Социалните услуги (2011 – 2015) Съдържание: Раздел а контекст и оценка на нуждите
Необходими средства за финансиране на социалните услуги
Изтегляне 1.51 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Други необходими ресурси
- Източници на финансиране
Необходими средства за финансиране на социалните услугиЗа финансиране на дейностите за реализация на Стратегията за периода 2011 г. – 2015 г. по години са нужни средства. При тяхното определяне са отчетени включените в РМС 463 от 05.07.2010 г. дейности, разглеждани като държавно делегирани и местни дейности по функция 5 „Социално осигуряване, подпомагане и грижи”. Наред с това са отчетени и такива. за които все още няма утвърден финансов стандарт, както и предоставяните услуги по програма „Асистенти за хора с увреждания”, която действа вече редица години, но се утвърждава по отделни години с годишна заповед, като се отчитат и възможностите за финансиране по ОП „Развитие на човешките ресурси”. При разчета на необходимите средства се отчита фактът, че страната се намира в сериозна финансова, в т.ч. и бюджетна криза, поради което за развитието на социалните услуги, където за финансиране на държавно делегираните дейности водеща е ролята на държавния бюджет, е заложена достатъчно песимистична прогноза. Като база за извършване на прогнозата за текущата издръжка са използвани действащите единни финансови стандарти, утвърдени с РМС 463 от 05.07.2010 г. за 2010 г. С оглед на посочената кризисна ситуация разходните равнища за социалните услуги за 2011 г. са оставени на равнището на 2010 г. Увеличение на финансовите стандарти са предвидени за следващите години, както следва: за 2012 г. с 2%, за 2013 г. с 4%, за 2014 г. с 7% и за 2015 г. с 10% спрямо определената за базова 2010 година. Това е достатъчно песимистична прогноза, тъй като посочените равнища са в рамките на допустимата инфлация в годишно измерение, която може да се очертае след излизане на страната от рецесията. Наред с това съществуващите сега утвърдени нормативно (по списък) социални услуги (заведения) в близко бъдеще трябва да се променят както по състав, така и по критерии за определяне на конкретния размер на отпусканото финансиране за тяхната издръжка. Първата важна стъпка в това направление би трябвало да стане с приемането на обсъждания понастоящем минимален пакет от социални услуги с всеобщ достъп, с което би трябвало да се промени конфигурацията на социалните услуги, предоставяни от общините. Промяната се изразява в разширяването на номенклатурата от нови услуги, които общините ще трябва да осигуряват на своите общности при осигуряване на съответното финансиране. Освен това трябва да се има предвид, че използването на капацитета (на заведенията) като база за определяне на размера на годишното финансиране чрез единен финансов стандарт и сега не е удачно за една част социалните услуги (особено за услугите в общността). В този смисъл трябва да се започне сериозна работа в посока на намирането на адекватни критерии за определяне на единните финансови стандарти, както и на финансирането на социалните услуги (заведения) в променящата се социална среда, когато потребностите на населението от социални услуги ще започне да се насища и намалява по отношение на едни и утвърждаването на други. Това ще окаже определена модификация на начина на финансиране и определяне на конкретния размер на финансовите средства за конкретните услуги през прогнозния период. Поради високата степен на неопределеност на очакваните последици, и преди всичко утвърждаването на нов модел на финансиране чрез използването на различни критерии при изграждане на финансовите стандарти за някои социални услуги, на този етап трудно може да се предвиди за кои услуги и кога какви променени ще настъпят. Ето защо в разчетите не са включени конкретно определени поименно нови социални услуги с нови стандарти, а се разглеждат общо като средства за нови услуги. В резултат на това за последните две-три години от прогнозния период по общини са предвидени допълнително средства за издръжка и капиталови разходи, които не могат да се обвържат пряко със сега действащата номенклатура на социални услуги. Промените, които се очаква да настъпят във финансирането на текущата издръжка, без съмнение ще засегнат и механизмите за отпускане и усвояване на средства за капиталови разходи. Още повече, че вече се очертават някои пропуски в направленията на действащите оперативни програми, отнасящи се до социалния сектор. След приключване на първия кръг през 2013 г. и със стартиране на новите оперативни програми през 2014 г. може да се очаква по-активно и целенасочено да се обвържат техните цели и задачи с потребностите на населението от социални услуги. В резултат на това една част от недостигащите средства за инвестиции, които държавният бюджет сега не може да осигури, ще могат по-широко да се финансират по мерки на новите оперативни програми. С оглед на това в общината могат да бъдат подготвени предварително проекти, които да започнат своята реализация в инвестиционната си част в рамките на прогнозния период. През 2011 г. се очаква определено съживяване на икономиката и от държавния бюджет ще могат да се заделят повече средства за социални услуги, в т.ч. и за инвестиции; очаква се да се разкрият нови мерки по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, в рамките на които ще може да се получи финансиране. Други необходими ресурсиВажен фактор в развитието на социалните услуги е кадровата осигуреност на действащите и предвидените за разкриване заведения за социални услуги. Общините трябва да предвидят средства за преквалификация на работещите социални работници и придобиване на подходяща квалификация за тези, които се предвижда да постъпят в сектора на работа през следващия период. Наред с това подходяща квалификация и преквалификация трябва да придобият и общинските служители, които са отговорни за социалните дейности, като към групата на обучаващите се трябва да се предвидят и работещите сега общински служители. Във връзка с това е подходящо да се формират партньорства с обучаващи организации и институции за организиране на обучителни курсове, финансирани по