София 2014 год. Настоящият документ е разработен от колектив в състав


Противодействие на Импровизираните взривни устройства



страница12/30
Дата24.07.2016
Размер1.54 Mb.
#3338
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   30

Противодействие на Импровизираните взривни устройства


Като едно от основните оръжия формиращи асиметрични заплахи, импровизираните взривни устройства (ИВУ) се определят като най-рационалното оръжие на „слабите” срещу „силните” и предпочитан избор на тероризма(международен, регионален, трансграничен, национален) и бунтовничеството (на национално ниво).

Основна характеристика на ИВУ е, че те са се развили от тактическо оръжие (в първите три поколения войни) до тактическо оръжие с потенциален стратегически (в четвърто поколение война) и вероятно глобален ефект (при пето и шесто поколение войни) основно като функция на съществуващата и бурно развиващата се глобална информационна среда, (т.н. информационна война).

Системата „Импровизирани взривни устройства” включва три основни компонента - хора, ресурси и процеси, които са свързани организационно и процедурно помежду си на оперативно ниво в само-възпроизвеждаща се мрежова организационна структура - т.н. ИВУ - мрежа.

ИВУ-мрежата се състои от клетки, оперативната цел от дейността на които е организиране и провеждане на атаки с ИВУ, а крайната цел - разгласяване на успеха от тях за постигане на дестабилизация в театъра на действие, а по възможност и извън него.

Противодействието на ИВУ е всеобхватен процес, изискващ висока степен на взаимодействие и координация, чиято основна цел е разкриване и поразяване на Системата „ИВУ” (извън театъра)/ИВУ-мрежата (в театъра) и неутрализиране (не само техническо) на използваните от нея устройства (ИВУ).

Противодействието на ИВУ изисква прилагането на адекватен комплексен подход (многонационален, междуведомствен, съвместен и многофункционален) за планиране и координиране на комплексни дейности, които се прилагат на оперативното и тактическото ниво, но се поддържат от дейности, които се провеждат на стратегическо ниво. Подходът трябва да интегрира не само военни активи и ресурси (както в реалното, така и в кибер-пространството), но и всички други съюзни, национални и международни активи не само в театъра, но и извън него.

При опериране в среда с наличие и/или подозирано наличие на ИВУ, противодействието е целесъобразно, а в повечето случаи - задължително, при спазване на основно изискване - постигане на ниво на безопасност спомагащо както за защита на личния състав, материалните активи и цивилните граждани, така и позволяващо ефективно изпълнение на оперативно-тактическите задачи и мисията като цяло.

Концепцията за постигане на целта на стратегията за противодействие на ИВУ предполага развитие на три действащи съвместно стратегически направления за оперативно противодействие (неутрализиране на мрежовите заплахи/атакуване на ИВУ-мрежите; неутрализиране на устройството; подготовка (развитие на способност за противодействие) на силите) изградени, позиционирани и функциониращи на стратегическо, оперативно и тактическо ниво, в рамките на които се провеждат шест ключови оперативни дейности (предвиждане и предотвратяване на действията на системата/мрежата; откриване, редуциране и неутрализиране на устройството и експлоатиране на събитията/инцидентите) които заедно формират интегриран и цялостен подход за противодействие на кампания с използване на ИВУ.

За изграждане и реализиране на способност за противодействие на ИВУ е необходимо изграждането на т.н. Система за противодействие на ИВУ. Тя се състои от градивни елементи, всеки един от които трябва да притежава делегирани отговорности и правомощия. Успеха от дейността й е в пряка зависимост от съвместната и координирана дейност на всеки от градивните й елементи в национална, съюзна и многонационална среда.

Необходимостта от адекватна система за противодействие на Системата „ИВУ” и мрежа за преборване на ИВУ-мрежата се налага с цел изпреварващо изпълнение на цикъла НОРД1. Развитието на т.н. Интелигентна отбрана базирана на организация, технологии, системи, програми и способности за справяне със съвременните асиметрични заплахи в рамките на целия спектър от хибридни конфликти е възможно решение на проблема.

Планирането и провеждането на ключовите оперативни дейности в операциите за противодействие на ИВУ е колективна отговорност на всички органи за управление и структури за изпълнение, дислоцирани в театъра. Противодействието не е функция единствено и само на сухопътния компонент, а се поддържа от морския компонент, въздушния компонент, структури на родовете и специални войски и силите за сигурност на засегнатите страни.

Необходимостта от изграждане на Способност за противодействие на ИВУ, наложена от развитието на общата и оперативната среда за сигурност извън и в театъра. Тя намира своето отражение в основните съюзни и национални документи, с което фактически се определят нейните рамки и указания за развитие. Както всяка способност, така и Способността за противодействие на ИВУ е комбинация от умения и ресурси, осигуряваща инструменти за постигане на измерим резултат при изпълнение на определени задачи в конкретни условия и при съблюдаване на зададени стандарти.

Развитието в близко бъдеще в страните-членки (включително и в Република България) на собствени способности за противодействие на ИВУ, базирайки се поуките от практиката ще спомогне за ефективното, ефикасното и безопасното участие на формирования от състава на ВС в операции по стабилизиране, борбата с бунтовничество и войната с тероризма при условията, формирани от наличие на заплахи от ИВУ.

  1. Стрелкови системи


Стрелковите системи са основен вид оръжейни системи. Независимо от тенденциите за създаването на комплексни оръжейни системи за поразяване, стрелковите системи остават и ще остават най-широко разпространеното средство за поразяване. На тях и на мините се дължат над 90% от нараняванията по време на въоръжени конфликти.

Това води до траен и последователен стремеж за изследвания, преследващи реални резултати, свързани с повишаване на ефективността на стрелковите системи в три направления – бойна ефективност, ефективност в икономически и логистичен аспект и ефективност от гледна точка на опазването на околната среда.

Основен дял в тази подобласт ще да имат изследванията, свързани с повишаване на бойната ефективност на стрелковите системи: изследвания, с елементи от управлението на стрелкови системи; изследвания свързани с оптимизиране на калибъра на стрелкови системи; изследвания, свързани с повишаване на ефективността на бойните припаси на стрелковите системи (т. нар. ефектори) по целта. Технологиите, които подлежат на научни изследвания могат да се групират в няколко направления: нови материали с повишени качества; взривни вещества; електроника и системи за управление; сензори и сензорни системи.




  1. Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   30




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница