигурност, интелектуалния потенциал на нацията и генетичния фонд на народа. По данни на Министерството на здравеопазването в България има над 20000 души пристрастени към наркотика, а според Националния център по наркомании са над 100000 души. През 2001 година при последното проучване на Националния център по наркомания е имало 4350 случая на търсене на лечение и консултативна помощ във връзка с наркоманен проблем, като от тях 93.1% с употреба на хероин. Тревожен факт е взривоопасното нарастване на наркоманиите сред младите хора. Това налага ангажирането на всички институции и широки обществени кръгове за създаване на дългосрочна стратегия за ограничаване на проблема. Причините за бума на наркотици са свързани със социалните процеси у нас, с прехода към интегриране с европейската структура.



3.Причини за разпространение на наркоманиите

Според съвременните научни изследвания увеличаването на броя на наркоманите в млада възраст се обуславя от редица социални и семейни фактори, като донимираща роля имат семейните. Проучванията показват, че от 40 до 50 % от младежките наркоманни прояви произхождат от разстроени семейства, където е регистрирана раздяла, развод или ранна смърт на родител. Анкета сочи, че при учениците, които употребяват наркотици, данни за разстроени семейства се срещат два и половина пъти повече, отколкото в групата на съучениците им, които не употребяват упойващи или други токсични вещества. Учениците от първата група съобщават за семейни конфликти и чувството на недостатъчна емоционална връзка с родителя, четири пъти повече, отколкото другите ученици.

Условията, които улесняват насочването на юношите към наркотика са главно - изменение в съвременното семейство, възпитанието и социалните взаимоотношения. Все повече спада авторитета на родителя и привлекателността му като образ за “идентификация”.Част от бащите говорят за трудностите и незадоволителността от професията си, с което отблъскват децата не само от себе си, но и от своето професионално и социално поле. Друга част изглеждат преуспяващи, като хора за които няма никакви пречки, което ги прави “недостижими” и също така лишени от притеглящо въздействие. Класическия авторитарен начин на възпитание постепенно изчезва и децата остават нерядко в известен “емоционален вакуум”, без необходимото ръководство на уважавана личност /родител , учител/.

Насочването на подрастващия към дрогата започва обикновено под влияние на едни или други неблагополучия в макросоциалната среда. Проучванията показват, че значителна част от наркоманите произхождат от непълноценни семейства или семейства с нарушен психичен климат. Семейството като основна социализираща институция формира психосоциалния идентитет на подрастващия. Когато то не функционира нормално, детето не може да култивира у себе си социално адекватен поведенчески модел.

Важно е да се отбележи, че външните социално – демографски характеристики на семейството не са толкова от съществено значение за бъдещото наркоманно поведение на детето, по-важна в този контекс е психическата конфигурация на взаимоотношенията. Основните измерения на тази конфигурация се свеждат до следното:

а/ пълнота – наличието /отсъствието/ на всички членове на семейството, както в актуален, така и в исторически план;

б/ разпределение на ролите – съответствие/несъответствие/ между възрастово-полово-родителския статус и изпълняваната роля;

в/ личностно присъствие – осмисляне и личностна ангажираност с изпълняваната роля;

г/ степен на семейна интегрираност – взаимна съпричастност на членовете на семейството един към друг и към глобалното възпроизводството на семейството;

д/ психическа атмосфера – удовлетвореност на членовете на семейството от тяхното съжителство;

е/ стил на взаимоотношенията – степен на равнопоставеност и партньорство;

ж/ идентифицираност със семейството – до каква степен отделно взетия член на семейството се чувства обвързан с него извън актуалното му присъствие;

з/ критична рефлексивност – способност на семейната общност да се самопознава и самокритикува.

Позитивната репрезентираност на тези показатели в дадено семейство дава интегрална картина на невъзможността за формирането на интерес и/или пристрастяване към дрогата у подрастващия. Разбира се идеално семейство няма и в този смисъл е невъзможно да се намерят изцяло позитивни параметри на конкретна психична конфигурация.

Не бива същевременно да се забравя, че семейството функционира в определен мезо- и макро-психосоциален контекс, който е активен контрагент в процеса на формирането на поведенческия модел на пълнолетния, включително и що се отнася до наркоманията. Семействата, които съществуват в условията на социална обремененост и неравностойност, дори и да са вътрешно консистентни не може да не бъдат повлияни в една или друга степен от негативните параметри на обкръжението. Обикновено семейството повтаря негативната конфигурация и в този смисъл развитието на личността на подрастващия, когато той живее при неблагоприятни условия на макро- и мезо- средата е силно комплицирано и обременено. Това означава, че у подрастващия се формира предготовност за усвояване на определен асоциален /антисоциален/ поведенчески модел, една тенденция, която може да се реализира при конкретно неблагоприятно стечение на обстоятелствата в последващия период на неговото развитие. Във всеки случай шансът тази латентна на първо време асоциална обремененост да не се реализира е значително по-малък, отколкото алтернативният.

