Артилерийските системи (в т.ч. и реактивните) търпят развитие независимо от тенденциите за широкото навлизане на т.нар. Loitering Munitions (LMs) (в по-далечна перспектива) и безпилотните летателни средства.
Това става основно благодарение на GPS системите, позволяващи ефективно насочване и маньовър.
Модерните технологии позволяват автономност на всяка отделна артилерийска система. Това е от особена важност в съвременни условия, тъй като се ограничава възможността за противодействие срещу артилерийските системи.
Съвременните артилерийски системи постигат ефективна далекобойност над 40 km, а реактивните – до 150 km. Доколкото философията за използване на артилерията предполага предпочитание за унищожаване и по-рядко единствено на неутрализация на целта, постигането на необходимата точност има критично значение.
Съвременните средства за насочване позволяват постигане на точност до 35 m на пределни разстояния.
С малки изключения, артилерийските системи, използвани в Българската армия са на технологично ниво, отговарящо на XX век. Без да се дискутира точността, максималната ефективна дистанция на стрелбата за класическите артилерийски системи е около 17 km (с възможност за постигане на около 20 km), а на реактивните – около 21 km (с възможност за постигане на около 34 km)
Основната цел, която се преследва е повишаване на ефективността на съществуващите артилерийските системи, като акцентът следва да е върху усъвършенстване на системата за управление и ефективността на бойните припаси.
Основните направления за научни изследвания, в които ще се съсредоточават усилията са: изследвания за повишаване на бойната ефективност (повишаване на точността, групираността и другите характеристики, влияещи върху терминалния ефект на изстрелваните бойни припаси; системите за управление на артилерията; сензорите и сензорни системи и технологии, имащи отношение към артилерийските системи); изследвания, свързани с повишаване на надеждността, готовността за използване и ремонтнопригодността; изследвания, свързани с намаляване на вредното влияние върху околната среда при използването им.
Високоенергийно оръжие
През последните години се наблюдава процес на промяна на начините за водене на военни действия. Търсят се алтернативи на съществуващите смъртоносни оръжия, използвани в операциите за постигане на крайната цел на мисията без летални последици. В дългосрочен план (2035 г.) се очаква реализация на концепциите за нови оръжия: химични термоелектрически оръдия и електромагнитни установки.
Развитието на технологиите в тази област налагат изграждането на отбранителни способности за защита на електрическото и електронно оборудване на системите С4I, въоръжението, техниката и обектите от критичната инфраструктура срещу въздействието на мощни електромагнитни атаки (МЕА).
Продуктите на тези технологии са оръжия с висок поразяващ ефект, които предизвикват мигновени технически неизправности и/или срив в работата на съвременните електронни и електрически устройства, намиращи се на стотици километри разстояние. Мнението на специалистите е, че използването на този вид оръжия е с голям потенциал за бъдещи отбранителни или терористични операции. Налице са технологии за предизвикване на мощни електромагнитни атаки. Това доведе до разработване на високоенергийно оръжие с различно предназначение, за еднократна и многократна употреба. което налага разработване на модели на пораженията, както и оценка на въздействието за различните видове поражения.
Високоенергийните оръжия, за които има променлива технологична готовност, вероятно ще се използват за незащитени или слабо защитени електронни системи и обекти от критичната инфраструктура. Поради това е задължително познаването на механизмите на МЕА и нивата на уязвимостта от тях.
За това е необходимо развитие на изследванията и технологиите за изграждане на способности в интерес на сигурността и отбраната за защита на електрическото и електронно оборудване на системите С4I, въоръжението, техниката и обектите от критичната инфраструктура срещу въздействието на мощни електромагнитни атаки, както и оценка на защитата на съществуващите системи, техника, въоръжение и критична инфраструктура (обекти от критичната инфраструктура) от мощни електромагнитни въздействия и възможността за осигуряването и’, където липсва. Това предполага, че развитие ще има и при методите за електромагнитна съвместимост и устойчивост на атаки със силно лъчение. Следва да бъдат дефинирани изисквания за защита от мощни електромагнитни въздействия с цел прилагането им при проектирането и изграждането на системите, техниката, въоръжението и критичната инфраструктура, както и технологии за защита на личния състав от такива въздействия.
Изводи относно оръжейните системи -
Модерните оръжейни системи и военно оборудване ще представляват основата на оперативните способности на бъдещите Въоръжени сили. Те ще бъдат базирани на модерни технологични решения от микроелектрониката и информационните технологии, на постиженията на биологията, нанотехнологиите и придобиването на нови източници на енергия. Тяхното приложение ще позволи голяма ефикасност на събирането и управлението на данните, на комуникацията, на прецизните удари и ефективната защита срещу действията на врага т.е. военната техника ще се базира на модерни решения.
-
Модернизацията на оръжейните системи и въоръжение ще бъде постигната чрез интеграция на българската индустрия с тази на европейските страни и страните от ЕО, интернационализацията на научните изследвания, българското участие в интернационални проекти и разработки, както и програми за производство или съвместни проекти, касаещи поръчка на военно оборудване. Благодарение на консолидацията на отбранителната индустрия и българското участие в съвместни програми, съвместимостта на оръжейните системи и военно оборудване ще бъде осигурена. Техническата модернизацията на Въоръжените сили ще бъде постигната и чрез бърза конверсия на граждански технологии във военното оборудване, след удовлетворяване на техническите и оперативни изисквания на армията.
