Социални предпоставки за формирането на европейска идентичност
Изтегляне 425.01 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Концепцията за европейската идентичност
- Влиянието на социо-икономическите фактори върху идентификацията с Европа
- Таблица 1. Отношение към имиграционната политика по страни
- Страна Имиграционна политика Общо
- Забрана за влизане Строги ограничения Стига да има работни места
|
Социални предпоставки за формирането на европейска идентичност Сийка Ковачева и Станимир Кабаиванов Идеята за създаването на европейската идентичност се налага в края на 20ти век, в резултат на процесите на европейска интеграция, изграждане на транс-национални институции и политики и в частност залагането на идеята за Европейско гражданство в договора от Маастрихт (1991) и нейното развитие в Бялата книга на Европейското управление (2001). Формирането на Европейската идентичност е изследвано с нормативни (Smith, 1993; Habermas, 1997) и емпирични подходи (Eurobarometer 62.2; SORA, 2005). Обяснявано е с общото историческо наследство (Smith 1993), споделените ценности (European Commission, 1997; Osler and Starkey, 1999; Kraus, 2003), институционалната и правната специфика (Mayer and Palmovski, 2004) или особените форми на медиация между потреблението и технологичното развитие, сравнени спрямо ситуацията в САЩ (Oldenziel et al, 2005). Изграждането на чувство за принадлежност към общността Европа е дълготраен и многопластов процес, който не се ограничава до сферата на териториалната политика, а е заложен в социалната структура на обществото, в икономическите, социалните и културните промени, чийто символ стана падането на Берлинската стена. В тази статия се предлага социологическа гледна точка към концепцията за европейска идентичност и се анализират данни от изследването „Европейските ценности” (European Value Survey) в неговата последна четвърта вълна (1999-2000)1, за да се изследва влиянието на някои основни социално-икономически фактори върху различни аспекти на идентификацията с Европа. Концепцията за европейската идентичност Досега европейската идентичност се изследва предимно от философска, политическа и културологична гледна точка, а не от по-широка социологическа перспектива, която би могла да представи социо-структурно разбиране на концепцията. Изключение прави интересната и плодотворна статия на Николай Тилкиджиев „Европейската социално-структурна идентичност”, публикувана в сборника „Българското общество пред присъединяването към Европейския съюз” (Мантарова и Захариева, 2006). В нея авторът се позовава на процеса на социо-структурна конвергентност между пост-комунистическите и западните страни, на нарастването на социално-структурното подобие между европейските общества, за да търси възможностите за генериране на обща идентичност на Европейския съюз. След впечатляващ анализ на конвергентата стратификационна проблематика, Тилкиджиев открива „социалният мотор” на позитивните промени в процеса на изграждане и развитие на “европейската идентичност” в “средно-класовите слоеве”: интелигенцията, мениджърите и предприемачите (Тилкиджиев, 2006). Самата идея за Европейската идентичност възниква от концепцията за националната идентичност, като чувство за принадлежност към нацията-държава. Както възприятието за нация-държава е колективно – форма на взаимосвързаност между членовете на националната държава, така и европейската идентичност се формира на базата на възприетите общи черти и връзки между членовете на обединена Европа (Brubaker and Cooper, 2000). Поради тази причина учените анализират и връзките между идентификационните процеси в различните общности: местни, национални, регионални и европейски (Risse, 2000). По-късно фокусът се измества от регионализъм към космополитизъм (Beck, 2006; Delanty, 2006) и към взаимоотношенията между европейската идентичност и глобализацията. Всички тези подходи, обаче, пренебрегват социалното разделение в рамките на местните, националните и глобалните общности. Всяка една от тези общности е вътрешно социално стратифицирана. Чувството за принадлежност към Европа не може да бъде разглеждано изолирано от ресурсите, с които индивидите и групите разполагат в процеса на идентификация. Тези ресурси не са равномерно разпределени между социалните класи и слоеве и това следва да бъде отчитано при разработването на цялостната концепция. Освен че е с ограничен теоретичен фокус, концепцията за европейската идентичност не е достатъчно застъпена и в емпричните изследвания. Доколкото европейската интеграция не е довела до единна икономическа и политическа структура, не може да се очаква и същият ценностен консесус, какъвто съществува при националната държава. Някои изследователи (Kraus, 2003; Follesdal, 2000) отбелязват нуждата да се признае многообразието на културните модели при идентификацията с Европа. Увеличаването на културните различия и плурализма в Европа са значими предизвикателства за общата идентичност. Смята се, че тенденциите на глобализация, увеличаващата се политическа апатия и загубата на авторитет от основни социални институции подкопават формирането на съвкупност от общи ценности, основани на принципите на справедливост, равенство и солидарност, които да послужат при създаването на европейско гражданство. Сложността на проблема се засилва от прехода от строга определеност към по-голяма гъвкавост и ситуационно взаимодействие между колективните идентичности (Krieger, 1999). Както Бауман (Bauman, 1991) посочва, идентичности, които преди са били фиксирани в рамките на социалните институции, сега се разпростират извън тях и стават по-фрагментирани. Гидънс (Giddens, 1995: 30) стига още по-далеч, като твърди, че ‘Само-определението е за всеки един рефлексивен проект’. Подобно тълкуване представя формирането на идентичността като само-рефлексивен процес, еднакво свободен за всички, при което се пренебрегват социо-структурните различия, например по класа и страта, власт и престиж, пол и възраст, ценности и модели на поведение. Хората притежават множество идентичности, които са обусловени от социалния контекст. Чувството за принадлежност към Европа е на практика примесено със съзнанието за национална и класова принадлежност, и това води до различни резултати от процеса на определянето на идентичността (Bottero, 2004). Ценностите, които оформят желанието на хората да се идентифицират с Европа, са класово и по-общо социо-структурно диференцирани. Смятаме, че идентификацията с обединена Европа се основава не само на наличието на икономически ресурси на индивидите и групите, но също така и на мобилизацията на техните културни и социални ресурси. Тъй като елитът е двигател на процеса на Европейска интеграция (Risse 2006) можем да очакваме, че политическият, икономическият и културният елити имат най-висока степен на идентификация с Европа. Но за да бъде европейският проект устойчив, той се нуждае от легитимност измежду обикновените граждани и от тяхната подръжка за европейските институции, споделените културни ценности, възприемането на общо бъдеще. Доколко Европа има реално отражение във всекидневието на различните социални групи и как си взаимодейства европейската с различните колективни идентичности на хората е проблем, който трябва да бъде изследван емпирично. Влиянието на социо-икономическите фактори върху идентификацията с Европа Този параграф анализира влиянието на социалната структура върху процеса на формиране на европейска идентичност, използвайки данните на изследването „Европейските ценности”. Макар че базата данни не позволява да измерим Европейската идентичност в нейната пълнота, базата все пак предоставя информация за степента на идентифициране на респондентите с различни географски общности, при това предоставяйки добре развит и утвърден набор от индикатори за социалния статус и класа. Така ние можем да измерим влиянието на възрастта и пола, образователното равнище и заетостта, професията и субективния социален статус върху чувството за принадлежност към местната, националната, европейската и глобалната общност, националната гордост, отношението към чужденците и мненията за европейската интеграция. Към анализа на различните детерминанти прилагаме общи статистически методи, което позволява систематичност на сравнението. Накратко нашата аналитична рамка се състои от кростабулиране на променливи и сравнение на средни величини, линейна регресия и факторен анализ за редукция на данни. Толерантност към „другите” и национална гордост Анализът започва с изследване на съвместимостта или противопоставянето между националната и европейската идентичност. За да измерим съзнанието за национална принадлежност, ние изпозвахме два индикатора: отношението към хората, които не споделят тази идентичност (т.е. чужденците) и чуството на национална гордост. Въпреки че отношението към чужденците може да бъде изразено по много начини, мнението за съществуващите имиграционни политики и практики е добър индикатор, тъй като представя в компактна форма социални, политически и икономически аргументи. Данните в Таблица 1 демонстрират значителни различия в отношението към имиграционната политика в отделните европейски страни. Оформят се 4 клъстери от настоящи, бъдещи и потенциални страни-членки на ЕС в зависимост от тяхната толерантност/нетолерантност към имигрантите. Следва да се отбележи, че тези клъстери не включват само страни със сходни икономически показатели или с еднаква продължителност на членството в съюза. Таблица 1. Отношение към имиграционната политика по страни %
Коефициентът на Пиърсън R е -0.020 (интервално измерване), а корелацията на Спиърмън е -0.027. Общият брой измервания, въз основа на които са изчислени показателите, е 37454. Таблицата с крос-табулацията сочи, че съществуват важни различия в отношението на респондентите към имиграционните политики, прилагани в европейските страни. Проследявайки най-враждебната изразена позиция – „забрана за влизане” - виждаме, че групата на страните, в които населението е „най-затворено” в отношението си към имиграните, се състои от нови членове, приети през 2004 година, и страни, които през 2007 година са само потенциални членове. От своя страна, населението във Франция и Великобритания, които са сред старите членове на съюза, икономически развити и със значително влияние в него, е сравнително враждебно към чужденците, независимо от политиката на относително по-отворен достъп за гражданите на техните бивши колонии. Респондентите в България заемат гранична позиция между третата и четвъртата група и са много по-нетолерантни от страните в първата група като Скандинавските и Средиземноморските страни, Люксембург, Ирландия, и други. Другият индикатор - изразена национална гордост - също показва значими различия по страни. Разпределението по страни на респондентите, демонстрирали висока степен на гордост от националната си принадлежност, не следва предишното по индикатора отношение към имигрантите. Страни, които принадлежат към един и същ клъстър по своята толерантност към чужденците, се отнасят към различни групи по силата на националната си гордост. Така например, респондентите от Швеция и Ирландия, които принадлежат към групата на най-толерантните към имигрантите страни, показват съществени различия – само 41.4% от извадката в Швеция и цели 73.9% от извадката в Ирландия, споделят висока степен на национална гордост. Сред последната по толерантност група, 21.5% от литовците и 60.4% от македонците са „много горди” от своята национална принадлежност. Важно е да се опитаме да изолираме факторите, преди всичко тези, произхождащи от социалната структура, които определят различните позиции на респондентите. За целта сме използвали регресионен анализ, чиито резултатите са обобщени в Таблица 2. Каталог: ne joomla -> media -> cinefogo cinefogo -> Форми на политическо участие на младите хора в България Изтегляне 425.01 Kb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||