Характерна е и по–удължената социална зависимост на младата личност, поради продължителността на образованието. Децата стават зависими от родителите и обществото без стабилен “социален статус”, почти до 30- годишната си възраст, а някои младежи изобщо не желаят да работят.

Всички тези фактори засилват съзнаваната или несъзнаваната склонност на младежа да избяга от реалността, която не го задоволява или го измъчва в света на розовите илюзии, които постига чрез наркотичното опиянение. Според други автори причините за наркоманиите са социални, но те не са достатъчно проучени.

Във всички случаи проявата и развитието на наркоманиите е необходимо да се разглежда като резултат от сложни взаимодействия между наркотика, средата и личността, приети като единство на социалното и биологичното у човека. Без това наркотикът не е и не може да бъде причина за появата и развитието на наркоманията. Достатъчно е да се разкъса веригата ВЕЩЕСТВО – ЛИЧНОСТ - СРЕДА, за да се предпазят подрастващите от наркоманно поведение.

Накратко причините за наркоманията се разделят на 2 групи:


  1. Социално–икономически и политически фактори – социална мобилност, безработица, развити съобщения и масмедии.

  2. Социално–психологически фактори – инфантилни личности, подражание, любопитство, ролята на групата, стремеж към самоутвърждаване, търсене на силни усещания.

Наред с това трябва да се изтъкне, че не съществуват отделни причини за злоупотребата с наркотици и за създаване на зависимост от тях. За появата и развитието на наркоманията като болест освен посочените фактори, са необходими и 3 важни условия: свободен достъп до наркотиците, уязвима личност и социален натиск.

Става ясно, че юношите прибягват до наркотици и алкохол по най- различни причини. Според Американския национален институт по проблеми на злоупотребата с наркотици, някои от тях са:

1. Любопитство. Младите хора искат да знаят какво е да си “на върха”.Този термин има няколко значения – да си в чудесно настроение, да изпаднеш в еуфория, да си изпълнен с мечти, да изпиташ промяна в усещанията или просто да си в състояние, различно от нормалното.

2.Търсене на силни усещания. Някои специалисти смятат че е естествено човек да се стреми към промяна в усещанията докато му се завие свят и изпита удоволствие, докато се вози на въртележката. Когато стане по-голям, посещава увеселителните паркове и върши същото с други подобни съоражения. Даже възрастните изпадат в еуфория, предизвикана от хубава храна,, приятна музика, каране на ски, правене на любов и разбира се пиене на алкохол и употреба на други наркотици, било то легално или не.

3. Натиск от страна на връстниците. Най-често децата изпушват първата си цигара – обикновена или с марихуана, понеже техни приятели им предлагат да опитат. Те не възприемат това като упражняване на натиск, а по-скоро като възможност да се присъединят към дадена компания. Приспособяването в обществото е силен фактор и може да подтикне децата да прибягнат към употреба на наркотици.

4. Бунт. Рекламите по телевизията, в списанията и на плакатите, роксъставите и бившите спортисти професионалисти възхваляват приемането на променящи настроението химични вещества. Алкохолните напитки и най-вече виното и бирата се свързват с добро настроение. Макар, че производителите на алкохол се стараят в рекламите си по телевизията да не показват деца, моделите им са млади и красиви. Децата и юношите искат да изглеждат като големи хора и консумират алкохол в компанията на приятели, които имат същото желание. Употребата на алкохол и наркотици е един от начините да изразят предизвикателството си към възрастните и да покажат, че са способни сами да вземат решение.

пушенето на марихуана съвпадат с представите на някои младежи за материално благополучие. За щастие тютюнопушенето все повече губи популярност и много момичета и млади жени демонстрират свободата си като продължават да пушат.

4. Синдромната зависимост


Синдромната зависимост представлява съчетание от физиологични, поведенчески и когнитивни явления, при които употребата на определено вещество или клас от вещества придобива много по-висок приоритет за дадено лице, отколкото други видове поведение, които в миналото са имали по-високи стойности.

Основната характеристика на синдрома на зависимост е силното, понякога непреодолимо желание да се приемат вещества или медикаменти. Нарушената способност за контрол върху приема на веществото или неговото приемане с цел облекчаване на абстинентните симптоми протича със съзнанието, че това помага.

