Софи Леон Пинкас

Софи Леон Пинкас

Ю.Д. Разкажете за произхода на вашето семейство? На вашите деди?

С.П. Спомените ми за семейството ми от Видин, където съм родена и където съм живяла. От испанското коляно сме, но кога и как са дошли - не мога да дам подробности, аз вече мога да разкажа нещата, които знам от Видин. Мога да кажа, че бяхме едно много задружно семейство.

Ю.Д. Какви спомени имате тогава от вашите баба и дядо и по майчина и по бащина линия. Като какви си ги спомняте? Можете ли да ги опишете?

С.П. Да, баба ми и дядо ми по бащина линия, с които сме живели, ние живеехме във Видин, в една къща всички - баба ми, дядо ми, чичовците ми, лелите ми, децата. Бяхме много задружно семейство, много добре сме живяли. Баба ми беше много добра, много симпатична, много контактна и мила жена.

Ю.Д. Можете ли да я опишете по - подробно?

С.П. Една хубава жена с прошарена коса, не много висока.

Ю.Д. Как се обличаше?

С.П. С по - тъмни дрехи, обикновени. Беше много добронамерена, обичаше всички, и много контактна. Докато дядо ми беше малко по - строг и по - дистанциран.

Ю.Д. На какъв език разговаряха по между си?

С.П. На ладино.

Ю.Д. А с вас на какъв език разговаряха?

С.П. С нас разговаряха на ладино и български.

Ю.Д. Баба Ви забраждаше ли се?

С.П. Не, не се забраждаше. Обличаше се цивилно, нормално. С нея съм живяла повече, защото дядо ми умира, когато бах още малка, във Видин, докато с баба ми съм живяли през цялото време, и във Видин, и после, когато моите родители дойдоха в София.

Ю.Д. Спомняте ли си във Видин с какво са си изкарвали прехраната?

С.П. Дядо ми е бил търговец и после и четиримата сина са били търговци. Баба ми не е работила, тя е била домакиня, която подържаше много добре къщата. И което е забележително, е че живееше много добре със снахите си. Четири снахи и всички живееха много добре и задружно и дори после когато и другите братя на баща ми вече оженени с децата трябваше да излязат от къщата. Четири братя всеки с жена и две деца - наложи се вече да излязат от общата къщата. Но имаше традиция в тази обща къща - имахме баня и тази баня с някакъв самовар всеки петък се палеше този самовар - банята беше голяма - имаше и душ и вана и всички идваха да се къпят в петък и тогава майка ми приготовляваше соленки и сладкиши и се правише една голяма семейна баня - всички минаваха през нея и след това се събирахме - пиеше се кафе, ядяха се сладки, децата играеха на двора. Имахме голям двор и там играехме.

Ю.Д. Заможно ли беше семейството Ви?

С.П. Не мога да кажа, че бяхме богати, но заможни може да се каже, в смисъл, че имахме, не сме се лишавали от храни, от дрехи.

Ю.Д. Можехте ли да си позволите прислуга, която да ви помага в домакинството?

С.П. Да. Имахме една слугиня, която поддържаше домакинството.

Ю.Д. Голяма ли ви беше къщата?

С.П. Да, къщата в която най- напред всички живеехме беше голяма, имаше четири големи стаи и един хол между тях, един голям еркер, където се правиха вечерите и обядите и две кухни. Една по- голяма и една по- малка и голям двор.

Ю.Д. Спомняте ли си дали сте се събирали на Ночи ди Шабат?

С.П. Не, Ночи ди Шабат не се празнуваше, но много добре си спомням празниците на Песах, когато се четеше Агадата и винаги за Песах се измиваха много добре всички чинии и сервизи. Купувахме боюс, плюс мацата и се приготовляваха храните типични за Песах - с бормуелос сутрин за закуска, пастел – този с маца, който се правише, правише се супа с кнедли. Друго което много хубаво си спомням, че празнувахме това беше Пурим. На Пурим се правиха много сладки и салдкиши. Всички се обличаха за карнавала. Особенно си спомням майка ми и лелите ми се обличаха страшно интересно. Спомням си една снимка, едната ми леля беше облечена като котка, другата като коминочистач. Майка ми като голям тупан – барабан отпред. Много интересни облекла си правиха за празника и освен това се правиха много сладкиши. Видинското еврейство общо взето много празнуваше. Идваха в къщи на гости с маски. Почваха да се чудят – ще се познаят ли няма ли да се познаят?

