София, 2004 “Всеки човек има право на условия на труд, при които се опазват неговото здраве, безопасност и достойнство”

“Всеки човек има право на условия на труд, при които се опазват неговото здраве, безопасност и достойнство”

Върху здравето на работещите работата сама по себе си, може да има позитивен или негативен ефект. В дългосрочен план, когато е свързана с нездравословни условия на труд, тя може да доведе до проблеми със здравословното състояние и безопасността на изпълняващите я. Милиони трудещи се по цял свят са изложени на работните си места на влиянието на вредни фактори. Неконтролирането на свързаните с тях рискове може да навреди на здравето им по много и различни начини. В същото време организациите могат да понесат щети от намаляване на производителността и увеличаване броя на случаите с търсене на съдебна отговорност и искове за обещетения, от страна на работещите.

От друга страна, когато работното място е обезопасено и хората разбират, че за тяхното здраве се полагат грижи, е много вероятно мотивацията им за работа да се подобри. Този факт намира всe по-широко признание в съвременната практика, при която здравето и удовлетворението от извършената работа водят до повишаване на ефективността и качеството на труда.

Добрите условия на труд и оптималната безопасност трябва да бъдат една от първостепенните грижи на фирменото ръководство, тъй като безопасността и здравето заедно с рентабилността, качеството и опазването на околната среда са неделим аспект от неговите отговорности. Осъзнаването, че безопасността и здравето на работещите са важни показатели за фирмата е едно добро разбиране за икономическите и организационни ползи. С други думи, добрата бизнес политика означава да се осигури безопасен и здравословен труд и да се реализира на пазара безопасен и търсен продукт.

Осигуряването на здраве и безопасност е всеобхватна мултидисциплинарна област и изисква познания в широк спектър от дисциплини – право, управление на риска и безопасността, професионално здраве при работа. Управлението на безопасността и здравето при работа има съществено значение при предотвратяване на трудовите злополуки, професионалните заболявания и психосоциалните проблеми, свързани с работната среда. Те допринасят както за общото подобряване на здравословното състояние на работещите, така и за снижаване на разходите на национално, отраслово и фирмено ниво. Намаляването на рисковете при работа е не само морално и правно задължение. В това има стабилна бизнес мотивация, защото по-ефективният контрол може да доведе до подобрена кондиция на персонала, до повишаване на производителността и намаляване на материалните разходи, чрез по-малко отсъствия от работа, намаляване на текучеството, икономия на суровини, по-добро качество на продукцията и т.н. Най-успешните предприятия и фирми обикновено поддържат най-добрите условия за труд. Доброто здраве на работниците ще означава и добър бизнес.

В този смисъл целите на дейността за безопасност и здраве при работа са еднакви с тези на всяка икономическа дейност и са насочени към:

• 
  позицията на пазара , която в основни линии зависи от качеството и конкурентоспособността на произведения продукт, и съответно от състоянието на условията на труд;
  
• 
  печалбата на едно предприятие, която е свързана с:
  

• 
  намаляване на неефективните разходи, вследствие нерационално организиране и използване на техниката, работното време, интелектуалните и физически възможности на работещите;
  
• 
  стриктното изпълнение на трудовите задължения и установената технология, включително и в областта на безопасността и здравето при работа;
  
• 
  ограничаване на загубите от трудов травматизъм, общи и професионални заболявания, аварийни ситуации и трудови конфликти.
  

Законодателството задължава работодателите да предпазват работещите от експозиция на вредни въздействия на работното място. Това включва оценка на риска и предотвратяване на рисковете, подготовка за поведение при злополука, пожари и аварийни случаи, информация и обучение на работещите. В допълнение от работодателите се изисква и да включват работещите, като пряко заинтересовани, в разработването на политиката по безопасност и здраве при работа.

Оценката на професионалните рискове е основата за осъществяване на плановата работа в областта на безопасността и здравето при работа. Оценката на риска е процес на анализ, оценка и вземане на решения свързани с наличието на конкретни опасности. Резултатите от оценката на риска са изходна база за планиране на бъдещата работа и осигуряване на всички необходими ресурси за нейното реализиране – финансови, човешки, времеви и други.

За да се насочи вниманието върху рисковите фактори и въобще към безопасността е необходимо обучение. Информираността по отношение на безопасност и здраве при работа би спомогнала за:

• 
  повишаване на информираността и убедеността на мениджърите и на работещите от изграждането на по-продуктивни, по-безопасни и здравословни работни места;
  
• 
  осъзнаване, че добрата безопасност и здраве при работа означава добър бизнес;
  
• 
  намаляване на рисковете при работа, защитавайки здравето и пестейки време и пари;
  
• 
  намаляване на човешката и на икономическата цена, заплащана поради неспазване изискванията за безопасна работа.
  