оперативните програми (ОП Развитие на човешките ресурси и ОП Административен капацитет). Трудно е да се определи необходимият финансов ресурс за осигуряване на обученията през прогнозния период като всяко обучение трябва да се организира така, че да предхожда стартирането на новоразкривана услуга. Общината трябва да подходи адекватно и с отговорност към въпроса за осигуряване на подходящи обекти ( терени, сгради, помещения), които да бъдат използвани при разкриване на социални услуги, с цел постигане на максимална ефективност и целесъобразност. Тези обекти трябва да са съобразени с визията за развитие на социалните услуги, заложена в стратегията, като се елиминира всякакво маргинализиране на тяхното предоставяне. Към средствата, които непосредствено се предвиждат за развитие на социалните услуги, трябва да се добавят и тези, които в значителна степен подобряват социалния статус на нуждаещите се. Те се отнасят към други бюджетни функции (по Единната бюджетна класификация), но могат да доведат до елиминиране на някои потребности от социални услуги. Става дума за изграждане на общински социални жилища за бедни и самотни семейства, за подобряване на транспортните връзки между общинските центрове и селищата от общината, като се стимулира развитието на частната инициатива. Съществен фактор в тази насока е развитието и на транспортната инфраструктура и подобряване на регулярното снабдяване на населението по малките селища с хранителни продукти. По такъв начин, ако не се предотврати, то поне може значително да се забави процесът на обезлюдяване, докато не се намерят ресурси и предприемачи за чувствително съживяване на икономическото развитие . Наред с това общината има подходящи възможности за развитие на различни клонове на икономиката в своя район, като се има предвид някои от мерките по ОП “Регионално развитие”, другите оперативни програми и програмите за транс гранично сътрудничество. Източници на финансиранеА) Основен източник на финансиране в прогнозния период на социалните услуги остава републиканския бюджет. От него ще се финансира главно текущата издръжка на социалните заведения. През следващите 3-4 години не се очаква общините да могат да заделят от собствените си източници допълнителни средства за издръжка на държавно делегираните дейности. За тях остава поддържането и развитието на домашния социален патронаж, другите местни дейности, както и евентуалното предоставянето на услугата „личен асистент” и „социален асистент”. Б) Финансирането на инвестициите, свързани с основния ремонт, изграждането на нови обекти за социални услуги и тяхното оборудване и обзавеждане, основно ще се осигурява от републиканския бюджет. Важен източник в това направление са средствата по оперативните програми. През 2011 г. се очаква да се разкрият нови подходящи мерки по ОП “Развитие на човешките ресурси”, в рамките на които ще може да се получи финансиране, в т.ч. и за инвестиции в сферата на социалните услуги. Отчитайки технологичното време за разработка на проектите, тяхното оценяване и утвърждаване и реалното им стартиране, възможното усвояване на такива средства може да се очаква най-реалистично през 2011 г. Наред с това към този момент ефективно ще започне усвояването на средства и по сключения нов заем между правителството и Световната банка за 40 млн. евро, от които една съществена част е предвидена за капиталови разходи.
Г) Не трябва да се пренебрегва и ролята на частния капитал. При добре организирана икономическа и социална среда една част от услугите биха могли да се поемат от стопански предприемачи, които да предоставят част от социалните услуги срещу конкретно заплащане. В тази посока може да се направят някои важни стъпки по изграждането на домове за стари хора, които могат да заплащат своето пребиваване в дома, където обаче ще могат да получат по добро обслужване, в т.ч. и медицинско.
Важно условие за ефективното реализиране на Общинската стратегия за развитие на социалните услуги е политиката за предоставянето на информация до обществеността. Обществеността трябва да получи пълна и обективна информация за всяка стъпка при реализиране на дейностите в стратегията. Реализирането на стратегията ще се съпровожда от различни информационни мероприятия, които ще осигурят нейната публичност по време на реализация. Целта на комуникационната програма е да популяризира сред широката общественост и заинтересованите страни ползите, положителните ефекти и резултатите от изпълнението на стратегията за развитие на социални услуги (2011 – 2015). Тя се основава на следните принципи:
Достъпност на информацията – достигане на комуникиращата информация до най-голям брой заинтересовани лица Конкретните задачи са:
Мерки:
Целевите групи на комуникационната стратегия са:
Механизмите и подходите, които ще се прилагат при изпълнението на комуникационната програма включват:
Основни комуникационни техники. Комуникационната програма се основава върху няколко основни форми: директна комуникация, комуникация чрез масовите медии, комуникация чрез Интернет и информационни материали и работа с партньори.
Основни етапи Общинската стратегия за развитието на социалните услуги обхваща 5-годишен период (2011 – 2015), в който се обособяват два етапа: първият с продължителност 2 години (2011 – 2012), а вторият с продължителност 3 години за изпълнение на стратегията. Всеки от тях започва с период на подготовка и интензивно оперативно планиране, както следва:
Каталог: images -> docs docs -> Решение №286/30. 08. 2012 г., Прот. №18 наредба за придобиване, притежаване и отглеждане на docs -> Доклад обобщава информацията за дейността на институциите в областта на интелектуалната собственост през месец януари 2008 docs -> Валентин топалов docs -> Република българия министерство на здравеопазването docs -> Пожарната безопасност и защита на населението docs -> Агенция „митници” docs -> Национален клуб за Аниме и манга „накама docs -> Патентно ведомство docs -> На Инициативен комитет, упълномощен от жителите на село Лозенец, община Стралджа, област Ямбол docs -> До г-жа Искра Михайлова Министър на околната среда и водите До г-н Митко Андонов Изтегляне 1.51 Mb. Сподели с приятели:
|