Ю.Д. Ходихте ли по това време в Синагогата? Дядо ви ходише ли?

С.П. На Пурим не се е ходило. Спомням си, че на Сукот, когато се правише една такава палатка на вън, тогава се ходише. И си спомям баба ми и дядо ми ходиха, Видинската синагога беше много голяма и много хубава, та те ходиха на Песах, на Сукот и на Йом Кипур. Особено на Йом Кипур! Забравих да кажа, че Йом Кипур всички спазвахме. Всички правихме танит и всички ходиха на Синагога. Баба ми, дядо ми, баща ми ходиха.

Ю.Д. Какво по- точно правихте на този ден?

С.П. Ами вечерта се вечеряше преди Йом Киупр и на другия ден нищо не се ядеше. Децата бяхме много ентусиазирани - ще издържим ли, няма ли да издържим, ние децата играехме целият ден в двора на Синагогата, там отпред имаше голям двор. Вътре много не влизахме и чакахме с нетърпение да изсвирят с рога краят на Йом Кипур и да се приберем да ядем. Обикновенно много се гордеехме децата, които издържахме на танита.

Ю.Д. А спомняте ли си да сте носили кокошка за колене при коляча?

С.П. Да, спомням си, че той идваше в къщи - шохета. Минаваше в къщи и там колеше.

Ю.Д. А кашер спазваше ли се в дома ви?

С.П. В началто спазвахме, но когато бяха вече предвоенните години, беше много трудно да се спазва. Баба ми специално казваше, че не яде свинско и не се внасяше свинско в къщи. Но в предвоенните години някъде 39-40-та година вече нещата бяха много трудни да се спазват. И майка ми казваше, че това и е грях на душата и готвише и свинско и казваше на баба ми, че не е, но просто нямаше друг начин .

Ю.Д. Аз искам обаче пак да ви върна към баба ви, споменахте, че била много общителна, с кого точно си конатктуваше в махалата най - често?

С.П. За контактите на баба ми с други жени много, много не мога да си спомня, но беше много приветлива и мила и сърдечна със снахите си. Това е рядкост все пак тъй като тя е свекърва, но те и самите снахите по между си много добре се разбираха и си живееха добре. Спомням си, че по – добри контакти имаше с майката на една от снахите- танти Бука се казваше, на леля Стерина майката. И с леля ми Роза майката също много добре контактуваха.

Ю.Д. Спомяте ли си дали баба ви имаше някакви по- специални умения? Шиене, плетене, нещо с което се е занимавала през свободното си време?

С.П. Да, плетеше много хубави покривки за легло на една кука, също така завивки от памучни конци и от лелени. Беше оплела на всички покривки за легла, за маси.

Ю.Д. А там където живеехте, само евреи ли бяхте или имаше и не евреи?

С.П. Ами едните ни съседи бяха евреи, а другите ни съседи бяха турско семейство, с които много добре се разбирахме.

Ю.Д. Какъв език говорехте с тях?

С.П. Български. Срещу нашата къща пък беше турската прогимназия. Във Видин по това време имаше много турци, така че контактувахме с турците от едната страна, а от другата страна пък имаше три български семейства, с които също контактувахме. Но общо взето еврейските семейства във Видин живеехме обособени в един квартал, който се казваше “Калето”. Град Видин беше разделен от една голяма крепостна стена - кале, което се наричаше и еврейските семейства бяха повече в тази част – там беше и еврейското училище, там беше и Синагогата.

Ю.Д. А вашата къща в Калето ли се намираше?

С.П. Да, там се намираше, въпреки че имаше и български семейства, които живееха там.

Ю.Д. А имахте ли вътрешна вратичка и вътрешен двор през който да се е минавало.

С.П. Да. С всички съседи бяхме свързани около оградите имахме вратички, на турски се наричаха “капиджик” и понеже ние бяхме на една улица по - към центъра, съседите ни минаваха през нашия двор за да излезат на централната улица.

Ю.Д. Съседи евреи или не евреи?