Изграждането и реализирането на съвременна политика в областта на опазване здравето, живота и трудоспособността на работещите е свързано с осъществяването на съвкупност от правни, организационни, технически и здравни мерки, насочени към създаване на такива условия на труд, които да гарантират живота, физическото и психичното здраве на работещите.

От друга страна с разширяването на ЕС, отварянето на границите и прилагането на принципа за свободно движение на стоки, спазването на единни стандарти за производството и качеството на продуктите добива все по-голямо значение. Всяка страна член на ЕС трябва да създаде условия за производство на стоки, които отговарят на установените от ЕС изисквания за безопасност на потребителите. Това се отнася и за всички държави, които не са членки на ЕС, но осъществяват износ за страни от съюза. Освен това всяка страна трябва да гарантира, че всички стоки на собствения й пазар, отговорят на установените изисквания.

Целта на Европейското законодателство е, като се използват подходящи средства и дейности, между страните членки в европейската общност да се изгради единен пазарен механизъм с постепенно премахване на бариерите пред свободното движение на стоки, капитали, хора и услуги. Принципът е “продукт, произведен от една страна член на ЕС, трябва да удовлетворява изискванията на потребителите на всички страни членки”, като основното е да бъде гарантирана безопасността на хората. Това може да бъде постигнато посредством определянето на единни норми и общи правила, които да бъдат осигурявани от всяка една страна производителка, чрез въвеждането на така наречените “хармонизирани” европейски стандарти, определящи съществените изисквания към продуктите. Хармонизираните стандарти определят подходящи, но не задължителни, технически решения. Водещ в случая е икономическият интерес на производителя – да има достъп и по-голяма реализация на своите продукти на престижния пазар на общността.

Хармонизирането на националното ни законодателство с европейското право и практика в областта на безопасността и здравето при работа (БЗР) налага нови подходи за организиране на трудовата дейност и създаване на съвременна управленска система за осигуряване на безопасност и здраве, която да бъде реализирана като елемент на всички нива на управлението на икономиката като цяло и на всеки вид труд. Основните приоритетите на държавната ни политика по отношение на здраве и безопасност при работа са:

1. 
   Хармонизиране на националното законодателството с изискванията на Европейския съюз, документите на МОТ и стратегиите на СЗО и създаване на условия за изпълнението им. Или казано с други думи, създаване на съвременна нормативна уредба, базирана на принципите, нормите и практиката на ЕС, с постепенно въвеждане на съвременна организация на дейността за осигуряване на здраве и безопасност, обхващаща всички нива на управлението на труда.
   
2. 
   Развитие на муждусекторното и социалното сътрудничество за преодоляване на проблемите по безопасността и хигиената на труда.
   
3. 
   Въвеждане на превантивни и проспективни стратегии в работата, осигуряващи развитие и мотивация за труд.
   
4. 
   Изработване на съвременна фирмена политика за осигуряване на БЗР.
   
5. 
   Създаване на ефективна контролна система по условията на труд и необходимата организация и инфраструктура за извършване на дейностите за опазване на здравето при работа на всички нива, т.е. цялостно обвързване на организацията на производството и трудовите отношения с изискванията за безопасност и здраве.
   
6. 
   Интегриране на дейностите по безопасност и здраве с тези за предотвратяване на пожари, експлозии, промишлени аварии и опазване на околната среда.
   
7. 
   Създаване възможности за устойчиво развитие на предприятията чрез организиране на вътрешна система за саморегулация, подпомагана и от външни консултанти.
   
8. 
   Утвърждаване на социалния диалог на всички равнища – национално, браншово, фирмено.
   
9. 
   Усъвършенстване на системата за обучение.
   
10. 
    Усъвършенстване на държавната система за контрол.
    

На практика началото на разработването и прилагането на съвременна система за управление на безопасността и здравето при работа в България е свързано с приемането през м. декември 1997 г. на Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), който въвежда в националното законодателство Рамковата директива на ЕС 89/391/ЕЕС и урежда правата и задълженията на държавата, работодателите и работещите за осигуряване на здраве и безопасност. Със закона се създават условия за цялостно обновление на националните нормативни актове и на практиката при провеждане на дейността по професионално здраве и безопасност. Приети са важни закони, които създават предпоставки за реалното въвеждане на постиженията на европейското право и за изграждане на съвременна система за управление на дейността по безопасност и здраве при работа на национално равнище и на равнище търговско дружество и предприятие. С тях се изпълняват условията за хармонизиране на нормативната ни уредба с тази на ЕС. По важните от тях са: Кодекс за социално осигуряване, Закон за стандартизация, Закон за защита на потребителите и за правилата на търговия, Закон за техническите изисквания към продуктите, Закон за защита от вредното въздействие на химическите вещества, препарати и продукти.