-
Непрекъснатата редукция на въоръжените сили и темпът на технологичното развитие и разпространението на новите технологии предполага нарастването на цената на военното оборудване и оръжейните системи и че те трябва да бъдат произвеждани в къси продукционни серии. Поради това тя трябва да имат висок потенциал за модернизация и развитие през целия им жизнен цикъл.
Основна особеност на оръжейните системи и военното оборудване ще бъде тяхната способност да работят в мрежовоцентрична среда, на основа на от модерни цифрови IT платформи за обмен на информация по различни направления. Мрежата ще интегрира по комплексен начин средствата за разузнаване, вземане на решение и оръжейните системи, както и военното оборудване от другите функционални области на въоръжените сили. Тя трябва да бъде защитена от система за защита с много нива.
-
Пълното практическо приложение на концепцията за мрежовоцентрично бойно поле в рамките на 20-25 години ще превърне Българските въоръжени сили в напълно мрежово работеща армия. Това ще осигури пълен достъп до информацията, възможност за комуникация, прецизност на ударите и по-добра защита срещу вражеските действия.
-
Оръжейните системи на Българските въоръжени сили ще включват управляеми и дистанционно управляеми превозни средства от човек сухопътни, морски и въздушни платформи. Те ще бъдат оборудвани с модерни навигационни системи, системи за насочване и прецизно въоръжение (боеприпаси, ракети, отсеци със самонасочващи се съставни боеприпаси, програмирани да поразява предварително определени цели, както и несмъртоносни оръжия. Те трябва да имат възможността да събират данни, необходими за откриване и локализирани на обектите, които трябва да бъдат атакувани, за тяхното разпознаване и за насочване на бордовите системи за разрушение, посредством системи, за работа в мрежовоцентрична бойна среда.
-
Новите системи трябва да бъдат универсални и много целеви. Многоцелевата природа на оръжейните системи трябва да се проявява при използването им за различни задачи, посредством тяхната екипировка с подходящи за съответната мисия помощни средства – модулни системи.
-
Военновъздушните сили трябва да имат оръжейни системи за широк спектър от приложения и да бъдат оборудвани със широка гама от самонасочващи се оръжейни системи. Те ще трябва да изпълняват бойни действия независимо от метеорологичните условия на времето, по всяко време през деня и нощта, както и да осигуряват висока точност на атаките.
-
Противодействието на преносимите системи стрелба по въздушни цели и в по-общ смисъл на ракетите с инфрачервено насочване е основно предизвикателство пред защитата на военните и граждански самолети. В това отношение перспективно е разработката на инфрачервени лъжливи цели и на системи за смущаване на лазерни лъчения.
-
По отношение на бронираните, военноморските и въздушните платформи е необходимо заплахите да бъдат откривани и анализирани във всички посоки.
-
Противовъздушната отбрана, като част от Военновъздушните сили трябва да бъде активна, с много нива противоракетна отбрана, ще бъде оборудвана с мобилни ракетни системи от нова генерация, способни да водят борба едновременно с няколко въздушни обекта с различни характеристики, включително самолети с малка ефективна отразяваща повърхност, крилати ракети, тактически балистични ракети и анти-радиолокационни ракети.
-
Военновъздушните сили трябва да разполагат с многоцелеви безпилотни самолети, които да изпълняват разузнавателни функции и ударни задачи.
-
Военноморските платформи трябва да имат относително малки размери и да бъдат с по-малък екипаж, но с повишена огнева мощ и точност. Необходим елемент към платформите с екипажи, усилващ тяхната многоцелева природа ще бъдат различни безпилотни устройства, от различен вид (въздушни, надводни и подводни). Основното въоръжение, предназначено за разрушаване на сухопътни, морски и въздушни цели ще бъдат ракетните системи с висока точност, голяма маневреност и устойчивост на разрушение. Възможността за оцеляване на военноморските платформи ще бъде резултат от минимизацията на електронната сигнатура, модулна архитектура и високото ниво на интеграция на оръжията, бойните платформи, формиращи частта от оръжейните системи, подобрената ефективност на оръжейните и електронни системи, вследствие на внедряване на иновативни решения, композитни материали, използвани за тяхната разработка и развитие на технологиите за събиране на данни за средата. Повишената способност за унищожение на целите в зоната на отговорност на Военноморските сили трябва да се постигне и с използване на брегови ракетни системи, усъвършенствана защита на военноморските бази, пристанища и комуникационни пътища.
-
Оръжията с насочена енергия и нападателните лазери със средна и висока мощност имат висок военен потенциал за развитие към 2035. Като противодействия на тях ще търпят развитие и системите за противодействие на лазерите и на методите и средства да се гарантира зрителната безопасност на бойците
-
Необходими са способности за захващане на малки подвижни цели от зенитните системи (установки за лазерно целеуказване от ново поколение). В областта на анализа на изображения усилията са насочени към развиване на способности за захващане и идентификация на цели в сложна среда.
-
По отношение на лазерните оръжия със средна или висока мощност в дългосрочен план те трябва да запълнят важни дефицити, свързани със защитата на обекти, разположението на артилерийски установки и противоракетната отбрана. Тези оръжия ще бъдат комплексни и развитието им ще е скъпо. Един от ключовите елементи остава източникът на лазерен лъч, който следва да компактен, ефикасен и да генерира качествен лъч.
|