С.П. Да, и евреи и не евреи. А иначе двора ни беше много голям, там се събирахме и играехме. Тези капиджици много ни спасяваха положението по време на полицейския час –1943-44 та година. Във Видин имаше полицейски час за евреите по това време във връзка със ЗЗН и не ни даваха да излизаме. Фактически “Калето” беше превърнато като гето и имахме право да излизаме само два часа – от 10.00- до 12.00 преди обяд. И ние много спазвахме, тъй както на вънка се разхождаха полицаи и легионери, но благодарение на капиджиците ние можехме да се събираме – децата, а пък и възрастните, защото се минаваше през дворовете и се събираха, така че социалните контакти с близки и съседи се подържаха благодарение на тези огради и вратички.

Ю.Д. А дядо ви имаше ли някакви политически възгледи? Дядо ви и баба ви участваха ли в някакви културни организации?

С.П. За дядо ми и баба ми не мога да кажа, но родителите ми да. Майка ми участваше във ВИЦО.

Ю.Д. А как се отнасяха с вас, внуците, баба ви и дядо ви? На какво ви учеха? Имаше ли някаква конкретна история, която да разказваха?

С.П. Конкретно на мога да си спомня. Помня само че бяха много взискателни и коректни.

Ю.Д. Знаете ли колко души е имало по време на вашето детство във Видин?

С.П. Не мога да кажа точна цифра, спомням си, че беше голямо еврейството във Видин по това време. Имахме и еверйско училище.

Ю.Д. А самият град как си го спомняте по това време?

С.П. Видин беше, и е един много интересен град защото се намира на брега на река Дунав. Самият бряг е много красив. Отсреща е румънският град Калафат с който имахме визуални конаткти. Имаше едан хубава градина- градска градина, който свършваше до Бабини Видини кули. Преди Бабини Видини кули имаше стар турски зандан в който затвор 39-та година най- много бяха осъдените политически затворници. Фактически там и мъжът ми е бил политически затворник и лежал там до 8 септември 1944 година и много другари от революционния край на Видин. Видин е известен със своята революционна история още от 1923 година. Той е разделен и беше разделен на две части. Едната част – Калето, която се намира зад стената и другата част – централната, която е оттатък стената. За съжаление тази стена е правила един кръг около Дунав и е имало крепостни врати за да може да се минава от едната част в другата. За съжаление тази стена е разрушена сега и са останали само две три врати.

Ю.Д. А нещо да ми кажете повече за еврейската общност във Видин.

С.П. Не мога да кажа цифри, но беше много единна, много компактна, повечето бяха търговци, голяма части имаха хубави къщи. Е, имаше и много бедни.

Ю.Д. Вашата къща между хубавите къщи ли се числеше?

С.П. Да, една от по- хубавите къщи във Видин. Имаше и много бедни, разбира се, но нямаше между хората омраза, съперничество.

Ю.Д. Помагаха ли си евреите?

С.П. Да, помагахме си. Аз си спомням майка ми много помагаше, даваше пари, дрехи. Аз си спомням имах приятелка, съученичка, която беше много бедна, баща и беше разсилен в еврейското училище и той почина. А те бяха три деца. След това майката започна да се занимава - да шие ризи, но но не успяваше много. А ние с моята приятелка бяхме много близки, тя живееше почти при нас. Те жиееха в една къща срещу нас и сутрин отивахме задено на училище, връщахме се от училище. Мама ни приготовляваше, хранихме се заедно у нас.

Излизахме заедно, след обед пак бяхме заедно, излизахме на разходка в градината.

Ю.Д. Това според еврейската традиция не се ли нарича мицва? Да направиш мицва?

С.П. Не знам как се нарича, но майка ми понякога и даваше пари, дрехи.

Ю.Д. А бихте ли описала еврейското училище, където сте учила?

С.П. Да, това беше една двуетажна сграда, долу имаше четири стаи и една канцелария, който беше стаята на учителите. Имаше дървена стълба вътрешна и на втория етаж бяха другите класни стаи, фактически 5 класни стаи си спомням. Имаше и двор. Учителите ни бяха много симпатични. Двама мъже и две – три жени. Учихме български, но учехме и иврит.