Към момента значителна част от основополагащата нормативна уредба в областта на безопасността и здравето при работа е осъвременена чрез въвеждането на съответните европейски директиви. В Приложение 1 са дадени сайтовете за интернет информация на теми: безопасност на потребителя, ЕС за малки и средни фирми и европейските стандарти в България.

Законодателството по осигураването на БЗР е организирано в пет нива на нормативни документи: закони, наредби, правилници по безопасност на труда, технически норми и стандарти, вътрешни правила.

Над 100 са специфичните секторни правилници от почти всички сфери на дейност, които се осъвременяват. Особено внимание се отделя на значимостта на принципа на превенция.

В Резолюцията на Съвета на министрите на ЕС от 3 юли 2002 г. за новата стратегия за безопасност и здраве за 2002-2006 г., се изисква въвеждането на култура на превенция на риска, базирана на три елемента:

• 
  комбинация от различни политически инструменти (законодателство, социален диалог, добри практики, корпоративни социални отговорности, икономически стимули);
  
• 
  сътрудничество на специалистите по безопасност и здраве при работа с тези, които имат влияние върху качеството на заетостта и условията на труд;
  
• 
  интегриране на БЗР в стратегическите корпоративни решения.
  

На основата на задълбочен анализ на постигнатото след 1996 г. с Решение № 34 от 29 август 2002 г. Министерският съвет прие “Насоки за развитие на дейността по безопасност и здраве при работа в периода до 2006 г.”. Насоките съответстват на една от целите в новата социална политика на правителството ни – осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд в най-широк аспект на понятието, и хармонират с основните постановки в стратегията на Комисията по здраве и безопасност при работа на Европейския съюз за управление на дейността по безопасност и здраве при работа, а именно:

1. 
   “Благосъстоянието при работа” да бъде координиращ елемент на всички, разнообразно насочени дейности на политиката на държавата, преследващи защитни цели и мотивация към труд. Целта е повишаване качеството на всеки вид труд и трайно подобряване състоянието на всички елементи на това понятие (условията на труд са елемент на понятието качество на труда). Реализирането на целите ще става при постоянно сътрудничество със социалните партньори. Активно ще бъде поддържана и развивана инфраструктурата от звена за оказване помощ на работодателя за прилагане на основните направления и промоция на безопасните методи на работа и здравето на работното място.
   
2. 
   Изграждане на култура за предпазване у работещите и по-нататъшно развитие на системата за превенция в дейността по безопасност и здраве при работа посредством съчетаване на разнообразие от политически инструменти: развитие на законодателството, обучението и образованието, социалния диалог, общата социална отговорност, икономическите инициативи, партньорството между всички участници в труда.
   
3. 
   Развитие на конкурентоспособността на българския работодател на основата на целенасочена социална политика и постигане на качество в дейността по безопасност и здраве при работа.
   
4. 
   Разширяване на инфраструктурата от звена за консултиране и подпомагане на работодателя и повишаване на качеството в тази дейност.
   
5. 
   Осъществяване на обхватен и действен контрол по спазване на трудовото законодателство.
   
6. 
   Развитие на осигурителните системи и застрахователната дейност и ефективното им включване в работата за осигуряване и поддържане на безопасни и здравословни условия на труд в предприятията.
   

Законът влиза в сила от 1.01.1998 г.(обн.ДВ,бр.124/1997 г.; изм. и доп.: бр.86/1999г., бр.64 и 92/2000 г., бр. 25 и 111/2001 г., бр18 и 114/2003 г.). С него се регламентират правата, задълженията и отговорностите за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на страните в трудовия процес на всички нива: най-високото – държавата, минаващо през основната фигура – работодателя и стигащо до всеки участник в трудовата дейност, като се определя и рамката на изискванията към организацията на тази дейност.

Законът категорично изисква създаването във всяко предприятие на система за превантивност, обхващаща цялостната организация на работа, технологии, работни места и работно оборудване, и всички участници в трудовата дейност.

1. Общи изисквания за здравословни и безопасни условия на труд (чл.3-13 на ЗЗБУТ)

Съгл. чл. 3 осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд се извършва съобразно:

• 
  естеството и характера на провежданата трудова дейност;
  
• 
  изискванията за техническото, технологичното и социалното развитие;
  
• 
  в зависимост от наличните професионални рискове и степента на тяхната изразеност.
  

Два са принципите на основата на които са развити правните норми:

• 
  Изисквания, свързани с организирането и прякото управление на трудовата дейност (чл. 4 от ЗЗБУТ);
  
• 
  Изисквания, свързани с конкретни дейности за защита на хората при трудовата им дейност (чл. 5-13 от ЗЗБУТ).
  

