Потребностите се разминават с реалностите

• 
  парадигмалният статус на икономическата наука и на икономическата социология;
  
• 
  концепциите за „икономическия човек” и „социологическия човек”;
  
• 
  наименованието на научната дисциплина Икономическа социология и/или Социология на икономиката;
  
• 
  икономическият анализ и социологическият анализ на икономиката и обществото;
  
• 
  тенденциите в Европейските социологически теории;
  
• 
  предизвикателствата в социологията на ХХІ в.;
  
• 
  типологията на социологическите теории и възможностите, които предлагат за анализ на трансформациите в обществата в преход;
  
• 
  книжният и учебников фонд за студентите.
  

На първо място, недооценяване на фундаменталния характер на дисциплината социология на икономиката и превръщането й в избираема в УНСС и в Стопанската академия в Свищов. До учебната 2001/2002 г. вкл. в УНСС тя присъства в задължителния университетски блок, считана е за фундаментална за университетското образование на икономистите. В Свищовската академия избираемостта на социологическата дисциплина се постига чрез неформално договаряне. В такива водещи специалности като финанси тясно профилната теоретична подготовка се възприема за изпреварваща, фундаментална, а социологическата - за периферна, не толкова нужна на бъдещите икономисти. В Икономическия университет - Варна учебната дисциплина икономическа социолотия не е избираема във факултет „Мениджмънт и маркетинг”. Там предпочитани са Обща социология и Психология на управлението.

На второ място, недооценяване възможностите на специалистите социолози да осигуряват актуална емпирична информация за мениджмънта на вузовете. Не се използва човешкият капитал на катедрите за научно-изследователския процес на вузовете – лаборатории, постоянни мониторинги на учебния процес - за правене на предложения за вземане на бързи управленски решения или за предотвратяване на конфликти ( и/или за прогнозиране на латентни и за тяхното регулиране и разрешаване) и пр.

На трето място, отчужденост между преподаватели и студенти както в учебния процес, така и в извънаудиторната работа по социология (теренни изследвания, учебни практики и пр.).

На четвърто място, отчужденост на преподавателите от университета, поради превръщането им в „преподаватели на колела”, за да се оцелява в кризисното време, в което живеем.

На пето място, загърбване на академичната етика и на етикета в академичната среда - утвърждаване на нелоялността като норма, източване на ресурси (учебни планове и програми, преподаватели срещу по-добро заплащане, сграден фонд), двоен стандарт на преподавателите (употреба на преподавателския статус за лични изгоди в други институции и в ущърб на съответния университет, в който са на основен трудов договор).

На шесто, търсене на възможности за допълване обучението на икономистите чрез магистърски програми, предлагани от социологическите катедри. Това е необходимо, защото в съвременните условия социални консултанти са нужни на всички нива и във всички сфери - от президента на страната, до президента на корпорацията, и не по-малко на специалиста по управление на човешките ресурси. Например такъв опит има във Варненския университет с магистърска програма по трудово консултиране.

3. Кадровите проблеми в катедрите

И трите катедри в икономическите университети в страната се нуждаят от преподаватели - доктори по социология и/или хабилитирани по социология, както и от хабилитирани преподаватели по икономика. Във Варненския икономически университет има само един доцент д-р по социология и един доцент д-р по психология, а в Свищовския университет - един доцент д-р по социология. Нехабилитираните преподаватели по социология и в двете катедри все още не са защитили дисертациии, въпреки че са готови да направят това в близко бъдеще. Кадрови проблеми са налице и в катедра „Икономическа социология” в Университета за национално и световно стопанство, в която от общо 10 преподаватели на основен трудов договор има един професор по икономика, един доцент и един главен асистент - доктори по икономика, двама доценти и един главен асистент - доктори по социология, и двама главни асистенти без защитени докторати. В катедрата работят още: един извънреден доцент по социология, двама гост-преподаватели – един професор доктор на икономическите науки и един доцент доктор по социална психология. В обучението на студентите от специалност Социология и в специализацията участват още около 30 хабилитирани преподаватели от Университета за национално и световно стопанство и около 10 външни преподаватели на хонорар. Някои от причините за ограничения брой хабилитирани преподаватели по социология, както и отсъствието на професори по социология и в трите университета са: от една страна, бавните процедури по обявяване на конкурси и тяхното приключване; от друга, отсъствието на раздробеност на основния шифър на научната специалност 05.11.01 Социология (например Социология на икономиката, Социология на управлението, Социология на туризма, Социология на социалната работа и пр.). За сравнение подобна раздробеност има при шифъра на специалностите Икономика, Психология и др. В случай че настъпят промени и за специалност Социология, това би мотивирало разработването на големи докторски дисертации в граничните области, каквато е например областта на социологията и икономиката; от трета, нереализирането на законовата възможност с хабилитационни трудове да се избират професори по социология и др.; от четвърта, демотивацията на преподавателите от университетите да се посветят единствено на академична и на научно-изследователска практика, тъй като те не им осигуряват необходимия жизнен стандарт и престиж като български учени и пр.; от пета, недооценяването на възможностите и способностите на академичната научна общност от различни университети да осигурява задълбочено и качествено обучение на студенти в специалност Социология и пр. Социалната практика през последните години доказа, че разрояването на специалност Социология осигурява подготовката на специалисти с различна научна и практическа ориентация, които обучавани на границата между две и повече науки, са по-мобилни на трудовия пазар в България и по-полезни за себе си и за обществото.