С.П. За хазана във Видинската синагога. Имахме един хазан, който беше много културен и възпитан и инетлигентен мъж, който беше завършил Робер Колежа в Цариград.След това идва във Видин, където става хазан. Едър, хубав мъж. Казваше се Моис. Понеже аз учих по това време френски в училище, майка ми и баща ми много държаха да знам езика, учих при него частно френски език ми предаваше. Той се обличаше цивилно на вън, идваше в къщи и учех с него френски език. След това той си замина, не мога точно да кажа, но мисля, че за Израел замина, и тогава дойде хазанът Аврам Мико се казваше, със съпругата си. Двамата имаха много хубави гласове, и двамата пееха и голяма част от молитвите той ги изпълняваше с музика от арии от опери на Верди…И ставаше много интересно в Синагогата, защото и съпругата му пееша- дует изпълняваха, въпреки, че тя седеше отзад. Ставаха много хубави молитви, пък и на сватби, традиционните еврейски сватби в Синагогата ставаха много хубави. По - старите и по - набожните малко протестрираха, но общо взето всички го обичахме защото беше много симпатичен човек. После той замина за Израел с големите алии, но е идвал после няколко пъти в България.

Ю.Д. Спомянете ли си по това време /като дете/ някакви прояви на антисемитизъм да е имало към вас от страна на ваши съседи?

С.П. Не, от страна на съседи не си спомням, ние добре живеехме и с българските и с турските семейства, които живееха до нас, но в училище беше започнало вече след създаването на фашистките организации- Легион, Ратник, Отец Паисий, имаше няколко по- големи фашистки организации. Имаше прояви на антисемитизъм. Обиждаха ни, наричаха ни “чифути” и “що не си отидете? ”. Особено около успехите на Хитлеровата армия в Европа и след това вече нахлуването в Съветския съюз, те бяха вече много по- активни в своята антиеверйска дайност. 1942 година - когато завършихме гимназия не ни допуснаха да отидем на традиционния ученически бал и тогава нашите съученици правиха бала си в Офицерския клуб, и тогава ние решихме- момичетата и момчетата, защото бяхме разделени - девическа гимназия и мъжка гимназия, решихме да си направим сбирка и решихме да се съберем у нас в къщи, с грамофон. Имахме един голям еркер и там се събрахме. И дори решихме да не си правим тоалети, а бяхме с ученическите си униформи и прекарахме много весело - бяхме си взели някакви неща да се почерпим. Хапнахме, пийнахме, танцувахме цяла нощ.

Ю.Д. Какво се коментираше най - много у дома докато още бяхте дете?

С.П. За нас най - трагичното беше войната, ние от това най- много се безпокояхме. Нахлуването на германците, опасността за евреите. По времето когато вече се говореше за депортация и за лагери, спомням си че майка ми беше ушила едни големи раници за всеки един от нас, които ги приготвихме с дрехи, бельо. Да бъдат готови - защото се говореше, че ще ни дигнат изведнъж през нощта – това е вече 1941-1942 г. Още повече, че знаехме какво става в Полша, в Австрия, във Франция. Та това най- много ни безпокоеше. А пък ние по - младите вече бяхме започнали активно да работим в ремсовте групи.

Ю.Д. Искам да ви попитам малко по - подробно за вашите родители? Къде и кога са родени, какво образовяние имат?

С.П. Баща ми - Леон Аврам Пинкас е роден в Свищов, 1893г. Доколкото знам там е учил и там е завършил средно търговско образование. Майка ми е родена в Пирот, но са живяли в Скопие със семейството си, те са сръбски евреи, но са живяли после в Македония. Баща ми се запознава с майка ми по време на Първата световна война и се оженват във Видин, 1920г. Аз се раждам, първата рожба, първата рожба на цялата фамилия съм аз – 1923 година. Баща ми е бил търговец във Видин, имал е магазин под наем и е продавал хранителни стоки.

Ю.Д. На какъв език си говореха майка ви и баща ви помежду си?

С.П. С нас, децата на български, по между си на български и на ладино. Понеже баба ми и дядо ми говориха ладино. Благодарение на разговорите с баба ми и дядо ми после научихме и ние ладиното. Майка ми беше една много хубава жена, интелигентна, въпреки, че тя заради войната не е могла да завърши гимназия, но имаше някаква природна интелигентност и беше много контактна.

Ю.Д. Четеше ли книги?

С.П. Да, четеше разбира се, знаеше. Беше активистка във ВИЦО. Във ВИЦО повече културни мероприятия, събираха се, правиха тържества, празници, балове, помощи събираха за по- бедните. Много активно работише там. Подържаше идеално домакинство, при нея всичко беше много добре организирано. Беше много добра кулинарка, много хубави бродерии правише. Ю.Д.Имахте ли книги у дома ви?

С.П. Да имаше книги. Имаше някаква библиотека- “Златна зърна”, към която бяхме абонирани. Четяха се предимно романи.