• 
  предотвратяване на риска за живота и здравето; оценка на риска, който не може да бъде предотвратен; борба с риска при източника на възникването му;
  
• 
  приспособяване на условията на труд към индивида с цел намаляване и премахване на вредното им влияние върху неговото здраве;
  
• 
  въвеждане на техническия прогрес в технологичните процеси, машини и съоръжения;
  
• 
  замяна на опасните производства, работно оборудване, инструменти, вещества, суровини и материали с безопасни или с по-малко опасни;
  
• 
  прилагане на единна обща политика за превантивност, обхващаща технологията, работните места и организацията на работата, условията на труд и социалните взаимоотношения;
  
• 
  използване на колективните средства за защита с предимство пред личните предпазни средства;
  
• 
  предоставяне на работещите необходимата информация във връзка с осигуряването на ЗБУТ;
  
• 
  обозначаване на съществуващите опасности и източниците на вредни за здравето и безопасността фактори.
  

Регламентираните в този раздел на ЗЗБУТ изисквания определят и конкретизират задълженията за осигуряване на безопасност и здраве при работа.

Всеки, който проектира строителни обекти и дейности, производства, конструкции, технологии и работно оборудване е длъжен да съобрази проекта с всички правила и норми за здравословни и безопасни условия на труд.

В процеса на проектирането, строителството и въвеждането в експлоатация на обектите инвеститорът е отговорен и изисква спазването на правилата и нормите за ЗБУТ от проектанта и изпълнителя.

Основните участници в строителството са инвеститорът, проектантът и строителят – физически и юридически лица. Освен тях участници са и строителният предприемач, доставчикът, техническият ръководител и лицето, управляващо строителния надзор. Взаимоотношенията мужду участниците в строителството трябвя да бъдат уредени свободно в договора за реализиране на конкретния проект, в който следва да бъдат разграничени и конкретизирани задълженията им за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Въвеждането в експлоатация на нови, реконструирани или модернизирани обекти се допуска при доказано съответствие с изискванията за осигуряване на ЗБУТ. След приключването на строително-монтажните работи на строеж с производствено или непроизводствено предназначение, започва работата по доказване на съответствието с правилата, нормите и проектните решения в т.ч. и за БЗР, в резултат на което се издава разрешение за ползването на строежите.

Инвеститорът на строежа съставя досие, което съдържа:

1. 
   Екзекутивна документация, отнасяща се до проектното осигуряване на безопасност и здраве при работа и документацията, доказваща съответствието на изпълненото строителство с изискванията на ЗЗБУТ;
   
2. 
   Всички документи, отразяващи периодичните изпитания и измервания, установяващи ефективността на средствата за колективна защита – вентилационни, климатични и аспирационни уредби, заземителни и мълниезащитни системи и др.
   

Работното място е мястото, където се предвижда извършването на работата или до което работещият има достъп във връзка с изпълняваната работа.

Работните места трябва да отговарят на минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, които се определят с наредба от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването. “Минималните изисквания за осигуряване на ЗБУТ” са най-малките допустими изисквания за опазване на здравето на работещите и осигуряването на тяхната безопасност при работа. Работодателят може да реализира по-високи изисквания, с което да осъществи по-добро ниво на предпазване на работещите, но не и по-ниски от минималните изисквания.

На работните места се създават условия за опазване на здравето на работещите лица и осигуряване на безопасност като:

• 
  работното място и работното оборудване се поддържат в техническа изправност, а всички неизправности, които могат да засегнат безопасността и здравето на работещите се отстраняват в най-кратък срок;
  
• 
  работното място, работното оборудване и пътищата към тях се почистват редовно;
  
• 
  защитното оборудване и средствата за колективна и лична защита се проверяват и поддържат в изправност;
  
• 
  пътищата към аварийните изходи и самите изходи се поддържат свободни по всяко време и се означават съгласно установените норми;
  
• 
  организацията на работа, размерите и подреждането на работното място се съобразяват с физиологичните и ергономичните изисквания за осигуряване на нормално протичане на работния процес и за отстраняване или намаляване на риска за здравето при изпълнение на трудовата дейност;
  
• 
  технологични процеси и дейности с отделяне на прах, токсични и други вредни вещества, шум и вибрации над установената норма, наличие на йонизиращи лъчения, ИЧ радиация, ултравиолетово лъчение, лазери, електромагнитни полета, с прегряващ микроклимат, мокри процеси и др. се организират в отделни сгради или помещения при спазване на изискванията на съответните за вида дейност нормативни актове за осигуряване на ЗБУТ и пожарна безопасност;
  
• 
  работното оборудване, работните места или др. места, които се използват във връзка с работата на открито, се устройват по начин, осигуряващ безопасността и опазване здравето на работещите.