4. Взаимодействия със социологически и други агенции.

Студентите се нуждаят както от университетска социологическа подготовка на теоретично и на емпирично равнище, така и на практическо - участие в реални емпирични изследвания. В Университета за национално и световно стопанство това става чрез Лабораторията за социални и маркетингови изследвания към катедрата, чрез интеграцията с Института по социология на БАН и с частни социологически и маркетингови агенции (МБМД, НЦИОМ, АССА-М, АСА, Витоша рисърч, Сова Харис и др.). Най-често в тези агенции се провежда преддипломният стаж на студентите от ІV курс. Реалните взаимодействия осигуряват обмен на социологическа информация между катедрите и агенциите, практическа подготовка на студентите, а за агенциите - нови специалисти (бакалавър социолог и магистър по социология).

Те са част от цялостната дейност на катедрите, осигуряват международен обмен на преподаватели, докторанти и студенти и реализация на съвместни научни проекти. Катедра „Икономическа социология” участва в подписването на два международни договора на УНСС - с университета във Фрибург, Швейцария и със Свободния университет в Берлин, Германия. През учебната 2004/2005г. предстои старт на немскоезично обучение по социология на студенти от специалност Социология и изпращането им на едносеместриално и двусеместриално обучение във Фрибург. Свободното движение на хора, в случая на преподаватели, докторанти и студенти, изисква реализиране на двустранно партньорство при взаимно изгодни условия. Това предполага и налага обединяване усилията на академичните екипи за интелектуално, финансово и материално осигуряване на гостите и в нашата страна.

Социологическите изследвания са скъпо струващи. Катедрите могат да осъществят такива изследвания чрез спечелване на научни проекти в рамките на университетите или на международни проекти по различни програми - предприсъединителни и други програми. От друга страна, академичните състави на катедрите организират и участват в различни научни, бизнес и други форуми, извършват консултантска и посредническа дейност. Например през м. юни 2003 г. катедрата в УНСС организира научна конференция на тема “Социология и икономика” с участието на социолози от Института по социология при БАН и на академични преподаватели по социология от Варна, Свищов, Пловдив, Благоевград и София. След дълго прекъсване академичните преподаватели отново подновяват научните си контакти и очертават близки перспективи за съвместни проекти и обмен на научни продукти, на резултати от емпирични изследвания, на учебници, учебни помагала и др. Преподавателите по социология от трите икономически университета планират издаване на съвместен учебник по икономическа социология и/или социология на икономиката през учебните 2003/2005 година. Същевременно не скриват проблемите, свързани с ограничаване броя на часовете по социологическите дисциплини, забавения професионален растеж на преподавателите по социология, трудното лобиране за магистърски програми в Свищов и във Варна, неизползването на Лабораторията за социални и маркетингови изследвания на катедрата в София за ежемесечен мониторинг и ежегодни изследвания на пазарното поведение на Университета за национално и световно стопанство, качеството на образованието, в т.ч. и на социологическото и т.н.

Това е твърде отговорна и трудна задача на катедрите, водещи специалност. В УНСС е създаден Клуб на социолога към Лабораторията на катедрата. През м. май 2003 г. съвместно с Клуба на социолога в Югозападния университет в Благоевград бе организирана студентска научна конференция на тема “Трансформациите в българското общество – предизвикателство пред социолозите в края на ХХ и началото на ХХІ век”. Студентските клубове членуват в младежката секция на Българската социологическа асоциация. Представители на студентите участват в заседанията на катедрата в Университета за национално и световно стопанство и в инициативите на Лабораторията за социални и маркетингови изследвания: в презентации на авторски книги на преподавателите от катедрата, в катедрени семинари, в научни конференции, в деня на специалността (18 декември) и в други научни и академични форуми. Индивидуалната работа с всеки студент е академична отговорност на всеки преподавател. В съвременните условия това е трудно осъществима цел и задача, поради различни причини - немалкия брой студенти, които се падат на един преподавател (например в катедрата в УНСС средно по 15-16 студента от І до ІV курс от специалност Социология), голямата натовареност на преподавателите извън университета и нежеланието им да имат извънаудиторна заетост, отсъствието на стимули, на контрол и санкции за проява на академична незаинтересованост, допускане на безотговорност и неспазване на академичната етика и др.

• 
  ежегодни работни срещи за обединяване на съвместните усилия в преподаването на дисциплината Социология на икономиката, както и за преодоляване на трудностите, които изпитват студентите при научаването и прилагането на социологическите знания в практиката;
  
• 
  активно присъствие на преподавателите в публичното пространство, като те се самоидентифицират с академичната институция, в която работят на основен трудов договор, а не с други, където са на втори или друг трудов договор;
  
• 
  реализиране на съвместни научни проекти;
  
• 
  организиране и участие в различни научни форуми;
  
• 
  съвместно разработване на учебници и учебни помагала по социологическите дисциплини;
  
• 
  активно и целенасочено участие в живота на социологическата общност у нас и в чужбина;
  
• 
  силно лобиране в защита интересите на българската социологическа общност.
  

PhD Mariya Stoyanova