Ю.Д.Кой четеше най- много в семейството?

С.П.От възрастните? Майка ми. А иначе вече, когато ние започнахме да четем, вече нашата литертура беше съвсем друга, беше свързана с класиката, със западно европейската, българската. Имахме и грамофон. После когато започнаха едно от първите радиа, баща ми беше много запален за него, едно такова особено радио беше, на две части, със слушалки.

Ю.Д. А четяха ли се вестници?

С.П. Да, баща ми редовно четеше вестник. Но тогава имаше два вестника, които бяха по – известни. ”Утро” и “Зора”. И минаваше един по улицата и викаше сутрин. И баща ми купуваше и следеше политиката. И особенно като почна войната тогава бяхме най- заинтересовани всички.

Ю.Д. А какво беше отношението към ционизма във вашето семейство?

С.П. Да, баща ми беше, мога да кажа ционист, в смисъл поддържаше идеята за еврейската държава.

Ю.Д.Говорише ли се за Палестина като за перспектива за емиграция?

С.П. Да, говорише се за Държавата Израел, за необходимостта от тази държава, общо взето бяха ционисти и братята му и той.

Ю.Д. Обсъждаше ли се възможността вие да емигрирате?

С.П. Като деца не се е обсъждал въпроса за емиграция, а когато започна войната и когато вече започна да се мисли за емиграция, практически на баща ми браята – двамата, решиха да емигрират 1948 година, и емигрираха с децата си, единят брат остана тук, и ние останахме. И по едно време баща ми и той почна да говори за изселване в Израел, но понеже аз и брат ми бяхме категорично против, той беше склонен, дори убеждаваше майка ми да заминат, майка ми каза, че без децата няма да замине.

Ю.Д. А тя какво отношение имаше към циониската идея?

С.П. Положително отношение, но тя беше активиска на ВИЦО, а те по- малко се занимаваха с политика, повече културни, социални, благотворителни дейности развиваха.

Ю.Д.Ще ви помоля да разкажете малко повече за традициите във вашето семейство. Кои празници се тачиха най- много от Вашите родители? И какви бяха връзките с еврейската общност.

С.П. Моите родители имаха приятели – семейства еврейски, с които често се събираха на празници и тържества. Понякога се събираха няколко семейства за да играят покер. Мъжете правиха една маса покер и жените една маса покер. Празнуваха се семейни празници и други традиционни празници – еврейски. Най- силни впечатления имам за празнуването на Йом Кипур, на Сукот, на Песах, на Пурим, на Фрутас.

Ю.Д. Това бяха празниците на които вашите родители държаха?

С.П. Да, и цялата еврейска общност във Видин празнуваше тези празници. Синагогата беше много голяма, тя е известна и на тези празници се ходише в Синагогата. Но за Песах например си спомням много добре, че се събираше цялото семейство. Майка ми предварително приготовляваше домът за празника, в смисъл, че всичко се изчистваше и измиваше, хляб не се внасяше, доставяха маца и боюс. С мацата се приготовляваха традиционните ястия за Песах,а вечерта семесйтвото се събираше на голяма маса където всичко се изискваше по религиозните и библейски традиции имаше на масата и се четеше молитвата Архмания ли се казваше как …не мога точно да кажа. Четяха я баща ми и малко и брат ми и другите наши чичовците ми и братовчедите ми. Така че, най- силно впечатление имам от празнуването на Песах. Също и Кипур се спазваше- в смисъл, че се правише танит. Вечерта се ходише в Синагогата. Ние децата също ходихме, но ние играехме на вън, ние не влизахме в Синагогата. И целят ден се съревновавахме кой ще издържи и кой няма да издържи на глада. И бяхме много горди, тези които издържахме да не ядем. И вечерта изчаквахме да изсвири рога и да се приберем и да вечеряме. А иначе весели, хубави празници бяха Фрутас и Пурим, коагот хората идваха в много високо, хубаво настроение маскирани.Майка ми и етървите се маскираха. Идваха много гости, къщата се отваряше цялата, идваха много гости маскирани и винаги се правиха догатки, дали могат да се познаят. И много сладкиши се правиха, мисля че на Пурим беше това дето се правише гевречетата с ореховата плънка и пак други такива с орехи и понеже майка ми и баба ми също бяха много добри кулинарки правиха много хубави работи и къщата ни винаги в такива случаи беше много пълна.

Ю.Д. През свободното си време сте ходили на почивка? Къде?