Синдромът на зависимост още включва прогресивно отпадане на алтернативно удоволствие или интереса за сметка на употребата на упойващо вещество. Продължаването на употребата, въпреки наличието на вредни последици, като чернодробно увреждане, психични промени и други соматични увреждания, е също характерно.

След излъчване на наркотика от организма се наблюдава абстинентен синдром или абстинентни състояния. Абстинентното състояние е един от индикаторите на синдрома на зависимост. Най-техжките абстинентни синдроми се развиват при опиата, седатива и хипнотиците. Абстинентния синдром е тежък психоматичен срив. Телесните симптоми варират съобразно употребяваното вещество, а психологичните разстройства са обичайни белези на абстиненцията.

Психотичното разстройство обикновено се появява по време или непосредствено след употребата на дадено вещество и се характеризира с ярки халюцинации, често с параноидно съдържание, психомоторни разстройства и ефективни разстройства, които могат да варират в диапазона от интензивен страх до екстаз. Съзнанието обикновено е ясно, може да се наблюдава и лека степен на помрачение, което не достига до тежка обърканост. Същевременно човека е изключително пластичен и адаптивен и като физика, и като психика, така, че той може да посрещне острата интервенция и да намери пътища за справяне с нея. Ако началния етап на употребата на психоактивни вещества предизвиква реакция на отхвърляне, то впоследствие се наблюдава период на пренагласяне на организма към дрогата, така наречената толерантност. По принцип толерантността нараства с увеличаване периода на злоупотребата, т.е. съществува по-продължителен период, през който психофизическата система на подрастващия свиква с инфилтрацията на дрога. Във всеки случай има един критичен момент, отвъд който той не е в състояние да запази целостта на психиката и физиката си. Настъпват такива промени, че личността е неспособна да се самовъзпроизвежда, стига се до т.нар. хронична наркомания. Тъй като организмът вече е привикнал и се е настроил, на него са му необходими по-големи дози, за да може наркотикът да има необходимия ефект. Това от своя страна още повече задълбочава болестта, развива се т.нар. амотивационен синдром. Той се характеризира с това, че субектът не желае да се занимава с каквато и да е дейност, става крайно необщителен, затваря се в себе си и не може да се осъзнава и самоосъзнава като субект.

Най–острото проявление на наркоманията като социално и медицинско заболяване са психозите и в частност делириумът. Те се характеризират с дълбока деперсонализация, включваща замъгляване на съзнанието, дезориентация, смъртност на възприятията, обърканост и изключване на мисленето, халюцинации, налудничави идеи и други.

Със задълбочаване на токсикоманията се развива и психоорганичен синдром. Налице е силно увреждане на паметта за близки събития, докато способността за непосредствено възпроизвеждане е съхранена. Обикновено налице е разстройство на усета за време и за подреждане на събитията, както и нарушена способност за заучаване на нов материал, може да има ярки конфибулации, но наличието им не е задължително.

Морфинов тип наркомания. Предизвиква се от морфин и морфинови производни. Тези вещества действат аналгетично и еуфорично. Характерно е, че много бързо се стига до физическа зависимост и рязко повишаване на толеранса. Стига се до наркоманна деградация на личността. Болните стават груби и егоистични, не се съобразяват с етичните норми и правила на поведение. Външният им облик е типичен, цветът на лицето е със землист оттенък. Налице са много цикатрикси и инфилтрати от поставяни инжекции, най-често в областта на предмишниците. Налице са тесни зеници, брадикардия, хипотония, запек, сексуални нарушения, т.е. клиничната картина се влияе от една подчертана ваготония.




Употреба на наркотици в България


2008г.

7% от употребата в Ес

2010г.

11% от употребата в Ес

2012г.

16% от употребата в Ес

2014г.

19% от употребата в Ес

Съдържание



РЕФЕРАТ 1

по 1


Икономическа социология 1

на тема: 1

Социални и психологически аспекти на наркоманията 1

1.Увод 2


2.Социално – психологически аспекти на наркоманията 3

3.Причини за разпространение на наркоманиите 5

4. Синдромната зависимост 7

Съдържание 9





Каталог: 2015
2015 -> Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“
2015 -> Правила за изменение и допълнение на Правила за търговия с електрическа енергия Съществуващ текст
2015 -> Наредба за изменение и допълнение на наредба №36 от 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти
2015 -> М и н и с т е р с т в о н а з д р а в е о п а з в а н е т о н а р е д б а
2015 -> Примерна тема за IV клас за „преглед на знанията по математика“
2015 -> Наредба №25 от 10 ноември 2008 Г. За условията и реда за пускане в действие на медицински изделия без наличие на условията по чл. 8 От закона за медицинските изделия
2015 -> 10 ноември демократичното начало тогава и сега


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница