Социалните услуги (2011 – 2015) Съдържание: Раздел а контекст и оценка на нуждите

6. Институционална рамка за изпълнението на стратегията

6.2 Механизми на партньорството …………………………………….……………………….. 65

7.1. Изграждане на капцитет за изпълнение на стратегията ……………………………….. 66

2. 
   Източници на финансиране ………………………………………………………….….. 69
   

8. 
   Комуникационна програма ………………………………………………………... 72
   

8. 
   Етапи в изпълнението на стратегията …………………………………………. 74
   

Социалните услуги играят жизнено важна роля както за процеса на превенция, така и за процеса на социалното включване. Застаряването на населението, промените в състава на домакинствата и нарасналото участие на безработните на пазара на труда са предпоставка за повишено предлагане на широко обхватни услуги, както грижа за непрекъснато повишаване на тяхното качество. Нуждата от тези социални услуги е нараснала повече от всякога, поради продължаващата финансова и икономическа криза. Като инструмент за разрешаване на различни неблагоприятни ситуации, социалните услуги трябва да бъдат разнообразни и индивидуализирани, планирани и предоставени посредством интегриран подход. Достъпът до качествени социални услуги осигурява на социално изключените хора по-добри възможности за активно участие в обществения живот и на пазара на труда. Услугите са основани на принципа на солидарността и до голяма степен са зависими от публичното финансиране, така че да осигурят равенство на достъпа, независимо от имуществото и доходите. Отговорността за организирането и предоставянето на услугите остава на публичните власти.

Промяната на Закона за социално подпомагане и правилника за прилагането му в началото на 2010 г. въвежда нов подход в развитието на социалните услуги чрез планиране на разкриването, закриването, промяната на капацитета и предоставянето им на общинско и областно ниво на базата на анализ на потребностите от социални услуги. Промените в основните документи, определящи държавната социална политика, имат за цел осигуряване на равен достъп до качествени социални услуги на хората от различните рискови групи. В тази връзка, на основание чл.36а и чл.36б от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, се пристъпи към изготвяне на настоящата стратегия, която има за цел да постави основата на планирането на социалните услуги на общинско ниво за периода 2011 - 2015 г..

Общинската стратегия за развитие на социалните услуги в община Свищов (2011 - 2015) е разработена на базата на Областна стратегия за развитие на социалните услуги в област Велико Търново (2011-2015). Стратегията е създадена на основата на Доклад - анализ за ситуацията и оценка на потребностите в социалната сфера на територията на община Свищов в процес на партньорство между заинтересованите страни в общината (общинска администрация, Д"СП", доставчици на социални услуги, специализирани институции и други структури на местната власт).

С Решение № 981/29.07.2010 г. Протокол № 62, на Общински съвет Свищов се одобри анализа на ситуацията и оценка на потребностите от социални услуги в Община Свищов. Въз основа на утвърдената по реда на чл. 36 а , ал.5 от ППЗСП Областната стратегия кметът на общината организира разработването на стратегия за развитие на социалните услуги на общинско равнище, която се приема на общински съвет.

• 
  Недискриминация, обществена солидарност и толерантност към всички социални групи;
  
• 
  Зачитане на човешките права и съответствие на социалните услуги с международно признатите права на човека и права на детето;
  
• 
  Водещи интереси на детето и потребителите при планиране и предоставяне на социални услуги;
  
• 
  Съответствие с реалните нужди на групите в риск и планиране на гъвкави социални услуги, съобразени с конкретните нужди и потребности на потребителите;
  
• 
  Равен достъп до услуги за всички рискови групи и уязвими общности, живеещи на територията на областта;
  
• 
  Насърчаване на услугите в общността и ползване на услуги от резидентен тип само в краен случай;
  
• 
  Ефективност и ефикасност на социалните услуги и партньорствата;
  
• 
  Иновативност и гъвкавост при определянето на съдържанието на планираните услуги и мерки;
  
• 
  Прозрачност и отчетност при планирането и усвояването на финансовите средства;
  
• 
  Изграждане на мрежа от партньорства на местно ниво, с участието на всички заинтересовани страни;
  
• 
  Осигуряване на подкрепа на персонала за развитие на професионалната квалификация и умения в съответствие с новите изисквания и стандарти.
  

Не на последно място, общинската стратегия следва принципите на законосъобразност и обвързаност с нормативната уредба на Република България – Конституция, Семеен кодекс, Кодекс на труда, Наказателен кодекс, Закон за закрила на детето, Закон за социално подпомагане, Закон за местното самоуправление и местната администрация, Закон за интеграция на хората с увреждания, Закон за закрила от дискриминация и др., както и съответните подзаконови нормативни актове.

които са необходими за осъществяване на ефективна социална политика за подкрепа на индивидите и групите в риск , в съответствие с техните реални потребности и съвременни стандарти.

- развитие на съществуващите социални услуги през следващите 5 години с ясно виждане за конкретните перспективи ;

- разкриване на нови социални услуги за приоритетните целеви групи

- иницииране на междусекторни „смесени” иновативни услуги – медико-социални, образователно-социални и т.н.;

- паралелно развитие на хоризонтални политики и мерки за социално включване в приоритетните свързани сектори;

- дейности, които се осъществяват на областно ниво, за да улеснят и подпомогнат осъществяването на планираните социални услуги като: обучение и развитие на човешките ресурси, обмяна на опит, дейности за мониторинг и оценка, текуща координация и съгласуване на дейностите между отделните общини и между различните държавни институции и ведомства.

През последните години в България са разработени и се изпълняват редица национални стратегически документи, регламентиращи развитието на социалните услуги. Един от приоритетите в програмата на правителството са мерките за борба със социалното изключване и за приобщаване на лицата, които имат най-малък достъп до пазара на труда и до обществото, чрез осигуряване на по-добър достъп до социални услуги.

Сред основните стратегически приоритети на Министерството на труда и социалната политика, заложени в Стратегическия план на МТСП за 2009–2013 година, е осигуряването на устойчивост, качество и достъпност на социалните услуги чрез

• Въвеждане на регионален принцип на развитие на социалните услуги на базата на анализ на потребностите на местните общности;

• Приоритетно развитие и увеличаване броя на предлаганите социални услуги в общността, подобряване на тяхното качество, гарантиране на стабилност и финансова устойчивост на социалните услуги, както и на процеса на деинституционализация;

• Ежегодно актуализиране на финансовите стандарти за социалните услуги, делегирана от държавата дейност;

• Разработване и прилагане на механизъм за предоставяне на комплексни социални услуги;

• Увеличаване на броя на ползвателите на социални услуги, в т.ч.: домашен социален патронаж (вкл. социални кухни, обществени трапезарии) в отговор на базови потребности от храна и грижа, особено на хората в планинските, малките и отдалечените от областните центрове населени места; услуги в подкрепа на семействата с деца; услуги, насочени към превенция на рисковете в семейството; комплексни социални услуги за преодоляване на рисковете от отпадане от образователната система, както и рисковете пред здравословното развитие на децата.

2. Активното включване за най-отдалечените от пазара на труда;

3. Равните възможности за най-уязвимите групи в обществото.
Националният план залага на:

- Превантивните мерки;

- Подкрепата на децата и семействата чрез мерки за подобряване материалното състояние на семействата и развиване на качествени и разнообразни социални услуги;

- Деинституционализацията като процес и водещо направление в развитието на социалните услуги;

- Връзката със системите на образование и здравеопазване като компоненти на концепцията за борба с бедността и социалното изключване сред децата.
Институционална рамка на предоставянето на социалните услуги

В обхвата на институционалната рамка за реализация на настоящата Областна стратегия за развитие на социалните услуги (2011-2015 г.) са включени органи, организации и институции от държавния, общинския и гражданския сектори. Основните институции с отговорности по отношение на планирането, създаването, предоставянето и управлението на социалните услуги в страната са:

• Министерство на труда и социалната политика (МТСП) – създава държавната политика в сферата на социалното подпомагане и социалните услуги, определя

националните приоритети, заедно с Министерство на финансите определя държавно-

делегираните дейности в социалните услуги и разработва разходните стандарти за финансиране на социалните услуги;

• Министерство на финансите (МФ) – определя разходните стандарти и тавани за финансиране на социалните услуги в страната;

• Агенция за социално подпомагане – разрешава откриването и закриването на социалните услуги – държавно-делегирана дейност, разработва методики за социални услуги, инспектира социалните услуги, поддържа регистър на доставчиците на социални услуги; чрез Дирекциите „Социално подпомагане” (ДСП) се предоставят и социални услуги;

• Държавна агенция „Закрила на детето” (ДАЗД) – лицензира доставчиците на социални услуги за деца, контролира стандартите и критериите за социални услуги за деца и семейства.
На областно ниво:

• Областен управител и Областна администрация, Областен съвет за развитие и областни комисии, които имат отношение към планирането изобщо във всички сфери;

• РДСП, която предоставя становища по отношение на откриването/закриването на социални услуги – държавно-делегирана дейност.
На общинско ниво:

• Общини – създават общинската политика по отношение на социалните услуги, създават, предоставят социални услуги, договарят предоставянето на социални услуги с външни доставчици, контролират тяхното качество;

• Доставчици на социални услуги;

• ДСП управляват случаите на хора в риск и насочват потребители към социалните услуги;

• Местни общности – НПО, местни организации, представители на рисковите групи.
Стратегически документи

Стратегията е разработена в унисон с принципите на:

• 
  Международни нормативни актове, визиращи насоките за осъществяване на приоритетни политики в сферата на социалното развитие, като:
  

• Конвенция на ООН за правата на детето;

• Европейска конвенция за правата на човека и неговите свободи

• Международен пакт за социални, икономически и културни права;

Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания и Факултативния протокол

• Европейска социална харта

• Стандартни правила за равнопоставеност и равни възможности за хората с увреждания на ООН

• Конвенция на ООН срещу насилието и дискриминацията

• 
  Документи на национално ниво, като:
  

• Стратегия за децентрализация и програма за изпълнение на стратегията за децентрализация;

• Национална стратегия „Визия за деинституционализация на децата в България”;

• Стратегия за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания 2008-2015;

• Национална стратегия за детето 2008–2018 г.;

• Национална програма за закрила на детето за 2010 година;

• Национална стратегия за демографско развитие на Република България 2006–2020

• 
  Документи на областно и общинско ниво в област Велико Търново:
  

• Общински планове за развитие;

• Общински програми за закрила на детето;

• Програми и стратегии, във връзка с развитието на социалните услуги и дейностите за социална интеграция на общности в неравностойно положение на ниво община.

Областната стратегия следва и принципите на законосъобразност и обвързаност с нормативната уредба на Република България – Конституция, Семеен кодекс, Кодекс на труда, Наказателен кодекс, Закон за закрила на детето, Закон за социално подпомагане, Закон за местното самоуправление и местната администрация, Закон за интеграция на хората с увреждания, Закон за закрила от дискриминация и др., както и съответните подзаконови нормативни актове.
2 Изводи от анализа на ситуацията и оценката на потребностите в община Свищов
Аналитичният доклад е продукт на съвместните усилия на териториалния екип сформиран със заповеди на кмета на община Свищов № 463 – РД – 01 – 03/ 28.05.2010 г. и обобщава резултатите от проучването и оценката на потребностите от социални услуги в общината, проведено през в периода май-юни 2010 г., допълнено и финализирано юли 2010 година. Проучването е осъществено съвместно от представители на ДСП . Докладът е финализиран след обсъждане и съгласуване между всички заинтересовани страни.
Проучването на ситуацията в община Свищов е фокусирано върху нуждите от социални услуги, разглеждани в общия контекст на социо-икономическите проблеми, политики и мерки за социално включване на уязвимите общности и групи от населението . Обхватът на темите на проучването включва широк кръг социо-икономически проблеми, демографски тенденции, общо състояние на сектора социални услуги като достъп, капацитет, човешки ресурси и качество на наличните услуги. Потърсена е обратна връзка за нагласите и очакванията от планиране на заинтересованите страни – местна власт, териториални структури на АСП, граждански организации, доставчици и потребители на социални услуги.
Обобщените изводи от анализа на ситуацията и събраните конкретни данни са основа за адекватното планиране на капацитета на социалните услуги и за избора на тяхната форма – начин на осигуряване на достъп и достигане до клиентите, обслужващи едно или няколко населени места в, както и за разработване на „смесени” услуги. Препоръките са съобразени и с нагласите и очакванията, както на различните участници в предоставянето на услугите, така и на настоящите и потенциалните ползватели – рискови групи и индивиди, за които са предназначени социалните услуги и мерки за социално включване.

2.1 Тенденции в развитието
Община Свищов заема най-северната част на Великотърновска област и граничи с общините Полски Тръмбеш, Ценово (Русенска област) и Левски (Плевенска област). В северната посока общината винаги е била свързана с река Дунав, като тук се намира най-южната точка на реката (430 и 37' северна ширина). Градът, център на общината, отстои на 2295 км. от нейните извори и на 555 км. от плавателното й устие.

Благоприятно е географското и транспортно разположение на общината - на река Дунав, важен и традиционен транспортен европейски коридор, граничи с Румъния.

Месторазположение на гр. Свищов създава предпоставки и за развитието на вътрешния и международен туризъм, за което съдействат запазените паметници на множество епохи (Римска, Възрожденска и др.), островите по р. Дунав при гр. Белене и с. Вардим, паркът "Паметниците", където са дебаркирали руските войски през 1877 г. и др.
Климатът е умерено – континентален и е подходящ за отглеждане на повечето от разпространените в България селскостопански култури. За това способстват и разнообразните типове почви.

Районът на общината е със специфична и богата флора и фауна. Природната среда е разнообразна и добре съхранена.

Населението с настоящ адрес на територията на Община Свищов към 01.02.2011 година е 48 879 души / 35 436 живеещи в града и 13 443 живеещи в 15 села на общината/.

Община Свищов се състои от 1 град и 15 села.

Град Свищов е естествен център на общината. Към него гравитират и населените места от съседните общини - Никопол, Белене, Ценово и др. По-големите центрове - Русе, Велико Търново и Плевен се намират на еднакво разстояние и не пречат на развитието на града. По големина гр. Свищов е в групата на средните градове в страната. Общинският център е с промишлено-транспортни и образователни функции.

Деца до 18 годишна възраст – 5691, във възрастови групи както следва:

• 
  от 0 до 7 години – 2379;
  
• 
  от 8 до 13 години – 2043;
  
• 
  от 14 до 17 години – 1269.
  
• 
  
  

• 
  Възрастовата структура на населението се характеризира с трайна тенденция на застаряване на населението. Тенденцията на застаряване на населението е по-силно изразена в селата, поражда сериозни социални и медицински проблеми и оказва отрицателно въздействие върху възпроизводството на населението.
  
• 
  Нараства коефициентът на общата раждаемост. Намалява и броя на абортите
  
• 
  Намалява коефициентът на смъртност .
  
• 
  Естественият приръст е отрицателен .
  
• 
  Ммиграционни процеси - тенденцията е към миграция на активното население към други райони на страната, в по-големите градове, както и емиграцията в чужбина . Причина за това е възможността за работа, която носи по-добри доходи и съответно по-добър стандарт за живот.
  
• 
  Населението на община Свищов е със смесен етнически състав – около 88 % българи, 8% турци, 2% роми и малобройни представители на други етнически общности. Данните за етническия състав са на база самоопределение и не отразяват реалното съотношение на етническите групи. Тези различия са най-изявени при ромската етническа група. Проучванията показват, че по редица причини голяма част от ромите са се самоопределили като българи или като турци.
  

• 
  Малките селища в притежават сходни белези на значителна изостаналост, спрямо условията на градската среда и по-ниско качество на живот. В чисто икономически план намалението на населението по населени места и неговото застаряване прави неефективни много от предлаганите обществени услуги, в т. ч. социалните услуги, медицинските и образователните, както и осигуряването на достъп до тях. Всичко това изправя пред сериозна дилема управляващите органи, защото трябва да намерят естествения баланс между икономическа ефективност и необходимостта от задоволяване на различните потребности от услуги на уседналото население, което няма намерение или възможности да напусне родните си места.
  

• 
  Характерно за общината е добрата изграденост на пътищата.
  
• 
  Основни източници на доходи са работната заплата и пенсиите. Тенденция през последните години е увеличаване размерът на социалните плащания (обезщетения, пенсии, помощи, семейни добавки, стипендии), като основно място заемат пенсиите. Нарастването на социалните плащания в номинално изражение като цяло се дължи главно на промените във възрастовата структура на населението, увеличаването на броя на пенсионерите както и на първите признаци на започващата икономическа криза през 2008 г.
  
• 
  През последните години намалява равнището на безработица, но през 2009 в резултат от задълбочаващата се икономическа криза равнището на безработица започва да се повишава.
  

• 
  Голям е делът на регистрираните безработни жени и лица над 55 години, продължително безработните, както и на тези с ниско образователно равнище.
  
• 
  Относителното и абсолютното намаление на населението в под трудоспособна възраст подсказва, че демографската картина от гледна точка на миграцията ще търпи по-нататъшно влошаване, ако не се предприемат решаващи мерки за разкриване на нови работни места за запазване на родното място като място за живеене.
  
• 
  
  

• 
  Наблюдава се концентриране на ОПЛ в града като голяма част от тях са избрани от пациенти от отдалечени села, разположени на голяма територия. Това е предпоставка за ненавременно оказване на медицинска помощ и създава неравнопоставеност и затруднен достъп до ОПЛ на селското население в сравнение с градското. Повечето ОПЛ живеят в общинския център и ходят по график в обслужваните от тях села.
  

• 
  Не са ясно дефинирани функциите и задълженията на системата за спешна медицинска помощ. Поради затруднения в достъпа на пациентите до Общо практикуващите лекари нараства търсенето на медицинска помощ в Центровете за спешна медицинска помощ и Спешното отделение. Това се наблюдава особено в по-малките и отдалечените населени места. За определен контингент от населението - с нарушени здравноосигурителни права, от етнически малцинства, социално-слаби и др. системата на спешната помощ се оказва удобна, а в някои случаи и единствена алтернатива за получаване на медицинска помощ
  

Общ брой ученици (с разбивка по класове/възрастови групи): 3682 ученици в т. ч.

61 / подг. група в у-ще, 1117 / 1-4 клас, 1114 / 5-8 клас, 1390 / 9-12 клас

Брой училища/брой ученици: 14 училища / 3682 ученици

• 
  Съществуващата училищна мрежа в общината напълно задоволява нуждите на социално-икономическото развитие.
  
• 
  Демографският срив и въвеждането на делегирани бюджети и редица други причини водят до необходимостта от предприемане на действия за оптимизиране на училищната мрежа и броя на детските градини, училища и обслужващи звена.За осигуряване на качествено образование и обучение на учениците от закритите училища е осигурен транспорт до средищно училище в най-близкото населено място.
  

• 
  Преобладаваща част от жилищата, са частна собственост.
  
• 
  Нуждаещите се са основно хора от рисковите групи.
  
• 
  Факт е, че голям брой жилища в селата са необитаеми, намират се в райони без отходни канали и са неблагоустроени и изоставени .
  
• 
  Част от семействата имат жилищни проблеми, произхождащи от лошите битови условия, липсата на финансови средства и многочленните семейства, живеещи в едно жилище.
  

• равнището на бедност и доходите – трайна липса на собственост и постоянни доходи, безработни, ниски пенсии и недостатъчни доходи на лица в над трудоспособна възраст;

• структурата на семейството – пълно или непълно семейство, многодетни семейства, здравословни и образователни проблеми;

• откъснатост от семейната среда и липса на подкрепа от семейството - деца и самотни стари хора, настанени в специализирани институции;

• увреждане и/или сериозни здравословни проблеми на лицето или на член от семейството;

• ниско образование (включително и неграмотност), липса на професионална квалификация, които водят до неравностойна позиция на пазара на труда;

• социално изключване и принадлежност към уязвими етнически малцинства;

• местоживеене – отдалеченост и изолираност на населеното място, с нарушени транспортни връзки и комуникация с общинския център;

• възраст – концентрация на пенсионери и стари хора, живеещи в изолираните малки населени места, с крайно ограничен достъп до здравна грижа и услуги.
Под влиянието на тези фактори се обособяват рисковите групи сред децата, възрастните и старите хора, към които е насочена стратегията.

І-ва рискова група - Деца в риск и техните семейства:

• 
  Деца, отглеждани извън биологичното семейство: Анализът на настанените в специализирани институции деца обособява следните подгрупи, които изискват планиране на допълнителни мерки: деца, изоставени на ниво родилен дом; деца, настанени в СИ извън областта и малък брой деца, чиито родители живеят извън областта и/или са с неизвестно местонахождение.
  

• 
  Деца, отглеждани в приемни семейства и при близки и роднини.
  

Настаняването на деца при роднини и близки е една от формите на споделена грижа в рамките на разширеното семейство и намира широко приложение през последните години.При тези деца е необходима подкрепа на хората, които са поели грижа за отглеждане на децата, вместо техните биологични родители. Проблемите се отнасят също до потребностите на децата да получават адекватни грижи и до потребностите на роднините и близките да бъдат подкрепени при предоставяне на грижите за настанените при тях деца.

• 
  Деца, настанени в резидентен тип на грижа. Макар и относително нова услугата показва отлични резултати по отношение на развитието на децата.
  

• 
  Деца, отглеждани в семейството:
  

• 
  Деца, с увреждания, отглеждани в семейна среда. По данни на ДСП в общината към 31.12.2010 г. са регистрирани !!! деца с увреждания. Семействата на всички деца с увреждане се нуждаят от подкрепа за отглеждане на децата, като особено остро тази необходимост се проявява при следните свързани групи в риск: самотни майки; семейства, в които единият партньор е личен асистент, многодетни семейства с деца с увреждане.
  

заведения. Необходимо е осигуряване на достъпна среда, диференциране на услуги за деца с различни по вид и степен увреждания, осигуряване на транспорт от селата и в рамките на града до социалните и здравни услуги, осигуряване на гъвкава дневна и почасова грижа, увеличаване на достъпа до образование, интеграция на децата с увреждания с връстниците им.

• 
  Осиновени деца, отглеждани в семейна среда - Семействата с осиновено дете се нуждаят от психологическа помощ и подкрепа за отглеждане и възпитание на децата.
  

• 
  Деца, отглеждани в семейства в риск – многодетни и непълни семейства, семейства от етнически общности в неравностойно положение, семейства в бедност, семейства с липса на жилище или в лоши жилищни условия, дисфункционални семейства.
  

• 
  Деца, отпаднали и нередовно посещаващи училище. По официални данни през последните три години се забелязва тенденция на намаляване на отпадналите и необхванати от училище деца. Като резултат от работата на тематчните групи в процеса на разработване на стратегията на преден план бяха изведени като дефицити: липсата на ЦОП както и недостатъчен човешки ресурс в институциите, работещи с деца .
  

• 
  Други деца в риск: деца, жертви на насилие, деца с проблемно поведение, деца, получили полицейска закрила. Официалните данни за регистрираните случаи на деца, жертви на насилие и неглижиране не отразяват пълната картина на проблемите. За жертвите на насилие остава необходимо осигуряването на сигурност, терапия за преодоляване на травмите, обществена и социална подкрепа. Малобройни, но важни са специфичните групи на деца с рисково поведение, с противообществени прояви и поведенчески проблеми, предизвикани от различни фактори, като нисък родителски контрол, раздяла в семейството, бедност, безработица. Поведенческите проблеми, определени от съответните експерти са: агресия, използване на алкохол и упойващи вещества, кражби, побой. Потребностите са от консултации (психологически, социални, правни и здравни), подкрепа на родителите и намаляване на агресията в семейната среда, ангажиране на свободното време на децата.
  

• 
  Хора с повече от едно хронично заболяване, даващо степен на инвалидност;
  
• 
  Самотни възрастни хора с увреждания;
  
• 
  Хора с увреждания, които имат нужда от придружител, подкрепа във всекидневния живот.
  
• 
  Възрастни с увреждания, настанени в специализирани институции.
  

Във фокуса на интервенцията е необходимо да влязат и целеви мерки за подкрепа на всички хора с ограничени възможности за водене на самостоятелен живот, които да бъдат адаптирани към всеки специфичен случай.

• 
  Възрастни с увреждания, живеещи в отдалечени села.
  

Планирането на мобилни услуги за тях изисква да се проучи вида на заболяванията им и да се установи броя на възрастни хора с увреждания по малките населени места.

• 
  Възрастни с увреждания в общността
  

• 
  Стари хора, настанени в специализирани институции
  

Основната причина за постъпване в дом е нуждата от почивка и затруднение при поемане на всекидневните грижи. В много случаи мотив е и разтоварване на децата от поетите отговорности по отглеждане на родителите. Старите хора, настанени в специализирани институции имат потребност от битови условия, които да създават възможности за достоен живот, както и грижи, съобразно състоянието им. Добрите битови условия не винаги означават луксозна обстановка, която техните близки могат да оценят като необходима, но за старите хора тя може да създава повече стрес, отколкото уют. Настаняването трябва да бъде осъзнат избор от страна на възрастните хора и техните близки, а не последна възможност за оцеляване.

• 
  Непълнолетни и млади родители и самотни майки – Тази рискова група предполага голям обем превантивна работа с цел преодоляване на етническите особенности и традиции.
  

• 
  Хора с основно и по-ниско образование – с фокус: младежи с основно образование и напуснали рано училище; възрастни с основно образование, представители на етнически общности в неравностойно положение.
  

• 
  Безработни – Тук се включват безработни младежи, завършили образованието си; продължително безработни лица без квалификация, особено от етнически общности; безработни самотни родители с деца до 3-годишна възраст; безработни лица, изтърпели наказание “лишаване от свобода”; безработни в пред пенсионна възраст; други групи безработни лица. Негативните последици от бедността и изолацията от пазара на труда върху грижите за децата са най-тежки при семействата на трайно безработните, които постепенно изпадат в зависимост от социалните помощи. За да излязат от спиралата на пълната маргинализация и да осигурят бъдеще за своите деца, семействата на продължително безработните имат нужда както от професионално обучение, така и от подкрепа и мотивиране (курсове, консултации) за активно включване на пазара на труда.
  

• 
  Етнически общности в неравностойно положение; В настоящата група са включени социално изолирани граждани предимно от ромски произход. В тези групи са налице различни фактори, подкрепящи бедността – ранно отпадане от училище, ниско образование и квалификация на голяма част от жителите, трайна безработица и липса на трудови навици за част от тях, ограничени възможности за заетост, лоши битови условия, липса на достъп до здравни, социални, образователни услуги.
  

• 
  Семейства в бедност
  

• 
  Няма гарантиран набор от услуги по превенция, които да оказват подкрепа на родители и деца в процеса на отглеждане и възпитание на децата.
  

• 
  Съпоставянето на броя детско население с броя предоставяни услуги за деца по общини показва следното:
  

• 
  Съществуващите услуги повече са фокусирани върху децата и почти не се отнасят към родителите и към други налични рискови групи .
  

• 
  Приемната грижа е недостатъчно развита .
  

• 
  Услугите, предоставящи ранна превенция на изоставянето на деца от 0 до 3 години, са все още недостатъчно развити. Липсват кандидати за приемни родители на деца от тази възрастова група. Към родилните отделения няма социален работник, който да осъществява регулярна работа по превенция.
  

• 
  Липсва Център за настаняване от семеен тип
  

• 
  Липсва Център за обществена подкрепа .
  

• 
  Липсва услугата „Спешен прием за деца в риск”.
  

• 
  Във всички населени места работят читалища и пенсионерски клубове, които изпълняват много социални функции, близки до услугата Дневен център за възрастни хора.
  
• 
  Липсва услугата „Център за временно настаняване” на възрастни хора.
  
• 
  На територията на община Свищов се предоставят социални услуги в общността за възрастни и хора с увреждания- домашен помощник, социален асистент и личен асистент. Липсата на достатъчно подготвени специалисти по социална работа в тези услуги води до това, че дейностите се свеждат основно до предоставяне на храна или хигиенно и санитарно обслужване . Финаснираните по проекти услуги в домашна среда са с определен период на изпълнение и има риск за тяхната устойчивост.
  
• 
  Домашният социален патронаж е най-широко разпространената и достъпна услуга в общността за стари хора, която в някой общини може да бъде подобрена по отношение на разширяване на персонала и дейностите включени в услугата.
  
• 
  Настаняването в домовете се предпочита поради ограничения достъп до здравни и социални услуги в общността
  
• 
  В помощ на лицата с увреждания над 18 години, напускащи СУПЦ е необходимо да се са разкрие защитено жилище
  
• 
  Липсват социални услуги за хора с ментални и психични проблеми .
  
• 
  Липсват услуги за палеативни грижи за възрастни хора.
  
• 
  Липсва социална услуга резидентен тип - Кризисен център .
  

• 
  Повишаване на капацитета на общинската администрация в управление на предоставянето на социални услуги в общината;
  
• 
  Промяна на съществуващите практики на ресурсно осигуряване на звената, координиращи предоставянето на социалните услуги в общината;
  
• 
  Повишаване на капацитета на персонала, ангажиран с администрирането, управлението и директното предоставяне на социалните услуги;
  
• 
  Повишаване на самостоятелността на общината в планиране на създаване, закриване и трансформиране на социални услуги, на база на променящите се потребности на населението в общината;
  
• 
  Потребност от развитие на капацитета за подготовка и управление на проекти, осигуряващи развитие на социалните услуги в общината и разширяване на обхвата на съществуващите услуги, осигуряване на качество и ефективност на предоставяните услуги;
  
• 
  Практически умения и механизми за осъществяване на междуобщинско и междуинституционално сътрудничество в сферата на социалните услуги.
  

• 
  Повишаване на квалификацията, професионалния опит и уменията на управляващите социалните услуги от резидентен тип и на услугите предоставяни в общността по отношение на подбор на персонал, ориентиране и обучение на персонала, планиране на работните задачи, мотивиране на персонала, стимулиране на работата в екип и работата в разширени/ мултидисциплинарни екипи.
  
• 
  Преодоляване на дефицита от човешки ресурси (социални работници и специализиран персонал), необходими за директното предоставяне на новоразкритите социални услуги.
  
• 
  Основна потребност за развитието на управленския персонал е повишаване на професионалните компетенции, свързани с прилагане на иновативни практики за повишаване на качеството и ефективността на предоставяните услуги, както и с въвеждане на механизми за ефективна оценка на положения труд, съобразени със спецификата на различните дейности по предоставяне на социалните услуги и обвързване на възнагражденията на служителите с реалната работа по обслужване на клиентите. Управленският персонал на съществуващите доставчици на социални услуги има потребност от развитие на уменията за добро управление и задържане на персонала от специалисти и стимулиране на тяхното непрекъснато развитие.
  
• 
  Професионалистите, ангажирани със създаването и управлението на нови социални услуги, имат потребност от нов тип управленски умения и практика, свързана със създаване на методологии за предоставяне на новите услуги, изграждане на стратегии за популяризиране на услугитe и спечелване на доверието на клиентите, развитие на междуинституционалното сътрудничество и включване на гражданското общество в процеса на развитие на новите услуги.
  
• 
  Потребностите на специалистите (социални работници, психолози, специални педагози, рехабилитатори и др.) и на помощния персонал ангажирани в директното предоставяне на социалните услуги са свързани с: обогатяване на знанията и опита им за ефективна работа по случай, индивидуализиране на оценката на потребностите на клиента, осигуряване на активното участие на клиента в процеса на работата по удовлетворяване на неговите потребности, необходимост от методическа подкрепа по отношение на осъществяване на адекватен подбор на специфичните дейности, свързани с предоставянето на социалната услуга, оценка на въздействието, документиране на добрите практики в работата по случай.