С.П. По това време нямаше курорти, може би за други хора е имало, но ние не ходихме на курорт, а с майка ми ходихме на гости в Югославия на нейните родители, баба ми дядо ми, вуйчовците ми, братовчеди и т.н. Почти всяко лято с майка ми ходихме в Скопие, пътувахме обикновенно, друга възможност нямаше с влак, но един или два пъти минахме през Белград, а за да отидем до Белград използвахме едно много приятно пътуване с речните параходи по Дунав, от Видин до Белград, за да се видим там с големият ми вуйчо и семейството му и след това в Скопие. В Скопие прекарвахме много хубаво защото бяхме много голямо семейство, баба ми, дядо ми и вуйчовците ми живееха в турският квартал на Скопие, наоколо бяха само турски семейства с които те много добре се разбираха и бяха много добри приятели. Къщата беше много голяма – на два етажа. Баба ми беше много грижовна домакиня и от сутринта сядаше около мангала, приготовляваше закуските на голямата маса се сядаше, закусквахме и пак ходихме да играем, с турчетата много играехме. С турските жени беше малко по - специално защото те бяха винаги с фереджета и никога не се показваха, на мъже особено, но на нас децата да. И имаше традиции много интересни там, турска баня.

Ю.Д. Вие посещавахте ли я?

С.П. Да, тази турска баня беше само от камъни, големи блокове каменни и гурни с топла вода, и една специална стая за изпотяване - нещо като сауна. А туркините имаха много интересни традиции в тази труска баня. Те отиваха цялото женско семейство - от сутринта, та седяха до вечерта. С яденето му, с всичкото му…

Ю.Д. Но и при евреите има нещо подобно. Ходи се на микве…

С.П. А да, може би, но аз не съм ходила и не знам.

Ю.Д. Вие във Видин ходили ли сте на баня?

С.П. Във Видин имахме също, в Калето имахме турска баня, и ходихме, но само я използвахме за хигиена баня, не за…

Ю.Д. В кой ден ходихте в турската баня във Видин?

С.П. Ами обикновенно се ходише в петъка, но ние в къщи също имахме баня, където семейството също се събираше.

С.П. Водата се затопляше в едни самовар, който се палише от долу и идваха всички - лелите ми, децата идваха и се къпехме. В петък ставаше това обикновено и след това се закусваше – козунаци и други соленки работи. И така семейството се събираше в петък на баня в къщи.

Ю.Д. А семейството в Скопие – религиозни ли бяха? И изобщо там спомняте ли си да сте ходили на Синагога?

С.П. Не, не си спомням, защото това беше лятно време един месец - юли или август и нито е имало празници, нито сме ходили в Синагога.

Ю.Д. Какви празници празнувахте примерно - евреи и българи, национални празници, или нещо което се отбелязваше в целия град?

С.П. Обикновенно общи празници на всички етноси, ако може така да се нарече, беше 24 - ти май, Денят на културата, просветата и образованието. Обикновенно като ученичка излизахме на манифестция, минавахме през града, пеехме песните за Кирил и Методий и после обикновенно имаше хора. Други общи празници между евреи и българи не си спомням да сме имали. Може би

3 –ти март, но много бегло си спомням, Освобождението на България. А иначе евреите си празнувахме всички еврейски празници. За Рош Ашана нямам някакъв особен спомен, но най- много си спомням за Кипур, Сукот, Пурим, Песах.

Ю.Д.А случвало ли се е да каните българи на ваши празници?

С.П. Не, това не си спомням. Еврейските празници празнувахме между евери, в еврейската общност, въпреки че имахме много приятели български семейства и турски, защото около нас живееха и българи и турци. Но празници с тях не са празнували, повече бяха между нашите семейства.

Ю.Д Кои учители си спомняхте в училище най –добре?

С.П. Ами, Адони Коен, който беше и директор и ни преподаваше иврит, беше много строг учител, децата се респектираха от него. Другият учител мъж беше адони Бито, той беше по - мек човек, но той лично на мен не ми е преподавал.

Ю.Д. А този г-н Бито какво преподаваше?

С.П. И той иврит. А иначе- геверет Ернеста имахме една учителка и геверет Бука, които ни предаваха български език и математика. Това се учеше в основното училище.

Ю.Д. А на кои предмети най- много се наблягаше в еврейското училище? Какво вашите учители най- много държаха да знаете?